От геронтофилия към геронтофобия васил Гарнизов



Дата11.02.2018
Размер34.84 Kb.
#58346
ОТ ГЕРОНТОФИЛИЯ КЪМ ГЕРОНТОФОБИЯ

Васил Гарнизов

Тече тиха поколенческа революция: вместо някогашната власт на старците сме атакувани от младеещ популизъм. Достатъчно е да сравним някогашния състав на Политбюро и ЦК на БКП с ключовите партийни листи за евродепутати. Кристиян Вигенин води в БСП, Константин Димитров в ДСБ, Биляна Раева в НДСВ, Николай Младенов заема предна избираема позиция в тази на ГЕРБ. Все млади, неизвестни, без вътрешно пъртийни позиции, без обществено влияние, без собствени ресурси, без власт.

Контрастът с близкото минало е ярък, особено за средите на столетницата. Социализмът имаше склонност към геронтофилия – обичаше старците, старците го обичаха, ползваха и трудно отстъпваха място за напиращите отдоло поколения. Това си беше и структурен проблем на развитото социалистическо общество – искаше да прави научно-техническа революция, но не овластяваше иновативните млади. Бай Тошо, баба Цола, Добри Джуров, стария Станишев, стария Йотов в политиката; дядо Вазов, Дора Габе и Елисавета Багрияна в литературата, достопочтенни академици като Балевски, Динеков, Хаджиниколов в науката.

Последния, вече покойник, го споменавам поради показателен факт на биографията. Като най-млад член на редколегията, която ще пише новата История на България, той желаеу да се включи в делегацията, която отива в Москва, за да свери позициите си с руските другари. Резолюцията на Югов върху докладната го отрязва с алгумента, че е много млад и неукрепнал – събитията се развиват през далечната1952 г., когато бъдещия академик е все още доцент на 35 г.

А сега какво –Александър Лилов и Нора Ананиева се споменаха във вътрешно-партийните дебати, но не намериха място в регистрираната листа. Вигенин май скоро навърши 32. Социализмът е секси, младостта е на кормилото на страната под знамето на комсомолския плам на Виденов или дипломатическите маневри в тристранната коалиция на Станишев. Вигенин води пред все още младата, но вече опитна Илияна Йотова, пред безспорни авторитети от средното поколение като Атанас Папаризов, далеч пред шестдесетгодишния Евгени Кирилов, който в качеството си на досегашен евродепутат постигна много за интернационализирането на трагедията с медицинските ни среди. Да не говорим, че извън избираемите места остана конституционалистът Близнашки, който щеше да е национално най-полезен при бъдещите дебати за евро-конституцията.

Младите са в листите, но старите гласуват за тях. Те са послание към своите връстници, но връстниците им не се разпознават в това послание и все по-рядко достигат до урните. Младите кадри са привлекателни, жизнени, оптимистични, красиви, отворени, образовани, предприемчиви. Прекрасно послание за избори, но труден екип за управление. Проблемът е, че все още са привлекателни, но още са твърде социално нечуствителни. Грижата за застаряваща България, ниските пенсии, проблемите на здравеопазването, справедливостта и солидарността между поколенията не ги вълнуват особено. Те ги споменават в речите си, но речта им е неавтентична, защото не извира от дълбоки и трайни лични убеждения.

Така се развихря един повърхностен и неавтентичен младеещ популизъм, от който не се очаква слепване на думи и дела, както и отговорност, защитена с биография. Повърхностен, но заразителен популизъм. Това особено пролича на последните президентски избори, когато основният аргумент срещу Беронов бе с геронтофобски характер. И което е най-важно – геронтофобията бе най-силна всред най-възрастния слой на населението. Вместо възрастните да се разпознаят в него като предзставител на своите положителни качества като опит, умереност, устойчивост, последователност, честност, институционализъм, достойнство, мъдрост, те разпознаха в него своите слабости, болести, нисък статус и себепрезрение.

Преходът от геронтофилия към геронтофобия като че ли е окончателен. Третата възраст сящаш се е отказала да има собствен осмислен живот, собствено достойнство и собствени интереси. Биографията им е отречена, настоящето оскъдно, бъдещето под знака на девиза „всичко за младите” – жилище, пари, кола, възможности. Което не засяга само БСП и твърдите червени избиратели. Константин Димитров, водач на листана на ДСБ е неизбираем без твърдата подкрепа на тъмно-синята трета възраст (друг е въпросът дали тя ще му е достатъчна).

НДСВ в това отношение е напълно последователно. Оше през 2001 г. царя пусна в публичното пространство една кохорта луди-млади, които после поулегнаха във властта кой като министър, кой като зам. Министър, кой като общински съветник – Милен Велчев, Николай Василев, Любка Качакова. Номинирането на Биляна Раева като водач на листа сега просто продължава тази традиция. Но зад жълтите редици не стоят някакви твърди и стабилни стари (например монархисти), на които може да се разчита, особено в ситуация на критично ниска избирателна активност. Та никак не е сигурно дали това младо и привлекателно лице ще мине през тесните порти на евро-парламента. Нещо подобно преди време се случи с младите таралежи от „Новото време”, които не успяха сами да прескочат четири процентраната бариера, защото не бяха подкрепени от стабилни и предвидими старци



Разбира се, от гледна точка на партиите и кадровата им политика Европарламентът е прекрасно място където младите кадри на партиите да се учат на висш политически пилотаж, да изграждат международни връзки, да се ошлайфат във водене на преговори, да тренират в реални ситуации по решаване на проблеми. От гледна точка на българското общество обаче се разтваря поколенска ножица – сящаш вече сме ги отписали не само 70 и 80 годишните, но дори и 60 годишните. БСП е секси, кадрите са ни секси, политиката е секси, гласуването е секси, а ни гласуват тези, които очакват политиката да е отговорност, солидарност, сагриженост. Докога ли ще ни гласуват?


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница