От “Индекс за приобщаване: подобряване на ученето и участието в училищата”



Дата28.10.2018
Размер271.12 Kb.
#102795
София 1000, ул. „Екзарх Йосиф“ 60,

тел.: 02 870 2063, моб.: +359898500848

www.cie-bg.eu, office@cie-bg.eu






От “Индекс за приобщаване: подобряване на ученето и участието в училищата” (Booth and Ainscow, 2011)
Индексът за приобщаване подкрепя ученето и участието в училище като:


  • Прави нововъведенията в училище устойчиви.

  • Поставя ценностите на приобщаването в центъра на процеса на развитие.

  • Помага на учителите да разберат какво и как учат учениците.

  • Помага на възрастните и на децата да формулират и да споделят своите идеи и да постигнат промяна.

  • Допринася за ефективното включване на семейството и на общността в училищния живот.

  • Подкрепя процеса на подробна само-рефлексия и на създаване на стратегия на училището.

  • Подкрепя въвеждането на вашата система от ценности.


също като:


  • Предлага подход при планиране за училищното ръководство и инспектората.

  • Помага при подобряване на средата в училище за всички - ученици, учители, персонал и родители.

  • Помага ви да развиете, онова, което вие в училищната общност смятате за правилно, а не онова, което някой друг ви е казал, че е правилно.

  • Помага да постигнете максималното от онова, към което се стремите.

  • Помага ви да отстраните пречките и да мобилизирате ресурсите в училище.

  • Съчетава в едно работата в общността, глобалното гражданство, устойчивото развитие, знанието за правата, за здравето и ценностите.

  • Насърчава устойчивост на постигнатите подобрения и на постиженията.



Защо се променят училищата?

Училищата се променят непрекъснато, по много и различни начини и по различни причини. Само някои от тези промени са резултат от плана за развитие на училището.

Промените може да не са свързани една с друга или с приобщаването...

ПРОЕКТ BG051РО001-7.0.01-0069

Едно училище за всички”,



Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,

съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз

Инвестира във вашето бъдеще!
Училищата се променят по различни причини, например:

  • Родителските срещи

  • Била е създадена Стая за изключване

  • Местна или отдалечена река са били „осиновени”

  • Асистентите на учителите са включени в планирането

  • Поставена е нова ограда

  • Рамката от ценности е споделена и използвана

  • Направени са допълнителни проверки за доброволците

  • Децата започват да порастват и сами да готвят храна

  • Направено е съкращение на персонала заради съкращения в бюджета

  • Резултатите от инспекцията са били добри

  • Планът за развитие включва децата и семействата

  • Ново правителство

  • Създаден е училищен съвет

  • Директорът се мести в друго училище

  • Нов жилищен блок е построен наблизо

  • Създадена е стая на семейството

  • Спряно е разследване на училищния тормоз

  • Училището не успява да получи категоризация

Всички промени, които правите в училище ли са насочени в една посока?

Всички промени ли подкрепят приобщаването?



Какво е приобщаващо развитие?

Промените в училище се превръщат в приобщаващо развитие, когато са основани на приобщаващи ценности...

Да правим нещата правилно означава да свържем действия и ценности. Да свържем действията си с ценностите си може да се окаже най-практичната стъпка за развитието на училището.

Участието означава да учиш, да играеш или да работиш в сътрудничество с другите. Означава да избираш и да имаш думата по отношение на това, което се прави. И още повече, означава да бъдеш признат и приет за това което си.



  • Приобщаващи ценности

  • Права

  • Равнопоставеност

  • Доверие

  • Съчувствие

  • Смелост

  • Участие

  • Общност

  • Уважение към различието

  • Устойчивост

  • Ненасилие

  • Честност

  • Оптимизъм

  • Радост

  • Любов

  • Красота

Приобщаването в образованието включва:

  • Приобщаващи ценности в действие

  • Всеки живот и всяка смърт е еднакво важна

  • Подкрепа на всички и създаване на чувство за принадлежност

  • Насърчаване на участието на родителите и на децата в процеса на преподаване, във взаимотоношенията и в междуучилищните общности

  • Намаляване на изключването, дискриминацията, пречките за учене и участие

  • Промяна в културите, политиките, практиките, така че те да отговорят на различията и всички да бъдат равнопоставени.

  • Връзка на образованието с локалното и глобалното

  • Да научим как премахването на преградите за една група деца, би могло да бъде от полза за всички деца.

  • Възприемане на различията между възрастни и деца, като ресурс, от който можем да се учим.

  • Признаване на правото на качествено образование за всички деца в тяхната общност.

  • Подобряване на училищната среда за учителите и за родителите, както и за децата.

  • Насърчаване на развитието на училищната общност, на ценностите й и на нови постижения.

  • Подпомагане на взаимоотношенията и взаимовръзките между училището и общността.

  • Осъзнаване, че приобщаването в училище е един от аспектите на приобщаването в обществото.

Приобщаващото развитие обединява всички основни подходи в развитието на училището:

Съществуват други подходи за насърчаване на развитието на училището, които са сходни с ценностите представени в Индекса и които съвпадат с неговото съдържание и подход. Индексът помага всички те да бъдат обединени в единен подход за развитие; едно дърво с много корени. Индексът помага да се намали ефекта от фрагментацията на политиките и от натовареността с много инициативи.



Връзки в приобщаващото развитие в образованието:

  • Здравно образование

  • Образование без граници

  • Всеобхватно образование

  • Анти дискриминационно образование

  • Устойчива среда

  • Ненасилие

  • Сътрудничество

  • Права

  • Ценности

  • Глобално гражданство

  • Общност

  • Демокрация

Работата в училищата, които използват тези и други концепции разширява общностите от хора, които имат отношение към реализиране на приобщаващи ценности. Няма значение дали се използва думата приобщаване или друга дума за да обедини тези подходи. Но е необходимо те да бъдат свързани.

Как да работим с Индекса?

Развитие, което стимулира процеса на приобщаване, се реализира там, където възрастните и децата подчиняват действията си на приобщаващи ценности и поставят заедно началото на такива инициативи. Разбира се те могат да правят това и неформално, но действията им могат да бъдат неуспешни, ако липсва ангажимент включване на приобщаващите ценности във формалния план за развитие на училището.
Индексът може да стане част от процеса на планиране като предложи инструменти за ситематизиран и детайлен преглед на ситуацията в училището и съществуващите връзки между училището, заобикалящите го общности и околната среда. Сам по себе си този процес на наблюдение и анализ на ситуацията допринася за развитието на училището в посока на приобщаването. Така се създава възможност за надграждане на вече познатото и желание за изследване на новото,


засягайки въпроси като бариери пред ученето и участието, необходимите ресурси за подпомагане на ученето и участието и подкрепа за многообразието.
Изследването се базира на три измерения: култури, политики и практики. Политиките се отнасят към начина, по който училищата се управляват и плановете за реформи в училище; практиките се отнасят към това какво и как се преподава и учи в училището. Културите отразяват отношенията между хората и дълбоко залегналите в тях ценности и вярвания. Промяната в културите е от ключово значение за устойчивото развитие в посока на приобщаването.
Всяко измерение е разделено на две секции. Измеренията и секциите могат да послужат като рамка за планиране; точките под всяка секция са дадени, за да се проследи приемствеността на отделните действия и как взаимно се допълват.




Изработване на приобщаващи ПОЛИТИКИ



Установяване на приобщаващи ПРАКТИКИ


Създаване на приобщаващи КУЛТУРИ



Рамка за планиране
Измерение А: Създаване на приобщаващи култури

А1. Изграждане на общност

А2. Възпитаване в приобщаващи ценности
Измерение B: Изработване на приобщаващи политики

B1: Създаване на училище за всички

B2: Подкрепа за многообразието
Измерение С: Установяване на приобщаващи практики

С1: Създаване на учебна програма за всички

С2: Направляване на ученето

Предложените в Индекса индикатори ще ви помогнат да направите по-задълбочен преглед на ситуацията във Вашето училище. Всеки индикатор е следван от серия от въпроси, които Ви помагат да осмислите неговото значение и провокират желание за изследване, размисъл, задаване на още въпроси и диалог.


Измеренията и секциите:

Структурират плана Ви за развитие


->
Индикатори

Помагат Ви да се фокусирате върху областите, които желаете да промените


->
Въпроси

Помагат Ви да извършите детайлен анализ така че да идентифицирате и адресирате проблемните области


Индикатори
Измерение А: Създаване на приобщаващи култури
А1: Изграждане на общност


  1. Всеки е добре дошъл.

  2. Членовете на училищния екип си сътрудничат.

  3. Децата си помагат едно на друго.

  4. Децата и училищният екип се уважават взаимно.

  5. Училищният екип и родителите/ настойниците си сътрудничат.

  6. Училището е модел на демократично гражданство.

  7. Училището насърчава осъзнаването на взаимовръзките между хората по света.

  8. Училището и местните общности взаимно се развиват.

  9. Училищният екип прави връзка между това, което се случва в училище и живота на децата вкъщи.

А2: Възпитаване в приобщаващи ценности




  1. Училището възпитава в споделени приобщаващи ценности.

  2. Училището възпитава уважение и спазване на всички човешки права.

  3. Училището възпитава уважение към планета Земя в нейната цялост.

  4. Приобщаването се възприема като увеличена възможност за активното и ангажирано участие на всички.

  5. Очакванията към всички деца са високи.

  6. Децата са еднакво ценени.

  7. Училището се бори с всяка форма на дискриминация.

  8. Училището промотира взаимодействие и разрешаване на спорове по ненасилствен начин.

  9. Училището допринася за това възрастните и децата да се чувстват добре.

  10. Училището допринася за доброто здравословно състояние на децата и възрастните.


Измерение Б: Изработване на приобщаващи политики
Б1: Създаване на училище за всички


  1. Училището се развива на база активно и ангажирано участие.

  2. Училището е възприело приобщаващ подход към лидерството.

  3. Задачите и наградите се разпределят честно.

  4. Експертизата на училищния персонал се познава и вкарва в действие.

  5. На новите членове на училищния екип се помага в процеса на адаптация.

  6. Училището се стреми да бъде достъпно за всички деца, живеещи на близо.

  7. На всички нови деца им се помага да свикнат с училището.

  8. Децата и учителите са така разпределени, че да се подпомага ученето на всички деца.

  9. Учениците са добре подготвени за продължаване на обучението си в следващите класове и училища.

  10. Училището е архитектурно достъпно за всички хора.

  11. Материалната база и интериорния дизайн са проектирани така че да подкрепят участието на всички.

  12. Училището намалява екологичния си отпечатък и разхода си на вода.

  13. Училището се стреми да намали отпадъците си.

Б2: Подкрепа за многообразието




  1. Всички форми на подкрепа са координирани помежду си.

  2. Дейностите за професионално развитие помагат на училищния екип да отговори адекватно на нуждите, произтичащи от съществуващото многообразие.

  3. Училището се стреми да създава приобщаващи политики в сферата на подкрепата на деца със специални образователни потребности.

  4. Политиките свързани с поведението в училище са свързани с учебната програма и ученето.

  5. Намалени са бариерите пред посещаването на училище.

  6. Агресията в училище и тормозът са намалени.


Измерение В: Установяване на приобщаващи практики
В1: Създаване на учебна програма за всички

  1. Децата имат възможност да изследват цикъла на производство на храна и нейното консумиране.

  2. Децата изследват значимостта на водата.

  3. Децата научават повече облеклото.

  4. Децата научават повече за архитектурата и строежа на къщи.

  5. Децата размишляват върху пътуването на хората в техните близки местности и по света.

  6. Децата научават повече за здравето и човешките взаимоотношения.

  7. Децата изследват Земята, Слънчевата система и Вселената.

  8. Децата изучават живота на планетата.

  9. Децата научават повече за източниците на енергия.

  10. Децата научават повече за комуникацията и комуникационните технологии.

  11. Децата се потапят в изкуството, музиката и литературата и самите те творят.

  12. Децата научават повече за съществуващите професии и се ориентират професионално.

  13. Децата научават повече за въпроси като власт, управление, етническа принадлежност

В2: Направляване на ученето




  1. Планирането на учебните дейности се прави имайки предвид всички деца.

  2. Учебните дейности насърчават участието на всички деца.

  3. Децата се насърчават да мислят критично и уверено да изразяват мнението си.

  4. Децата участват активно в процеса на своето учене.

  5. Децата учат едно от друго.

  6. Уроците помагат на децата да осмислят приликите и разликите между хората.

  7. Оценяването окуражава постиженията на всички деца.

  8. Дисциплината се основава на взаимно уважение.

  9. Училищният екип планира и ревизира училищните процеси съвместно и преподава в синхрон.

  10. Училищният екип обменя ресурси помежду си, за да повиши качеството на учебния процес.

  11. Помощник учителите подпомагат ученето и участието на всички деца.

  12. Домашните задължения се дават така че да стимулират ученето на всяко дете.

  13. Извънкласните дейности включват всяко дете.

  14. Полезните ресурси намиращи се в близост до училището се познават и използват.

Пример за индикатор и въпроси към него


Индикатор А 2. 8. Училището промотира взаимодействие и разрешаване на спорове по ненасилствен начин.
a) Има ли се предвид под ненасилие, както липсата на физически конфликт, така и липсата на принуда?

b) Разрешават ли се споровете в училище чрез диалог вместо чрез принуда, базирана на социалния статус и физическата сила?

c) Дават ли възрастните модел за взаимодействие лишено от принуда?

d) Склонни ли са хората да провокират размисъл върху идеите си, които някои е оспорил?

e) Овладяват ли висчки умения за водене на преговори, разрешаване на конфликти и медиация при спорове?

f) Приемат ли се за форми на насилие: злоупотребата, дискриминацията, измъчването и тормозът?

g) Съществува ли споделено разбиране на схващането, че взаимодействието е по-лесно, когато хората се чувстват сигурни по отношение на своите идентичности?

h) Водят ли се дискусиите без да се допуска доминирането на определена личност, група от хора или пол?

i) Помага ли се на хората, които често избухват от гняв да намерят други начини за себеизразяване?

j) Насочват ли се децата към различни клубове, като например клуб по бойни изкуства, за да добият повече увереност и да се научат да отстояват себе си без да са агресивни?

k) Помагат ли си хората при съгласуването на своите действия с действията на останалите?

l) Дават ли си сметка хората как чувствата им към околните определят и начина, по който си взаимодействат с тях?

m) Занимават ли се децата с поезия, литература, театрално изкуство и музика, за да осмислят и разберат чувствата си?

n) Учат ли децата за последствията от отмъщението върху продължаването лични и международни конфликти?

o) Обсъждат ли децата и възрастните границите на допустимото изобразяване на на насилие, включително деградирали отношения и връзки между половете, във филми и компютърни игри?

p) Поставя ли училището акцент върху хуманните си приоритети вместо върху бизнес приоритетите си?

q) Отнасят ли се възрастните към децата само като към материал за изпитване?

r) Преподава ли се на децата какви са източните на конфликти базирани на борба за територия и ресурси, битка между идентичности, нетолерантност към различието и как тези конфликти могат да бъдат преодолени по мирен път?

s) Замислят ли се децата дали е необходимо един от двата пола да има доминираща роля?

t) Съществува ли насилие между половете при децата и как подобен род насилие може да бъде предотвратено?

u) Замисляли сте се как някои мъжки идентичности провокират насилие срещу мъже и жени?

v) Замисляли сте се как мъжете и жените, с които децата общуват, могат да формират у тях агресивност на база мъжествена идентичност?

w) Замислят ли се децата какво получават и какво губят като се включват в банди и как насилието между отделните банди може да бъде спряно в и извън училище?

x) Подкрепят ли се децата в намирането на дейности извън училище, които допринасят за намаляване на насилието между банди?

y) Помага ли се на учениците да избягват да носят в училище ножове и други оръжия?

z) Споделя ли се във Вашето училище схващането, че обърнатата навътре агресия може да доведе до депресия и самонараняване



Рамка от ценности на приобщаването
Равнопоставеност

Равнопоставеността и свързаните с нея концепции за безпристрастност, честност и справедливост представляват ядрото на приобщаващите ценности. Неравенството, пристрастното отношение, несправедливостта и липсата на честност са форми на социално изключване. Равнопоставеността не предполага всички да бъдем еднакви и да получаваме еднакво отношение, а всички да бъдем смятани за еднакво ценни. Концепцията за равнопоставеност определя начина, по който училищата ще бъдат управлявани и възрастните и децата ще се отнасят един към друг в училище, както и начина, по който децата са групирани в различни училища и класове, без едни деца да бъдат смятани за по-ценни от други.


Равнопоставеността от гледна точка на приобщаването изключва съществуването на „равни възможности” при наличието на неравни условия на живот и изисква действия за намаляването на подобни неравенства. Ако се замислим как хората приемат неравенството по отношение на благосъстоянието и условията на живот в национален и глобален мащаб, ще открием огромни несъответствия с приобщаващите ценности. Често хората не се държат така сякаш „всеки живот и всяка смърт са еднакво важни” не само защото са по-загрижени за хората, които са им близки, но и защото не считат, че трябва да полагат усилия за намаляване на страданието на хората, които са извън техните семейства, квартали и държави.

Права

Фокусът върху правата надгражда върху идеята за равнопоставеност. Концепцията за човешките права е начин да се изрази еднаквата ценност на всички хора. По силата на своите равни човешки права всички имаме еднакво право на живот, обезпечен с храна, подслон, закрила и грижа и равни права на свобода на действието и на гражданско участие. Там, където човешките действия водят до неравнопоставеност, не остава възможност за реализиране на равни човешки права. Ако са налице действия, които ограничават правата на другите, се обезсмислят идеите зад правото на избор и правото на собственост.


Децата и младите хора имат право на безплатно държавно образование с високо качество на мястото, където живеят. Спазването и популяризирането на човешките права в образователната система допринася за развитието на взаимоотношения основани на взаимна грижа. Хората често се стремят да свържат правата с отговорностите, но това е погрешен подход, ако съществува вероятност гарантирането на правата да е зависимо от определено поведение. Човешките права са безусловни и всеки човек ги притежава по силата на своята човешка природа.
Понякога правата на отделните хора влизат в конфликт помежду си, което означава, например, че правото на безопасност на някого може да ограничи правото на действие на някой друг. В допълнение на това, понякога в практиката подобно на равнопоставеността правата също не се зачитат, въпреки ангажимента за тяхното гарантиране, деклариран в документите на ООН. Показателно за това е широкото им пренебрегване в световен мащаб и липсата на усилия за справяне със случаите, когато са нарушени. Зачитането на човешките права влече след себе си въпроси за отношението ни към останалия свят и води до разширяване на идеята за правата, прилагайки я към всички форми на живот и планетата Земя в нейната цялост.

Участие

Активното и свободно участие в образованието от страна на училищния персонал, учениците и техните семейства в повечето случаи не е нещо, което целенасочено се търси и развива. За да се каже, че един човек участва пълноценно в нещо не е достатъчно просто да бъде въвлечен в общи дейности с други хора, а да се чувства приобщен и приет. Участието предполага взаимодействие с останалите и активно въвличане в процеса на преподаване и учене. Активното и свободно участие е тясно свързано с взимането на жизнено важни решения, в това число и по отношение на образованието, които трябва да са базирани на демократичен и свободен избор.


Концепцията за участие е неразривно свързана с правото за неучастие: всеки трябва да може да отстои автономността си от групата като откаже да участва. Това често изисква кураж. Активното и свободно участие е възможно, когато сме наясно със същността на своите действия, намерения и чувства. Тогава сме предразположени за диалог с останалите, основан на равенство и пренебрегване на различията свързани със статус и власт. Участието е толкова по-значимо, колкото взаимодействието ни с другите развива чувство за принадлежност, когато сме приети и оценени заради самите себе си.

Уважение към многообразието

Уважението базирано на приобщаващите ценности включва позитивно отношение към останалите членове на общността и цененето им заради тяхната индивидуалност и положителните им действия. Уважението обаче не трябва да се бърка с отстъпването пред някого заради статуса или властта му.


„Многообразието” включва видимите и невидимите разлики и прилики между хората така че под многообразие да се разбира различното в рамките на общочовешкото. Многообразието съдържа в себе си всички, а не само онези, които бихме отнесли към някаква илюзорна нормалност. Понякога обаче идеята за многообразие се нарушава от идеята за другостта: с идеята за другите като различни от нас. Групите и общностите се смятат за хомогенни, когато различията в тях не са разпознати. Приобщаващият подход към многообразието приветства създаването на групи от различни участници и уважава равната ценност на всички независимо от техните различия. От тази гледна точка многообразието е богат ресурс за пълноценно живеене и учене, а не проблем, който да бъде преодолян.
Този подход контрастира на селективния подход, който се опитва да поддържа еднаквост като категоризира и разделя хората, разпределяйки ги в различни групи подредени в йерархия според тяхната ценност. Многообразието като ценност обаче също има своите граници. Многообразието не включва толерирането на разрушителните действия на някого спрямо други хора дори когато поведението му е продиктувано от неговата идентичност. Отхвърлянето на различието обикновено означава отричане на другостта в нас самите. Когато хората не желаят да признаят вероятността самите те да бъдат в позицията на хора с увреждания или стари хора, това може да засили желанието им да се разграничат от възрастните хора и хората с увреждания и да ги дискриминират. Приобщаващият подход към многообразието изключва поставянето на знак за равенство между различното и непознатото и по-долно качественото. Когато в една култура залегне подобно схващане то може да доведе до силна дискриминация и дори до геноцид.

Общност

Идеята за създаването на общност включва признаването на факта, че всички живеем във взаимовръзка помежду си и, че приятелските отношения са в основата на нашето щастливо съществуване. Създаването на общности винаги се базира на култури, които насърчават сътрудничеството. Общността от гледната точка на приобщаването разширява концепциите за привързаност и дълг отвъд семейството и приятелството, стигайки до едно по-широко разбиране за взаимосвързаност. То включва чувство за отговорност към другите, както и идеите за служба в полза на обществото, за гражданство, за глобално гражданство и за признаване на глобалната взаимозависимост.


Една училищна общност основана на приобщаващите ценности представлява модел на това какво е да бъдеш отговорен и активен гражданин, чийто права се спазват и извън училището. Приобщаващите общности винаги са отворени към и обогатявани от нови членове, които допринасят за тяхното развитие. В сферата на образованието, приобщаването включва изграждането на връзки между училищата и заобикалящите ги общности. Значимостта на общностите се състои в съвместните действия на техните членове, които работят в дух на колегиалност и солидарност. Идеята за общност ни помага да разберем как трансформирането на една институция е най-постижимо, когато хората обединят действията си.

Устойчивост

Най-фундаменталната цел на образованието е да подготви децата и младите хора за устойчив начин на живот в устойчиви общности и околна среда на местно и глобално равнище. Ангажиментът към спазването на приобщаващите ценности следва да съдържа в себе си ангажимент за осигуряване на добър живот на бъдещите поколения.


Дискусиите относно приобщаването винаги предизвикват въпроса „приобщаване в какво?” Училищата, които се развиват в духа на приобщаващите ценности са места, които допринасят за устойчивото развитие на образованието и участието на всеки и за намаляването на изключването и дискриминацията. Тези училища избягват да правят некоординирани реформи в краткосрочен план и да се включват в програми и инициативи, които не са тясно свързани с техните дългосрочни ангажименти.
Устойчивото развитие на природата има централно значение за приобщаването във време, когато унищожаването на околната среда, обезлесяването и глобалното затопляне застрашават качеството на живот на всички ни и вече подкопават живота на милиони хора по целия свят. Училищата, които се развиват в духа на приобщаването трябва да си поставят за цел да поддържат физическия и природния свят вътре и извън своите граници. Екологичната грамотност обаче трябва да надрасне страха от екологична катастрофа и да се превърне в разбиране и уважение към природата. Тя трябва да води до надежда и оптимизъм, че опасността може да бъде преодоляна. За да бъдат устойчиви, всички промени трябва да бъдат интегрирани в култури и на база това да се стигне до развитието на променени идентичности.

Ненасилие

Ненасилието изисква изслушване и разбиране на гледната точка на другите и претегляне на собствените и чуждите аргументи. Изисква децата и възрастните да овладеят умения за водене на преговори, за медиация и разрешаване на конфликти. В общности, в които хората са равни, споровете се разрешават чрез диалог, а не чрез принудата на по-висшия статус или физическата сила. Това не означава, че хората избягват влизането в спорове или, че отричат чуждото мнение, а че използват спора за размисъл и за прилагането на нови подходи. Тормозът се появява там, където хората злоупотребяват с властта си, за да накарат някого да се чувства физически или психически уязвим. Тормозът и измъчването на хора на база техния етнос, пол, увреждане, възраст, сексуална ориентация, вярвания и религия са форми на насилие. Ангажиментът за ненасилие, например, може да включва противопоставянето на съществуващи начини за разрешаване на конфликти свързани с мъжествеността, ето защо е необходимо да се потърсят алтернативни пътища за упражняване на мъжката идентичност.


Концепцията за ненасилие влече след себе си въпросите за „загуба на уважението” и „отмъщението”. Ето защо на преден план излиза необходимостта да се намери баланс между отстояването на позициите и агресията. Гневът се смята за индикатор за силата на чувствата на някого към друг човек или към дадено събитие, но човек трябва да се стреми да го канализира в продуктивно, а не в агресивно действие. Институционалното насилие и тормоз възниква там където човешкото достойнство на хората не се уважава, където хората се разглеждат само като средство за постигане на определена цел. Това може да се случи там, където училищата или образователните институции се третират като бизнес. Институциите базирани на принципите за ненасилие се развиват в хармония с нуждите на хората в тях и с околната среда и със заобикалящите ги общности.

Доверие

Доверието допринася за активното и ангажирано участие и създаването на отношения и идентичности, вдъхващи доверие. То е необходимо за процеса на независимо и непредубедено учене и за установяването на диалог. Образованието може да помогне за изграждането на доверие у децата и младите хора извън техните семейства и може да провокира дебат за безопасността при взаимодействието с околните. Това може да бъде от особено значение за онези, които се чувстват уязвими у дома или са мнителни заради преживяна дискриминация в миналото.


Доверието е тясно свързано с понятията за отговорност и надеждност. Колкото по-малко доверие гласуваме на един човек, толкова по-малко надежден може да стане той, заради предубеденото ни отношение. Доверието е необходимо за изграждането на самоуважение и взаимно уважение в професионалната практика. Доверието в колегите и останалите участници в процеса, че ще откликнат и ще се държат по честен начин е необходима предпоставка при идентифицирането и адресирането на проблеми, които застават на пътя на образователното развитие. Хората се чувстват свободни да споделят мислите и чувствата си, когато вярват, че останалите ще се включат в диалог базиран на доверие, без да се опитват да се възползват от ситуацията.

Честност

Честността не включва само открито споделяне на истината. Липсата на честност има повече общо с премълчаването на информация отколкото с директната лъжа. Умишленото прикриване на информация от околните или подвеждането им възпрепятства тяхното активно участие. Понякога това може да е подход на хората с повече власт, за да контролират подчинените си. Честността изисква избягване на лицемерието и действие в синхрон със заявените ценности и принципи и включва спазването на поетите обещания. Честността изисква почтеност и откровеност, но също така е и тясно свързана с ценности като кураж и доверие. По-трудно е да си честен, когато това изисква известна доза смелост и е по-лесно, когато можеш да се довериш на останалите и вярваш, че ще те подкрепят. Честността в образованието включва споделяне на знание с младите хора за местната и глобалната реалност, окуражаването им да знаят какво се случва в света, така че да могат да взимат информирани решения сега и в бъдеще; включва също окуражаването им да задават трудни въпроси и да са подготвени да приемат границите на нечие знание.



Кураж

Често се изисква кураж, за да се изправиш срещу установената практика, властта или срещу гледната точка и културата на собствената си група, както и да изкажеш открито мнението си. Необходима е голяма смелост, за да отстояваш себе си или другите там, където липсва култура на взаимна подкрепа. Това, което се нарича „да биеш камбаната” и да изразиш открито мнението си за някаква порочна практика в една организация, рискувайки по този начин да изгубиш заплатата, работата или да развалиш приятелските си отношения, обикновено изисква кураж. Властимащите в организацията могат да видят в това действие нелоялно поведение, но трябва да помним, че лоялността според приобщаващите ценности се дължи на общността в по-общ смисъл и на най-уязвимите й членове. Борбата с дискриминацията също изисква кураж – първо, за да бъде идентифицирани случаите на дискриминация, след това проблемът да бъде адресиран и накрая да бъдат взети необходимите мерки.



Радост

Приобщаващите ценности са тясно свързани с общото развитие на хората включително на техните чувства и емоции; с развитието на човешкия дух; с радостта от ученето, преподаването и човешките взаимоотношения. Радостта в образованието включва учене чрез игра, желание за игра и споделено чувство за хумор. Този тип образование насърчава и приветства удовлетвореността и удоволствието от придобиването на нови знания и умения, смятайки ги за най-добрата мотивация за поддържането и развитието на тези интереси. Образователните институции, които се фокусират само върху тесен кръг от постижения или върху ролята на образованието за осигуряването на личен статус и икономически облаги са места, където радостта и хуморът отсъстват. Подобна атмосфера влияе негативно на участващите деца и възрастни, ограничава самоизявата им и може да доведе до загуба на интерес от тяхна страна.


Състрадание

Състраданието включва осъзнаване страданието на другите и желание това страдание да бъде облекчено. Изисква съзнателно насочване на вниманието към случаите на дискриминация и страдание на местно и глобално равнище и осъзнаване на техните мащаби. Изисква ангажираност към чувствата и гледните точки на останалите хора. Състраданието означава, че личното щастие се свързва тясно с желанието всички да са щастливи и да живеят добре, но не и до степен, в която се оставяме на черните мисли да ни владеят, докато всички не станат щастливи.


Състрадателният подход заменя наказателния и изисква изпълнение на професионалните задължения с грижа и съобразителност. Състраданието изисква възрастните да подходят отговорно, когато връзката между училищата и децата и младите хора е била прекъсната. Колкото и нарушена да е тази връзката, работата на професионалиста е да продължи да търси начини за най-ефективна подкрепа на детето, така че отново да изгради връзки на доверие и да участва пълноценно в образователния процес.
Образование подчинено на състраданието е образование, при което се приемат еднакво и грешките, и извиненията и хората си прощават.

Обич

Състраданието е тясно свързано с две други ценности - обичта и грижовността. Много от хората, работещи в сферата на образованието имат усещане за професионално призвание и са мотивирани да работят именно заради безкористното си желание да се грижат за останалите. Обичта означава да помогнеш на другите да се реализират и да бъдат себе си като им гласуваш доверие. Това допринася за чувството им за принадлежност и желанието им да участват. Желанието да се грижиш за другите и да бъдеш обгрижван на свой ред от тях стои в основата на изграждането на общности, базирани на приятелство и общи дейности. Въпреки че понякога учителите не получават в замяна приятелско отношение и благодарност от своите ученици или не виждат резултат от работата си, техен професионален дълг е да се отнасят с еднаква грижа към всички ученици.



Надежда/ Оптимизъм

Надеждата и оптимизмът като ценност също могат да бъдат разгледани като професионален дълг на педагозите и личен дълг на родителите: надежда, че трудностите в личен план, в национален и световен мащаб могат да бъдат преодолени. Това включва и да се покаже на младите хора как всеки може да промени своя и живота на другите на местно и глобално ниво. Това, разбира се, не означава, че трябва да си затваряме очите пред реалността и да виждаме само „светлата страна на живота”. Оптимизмът трябва да се опре на реалността, която е основа за действия базирани на принципи.

Изясняването на приобщаващите ценности може да постави рамка за бъдещи действия на хора, които имат споделени ценности, но различни „етикети”, които възпрепятстват съвместните им действия. Това може да доведе до акумулирането на мощ, която да се противопостави на разрушителната сила на изключването, ширещо се на местно и глобално равнище. Също така, ще доведе до промени, които са от полза, както за хората, така и за планетата като цяло. Надеждата прави по-вероятно едно бъдеще, в което хората са успешни и разцъфтяват.

Красота

Въпросът за създаването на красота може да изглежда спорен, тъй като е очевидно, че красотата е в очите и ума на този, който я създава. Също така се вижда как популяризираната от маркетинга красота е потискаща и изключваща за много хора. Но въпреки това, красотата е включена като една от ценностите в този списък, тъй като много от хората работили с Индекса, откриват красота в най-възнаграждаващите си постижения и най-мотивиращите си срещи в сферата на образованието. Включването на красотата тук позволява на хората да свържат ценностите със своето разбиране за духовно израстване. Красотата може да бъде видяна в безкорстните дела, в онези безценни мигове, когато отношенията надрастват личния интерес, при общите действия и подкрепа в защита на правата, когато хората имат мнение и го изразяват. Красотата е там, където някой се радва на нещо, което самият той или някой друг е сътворил, в наслаждаването на изкуството и музиката. Приобщаващата красота няма общо със стереотипите, свързани с човешкото и природното многообразие.







Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница