Кармата: механизъм на проявление

Съхранена под формата на семе, кармата остава в латентно състояние, докато не възникнат условия да се прояви. Моята работа ми помогна да формулирам няколко общи хипотези за проявяването на кармата.

Проявената карма е онова, което функционира активно във всички измерения по което и да е време, тоест проявлението на резултати от минали постъпки (обикновено често повтаряни действия или поведение). В материалния свят постъпките вследствие на силна привързаност стават пораждащи фактори за настоящото прераждане. Резултатите от миналите действия се проявяват и са активни в този живот. Кармата вече не е латентна под формата на семена в чакрите на астралното или причинното тяло. В случая с г-ца Й. настоящото преживяване на резултатите от привързаността и мъката, които е изтърпяла в предишния си живот, се проявяват като депресия и емоционална нестабилност. Когато се прояви в този свят, когато функционира, кармата е в процес на осъществяване.

Осъществяването на кармата носи възможност за освобождаване от нея. Ако човек се привърже към дадено сегашно обстоятелство и се опита да потисне промените, кармата ще продължи. Но ако просто преживява проявленията без обвързване, същевременно полагайки максимални усилия за доброто на другите и обществото според положението си, проявената карма постепенно ще оттече и ще изчезне. Ще напомня казаната и преди метафора: то е като да отвориш бутилка газирана вода - отначало се чува силно свистене, но след малко то затихва и изчезва. Ако човек се разтревожи от силното свистене и се опита отново да запуши бутилката, все едно иска да върне кармата, която е на път да се разреши чрез проявление, обратно в първоначалното й латентно състояние. Такова потискане означава, че човекът ще продължи да изпитва на гърба си резултатите от кармата в продължение на още прераждания, вместо да се отърве от нея сега.

Понякога се натъквам на случаи, в които кармата на човека не се разкрива лесно. Когато духът е замесен в някое особено силно кармично обстоятелство и не е свободен, не винаги ми е лесно да видя подробности за него. Преди няколко години г-н Т., който практикуваше прилежно йога и медитация в продължение на няколко години, се премести в ново жилище. Наблизо имаше голяма могила, която бе стара гробница. В деня, в който се нанесъл, той вдигнал висока температура и започнал да повръща. Здравето му рязко се влошило и близките му много се уплашили за него. Те започнали да се молят заедно и ме повикаха на помощ. Отидох в светилището да се помоля. За няколко часа успяхме да стабилизираме състоянието на г-н Т.

Докато се молех в храма, пред мен се появи духът, живеещ в старата гробница. Имаше лице като маска от театъра но и беше облечен в древна бяла роба. Той ме погледна остро и изчезна. Повтори това два или три пъти, но не ми даде никаква информация. В продължение на няколко дни след това лежах на легло с висока температура. Знаех, че съм се натъкнал на изключително силен и отрицателен дух.

Когато г-н Т. се отби да ме види и по-късно, когато дойде в светилището да медитира и да се помоли, се опитах да разбера кой е духът, кога е живял и какво е направил. С помощта на Висшето същество влязох в самадхи и всичко ми се изясни. Преди около 1000 години този човек бил изпратен от столицата Нара до Мусаши, където се намира въпросната гробница. Заемал поста имперски чиновник, отговарящ за отглеждането на коне - изключително влиятелна длъжност по онова време. Обвинили го, че приема подкупи и с тези пари се опитва да разшири влиянието си, и правителството го наказало жестоко. Мъжът умрял със силна ярост към правителството. Живееше в астралния свят с това негодувание вече 1000 години. През този период беше развил определени окултни способности и можеше да упражнява силно влияние върху другите. Дори беше добил способността да прикрива своята самоличност, за да пречи на другите да го разкрият.

Общо взето, кармата на духовете, които са обвързани с дълбоко насаден яд или страх в резултат от делата си и са живели дълго в астралното измерение, без да се преродят, не се разкрива лесно. Духовете не обичат опитите да се разбере кармата им и правят всичко възможно да попречат на това. Когато някой иска да ги принуди да разкрият кармата си, могат да възникнат различни нещастия или злополуки, в зависимост от силата на духовете. И обратно - карма, породена от действие без обвързаност, обикновено е открита и дава сведения. Когато вляза в самадхи, ми е лесно да видя подробностите за причинните връзки в кармата на такива същества.

Когато знанието за дадена карма е открито и достъпно за мен, тя обикновено се проявява в това прераждане или най-късно в следващото. Влиянието й върху индивида, групата или средата е толкова по-силно, колкото по-фундаментална е връзката й с техния живот.

Една жена желае да влезе в добър университет, затова учи усилено. След няколко провала тя най-сетне успява да издържи приемния изпит. Един мъж иска да бъде повишен в работата и полага големи усилия в тази насока. Това са прости примери за начина, по който резултатите от делата в този ни живот се проявяват в настоящето.

Усилията, положени в този живот, могат да се съчетаят с усилия, положени в минали прераждания, което улеснява резултатите. Често става така с духовното пробуждане. Когато един човек се посвети на някоя духовна дисциплина и постигне достатъчно просветление, за да учи и направлява други в духовните им търсения, това обикновено е резултат от множество прераждания, насочени към тази цел.

Раждането на дете е друг често срещан резултат от комбинирането на карма от сегашния живот и минали прераждания. Раждането е резултат от сексуалното сливане на родителите и силната лична връзка на бебето с единия или двамата родители от някое предишно прераждане.

Действията, към които сте най-привързани в един живот, обикновено стават причина за следващото проявление. Примери за това бяха г-ца Й. и командирът на танка.

През последното прераждане на г-ца Й. любовта е била онова, което най-много я е засягало и интересувало. Имала е толкова силна обвързаност, че са й били нужни 400 години, за да се върне отново в този свят. Командирът на танка пък се е преродил само няколко години след смъртта си. Той е нямал обвързаност с лични емоции, макар да е бил част от една битка на живот и смърт, която е продължил и след смъртта си. Неговата постъпка е била извършена за благото на дадена нация и стои над личните облаги. Затова се е преродил бързо като гражданин на същата държава, за която е дал живота си. Трябва обаче да се отбележи, че от глобална гледна точка идеята една нация да се облагодетелства за сметка на друга показва егоистичния характер на националната карма и не е препоръчителна.

Човек се преражда много пъти, понякога - стотици. В някои животи се ражда като мъж, в други - като жена; веднъж се ражда на изток, друг път - на запад. През всичките тези прераждания той натрупва доста карма.

Най-важното за човека във всеки момент от живота му е най-значимата карма, която действа в момента. Но всички действия се записват, така че ние носим в нас семената на по-маловажната карма, които постоянно се проявяват покрай доминиращите теми. Тези по-дребни семенца могат да останат в латентно състояние много дълго време, защото са потискани в астралното и причинното измерение от енергията на по-влиятелните кармични семена. Когато се снабдят с достатъчно енергия, те най-сетне се проявяват.

Едно семе, съхранено в астралното или причинното измерение, се състои от енергията на това измерение. Колкото по-силна е привързаността, която го е породила, толкова повече енергия има то. Семената с най-много енергия имат най-висок приоритет в проявяването и обикновено определят характера на получилия се в резултат индивид.

Резултатите от дейности, насочени например към добиването на знания относно истината за вселената и за това как човечеството да стане по-добро, се съхраняват в причинното измерение. Получилият се в резултат индивид с такава доминираща карма обикновено е високоинтелигентен, с добра интуиция и често със свръхестествени способности.

Когато доминиращата карма е от астралното измерение с ориентация към манипура, получилият се в резултат човек обикновено е много емоционален, но сдържан, и има активно въображение. Това описание важи за много хора на земята. Когато доминиращата карма е от астралното измерение с ориентация към свадхиштхана, човекът в повечето случаи е материалист, егоист и му е трудно да владее емоциите си. За съжаление и този тип хора са много.

Астралната енергия е много по-силна от физическата. Следователно колкото повече енергия има в дадено семе, толкова по-напред е то в реда за проявяване. Количеството на астрална енергия в едно семе се определя от емоционалното и умствено внимание, посветено на резултатите от дадено действие. При максимална степен на привързаност процесът се обръща. Подобна силна привързаност заключва семето в състояние, от което му е трудно да се прояви.

Когато кармичните семена от астралното и причинното измерение притежават силна енергия, взаимодействието между семейната, социалната, националната и друга карма определя приоритета на проявяване. Но като общо причинните семена са от по-висше измерение в сравнение с астралните, тяхната енергия е по-силна в количествено и качествено отношение и затова те имат приоритет при проявяването.

Докато доминиращите кармични семена се проявяват, определяйки цялостната структура на живота, хиляди семена с по-малко енергия се проявяват и изчезват едно след друго през цялото времетраене на живота. Резултатите от тях могат да влияят на човека в продължение на дни, месеци или години в зависимост от тяхната сила.

Техники или знания, придобити в един живот, е твърде вероятно да се проявят и в следващия

От ранна възраст някои хора проявяват естествени, ярки таланти в области като музика или математика. Понякога ми се удава възможността да надникна в предишните прераждания на такива хора и да открия, че тогава са имали огромен принос за развитието на съответната област.

Семената на знанията или техниките, усъвършенствани в предишен живот, са съхранени в някоя чакра на астралното или причинното тяло и е твърде вероятно отново да се проявят като таланти или знания. Неща, с които човек не се е занимавал в предишен живот, са му по-трудни за усвояване в този.

Същото може да се каже и за духовната практика. Онези, които са се занимавали с йога или са прекарали живота си в молитви като монаси или духовници, вероятно ще бъдат привлечени към същата религиозна практика и ще се посветят на подобни дейности. Такива хора обикновено постигат бърз духовен напредък. В сравнение с тях онези, които не са се занимавали с такива неща, в този си живот напредват по-бавно.

В случаи, когато един иначе добродетелен човек неочаквано извърши престъпление поради необичайни обстоятелства като нещастие или алкохолно опиянение, плодът от действието вероятно ще се прояви в този му живот и с кармата ще се приключи. Но когато един системно зъл човек, който често е причинявал неприятности на другите, извърши същото престъпление, плодът от постъпката му ще се превърне в мощно отрицателно семе в резултат от натрупването на други подобни деяния. Семето ще доведе до живот на страдания в астралното измерение и действието му вероятно ще продължи и в следващото прераждане.

Това е предпазният механизъм на кармата. Резултатът от едно и също действие се проявява по различен начин, в зависимост от природата на извършилия го. Смятам, че това е част от универсалния принцип за спъване на порока и насърчаване на добродетелите.

Прераждане

Бъдещите родители често ме молят да избера име за тяхното дете. Понякога правят това още в началото на бременността, с което ми докарват истинско главоболие, понеже дори и да успея да установя контакт с духа на плода, все още не знам с положителност дали ще е момче или момиче. Това, че душата е мъжка, все още не означава, че този път няма да се роди като жена, и обратното. А и душата на този етап не винаги е в плода, понякога витае около него, направлявайки растежа му.

Има случаи, когато духът на плода започва да ми говори. Казва ми кой е бил в предишния си живот и какви кармични причини са го накарали да избере именно тези родители. Причинните и астралните ум и тяло на духа определят физическото му формиране. Отначало духът избира родителите си съгласно неизбежността на кармата или по своя свободна воля. Родителите са такива, че да му подхождат кармично по характер, телосложение и способности. В момента, в който стане сливането на сперматозоида с яйцеклетката, решава кои гени да приеме, поглъща хранителни вещества от тялото на майка си и формира собственото си тяло. С нарастването на плода той създава вътрешните му органи и съответни характеристики съгласно своята карма. Ще отбележа още веднъж най-често срещаните модели. Душите със силно сексуална или материалистична карма си създават характерна чакра свадхиштхана и урогенитална система, които ще се проявят в предстоящия живот като трудности в контролирането на сексуалните пориви и функционирането на несъзнателното. Хората с карма на силни емоции и въображение пък ще си създадат характерна чакра манипура със съответните й функции в контролирането на емоциите и апетита.

Индивидите обикновено се прераждат чрез комбинация от личните желания и взаимодействието на различните видове карма като родовата или груповата. Но понякога личните желания са достатъчни.

Виждал съм примери, в които прераждането се диктува от желанието за брак със същия човек като преди; за продължаване на изследванията в дадена област; за водене на удобен, заможен живот; за живот като мъдър и справедлив политически лидер; за религиозно водачество. В такива случаи привързаността към такова лично желание е главната причина за прераждането и другите видове карма нямат никакво влияние. Прераждането е демонстрация на личната сила.

Повечето хора обаче се прераждат, след като сложното взаимодействие между личната, родовата, расовата, груповата, националната и кармата на средата са определили точните условия за проявяване-то на индивида. Има много духове, които отчаяно искат да се преродят на земята, но не са в състояние да осъществят желанието си поради липса на необходимата среда.

Някои хора се прераждат много бързо. Нещо, което виждам доста често по време на духовна консултация, е човек, който в предишен живот е бил съвсем съвестен по отношение на работата, семейството и общността си, но някъде е допуснал голяма грешка - обикновено свързана със секс, пари и власт. Тези хора умират в дълбоко съжаление за грешката си и искрено желание да я поправят в следващия си живот. Такъв индивид често може да се прероди до няколко години след смъртта си. Децата, които умират малки, също имат склонността да се прераждат бързо, както и младите войници, които жертват себе си за своята нация или племе. Мотивиращият фактор на прераждането в горните случаи е личното желание, подпомогнато от други кармични фактори, освен в случая с войниците, при които националната или племенна карма става доминираща над личната. Понякога на хората им отнема прекалено дълго време да се преродят. Както вече видяхме, това важи с особена сила, когато индивидът е изключително привързан към емоциите и въображението. Двата случая, които вече споменах, са на божеството пазител на нашето светилище и на древния правителствен чиновник, отговарящ за отглеждането на конете. Те и двамата са живели в астралното измерение над хиляда години: единият - привързан към щастието си, а другият - към гнева си. И двамата са придобили силни духовни способности и са в състояние да влияят на околните както на астрално, така и на физическо ниво. Влиянието на пазителя е положително, а на чиновника - отрицателно и всяващо смут.

На онези, които умират трагично, при злополука, им е много трудно да се преродят, ако се вкопчат за преживените болка и страх. Цитирали сме безброй случаи на войници, заседнали в това мъчително състояние, и сме заявявали, че с молитви и жертвоприношения може да им се помогне да осъзнаят, че са мъртви, и да продължат нататък.

Наскоро имах особено труден случай. Духът, за когото става дума, беше войник, едва не умрял от глад, криейки се от врага в един окоп. Врагът го открил и го овъглил с огнехвъргачка. Съчетаните терзания от глада и изгарянето бяха твърде много за тази бедна душа. Успяхме да му помогнем да се издигне до висшето астрално измерение, но ще мине дълго, много дълго време, преди да се прероди отново тук.

Географската, националната и световната карма могат да направят прераждането на определено място трудно или невъзможно. Трудно е например да се преродиш в място, което много пъти е било използвано за бойно поле, защото когато един материален участък е духовно замърсен, става доста неудобен за живеене.

Преди хиляди години в Сахара номадите са можели да живеят в тревисти области, където от най-северните части на западната екваториална област от време на време е идвал дъжд. Сега обаче тези най-северни части са се преместили доста на юг и там вече не вали. Превърнали са се в пустиня. На такова място не е възможно да се прераждат хора. Тази невъзможност е част от географската и националната карма.

Да предположим, че Слънцето постепенно охладнее или се нажежи още повече и експлодира. Няма да я има слънчевата енергия, която достига Земята, и поддържащата живота среда ще бъде унищожена. Макар че астралното и причинното измерения ще останат, човешките същества вече няма да могат да се прераждат на материално ниво. Астрономията предвижда такива възможности в бъдещата съдба на Земята и Слънцето. Това е част от световната карма. Когато това се случи, онези, които още не са надраснали материалното ниво в еволюцията си, ще трябва да продължат духовната си еволюция без предимствата на материалното измерение.

Човек обикновено се преражда в културна и материална среда, доста наподобяваща онази, в която е живял последния път. В този смисъл е вярно, че ние сме продукт на своята култура. Именно по тази причина японците се прераждат най-често като японци, европейците - в Европа, африканците - в Африка, а индийците - като индийци. Кармичните връзки на расата, нацията и географията се обединяват, за да постигнат това.

Индивидите неизбежно действат като част от група и връзката с дадена група може да привлече някой да се прероди. Нашата г-ца Й. е пример за това. Тя се преражда в ситуация, в която хората, които са били нейни майка, баща и любим в предишния й живот, вече са се преродили и са едно семейство поради привличането на груповата карма.

Често виждам, че всяко действие на даден човек се натрупва в груповата карма и това по-късно води до подобни връзки в следващия живот. Един индивид се преражда, за да постигне духовен напредък, изпълнявайки своята карма във връзка с груповата, която е била определяна в рамките на много животи. Съществуват и случаи на отрицателна групова карма, при които привличането на индивида в нея работи за спирането на духовното му развитие. Следователно трябва винаги да основаваме връзките си със своите близки хора (връзки винаги кармично определени) на основата на любов и мъдрост.

Забелязал съм интересна разлика във влиянието на груповата и семейната карма върху азиатците и европейците. В Азия хората са исторически свързани със земеделието. Азиатците се установяват да живеят на места, които благодарение на обилните дъждове са много плодородни. Те създават селски общности, състоящи се от техните семейства и роднини. След смъртта азиатците имат склонността да живеят в роднински общности в астралното измерение и след това да се прераждат в същото семейство на земята. Техният паралелен начин на живот в двете измерения упражнява силно влияние, когато се решава къде и кога ще се преродят.

При европейците обаче често откривам, че повече значение се отдава на избраната от индивида общност, отколкото на семейството му. Европейските души обикновено живеят с духовете на своите семейства за кратко време след смъртта, но по-късно се преместват в общности от индивиди с подобни убеждения. Техните прераждания отразяват по-скоро кармата на общността им, отколкото на семейството им. Общностите често са свързани във всичките измерения. Ако една общност в астралното измерение е силна и упражнява силно влияние върху даден индивид да остане там, за това същество е трудно да се прероди.

Накратко казано, индивидът обикновено остава в астралното измерение за период от десетки до стотици години, макар че някои хора се прераждат по-бързо или по-бавно в зависимост от обстоятелствата.

Ами духовете, които живеят в причинното измерение? Как и кога се прераждат те?

В основни линии тези кармично по-свободни духове имат властта да се прераждат по своя воля. Ако решат, могат да останат в причинното измерение и по-дълго, живеейки в най-висше ниво на любов и мъдрост. Душата от причинното измерение може да бъде подтикната да се прероди на земята поради някаква алтруистична причина, която ще направи човечеството по-добро - например желанието да води другите към просветление, да установи някоя научна или художествена истина или да управлява голяма нация. Когато реши да се прероди, такъв дух избира родителите и обстоятелствата, които ще са най-подходящи за целта му.

Отвъд причинното измерение се намира божественото измерение (пуруша на санскритски), което изцяло стои над индивидуалната карма. Ако едно същество от онова измерение реши да слезе на земята като месия, това, разбира се, би било акт на свободна воля, а не резултат от кармични обстоятелства. И няма да бъде прераждане, а раждане на Божие дете.
ШЕСТА ГЛАВА

Надрастването на кармата

Обвързаността с егото създава карма. Необвързаността с егото отменя кармата. Как да постигнем тази необвързаност? Тя става възможна с осъзнаването, че крайната природа на егото е празна; егото не съществува като нещо отделно. Това трябва да се проумее напълно; едно обикновено разбиране на понятието не води до освобождаване. Разработени са много методи, с които се помага на човешките същества да постигнат това осъзнаване. Тези методи попадат в две основни категории, едната от които можем да наречем „необвързано поведение", а другата - „духовна практика". С усърдно прилагане на тези методи индивидът може да се освободи от оковите на кармично определеното съществуване. Просветлението е нещо реално и постижимо.

Чосаку

С разказването на различни кармични случаи от моята практика се опитах да демонстрирам, че всички измерения на съществуване са взаимнозависими - онези, които можем да възприемем, и онези, които не можем. Нищо проявено не съществува от само себе си; съществуването на индивида става възможно само чрез вродената му връзка с всичко останало, фактът, че се проявяваме в тела, ни прави склонни да се заблуждаваме, че съществуваме като нещо отделно. Ние силно ценим своето Аз; искаме да е щастливо и здраво и да води живот, който да го удовлетворява. Това Аз желае да се издигне в света, дори и това да е за сметка на другите. То иска да живее вечно. То е невежо за истинската си природа.

Това невежество обикновено бива наричано „духовен мрак". Първата стъпка към събуждането от мрака отново е да се осъзнае, че независимото его не съществува; то не е вечно; то ще умре. Когато бъдем в състояние да гледаме на егото обективно, ще можем да предприемем стъпките, необходими за освобождаването ни от властта на кармичния закон. Теоретичното и концептуално разбиране на природата на егото не е достатъчно, за да се осъществи такова освобождаване. Човешкото същество извършва действия с физическото си тяло и ума, които с течение на преражданията създават запас от карма. Цялата тази карма трябва да бъде отменена чрез сегашни и бъдещи действия, за да може човешкото същество да се освободи от нея. Същевременно индивидът трябва да постъпва така, че да не си създава допълнителна карма в резултат от тези необходими сегашни и бъдещи действия.

Будистката дума за поведението, което не създава карма, е чосаку. Трудно е да бъде преведена. Означава действие, извършено без сметки или привързаност към неговия резултат. Понякога се превежда като трансцендентално или необвързано действие, но и двете звучат доста тромаво. Във всеки случай чосаку е нещо изключително трудно за постигане.

Извършването на едно действие поражда резултат. Обикновено ние постъпваме преднамерено, целейки някакъв резултат, като разчитаме на него. Егото желае резултата от действието. Това желание създава привързаност, а привързаността - карма. Тъй като вярваме, че егото съществува, смятаме, че то е единствената действаща сила във всичко, което предприемаме. Тази вяра продължава съществуването на егото и го подсилва. И докато основаното на егото поведение продължава и извършените от егото действия се натрупват, твърдата кармична черупка, която го обгражда, става още по-здрава, давайки му илюзията за вечно нарастваща самоличност, за отделност и независимост на индивида.

Когато един човек извърши действие заради резултата му, егото задължително присъства и действа. Егото е причината, пораждаща резултата, кармата. Алтернативата е действието да се извършва, без егото да е пораждаща причина, като се отказваме, като се отричаме от него, докато извършваме действието. Когато егото отсъства, чрез индивида се проявява едно негово по-висше измерение. Това висше съзнание действа на принципа, че истинско добро за индивида е онова, което е добро за всички. Когато егото не действа, няма желание или привързаност към резултата и следователно действието не създава карма.

Това е главният ключ към отменянето и надрастването на кармата. Досега създадената карма се грижи индивидът да се сблъсква с поредица от събития, на които трябва да реагира. Когато индивидът достигне състояние, в което просто ще постъпва според силите си, без привързаност към резултата от което и да било действие, той по-скоро ще успее да отмени проявяващата се карма, отколкото да създава още. В края на краищата личната му карма ще изчезне: той ще надрасне кармичните ограничения и ще се съедини с по-висшите нива на съществуване.

Когато добие способността да отрича и се отказва от съществуването на егото, човек автоматично се слива с все по-висши нива, които се проявяват чрез действията му. С усъвършенстването на чосаку индивидът постига абсолютното осъзнаване, че всяко действие всъщност е проява на Божията милост, на Абсолютното. Осъзнава, че Бог стои над кармичните ограничения и осигурява пълна подкрепа и грижи на всички живи същества. Бог е управляващият принцип на вселената. При пълно постигане на чосаку тялото става средство за изразяване на висшия принцип, на Абсолютното. Резултатът от такова поведение, независимо дали то изглежда положително или отрицателно, се определя от волята на Абсолютното. По дефиниция резултатите от подобно поведение подпомагат хармонията на цялото: те носят полза на света и вселената, както и на индивида.

В светилището Тамамицу главната ни свещена книга е озаглавена „Тама но Хикари". Оригиналният текст, от който е взет цитатът, е бил намерен да лежи от неколкостотин години в земята на главния храм на будистката школа джи - фуджисава Шоджокоджи. Оригиналът представлява 20-томен труд, написан на класически китайски. Според разпорежданията на бог Тамамицу ние отидохме и взехме текста от храма. Избрахме някои важни откъси от него, както ни беше наредено, преведохме ги от класически китайски на японски и така се получи свещената книга „Тама но Хикари".

В свещената книга има десет предписания. Те са:

1. Бог е властелинът на безбройните духове.

2. Когато няма его, може да бъде чут гласът на божественото.

3. Животът и характерът ти са дар от твоите благородни предци.

4. Пречисти старите грехове, които се предават от поколение на поколение в семейството ти.

5. Не оставяй да те поглъща мъка или обзема тревога.

6. Нищо в света на човеците не е съвършено.

7. Когато се постигне брачна хармония, идва успех във всичко.

8. Посвети се на възложената ти задача, без да очакваш награда.

9. Положението ти е плод на твоите действия.

10. Леността привлича всякакви демони и зли духове.

„Посвети се на възложената ти задача, без да очакваш награда". „Възложена задача" тук означава просто дългът на човека във всяка създала се ситуация. Когато се присъедини към някоя общност, дългът му е да работи за нейното благо. Когато се ожени, поема задължение към жената като неин съпруг. Когато им се роди дете, на раменете му се стоварва и дългът на баща. Негово задължение е и да реагира с отговорност на всичко, с което го сблъска животът, например да помага на болния и изпадналия в беда, когото срещне. Задълженията не изчезват, когато, да кажем, се пенсионирате. Винаги има какво да се прави. Най-важното, което трябва да правите в момента, е сегашната ви задача. Обикновено тези неща ни се струват объркани поради претоварените ни мозъци, но всъщност са доста прости.

Посвети се с цялото си сърце на възложената ти задача. Това означава не да действа егото, а да се направи възможно най-доброто. Наставлението съветва човека да приема открито нещата такива, каквито са, а не да се привързва към резултата. То ни учи да се откажем както от егото, което извършва действието, така и от егото, което желае даден резултат, и ни сочи пътя към свободата.

Когато се освободи, индивидът може буквално интуитивно да се слее с действителността на друг човек и да разбере чувствата и условията на неговото положение. Той е в състояние да постъпва от позиция на истинска мъдрост, а не на собствен интерес. Когато индивидът гледа на всичко, мислейки само за своите интереси, неговата мъдрост не надминава ограничените рамки на егото. Тази „мъдрост" е с доста стеснен обхват. Но когато човек изостави егото и се превърне в самото действие, егото, което действа (субектът), и обектът на действието стават едно. Субектът и обектът се обединяват. Получаващото се в резултат съзнание, надхвърлящо както обективната, така и субективната гледна точка, е по-висше; то поражда и обхваща и двете.

Няма значение каква е задачата, която трябва да се свърши, колко „незначителна" или „важна" е тя. Независимо дали се налага да прекопаете градината или да подредите обувките в антрето, светът се движи от хората, които вършат нужните неща във всеки един момент. Колкото и досадна да е задачата ви, нещата, които трябва да се свършат, трябва да се свършат. Причината нещо да ви е досадно е, че гледате на нещата от позицията на привързаност към материалния свят. От гледна точка на Абсолютното всички действия са едно и също.

Понякога тълкуват чосаку като напускане на света и влизане в манастир. Това е заблуда, понеже е наивно да се смята, че с монашеството човек автоматично скъсва всички кармични връзки с външния свят и отлита право в очакващите го обятия на Буда. Има да се свърши още много работа. В Бирма и Тайланд от всеки млад човек се изисква за известно време да напусне света и да се отдаде на будистки практики. Но обличането на жълтото расо в никакъв случай не означава, че човекът е добил способността да действа според чосаку. Много хора, които приемат външно вид на монаси и монахини, продължават да вършат дела, служещи само на егото.

Все пак монашеската традиция се основава на много верни принципи, тъй като много хора действително се нуждаят от някаква форма на продължителна духовна практика, която да им помогне да надраснат егото. В течение на вековете религиите са разработили безброй методи за ускоряване и направляване на духовното израстване. Смятам, че психо-физиологичният еволюционен процес, през който преминава човешкото същество, е универсален; човешкото тълкуване на процеса е онова, което варира във времето и пространството. Една характеристика на процеса, която ми се струва невероятно ясна и изчерпателна, е предложена преди хиляди години от индийския светец Патанджали в йогийските сутри. Тези сутри са съставени някъде между II в. пр. н. е. и V в. от н. е.