От гр. „нектос плаващо

Това са едри животни примерно : делфини, акули, цаца(също преодолява теченията), кита.

Нектона е еколог. Група от свободно движещи се водни животни, способни чрез активни движения да преодоляват съществуващите течения във водната среда и вълните по нейната повърхност.

По дефинияцията на Алиев общата конструкция на тялото на нектонните видове се определя главно от развитието на комплекс от приспособления функционално свързани с намаляване на хидро. Динами4ното съпротивление и осигуряване на възможност за движение във водния слой с минимална загуба на енергия.

Към еколог. Групировка на нектона на Черно море спадат обитаващите го бозайници, редица видове риби и някои безгръбначни форми от род сагита (Sagitta Chaethegnata), които са способни на самостоятелни активни движения. С известна условност към нея могат да бъдат добавени доколкото появата им в Черно море е съвсем спорадична.

Масов представител на нектона в Черно море в групата на бозайниците е обикновенният(белокоремен) делфин (Delphinus delfis) с дължина 2,08м. Останалите 2 вида : азовски делфин (Phocaena phocaena) до дължина 1.86м. и афалата до дължина 2.80м. са сравнително по редки. Преди доста години съотношението между честотата на срещането им в Черно море е било 200:20:1. Преди 50-60год. Е имало в Черно море около 1 млн делфини. Българския риболов е ловил 60000 глави годишно.

Академик Буреш (чех) описва случаи на навлизане на малкия ивчест кит в Черно море. Използвайки данни на руския учен това е бил труп изхвърлен на брега край батули 1980г. Вероятно в миналото е имало и други случаи, които не са били отбелязани. Има сведения, че през 1927г. също е бил забелязан ивчест кит.

Тюлена монарх Monachus monachus (може да го срещнем още като белокоремен тюлен, морска мечна) с дължина до 3.5м., реално разпространен в Канарските острови до Черно море. Предполага се, че по Анаголския бряг все още има семейства тюлени. В България е имало тюлени край Калиакра, но сега не се забелязват никъде.

След откриването на „интелигентните” способности на делфините, делфиноловът в Черно море в отговор на призива на Юнеско е забранен 1966г. в България.

Типични представители на Нектонната група на рибите са тези с ясно изразена торпедовидна форма на тялото, която намалява в значителна степен съпротивлението във водата. От рибната фауна в Черно море може да посочим: паламудът (sarda sarda), скумрията (Scomber scombrus) единиячен малък екземпляр тонец, установен 1960г. от Живко Манолов и по рядко срещащите се риба меч и тонецът(риба тон) Thunnus Thynnus.

Както съобщава Големченко 1951г. понякога тонецът е образувал по големи струпвания наблюдавани при самолетни разознавания пред кримското и кавкаско крайбрежие.

Тонците както и рибата меч са в състояние кратковеменно да развият скорост до 90-120км/ч и са разкъсвали гагърите(мрежите), с които са ги заграждали рибарите.

Към видовете с торпедовидна форма на тялото спада и Черно море акула (Squalus acantias) , която макари свързана с придънните слоеве се издига в пелагиала и по такъж начин отива към нектона.

Мн представители на черноморския нектон нямат торпедовидна форма на тялото, но като постоянни обитатели на пелагиала притежават качества на много добри плувци. Такива са : савридът, кефаловите риби, леферът, хамсията и трецоната(цаца), които макари с малки размери извършват значителни хоризонтални придвижвания. Тези риби развиват значително по-малка скорост в сравнение с тези, които имат торпедовидна форма.

Змиорката, известна с далечната си миграция за размножаване(Саргасово море), движението се осъществява чрез змиевидно извиване на цялото си тяло. При този начин на движение тя изминава значителни разстояния при малък разход на енергия.

Видове обитаващи придънните водни слоеве и не предприемащи далечни миграции са обикновено слаби плувци, тяхната принадлежност към нектона е условна. Такива са видовете от сем. Малки прилепала срещащи се около обрастванията на черната мида, някои попчета и други.

Зеленушките и морските кучки обитават през лятото мидените обраствания в зоните на подводните скали и полетата от цистозира и други водорасли, плитководната зона, както се придвижват на неголеми разстояния с есенното захлаждане на водите, те се придвижат бавно към дълбочините където намират благоприятна температура за презимуване.

Между безгръбначните животни на Черно море единствените представители на нектона са 3 вида от род сагита и от тип четинко-челюстни (Chaetognatha), това са червеообразни вторичноусти организми, които се придвижват във водата с мълниеносни скокове като хидробионти с хищен начин на живот нападат не смао различни дребни планктери, но дори и малки рибки.

Нектонологията е развита от Алеев има практическо значение в областта на биониката, риболова, водния транспорт и други.
Абиотични фактори на околната среда

От общата повърхност на земното кълбо, която е приблизително 510млн. км² , около 361млн. (т.е. 71% от цялата площ на земята) е заета от повърхността на океани и морета. Освен това около 2.5млн. (т.е. 0.5% от площта на земното кълбо) принадлежи на вътрешните водоеми.

Максимално известна дълбочина в океана достига примерно 11 000м, площта на океаните с дълбочина над 300м е 51-58% от цялата площ на морските води. Такива са размерите на жизнената среда, в която са разпространени рибни и не рибни организми. На дълбочина примерно 10 000м налягането достига 1000at. Рибите живеят и при температури близки до замръзването на морската вода(-2 до -3° C) и при 50° С. Точно такава голяма е и амплитудата, в колебанията на солеността, в която могат да живеят рибите.

Рибите като нисши гръбначни животни са най-богатата видова група над 20 000вида. Всички тези видове имат общи черти:

1. 
   хриле за дишане на разтворения във водата кислород
   
2. 
   перки за придвижване във водата
   
3. 
   опашка, която гаси завихрянето и противотоковете, възникващи при постъпателното движениевъв водата и действащи като кормило при обръщането им
   
4. 
   кожа богата с жлези, които отделят слуз и снижават триенето при движението на рибата във водата
   

По местообитаването си рибите се разделят на екологични групи:

• 
  морски
  
• 
  пресноводни
  
• 
  проходни
  
• 
  братични
  

Живеят в солени води и се разделят на пелагични (населяващи водното ….- хамсия, сафрида, трицоната) и дънни (калкан, писия, попчета, морска лисица, морска котка, морскя лястовица).

Морските риби се делят на:

- океанически - живеещи в откритите повърхностни слоеве на откритите части на океана(летящи риби – щука, тонците и др.)

- неритични – населяващи краибрежните води(попчета, калкан, писия, спарове и др.)

- дълбоководни(абисални), които се делят на: батпелагически (над дъното- това са светещи, хамсиени, морски дявол и др.) и дънни;

Само в пресни води живеят. Подразделят се на: реофилни (много кислород), приспособени към живот на течение(пъстърва мрени и др.) и лимнофилни, приспособени към живот в стоящи води (шаран, щипок, каракуда, бабошка и др.)

На свой ред пресноводните също се делят на : пелагични, придънни и дънни.
ПРОХОДНИ РИБИ

За размножаване минават или от морската вода в речни сладки води (сьонговите, карагьозовите, есетровите - примерно карагьоза от Черно море отива в река Дунав и се връща отново в Черно море) или от реките в морската вода(змиорката).

Във връзка с местата на отхранване възрастните риби се делят на: трофически морски като карагьоза и трофически водни като змиорките(трофически т.е. там където се хранят).
РИБИ НАСЕЛЯВАЩИ БРАКИЧНИ ВОДИ

Това са полусолени води-опреснени участъци на морето, устията на реки.

Подразделят се на;

• 
  полупроходни, мигриращи за размножение в долните части на реките, но охраняващи се в полусолените води(каспийска бабощка)
  
• 
  собствено-полусоленоводни(бракични)(попчета, писии, морски игли).
  

При черноморският сафрид през есента ако не депонира(натрупа) в теглото си необходимо количество мазнини(енергиини ресурси) по време на отхранването си то той не мигрира към местата на зимуване и остава да се храни при бълг. бряг. При рязко падане на температурите на морската вода сафридът загива и бива изхвърлен от вълните с десетки тонове на брега. Добре угоеният сафрид отива на местата на зимуване и така се спасява.

1.ПЛЪТНОСТ, ВИСКОЗИТЕТ, НАЛЯГАНЕ И ДВИЖЕНИЕ НА ВОДАТА.

1. 
   торпедовиден -наи-добрите плувци обитатели на водното тяло : скумрия, кефал, сьонга и др.;
   
2. 
   стреловиден – близак до преходния но тялото е по удължено и нечифтните перки са придвижени назад(зарган, щука и др.);
   
3. 
   сплеснати странично
   
   1. 
      като при бабошката;
      
   2. 
      тип луна;
      
   3. 
      тип калкан;
      
4. 
   змиевидно тяло (морски игли и змиорката);
   
5. 
   лентовидно тяло(няма в Черно море);
   
6. 
   топкообразно тяло – риба таралеж (няма в Черно море);
   
7. 
   плоска форма на тялото – тялото е сплеснато гръбно-коремно;