От корубаглар до лозенец



Дата01.01.2018
Размер57.04 Kb.
ОТ КОРУБАГЛАР ДО ... ЛОЗЕНЕЦ
Миналото на София е интересно не само защото градът е един от най-старите в Европа, възникнал преди няколко хиляди години, но и е млад, и най-ценното от това, което виждаме днес, е строено главно след Освобождението.
Предосвобожденска София е разположена върху територията на днешния център, с елипсовидно очертание и оградена с хендек – отбранителен ров от 1828 г., но доста занемарен в навечерието на Освобождението.
Гледана отдалече, София има привлекателен вид - обилната зеленина, хълма Корубаглар с китните лозя, градините, горичките и чудесния фон на Витоша. Но вътрешният вид на София не прави особено добро впечатление – улиците са тесни, криви, с изобилна кал или прах според сезона. Градът значително се изменя след избирането му за столица.

София не е сбор от сгради и улици, а жив организъм, с характерен облик, атмосфера, дух, самочувствие и дори ухание.


Лозенец е един от най-красивите квартали на София в чиято долна част е разположено и нашето училище.

Кварталът с течение на времето от краен се измества в централната част на София. Намира се в непосредствена близост до Борисовата градина, където съучениците ни от специалностите „Парково строителство” и „Геодезия” провеждат учебните си практики.


Както ще проследим, във времето Лозенец непрекъснато се развива и променя. От тих и спокоен квартал, той се превръща в най-динамичната част на столицата ни. Промените идват една след друга.
Пред погледите на повечето от нас се изгради метрото, чийто строеж наблюдавахме от ІV етаж на училището. Ставаме свидетели на ежедневните задръствания на транспорта, както и на всички събития, които се провеждат на националния стадион „Васил Левски” – от рок концерти до международни футболни мачове.
Всички випуски на гимназията са станали част от напрегнатия живот на града. Те винаги са усещали неравномерния ритъм на сърцето му – отпуснат, леко мързелив през лятото и задъхващ се и набиращ скорост с идването на новата учебна година.

Много от жителите на София, когато си определят среща или искат да дадат по-точно обяснение, казват: „ Добре де, да се чакаме пред Строителния”. Т.е. нашето училище е емблематично за софиянци, разроложено на три прекрасни булеварда – „Евлоги и Христо Георгиеви”, „Драган Цанков” и „Христо Смирненски”.


Но винаги ли е било така? Как се е променял кварталът във времето? Това искаме да разкажем на нашите съученици, които идват от различните части на София, дори и от близките градове.
Името на някогашния Лозенец има 2 значения. По-старото наименование е Корубагларъ, което в превод е „Лозя в корията” или „Лозя в гората”. По-късно обаче „о” преминава в „у”. Курубаглар означава вече „Сухите лозя”.
Известният пътешественик Евлия Челеби, който описва хубавите места за разходка около града, изтъква в своите пътеписи на първо място Курубаглар:
Местността Курубаглар, която се намира между Витоша и София, е една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи”.
Той я описва като бранище за разходка, в което има разнообразни дървесни видове. Ако през пролетта човек влезе в тези лозя, главата му се замайва от чудесните миризми, но най-много преобладава ароматът на цвета на вишните.

През Корубаглар се виели живописни пътеки. Тук минавал Шишмановият път към Самоковското шосе, което е имало разклон за Драгалевци и Драгалевския манастир „Св.Богородица”. Пътят е бил продължение на днешната улица „Граф Игнатиев”, някогашната „Стара улица”. Мостът пред училище и бил наричан „Кадим мост”, т.е. „Старият мост”.

Местностите са оставили и своите хроники.

Край Самоковския път през Лозенец са се издигали параклиси, но през 16 век те вече са били разрушени.

До нашето училище, на бул. „Хр.Смирненски” се намира и т.н. ”Стара стена”, или както е по-популярна - „Римската стена”. Това наименование не е правилно, тъй като тя е фрагмент от „намазгяф” - място, където се е служила молитвата на онези мюсюлмани, които тръгвали на хаджилък. Тук имало големи камъни – бинек таши, на които поклонниците стъпвали, за да възседнат конете си и да им върви на щастие, да им е здрава стъпката.
Корубаглар играе роля и в отбраната на София. Тук се е намирал Корубагларския редут с късно издигната кула, която е разнообразявала релефа на землището.
Феликс Каниц пресъздава София в своите рисунки от хълма Лозенец.

Йозеф Обербауер също рисува Самоковския мост, където е бил краят на града.

Много често софиянци се разхождали из лозята и градините на Лозенец.

