От: доц. ä-ð Стоян Владимиров Бешков, Национален природонаучен музей, ÁÀÍ



Дата27.05.2017
Размер63.27 Kb.


СТАНОВИЩЕ
От: доц. ä-ð Стоян Владимиров Бешков, Национален природонаучен музей, ÁÀÍ
Относно: Кандидатурата на д-р Станислав Пенчев Абаджиев, Национален природонаучен музей, БАН, çà ïîëó÷àâàíå íà академична длъжност “ДОЦЕНТ” ïî íàó÷íà ñïåöèàëíîñò Ентомология — 01.06.14

Конкурсът за доцент по ентомология (шифър 01.06.14) е обявен за нуждите на Националния природонаучен музей. Той е обнарадван в “Държавен вестник”, бр. 35 от 11.V.2010 г. Документи за конкурса е подал един единствен кандидат – д-р Станислав Пенчев Абаджиев.


В конкурса С. Абаджиев участва общо с 54 публикации по ентомология като библиографски единици. В действителният броят на публикациите е 52, тъй като две от тях са с едно и също съдържание, но на различни езици. От представените публикации 6 са монографии, едната от които е издадена в чужбина. След хабилитирането си като ст.н.с. II ст. в Института по зоология при БАН (през 2002 г.) д-р Абаджиев е представил допълнително още 11 статии (1 в България и 10 в чужбина) и 3 монографии (2 в България и 1 в чужбина). От всичките 52 публикации, с които кандидата участва в конкурса за доцент, в чужбина са отпечатани 42 публикации, а у нас – 10. От трудовете на Станислав Абаджиев 13 са с импакт фактор или са приравнени към статии с импакт фактор по “Критерии на НК по биологични и медикобиологични науки при ВАК (при присъждане на научни степени и звания)”. Деветнадесет от статиите на д-р Абаджиев са в съавторство. Като лепидоптеролог, запознат много добре с работата и публикациите на колегата Абаджиев зная, че в колективните публикациите за дневните пеперуди (Papilionoidea & Hesperioidea) д-р Абаджиев е водещ автор. Д-р С. Абаджиев не е водещ автор при публикациите за други надсемейства от разред Lepidoptera или при молекулярни изследвания, където са необходими специализирани лаборатории. Колегата Станислав Абаджиев е изявен и авторитетен, признат и в чужбина наш специалист по дневните пеперуди – група с важна консервационна стойност. Той обаче работи и е публикувал научни трудове върху пеперудната фауна и на други страни в Европа, Азия, Централна и Южна Америка. Публикувал е в множество Европейски държави и другаде – Нова Зеландия. Работите на д-р Абаджиев са педантично изработени, задълбочени, грамотно написани и със съществен научен принос, което го определя като един ерудиран специалист в своята област. В подкрепа на това са многобройните цитати в сборници и списания в множество държави. В чуждестранни монографии публикациите на д-р С. Абаджиев са цитирани 31 пъти, в чуждестранни списания и сборници той е цитиран 85 пъти. В литературата за България неговите трудове се цитират 26 пъти.
Д-р Станислав Абаджиев винаги е работил самостоятелно, без научно ръководство. Без да е на служба в научна институция, още преди постъпването си в Института по зоология при БАН, д-р Абаджиев издава самостоятелно три монографии на английски език, които сам илюстрира и финансира издаванито и разпространетието им. Тези монографии се приемат много добре в научната общност у нас и в чужбина. Това са и първите и единствените засега монографии на английски език, с карти, цветни снимки и илюстрации на мъжки генитални арматури, издадени у нас. В тези монографии са изготвени оригинални таблици за определяне на таксоните от 3 семейства. Тази своя дейност д-р Абаджиев продължава и след напускането си на Института по зоология при БАН. Той е водещ автор на двуезичната монография “Prime Butterfly Areas in Bulgaria”, единствен автор на монографията с импакт фактор “Types of Neotropical Pierinae in the collection of Department of Entomology, Natural History Museum, London (Lepidoptera, Pieridae) – Zootaxa 1143 (2006) и автор или съавтор на още 5 публикации в чужбина, едната от които е монография.
Научно-изследователската дейност на д-р. С. Абаджиев е предимно таксономия, фаунистика, зоогеография, екология и консервационна биология на дневните пеперуди (Hesperoidea и Papilionoidea). Значителни са неговите приноси върху музейните колекции в големите музеи (София, Лондон, Париж и Вашингтон), където той изготвя каталози на типовия материал, обозначава лектотипуси и илюстрира типусите на неотропични Pieridae или на видове описани от България и Балканският полуостров. Някои от неговите статии са с принос не само към ентомологията, но и към наукознанието – An annotated list of Imre Frivaldszky’s publications and the species-group and infraspecies names proposed by him for plants and animals (Regium Plantare and Animale) – Ann. Hist.-Nat. Mus. Nat. Hung. 98: 185-280.
Приносите от публикациите на д-р. С. Абаджиев са в следните направления.
Таксономичните приноси са описание на 2 нови таксона (един нов подвид и една абарация), 15 нови синонима, един нов хомоним, локализация на голям брой типусни находища и обозначаване на лектотипи при 145 таксона. Публикувани са илюстрирани каталози на типовите екземпляри на неотропичните Pieridae и на видовете от надсемейства Hesperoidea и Papilionoidea описани от балканските страни. За написването на тези каталози са обработвени колекциите на природонаучните музей в Лондон, Париж, Института по зоология в София и Смитсоновия институт във Вашингтон.
Фаунистични приноси. Установени са нови данни за дневните пеперуди от семейство Pieridae от някои страни от Централна и Южна Америка, за дневните пеперуди (Hesperoidea и Papilionoidea) от България, Албания, Гърция, Македония, Русия и Турция. Някои от приносите засягат и други надсемейства от разред Lepidoptera. Съществен принос е установяването на един нов вид за Балканския полуостров, един нов род и 11 нови вида за България, 8 нови рода и 32 нови вида за Албания. Станислав Абаджиев (2001) на основата на публикуваните в литературата данни, данните от музейните колекции и частните сбирки обобщава цялата налична информация до момента за съставянето на UTM-карти за всички видове пеперуди от надсемействата Hesperoidea и Papilionoidea в България. Картографията на С. Абаджиев още дълги години ще бъде най-ползваният труд върху разпространението на дневните пеперуди в България.
Зоогеографски приноси. Направен е цялостен зоогеографски анализ на надсемействата Hesperoidea и Papilionoidea в България, направен е преглед на хорологичният състав и общ преглед на биоразнообразието, уникалните и ендемичните таксони. Анализирано е предишното зоогеографско райониране, ареалографско групиране на видовете в България, направени са корекции на изготвени вече районирания (неправилно отделяне на Черноморски и Странджански регион и липса на подчертан медитерански произход в Южната зоогеографска подобласт), определяне на ксеротермофилията като фактор за южен тип разпространение. Предложено е ново оригинално райониране в хоризонтален и вертикален аспект на територията на страната по отношение на дневните пеперуди, като са използвани факторите на средата (светлина, температура и влажност). Изказани са оригинални предположения относно хорологията и преобладаването на униволтинни видове при умерения климатичен пояс.
Биономични приноси. Съобщават се за пръв път данни за хранителни растения при 2 вида дневни пеперуди; описана е морфологията на яйцата на един вид дневна пеперуда като е използвана сканираща електронна микроскопия.
Приноси с екологично и природозащитно значение. Видовете от надсемействата Hesperoidea и Papilionoidea са класифицирани според изискванията си към слънчевата светлина, температура и влажност. Съществени приноси са съставянето на “Червен лист” на дневните пеперуди в България и определянето на консервационно значими основни райони за опазване на пеперудите в България. Определени са 50 такива района като съставна част, един от слоевете на “НАТУРА 2000”. Включването им в Националната екологична мрежа гарантира опазването им като места, съхраняващи нашето, респ. Европейското биологично разнообразие в частност – пеперудите. По оригинална методика и научни критерии са определени 53 целеви вида и консервационната им значимост. За тези райони са изработени ГИС карти, описание на основните местообитания, целеви видове и други бележки. Систематизирани са главните заплахи в районите. Използвани са над 400 научни публикации и огромно количество непубликувани, оригинални научни данни.
В такава обемиста книжнина (над 2 000 печатни страници) е практически невъзможно да не бъдат открити грешки и пропуски. Например, в “An annotated list of Imre Frivaldszky’s publications and the species-group and infraspecies names proposed by him for plants and animals” Euprepia melana e дадена като представител на сем. Arctiidae, но в действителност принадлежи към семейство Psychidae и е синоним на Melasina cilialis. В “An Atlas of the Distribution of the Butterflies in Bulgaria” Euphydryas aurinia не е включена като вид, срещащ се на Осогово. Euphydryas aurinia обаче e съобщена от Осогово от Ал. Дреновски още през 1930г. Тези, както и други незначителни пропуски са неизбежни, те в никакъв случай не омаловажават достойнствата на трудовете на д-р Абаджиев и съм ги посочил тук, за да има все пак някакъв критицизъм.
Заключение. Д-р Станислав. Абаджиев има научна продукция, която напълно удовлетворява и качествено и количествено изискванията по отношение на научната продукция и цитирането и. Броят на публикациите на д-р Абаджиев в списания с импакт фактор и тези, приравнени към тях, надхвърля значително препоръчания минимум. Подобно е и положението с цитиранията на научните му трудове. Искам да напомня, че още през 2002 г. д-р Станислав Абаджиев вече е бил избран за ст. н. с. II ст. в бившия Институт по зоология на БАН.
Предвид научните постижения и международен авторитет считам, че д-р Станислав Пенчев Абаджиев отговаря на изискванията на Закона за развитие на академичния състав за доцент по ентомология и предлагам на Научния съвет да го избере за доцент към Националния природонаучен музей.
Изготвил становището:
20.XII.2010 г.,София (доц. д-р Стоян Бешков)



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница