От юли 2016 г. Лабораторията по микробиология и вирусология към умбал „Ц. Йоанна – исул” носи името на нейната създателка проф д-р Дафина Хаджидимова

Биографични данни

Проф. д-р Дафина Хаджидимова, дмн, здн е родена на 24.01.1907 г. в София. Неен баща е политическият деец Димо Хаджидимов. Дядо й – хаджи Димко Хаджииванов е виден деец на църковната и национална борба. Народният лечител Петър Димков й е първи братовчед.

Дафина Хаджидимова завършва отлично Първа софийска девическа гимназия и през 1926 г. по нелегален канал заминава за Москва. От 1926 до 1932 г. завършва Московския медицински институт и аспирантура в Катедрата по микробиология. Защитава кандидатска дисертация на тема „Адсорбция и извличане на петнистотифния вирус”. Работи като микробиолог в Института по хранене в Иваново-Вознесенск и като научен сътрудник в Института по микробиология и епидемиология, а по-късно в Катедрата по микробиология на Смоленския медицински институт по проблемите на петнистия тиф.

В първите дни на Втората световна война, по време на евакуацията на Института по серуми и ваксини „Чкалов” към Урал, поема филиал „Уранбаш” и на място организира и ръководи производството на противогазгангренни серуми за фронта. Там експериментира нови методи за имунизация на коне, които оформя като докторска дисертация на тема „Бивалентни газгангренни серуми”. Защитата се осъществява непосредствено след войната (1945). Получава предложение за работа в Московския медицински институт. Отказва и се завръща в България (1945 г).

Започва работа като зам.-директор в Института за народно здраве (НИЗПБ). Организира производствения отдел за серуми и ваксини, а по-късно поставя началото на Контролния институт за лекарствени средства (АЛС), днешният ИАЛ.

През 1945 г. е основан Централен институт за норми и контрол на биологични препарати, а през 1949 г. институтът е преименуван в Държавен контролен бактериологичен институт. Негов директор е проф. д-р Дафина Хаджидимова, дмн.

Заслуга на проф. Хаджидимова е оборудването и функционирането на микробиологична лаборатория в Катедрата по епидемиология и инфекциозни болести, както и издаването на научни статии в Бюлетин на НИЗПБ, който съществува и до днес.

Проф. Хаджидимова създава и Научното дружество ЕМВИПИ - Епидемиология, микробиология, вирусология, имунология, паразитология, инфекциозни болести, което организира първите национални конгреси и конференции.

През 1952 г. проф. Хаджидимова е избрана за доцент в новосъздадения Институт за следдипломно усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ), със задача да организира Катедра по микробиология. Там тя поставя началото на обсъждане на инфекциозните усложнения при пациенти между клинични специалисти и микробиолози.

Освен микробиология и вирусология, проф. Хаджидимова развива и направлението имунология. От ИСУЛ започват професионалния си път бележити български учени, тогава млади лекари и асистенти, които проф. Хаджидимова обучава и изпраща на специализация в чужбина. Тя дава началото и развива и санитарната микробиология.

Проф. Хаджидимова структурира учебна и диагностична лаборатории, подготвя педагогически кадри, разработва учебни програми. Тя издава Ръководство по микробиологична диагностика и особено опасни инфекции. Развива научна и експериментална дейност, обучение на аспиранти, клинични ординатори, специализация на кадри в основни и тематични курсове. Така се полагат основите и се развива следдипломното обучение на кадри и провеждане на изпити за специализация по микробиология. Инициатива на проф. Хаджидимова е и създаването на вивариум за експериментална работа.

Развой получават всички професионални направления в болничните лаборатории по микробиология и вирусология, както и в мрежата на новосъздадените санепидстанции в цялата страна: микробиология, вирусология, епидемиология, хигиена на хранене, контрол на водата и т.н. Заслугата й за изграждане на кадри за профилактичната мрежа в страната е безспорна. От тук излизат подготвени кадри за цялата страна, на всички нива: окръжно, градско, болнично.

Проф. Хаджидимова издава „Ръководство по микробиологична диагностика и особено опасни инфекции” (в колектив Д. Д. Хаджидимова, Ст. Григоров); „Ръководство по микробиологична диагностика” (1964 г. в колектив Д. Д. Хаджидимова, Ю. В. Тягуненко, Г. В. Михайлов); „Микробиологична диагностика”(1975 г.).

Проф. Хаджидимова организира провеждане на изпити за специализация по микробиология. Дълги години е зам.-ректор по учебната част.

Обявява две доцентури - по епидемиология и по вирусология, а по-късно ги отделя в самостоятелни катедри с подготвени кадри и оборудване.

През 1930 г. проф. Хаджидимова се омъжва за своя колега д-р Емелиян Строков, епидемиолог, когото загубва в самото начало на войната в епидемия от петнист тиф. Загубва и двете си малки деца, момче и момиче. Пристига в България с по-малкия си син, преживял войната - Вова, д-р Владимир Ем. Строков, дм, по-късно гл. асистент в Катедрата по микробиология.

На проф. Хаджидимова са присъдени множество медали и ордени, званието „Заслужил деятел на науката”.

Обединяването на Катедрата по микробиология в ИСУЛ и тази от Висшия медицински институт в Катедра по микробиология към Медицинска академия, съвпада с 65-годишнина на проф. Хаджидимова. Тя бива пенсионирана.