Отчет 30 юни 2016 г. Пояснения към финансовия отчет
Отчитане на лизинговите договори
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Инвестиционни имоти
- Финансови активи
Отчитане на лизинговите договориВ съответствие с изискванията на МСС 17 „Лизинг” правата за разпореждане с актива се прехвърлят от лизингодателя върху лизингополучателя в случаите, в които лизингополучателят понася съществените рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху наетия актив. При сключване на договор за финансов лизинг активът се признава в отчета за финансовото състояние на лизингополучателя по по-ниската от двете стойности – справедливата стойност на наетия актив и настоящата стойност на минималните лизингови плащания плюс непредвидени плащания, ако има такива. В отчета за финансовото състояние се отразява и съответното задължение по финансов лизинг, независимо от това дали част от лизинговите плащания се дължат авансово при сключване на договора за финансов лизинг. Впоследствие лизинговите плащания се разпределят между финансов разход и намаление на неплатеното задължение по финансов лизинг. Активите, придобити при условията на финансов лизинг, се амортизират в съответствие с изискванията на МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения” или МСС 38 „Нематериални активи”. Лихвената част от лизинговата вноска представлява постоянен процент от непогасеното задължение и се признава в печалбата или загубата за периода на лизинговия договор. Всички останали лизингови договори се считат за оперативни лизингови договори. Плащанията по оперативен лизингов договор се признават като разходи по линейния метод за срока на споразумението. Разходите, свързани с оперативния лизинг, напр. разходи за поддръжка и застраховки, се признават в печалбата или загубата в момента на възникването им. Активите, отдадени по оперативни лизингови договори, се отразяват в отчета за финансовото състояние на Дружеството и се амортизират в съответствие с амортизационната политика на Групата, възприета по отношение на подобни активи и изискванията на МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения” или МСС 38 „Нематериални активи”/МСС 40 „Инвестиционни имоти”. Доходът от оперативни лизингови договори се признава директно като приход в отчета за печалбите или загубите и другия всеобхватен доход за съответния отчетен период. Към 30.06.2016г. Групата не е страна по договори за финансов лизинг.
Инвестиционният имот е такъв имот, който се притежава с цел доходи от наеми или капиталова печалба или и двете, но не за продажба при обичайната дейност на Групата, или за използване на услуги или административни нужди. Групата отчита като инвестиционни имоти земя и сгради, които се държат за получаване на приходи от наем по модела на цената на придобиване. Инвестиционните имоти се оценяват първоначално по себестойност, включваща покупната цена и всички разходи, които са пряко свързани с инвестиционния имот, например хонорари за правни услуги, данъци по прехвърляне на имота и други разходи по сделката. След първоначалното им признаване инвестиционните имоти се отчитат по тяхната себестойност, намалена с всички натрупани амортизации и загуби от обезценка. Последващите разходи, свързани с инвестиционни имоти, които вече са признати във финансовия отчет, се прибавят към балансовата стойност на имотите, когато е вероятно да се получат бъдещи икономически ползи, надвишаващи първоначално оценената стойност на съществуващите инвестиционни имоти. Всички други последващи разходи се признават за разход в периода, в който са възникнали. Дружеството отписва инвестиционните си имоти при продажбата им или при трайното им изваждане от употреба, в случай че не се очакват никакви икономически изгоди от тяхното освобождаване. Печалбите или загубите, възникващи от изваждането им от употреба или тяхната продажба, се признават в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход и се определят като разлика между нетните постъпления от освобождаването на актива и балансовата му стойност. Амортизацията на инвестиционните имоти се изчислява, като се използва линейният метод върху оценения полезен живот на сградите, който е 25 години. Приходите от наем и оперативните разходи, свързани с инвестиционни имоти, се представят в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход съответно на ред „Приходи от продажби” и ред „Други разходи”, „Разходи за материали” и „Разходи за външни услуги”, и се признават, както е описано в пояснение 3.3 и пояснение 3.4.
Финансовите активи и пасиви се признават, когато Дружеството стане страна по договорни споразумения, включващи финансови инструменти. Финансов актив се отписва, когато се загуби контрол върху договорните права, които съставляват финансовия актив, т.е. когато са изтекли правата за получаване на парични потоци или е прехвърлена значимата част от рисковете и изгодите от собствеността. Финансов пасив се отписва при неговото погасяване, изплащане, при анулиране на сделката или при изтичане на давностния срок. При първоначално признаване на финансов актив и финансов пасив се оценяват по справедлива стойност плюс разходите по транзакцията с изключение на финансовите активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, които се признават първоначално по справедлива стойност. Финансовите активи и финансовите пасиви се оценяват последващо, както е посочено по-долу.
С цел последващо оценяване на финансовите активи, с изключение на хеджиращите инструменти, те се класифицират в следните категории:
Финансовите активи се разпределят към отделните категории в зависимост от целта, с която са придобити. Категорията на даден финансов инструмент определя метода му на оценяване и дали приходите и разходите се отразяват в печалбата или загубата или в другия всеобхватен доход на Дружеството. Всички финансови активи с изключение на тези, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, подлежат на тест за обезценка към датата на финансовия отчет. Финансовите активи се обезценяват, когато съществуват обективни доказателства за това. Прилагат се различни критерии за определяне на загубата от обезценка в зависимост от категорията на финансовите активи, както е описано по-долу. Всички приходи и разходи, свързани с притежаването на финансови инструменти, се отразяват в печалбата или загубата при получаването им, независимо от това как се оценява балансовата стойност на финансовия актив, за който се отнасят, и се представят в консолидирания отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход на редове „Финансови разходи”, „Финансови приходи” или „Други финансови позиции”, с изключение на загубата от обезценка на търговски вземания, която се представя на ред „Други разходи”. Кредити и вземания Кредити и вземания, възникнали първоначално в Дружеството, са недеривативни финансови инструменти с фиксирани плащания, които не се търгуват на активен пазар. Кредитите и вземанията последващо се оценяват по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва, намалена с размера на обезценката. Всяка промяна в стойността им се отразява в печалбата или загубата за текущия период. Парите и паричните еквиваленти, търговските и по-голямата част от други вземания на Дружеството спадат към тази категория финансови инструменти. Дисконтиране не се извършва, когато ефектът от него е незначителен. Значими вземания се тестват за обезценка по отделно, когато са просрочени към датата на финансовия отчет или когато съществуват обективни доказателства, че контрагентът няма да изпълни задълженията си. Към 31 декември на всяка текуща година ръководството извършва тест за обезценка на всички вземания, възникнали в дружеството. Групата е определила следните критерии за класификация на вземанията, като вземания, подлежащи на обезценка:
Всеки клиент, с конкретните вземания, се разглежда индивидуално като се вземат под внимание фактори като дългосрочност на взаимоотношенията, ключови клиенти, репутация и други. Търси се допълнителна информация за състоянието на клиента чрез преки разговори и информация от трети страни. При наличие на достатъчно надеждна информация за вземане на обосновано решение, размера на обезценката на вземанията се прави съгласно оценката поставена от ръководството. При условие, че липсва пълноценна информация за клиента, тогава вземанията се обезценяват като се прилага математически подход както е посочено по-долу: Обезценката на вземанията се извършва на база възрастов анализ на вземанията от датата на падежа до датата на изготвяне на баланса, като се прилагат следните критерии за обезценка: Срок на възникване до 90 дни 5% Срок на възникване над 90 дни – до 180 дни 10% Срок на възникване над 180 дни – до 360 дни 30% Срок на възникване над 361 дни 50% Просрочените над 360 дни вземания, оценени като несъбираеми, се обезценяват 100%. Загубата от обезценка на търговските вземания се представя в консолидирания отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход на ред „Други разходи”.
|