От редактора



страница5/8
Дата23.07.2016
Размер1.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Национална карма

Когато наблюдаваме една държава с физическите си очи, виждаме само материалните й характеристики. Ако погледнем Япония, виждаме страна, съставена от четири големи острова, на които има планини, реки и растителност и които са заобиколени от океан. На природата й е отнело много хилядолетия, за да създаде това място. Тя е използвала земетресения, вулкани и цял набор от географски явления, за да извае тази земя такава, каквато е днес. По-голямата част от работата е била извършена още преди появата на човека.

Но когато погледна Япония с нефизическите си възприятия, пред мен се разкрива съвсем различна картина. Вместо планини и реки аз виждам огромен дух, лежащ в основата й. Това е духовното същество на страната, което е позволило на самата земя да се материализира на физическо ниво. Древните японци са усещали присъствието на това духовно същество и са го превърнали в свое национално божество.

Всяка нация на света има свой собствен дух и този дух има своя карма. Духът съществува преди материята и националният дух е причинил формирането на земята. След това той е предизвикал материализацията на живите същества, родени на тази земя, и накрая - появата на хората. Кармата на националния дух влияе на всеки, който живее в страната - независимо дали е роден там или е емигрирал от друго място. При нормални обстоятелства ние сме свободни да изразяваме кармичните си драми, където и да живеем. Но при извънредни обстоятелства, например война, повечето индивиди стават безсилни пред държавата - все едно са мравки пред парен валяк. Това важи за всяка ситуация, при която голяма част от населението среща смъртта по едно и също време: войни, глад, епидемии, и се дължи просто на факта, че националният дух е несравнимо по-голям от духа на което и да било човешко същество. Следователно повечето хора биват погълнати от всяко по-мащабно проявление на националната карма, което става около тях. И все пак винаги има неколцина индивиди, които успяват да оцелеят в националната криза, колкото и всеобхватна да е тя. Може би имат запас от по-добра карма или пък Бог ги е избрал за някаква друга цел. Спомням си огромното поражение, което понесе Япония през Втората световна война, след като никога в историята си не бе завладявана или побеждаваш от чужда сила. Мисля, че тогава нашето национално божество жънеше онова, което бе посяло в миналото. И като наблюдавам семената, които Япония сее сега, в благополучието си, се чувствам загрижен за потенциалните кармични последици в бъдещето. Където и да сте родени, е важно да съзнавате кармата, която ви свързва с вашата страна, и да се отнасяте с уважение към нея. Японците може да притежават склонност към упорита лоялност и патриотизъм, но това е тяхната карма и те трябва да я изпълнят.

Чувствам, че е важно да се работи първо за благополучието на собствената страна и нейния народ, а след това - за мира и благополучието на другите народи. Онзи, който се опитва да подпомага световния мир, но е без корени като цвете във ваза, скоро ще започне да линее. Ако не се интересувате от собствената си страна, но си придавате вид на глобално мислещ човек, нищо няма да излезе от усилията ви. Важно е да вдишваме с пълни гърди енергията на собствената си страна и народ, за да можем да надраснем националните разграничения, да започнем значими взаимодействия с другите хора по света и да станем истински интернационални личности. Тревата не може да расте без корени.

Расова карма

Расовата карма е друга мощна категория карма. Именно тя е причинила появата на всяка от расите. Съществуват големи вариации в силата, с която са свързани и се проявяват националната и расовата карма. В Съединените американски щати имах преживяване, което добре илюстрира мисълта ми.

Преди няколко години приех поканата на един мой американски ученик да посетя град Мендасино, на северното калифорнийско крайбрежие. Там той беше отворил йогийски център с около 200 ученици.

Наоколо се простираше местността Редууд - гъста гора от стари кедрови дървета, някои - по на 3000 години. Хората, които срещнах там, бяха най-вече дървари и живееха в нещо като комуна. Всичките бяха бели, повечето - от руски или английски произход.

Природата наоколо се оказа вълшебно красива и спокойна, но усещах в тези хора някакво скрито безпокойство и конфликт, които не можах да разбера веднага.

През първата си нощ там спах в малка хижа сред гората. В съня си бях заобиколен от духовете на местните индианци, които някога са населявали това място. Всичките бяха убити от заселници и колективно носеха в себе си бясна омраза към белите хора, особено към руснаците. После видях, че много от тях са били или в момента са родени като бели. Беше ясно, че групата от хора, които току-що бях срещнал, е съставена в по-голямата си част от такива същества и това е причината за тяхното объркване.

Тези хора сега бяха бели отвън, но индианци по душа - нищо чудно, че имаше проблем с културната идентичност. Мисленето и начинът на живот, който си бяха избрали, приличаше повече на тяхното индианско минало, отколкото на съвременното им американско настояще. Те колективно носеха вината, че са убили предишното си Аз.

На следващия ден по време на семинара поговорих за женските права с една активистка, която ми каза, че е осъзнала, че в свой предишен живот е била индианка. След това помолих моя ученик да направи проверка в историческите документи за заселничеството по тези места. Той наистина потвърди, че повечето бели хора, основали Мендасино, са били руснаци, унищожили местното индианско население.

В случай, когато имаме огромна, многонационална страна като Съединените американски щати, националният дух не е еднакъв с духа на расите в нея. Националният дух може да се прояви в различни расови форми и тези расови духове са подчинени на националната карма. В продължение на много векове националният дух на страната, която наричаме Съединени американски щати, е предизвиквал раждането на индианци върху тази земя и е пазил съществуването им. После, през последните неколкостотин години, е позволил емиграция на европейски и други раси на американска земя. Той е подсигурил тяхното благополучие според повелите на националната карма. Съветският съюз е друг пример за държава, в която националният дух е много по-мощен от която и да било раса.

Има обаче и малки, изолирани държави като Япония и Германия, в които националният и расовият дух са почти едно и също. Тази тъждественост дава сили на расовия дух и това води до пораждане на привързаност към расовата чистота, което се превръща в национална характеристика. В Германия тази характеристика е била подсилвана от годините спорове, които е имала със своите съседи. В Япония се е загнездила здраво, защото ние сме изолирана, островна държава. Японската раса прилича на единствено дете, което всички се стараят да опазят.

И понеже духовете на нацията и расата са много силни, процентът на японците, преродили се в други държави, е малък. Кармичното вкопчване на поколения японци, прераждали се тук отново и отново, е основата на нашата хомогенност. При духовните консултации обаче съм се натъквал на японци, които в предишни прераждания са били китайци или корейци. Това е станало, тъй като Япония има дипломатически отношения с тези две държави и те са расово подобни. Разбира се, срещал съм кармично по-свободни духове, които в своите прераждания са прекосили всякакви национални и расови граници.

Така че, ако едно семейство японци отидат в САЩ, родят си дете и го отгледат там, детето американче ли ще е или японче? Ние приемаме, юридически и другояче, че то все още е чист японец, но за мен това е под въпрос. Духът на детето ще бъде пряко повлиян от живота на американска земя, според повелите на американския национален дух.

Колкото до мен, аз съм се родил за пръв път в Япония преди около 3500 години и съм имал известен брой прераждания тук, както и на други места. Преди първото си прераждане тук съм живял в Китай и тогавашният ми интерес към медицината продължава и днес, с изследванията ми в областта на акупунктурата и меридианната система. Междувременно съм имал прераждания и в Индия, Гърция и Европа. Но усещам, че вече съм живял в Япония достатъчно пъти и това е последната ми среща с тази земя. Очаквам следващия път да се преродя в по-голяма, многонационална държава.

Повечето японци обаче ще продължат да се прераждат тук. Тъждествеността между националната и расовата карма пречи на индивида да се прероди в друга страна или друга раса. Разбира се, ние не сме единствената раса с такава склонност; всички страни и раси я имат в някаква степен.

Все пак е ясно, че японският национален дух има по-силна власт над индивидите, отколкото националните духове на повечето страни. Тук индивидуалното его е слабо, хората се затрудняват да показват своите способности, когато действат сами. Ние притежаваме онова, което социолозите наричат „групово съзнание". На Запад индивидът е главното нещо, докато в Япония човекът взаимодейства с външния свят като член на групата, към която принадлежи. Когато срещнете японски бизнесмен, той се представя, като първо казва името на компанията си и след това - своето собствено. Отношението му към неговата група наподобява верността на куче към стопанина му. Чувствам, че това има несъмнени недостатъци, но и означава, че японецът може бързо да промени посоката на действията си и съображенията му не се влияят от индивидуалното мнение.

Друг народ, чийто расов и национален дух са в съвсем тясна връзка, е еврейският. Евреите са преки потомци на първите Хомо сапиенс, които са се появили в днешната северозападна част на Индия и Иран преди около сто хиляди години. Климатичните промени са принудили тези хора да се разпръснат във всички посоки. Предците на евреите са се заселили в Ханаан, Израел, преди десет до тридесет хиляди години. След това са били принудени да се преселят в други места - в Месопотамия, а после и в Египет като роби. След разпването на Христос са загубили власт над страната си и са се превърнали в скитаща раса, разпръсната по целия свят. Такава е кармата на евреите още от древни времена. Въпреки това елитаризмът, гордостта и единството на тяхната вяра никога не намаляват или умират. Тази твърдост след Втората световна война стана причина за установяването на тяхна собствена държава. Евреите са ясно доказателство, че не е задължително националният и расовият дух да съвпадат един с друг. Расовият дух може да съществува и без националния.



Географска карма

Планетата Земя е материалното проявление на планетарния дух. Това идва да рече, че всички естествени предмети и географски местности са пропити със свой собствен дух. Древните хора са знаели този факт, съвременните са го забравили. Погрешно е да се мисли, че можем да правим каквото си искаме с природата около нас. Земята, камъните, дърветата, мъничките насекоми - всички неща, които живеят заедно на тази планета, имат свой дух.

Следната история илюстрира какво се случва, когато едно семейство обиди природен дух, в този случай - водния дух.

Една жена дойде при мен, нападната от най-различни проблеми. Вторият й съпруг току-що беше починал. Тя страдаше от сериозна астма и много от роднините й внезапно се бяха разболели. Оплакванията им варираха от туберкулоза до сърдечни болести и умствени заболявания. Напоследък постоянно се карали помежду си. Жената вече не вярваше, че тази ситуация е чисто съвпадение, и дойде да види дали в нея няма някакви кармични причини.

Когато влязох в самадхи, видях голямо имение, в което имаше много кладенци. Видях, че имението е собственост на семейството на жената от много години, фамилията беше натрупала състояние от производство на саке и се радваше на уважение в традиционното японско общество. Произвеждаха първокачествен продукт заради чистотата на водата, която изобилстваше на тяхната земя. Всъщност водата беше поддържала богатството и сигурността на рода от поколения насам.

Оказа се, че фабриката за саке била затворена по времето на баща й. Имението утихнало. После тази жена и останалата част от фамилията решили да построят там жилищна кооперация и просто заравнили с булдозери кладенците.

Видях, че водният дух с право се е разярил и си отмъщава, като причинява на семейството сегашните проблеми. Те бяха постъпили егоистично, с мисъл за собствената си печалба, без дори да им хрумне да се извинят или да благодарят на водния дух за кладенците.

Посъветвах жената да отправя всекидневни молитви за прошка и благодарност и да пее определени сутри на водния дух. Още по време на предвидения за молитви период, астмата й изчезна, всички в семейството оздравяха и в общото настроение на фамилията се усети огромно подобрение. Молитвите й се оказаха дори по-резултатни, отколкото можехме да предположим. Един от нейните наематели, който живееше в апартамент, построен точно над един от кладенците, беше сериозно болен. Той също се възстанови напълно.

В общество с дълги традиции като нашето кармата на земята и родовата карма обикновено са тясно свързани. Понеже народът ни от векове се занимава със земеделие, много фамилии все още притежават земя, на която живеят от поколения насам. Понякога ми стига само да попитам дошлия за консултация къде е роден и неговата родова и индивидуална кармична история мигом се разкрива пред очите ми.

Имах подобно преживяване с една индийка, която беше дошла от Бомбай на посещение в нашия институт. Беше член на управата на медицински колеж и искаше да обсъди идеята за обединяване на акупунктурата с аюрведическото лечение като профилактична практика в нейната организация. Освен това страдаше от някои здравословни проблеми и търсеше облекчение в акупунктурата. При прегледа установих, че тя се нуждае и от духовна консултация, тъй като причината за нейните проблеми не се крие в материалното измерение.

След медитация в светилището видях духа на покойната й свекърва. Духът все още не се беше освободил от този свят и страдаше. Нуждаеше се от помощта на снаха си, за да се измъкне. Видях и огромно старо дърво в някаква градина. Дървото растеше близо до къщата на жената. В дървото имаше дух, който пазеше околността. То хвърляше много сянка и от него падаше толкова шума, че съседите на жената искаха да се отсече. Тя единствена се съпротивляваше. Виждах, че духът на дървото е натъжен от предстоящата си участ. И двата духа влияеха върху здравето на жената.

Когато й разказах какво съм видял, тя ми съобщи, че здравето й е започнало да се влошава скоро след смъртта на свекърва й. Посъветвах я да се помоли с някой надежден свещеник от направлението джайнизъм, което тя изповядва. Двамата трябваше да помогнат на духа да разбере, че всичко на този свят е преходно и начинът да се постигне освобождаване е да насочи съзнанието си към Абсолютното.

Колкото до дървото, тя се притесняваше, че съседите й ще го отсекат, използвайки нейното отсъствие. Посъветвах я да ги помоли да не го правят. Тя се обади в Индия и беше изненадана, когато научи, че предишната нощ дървото е било повалено от циклон. Подсказах й да посади на същото място ново дърво, пак с енергия ян, за да може духът, който пази околността, да продължи да живее там.

Хората, които съзнават божествеността на природата, са внимателни в постъпките си. Г-н К., член на нашето светилище, споделя това разбиране. Той е президент на голяма корпорация, която строи нова сграда. По едно време г-н К. намери пролука в претоварения си график, за да дойде при мен. Току-що беше научил, че на мястото на обекта има голям кладенец, в който преди 50 години една жена се е удавила след скарване с по-големия си брат. Искаше да разбере дали може да разруши кладенеца, или трябва да го остави непокътнат. Посъветвах го да се помоли духът на жената да бъде освободен от болката и да отправи ритуални благодарности към водния дух, който е помагал на хората в околността. Казах му, че кладенецът не трябва да бъде изцяло засипван и че над него не бива да има нищо замърсяващо, например тоалетна. Контактът между кладенеца и външния свят беше подсигурен от една тръбичка. Г-н К. построи на обекта малък параклис, посветен на водния дух, и строежът продължи нормално.

Водата, както и всичко останало, е нещо повече от онова, което се вижда в ограниченото материално измерение. Това обяснява защо ритуалите с поднасяне на храна и вода толкова резултатно облекчават страданията на съществата в астралното измерение, особено душите на починалите наскоро хора. Когато поставим дарение на олтара, ние не очакваме да изчезне, защото знаем, че починалият не може да яде материална субстанция. Ако обаче разширим полезрението си до по-висшите измерения, действително виждаме как духовете консумират даровете. Те поемат ки (още ци или чи) енергията на водата и храната, астралната енергия на предметите, съществуваща още преди появяването им в материалния свят.

В материалния свят ние сме в състояние да възприемем само физическите явления, които улавяме със сетивата си. Усещаме съществуването на електричеството, когато то се прояви като светлина. Когато не се проявява, ние не сме в състояние да го възприемем. Зад материалната действителност се крие монументална сила, която предизвиква появата на физическите явления. Някои философски системи като гръцката и хиндуистката разделят тази сила на основни елементи и ги наричат земя, вода, огън, вятър и въздух. Всеки от тези елементи е нещо повече от физическо явление; всеки от тях си има свой дух. Големият дух се проявява чрез по-малки духовни същности и така ние обясняваме същества като планинския и водния дух.



Кармата на мястото

Местата също си имат духове. Разбрах го преди години, когато започнах търговия с недвижими имоти, за да събера пари за основаването на Института по религиозна психология. Преди да реша дали да купя някой парцел, заставах на него и започвах да медитирам, за да проверя нивото на духовната му сила. Това ми разкриваше потенциалната стойност на земята. В резултат земята, в която влагах пари, винаги се включваше в някой план за ускорено развитие - жилищен или търговски. В друг случай един човек дойде при мен, за да разбере какво мисля за решението му да установи бизнеса си на определено място. Влязох в самадхи и се опитах да усетя кармата на парцела. Стори ми се, че духът на земята е слаб и парцелът е изложен на отрицателни духовни влияния. Посъветвах го да си потърси друго място. Той се вслуша в думите ми и сега бизнесът му процъфтява. Както и очаквах, първото място далеч не носи благополучие на хората, които са го купили.

Всяко материално място е повлияно от кармичната си история. Може там на астрално ниво все още да стават събития, невидими за човешкото око. Изпитах това на собствен гръб, когато основах нашия център за отдих в Небукава, югозападно от Токио. Самата земя е прекрасна, намира се високо на един склон с изглед към Тихия океан. През първите няколко години, докато центърът се строеше, често изпитвах силно безпокойство - понякога до такава степен, че чак ми се повдигаше, когато медитирах там. Един ден по време на медитация видях следната сцена:

Двама воини се биеха на живот и смърт. Бореха се от часове. Нощта падаше, а още никой не беше надделял. Двамата се скриха един от друг и си легнаха, напълно изтощени. Разбрах, че единият от мъжете е военачалник в армията Генджи и се казва Йоичи Санада. Другият мъж беше с по-висок чин от него, от противниковата армия Хайке. След това видях как няколко подчинени на Йоичи идват да го търсят. Спънаха се в него в тъмното и вземайки го за врага, по погрешка го намушкаха. Както вече споменах, предводителят на победилата армия Генджи е Йоримото Минамото, който е основал шогуната Камакура, управлявал обединената Япония от 1185 до 1333 година.

Йоичи беше мъртъв от 800 години, но измъченият му дух все още успяваше да ми влияе, когато започнах да строя центъра за отдих. Започнахме да се молим за душата му в светилището. След три години молитви негодуванието му се стопи и вече не усещах никакви отрицателни влияния. Най-сетне се почувствах достатъчно спокоен, за да доведа в центъра членове на светилището и ученици по йогийска медитация.

Този пример показва колко силна може да бъде привързаността към мястото на смъртта. Йоичи не беше душа, за която да не са скърбили: поколения наред неговата фамилия и другари бяха правили всичко възможно за него, дори бяха построили в Небукава малък параклис, за да облекчат душата му. И все пак му бяха нужни 800 години, за да се освободи.

В Небукава се случи и нещо друго. Както вече споменах, в онези ранни дни по време на медитация понякога започвах да усещам гадене като при морска болест. Когато използвах ясновидските си способности, за да открия причината за проблема, видях, че на дъното на морето лежи цял влак. Телата на пътниците бяха безредно натрупани из вагоните. Видях и много други хора - фермери, млади и стари - да викат, погребани под земята.

Съобщих всичко на старейшината на селото. Той ми каза, че след смъртта на Йоичи в околните поля се случило нещо странно. Грудките на всички кореноплодни растения - репички, моркови, репейник - при изваждането се оказали разкривени. Местните отдавна били кръстили този участък „Кривите полета".

Каза ми също, че другите две сцени са от ужасната трагедия, случила се по времето на голямото земетресение в Канто през 1923 година. Село Небукава било напълно разрушено от свлачище и много хора загинали, затрупани от пръстта. По същото време един влак, който бил спрял на гара Небукава, се катурнал от скалите и паднал в морето. И днес продължава да си стои там. Докато слушах всичко това, усетих връзката между духа на Йоичи Санада, кармата на някогашното бойно поле и трагедията през 1923 година.

Как така бяхме избрали такова духовно замърсено място, за да построим своя йогийски почивен център? Близо до Киото има планински връх, смятан за едно от най-свещените места в Япония. Казва се връх Коя и е седалището на шингонбудизма - популярна езотерична школа. В планината има стотици храмове, много от които приемат поклонници, търсещи духовно усамотение. Преди около 30 години бях отседнал в такъв храм, за да обучавам лидера на едно от по-новите направления. Тогава по време на медитация видях Йоримото Минамото и неговия син Иорийе да се появяват пред мен и да ми се покланят дълбоко в знак на вежливост. Бях само на 30 години и имах едва няколко години опит в съгласуваната духовна практика, така че не знаех как да разтълкувам видението. На следващия ден разказах за това на свещеника, който живееше в храма. Той ми отвърна удивено, че от всичките храмове, разположени на връх Коя, само в неговия били почитани Йоримото и Иорийе Минамото. Всъщност дори гробовете им се намирали там. Това беше интересна информация, но все още не обясняваше появата им пред мен.

Отговора открих 20 години по-късно. Провеждах духовна консултация за един човек и в светлината на разкритата ми информация разбрах, че по онова време съм бил важна фигура в шогуната. Аз бях човекът, удостоил по молба на Йоримото сина му Йорийе с титлата „шогун" като негов наследник. Тогава разбрах защо ми се явиха в храма на връх Коя преди 30 години. И защо в известен смисъл беше моя карма да избера Небукава, за да мога да пречистя земята, в която Йоримото е събрал своята армия и където много от неговите войници и офицери, включително Йоичи Санада, бяха намерили смъртта си.

Околностите на Небукава бяха видели много битки през годините. Както става ясно от множеството примери, Япония през цялата си история е била разкъсвана от войни. Ето още едно преживяване от времето, когато търсехме земя, на която да построим нашия център за отдих: Разучавахме територията около Небукава - в градовете Изехара, Ниномия и Одавара. Нашето светилище в Токио привличаше вниманието на медиите и много хора от тези места изведнъж започнаха да идват в него за духовни консултации.

Една сутрин медитирах както обикновено в светилището, а зад мен медитираха още десетина души. Вратата на вестибюла се отвори и някой влезе вътре. Седях с лице към олтара във вътрешната част на светилището, а другите бяха зад мен във външната част, също с лице към олтара; виждах с вътрешното си зрение какво става там. Беше влязла една жена. Когато се поклони пред олтара, видях ужасяващ на вид воин с окървавен шлем да стои точно зад нея. Това страховито видение ме изненада, но аз се вгледах още по-внимателно.

Оказа се, че привидението е самурай от клана Такеда, загинал на бойното поле. Подробностите постепенно започнаха да ми се изясняват. Пред мен изплува красивата гледка на връх Ох, централния от веригата Танзава в префектура Кангава. Едновременно виждах жената в храма и духа на воина точно зад дясното й рамо. Макар че никога не съм изкачвал връх Ох и съм го виждал само от разстояние на път за Небукава, зърнах, че подножието му е хълмисто. Точно под хълмовете имаше зеленчукови градини вместо обичайните кални оризища. В единия ъгъл на полето видях гробна могила; после забелязах, че цялата местност е осеяна с такива. Една от тях беше отворена. Внезапно осъзнах, че воинът на Такеда, който се въртеше около светилището, е бил погребан в този гроб, впоследствие осквернен. Видях, че домът на тази жена се намира в подножието на връх Ох и че преди много години нейният баща е купил полето с гробницата, в която почивал духът на самурая, и я е разкопал. След тази негова постъпка броят на побърканите както в семейството му, така и в селото, се увеличил. Видях, че синът на жената в момента е обладан от духа на воина и страда от тежки психически проблеми.

Когато медитацията приключи, казах на жената, която още не беше проронила и дума, какво съм видял. Тя остана слисана. Най-сетне измънка в отговор, че родният й дом наистина бил в Изехара, в подножието на връх Ох, и че е чула нещо за тази история. Каза, че синът й се разболял през третата година от прогимназията и че сега бил приет в болница с диагноза „шизофрения". Беше дошла в светилището за консултация по проблема. Обясних й, че кармата е доста дълбока и не може да се разреши веднага, но че ще се моля за това през следващата седмица и ще видя какво мога да направя. След това я накарах да си отиде у дома.

Тя обаче веднага хукнала във фамилното им имение в Изехара, за да пита по-големия си брат, който сега бил глава на семейството, за гробницата. Той й разказал същата история. Очевидно в същото село имало семейство, известно като „разрушителното семейство", понеже всеки, който купел нещо от тях, си навличал неприятности. Големият брат казал на сестра си, че техният баща е купил полето с гробницата от тях. Тъй като бил много стиснат, той разкопал гробницата и я превърнал в оризище. Оттогава насам всяка година множество хора от фамилията им и от селото заболявали душевно. Жената ми разказа всичко това на следващия ден, като спомена и факта, че когато започнал да се разболява, синът й написал в тетрадката си: „Аз съм васал на клана Такеда..." Тогава тя нямала представа какво означава това.

В продължение на една седмица се молих на Бога да прости и да даде покой на духа на воина. В края на тази седмица жената се върна в светилището и дълбоко развълнувана, ми каза, че се е случило нещо необикновено. Синът й най-сетне бил изписан от болницата и се чувствал толкова добре, че започнал да й помага още щом се прибрал у дома. Духът на воина най-сетне беше освободен от страданията си.

Когато един човек загине от насилствена смърт, той здраво се свързва със страха, страданията или омразата, които е изпитвал, докато умира. Тази връзка му пречи да осъзнае, че е мъртъв, което е първата стъпка към предстоящото пътуване. Ако човекът не осъзнава това, страданието му може да продължи стотици години.

Както вече споменах, молитвите са един от начините да помогнем за осъзнаването на тези души. По тази причина всяка година през юли в светилището правим служби за неоплаканите мъртъвци. Доскоро с дни след службите усещах неуловимо отрицателно влияние от страдащите духове, затова решихме да оставяме дарове от външната страна на оградата на светилището като мемориална церемония за онези духове, които са твърде омърсени, за да могат да влязат в двора ни. Положението вече се подобрява и ето какво мисля, че става:

Тихоокеанската война свърши преди 40 години. По време на конфликта много хора загинаха в неистов гняв и страх. Техните души имаха нужда от помощ, за да се издигнат до по-висшите нива на съзнанието. Оттогава много хора отправят искрени молитви, за да помогнат на тези духове. С духовното си зрение виждам, че много от японците, загинали на японска земя, вече са свободни. Все пак някои, които са срещнали смъртта си на чужда земя, особено в Южния Пасифик, като че ли все още преживяват неописуеми страдания. Тези мъже са намерили ужасна смърт от изгаряне или глад и за тях е особено трудно да се освободят от състоянието на силен страх или омраза, в което са били през всичките тези години.

Колкото по-силни са страданията или омразата, толкова по-оковани са тези същества в материалното място, на което са загинали. Беше трудно да им се помогне от разстояние. Но след години съгласувани усилия на повечето шинтоистки религиозни групи духовете, заседнали в Южния Пасифик, постепенно се пречистват.

Думата „пречистване" може да звучи странно, но е подходяща, понеже привързаността омърсява духа. Това замърсяване упражнява отрицателно влияние върху другите същества, с които духът влиза в контакт. Хората, които идват за духовни консултации, често „мъкнат" със себе си такива страдащи духове. Понякога попивам влиянието им и известно време се чувствам зле.

Това явление, което обикновено се нарича „обсебване", е много по-често, отколкото хората съзнават. Ние биваме „обсебвани", или сме прикрепени един към друг, по множество начини. Това става както в нашето измерение, така и отвъд него, и може да бъде положително или отрицателно в зависимост от връзката между двете същества.

Наскоро един непознат за мен човек, който имаше отрицателно духовно излъчване, дойде за консултация. По време на утринната си медитация преди деня за консултации видях покрива на голям храм, свързан с човека, а по време на консултацията разбрах, че непознатият има дълбока връзка с някакво шинтоистко светилище. Под влиянието на свързаната с това карма здравето му започваше да се влошава. Помолих Бог да отмени кармата и господинът беше пречистен. Веднага и аз се почувствах освободен от отрицателното му влияние. Същият този механизъм на пречистване и освобождаване ми помогна да усещам по-слабо отрицателното влияние след нашите служби за мъртвите. Много от омърсените души, които бяха привлечени от светилището, вече са се пречистили и не се нуждаят от помощта ни.

По света има места, например заличени от бедствие градове или бойни полета, където има особено голям брой страдащи духове. Земята там е нечиста, това са лоши кармични области. Винаги предупреждавам моите ученици да не медитират на такива места, тъй като повишената им психична чувствителност би ги направила лесна плячка за страдащите духове. По такива места често стават нещастни случаи, а развитието им като търговски средища е трудно.

Разбира се, кармата на земята не е само лоша. В момента разширяваме някои сгради от комплекса на светилището. До нас също започнаха да строят, а на отсрещната страна на улицата току-що завършиха нова къща. Даден тип дейност често предизвиква подобни дейности в съседство. Почти по същото време, когато почина Одаисама, наоколо починаха и други стари хора.

Явления като раждане, смърт и стопанско развитие в един участък се получават като резултат от кумулативния ефект на кармата на самото място и индивидуалната карма на живеещите там.

Бих искал да завърша този раздел с разясняване на кармичната история на моите родители, която илюстрира колко тясна може да бъде връзката между естествената, географската и родовата карма. Години след като научих, че майка ми е убила баща ми в свой предишен живот, предизвиквайки настоящия тормоз от негова страна, пред мен се разкри една много по-завършена и сложна история.

На 8 април 1984 година беше тридесетата годишнина от построяването на светилището Тамамицу в Митака, Токио. Организирахме голяма церемония, за която се подготвяхме месеци. Когато събитието наближи, се разболях сериозно. Страхувайки се, че няма да мога да изпълня задълженията си, направих духовна консултация за себе си и ми бе дадена следната информация:

Двамата с Одаисама също сме били високопоставени членове на правителството Ямато, когато баща ми е бил посланик на Корея, а майка ми - министър на външните работи, както бях описал в „Двойки, свързани с минала карма" в трета глава. Правителството било колонизирало една южнокорейска държава на име Имхара и се намирало в приятелски отношения с Бежке - държава в югозападната част на Корея. През V век много силни и образовани семейства от Кудара дошли в Япония, за да внедряват нови технологии сред японците. Те донесли със себе си уменията за производство на желязо, които се разпространили бързо из цялото общество. Било започнато широкомащабно строителство на обществени сгради и водоснабдителни съоръжения. Корейците въвели и нови начини за масово производство на керамични изделия, отглеждане на добитък и производство на коприна. Донесли ни и прогресивните знания по аритметика и китайските йероглифи. Всъщност приносът на корейските емигранти чрез предаването на толкова много знания от континента предизвикало нова епоха в цивилизацията на Япония.

В същото време корейците спечелили силно влияние в политиката, което японското правителство започнало да приема като заплаха. Ситуацията ставала все по-напрегната и се взривила, когато външният министър убил корейския посланик. Смятало се, че емигрантите от Кудара знаят прекалено много за Япония, за да им се позволи да се върнат в Корея, затова набързо ги заточили на едно място далече от Ямато, тогавашната столица. Това място сега се нарича Митака и е част от Токио. Тук много неща носят названието „Муре" (думата е древнокорейска и означава „село").

Навярно комплексът на нашето светилище в края на парка Инокашира се намира точно в центъра на някогашното село Муре, където корейците изстрадвали заточението си. Ние „избрахме" мястото за светилището 30 години преди да получа тази информация. Тогава живеехме и се молехме в едно временно жилище в Хараджуку, Токио. Славата на Одаисама се разпространяваше и в къщата постоянно идваха хора. По онова време посещавах институт за специализация и доста ме беше яд, че в цялата къща нямам свое местенце, където да уча на спокойствие.

Една пролет дойдох в Митака, за да се поразходя в парка Инокашира. Минах през бамбукова горичка с полянка в средата. Легнах да си почина и си спомням как си мислех колко чудесно би било да имаме къща на такова спокойно място.

С това започна процесът, който в крайна сметка доведе до построяването на нашия дом, светилище и изследователски институт на същото това място. Там, където някога бях лежал в горичката, сега се намира нашият кладенец за пречистване на входа на светилището. (Изплакването на устата и измиването на ръцете преди влизане в шинтоистки храм е общоприет ритуал.)

След като купихме земята за светилището, ми беше разкрито, че съм живял тук по време на първото си прераждане в Япония, преди около 3500 години, но сега научих, че кармичната обвързаност на семейството ми с това място е далеч по-дълбока. Корейците, които сме заточили в Муре, са били горди и образовани хора; внезапната загуба на богатство и власт, придружени с буквалното затворничество на чужда земя, са им причинили големи страдания. Много от тези души все още не бяха намерили покой; кармата не бе разрешена.

Получих указание да извършвам мемориална служба за тези души всеки 17 март в продължение на пет години. Навярно 17 март е била датата, на която древните корейци са правили годишните церемонии за своите предци. Освен това ми бе казано, че разрешаването на кармата на корейските души най-вероятно ще подпомогне и подобряването на отношенията между Япония и Корея.

Извършвахме церемонията всяка година от 1984-а до 1988-а. Последния път видях официално облечен мъж, който с радост наблюдаваше действията ни отгоре. Върху бяла копринена дреха носеше подобна на престилка роба, косата му беше събрана в два възела зад ушите. Той ми показа с жест, че е много доволен, и аз усетих голямо облекчение сред страдащите духове.

Не зная каква е връзката, ако изобщо има такава, но отношенията между Япония и Корея оттогава постоянно се подобряват. Южнокорейският премиер посети официално страната ни за пръв път от много години. Самата Южна Корея се радва на своето наскоро зародило се благополучие и стана домакин на олимпийските игри през 1983-а.

Друг интересен факт е, че за пръв път в историята на парка градът реши да драгира и почисти езерцето в Инокашира. Сякаш пречистването на духовно ниво има властта да пречиства и на политическо и материално ниво. Макар да говорим за различни видове карма, те всъщност са взаимно свързани и преплетени една в друга.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница