От доц д-р Таня Филипова Рачева

от доц. д-р Таня Филипова Рачева

относно
„Изследване на юнкцията в романа „Симплицисимус”. Принос към синтаксиса на нововисоконемския език” – дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор”, област на висшето образование: 2. Хуманитарни науки,

по професионално направление: 2.1. Филологии (Германски езици),

автор Лилия Стоянова Бурова, СУ „Св. Климент Охридски”
Представеният дисертационен труд е разработен в обем от 239 страници и е организиран структурно в четири глави и библиография. Написан е на немски език.

Дисертационният труд представлява сравнително изследване на употребата на юнкторите в избрани глави от романа на Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен „Симплицисимус Немски” от 1668 год. и техните преводи на съвременен немски език от 2009 год. от Райнхард Кайзер.

Уводната глава първа (стр. 4 – 54) се състои от 4 раздела. В началото и се представят накратко целите и методът на изследване, текстовият корпус и структурата на работата. Принципът на използването на текстови корпус е станал необходимост при диахронното изследване на езика. Използвани са два текста от 17 век – Симплицисимус 17.в.– Пета книга и Континуацио и съответно два текста от 21 век – техните преводи. Размерът на корпуса е от около 12000 словоформи. С това дисертацията разполага с достатъчно голямо количество материал за съпоставка. В първия раздел на уводната глава темата се поставя в общия езиково-исторически контекст. Проследяват се поетичният език на бароковата епоха, някои особености на синтактичните явления и по-важните биографични данни за писателя, както и изследвания върху неговия език и стил и свързаните с тях проблеми. На базата на критичен преглед на научната литература се излага фактът, че повечето езиковедски изследвания на езика и стила на Гримелсхаузен са остарели и имат нужда от прилагането на модерни изследователски подходи (стр. 30). Това определя и значимостта на направения от авторката избор на тема за дисертационен труд. Вторият раздел включва теоретичните постановки, очертаващи контекста на юнкционния модел на Агел (стр. 6). Във връзка с разсъжденията по теоретичните постановки се разглеждат детайлирано в третия раздел понятията агрегация и интеграция, представляващи крайните полюси на скалата, на която се разполагат езикови варианти. В четвъртия раздел се дефинира целта на работата - да се изследват един исторически и един модерен текст по отношение на появяващите се в тях юнктори, за да се позиционират по интеграционно-агрегационната скала и да се съпоставят. Теоретична основа на работата е юнкционният модел на Вилмош Агел. Той се явява подходящ за настоящото изследване, тъй като е приложим за съпоставката както на съвременни, така и на исторически текстове (стр. 48).

Във втората глава (стр. 54-78) се представят теоретичните основи, които се прилагат в следващата, емпирична част на работата. Прави впечатление задълбочената осведоменост на авторката при разясняването на понятието експлицитна юнкция и на юнкционната теория на Волфганг Райбле, върху която се базира юнкционният модел на Агел. Описват се отделните юнкционни техники и се обяснява операционализацията на експлицитния юнкционен модел, обхващаща изработването и теоретичната обосновка на точковата система за подреждането на текстове по агрегационно-интеграционната скала (стр. 69-70), представят се семантичните отношения.

Емпиричната част (глава 3 – стр. 78-225) предлага анализ на юнкторите на актуално методическо ниво. Емпиричният анализ се извършва с голямо внимание и прецизност. Авторката се опира на солидните разработки на Вилмош Агел. С оглед на поставената задача се проследяват и обединяват в таблици явяващите се в текста юнкционни техники. Накрая на главата се извършва оценка и интерпретация на резултатите от емпиричния анализ. Демонстрира се на базата на текст изчисляването на юнкционната стойност и се коментират и анализират емпиричните резултати. Фактът, че анализът е осъществен на базата на текстови корпус, позволява на авторката да стигне до статистически данни. Тя не се задоволява с тяхното излагане, а установява ясни тенденции, произтичащи от тях: намаляване на употребата на субюнктори и увеличаване на употребата на конюнктори през 21 век спрямо 17 век. Особено ценна намирам констатацията, че тези резултати са емпирично потвърждение на наблюдаващата се тенденция за по-изявена употреба на паратаксиса за сметка на хипотаксиса в съвременния немски език (стр. 218).
Дисертацията завършва с обобщение (4. глава – стр. 226-230), в което са представени резултатите от изследването и изводите. В него става ясно, че са постигнати набелязаните цели.
В библиографията са цитирани голям брой литературни източници, което свидетелства за сериозна подготовка на изследването по отношение на прилаганите теоретични концепции.
Представената дисертация има принос в съпоставителното изследване на текстове от два езикови периода в областта на синтаксиса. Доказва се приложимостта на юнкционния модел на Вилмош Агел при съпоставка на оригинален и преводен текст. Данните от последователното приложение на статистически критерии разкриват или потвърждават тенденции в развитието на езика. Установената по-голяма интегративност на стария текст от 17 век по отношение на явлението „експлицитна юнкция”, привеждането на емпирични доказателства за опровергаването на представите за Гримелсхаузен като „народен поет” са също постижение на авторката и нейни изследователски приноси. Проличава задълбочена компетентност в областта на синтаксиса. Анализите и изложенията са професионални, извършвани на висок научен стил. Трудът се явява принос както към изследването на езика на Гримелсхаузен, така и на нововисоконемския синтаксис.
От приложения автореферат става ясно, че авторката има публикации по темата (3 на брой). Има успешна кариера като университетски преподавател.

Въз основа на изложените приноси на дисертационния труд препоръчвам на уважаемите членове на Научното жури положителна оценка за присъждане на образователната и научна степен „доктор” в област на висшето образование: 2. Хуманитарни науки, по професионално направление: 2.1. Филологии (Германски езици) на г-жа Лилия Стоянова Бурова.