От кого сме произлезли ернст Мулдашев съдържание

Ернст Мулдашев

ЗА АВТОРА ..............................................

Предговор..............................................

ПЪРВА ЧАСТ

ОФТАЛМОГЕОМЕТРИЯТА - НОВИЯТ ПЪТ

КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ... .

Защо се гледаме в очите? ................................

„Средностатистическите очи". Миграционните пътища на

човечеството по земното кълбо ...........................

Чии са очите, изобразени върху тибетските храмове?..........

ВТОРА ЧАСТ

SoHm - ПОСЛЕДНОТО ПОСЛАНИЕ КЪМ

ЧОВЕЧЕСТВОТО (ИНДИЙСКИ ОТКРОВЕНИЯ) .............

Организиране на международна експедиция за търсене изворите

на произхода на човечеството.............................

Какво знаят обикновените хора за произхода на човечеството?

В храма на Гита........................................

Среща с майстора ......................................

Тайнственото сомати....................................

ТРЕТА ЧАСТ

КАКВО КАЗАХА НЕПАЛСКИТЕ И

ТИБЕТСКИТЕ ЛАМИ?..................................

Как да изпаднем в състояние на сомати? ...................

Възможно ли е да се съживи човек?.......................

Отново за „третото око" ................................

Следващия път ще съм по-сериозен ......................

Откровенията на Бонпо-лама ............................

Кой е бил Буда? ......................................

Кои са Лемурийците и Атлантите? ........................

В сомати-пещерата....................................

Външността на хората от предходните цивилизации ..........

Човекът, чийто живот продължава 300 години...............

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

СВЕТЪТ Е ПО-СЛОЖЕН, ОТКОЛКОТО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ

(ФИЛОСОФСКИ РАЗМИСЛИ) .............................

Вярвам ли в това, което съм написал?......................

Генофондът на човечеството ..............................

Шамбала и Агарти .....................................

История на човечеството на Земята .......................

Подивяването като регресивен еволюционен фактор ..........

Негативната аура над Русия .............................

Доброто, любовта и злото...............................


Посвещавам на своите родители

ЗА АВТОРА

Ернст Мулдашев е доктор по меди­цина, професор, директор на Общоруския център за очна и пластична хи­рургия, почетен консултант в Луисвилския университет (САЩ), член на Американската академия по офталмология, дипломиран офталмолог на Мексико, член на Международната академия на науките към ООН, май­стор на спорта по спортен туризъм, трикратен шампион на СССР, депутат в Руската дума по времето на прези­дента Елцин.

Той е първият лекар в света, извършил успешно операция за трансплантиране на око, създател на ново направление в меди­цината - регенеративната хирургия. Чудодейните биоматериали, изобретени от него и наречени алоплант, активират скрити­те възможности на организма за възстановяване на собствените тъкани, а биополето на растящите клетки потиска патологична­та регенерация (рака) и нормализира функциите на болните клетки. Разработил е 90 принципно нови очни и пластични опе­рации, спасили хиляди безнадежно болни, отписани от консер­вативната медицина. Под негово ръководство в Центъра са вне­дрени 58 вида алоплант, патентовани в Русия, САЩ, Германия, Франция, Швейцария и Италия. Бил е в повече от 40 държави, където е извършвал операции и е чел лекции. Има над 300 науч­ни публикации в руския и чуждестранния печат.

Така регенеративната хирургия прекрачва от сферата на фан-

тастиката в реалността. Разбира се, през 1982 г. овластените пар­тийни чиновници едва не го лишават от лекарски права, като го обвиняват в шарлатанство и лъженаука. Останал без работа, той заминава за Яркутск, където става еленовъд. По-късно, риску­вайки поста си, министърът на здравеопазването в Башкирия Ха-лим Каламов му предоставя малка стаичка в затънтена болница в краен квартал на гр. Уфа. Там го последват близките му сътруд­ници и съмишленици, които днес са гръбнакът на прочутия в цял свят Общоруски център за очна и пластична хирургия.

Ернст Мулдашев признава, че не може напълно да осъзнае механизма, по който действа неговото откритие. След успешна­та трансплантация на око, извършена на 22.02.2000 г., той раз­казва следното: „От трибуната на Общоруския конкрес на оф­талмолозите се чуваше: „Мулдашев опозори руската офталмо-логия с авантюрата за присаждане на око. Всички добре знаят, че това е невъзможно. Не-въз-мож-но!" Мислех си защо ме съдят така, защо дори не ми позволиха да се изкажа, да не би да са богове! Не искаха да разберат, че очната трансплантация е резултат от сложни научни изводи, включващи не само медицин­ски знания, но и данни от физиката и молекулярната биология, както и древни тибетски истини. Как можех да обясня, че във вътрешността на окото по време на операцията изграждах от алоплант конструкции, които приличаха на видените от мен в Тибет.... „огледала", свиващи времето! Времето наистина се сви и в трансплантираното око за невероятно къс срок враснаха кръвоносни съдове, които вече година и половина осигуряват снабдяването му. Как можех да обясня, че до тази операция не би могло да се стигне без религиозните знания, придобити в хи-малайските и тибетските експедиции! Та нали тибетските лами и индийските свами възприемат тези знания като предадени през вековете от предишни земни цивилизации! Ако бях говорил за тях на конгреса, в най-добрия случай щяха да ме възприемат ка­то побъркан... Наистина трудно си представям механизма, при който мъртвата човешка тъкан (точно от нея е изготвен ало-плантът) е в състояние да задейства огромния информационен пул и да създаде нови тъкани в друг организъм, стимулирайки регенерацията... Трудно е да си представим колко сложна е дори само една човешка клетка, а по някакви неизвестни нам закони

клетките се включват в стройни структури и образуват кръво­носни и лимфни съдове, нерви, влакна... Ясно е, че всичко се извършва по строга и непрекъснато работеща програма, в срав­нение с която и най-съвършеният компютър изглежда като дет­ска играчка.

Къде са локализирани тези програми? Разбира се, не само в гените, ще каже всеки молекулярен биолог. Според последни данни от физиката програмите са записани във фина енергия, на­ричана в Изтока божествена... Кой е създал тези програми? Не ми е удобно да го произнасям пред консервативни и ортодоксал­ни учени, но отговорът идва от само себе си - създадени са от Бога..."

Убеден, че науката и религията са две сфери на познанието, че различията им са no-скоро външни и формални, отколкото същностни, че синтезът помежду им би могъл да роди принцип­но нови перспективи и възможности в безкрайната спирала на знанията, той организира четири последователни експедиции до Индия, Непал и Тибет под егидата на Международната академия на науките към ООН. Целта на експедициите е да се издирят из­ворите за произхода на човечеството.

Така се появяват сензационните разкрития, които потвържда­ват хипотезите за наличието на особена форма на живот във фи­ния (онзи) свят, за взаимоотношенията между духа (финия свят) и материята (физическия свят), за процесите на стареенето и безсмъртието, за дематериализацията и материализацията, за Генофонда на човечеството, съставен от представители на пре­дишни цивилизации, които контролират еволюцията и са готови да възродят живота на планетата в случай на глобална катастро­фа. Авторът доказва, че древните митове, легенди и религии, както и текстовете на т.нар. посветени (Нострадамус, Е. Блават-ская, Н. Рьорих и др.), не са плод на развинтена фантазия, а от­разяват научните постижения на нашите предходници (лемурийци и атланти), че техният общ източник е Всеобщото информа­ционно пространство или Висшият разум, когото обикновено наричаме Бог. Смайващите паралели и аналогии между съвре­менната наука и езотеричните и религиозни знания коренно про­менят представите ни за човека, еволюцията и Вселената и очер­тават една изумителна картина, в която има всичко друго, но не

и чудеса. Една картина, която започва от Сътворението, уплътняването на духа и появата на материята, проследява раз­витието на петте човешки раси (според терминологията на Блаватская) и стига до наши дни, до сомати-пещерите и подземната техногенна цивилизация на Шамбала и Агарти, живееща в други пространствено-времеви измерения, различни от нашите.

В този смисъл загадъчните явления и феномени, определяни от традиционната наука като несъстоятелни и случайни, получа­ват своето логично и/естествено обяснение.

Аз съм типичен учен изследовател. Цялата ми научна дейност е свързана със строежа и биохимията на човешките тъкани и из­ползването им като трансплантанти в очната и пластичната хирур­гия. Нямам навика да философствам, не ми допада компанията на хора, проявяващи интерес към духовете на умрелите, свръхсетив-ността, магиите и други подобни теми. Понеже всяка година пра­вя по 300-400 операции с повишена сложност, свикнал съм да оце­нявам резултатите от научните търсения по ясни и конкретни па­раметри: сила на зрението, конструкция на лицевите кости и т. н. Нещо повече, аз съм продукт на комунистическия строй в родина­та си и неизбежно съм възпитан в духа на атеизма и възвеличава-нето на Ленин, макар че никога не съм вярвал сляпо в тези идеи. А религия изобщо не съм изучавал. Ето защо не съм очаквал, че един ден ще се занимавам от научна гледна точка с проблемите на ми­розданието, антропогенезиса и философското осмисляне на рели­гията.

Всичко започна от баналния житейски въпрос: защо се гледаме в очите? Този факт ме заинтригува като офталмолог. Когато започ­нахме изследванията, екипът ни състави компютърна програма, способна да анализира геометричните параметри на очите. Наре­кохме това направление офталмогеометрия. После открихме, че то успешно може да се прилага при идентифицирането на личността, определянето на националността, диагностицирането на психични заболявания и т. н. Най-интересният факт се появи, когато съпос­тавихме снимки на хора от всички земни раси и получихме пара­метрите на „средностатистическите очи". Оказа се, че те принад­лежат на тибетците.

Сравнявайки очите на останалите раси със „средностатисти­ческите очи", изчислихме миграционните пътища на човечество-

то - те учудващо съвпаднаха с историческите факти. По-късно узнахме, че във всеки храм в Тибет и Непал има изображение на необичайно огромни очи - нещо като визитна картичка. С мето­дите на офталмогеометрията и математическата обработка опре­делихме външността на техния притежател, която се оказа доста необичайна.

„Кой е той?" - мислех си аз.

Порових се в източната литература, но не открих нищо подоб­но. Тогава не можех да предположа, че този „портрет" ще направи огромно впечатление на ламите и свамите в Индия, Непал и Тибет. Те единодушно възкликваха: „Това е Той!" Дори не съм си пред­ставял, че „портретът" ще стане пътеводна нишка към разкриване­то на една от най-големите тайни на човечеството.

Смятам, че логиката е царицата на всички науки. През целия си живот съм прилагал логическите методи при разработването на нови операции и трасплантанти. И когато потеглихме на трансхималайската експедиция, реших да използвам същия подход. Пълната бъркотия от сведения, получавани от лами, гуру и свами, а така също от литературни и религиозни източници, с помощта на логиката започна да се подрежда като по конец. Постепенно осъзнахме, че на Земята съществува система, застраховаща живо­та в „консервиран" вид посредством СОМАТИ-медитацията. Че в тайнствените пещери има запазени хора от различни цивилизации, съставящи Генофонда на човечеството. Успяхме да открием една от тези пещери и да получим сведения от т. нар. Особени хора, ко­ито ги посещават всеки месец.

С какво ни помогна рисунката? Ами чисто и просто Особените хора ни увериха, че сред хората в пещерите има човек, приличащ на изобразения върху нея. Тъкмо него те наричаха с уважение Той. А кой е Той? Не съм сигурен в точността на отговора, но мисля, че Той е човек от Шамбала.

Сега вече, макар да съм рационален учен-практик, напълно по­вярвах в съществуването на Генофонда на човечеството. До този извод стигнах по пътя на логиката и на научните факти. Но съще­временно разбрах, че и моето, и вашето любопитство едва ли ще бъде задоволено, че само сме открехнали вратата към великата тайна, но едва ли в скоро време ще ни бъде позволено да докоснем и да фотографираме „консервираните" хора. Кои сме ние? Все

още сме неразумни деца в сравнение с висшата земна цивилизация на лемурийците, създала Генофонда. А и залогът му е твърде го­лям - да възроди човечеството в случай на глобална катастрофа или самоунищожение.

Осъзнахме и смисъла на думата Амин, с която завършва всяка молитва. Тя е породена от т. нар. последно послание SoHm. Стана ясно, че нашата - петата - цивилизация е блокирана за познания­та на Онзи свят, поради което е принудена да се развива самосто­ятелно. Тогава ми стана ясен и източникът за знанията на Посве­тените - такива като Нострадамус, Е. Блаватская и други, успели да преодолеят принципа SoHm и да проникнат във Всеобщото ин­формационно пространство, т.е. в знанията на Отвъдния свят.

Книгата се състои от четири части. В първата накратко възста­новявам логиката на изследователската мисъл, като започвам от въпроса „Защо се гледаме в очите?" и завършвам с цялостния об­лик на необичайния човек, чийто очи са изобразени в тибетските храмове.

Втората и третата част са посветени на фактологическия мате­риал, събран по време на експедицията от лами, гуру и свами. Той е представен, общо взето, под формата на беседи с тях. На някои места обаче се отклонявам, анализирайки литературни източници (Е. Блаватская и други). Отговарям също на въпроси от типа „Кой е Буда?" и „Какви цивилизации са съществували на Земята преди нас?".

Четвъртата част е най-сложната. Посветена е на философското осмисляне на фактите. В нея читателят ще открие интригуващи размисли за Генофонда на човечеството, за тайнствената Шамбала и Агарти, за подивяването на хората и отрицателната аура над Ру­сия, а така също за ролята на добротата, любовта и злото в човеш­кия живот.

Честно казано, и аз самият се учудих, че завърших книгата с та­кива обичайни и естествени на пръв поглед понятия като добро, любов и зло. Най-сетне бях разбрал защо световните религии са единодушни по въпроса за важността на доброто и любовта. От­тогава наистина изпитвам уважение към религията и искрено вяр­вам в Бог.

Докато пишех книгата, сигурно съм допуснал и някои грешки. Моите приятели - съратници в експедицията (Валери Лобанков,

Валентина Яковлева, Сергей Селиверстов, Олга Ишмитова, Венер Гафаров), често не се съгласяваха с мен, спореха и ме попра­вяха. Много помогнаха чуждестранните членове на екипа Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая (Непал), д-р Пасрича (Индия). Всеки от тях даде своя принос в общото дело. Бих искал да им благодаря. Благодарен съм и на Марат Фатхлисламов и Анис За-рипов, които ме снабдяваха с литература и ми помагаха в слож­ната проблематика.

Струва ми се обаче, че тази книга е само първата на тази тема. Изследванията продължават.

ПЪРВА ЧАСТ

ОФТАЛМОГЕОМЕТРИЯТА - НОВИЯТ ПЪТ

КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПРОИЗХОДА НА

ЧОВЕЧЕСТВОТО

Защо се гледаме в очите?

Имам приятел. Фамилията му е Лобанов. По характер Юрий Лобанов е срамежлив и докато разговаря, често свежда очи надо­лу. Веднъж станах неволен свидетел на трудния му диалог с него­вата годеница.

- Юра, погледни ме в очите! - настоя тя. - Защо свеждаш по­глед? Да не би да криеш нещо?

„Защо го моли да види очите му? - попитах се аз. - Сигурно в тях иска да прочете онова, което той не доизказва..."

Като лекар-офталмолог всеки ден гледам хората в очите. И все­ки път забелязвам, че те сякаш издават допълнителна информа­ция. И наистина, хората често казват: „В очите му има страх", „Гледа с влюбени очи", „Очите са тъжни", „Радост грее в очите" и пр. Ненапразно в една известна песен се пее: „Тези очи срещу мен..."

Каква информация сме способни да възприемем от очите? В научната литература не открих подобни изследвания. И затова проведох два експеримента.

Помолих двама познати да седнат един срещу друг и да разго­варят, без да откъсват поглед от краката на събеседника си. Ако обсъжданата тема не изискваше емоционален анализ, те все пак постигаха съгласие, макар да усещаха дискомфорт поради желани­ето си да се погледнат. Щом обаче насочих разговора към нещо по-емоционално, беседата в положението „гледаме се в краката" ста­на нетърпима за участниците.

При ситуацията „гледаме се в очите" и двамата подчертаха удобствата и доброто взаимно разбиране при обсъждането на по-емоционалните теми. Оттук и изводът, че ролята на допълнителна-

та информация, която получаваме благодарение на очите, е наис­тина осезаема.

При втория експеримент взех снимки на известни актьори, полити­ци и учени, като разрязах лицата им на три части: челото, очите и носа с устата. Бях избрал Алла Пугачова, Михаил Горбачов, Олег Дал, Арнолд Шварценегер, Алберт Айнщайн, Со­фия Ротару, Владимир Висоцки, Лео­нид Брежнев и други видни личности. После помолих поотделно седем души да определят „кой кой е" по изображенията на челата. Всички участници се объркаха и само в един случай се досетиха -веднага разпознаха Михаил Горбачов по специфичното родово петно.

Същата несигурност изпитаха и при определянето на личност­та по изображението на носа с устата. Само един от анкетираните позна Брежнев, припомняйки си през смях прословутите му це­лувки.

По очите обаче определянето „кой кой е" вървеше успешно, макар и не винаги от първия път. „Това е Брежнев, това е Висоц­ки, това е Пугачова..." заявяваха запитаните, докато разглеждаха изображенията на очите. Неизвестно защо всички изпитаха за­труднение да разпознаят София Ротару.

Очевидно беше, че за да се определи дадена личност, максимум информация се получава от очната лицева част.

Какъв род информация добиваме от нея? Всеизвестно е, че чо­вешкият погаед действа като сканиращ лъч - очите извършват ми­кроскопични движения, в резултат на което погледът сякаш пречертава надлъж и шир раз­глеждания обект. И тъкмо защото погледът ни доставя сканирана информация, ние можем да определим обема, размерите и другите пара­метри на обекта. При сканирането на очната ябълка не получаваме кой знае каква инфор­мация, понеже във видимата си част като ана­томичен орган тя има само четири важни еле­мента: бялата еклера, кръглата прозрачна роговица, зеницата и оцветеният ирис. При това те не се променят в зави­симост от състоянието на индивида. Изхождайки от този извод, стигнахме до заключението, че с погледа си „сваляме" сканираната информация от цялата околоочна част на лицето, включваща клепачите, веждите, междувеждието и ъгълчетата на очите. Тези параметри образуват сложна гео­метрична конфигурация, която постоянно се променя в зависи­мост от състоянието на човека (емоции, болка и т. н.). Следова­телно ние се гледаме в очите, за да наблюдаваме промените в ге­ометричните параметри на околоочната област на лицето. А ска­нираната информация се предава през очите в центровете на мозъчното подкорие, където се преработва и се прехвърля в кора­та на главния мозък под формата на образи, според които съдим за събеседника си.

Офталмогеометричните параметри

Какви са тези образи? Преди всичко това са емоциите (страх, радост, любопитство, безучастност), които сме в състояние да за­белязваме в погледа на човека срещу нас. По очите можем да се досетим за националността му, за някои ментални характеристики като воля, страхливост, добронамереност. Например по-старите лекари определят по сканираната офталмогеометрична информа­ция така наречения хабитус на болния - общото впечатление за състоянието му или диагнозата на болестта.

Диагностицирането на болестите по хабитуса е било повсеме­стна практика при провин­циалните лекари през XIX век, когато не са разполага­ли с качествено оборудва­не.

- Имате туберкулоза, приятелю - определял док­торът, вглеждайки се в очи­те на пациента.

И аз самият се чудех, че

при определено ниво на практическия опит сравнително точно мо­же да се определи състоянието на болния с един поглед. При това обикновено се гледа в очите на болния, а не се прави пълен пре­глед.

Наблюденията доказаха, че научното изучаване на промените в очната част на лицето е изключително ценно за решаването на ред проблеми (диагностициране на психически заболявания, обектив­но тестиране за пригодността към определени професии). По какъв начин обаче да се изучава тази област на лицето? Успях да запаля за идеята група учени, с които подехме инициативата да из­следваме 1500 души.

Като предположихме, че сканиращият човешки поглед „сваля" интересуващата ни информация от очната част, направихме сним­ки и се опитахме по тях да определим принципите на геометрична­та обработка на очния процеп, клепачите, веждите и междувеждието. Постигнахме известни резултати, но не открихме общите за­кономерности.

Заснехме диапозитиви и прожектирайки изображенията на стената, се постарахме да сторим същото, но при по-голямо уве­личение. Отново не сполучихме. После изготвихме компютърен софтуер, позволяващ да се прожектират изображенията върху екрана, и ги анализирахме с помощта на специални програми. То­зи начин се оказа най-удобен, изчисленията бяха по-точни и по-лесно се вкарваха в паметта на компютъра. Но и така не открих­ме обобщаващия принцип и дори преустановихме за известно време работата си. Измерването на геометричните фигури вървеше мудно, сравняването им бе възможно само като относи­телни величини, което от своя страна не позволяваше статисти­ческа обработка. Като че ли наближаваше заникът на тази науч­на идея.

За късмет обаче един ден забелязах нещо любопитно. То ня­маше пряка връзка с научните ни търсения. Преглеждах петго­дишно момиченце. То седеше в скута на майка си. Жената скло­ни глава към дъщеря си и като й шепнеше в ухото, ми помагаше да преглеждам очите й. Понеже се уморих да се взирам в очното дъно, отметнах глава и огледах майката и дъщерята заедно. В то­зи миг ми направи впечатление, че големината на роговиците и при двете е еднаква, независимо от многократната разлика в го-

лемината на телата им. „Защо са еднакви? Та нали при малкото момиче е логично роговицата да е по-малка от тази на майка й", помислих си аз.

Превъзмогвайки любопитството си, продължих прегледа, по­ставих диагнозата и препоръчах операция. Поредният пациент стоеше вече на прага на кабинета ми. „Нима и при този възрас­тен човек размерът на роговицата ще е еднакъв с този на малко­то момиченце?", разсъждавах аз, докато преглеждах новия паци­ент.

И наистина големината на роговиците им ми се стори еднаква. Тогава не се сдържах и извиках секретарката. Помолих я да събе­ре двайсетина души с различна възраст, ръст и пол, взех офталмоскопа и сравних очите им. Размерите на роговиците бяха еднакви при всички, независимо от ръста, теглото и възрастта им.

„Странно - продължавах да разсъждавам аз, - усещането е такова, сякаш големината на роговицата е константна величина, нещо като абсолютна единица на мерките в човешкия орга­низъм!"

До мен седеше нашият хирург Венера Галимова - красиво миньонче. Погледнах към краката й и я попитах:

- Венера, кой номер обувки носиш?

- Трийсет и пети. Защо се интересуваш?

- Аз нося четирийсет и трети. Я да се погледнем в огледалото! Приближихме се към огледалото - гледаха ни два чифта очи с

еднаква големина на роговицата. Излизаше, че в човешкия орга­низъм всички мерки са относителни: дължината на ръцете е раз­лична, големината на стъпалата - също, размерите на лицевите ча­сти и на тялото - също, някои имат издути кореми, други — плос­ки, дори обемът на мозъка и вътрешните органи (черен дроб, сто­мах, бели дробове) се различават при отделните хора. А роговици­те са еднакви! Нима никой от учените досега не е забелязал този факт?

Прелистих набързо медицинската литература, но никъде не се споменаваше нищо по темата. Затова организирах масово изслед­ване с помощта на специален хирургически инструмент под опера­ционен микроскоп, като сравних данните с ширината и дължината на дланите и стъпалата. После съставихме вариационни поредици, обработихме ги статистически и открихме, че диаметърът на рого-

вицата, в сравнение с размерите на дланите и стъпалата, е абсолютна константа и е 10 ± 0,56 мм.

Размерът на очната ябълка (оста по дължината на окото), измерен с ултразвук, постепенно се увеличава от мига на раждане­то и до 14-18-годишна възраст достига сред­ната си величина - 24 мм. В различие от него диаметърът на роговицата се увеличава незначително от раждане­то до 4-годишна възраст, след което не се променя. Затова очите на малките деца изглеждат по-големи от тези на възрастните.

Защо диаметърът на роговицата е постоянна величина? Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но тази абсолютна величина в човешкия организъм може да се използва като мерна единица, по-конкретно - при офталмогеометричните изследвания. Мнението ми се затвърди окончателно след приключването на статистичес­ките изследвания и опитите да съставя геометричните фигури на очните лицеви части, съобразени с постоянните величини на рого­виците.

По това време ме посети главният гинеколог на гр. Уфа. Той има подчертано солидна външност - висок, с внушителен корем и огромно овално лице, с гъста брада и високо чело. Едновременно с него в кабинета влезе моята операционна сестра Лена Воронина - красиво, миловидно, дребничко момиче. Лицата на двамата тол­кова се различаваха, че аз им предложих да участват при ком­пютърното заснемане на офталмогеометрич­ните им параметри. „Ако лицата им толко­ва не си съвпадат -мислех си аз, - по как­во ли се различават очите им?"

Въведохме изобра­женията им в компютърната памет, като

добавихме лицето на 14-годишно момче - син на нашата сътруд­ничка Олга Ишмитова. После анализирахме геометричните фигу­ри, които се получаваха от допирателните на долните и горните клепачи. Получихме два четириъгълника - голям (от съединяване­то на допирателните, прокарани по външните криви на клепачите) и малък (съответно - по вътрешните криви). Формата и размерите на тези два четириъгълника и при тримата участници се оказаха напълно различни, но големината на роговиците, намиращи се в големия четириъгълник, бяха еднакви. Така възникна идеята да из­ползваме диаметъра на роговицата като мерна единица при мате­матическия анализ на големия и малкия четириъгълник, а и на тех­ните взаимоотношения. В крайна сметка това ни позволи да изра­зим математическите характеристики на четириъгълниците чрез уравнение, чието решаване даваше число, определящо офталмогеометрията на изследвания индивид.

Съпоставката на гореспоменатото „офталмогеометрично чис­ло" при главния гинеколог, сестрата и момчето установи значител­ни разлики при всеки от тях. Главният гинеколог имаше 3474, сес­трата - 2015, момчето - 2776.

Възможно ли е индивидуалните характеристики на големия и малкия четириъгълник да се съпоставят с лицето на всеки човек? Разчертахме лицето на главния гинеколог, представяйки го като комбинация от геометрични фигури. Същото сторихме и с лицата на сестрата и момчето. После установихме математическите зави­симости на комбинациите от геометрични фигури, описващи чер­тите на лицата, с гео­метричните характери­стики на чети­риъгълниците. Тези зависимости се про­явяваха доста ясно, за­това, като взехме чети­риъгълниците на глав­ния гинеколог, рекон­струирахме основните черти на лицето му, ко-

постигнахме и с лицата на сест­рата и момчето.

Така разбрахме, че сме откри­ли принципа за реконструиране на лица по геометричните харак­теристики на очите. Системати­зирането на данните от 1500 ду-

ши усъвършенства методите на

работа, но не успяхме да достигнем пълна точност. Защо? Защо­то бяхме определили 22 офталмогеометрични характеристики, а четириъгълниците бяха само две от тях. А едновременният математически анализ на всичките 22 параметра се оказа нещо толкова сложно, че не можахме да го

осъществим.

Нещо повече - тези 22 параметра постоянно се променят в за­висимост от емоциите и общото състояние. Каква изчислителна мощност притежаваха малките подкорови възли в човешкия мозък, преработващи подобна офталмогеометрична информация! Та нали те я преработват за миг и я предават в кората на главния мозък във вид на образи, усещания и други подобни чувства, не­зависимо че размерът им (около 1 см) е несъпоставим с капаците­та на съвременния компютър. Наистина велик е Бог, създал по­добно компютърно съвършенство в мозъка! А ние съумяхме да обработим математически само два параметра от 22-та съществу­ващи! Но дори и малкото постижение ни позволи достатъчно уве­рено да твърдим, че офталмогеометричните параметри на всеки човек са строго индивидуални и са нещо като рождено петно. Те постоянно се променят, но запазват основните черти на вродената

си индивидуалност.

Същевременно тези индивидуални параметри са „скачени" за геометричните характеристики на чертите на лицето и дори за ня­кои части на тялото, затова е възможно да се реконструира цяло­стният облик на човека в ориентировъчните граници, маркирани от геометричните характеристики на очната част на лицето. Ето защо, гледайки даден човек в очите, възприемаме повече информа­ция, отколкото от самите очи.

Да обобщя - единствената постоянна величина в човешкия организъм (диаметърът на роговицата) се намира в пределите на оф­талмогеометричните схеми, сякаш подсказва, че тъкмо тя е мерна­та единица в офталмогеометрията.

В очите се отразяват почти всички процеси, протичащи в орга­низма и мозъка, и те могат да се проследят по промените в посо­чените 22 (а защо не и повече!) параметри в очната част на лице­то. В бъдеще офталмогеометрията, разбира се, ще бъде изучена и ще доведе до решаването на много проблеми в областта на меди­цината и психологията. Самата природа ни тласка натам.

Математическо изобразяване на чувствата и усещанията - така образно можем да охарактеризираме офталмогеометрията.

Погледът, действащ като сканиращ лъч, „сваля" информацията от очната част на лицето, в която чрез микроскопични движения на клепачите, веждите, очните ябълки и кожата се изразяват нашите чувства и усещания, а така проличава и индивидуалността на все­ки човек. Ние се гледаме в очите, защото от тях (по-точно от очна­та част на лицето) получаваме допълнителна информация за чо­вешката индивидуалност и нейните промени в резултат на чувст­вата и усещанията.

Пътища за използване на офталмогеометрията

Разбира се, гледайки се в очите, получаваме и информация от телепатичен характер. Дори да е така, не бива да изключваме и предаването на офталмогеометрична информация от очната част на лицето.

Можем да очертаем няколко направления за практическото из­ползване на офталмогеометрията: идентифициране на личността, реконструиране облика на даден човек, определяне на менталните характеристики на личността, обективно анализиране на чувства­та и усещанията, диагностициране на психични и соматични забо­лявания, определяне на националността и ...изучаване произхода на човека.

1. Що се отнася до идентифицирането на личността, тук вече получихме достатъчно убедителни данни, че дори при изучаване­то на 2 (от 22) офталмогеометрични параметри, на конкретния чо­век отговаря точна цифра, характерна само за него. Статистическите изследвания показаха, че това число се повтаря при поредни­те компютърни снимки, т.е. то е характерно за дадения човек. Точ­ността на „индивидуалното офталмогеометрично число" според мен ще се увеличава при въвеждането на по-голям брой парамет­ри.

За идентификацията на личността много е важно да се постиг­не спокойно, уравновесено състояние на изследвания човек, за да се изключи максимално влиянието на емоционалния фон.

Познати са два,основни начина за идентифициране: фотогра­фиране на лицето и дактилоскопия. Офталмогеометричната иден­тификация на личността може да е допълнителен начин в това от­ношение и да се окаже полезна в случаите, когато човек съзнател­но променя външността си и си наранява пръстите. Полицията, военната сфера, банкерството и други подобни области със си­гурност ще прилагат Офталмогеометричната идентификация на личността.

2. Реконструиране на човешкия облик по данните на офталмогеометрията приложихме само в няколко случая. Въпреки това принципите му се очертаха достатъчно точно и бе постигната ви­сока степен на сходство между реконструирания и реалния облик.

Защо не продължихме изследванията? Работата е там, че щом реконструирахме човека, чиито очи са изобразени в тибетските храмове, получихме толкова интересна фигура, че насочихме уси­лията си към произхода на човечеството. Но за това ще разкажа по-късно.

3. Офталмогеометричното определяне на менталните характе­ристики на личността може да се окаже целесъобразно например за обективно тестуване при професионалното ориентиране на летци, космонавти, хирурзи и др. На практика то и сега се прила­га, но е субективно, зависещо от тестуващия, не е обективно. За изучаването на проблема подбрахме хора с ярко изразени качест­ва като воля, страхливост, доброта, злоба. Всяка група включва­ше по 6 души. Например в групата „воля" влязоха хора, за които бяхме сигурни, че наистина притежават това качество. Същото важеше за групите „страхливост", „доброта" и „злоба". Офталмо­геометричната оценка се правеше според двата гореописани чети­риъгълника - големия и малкия. В резултат получихме следната картина.

При волевите хора двата четириъгълника бяха равнобедрени, съвпадаха си по градусите на ъглите, а малкият, общо взето, рав­номерно се вписваше в големия.

При хората от група „страхливост" големият четириъгълник приличаше по форма на триъгълник с върха нагоре, а малкият - на триъгълник с върха надолу. Разликите между групите „воля" и „страхливост" бяха толкова видими, че не се нуждаеха от статис­тическо потвърждаване. Хората от група „доброта" образуваха го­лям правоъгълник, подобен на ромб, обърнат върху единия от ъглите си. Малкият четириъгълник също наподобяваше ромб върху ъгъл и равномерно влизаше в състава на големия.

В групата „злоба" големият четири­ъгълник беше умере­но сплескан и тесен, а малкият придоби формата на обърнат с върха надолу три­ъгълник. Отликите между групите „доб­рота" и „злоба" също бяха поразителни.

Проведените из­следвания, разбира се, не са завършени и може би не са докрай точни поради малкия брой на участниците в опита. Но дори и те­зи данни са интересни по следните причини. Първо, оказва се, че волевите хора най-че­сто са и добри. Второ, страхливите пък са склонни да проявяват злоба (при тях са ед­накви малките четириъгълници) и обратно - злобните често са страхливи. Естествено, съществуват безброй междинни форми между волята, страхливост-та и злобата, които също могат да бъдат измерени, както и други ментални характеристики на човека.

4. Обективният анализ на чувствата и усещанията все още бе­ше твърде повърхностен. Но дори първите получени сведения ни впечатлиха.

Какво са чувствата? Любов, негодувание, озлобеност, удовле­твореност, толкова често описвани от поети и писатели. Лекари­те например рядко им обръщат внимание, макар чувственият еле­мент винаги да присъства в страдащия организъм. Ненапразно се твърди, че майката може да излекува детето с любовта си. Може ли да се измери например степента на влюбеност или на възмуще­ние? Мисля, че в недалечно бъдеще ще е възможно, след като компютърният анализ включи по-голям брой офталмогеометрични параметри. Но засега - при положение, че сме в състояние да анализираме само 2 параметра от 22, изследванията са доста не­точни.

Усещанията (болка, прилив на енергия и т. н.) се измерват по­точно дори въз основа само на посочените параметри. Нямахме обаче достатъчно капацитет за статистически анализ - все пак центърът ни е хирургическа клиника и основните ни сили отиват за разработване и провеждане на операции.

Може да се каже, че офталмогеометричният анализ на чувства­та и усещанията ще отвори нови перспективи не само в медицина­та, а и в други научни области, особено в психологията. Със си­гурност психологията на бъдещето ще прилага математически офталмогеометрични ме­тоди.

5. Диагностирахме психични заболявания при неколцина пациен­ти, болни от шизофре­ния. Не открихме ни­какви типични анало­гии по отношение па­раметрите на големия четириъгълник. При

всички шизофреници обаче малкият четириъгълник напомняше триъгълник, обърнат с върха надолу. Разбира се, не може да се по­ставя диагноза „шизофрения" само въз основа на промените в малкия четириъгълник. Трябва да се взимат предвид по-голям брой параметри, при които дори на пръв поглед се забелязват ре­дица специфични промени, изискващи сложна математическа об­работка.

Перспективата да се диагностицират психични заболявания чрез офталмогеометрията според мен е обоснована. Работата е там, че съвременните психиатри прилагат чисто субективни мето­ди. Те се основават на субективното възприемане от страна на ле­каря на отговорите на поставените въпроси. Субективизмът в та­зи област стига дотам, че по цял свят се спекулира с истинността или неистинността на психичното заболяване (спомнете си ста­линските репресии или безбройните криминални дела). Внедрява­нето на офталмогеометричния метод означава допълнителна обек­тивна информация, спомагаща за диагностицирането на заболява­нията.

6. Диагностициране на соматични (телесни) заболявания чрез метода на офталмогеометрията направихме при 4 болни от цироза на черния дроб и 4 души с онкозаболявания в напреднал стадий. При онкоболните не открихме специфични промени във формата на големия и малкия четириъгълник, затова засега не можем да го­ворим за диагностициране на рак, още по-малко - в ранен стадий. При болните от чернодробна цироза малкият четириъгълник преминава в обърнат с върха надолу триъгълник. Дали той е диа­гностичен признак за цироза? Не, разбира се. Промени на малкия

четириъгълник в триъгълник открихме и при болните от ши­зофрения, при хората със злобен характер (спомнете си групата „злоба") и при страх­ливите (хората от гру­пата „страхливост"). Хайде да се замислим! При всички тях общо-

то е негативният момент: сома­тично заболяване (цироза на черния дроб), душевно страда­ние (шизофрения) или отрица­телни ментални характеристики (злоба, страхливост). Оттук следва и предположението, че малкият четириъгълник е инди­катор за негативната психична енергия.

По времето, когато работех над този проблем, не знаех, че древните източни лечебни методи (лекуване с „вътрешна енер­гия") се основават на освобождаването на организма от негативна енергия. Дори и не предполагах, че любовта и състраданието, ши­роко пропагандирани на Изток, са противоотрова не само за зло­бата и страхливостта, но и за появата на болести. Естествено и в най-фантастичните си сънища не съм си представял, че освобож­даването на организма от негативната психична енергия може да доведе до чудото сомати - до „консервирането" на живо човешко тяло при запазване на жизнеспособността за хиляди и милиони го­дини.

Що се отнася до диагностицирането на соматични заболявания чрез офталмогеометрията, засега нямам отговор на този въпрос. Изследванията трябва да продължат.

7. Определянето на националността на даден индивид по мето­да на офталмогеометрията показа, че критериите се очертават до­ста ясно. По формата на големия и малкия четириъгълник можем да разпознаем не само китаеца от европееца или негъра от индонезиеца, а и да определим някои по-фини национални черти. По­дробно изучихме този въпрос при анализирането на различните раси, съществуващи на нашата планета. А необходимостта от по­добен анализ възникна след решението ни да приложим офталмо­геометрията при проблема за произхода на човечеството. В детай­ли ще ви запозная с него в следващата глава.

Привършвайки, бих искал да кажа, че не се гледаме в очите от празно любопитство. От очите на събеседника черпим информа­ция за неговите чувства и усещания, които се отразяват върху оч­ната област на лицето и сложната конфигурация от геометрични

параметри. Подсъзнателно ние сме способни да анализираме тези геометрични фигури и да си съставяме мнение за мислите, здраве­то, чувствата и усещанията на човека срещу нас независимо от ду­мите му. Затова, ако искате да сте искрен човек, без задни мисли, винаги гледайте събеседника си право в очите и не носете черни очила. Тогава ще правите впечатление на силен и честен човек.

„