От редактора

Все пак има два важни въпроса, които искам да засегна. Първият се отнася за автора, а вторият - за начина, по който е извлечен материалът.

Д-р Мотояма е необикновено надарен и учен човек, който трудно се поддава на категоризиране. Знанията му се простират в множество дисциплини. Той е едновременно човек на науката и религията - свещеник, философ, йога, психо-физиолог, компютърен специалист, изследовател на ориенталската медицина, парапсихолог, който се е обучавал с Райн през 60-те години, духовен лечител и ясновидец. Роден е през 1925 година на остров Шодошима, намиращ се във вътрешното море Сето в Япония. Д-р Мотояма започва духовното си обучение на пет години при доста странни обстоятелства. Родната му майка, Сейко Йошима, била дълбоко религиозна жена. Тръгвайки на духовно поклонение с малкия си син, срещнала основателката на шинтоистката школа тамамииу, преподобната Кинуе Мотояма (Одаисама). Преподобната Мотояма, задълбочена мистичка и лечителка, наскоро получила откровения за предстоящата война (Втората световна война) и била насочена да основе на Шодошима храм и духовна общност, посветени на световния мир. Когато срещнала Сейко Йошима и нейния син, тя осъзнала, че съдбите на тримата ще бъдат тясно свързани. Интуицията й подсказала, че жената ще бъде нейна духовна другарка през целия й живот, а момчето - неин духовен приемник. Сейко Йошима на свой ред усетила такова дълбоко родство и доверие към преподобната Мотояма, че скоро я последвала с малкия си син в пътешествието й из Южна Япония, където се молели за мир в различни храмове.

Двете жени веднага започнали да учат детето на различни духовни практики и аскетизъм, които обикновено се предприемат в доста по-късна възраст - например традиционният ритуал да се произнасят напевно сутри почти без дрехи под струите на леденостуден водопад. Но момчето откликвало с усърдие и скоро започнало да изпитва преживявания в извън-материалните измерения на съществуване - така наречените „мистични", „духовни" или „религиозни" опитности. То започнало често да проявява ясновидски и телепатични способности и било в състояние да общува с обезплътени духове от по-висшите измерения. Напълно съзнавало действието на божествения принцип в материалния свят. Най-накрая тримата се установили за постоянно в Токио, където през 1935 година основали клон на светилището Тамамицу. През юношеските си години момчето (д-р Мотояма) спазвало дневен режим, включващ йогийски упражнения, молитви и медитация рано сутрин. През двайсетте си години постигнало голям духовен напредък. Преподобната Мотояма го посочила като свой приемник и тримата останали заедно до смъртта й през 1974 година. Сейко Йошима, сега 85-годишна, продължава да изпълнява длъжността главна свещенослужителка на светилището, в което д-р Мотояма е главен свещенослужител. И двамата непрестанно разширяват и задълбочават своето преживяване на реалността чрез всекидневна практика.

Като студент д-р Мотояма се проявявал блестящо. Започнал академичния си живот като философ с професионалната цел да докаже естеството на духовните преживявания по логичен и обективен начин. През 1962 година получил докторска степен по философия и психо-физиология. Постепенно започнал да се чувства объркан от неспособността на философията да общува с по-висшите състояния на съзнанието или да предизвиква преки преживявания в тях. Почти по същото време осъзнал, че „умствените" преживявания предизвикват в тялото му определени физиологични промени. Започнал да изучава психо-физиология и медицина с цел да разбере какви са тези промени и с помощта на съвременната наука да обективира процеса на еволюция в човешкото съзнание. За тази цел през 1960 година д-р Мотояма основал Института по религиозна психология - сградата му, разположена в двора на светилището Тамамицу, е център на оживена дейност. Годините физиологични изследвания върху множество хора с подобни духовни преживявания (индийски йоги, дзен-учители, безкръвни хирурзи от филипините, католически лечители и др.) го навели на мисълта, че умът и тялото са свързани с фина система от циркулиращи енергии, все още непозната на западната наука. Той предположил, че тази система по някакъв начин е свързана с приетата в източната медицина система от меридиани, на която се основава акупунктурата, и със системата от чакри и нади на индийската наука и аюрведическата медицина. Затова започнал да изучава задълбочено тези теми.

Същевременно разбирал, че съвременният инструментариум е неспособен да измери фината система, за която започнал да смята, че предизвиква електро-физични прояви в телесните течности на съединителнотъканната система на тялото. Започнал да учи електротехника, което го довело в началото на 70-те години до изобретяването на апарата за измерване на функционирането на меридианите и съответстващите им вътрешни органи (АМ1), а през 1974-а - на инструмента „Чакра" - високочувствителна сензорна система, която наблюдава фините колебания в енергийното поле около тялото и други физиологично променливи величини.

През последните 15 години с тези два апарата извършил пионерски изследвания, които му донесли нарастващо международно признание. Подробното описание на изследванията му не е предмет на това въведение, но читателят може да научи повече от другите публикации на английски, изброени в Приложение Б. През 1973 година институтът основава Международна асоциация за религия и парапсихология (МАРП) като световен форум за подпомагане на академичните и научни изследвания в сродни дисциплини. През 1980 година МАРП основава фонд „Мотоя-ма-Бентов", който предлага тримесечни изследователски стипендии на даровити студенти, желаещи да се занимават с холистично изучаване на човешкото съществуване. Д-р Мотояма е публикувал повече от 50 книги и стотици статии на японски и често изнася лекции. Голяма част от материала за настоящата книга идва от петдесетте години духовни консултации (както ги нарича д-р Мотояма), които двамата с преподобната Мотояма са давали в светилището. Консултациите протичат по следния начин: Някой член на светилището идва при д-р Мотояма със свой проблем. Д-р Мотояма медитира заедно с него и разглежда сегашното и миналите му прераждания, за да открие първопричината на проблема. Може да погледне и в бъдещето му, за да види какъв ще е вероятният изход от ситуацията, ако обектът не промени поведението си. След това се връща в настоящето и предлага най-подходящия оздравителен начин на действие.

Годините духовна дисциплина са развили у д-р Мотояма способността да обединява своето същество с проявленията на Абсолютното, което в различни случаи нарича „Висшето същество", „Бог", „разширено съзнание". В това състояние на единение, което надхвърля границите на времето и пространството, той вижда ясно миналото, бъдещето и нематериалните измерения на съществуване, свързани с материалния свят. Тогава съзнанието му е способно да се свързва пряко с някакъв обект от външния свят и да му влияе. Това му позволява например да лекува човек от далечно разстояние, стига подобно действие да е подходящо за дадената ситуация.

През последните 50 години д-р Мотояма и преподобната Мотояма са дали над 40 000 такива консултации. Вследствие на тази своя работа са стигнали до два извода: първият е, че човешките същества се прераждат на земята много пъти; вторият е, че поредицата „раждане-живот-смърт-прераждане" се управлява от универсалния принцип на кармата - моралния закон за причината и следствието, според който всяко действие води до еквивалентен резултат в някой момент от бъдещето.

Д-р Мотояма непоколебимо вярва, че целта на съществуването е духовната еволюция на човека. Той поддържа тезата, че на този еволюционен процес е универсална и че има абсолютно съществуване, което надхвърля и все пак обхваща всички настоящи и някога съществували традиционни религиозни и духовни пътища. Вместо да създават нова идеология, той и неговите две майки са предпочели да вникнат в процеса на духовната еволюция по начин, който да може да бъде приложен за всеки човек.

Д-р Мотояма твърди, че ясното разбиране на кармата и прераждането е от съществена важност за процеса на духовна еволюция. Съответно, както той заявява в своя предговор, тази книга не е „довод за или против истината за кармата и прераждането". Тя е по-скоро опит да се обясни как действат тези принципи.

Аз самият учих и работих с д-р Мотояма от 1975 до 1980 година в Токио и до ден днешен двамата поддържаме топли отношения. Той и очарователната му съпруга, г-жа Каору Мотояма, с неизменно търпение ме подкрепяха в моите усилия да преведа на английски и да редактирам този на много места труден текст. Ръкописът беше завършен в тясно сътрудничество с международния отдел на Института за религиозна психология. Бих исках да отправя специални благодарности към Кийоми Куратани от преводаческия отдел за нейната усърдна помощ в превеждането и редактирането. Благодаря и на д-р Артър Торнхил, че прегледа превода и ми даде безценни съвети.

Главният факт от цялата история на съществуването е, че всяко нещо, живо или неодушевено, се появява и после изчезва.

Това важи на всички нива. Самата галактика невинаги е съществувала. Тя се е родила преди около десет милиарда години и в някой момент от бъдещето ще умре. През времето на своето съществуване нашата Вселена постепенно е създала Слънцето, Земята и среда, способна да поддържа живота такъв, какъвто го познаваме. Сравнително скоро, преди най-много 5 милиона години, тя е родила и човешката раса. За това време, в което са живели и умрели много човешки същества, ние колективно сме развили цивилизация, успяла да изпрати човек до Луната.

Кое е това, което управлява раждането и смъртта, растежа и развитието? Съвременните учени са склонни да се осланят на различни теории. Аз самият съм учен, с докторат по психо-физиология, но чувствам, че научният подход към тези въпроси крие сериозни недостатъци.

Главният проблем е, че научните теории за еволюцията се занимават единствено с материалното измерение, което е само аспект на доста по-сложна реалност. Когато и ако някога бъдат доказани, тези теории не ще могат да обяснят каквото и да било извън фактите на физическото развитие. Къде остава тогава доста по-важният въпрос за еволюцията на човешкия ум, на човешкия дух?

Освен учен аз съм и шинтоистки свещеник. Годините религиозна дисциплина успяха да събудят в мен състояния на съзнанието, които ми позволяват да виждам отвъд ограниченията на времето и пространството. В ролята си на духовен наставник и лечител съм надзъртал в развитието - минало, настояще и бъдеще - буквално на хиляди хора, идвали за помощ В нашето светилище в Токио през последните 50 години. Едно от многото научени от мен неща е, че - колкото и да е изненадващо - човешкият ум не е еволюирал кой знае колко през последните 10 хиляди години. Съществува доста по-малка разлика, отколкото би могло да се очаква, между съвременния човек и неговите по-примитивни предци.

Моят опит като свещеник потвърждава древните теории за еволюцията, особено тези, които тъй изчерпателно обясняват хиндуистката йогийска традиция. Накратко - според това учение целта на съществуването е продължителна еволюция, която завършва с достигане на Абсолютното (или обединяване с Бог), и всички човешки същества многократно умират и се прераждат, докато не постигнат тази цел. Принципът, който управлява целия този процес на прераждания, е законът за причината и следствието, по-популярен под името „карма".

Тази книга не е довод за или против истината за кармата и прераждането. Тя е по-скоро обяснение на тези механизми от теоретична и практическа гледна точка. Информацията е събрана от целия ми живот и преживявания, свързани с миналото и бъдещето, от които формулирах някои общи принципи за кармата. Вярвам, че те са универсално приложими.

Все по-силно усещам, че най-важното нещо в бъдещето на човечеството са не постоянно нарастващите блага на охолния, материалистичен начин на живот, а духовната ни еволюция. Освен това вярвам, че една от основните предпоставки за ускоряване на духовната еволюция е задълбоченото разбиране на действителността за нашето съществуване. И не мисля, че това би било възможно, без да се разбира процесът на прераждане и кармичният закон в детайли. Едва тогава ще се научим как да се освободим от оковите на кармата, да надхвърлим границите на материалното измерение и да еволюираме до просветеното същество, което ни е съдено да станем.
ВЪВЕДЕНИЕ

Духовна консултация

Моята духовна майка Одаисама беше изключително даровита учителка и лечителка. Зае се с духовното ми обучение, когато бях на 5 години. През 1933 година тя основа светилището Тамамицу, в което сега съм главен свещенослужител. Светилището е посветено на Тамамицу-Оками, едно от проявленията на Абсолютния Бог. Той изпратил на Одаисама божествено видение с пророчества за бъдещето на света, включително за избухването и изхода на Втората световна война, и я насочил да работи за мира. По време на това откровение тя чула думите: „Бог няма нужда от име или ранг; Тамамицу е само името, което ти давам, за да се обръщаш към Мен. „Тама" е „скъпоценност", „мицу" - „светлина", а комбинацията от двете означава едновременно „божественост, мъдрост и състрадание".

Одаисама беше натоварена да въведе за енориашите ни служба, която ние наричаме „духовна консултация". Одаисама я извършваше в продължение на много години и сега аз продължавам тази практика. Духовната консултация е пряко общуване с Висшето същество за проблема, който енориашът има в момента. Чрез медитация и молитви аз постигам единение с Висшето същество, което ми позволява да видя подробно причината за проблема и начините, по които човекът може да го преодолее.

В преобладаващата част от случаите се оказва, че коренът на проблема се крие в минало прераждане. След хиляди такива преживявания мога спокойно да заявя, че всички сме имали минали прераждания и настоящите ни проблеми са пряко свързани с тях. Именно нашите действия от минали животи ни правят такива, каквито сме сега.

В тази книга ще приведа много примери от действителни консултации, за да изясня видовете карма и да покажа как влияе тя върху сегашния ни живот. Позволете да започна със случая с г-ца Й. (Въпреки че инициалите, използвани в текста, са първите букви от действителните фамилни имена на хората, единствено в този случай използвам „Й." вместо истинския инициал на жената, по молба на нейното семейство. Същевременно действителното име на храма, мястото и т.н. са скрити или дадени само с инициали, за да се запази тайната на И.)

Г-жа Й. вече 35 години е ревностен член на светилището Тамамицу. Тя има безукорно, преуспяващо семейство. Най-малката й дъщеря обаче започна да страда от тежка клинична депресия, когато навърши 21 години. Майка й я доведе в светилището и помоли за духовна консултация по проблема.

Когато влизам в самадхи (съзнание на единство, което е най-висшето състояние при медитация), аз съм в състояние да виждам в миналото. В случая с г-ца Й. първото нещо, което видях, бе самурай, живял преди около 350 години. Когато се съсредоточих, научих, че името му е Хачируемон Наканосе. Бил е началник на свитата на известния главнокомандващ Кийомаса Като и е живял в областта Сува, разположена на около 150 мили северозападно от Токио.

Това се случило през средновековието, когато две политически фракции - Тотойоми и Токугава - воювали за контрол върху страната. Последната битка от тази голяма гражданска война се състояла на едно място, наречено Секигахара; Токугава победили и управлявали Япония още 267 години. Разбрах, че Наканосе е участвал в тази решителна битка.

След това видях в будисткия храм К. голяма, внушителна гробница, на която беше изсечено името на Наканосе.

Колкото до връзката му с нашата страдаща г-ца Й., видях, че в онова нейно прераждане Наканосе й е бил баща. Като негова дъщеря тя се влюбила страстно в младеж, когото не възприели като подходящ за нейното положение и не й позволили да се омъжи за него. Мъката й била толкова силна, че я довършила - тя се самоубила в началото на двадесетте си години.

Освен това видях, че младото момиче и майка му са били ревностни будистки и са почитали Амида Буда (Амида Буда е главното божество на школата Чиста земя и представлява светлината на вечния живот) в един храм близо до дома им в Сува.

Колкото до отношенията в настоящия й живот, видях, че г-ца Й. се е преродила в същото семейно обкръжение. Наканосе сега беше неин вуйчо, към когото тя се оказа изключително привързана. Майка й от предишния живот й беше майка и в настоящия. Любимият й се бе преродил като неин по-голям брат.

Причината за депресията й беше любовта от миналото, довела до страдание. Любовната връзка, емоциите и мислите, породени от неосъществената любов, останали в душата й и след физическата й смърт. Когато в този живот се преродила и достигнала същата възраст, мъката отново се проявила и я завладяла.

Трагедията станала причина за прераждането й в това тяло. Силните чувства се съхранили като семена в духовното й тяло между преражданията на земята. Семената предизвикали прераждането на г-ца Й., след като майка й от онзи живот се преродила отново като нейна майка, а любимият й - като неин брат. Кармата на тази група, причинната връзка между тях се задействала и младата жена се преродила. Сега, достигайки възрастта, на която в предишния й живот е станал онзи инцидент, силната й привързаност към нейния любим и последвалата мъка бяха изплували на повърхността и тя се бе разболяла.

За да прогони депресията си, г-ца Й. трябваше да се откъсне от дълго задържаната емоция. Беше необходимо да осъзнае, че нейният източник се крие дълбоко в ума й и е част от предишен живот. Посъветвах я да се моли всекидневно на Бога да я освободи от емоцията и да проучи фактите по случая, каквито ги бях видял, за да може да приеме интелектуално прераждането.

Когато казах на г-ца Й. и майка й какво съм видял, и двете бяха много изненадани, тъй като семейството им действително произхождало от Сува по майчина линия. Те познавали храма К., понеже той бил техен семеен храм от поколения насам. Вуйчо й пък усещал особено силно привличане към този храм и бил ходил няколко пъти на поклонение в него. Знаеха, че нито едно от тези сведения не ми е било известно преди консултацията. Все пак никога не бяха чували за Хачируемон Наканосе. Предложих им да отидат до Сува и да намерят доказателства за неговото съществуване.

Скоро след това те отпътували за Сува. Започнали разследването си, като потърсили името Наканосе в местния телефонен указател. Там го нямало. След това посетили живеещия в храма К. свещеник, който по онова време бил на близо 90 години. Попитали го дали на територията на храма има гроб на човек на име Наканосе. Той отвърнал, че гробницата на Наканосе е била там допреди няколко години. При него дошли потомците на Наканосе - семейство търговци на риба, понастоящем известни като Накагава, - които се били преместили от Сува в друг град. Поискали разрешение да преместят и гробницата, което и направили. После свещеникът казал на г-жа Й. и дъщеря й, че в единия ъгъл на храма все още има олтар, посветен на Кийомаса Като. Той бил построен преди стотици години от Хачируемон Наканосе. Г-ца И. и майка й бяха очаровани, че търсенето им имаше толкова успешни резултати.

Следващото лято се върнаха в Сува, за да видят дали ще успеят да намерят храма, в който и двете са почитали Амида Буда. Открили мъж, добре запознат с местната история, и той им изброил осем стари храма, в които би могъл да е поставен Амида. Те ми донесоха списъка. Като го погледах известно време, осъзнах, че храмът С, един от осемте, е търсеният.

През лятото на следващата година, третата след консултацията за Наканосе, те пак отидоха в Сува. С помощта на подробна карта намерили храма С, където са се кланяли на Буда в предишния си живот. Той представлявал една много стара пагода, разположена, както се оказа, близо до храма К. Амида Буда бил поставен там. И двете усетили близост и дълбока духовна връзка с храма.

На връщане от храма С. те отишли до общинската библиотека, за да се поровят в историческия архив на провинцията. В една папка за средновековието намерили статията „Наканосе, Хачируемон". Следвало кратко описание: „Храма К.; началник на свитата на Кийомаса Като (1562-1611 г.)". Така открили историческо доказателство, че Хачируемон Наканосе действително е живял преди 350 години.

През този тригодишен период г-ца Й. продължи неотклонно всекидневните си молитви и успя да се откъсне от миналата ситуация. Депресията й постепенно изчезна. Сега успешно ръководи своя собствена картинна галерия в Токио.
Карма

С този пример исках да демонстрирам, че болестта и семейната ситуация при г-ца И. са пряко свързани с нейния минал живот. Тя не е същество отделно, ограничено само в рамките на настоящия свят. Никой от нас не е. Както много религии са ни учили през вековете, нашето съществуване е много по-дълбоко и широко, отколкото личи в това измерение. Ядрото на Аз-а, душата, наподобява шевовете на дреха, едната страна на която представлява животът, а другата - смъртта. Както конецът минава ту от едната, ту от другата страна, така душата продължава да съществува от един живот в следващия.

Аз-ът е нещо постоянно, ръководено от закона за причината и следствието, от кармата. Всяко действие предизвиква отговор. Както положителните, така и отрицателните ситуации в живота ни са причинени от кармата, а също и от общата характеристика на личността. Когато са разбрани добре, кармичните закони обясняват как едно невинно дете може неочаквано да израсте в деспотичен възрастен. Кармичните закони ни помагат да разберем защо някой прекрасен човек има само страдания, а друг с отвратителен характер успява във всичко. Очакваме добрите дела в този живот да дадат добри резултати. Когато това не стане, трябва да се вгледаме в дългия, продължаващ много прераждания процес на индивида, за да открием причината.

Макар кармата да контролира всеки аспект от живота ни, важно е да се знае, че човек е в състояние да промени своята карма и да повлияе на начина, по който тя се проявява в настоящето. Смисълът на духовната консултация всъщност е да научи човека как да разреши дадена карма, която се проявява чрез проблемите.

Израснал съм с вярата, че сме се родили на Земята, за да работим върху разрешаването на различните видове карма, които ни задържат в това измерение. Това ще ни позволи да стигнем до момента, в който ще се издигнем над закона за кармата.

Всеки човек се ражда в мрежа от взаимно свързани кармични влияния. Всеки е повече или по-малко подчинен на пет категории карма: лична (индивидуална), семейна, местна, национална и световна. Ще обясня всяка от тях и как точно си взаимодействат. Също така ще видим, че проявлението на кармата зависи от начина, по който човек живее живота си. Не е задължително дадено действие, извършено в миналото, непременно да донесе, да кажем, стотици плодове в този живот. Не е толкова просто. В зависимост от сегашното състояние на съзнанието, начина на живот и степента на вярата едно минало действие може да се прояви само с един плод, със сто, хиляда или с нито един.

Указанията, давани в една духовна консултация, помагат на човека да намали тежките кармични прояви или напълно да преодолее кармата в някои случаи. Тези указания обикновено са в три насоки: промяна на поведението, молитви и медитация.

Даваните указания и упражнения често са трудни, защото имат за цел да отменят напълно кармата. И всеки човек трябва сам да разреши кармата, която си е създал; той е абсолютно отговорен за нея. Няма леки пътища. Учителят може да му помогне да стигне от точка А до точка Б, но не може да извърши пътуването вместо ученика. Учителите не могат да носят учениците си на гръб от началото до края. Те могат да подскажат посоката, да посочат най-лесния път, но индивидът трябва да направи пътуването сам.

Това пътуване води човека до момента, в който чрез емоционално откъсване и размиване той успява да надрасне кармата, въпреки че живее в управлявания от нея свят. Този момент е голяма крачка към състоянието на просветление.

Намирам, че светът, в който живеем, е едно изпълнено с чудеса място. Не престава да ме учудва фактът, че всичко тук се появява от нищото. И според мен всяко съществуване, дори и това, което изглежда лошо или зло, трябва да бъде ценено. В бягащите океански вълни постоянно се сменят високото и ниското. Но ние не наричаме високото „добро" и ниското „лошо", а признаваме, че ако ниските места не съществуват като основа, високите също няма да ги има. Върхът на планината не би могъл да съществува без подножието. Цялото се състои от части. Когато схване кармата такава, каквато е, човек осъзнава вътрешната връзка между всички същества. И докато все още е в този свят, може едновременно да преживее и съществуването на по-висшата реалност.

И още веднъж - вярвам, че целта на живота е да отменим кармата си, всички видове карма. Човек е отговорен не само за своята лична карма, но и за националната и световната. Цялостният живот прилича на река, която тече към света на просветлението. Реката минава покрай планини, препуска през тесни дефилета и пада от стръмни стъпала. Да си представим, че капките от реката са отделните човешки същества. Свободното движение на реката зависи от това доколко чиста е всяка капка. Когато индивидите разрешат и пречистят своята лична карма, националната и световната ще отпаднат от само себе си. През вековете Абсолютното се е проявявало на Земята в множество свещени форми, за да ни покаже как да направим това. Аз например вярвам, че бог Тамамицу работи чрез нашето светилище, за да помогне на Слънчевата система в нейното придвижване към съвършенството. Подобни божествени проявления има по целия свят.

В огромната съвкупност съществуват индивиди. Всяко човешко същество е от значение и има вътрешен дълг към това съществуване. Общото цяло, съставено от частите, е онова, което движи нашия свят. Ако не се пречисти всяка част, не може да се пречисти и цялото. Смъртта на дори едно малко човешко същество засяга живото цяло. Всеки човек съдържа в себе си ядро от божествена сила и неограничени възможности. Когато всеки осъзнае този потенциал, ще стигнем окончателния момент във времето, в което всички ще станем едно с Бога.

Мое искрено желание е информацията, съдържаща се в следващите страници, да ви помогне да разберете собствената си карма и начините, по които можете най-добре да я разрешите.
ПЪРВА ГЛАВА

индивидуалната карма: живот и смърт