Възвишението винаги е е било любимо място за разходка на поети, писатели и художници: Иван Вазов, Петко Славейков и Пенчо Славейков, често в компанията на Алеко Константинов, Тодор Влайков, Александър Божинов и, разбира се, на Мара Белчева.

Константин Иречек пише в своя „Български дневник” през 1880 г., че минавайки през каменен мост на края на града, е забелязал, че зад него се разстилало грамадно гробище. То е било турско, без да е известно дали отломките от чешми и мрамори, не крият тайни от нашата история. Той пребивава няколко години в столицата и констатира:
Нито един град в Европа в наше време не е изменил тъй скоро своята външност...”
След войните, Лозенец започва бързо да се застроява.

Там е имало около 50-тина бедняшки къщи, но към 1921 г. целият хълм Лозенец е парцелиран. По-богати софиянци вдигат хубави къщи, особено хора с т.н. свободни професии: писатели, артисти, журналисти, художници, както и чиновници, учители, дребни търговци. Тук са домовете на Елин Пелин, Сирак Скитник, Кръстю Сарафов , Николай Лилиев, Димитър Димов и много други.


Кварталът се благоустроява много бързо. Изграждат се няколко училища – прогимназията „Георги Раковски” / 1912 г./, Средното държавно техническо училище „Цар Борис ІІІ” / 1929 г./ , Търговската гимназия / 1931 г./.

През 1924 г. в инженерната работилница се инсталира радио „София” с мощност едва 60 вата. През 1935 г. по проект на арх. Овчаров се изгражда т.н. стара сграда на радиото. Новата сграда е построена през 1972 г. по проект на арх. Георги Стоилов. Агрономическият факултет е изграден със средствата на Рокфелеровата фондация през 1928 г. Непосредствено до него се намират Централният земеделски изпитателен институт и Централният метеорологичен институт. Сега сградата се използва от Софийския районен съд . От другата страна е стадион „Юнак”, където сега е метростанцията.


През 1942 г., в непосредствена близост до Средното техническо училище, е създадено Държавното висше техническо училище. Най-напред с 1 факултет – строителен - с 2 специалности: Строително инженерство и Земемерно инженерство с около 100 студенти. От 1943 г. е открита и специалност Архитектура. Разширенията на института се осъществяват на 2 етапа: през 1975 г. и 1984 г. Така естествената връзка между първото средно училище по строителство, архитектура и геодезия в България продължава в най-авторитетното висше учебно заведение.
Свой облик придобиват и основните булеварди. С корегирането и изграждането на коритото на Перловската река се оформя един от най-представителните булеварди в София – „Евлоги Георгиев”. Днес той е богато озеленен, пресечен на няколко места с мостове. В миналото е носил различни имена: Крайречен, по- късно - разделен на 2 части - на Хитлер и Мусолини, след войната - „Перловец”, „България” и днес името на двамата братя – дарители. По цялото му протежение израстват представителни сгради, посолства и жилищни кооперации.
Днешният бул.”Христо Смирненски” е носил името „Паскал Паскалев” – кмет на София, загинал в атентата в църквата „Св.Неделя” през м. април 1925 г. С негово съдействие започва подготовката на строежа на водопровода „Рила – София”, но се осъществява от кмета инж.Иван Иванов.
Бул. „Драган Цанков” свързва централната градска част с източната част на София. В началото му са разположени част от сградите на УАСГ, следват БНР, Биологическия факултет на СУ, и над всичко се извисява Телевизионната кула, висока 102 м., построена през 1960 г.

През 1975 г. е проектиран тунел под булеварда, чието изграждане започва през 1975-1976 г. Целта е била да бъде използван за бъдещото метро, но минават близо 34 години до построяването на метростанцията и използването на тунела.


За застрояването и бързото развитието на Лозенец допринася и подобряването на транспортните връзки. Още в началото на миналия век Драгалевският път е шосиран, прокарани са и трамвайни линии.
Все пак Лозенец до 1944 г. запазва своя своеобразен характер на вилен квартал на столицата. След 1944 г. бул. „Паскал Паскалев” е преименуван на бул. „Христо Смирненски”, който е бил ученик в Техническото училище и още тогава е публикувал първите си стихове. В началото на булеварда е поставен паметник на поета през 1954 г. дело на проф. Марко Марков , доста спорен по отношение на художествените му качества.
Така видяхте как за малко повече от 100 години едно каре, затворено между 3 булеварда, се променя неузнаваемо и в каква малка площ са разположени едни от най-важните институции на България. Нищо не е останало от ориенталския облик на малкия, кален град, на който гласуваха доверие да стане столица на България.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница