От редактора



страница2/8
Дата23.07.2016
Размер1.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Трите измерения

Кармата и прераждането на индивида действат в структурата на една многоизмерна реалност. Като човешки същества ние съществуваме едновременно в три измерения: физическо, астрално и причинно. Това са трите измерения на съществуване, пряко включващи земята. С течение на времето нашите тела и души се прераждат в и извън тези измерения чрез процеса, който наричаме „раждане" и „умиране".

Духът, проявяващ се като човешко същество, живее на земята в три тела: физическо, астрално и причинно. В астралното измерение той живее като астрално същество и има две тела: астрално и причинно. На причинно ниво се проявява като самия себе си и има само едно тяло: причинното.

Докато сме на земята, на всяко от трите тела отговаря съответният ум или съзнание. Комлексите „ум-тяло" се застъпват и проникват един в друг. Физическият комплекс е най-малкият, а причинният - най-големият от трите. Последният излиза извън рамките на физическото тяло като обграждащ го овал.

Всеки комплекс „тяло-ум" има в себе си седем енергийни центъра за контролиране на жизнената енергия и система от енергийни канали. На санскритски тези канали се наричат нади, а центровете, които ги контролират - чакри. Чакрите работят и като центрове за взаимен обмен между съседните измерения. На илюстрацията е показано къде са разположени.





(1) муладхара (коренната чакра); (2) свадхиштхана (сакралната чакра); (3) манипура (чакрата на слънчевия сплит); (4) анахата (сърдечната чакра); (5) вишудха (чакрата на гърлото); (6) аджна (чакрата на междувеждието); (7) сахасрара (коронната чакра).

Астралното тяло/ум е хранилището на всички желания и емоции и несъзнателно определя голяма част от нашето поведение, докато съществуваме в нормалните човешки граници. Както физическото, така и астралното тяло се характеризират с двойственост, с привличане и отблъскване, с положително и отрицателно, физическото тяло привлича и приема въздух, храна - всички елементи, които го хранят и поддържат. При правилно функциониране то отхвърля всички вредни или излишни за неговата поддръжка вещества, запазвайки баланса с външната среда. Когато балансът се наруши, се появяват болести и аномалии. По подобен начин астралното тяло привлича това, което му харесва, и отблъсква нежеланото.

Причинното тяло се покрива с християнското понятие за дух (а астралното - с понятието за душа), понеже е най-висшата, най-близката до Бога част от нашата същност. В момента на сътворението си индивидът се отделя от Абсолютното и така се ражда причинното тяло. То е най-тясно свързано с Абсолютното и като такова му липсва каквато и да било двойственост. Съответно то не е нито женско, нито мъжко. Всички необходими за съществуването елементи при него са съчетани в съвършено равновесие от чиста жизнена енергия. Стремежът да осъзнаем тази своя част и да си възвърнем единството с Абсолютното поражда желанието за духовна еволюция. Въпреки че не е отвъд двойствеността, причинното тяло е индивидуално същество, в смисъл че притежава способността да се проявява в различни форми. Физическото тяло е грубата, а астралното - фината му форма. Когато се родим, ние съзнаваме само физическия свят. С развитието на съзнанието си постепенно започваме да усещаме и овладяваме и астралния свят. И когато напълно осъзнаем възходящите измерения на съществуване, ние най-сетне стигаме до осъзнаването на причинното си тяло. Това е трамплин към повторното обединяване с Абсолютното, с единното съзнание.

Трите измерения, в които съществуваме като индивиди, са част от една по-голяма действителност. Отвъд причинното измерение се намират различните измерения на Божественото същество, на Бога. И всяко измерение е част от Абсолютното, чийто творчески аспект поражда всичките форми и измерения на действителността, представени на диаграмата.

Преди да обсъдим подробно каква е връзката на материалния свят с другите измерения, да огледаме техните характеристики.

Астралното измерение: висше и низше

Астралното измерение е другата страна на живота; там преминават повечето хора след смъртта си. То има две нива - низше и висше. Низшето астрално ниво прилича на популярните представи за ад и чистилище. Висшето отговаря на общоприетата идея за рая.




Управляващият принцип на астралното измерение е умът, както материята е управляващ принцип тук, на земята. Астралното измерение е свят на идеи. В основни линии това означава, че там мисълта създава реалност. Умът има пряко въздействие върху външната среда - получаваш онова, което искаш. Астралните същества имат тяло, но то е доста по-еластично от скованите черупки, с които се разхождаме тук, на земята. Иначе астралните тела доста приличат на физическите, в които съществата са живели в материалния свят.

С развитието на съзнанието си човек добива способността да вижда астралното измерение и да общува пряко с онези, които живеят в него.

Основната разлика между низшето и висшето астрални нива е, че низшето е населено със същества, излъчващи свадливо отрицание и емоционална обвързаност, докато висшето се обитава от души, излъчващи хармоничен позитивизъм.

Низше астрално ниво

Низшето астрално ниво наподобява състоянието на сън тук, на земята. То прилича на постоянно повтарящ се кошмар, който съзнанието не е в състояние да спре. В низшето астрално измерение съществата живеят в кошмар и не могат да се събудят от него - вече не притежават силата на съзнанието от материалното ниво или разума, за да се откъснат от породените от съня емоции.

Духовете в низшето астрално ниво се намират в капана на силните емоции. Колкото по-отрицателно е състоянието на астралния ум, толкова по-окаяно е страданието. Обвързаността на духа с емоцията, била тя болка, гняв, омраза, отчаяние, физическа страст или нещо друго, го държи в плен. Може да минат много години, преди тази обвързаност да избледнее, и през цялото време отрицателните мисли продължават да влияят зле на съществото и заобикалящата го среда.

Познавам един г-н С, чийто баща е починал от рак на белите дробове. Докато работех с г-н С, имах възможността да се срещна и с баща му, който се намира в низшето астрално поле. Макар вече да не притежава дробове, той продължава да страда от белодробни болки. Все още насочва ума си към мъките, които е изпитал на земята, и това му причинява истинска болка. Той е заседнал и не може да се придвижи към висшето астрално ниво. Това състояние се среща често в низшето астрално поле.



Висше астрално ниво

Висшето астрално измерение също наподобява на света на сънищата тук, на земята. То е и свят на идеите; място, където мислите пораждат действителни промени в съществото и заобикалящата го среда. Ако е доволен от положението си, духът може да остане там много дълго време.

Ето един пример: Светилището и институтът ни в Токио са разположени върху парцел, до който има красив парк. След като купих земята, усетих присъствието на много стара душа, пазеща имота. Проучих я по-внимателно и открих, че това е душата на силен племенен вожд, живял на тази земя преди около 3500 години. През цялото това време след смъртта си той беше живял във висшето астрално поле. Издигнахме му малък параклис, за да подсигурим защитата на земята, и го почитаме като Джинуши Оками.

Този племенен вожд и неговите хора продължават да живеят в далечното минало. Техният свят е гъсто залесен. Дивите кучета тичат на свобода. Хората живеят в малки селца, изработват сами съдовете си и обитават жилища от времето на неолита. Вождът на това племе все още води охолен живот, глезен от многобройните си съпруги. И всичко това става на астрално ниво в същото време и на същото място, на което ние водим съвременния си живот в материалното измерение. На няколко пъти установявах контакт с душата на вожда и той успя да схване донякъде как се е променил светът, но е щастлив с древните порядки и не желае да променя нищо.

Просто му стига да живее в измерение, в което мислите творят действителност. Хората в подобно положение могат да решат да останат така стотици, дори хиляди години. Все пак там не им се налага да страдат от каквито и да било телесни желания - очевидно доста по-приятен начин на съществуване. Но както и духовете от низшето астрално ниво, които са заседнали в отрицателни емоции и не могат да помръднат, така и почувствалите се прекалено добре в горното астрално измерение не постигат никакъв напредък в еволюцията си. Те са толкова цялостно и субективно погълнати от собствените си идеи, че също засядат и все едно бягат на място. По този начин изобщо не напредват към просветлението.

Все пак голяма част от тях се връщат на земята веднага щом им се удаде възможност. Това не винаги означава, че смятат нашия свят за по-добър от онзи, в който са били, но е доказателство за силната им привързаност към материалната действителност. Рядко може да се намери някой, който наистина да мисли: „Дойде ми до гуша и никога повече няма да се върна". Дори и понякога да го казват, в крайна сметка пак се връщат. Повечето хора се прераждат отново, преди да са изтекли сто години от последната им смърт.


Раждане

Процесът на раждане като човешко същество е доста сложен и се подчинява на множество правила. Например е много по-трудно да отидеш в материалния свят от низшето астрално поле, отколкото от висшето.

В низшето астрално измерение на духовния свят има много същества, които искат да се родят на земята, но не могат. Съществува нещо като проучване, набор от условия, на които съществото трябва да отговаря, за да му се позволи да влезе отново в нашия свят. Макар да е поддържан и управляван от кармата, самият процес на проучване е божественото средство, което предпазва хората на земята от най-отрицателно настроените елементи. На съществата от низшето астрално поле, които биват отхвърляни при пресяването, не им остава нищо друго, освен да продължат растежа си там, колкото и бавен да е той, придвижвайки се сантиметър по сантиметър към истинското пробуждане.

В низшето астрално ниво често се натъквам на души, които наричам „духове ембриони" - същества, пометнати или премахнати чрез аборт и отново върнали се там. Духовете ембриони изглеждат доста чудновато - те са целите набръчкани, имат големи, изпъкнали очи и излъчват странно сияние. Много жени, които са правили аборт, носят в себе си дълбоко чувство за вина. В някои случаи обаче тази вина е неоснователна. Стигнах до това заключение, след като дълго и внимателно проучвах духовете ембриони. Индивидите, чиято карма е да се превърнат в духове ембриони, имат склонност към необикновен егоизъм. Те обикновено биха направили всичко за своя интерес, дори биха убили, за да получат каквото искат. Всъщност нашият свят може прекрасно да мине без такива хора. Но искам да поясня - това не означава, че съм защитник на абортите. Просто искам да изтъкна, че в своята необятна мъдрост Абсолютното е измислило начини да ни предпази от най-лошите същества и понякога абортът служи именно за тази цел.

Правилата за прераждане на земята са много по-широкообхватни от онези, които управляват индивидуалната карма. Това са принципи, регулиращи и поддържащи деликатното равновесие между материалния и астралния свят, и кармични принципи, едновременно ограничаващи и внасящи хармония. В основни линии те пресяват онези, които ще се родят тук. Самият факт, че сте живи, доказва, че отговаряте на основните изисквания.

И отново - повечето индивиди, на които не се позволява да напуснат низшето астрално ниво, са крайно отрицателни. Този негативизъм се дължи на прекомерната им, крайна себичност, която на земята наричаме „зло". Следвайки принципа, че мисълта поражда реалност, обитателите на низшето астрално ниво си създават съществуване, отговарящо на общоприетата представа за ада. Разбира се, съществата, които живеят на тези места, искат да се измъкнат оттам възможно най-бързо: те гледат на прераждането на земята като на начин за бягство. Използвайки силата на това завладяващо желание, някое такова същество понякога се провира през защитната преграда и успява да бъде заченато, но това рядко завършва с раждане. Обикновено тези същества биват помятани или премахвани чрез аборт и изпращани обратно в низшето астрално ниво, откъдето са дошли. Те може да повторят процеса много пъти. В някои случаи желанието да бъдат родени е толкова голямо, че успяват да се промъкнат през ситото и да постигнат целта си. Но в резултат от неестествения начин на влизане такива същества често се раждат с аномалии.

За щастие повечето деца се раждат от астралния в материалния свят като здрави мънички хора. И при това идват с пълен кармичен набор.

Много родители се чудят, че техните деца, макар да си приличат физически, имат така смайващо различни характери. В Япония имаме такава поговорка: „Жабата ражда жабчета". На английски се казва: „Какъвто бащата, такъв и синът". Но имаме и поговорката „Орлите мътят соколи", или в английския й вариант: „Черната кокошка снася бели яйца". Тези на пръв поглед противоречиви пословици всъщност са верни.

Често работя с компютър. Ужасно ми е интересно това, че една малка промяна в програмата може да даде съвсем различен резултат. По същия начин наследствеността зависи от една програма, от връзката между определен брой гени. Ако един от гените е увреден или подреждането се промени, роденото дете наследява тези промени. Начините да стане това са много и тогава дори общият модел да е същият, между двама индивиди се появяват огромни разлики. Макар това да е разумното медицинско обяснение за огромните различия между децата от едни и същи родители, то по никакъв начин не изяснява кое предизвиква тези миниатюрни промени в свързването на гените. Смятам, че те се получават в отговор на кармичния облик на индивида.

Между децата на едни и същи родители има разлики, но тези разлики стават още повече, ако човек разгледа, да кажем, един клас от началното училище. На този етап и странностите, и талантите на децата вече са се проявили. Малчуганите още не са натрупали достатъчно знания за този свят и съществуват по-скоро във вид на суровина. Много от характеристиките, които едно дете притежава, са продължение на уникалното му естество, придобито от предишните прераждания.

Няколко години след раждането си детето има спомени за астралното измерение, което току-що е напуснало. Спомените му са такива, каквито може да има един възрастен, след като се събуди от сън и все още е потопен в чувството от преживяването, но не може да си спомни подробностите. Астралната памет, която притежават децата, е една от причините за тяхната искреност и наивност. Те току-що са дошли от място, където желанията и визуализацията създават реалност. Понякога им е много трудно да приемат, че не е възможно да си пожелаят нещо и то тутакси да се сбъдне. Трябва да се научат, че тук са оковани във физическо тяло, което ги предпазва от проявите на пълен егоизъм и своенравие. Някои деца стават много мрачни и потиснати, когато най-сетне осъзнаят, че са затворени в своите тесни, малки черупки.

Напоследък в колонките за семейния живот на японските вестници се появиха множество статии за деца с тежки фобии и други психологически отклонения като аутизъм. Тези проблеми очевидно причиняват страдания не само на детето, но и на цялото му семейство. Ето историята на едно такова дете:

При мен дойде семейство от Камакура, чийто син страдаше от ужасна училищна фобия, прибавена към други страхове и поведенчески проблеми. Родителите не можеха да разберат източника или причината за страданието на сина си и бяха крайно разтревожени. Фамилията им беше стара и богата, а това бе единственият син от всичките им деца. Родителите признаха, че глезят децата си, но не смятаха, че това може да причини чак такива проблеми в психиката на сина им.

Направих духовна консултация за причината и открих, че в свой предишен живот през XII век детето е било командир в мощния клан Хайке. Тогава кланът Хайке бил преследван от клана Генджи. Генджи имали силен водач на име Йоритомо, който успял да основе свой шогунат в Камакура и поставил началото на периода Камакура (1185-1333).

Момчето било надзирател на своя клан за цялата област Канто и поради това - много важна личност. Йоритомо искал областта Канто за себе си и се опитал да си я присвои със сила. В един момент Хайке разгромили Йоритомо в местността Ишибашияма, но накрая Йоритомо прегрупирал силите си и успял да завладее цялата област. Неколкостотин от воините на Хайке се качили на кораб и се опитали да избягат от Камакура в едно малко градче на полуостров Изу, наречено Усами. Когато обаче стигнали там, силите на Йоритомо вече ги чакали. Те заловили всички воини на Хайке и ги убили един по един на брега.

Момчето от нашата история било едно от убитите. По-късно, когато поговорих с майка му, я попитах дали някога синът й не е показвал отрицателно отношение към Усами. Поразена, тя отговори, че това било още едно от нещата, които често пораждали конфликти. Семейството притежавало вила в самия град Усами и въпреки че другите деца обичали да ходят там, синът им упорито отказвал дори да я доближи. Това хвърляло родителите му в пълно недоумение. Жената ми каза и че са преки потомци на фамилията Хайке - факт, който не ми беше известен, когато започнах проучването. (Всъщност рядко знам подробности за човека, който идва при мен за пръв път. Отначало повечето хора са скептично настроени и чувстват нужда да ме поизпитат, така че рядко ми дават много информация. Нямам нищо против, защото предварителните знания нямат никаква връзка с добрия изход на консултацията. Когато обаче усещам силна вътрешна съпротива, по време на консултацията виждам човека обвит в гъст облак. В такива случаи му казвам, че според мен не желае достатъчно сериозно консултацията и засега не бива да я правим. Ако посетителят не идва при мен открито и честно, аз не мога да се свържа ефективно с неговата същност.)

Причината за страданията на това дете е ясна. В предишния си живот то е загинало в неописуем страх, след като е видяло как строяват и обезглавяват на брега стотици негови другари. В емоциите му са заключени както силна привързаност към тогавашния живот, така и неистов ужас от смъртта. Когато едно същество отиде в астралното измерение с такава привързаност и страх, душата ще продължи да страда и там, може би дълго време. Затова момчето все още се измъчваше и част от това се проявяваше в силна неприязън към Усами и фобии и поведенчески проблеми в родния му град Камакура. Усами е мястото, където е изгубил живота си, а Камакура - победната столица на неговите някогашни врагове.

Смърт

Чувствата, емоциите и мислите, образуващи несъзнателното (манас на санскритски), са онова, което отнасяме със себе си в астралното измерение, когато умрем. Чувствата и емоциите на индивида в момента на смъртта му са ключовите фактори, които определят какво съществуване ще води той в другия свят. Важно е човек да остане спокоен, докато умира, да гледа отстрани как се освобождава от старата си самоличност. Ако умре в състояние на силна привързаност към плътта, е твърде вероятно да се озове в низшето астрално ниво. Хората, които си отиват, изпълнени с жалък страх, често изпадат в такова положение. Освен това умствената нагласа при смъртта може да се появи отново в засилена форма в следващото прераждане на този свят, както открих в случая с неизразимо нещастното дете.

Не е задължително обаче смъртта да включва страдание.

В нощта, когато почина Одаисама, с родната ми майка Сейки-сен-сей спяхме от двете й страни. Одаисама не ми се показа насън в тази нощ, но първото ясно видение с нея, което имах след смъртта й, ми е особено скъпо.

То стана след погребението, последвало кремацията. Одаисама ми се яви в 12-пластовото кимоно, в което я бях видял за последен път, и с божествено спокойствие ми каза:

- Тялото ми стана на пепел, но не и същността ми. Сега съм с Бог.

В продължение на месец след това видение Одаисама ми се явяваше в легнало положение, сякаш си почиваше.

Оттогава често ме навестява такава, каквато е изглеждала през двадесетте или тридесетте си години, енергична, както в активния период от живота си, когато е пътувала из цяла Япония, извършвайки духовни практики. След смъртта си тя сякаш придоби още по-пълно разбиране за този свят и често чувам гласа й до сърцето или до темето си, когато правя духовна консултация по някой особено труден проблем.

Чудесно е, когато човек успее да се прехвърли в божественото царство така бързо, както успя да го направи Одаисама. Но за голяма част от хората смъртта не е толкова лека.

Членовете на нашето светилище често идват да молят за помощ, когато умира някой от семейството им. Тогава влизам в медитация пред олтара и обикновено получавам ясно видение за умиращия човек. Ако положението е критично, ако пулсът на човека е спрял или температурата е много висока, душата обикновено се носи над тялото. Понякога с огромно съсредоточаване на енергията успявам да й помогна да се върне в тялото.

В по-голямата част от случаите обаче човекът е стигнал до края на кармично определената продължителност на живота си и действително умира. Ако не е, колкото и да е болен, неизменно се възстановява и живее, докато му е писано. Когато някой умира, аз и близките му можем единствено да помогнем на душата да премине възможно най-лесно във висшето астрално ниво.

Точно както са неосъзнати в живота, повечето духове не разбират и какво става в момента на смъртта. По-късно ще обясня подробно самия процес, но сега ще се задоволя да кажа, че повечето хора не разбират веднага, че са „мъртви" - дори и след като душата напусне тялото им. Духът все още има в себе си известно количество енергия, която е взел от материалния свят, и продължава да се стреми към този свят. Но след седмица-две тази енергия се изчерпва и започва труден период.

Духът често започва да страда от непоносим глад и жажда. Това е, защото той все още се мисли за жив, но не е в състояние да намери никаква субстанция. Често се озовава сам в нещо като дълбока, тъмна яма, и не може да проумее къде се намира или какво прави там. Виждал съм това мъчително състояние да продължава две-три седмици, дори до два месеца. После духът постепенно осъзнава какво се е случило и постепенно започва да приема факта на смъртта. Едва тогава е готов да се придвижи към следващото определено от кармата му място за съществуване.

По време на трудния период, преди душата да осъзнае новото си положение, роднините и приятелите могат да й окажат голяма помощ, ако се молят и принасят дарове. Траурните церемонии имат по-важна цел от тази да утешат опечалените. Те много помагат на починалия да се пробуди за новата реалност и за своето положение. Затова винаги ми е жал за хора, които умират, без да има кой да скърби за тях, защото за такива е особено трудно да се издигнат до висшето измерение. Онези, които са убити в битка или са загинали при неочаквани злополуки, преживяват особено трудни времена, защото обикновено се парализират от ужаса, обзел ги в момента на смъртта, и не са в състояние да се придвижат от страха към друго състояние. За такива същества е особено трудно да осъзнаят, че са мъртви. Застъпническите молитви, особено ако са отправени от духовно напреднали хора, могат много да помогнат на страдащото същество да премине в следващия етап.



Да бъдеш човек

След години работа започнах да смятам съществуването като човешко същество в материалния свят за изключителна възможност, която трябва да бъде високо ценена. Абсолютът е сътворил този свят в своите вселенски владения като специална арена, където може да се осъществи еволюцията на Съзнанието. Съществата, които използват максимално тази възможност и достигнат висока степен на развитие, могат да се придвижат до въплътеното причинно ниво или отвъд него, в божественото царство на чисто съзнание след смъртта; те са свободни да постигнат бърз духовен напредък на тези нива и по желание да общуват с по-долните. За астралното същество причинното изглежда безплътно - то го вижда като ослепителна сфера от светлина или сияен ореол. Причинните същества често играят ролята на ангели хранители на индивиди, с които имат кармична връзка, или като защитници на места или общности. Все пак за астралните същества е почти невъзможно да преминат директно в причинното измерение. За да осъществят това, те трябва да постигнат състояние на самоосъзнаване и необвързаност със своите мисли и чувства, което е трудно да стане в астралното измерение поради свойствената му структура. Тъй като то е измерение, управлявано от емоциите и мислите, съществата рядко успяват да се откъснат от маниакалната си обвързаност с тях. Астралната действителност е по-скоро субективна, отколкото обективна. В нея умът и материята са по-тясно свързани, отколкото са на земята, и е много трудно съзнанието да еволюира значително.

Именно тук се крие гениалността на материалния свят. Ние по необходимост се раждаме с физически тела и материалната действителност е лостът, който ни позволява да се откъснем от умствените си процеси. Ето един прост пример: Представете си, че гледате през прозореца, потънали в мисли за любимия, който ви е отблъснал, или за повишение, което не сте успели да получите. Но колкото и да сте завладени от тези мисли, рано или късно ще огладнеете. Когато стане по-настоятелен, гладът ви принуждава временно да забравите за положението и да се съсредоточите върху физическите действия, необходими за изпълняването на това желание. По подобен начин можем да използваме волята и разума си, за да се откажем от отрицателни модели на привързаност или лоши навици и в крайна сметка да се освободим от кармата, която ни връзва тук.

В сравнение с материята в астралния свят физическата материя, макар и свързана с ума, е до голяма степен независима от него. Ако се съсредоточите върху една лъжица, която лежи на масата пред вас и мислено й заповядате да се помръдне, тя най-вероятно няма да го направи. Умственото желание да преодолеете една болест няма да ви донесе незабавно изцеление. Когато желаем да овладеем материята в материалния свят, трябва първо да я опознаем умствено със сетивата си, а след това да й въздействаме по физически начин, с тялото си или някой материален инструмент. Тъй като материалното е много по-силно тук, отколкото в астралното измерение, разполагаме с повече възможности да се откъснем от обвързаността си с помощта на своите сетива и физическата и умствена дейност. За един ум е далеч по-лесно да постигне самонаблюдение и духовно израстване в материалния свят, отколкото в астралния. С други думи, Бог е създал този свят, за да улесни духовното ни развитие.

Ако четете това, значи сте имали огромния късмет не само да се родите в материалния свят, но и благодарение на родителите си да бъдете човешко същество, а не член на животинското или растителното царство.

Маймуните може и да са съвсем доволни, че са маймуни, Но те не притежават умствените способности да достигнат истинско самоосъзнаване. Опити, провеждани в САЩ върху шимпанзета, показват, че животните наистина притежават зачатъци на мисловен процес. Те могат да бъдат научени да натискат комбинация от бутони, за да помолят за сок или някой, когото не харесват, да бъде изведен от стаята. Това е полезно, защото доказва, че говорната и мисловната способности не са задължително свързани, но не доказва, че маймуните могат да контролират емоционалните си реакции.

Човешките деца се намират на приблизително същото ниво на умствени и емоционални реакции като маймуните. Главната разлика между децата и възрастните всъщност е, че възрастните умеят в по-голяма степен да владеят реакциите си. Ако срещне човек, когото не харесва, един възрастен би трябвало да може да потисне отрицателната си реакция и да се вгледа в чувствата си. За нещастие на обществото има индивиди, чиято неспособност да сдържат емоциите си и да ги анализират ги прави по-скоро животни, отколкото хора.

Как да не съжалиш горката крава. Преди изобретяването на машините е била впрягана и карана да оре полетата с часове. Пръстта може да бъде смазващо тежка - от сутрин до вечер да влачиш плуга през акри и акри земя. И наградата за всичкия този труд е да свършиш като говеждо на нечия маса. В сравнение с подобен живот повечето човешки същества са направо привилегировани.


ВТОРА ГЛАВА

Карма: определение



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница