От този свят до онзи I част християн алегория от джон бънян



страница1/12
Дата31.12.2017
Размер1.78 Mb.
#38036
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


Пътешественикът

 
ОТ ТОЗИ СВЯТ ДО ОНЗИ



I ЧАСТ

ХРИСТИЯН


АЛЕГОРИЯ ОТ ДЖОН БЪНЯН

Първо издание на английски език 1678 г.

The Pilgrim‘s Progress from this world to that which is to come. Printed for Nathanael Ponder at the Peacock.

Първо издание на български език 1866 г.


Седмо преработено илюстровано издание.

Преработил Теодор Опренов

Редактор Александра Хрусанова

Художник Борислав Георгиев

ISBN 954 407 004 4

©1991 г. Издателство НОВ ЧОВЕК

София 1373 п. к. 15


Отпечатано в София, Д Ф „София Принт“ декември 1991, тираж 10000,

12 п. коли, ф-т 700x1000/ 1/32,


От първото издание на 18 февруари 1678 г., до 1688 г., когато умира Джон Бънян, тази книга е претърпяла единадесет издания само в Англия. Първото американ­ско издание излиза 1681 г. Оттогава има безчет издания на английски език.

След Библията, „Пътешественикът“ е най-превеждана- та книга. Първият превод е излязъл през 1682 г. в Ам­стердам. В това отношение холандците са ненадминати. Днес може да бъде намерена на десетки африкански и индиански диалекти. Има я дори на староеврейски език.

Предишните, пето и шесто фототипни издания на български език, са отпечатани в Холандия през последните четиридесет години.
Ето и реда на българските издания до днес:
Първо издание — 1866 г. I част превод Алберт Лонг,

печатница Цариград — Минасян.

1886 г. II част издава АЕМ — Свищов.

Второ издание — 1880 г. I част. Печатница Цариград — Бояджиян.

1891 г. II част. Превод от английски Ст. Томов — печатница Свищов.



Трето издание — 1925-26 г. I и II част поотделно, с илюстрации. Обработил Павел Мишков. Печатница „Труд“. (Тези две части са събрани по-късно в една без илюстрации и са послужили като основа за отпечатването на пето и шесто издания, както и за нашето издание.)

Четвърто издание — 1939 г. I част печатница „Майска роза“

Съдържание:


Съдържание: 3

ЖИВОТЪТ НА ДЖОН БЪНЯН 3

Първа глава 13

Втора глава 21

Трета глава 28

Четвърта глава 38

Пета глава 44

Шеста глава 55

Седма глава 61

Осма глава 72

Девета глава 74

Десета глава 88




ЖИВОТЪТ НА ДЖОН БЪНЯН



Месторождение и възпитание

Джон Бънян е роден през 1628 г. в Елстоу, мал­ко селце в Бедфордшир. Почти нищо не знаем за неговите деди. Родителите му принадлежали към най-бедното съсловие. Баща му, който бил бакърджия, едвам издържал семейството с тежък труд.

Бащата на Бънян искал да даде на своя син ня­какво образование и затова го записал в Бедфордското училище, предназначено за бедни. Момчето се научило да пише, но скоро трябвало да се върне при баща си, за да му помага в работата. В училище не обръщали внимание на нравственото възпитание на децата и Джон Бънян, подобно на много свои другари, излязъл от там без каквото и да е понятие за благочестие. След завръщането си в Елстоу станал инициатор на много лоши дела. Ако изключим престъпленията против седмата заповед, от които, както сам той пише, всякога се пазел, нямало нищо, което да го задържа във веселия му живот. Лъжата и богохулството не го притеснявали ни най-малко.

Когато станал на 18 години, постъпил доброво­лец в армията и взел участие във войната меж­ду парламента и краля. Тогава преживял много неща, които го накарали често да се замисля. При обсадата на Лестър например, преди да тръгнат в атака, се наложило да го заменят с друг човек. Още в самото начало на атаката заместникът му бил убит. Веднъж паднал в река Уз, друг път, па­дайки в морето, животът му висял на косъм. И всички тези обстоятелства го карали да се замисля.

Така постепенно в него започнало да се про­бужда съзнанието, че е пазен от Божията проми­съл. Вместо да се задълбочи обаче в тези мисли, той ги гонел от себе си, защото те тревожели природната му безгрижност.

Често страдал от безсъница или от ужасни съ­нища и даже халюцинации. Представял си, че е отхвърлен от Бога, осъден на вечен ад и дори за­виждал на животните, че могат да съществуват, без да се грижат за душите си.

За да премахне кошмарните мисли, той още по­вече търсел обществото на весели другари и се стараел колкото може по-малко да си спомня за Бога. Понякога напускал работа, макар че тя била единственото му средство за съществуване. Случва­ло се по няколко дни да няма възможност да си купи хляб.

Някои добри хора, които му съчувствали, поч­нали да го съветват да се ожени, като се надя­вали, че една добра жена ще му повлияе благотворно. Така Бънян се оженил за едно скромно момиче, дъщеря на набожен човек. Тя нямала ни­какво състояние и в зестра на мъжа си донесла две книги: „Практическо богословие“ и Пътят на човека към Небесното царство“.

Жена му била много кротка и любовта й силно му въздействала. Понеже забравил всичко на­учено от детинство, той започнал отново да се учи да чете и пише. Заедно с жена си започнал да посещава и богослуженията в неделните дни. Така изпаднал в друга крайност — много обикнал обрядността, свещеническото облекло и самите свещеници.

По това време богослуженията в Англия съв­сем не били в цветущо състояние. Неделните дни в Елстоу представлявали странна смесица от бого­служение и светски удоволствия. Според църковната наредба в храма съблюдавали две богослу­жения — сутрин и вечер — между тях устрой­вали всевъзможни увеселения, игри и танци. Едни \\ същи камбани канели за молитва и събирали за забава. Джон Бънян бил редовен участник в забав­ленията. Много обичал да бие църковната камбана. Един път, след като бил камбаната, той слязъл в храма за молитва и седнал до жена си. То- 'И ден проповедта така силно го развълнувала, че решил да се откаже от всички удоволствия. Но два часа по-късно, както сам той изповядва, се от­правил към веселото сборище. В най-силния раз­гар на веселието обаче в него с голяма сила за­звучали думите: „Искаш ли да напуснеш грехове те си и да получиш вечно блаженство, или ис­каш да живееш в грях и да отидеш в пъкъла?“ Той се спрял като вкаменен, замислил се и се за­чудил, че разпнатият на Голгота Христос го изо­бличава. Изведнъж, като в отговор на чутото, си спомнил колко грехове вече е направил, за които е заслужил вечно осъждение и затова решил, че е по-добре да свърши живота си поне весело... Тога­ва още по-шумно и по-лудо се отдал на удовол­ствията. Никой от другарите му не забелязал рез­кия преход от злото към доброто и обратно.

Веднъж, когато вървял пиян по улицата и гово­рел мръсни думи, край него минала една жена, известна с развратния си живот. Тя се спряла и казала с възмущение: „Какъв безбожник! Какви мръсни думи говори! Няма подобен на него, той развращава всичките ни младежи!“ Тези думи, ка­зани от такава личност, силно му подействали. Той се засрамил, решил да изостави разгулния живот и се отдал на четене на Библията. Мнози­на в Елстоу били поразени от внезапната промяна на Бънян и започнали да го хвалят. Тези хвалби го направили самодоволен и той си въобразил, че в цяла Англия няма по-угоден на Бога от него.

Малко по малко той напуснал всички предиш­ни удоволствия, хора и песни, само камбаната продължил да бие, защото смятал, че веднъж взет, кръстът трябва да се носи мъжествено. Промяната обаче била само външна и макар жена му да се радвала, Джон Бънян не бил доволен от себе си, защото съзнавал, че не е променен духовно.

Чудесна е тази силна воля над порока, но Христос е казал: „Трябва да се родите отгоре.“ Нашата външна праведност не може да ни даде спасение за вечен живот, нито прощение за извършените грехове. Бънян смътно съзнавал нещо от това и въпреки всичките си усилия да води безу­пречен живот, не бил готов да застане пред Божия справедлив съд. Макар да се считал едва ли не за най-съвършения човек в Елстоу, той се ужасявал при мисълта за смъртта и често страдал от съзнанието, че нещо не му достига.
Духовното възраждане на Бънян

Веднъж трябвало да отиде в Бедфорд по тър­говска работа. Като минавал покрай една къща, на чиято врата стояли три бедно облечени жени, наложило му се да спре за малко. Оставил на земята товара си и се заслушал в разговора на жените. Думите, които чул, го изумили. Нито ед­на проповед до този момент не му била показала необходимостта от духовно възраждане, от полу­чаване на Святия Дух и от спасение чрез вяра в кръстната смърт на Божия Син. Силно развъл­нуван от чутото, той решил да се увери в истин­ността на думите им. Запознал се с тези жени и те с готовност му предали всичко, което било за тях радост и надежда в бъдещето. Показали му места от Свещените Писания, които потвърждава­ли думите им. Но радостта му от това откритие не продължила дълго. Скоро се запознал с хора, които обръщали тази увереност в средство за нео­буздан живот. Започнали да го мъчат нови съм­нения. Какво право има той да счита, че е в чис­лото на избраните? Може би много късно е за­почнал да се грижи за душата си и всичките му страдания са напразни? Мислил да изпита вярата си чрез извършване на чудеса, но когато започнал да се моли за получаване на тези чудодейни сили, разбрал, че не трябва да се моли за това.

Дълго време крил в себе си мъчителните съм­нения и душевното смущение. Накрая решил да открие душата си на тези жени. Те обаче не могли да отговорят на всичките му въпроси и го посъветвали да се обърне към пастир Хиффорд, с когото го запознали. Пастир Хиффорд имал чести беседи със своите посетители и поканил Бънян да участва в тях. Така, малко по малко, Джон Бънян разбрал, че трябва с покорност да приема Божието Слово, без да изследва причините за Божиите решения.

Четенето на Библията обаче все повече го ужа­сявало. Всеки ред го убеждавал, че той е непростен грешник. Колкото повече се задълбочавал в смисъла на четеното, толкова повече изпадал в отчаяние и развълнуваното му въображение про­гонвало всякаква надежда за постигане на ду­шевен мир. Струвало му се, че толкова много се е отдалечил от Бога, че е невъзможно вече да се върне при Него. Уверил се, че го владее Сатана, с когото нямал сила да се бори. Скръбта му била мъчителна и бил готов да плати скъпо, за да мо­же да я излее в сълзи, но не можел и да плаче.

От дълбочината на своето отчаяние Джон Бънян не преставал да вика към Бога. Молитвата и четенето на Словото изцяло поглъщали времето му. Веднъж, седейки на гости у своя съсед, той натъжен мълчал, но изведнъж като че ли чул ду­мите: „Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?“ Друг път, като вървял през полето, чул: „Той извърши примирение със Своята кръв на кръста.“ Така всред скръбта, която притискала сърцето му, той получавал утешения, които наричал чудни посещения на Святия Дух.

Тези сладки мигове бързо отлитали, но четейки Библията, в нея намирал подобни утешителни из­речения. Така се убедил, че това не са лъжливи обещания на неговото въображение или духовна възбуденост. Самото Слово, писано по вдъхнове­нието на Святия Дух, ни учи да уповаваме в кръстната смърт на Христа.

Освен Библията Бънян четял още една стара книга, която му била попаднала случайно: „Тъл­кувания на Лутер върху Посланието към Галатяните“. Тя му давала много успокоителни размиш­ления.

Дълго продължила борбата в него между до­брото и злото, вярата и съмненията. Често му се струвало, че той, подобно на Юда Искариотски, е продал и предал Исуса със своя предишен жи­вот. Струвало му се, че всичките му стремежи към святост са напразни. Дори понякога му се струвало, че чува гласа на самия Дявол, който му доказвал, че неговата душа отдавна принадлежи на ада. В такива мигове съвсем падал духом. То­гава се случвало изведнъж да чуе нежен, кротък глас, подобен на лекия полъх на вятъра, който му казвал: „Отказал ли си се някога от оправданието, предлагано ти от Христос?“ „Не“, отговарял той. „Тогава погледни и не пренебрегвай този, който говори с тебе!“ Така веднага утихвала бурята в душата му.

Един ден нещо подобно на видение завинаги го избавило от ужасните съмнения. Като вървял през полето, чул в сърцето си думите: „Твоята правда е на небето.“ Повдигнал очи нагоре и видял Христос отдясно на Бога, като олицетворение на човешката правда. Станало му ясно, че Господ Исус е правдата за повярвалите в Него, че Той със Своята святост покрива нашата греховност. Разбрал, че пролятата кръв на Христа ни умива и избавя от всяко осъждение и ни прави Божии чада. Така онова поле, през което вървял, станало за него врата към небето. Там завинаги бил освободен от робството на греха и съмненията.

По-късно, когато описва състоянието си преди духовното си възраждане, Бънян вижда причината за това мъчително колебание на душата в маловерието. Но той съзнава, че тези душевни страда­ния са му били от полза, защото понесъл теже­стта подобно на Йов, който в последствие полу­чил стократно повече милости от Бога.

След като повярвал напълно, Бънян разбрал, че според Божието Слово неговата длъжност вече е да изповядва вярата си пред хората. Той се при­съединил към църквата на баптистите и се кръс­тил. Започнал да помага на проповедника в пропо­вядването на Словото, посещавал болните, живее­щите в пороци, и скоро спечелил такова уваже­ние, че бил включен в числото на дяконите на църквата.

От непрекъснатата работа обаче се разболял много тежко от възпаление на белите дробове. Бил близо до смъртта, но Господ му възвърнал здравето и дори му дал повече сили.

Жената на Бънян не могла дълго да се радва на неговото новорождение. Скоро след това тя по­чинала. Подробности за нейните последни дни не са известни.

Преодолявайки вродената си срамежливост, Бъ­нян дръзновено проповядвал Божието Слово. Скоро славата му се разнесла по цялата околност. Той убеждавал и най-равнодушните и порочни хо­ра. По настояване на слушателите бил ръкополо­жен за пастир. С благоговейна молитва се нагър­бил с новата работа и посветил себе си изцяло на Бога, като казвал: „Тежко ми, ако не пропо­вядвам Евангелието.“


Тежко изпитание за неговата вяра

По онова време английското правителство забра­нявало да проповядват хора, които не са получи­ли официално звание „Пастир на англиканската църква“. Бънян обаче не признавал това право на правителството и никак не се притеснявал в свои­те действия. Бил направен донос против него и той получил писмена забрана да не проповядва Евангелието. Много от братята му по вяра се зас­тъпили за него и така за известно време никой не го безпокоял.

След завръщането на Стюартите започнали да преследват свободата на съвестта. Бънян с мъка можел да продължава своята работа. Отначало ре­шил да се преоблича в различни дрехи, за да пре­минава свободно от едно място на друго. Скоро 'обаче започнал да изпитва срам и страх пред хората и решил да действа открито, каквито и да бъдат последствията от това.

Жителите на едно малко селце, Сомел, искрено желаели да чуят обяснение на Божието Слово. Повикали Джон Бънян. Той се отзовал на пока­ната и докато обяснявал на народа, приближила се стража и му показала писмена заповед, с дър­жавен печат, за неговото арестуване. Нищо друго не му оставало, освен да се подчини на властта. Приятелите му отдавна го предупреждавали за за­плашващата го опасност, но той пренебрегвал съветите им. С някакъв страх обаче започнал да проповядва този ден върху стиха „вярваш ли в Божия Син?“ По молба на много хора го пуснали с поръчителство за една нощ, но рано на след­ващия ден трябвало заедно със стражата да отиде в съда. Там му казали, че „бакърджия“ няма пра­во да проповядва, и че ще бъде пуснат веднага на свобода, ако подпише пред няколко свидетеля от неговите приятели, Че за в бъдеще няма да проповядва. Листът за подписване стоял на ма­сата. „Как мога да обещая, че вече няма да проповядвам Божието Слово! — извикал Бънян. — Никога докато съм жив! Щом получа свобода, ще почна да изпълнявам възложената ми от Бога длъжност.“ На полицая било заповядано да заведе Бънян в затвора. Така на 1 ноември 1660 година Джон Бънян бил затворен в Бедфордския затвор.

Много хора, дори и такива, които не споде­ляли неговите разбирания, дори представители на правителствената църква, работили за освобожда­ването му. Един англикански пастир, Форбс, с кротост го увещавал да се откаже от проповяд­ването, като се стараел да му докаже, че няма за- конно право за това. Бънян отказал твърдо. Друг го съветвал да започне дело против обвинения­та, за които е затворен, и публично да заяви, че е готов да се подчини на кралската воля, като следва църковните обреди на правителствената църква. И на това той не се съгласил. Казал, че всякога ще отдава кесаревото на кесаря, но че волята на Царя на царете стои над всяка друга. А Неговата воля е всеки да употребява за Божия слава дара, получен от Него.

Бънян бил поставен в един от най-лошите затвори на кралството. Две малки стаички или по право килии и малък двор, заобиколен от река. Това било всичко. Понякога през нощта в двете килии затваряли до 60 човека. Повечето от тях били арестувани за убийство или мошеничество.

Тежко било за Бънян, това затваряне. Едва 32-годишен, свикнал на свобода и постоянна ра­бота, той нито веднъж не паднал духом, защото съзнавал необходимостта да остане верен на свои­те убеждения, заради славата на Божието име. Съдийският секретар Кооб напразно го убеждавал да приеме условията за освобождението. Бънян тъжно му благодарял за съчувствието и отклоня­вал всичките му предложения.

Дошло време за коронацията. Чарлз И, по уста­новения обичай, обявил амнистия за всички арестувани, с изключение на най-престъпните. Бънян се оказал между тях и продължил да стои в затвора. Неговата втора жена, за която се оженил една година преди затварянето, отишла в Лондон да подаде молба. Съдиите се събрали на съвет, кого от престъпниците да простят. Горещо молила тя главния съдия да включат и мъжа й в число­то на простените. Макар да я изслушали с внима­ние, Бънян си останал в затвора.

Много точно той е нарекъл мястото на своето заточение „пещера“. В тази пещера трябвало да работи за прехраната на семейството си. Правел връзки за обувки и с това изкарвал пари за из­дръжката на жена си и децата от първия брак.

На следващото заседание на съда някои от приятелите му отново започнали да молят за не­говото освобождаване. Веднага им бил предложен въпроса: „Ще се откаже ли от проповядването?“ Те знаели, че Бънян никога няма да се съгласи на това. Така шест години наред той нито веднъж не излязъл от затвора.

Силно скърбял Джон Бънян за болната си жена и четирите деца. Особено се безпокоял за сляпата си дъщеря. Представял си всичките им лишения и скърби, но с упование ги предал на грижата на милостивия Бог.

При цялата скръб той е имал и много радостни мигове в затвора. За тях той споделя: „Никога в живота си не можах да вникна в Божието Слово толкова добре както сега. Някои думи, в които по-рано не можех нищо да видя, сега като съм в това състояние и на това място, светят за мене. Тук съм имал много сладки видения за прощаване на греховете и пребъдването ми при Исуса в онзи век. Ах, Сионската гора, небесният Ерусалим, безчисленото събрание на ангелите и Бог съдията на всичките, духовете на праведните, които са стиг­нали съвършенство в Исус Спасителят! Ах, колко мили са ми те, откакто съм тук, на това място! Тук съм видял онова, за което знам, че докато съм на този свят, няма да мога да изразя. Видях истинността на думите „Когото любите, без да сте Го видели, в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост.“

Джон Бънян прекарал всичко дванадесет годи­ни в затвора. Някои затворници били благо­склонни към него, други — нетърпимо груби. Ня­кои от надзирателите искрено го съжалявали и му позволявали да се отдалечава за малко, за да посети братя по вяра. Той обещавал да се върне в определения срок.

Дошло време и за неговото освобождаване. Кралят издал указ да се позволи на всички не- конформисти, с изключение на папистите, да се събират свободно на богослужения, като си изби­рат пастир от своята среда. Причината за този неочакван указ била много интересна.

Когато било невъзможно Чарлз II да остане в Англия, поради опасност, която го грозяла, той се отправил инкогнито във Франция. Един човек го пренесъл до френския бряг, знаейки кого носи. По-късно същият човек, Ричард Карвер, се явил пред краля и го помолил да помогне на братята му по вяра, които са в беда. Чарлз II си спомнил този факт и на 13 септември 1672 г. издал указ, с който възвръщал свободата на всички страдащи поради религиозни убеждения. В това число бил и Бънян.

Така Джон Бънян се върнал при домашните си. Там намерил пълно разорение и нищета, но с го­ляма енергия се заел да работи за възстановя­ване на семейството си. В това време вярващите нямали ръководител. Киффорд бил починал преди освобождението на Бънян и всички единодушно предложили на Джон да заеме неговото място. Той се съгласил, като единственото му желание било със силата на Словото да служи на вярва­щите, а невярващите да привлече при Христа.


Дейността на Бънян като пастир

Джон Бънян бил убеден, че Господ го е призо­вал да проповядва Благата вест. Искал на всич­ки и непрекъснато да прогласява голямата Божия любов към грешното човечество. Докато бил в затвора, говорел на своите другари за Христа. Всички знаели, че той страда заради вярата си в Изкупителя, заради това, че искал да Му служи с всички сили, без човешки обреди, но в дух и ис­тина. През тези 12 години Бънян дълбоко изучил Свещеното Писание, което му помогнало да се утвърди в служението на Бога. И ето сега той се явил пред вярващите, очистен в огъня на изпита­нието, съвършено готов да научи и другите да живеят и страдат за Този, Който пострада за всички.

Неговата проповед се отличавала с простота и яснота. Тя била достъпна за всички. Учени и неграмотни го слушали с удоволствие. Освен това бил надарен с живо въображение, наблюдателност, умеел сполучливо да използва думите и имал изключително приятна дикция. Винаги, където го­ворел се събирали много хора и мнозина тряб­вало да стоят навън. През лятото често говорел на открито и предпочитал природата пред задушната стайна атмосфера.

В определени дни Бънян посещавал околните села, където основавал малки църкви, съществува­щи и до днес. Рядко посещавал столицата, но и там бил достатъчно известен. Където и да отивал, достатъчно било само да извести деня на своето посещение и се събирали хиляди хора. Често трудно достигал до амвона. Тази популярност оба­че не го възгордяла. Той се смирявал пред Господа и отдавал цялата слава на Него, Един­ствения, от Когото получавал сила да убеждава хората.

Въпреки че животът му бил безупречен и с ни­що неопетнен, това не го опазило от клевети. Дъ­щерята на един чифликчия, която често посеща­вала събранията на Бънян, била изпъдена от баща си. По-късно баща й, който държал за своята англиканска църква й простил, при условието ни­кога вече да не слуша Бънян. След като се вър­нало вкъщи, момичето пак почнало настоятелно да моли баща си да й позволи да посещава събра­нията. В същата нощ старецът изведнъж умрял. Разнесъл се слухът, че е отровен от дъщеря си, и че тя била в любовни връзки с Бънян. Започнало следствие, но за всички било ясно, че това е кле­вета и популярността на Бънян нараснала още по­вече. Получавал много предложения да остави Бедфорд и при увеличена заплата да ръководи по- големи общества. Той обаче останал непоколебим. Смятал, че Бедфорд и околността му са неговата сфера, където е длъжен да остане.

Доброто семе падало на добра почва. Много от тези, които слушали Словото, започнали да го из­пълняват. Всеки ден имало нови хора, които по­вярвали, и църквата видимо растяла. Въпреки че всички наричали Бънян „епископ“, той считал себе си за смирен труженик. Бързо забелязвал между повярвалите верните Христови слуги и веднага им възлагал работа, равна на своята, за да не страда работата от липса на жътвари. Строго следял за изпълнението на установените от Христа заповеди: Кръщението и Господната вечеря, като видими свидетелства на вяра и покорност на Неговото Слово.

Непрекъснато посещавал болните. Несъгласията в мненията между братята кротко и бързо отстра­нявал. Умеел да успокои и настави разтревожени­те души в истината. С тези, които са заминали на други места, постоянно кореспондирал и им раз­решавал да се присъединят към други църкви са­мо ако ръководството им е Божието Слово. Съгреша вашите поучавал и увещавал сам, а ако не се покорят, викал на помощ братята, които са ут­върдени във вярата. Като крайна мярка отлъчвал някои временно от общение с църквата, като не преставал да се моли за тях, заедно с всички вяр­ващи. Щом съгрешилият се разкайвал за постъп­ката си, бивал приет отново с радост и братска нежност между вярващите. Така всеки член на църквата имал своята служба. Тези, които били отдавна повярвали, наставлявали младите, докато и те достигнели пълна твърдост във вярата и на свой ред започвали да се грижат за по-слабите.

Във всичко бил ръководен от Святия Дух. Така до края на живота си не престанал да бъде слуга на всички.

В автобиографията си Бънян пише: „През всич­кото време на моето проповядване сърцето ми силно викаше към Бога, Той да благослови Сло­вото Си и да го направи действено за спасение. Стараех се да говоря ясно и откровено, така че и грехът и грешникът да се видят. След това сърцето ми гореше, като си мислех, че Словото пада на каменисти места. Исках всички, които ме слушат, да могат да видят като мене що е грехът, смъртта, пъкълът и Божието проклятие. Но исках да видят и какво е благодатта, любовта и милостта на Бога чрез Христа към човеците, които са отчуждени от него. Много пъти си казвах пред Господа, че с радост бих се съгласил да ме обесят пред очите им, ако това стане причина да ги събуди и утвърди в истината.

Никога не съм искал да се бъркам в маловаж­ните проблеми, върху които спорят някои хрис­тияни. Беше ми радостно с всичката си сила да се подвизавам за Словото на вярата и за осво­бождаването от греховете чрез страданията и смъртта на Исуса.

Ако някои от онези, които чрез моето пропо­вядване бяха събудени, отпаднеха, мога наистина да кажа, че тяхното изгубване беше за мене по- тежко, отколкото да поставя в гроба собственото си дете.

Сърцето ми беше така пленено от славата на тази превъзходна работа (проповядването на Еван­гелието), че в нея бях по-блажен, отколкото ако Бог беше ме направил цар над целия християн­ски свят или господар над цялата световна слава. Колко са сладки думите: „Който е обърнал греш­ния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове“, „Разумните ще сияят със светлостта на простора и ония, които обръщат мнозина в правда, като звездите до вечни векове“ (Яков 5:20; Данаил 12:3). Тези думи винаги са били утешение за мене!

Най-голямото ми желание при изпълнение на службата ми беше да отивам в най-тъмните места. Видях, че духът ми повече скланяше към работа­та за събуждане и обръщане. Словото, което носех, също говореше така: „Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така — не там където беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа“ (Римляни 15:20).
Творчеството на Бънян

Джон Бънян отлично владеел перото. Първите му съчинения обаче много трудно могли да се напечатат. Като че ли мисълта му се носела по- бързо от перото и затова имало много пропусна­ти думи. Първото му съчинение било полемично, под заглавие „Няколко евангелски истини, обяс­нени според Святото Писание“. Целта на книгата била да противодейства на заблужденията на някои квакери относно изкупителната жертва на Божия Агнец. Разбира се, отговорът на против­ниците не закъснял, на което Бънян трябвало ряз­ко да отвърне. В това време обаче го арестували. Затварянето не спряло работата му, напротив, необходимостта го заставяла непрестанно да пише. Така можел да изкарва прехрана за семейството си. Започнал с помощта на приятелите си да изда­ва малки брошури. Те така успешно се продавали по улиците, че дребните търговци започнали да поставят неговия портрет на своите съчинения, продавайки ги за негови.

Между малките му съчинения е особено забе­лежително едно: „Благодатта е вседостатъчна за най-големия от грешниците“. В нея има много интересна мисъл „Господ не на шега ме е убеж­давал, Сатана не на шега ме е изкушавал, ужасът на вечния огън не на шега ме е мъчил и затова не на шега ви предавам всичко преживяно от мен. Писаното ви предавам с простота на сърцето, а истината ви казвам за ваша духовна полза.“

Бънян е написал много мъдри брошури за оправданието чрез вяра, възкресението на мъртви­те и др. Много чудно е това, че не е имал никак­во научно образование. В полемиката не е умеел да се сдържа, нито да възразява умерено, когато изложената идея не отговаря на духа на Писанията.

Още в затвора, като че ли между другото, Бъ­нян започнал знаменитата си книга „Пътешестве­никът“.

Нито преди, нито след него не се е явило по­добно произведение. Дълбочината на мислите, истината и нагледността на характерите, действи­ята на описаните лица, верността на възгледа, знанието и разбирането на библейските истини, всичко това му дава право да стои между най-добрите съчинения, явили се през втората половина на XVII век в Англия. Разказват, че след свършването на книгата, предложил на дру­гарите си в затвора да им я прочете. Искал да чуе тяхното мнение, дали си струва да я печата. Едни го съветвали да я издаде, други не. Един от тях, Марсон, настоявал за незабавно издаване. Трудности обаче имало много и книгата излязла от печат едва през 1678 година. Успехът й бил огромен и незабавен. За десет години едно след друго последвали 12 издания. Още през живота на Бънян били продадени 100000 екземпляра. Много малко произведения са се ползвали с такава изве­стност. Сега тя е преведена на повече от 75 ези­ка. (Под заглавие „Пътешественикът“ тя е преве­дена и издадена на български език още през 1866 г. от мисионера д-р Лонг.) Много художници са се трудили да предадат в картини живописни сце­ни от тази алегория.

След „Пътешественикът“ Бънян написал ,Живо­тът на лошия човек“, а през 1682 г. издал „Духовната война“. Предполага се, че авторът е представил самия себе си в описанието на „душа­та“, попаднала под властта на Сатана и след това избавена от Емануил. В разказа Бънян много умело е използвал знанията, придобити по време на военната служба. Първото нападение на Дявола върху човека, пълното отдалечаване на душата от Бога, избавлението й чрез въплъщението на Божия Син и непрестанните опити на злия дух отново да я отдалечи от Твореца са наистина забележи­телно описани. Мистицизъм, поезия и християн­ство украсяват в равна степен разказа, като не си противоречат едно на друго.

На следващата година Бънян издал втората част на „Пътешественикът“, в която описва пътуването на жената и децата на Християн. Авторът е въз­намерявал да издаде и трета книга — за съдбата на юношите след смъртта на двамата родители. Предполага се, че това съчинение никога не е би­ло написано или е било загубено. Появилата се книга под заглавие Пътешествие на синовете на Християн“, макар и да била приписана на Бънян, се оказала явна измама.

Една след друга се появили 60 книги, истински съчинения на Бънян. Много от тях били бого­словски полемики, други публикували проповеди, изказани при различни случаи. Всичко било напи­сано от неуморното желание да се оживи мър­твата вяра не само на своите съвременници, но и на бъдещите поколения. Задачата била трудна, почвата неблагодарна, но Бънян, взирайки се в Господа, уповаващ на Неговата сила, се борил неуморно, изучавайки върху себе си тежестта на съмненията, греха и слабостта на човека пред изкушенията.

От по-кратките му съчинения ще споменем „Книга за младежи и момичета“ и „Изложение на закона и благодатта“.

Разглеждайки всички съчинения на Бънян, не може да не ни възхити ясната цел, разбраният из­раз, логичните разсъждения, забележителните срав­нения, непринудената искреност. Речта е ту строга или чувствителна, ту заплашваща или утешителна, всичко е с цел да събуди душата, да привлече хора при Христа.

Да вземем за пример част от неговата реч към душата на заспалия по пътя към вечността. „Лентьо, още ли спиш? Нима си решил да заспиш смъртния сън? Нима нито вестта от небето, нито пък от пъкъла не са в състояние да те събудят? Нима ще отговориш: нека още да поспя и да по­лежа? О, да можех красноречиво да ти изкажа съболезнование и да ти отдам напълно сърцето си! Как бих скърбял над тебе, как бих те оплаквал! Бедна, осъдена, погиваща душо! Защо сърцето ми е така жестоко към тебе, та не мога да скърбя? Ако ти би се лишил от един член на тялото си или член на семейството, или близък приятел, ня­ма да бъде така важно, но, бедняко, ти изгубваш душата си! Ако тя би отишла в ада за ден, два, година или даже за десетки хиляди години, сравнително би било нищо. Но тя ще бъде от­хвърлена завинаги! О, колко е ужасна тази дума – вечност! Какво ще стане, когато чуеш тези сър­цераздирателни думи: „Махнете се от мене про­клети във вечния огън, приготвен за Дявола и не­говите ангели!“

Когато се обръщал към разтревожените и из­пълнени със съмнения и страх хора, Бънян им казвал: „В живота почти на всеки се случва да се съмнява в Божията благодат. Това е непоносимо тежко, особено за този, който чувства себе си грешен. Престъпването на закона е достатъчно, за да те осъди. Съмнението обаче в пълнотата на Божията благодат, която е силна да ни оправдае и избави от самото осъждение, е по-престъпно от самия грях. Затова чуй ме, отпаднала, страхлива душо! Възпротиви се на съмненията, отърси се от срамния страх и хвърли прегрешенията си зад оградата на благодатта! Повярвай, че ти имаш право на това, защото пред погледа ти тече река. Тази река е водата на живота, а нейните струи са благодат и милост. Не се смущавай, че не ти дос­тигат благочестие и добри дела. Когато ти се случи да видиш хора, които поради телесното си здраве се стараят да се заселят близо до лекови­ти води, спомни си, че един от твоите стремежи трябва да бъде да се приближиш до водата на живота. За твоето изцеряваме от духовните недъзи, от страха и съмненията е нужно само да продъл­жаваш да черпиш от тази жива струя и да живееш во век!“

На вярващите, които се радват в Христа, Джон Бънян казвал: „На Господа е угодно и желателно да види всеки християнин да стои на определе­ното от Него положение, звание и длъжност, като изпълнява всичко, съгласно полученото от Бога призвание. Тогава вярващите са като цветя в Божията градина и всяко цвете расте на опреде­леното от градинаря място, започвайки от пълзя­щия по стената исоп до ливанския кедър, всяко от тях дава плод за Негова слава. Те растат и дават много плод, защото коренът на живота е общ и жизнената струя, която излиза от него, е най-плодотворната. При това градинарят, който е наредил цялата градина, е най-мъдрият! Какво ли разочарование би имало, ако ние не сме богати с добри дела! Затова пазете се да не се окажете- както пламъка в картините — без жар; или книжни цветя без ухание, рисувани дървета без плодове.“


Смъртта на Бънян

Поради своите убеждения през целия си живот Бънян трябвало да претърпява различни несгоди. Властите, виждайки непреклонната му съпротива към установената религия в кралството, с мъка го понасяли и всячески се стремели да му пречат. Няколко пъти под различни предлози го лишава­ли от всичкото му имущество, заключвали молит­вения дом, в който проповядвал. Имало един период, когато единствено под открито небе мо­жел да провежда събрания. Затова решил да при­пише всичко, което имал, на името на жена си.

След като наредил по този начин семейството си, Бънян можел свободно да се предаде напълно на работа за слава на Христовото име. Репутаци­ята му растяла непрекъснато. Постоянните срещи с различни слоеве на обществото и многото четене на книги, подействали благотворно за неговото духовно израстване и говорене. Еднакво се стремял да убеди в Евангелските истини както хората, срещани в дома на кмета, при когото известно време бил семеен пастир, така и прос­тите хорица в която и да е гостилница, където закусвал преди часа на проповедта.

В началото на 1688 г. поради слабост Джон Бънян започнал да страда от припадъци, които го заплашвали от бърза смърт. След като здравето му се поукрепило, той отново се заел с работата, доколкото му позволявали силите, но краят бързо се приближавал. Той умрял сам, далече от семейството си, нямайки възможност да се върне вкъщи и да се прости с близките на сърцето си.

Причината, която ускорила смъртта му, била голямата му самоотверженост. Синът на един чифликчия помолил Бънян да измоли за прошка от разгневения му баща, който го лишил от наследство. За да изпълни молбата, трябвало да се срещне лично с бащата. Така Бънян пропътувал повече от 50 мили и срещата му се увенчала с успех. Той искал оттам да замине за Лондон, за да каже сам на сина радостната вест. През време на пътуването валял проливен дъжд. Целия мокър, Джон Бънян спрял при приятеля си г-н Шаддок, където се разболял от силна настинка. След десет дни починал. Точният ден не се знае, но било между 12 и 31 август 1688 г.

Смъртта на Бънян била достойна кончина на неговия живот. Той не оставил горящия светилник, но постоянно бил опасан с вяра. „Не плачете за мене, казвал на заобикалящите го, но живейте свято! Аз ще отида преди вас в мястото, приготвено от Спасителя за всички изкупени от Него грешници. Там ще се видим и ще запеем нова песен в блажената вечност.“

Тялото му било погребано в Бунхил-Филдс и много хора дошли да оплачат уважавания и на всички любим пастир. Особено в Бедфорд скръбта на вярващите била голяма.

И така животът на Джон Бънян съответства на чудното описание в „Пътешественикът“. Той започнал от тинята на отчаянието и свършил с тържествено влизане във вечното Царство на славата.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница