Отчет 30 юни 2017 година Съвет на директорите Емилиян Абаджиев



страница2/16
Дата13.10.2018
Размер0.84 Mb.
#86083
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

1. Корпоративна информация

„ИХБ Електрик” АД (предишно наименование Елпром ЗЕМ АД) („Дружеството”, ИХБ Електрик АД) е акционерно дружество, регистрирано с дело № 25468 от 1991 г. от Софийски градски съд в съответствие с Търговския Закон на Република България. Дружеството е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК: 000620115. Седалището и адресът на управление на Дружеството е бул. Рожен № 41, гр. София, България. Финансовата година на Дружеството приключва на 31 декември.


Ръководството на Дружеството включва неговия Съвет на директорите. Лицата, натоварени с общо управление, са представени от Одитния комитет на Дружеството.
Предметът на дейност на Дружеството е свързан преди всичко с производство и ремонт на асинхронни и синхронни електродвигатели и генератори, вътрешна и външна търговия, производство на специално технологично оборудване и инструментална екипировка.
Дружеството е част от групата на Индустриален холдинг България АД. Към 30 юни 2017 г. акционерите на Дружеството са:

  • Заводи за металорежещи машини- България холдинг АД („ЗММ България холдинг“ АД) 93.96%

  • Обратно изкупени акции 0.76%

  • Други юридически лица 1.87%

  • Акционери – физически лица 3.41%

Регистрираният капитал на Дружеството е съставен изцяло от обикновени акции. Те са търгуеми на Българска фондова борса.


Финансовият отчет на „ИХБ Електрик” АД за периода, приключващ на 30 юни 2017 г., е одобрен за издаване съгласно решение на Съвета на директорите от 26 юли 2017 г.

2.1 База за изготвяне

Финансовият отчет на Дружеството е изготвен на база историческа цена, с изключение на земи и сгради, които са представени по преоценена стойност. Както е оповестено в Изявление за съответствие и Съображения относно приложимостта на принципа на действащо предприятие по-долу, приложимата счетоводна база е различна от тази при прилагане на принципа-предположение на действащо предприятие и активите и пасивите са отчетени, както е посочено в Бележка 2.2. Обобщение на съществените счетоводни политики.



Финансовият отчет е представен в български лева и всички показатели са закръглени до най-близките хиляда български лева (хил. лв.), освен ако е упоменато друго.
Изявление за съответствие
Финансовията отчет на Дружеството в изготвен в съотвествие с Международните стандарти за финансово отчитане, приети от Европейския съюз („МСФО, приети от ЕС“), като приложимата счетоводна база е различна от тази при прилагане на принципа-предположение на действащо предприятие и активите и пасивите са отчетени, както е посочено в Бележка 2.2. Обобщение на съществените счетоводни политики. Не са установени отклонения от МСФО.
Отчетната рамка „МСФО, приети от ЕС” по същество е определената национална счетоводна база МСС, приети от ЕС, регламентирани със Закона за счетоводството и дефинирани в т.8 от неговите Допълнителни разпоредби.
Този междинен финансов отчет следва да бъде четен във връзка с годишния финансов отчет на ИХБ Електрик АД към 31 декември 2016 г., публикуван на 30 март 2017 г.

2.1 База за изготвяне (продължение)

Съображения относно приложимостта на принципа на действащо предприятие
През последните години ИХБ Електрик АД беше ангажирано в редица производствени и рехабилитационни поръчки, които доведоха до значителни загуби за Дружеството, в резултат на икономическата криза и нестабилния енергиен сектор. Дружеството отчита загуби през последните години, като резултатите се влияят в значителна степен от цикличните тенденции и глобалната икономическа криза. За период, приключваща на 31 декември 2016 г., ръководството на Дружеството е направило анализ на уместността на прилагане на принципа-предположение за действащо предприятие. Въз основа на този анализ, ръководството е преценило, че принципът на действащо предприятие не е подходящ за изготвяне на годишните финансови отчети на ИХБ Електрик АД. Същата преценка е направена и за периода, приключващ на 30 юни 2017 г.
Ръководството счита, че е налице съществена несигурност за дейността вследствие на взетото решение на 20 януари 2017 г. за преустановяване производството на електрически машини от продуктовата гама на Дружеството, завършване на всички започнати проекти и приети поръчки и осигуряване на гаранционно и следгаранционно обслужване. Насочването на дейността в нови направления също крие значителни трудности, рискове и неясноти като, но не само, равнище на рентабилност, сформиране на екип, необходими средства за инвестиции и тяхното осигуряване и други.
Въпреки че Дружеството планира да реализира активите си и да уреди пасивите си в обозримо бъдеще и това не поражда рискове на паричния поток и обслужване на задълженията, поради описаните по-горе обстоятелства и с цел прилагане на принципа на предпазливост, ръководството е преценило за целесъобразно да приложи към този отчет база, различна от действащо предприятие.

2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики



а) Превръщане в чуждестранна валута
Финансовият отчет е представен в български лева, която е функционалната валута и валутата на представяне на Дружеството. Сделките в чуждестранна валута първоначално се отразяват във функционалната валута по обменния курс към датата на сделката. Монетарните активи и пасиви, деноминирани в чуждестранни валути се преизчисляват във функционалната валута, в края на всеки месец по заключителния обменен курс на Българска Народна Банка за последния работен ден от съответния месец. Всички курсови разлики се признават в печалбата или загубата за периода. Немонетарните активи и пасиви, които се оценяват по историческа цена на придобиване в чуждестранна валута се превръщат във функционалната валута по обменния курс към датата на първоначалната сделка (придобиване).
б) Признаване на приходи
Приходите се признават до степента, в която е вероятно икономически ползи да бъдат получени от Дружеството и сумата на прихода може да бъде надеждно оценена, независимо от това кога е получено плащането. Приходите се оценяват по справедливата стойност на полученото или дължимо възнаграждение на база на договорените условия на плащане, като се изключат отстъпки, рабати и други данъци върху продажбите или мита. Дружеството анализира договореностите си за продажби според специфични критерии, за да определи дали действа като принципал, или като агент. То е достигнало до заключение, че действа като принципал във всички договорености с изключение на тези свързани с предоставянето на допълнителни услуги на наематели като електричество, водоснабдяване, отопление и други. Бизнес стратегията на Дружеството не включва предоставянето на такъв тип услуги и следователно същността на тези договорености е, че Дружеството действа като агент на основния доставчик на услугите. Ето защо, разходите свързани с тези услуги са представени нетно от сумата, префактурирана на наемателите. Преди да бъде признат приход, следните специфични критерии за признаване трябва също да бъдат удовлетворени:
Продажби на готова продукция, резервни части, материали, скрап и стоки

Приходите от продажби на готова продукция, резервни части, материали и скрап се признават, когато съществените рискове и ползи от собствеността върху активите са прехвърлени на купувача, което обичайно става в момента на тяхната експедиция.


2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)
б) Признаване на приходи (продължение)
Предоставяне на услуги

Приходите от предоставяне на услуги се признават на база на етапа на завършеност на сделката към отчетната дата. Степента на завършеност се оценява на база на потвърдена от клиента извършена работа за всеки договор. Когато резултатът от сделката (договора) не може да бъде надеждно оценен, приходът се признава само доколкото извършените разходи подлежат на възстановяване.


Приходи от наеми

Приходите от наеми в резултат на оперативен лизинг на имоти се признават на база линейния метод за целия срок на лизинговия договор. Стимулите, предоставени от Дружеството на наемателите за сключване на нови или подновяване на съществуващи лизингови договори, се отчитат като разходи за бъдещи периоди в отчета за финансовото състояние и се признават като намаление на прихода от наеми за срока на лизинга, на линейна база.


Приходи от лихви

Приходите от лихви се отчитат като се използва метода на ефективния лихвен процент, представляващ процентът, който точно дисконтира очакваните бъдещи парични плащания за очаквания срок на финансовия инструмент или за по-кратък период, когато е уместно, до балансовата стойност на финансовия актив. Приходът от лихви се включва във финансовия приход в отчета за всеобхватния доход.


в) Данъци
Текущ данък върху доходите

Текущите данъчни активи и пасиви за текущия и предходни периоди се признават по сумата, която се очаква да бъде възстановена от или платена на данъчните власти. При изчисление на текущите данъци се прилагат данъчните ставки и данъчните закони, които са в сила или са в значителна степен приети към отчетната дата.


Текущите данъци се признават директно в собствения капитал (а не в отчетa за всеобхватния доход), когато данъкът се отнася до статии, които са били признати директно в собствения капитал. Ръководството анализира отделните позиции в данъчната декларация, за които приложимите данъчни разпоредби са предмет на тълкуване и признава провизии, когато това е уместно.
Отсрочен данък върху доходите

Отсрочените данъци се признават по балансовия метод за всички временни разлики към отчетната дата, които възникват между данъчната основа на активите и пасивите и техните балансови стойности.

Отсрочени данъчни пасиви се признават за всички облагаеми временни разлики, освен до степента, до която отсроченият данъчен пасив възниква от първоначално признаване на актив или пасив от дадена сделка, която не е бизнес комбинация и не влияе нито върху счетоводната печалба, нито върху данъчната печалба или загуба към момента на извършване на сделката.

Активи по отсрочени данъци се признават за всички намаляеми временни разлики, пренесени неизползвани данъчни кредити и неизползвани данъчни загуби, до степента, до която е вероятно да е налице облагаема печалба, срещу която да бъдат използвани намаляемите временни разлики, пренесените неизползвани данъчни кредити и неизползваните данъчни загуби, освен ако отсроченият данъчен актив възниква от първоначално признаване на актив или пасив от дадена сделка, която не е бизнес комбинация и не влияе нито върху счетоводната печалба, нито върху данъчната печалба или загуба към момента на извършване на сделката.

Дружеството извършва преглед на балансовата стойност на отсрочените данъчни активи към всяка отчетна дата и я намалява до степента, до която вече не е вероятно да бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, която да позволява целия или част от отсрочения данъчен актив да бъде възстановен. Непризнатите отсрочени данъчни активи се преразглеждат към всяка отчетна дата и се признават до степента, до която е станало вероятно да бъде реализирана бъдеща облагаема печалба, която да позволи отсрочения данъчен актив да бъде възстановен.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

в) Данъци (продължение)

Отсрочен данък върху доходите (продължение)

Отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват по данъчните ставки, които се очаква да бъдат в сила за периода, в който активът се реализира или пасивът се уреди, въз основа на данъчните ставки (и данъчни закони), действащи или влезли в сила, в значителна степен, към отчетната дата.


Отсрочените данъци, свързани със статии, признати извън печалбата или загубата, се признават извън печалбата или загубата. Отсрочените данъци се признават в зависимост от свързаната с тях сделка или в другия всеобхватен доход, или директно в собствения капитал.
Дружеството компенсира отсрочени данъчни активи и пасиви само тогава, когато има законово право да приспада текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви и отсрочените данъчни активи и пасиви се отнасят до данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган за едно и също данъчнозадължено предприятие.
Данък върху добавената стойност (ДДС)

Приходите, разходите и активите се признават нетно от ДДС, с изключение на случаите, когато:



  • ДДС, възникващ при покупка на активи или услуги не е възстановим от данъчните власти, в който случай ДДС се признава като част от цената на придобиване на актива или като част от съответната разходна позиция, както това е уместно; и

  • вземанията и задълженията, които се отчитат с включен ДДС.

Нетната сума на ДДС, възстановима от или дължима на данъчните власти, се включва в стойността на вземанията или задълженията в отчета за финансовото състояние.
г) Доходи на персонала
Краткосрочните доходи на персонала включват заплати, възнаграждения, междинни и годишни бонуси, вноски за социално осигуряване и годишни компенсируеми отпуски на служителите, които се очаква да бъдат изцяло уредени в рамките на 12 месеца след края на отчетния период. Когато Дружеството получи услугата, те се признават като разход за персонала в печалбата или загубата или се капитализират в стойността на актив. Краткосрочните доходи на персонала се оценяват по недисконтираната сума на очакваните за уреждане разходи..

Дружеството има пенсионен план с дефинирани доходи, произтичащ от задължението му по силата на българското трудово законодателство, да изплати на служителите си при пенсиониране две или шест брутни месечни заплати в зависимост от прослужения стаж. Ако служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, той трябва да получи шест брутни месечни заплати при пенсиониране, а ако е работил по-малко от 10 години при същия работодател – две брутни месечни заплати. Планът за доходи на персонала при пенсиониране не е финансиран. Дружеството определя своите задължения за изплащане на доходи на персонала при чрез метода на прогнозните кредитни единици Преоценките на пенсионния план с дефинирани доходи, включващи актюерски печалби и загуби, се признават незабавно в отчета за финансовото състояние срещу дебит или кредит на неразпределената печалба чрез другия всеобхватен доход, в периода на тяхното възникване. Преоценките не подлежат на рекласификация в печалбата или загубата в последващи периоди.


Разходите за минал стаж се признават в печалбата или загубата на по-ранна от:

  • датата на допълнение или съкращение в плана, и

  • датата на признаване на разходи за преструктуриране, съпътстващи измененията в плана.

Разходите за лихви се признават чрез прилагане на дисконтов фактор към задължението за доходи на персонала за пенсиониране. Измененията в последното се признават в печалбата или загубата за периода и се представят както следва: разходите за стаж, включващи разходите за текущ стаж, разходите за минал стаж, печалбите и загубите в резултат на съкращения или нерутинни уреждания по плана, както и разходите за лихви се включват в статия „Разходи за персонала“.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

д) Финансови инструменти – първоначално признаване и последващо оценяване
Финансови активи
Първоначално признаване
Финансовите активи в обхвата на МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване се класифицират като финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, или като заеми и вземания, или като инвестиции държани до падеж или като финансови активи на разположение за продажба, или като деривативи, определени като хеджиращи инструменти при ефективно хеджиране, както това е по-уместно. Дружеството определя класификацията на своите финансови активи при първоначалното им признаване.

Финансовите активи се признават първоначално по справедливата им стойност, плюс, в случай на инвестиции, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването на финансовия актив.


Покупки или продажби на финансови активи, чиито условия изискват прехвърлянето на актива през период от време, установен обикновено с нормативна разпоредба или действаща практика на съответния пазар (редовни покупки), се признават на датата на търгуване (сделката), т.е. на датата на която Дружеството се е ангажирало да купи или продаде актива.
Последващо оценяване
Последващото оценяване на финансовите активи зависи от тяхната класификация, както следва:
Вземания

Търговските и други вземания са недеривативни финансови активи с фиксирани или определяеми плащания, които не се котират на активен пазар. След първоначалното им признаване, вземанията се оценяват по амортизирана стойност, с използването на метода на ефективния лихвен процент (ЕЛП), намалена с провизията за обезценка. Амортизираната стойност се изчислява като се вземат под внимание всякакви дисконти или премии при придобиването и такси, или разходи, които са неразделна част от ЕЛП. Амортизацията по ЕЛП се включва във финансовите приходи в отчета за всеобхватния доход. Загубите, възникващи от обезценка, се признават в отчета за всеобхватния доход като други разходи.


Отписване
Финансов актив (или, когато е приложимо, част от финансов актив или част от група от сходни финансови активи) се отписва, когато:

  • договорните права върху паричните потоци от финансовия актив са изтекли;

  • договорните права за получаване на парични потоци от финансовия актив са прехвърлени или Дружеството е приело задължението да плати напълно получените парични потоци без съществена забава към трета страна чрез споразумение за прехвърляне; при което (а) Дружеството е прехвърлило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив; или (б) Дружеството нито е прехвърлило, нито е запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, но не е запазило контрола върху него.

Когато Дружеството е прехвърлило договорните си права за получаване на парични потоци от финансовия актив или е встъпило в споразумение за прехвърляне и нито е прехвърлило, нито е запазило в значителна степен всички рискове и ползи от собствеността върху финансовия актив, но е запазило контрола върху него, то продължава да признава прехвърления финансов актив до степента на продължаващото си участие в него. В този случай Дружеството признава и свързаното задължение. Прехвърленият актив и свързаното задължение се оценяват на база, която отразява правата и задълженията, които Дружеството е запазило.



Степента на продължаващото участие, което е под формата на гаранция за прехвърления актив, се оценява по по-ниската от първоначалната балансова стойност на актива и максималната стойност на възнаграждението, което може да се наложи да бъде възстановено от Дружеството.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)
д) Финансови инструменти – първоначално признаване и последващо оценяване (продължение)
Финансови активи (продължение)
Обезценка на финансови активи
Към всяка отчетна дата Дружеството прави преценка дали съществуват обективни доказателства, че даден финансов актив или група от финансови активи може да е обезценена. Финансовият актив или групата от финансови активи се счита за обезценена, когато съществуват обективни доказателства за обезценка в резултат на едно или повече събития, които са възникнали след първоначалното признаване на актива ("събитие за понесена загуба") и това събитие за понесена загуба оказва влияние върху очакваните бъдещи парични потоци от финансовия актив или групата от финансови активи, които могат да бъдат надеждно оценени. Доказателствата за обезценка могат да включват индикации, че длъжници или група от длъжници изпитват сериозни финансови затруднения или са в неизпълнение или просрочие при изплащането на лихви или главници, или вероятност да обявят неплатежоспособност/свърхзадлъжнялост или да предприемат финансова реорганизация, или когато наблюдавани данни индикират измеримо намаление в очакваните бъдещи парични потоци, като например промени в просрочията или икономически условия, които са свързани с неизпълнения от страна на длъжниците.
Финансови активи, отчитани по амортизирана стойност
За финансови активи, отчитани по амортизирана стойност, Дружеството първо преценява дали съществуват обективни доказателства за обезценка индивидуално за финансови активи, които са съществени поотделно или колективно за финансови активи, които не са съществени поотделно. Ако се определи, че не съществуват обективни доказателства за обезценка на индивидуално оценяван финансов актив, независимо дали той е съществен или не, активът се включва в група от финансови активи със сходни характеристики на кредитен риск и тази група от финансови активи се оценява за обезценка на колективна база. Активи, които са оценени за обезценка индивидуално и за които загубата от обезценка е и продължава да бъде признавана, не се включват в колективната оценка за обезценка.
Ако съществуват обективни доказателства, че е възникнала загуба от обезценка, сумата на загубата се оценява като разликата между балансовата стойност на актива и сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещи очаквани загуби по заеми, които все още не са понесени). Сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци се дисконтира по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовите активи. Ако заем има плаващ лихвен процент, процентът на дисконтиране за оценка на загубата от обезценка представлява текущият ефективен лихвен процент.
Балансовата стойност на актива се намалява чрез използване на корективна сметка и сумата на загубата се признава в печалбата или загубата за периода. Приходите от лихви продължават да се начисляват върху намалената балансова стойност като се използва лихвения процент, който е използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценка на загубата от обезценка. Приходите от лихви се отразяват като част от финансовите приходи в отчета за всеобхватния доход. Заемите, наред със свързаните с тях провизии, се отписват, когато не съществува реалистична възможност те да бъдат събрани в бъдеще и всички обезпечения са реализирани или са били прехвърлени на Дружеството. Ако в последваща година, сумата на очакваната загуба от обезценка се увеличи или намалее, поради събитие, възникващо след признаването на обезценката, по-рано признатата загуба от обезценка се увеличава или намалява чрез корекция в корективната сметка. Ако бъдещо отписване бъде възстановено на по-късен етап, възстановяването се признава в печалбата или загубата за периода.
Инвестиции на разположение за продажба
Ако съществуват обективни доказателства, че инвестиция в некотирани капиталови инструменти, която не се оценява по справедлива стойност, тъй като последната не може да бъде надеждно определена, е обезценена, размера на обезценката се определя като разлика между отчетната стойност на финансовия инструмент и стойността, която се очаква да бъде възстановена от него, ако тя може да бъде надеждно определена. Обезценката се признава в печалбата или загубата за периода и не подлежи на възстановяване.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)
д) Финансови инструменти – първоначално признаване и последващо оценяване (продължение)
Финансови пасиви
Първоначално признаване и оценяване
Финансовите пасиви, в обхвата на МСС 39, се класифицират като финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, или като заеми и привлечени средства, или като деривативи, които са ефективни хеджиращи инструменти, както това е по-уместно. Дружеството определя класификацията на своите финансови пасиви при първоначалното им признаване.

Финансовите пасиви се признават първоначално по справедливата им стойност, плюс, в случай на заеми и привлечени средства, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването на финансовия пасив.


Финансовите пасиви на Дружеството включват лихвоносни заеми и привлечени средства и търговски и други задължения, включително към свързани лица.
Последващо оценяване
Последващото оценяване на финансовите пасиви зависи от тяхната класификация, както следва:
Заеми и привлечени средства

След първоначалното им признаване, заемите и привлечените средства се оценяват по амортизирана стойност при използване на метода на ЕЛП. Печалбите и загубите от заеми и привлечени средства се признават в печалбата или загубата за периода, когато пасивът се отписва, както и чрез процеса на амортизация.


Амортизираната стойност се изчислява като се вземат под внимание всякакви дисконти или премии при придобиването и такси, или разходи, които са неразделна част от ЕЛП. Амортизацията по ЕЛП се включва във финансовите разходи в отчета за всеобхватния доход.
Отписване
Финансов пасив се отписва, когато той е погасен, т.е. когато задължението, определено в договора, е отпаднало или е анулирано или срокът му е изтекъл.
Когато съществуващ финансов пасив бъде заменен с друг от същия кредитор при значително различни условия или условията на съществуващия пасив бъдат съществено модифицирани, тази замяна или модификация се третира като отписване на първоначалния пасив и признаване на нов пасив, а разликата в съответните балансови стойности се признава в печалбата или загубата за периода.
е) Компенсиране на финансови инструменти
Финансовите активи и финансовите пасиви се компенсират и нетната сума се представя в отчета за финансовото състояние, когато и само когато, е налице юридически упражняемо право за компенсиране на признатите суми и Дружеството има намерение за уреждане на нетна база, или за едновременно реализиране на активите и уреждане на пасивите.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

ж) Оценяване на справедлива стойност
Дружеството не отчита финансови инструменти като деривативи, както и нефинансови активи като инвестиционни имоти и не отчита по справедлива стойност финансови активи на разположение за продажба. Дружеството отчита нефинансови активи като земи и сгради по справедлива стойност към отчетната дата.

Справедливата стойност е цената, която би била получена от продажба на актив или платена за прехвърляне на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценката. Оценяването по справедлива стойност се базира на предположението, че сделката за продажба на актив или прехвърляне на пасив се осъществява:



  • на основния пазар за съответния актив или пасив, или

  • при отсъствие на основен пазар, на най-изгодния пазар за съответния актив или пасив.

Основният или най-изгодният пазар трябва да бъде достъпен за Дружеството.

Справедливата стойност на актив или пасив се оценява като се правят предположения, които пазарни участници биха направили при определяне на цената на актива или пасива, като се приема, че те действат в своя най-добър икономически интерес.

Оценяването на справедливата стойност на нефинансов актив взема предвид способността на пазарен участник да генерира икономически изгоди от използването на актива според най-ефективната и най-добрата му употреба или от продажбата на актива на друг пазарен участник, който ще използва актива според най-ефективната и най-добрата му употреба.

Дружеството използва оценителски методи, уместни при обстоятелствата, за които има достатъчно данни за оценяване на справедливата стойност като се максимизира използването на подходящи наблюдавани входящи данни и се свежда до минимум използването на ненаблюдавани входящи данни.

Всички активи и пасиви, които са оценени по справедлива стойност или за които се изисква оповестяване на справедлива стойност във финансовия отчет, са групирани в категории според йерархията на справедливата стойност, както е описано по-долу, въз основа на най-ниското ниво използвани входящи данни, които имат значително влияние при оценяването на справедливата стойност като цяло:


  • Ниво 1 – Използват се котирани (некоригирани) цени на активни пазари за идентични активи или пасиви

  • Ниво 2 – Прилагат се оценителски методи, при които най-ниското ниво използвани входящи данни, съществени за оценката по справедлива стойност, са наблюдавани или пряко, или косвено

  • Ниво 3 – Използват се оценителски методи, при които най-ниското ниво използвани входящи данни, съществени за оценката по справедлива стойност, са ненаблюдавани

За активите и пасивите, които се оценяват регулярно по справедлива стойност, Дружеството преразглежда категоризирането им на съответното ниво от йерархията на справедливата стойност (въз основа на най-ниското ниво използвани входящи данни, които имат значително влияние при оценяването на справедливата стойност като цяло) към края на отчетния период и определя дали има необходимост от извършване на трансфер(и) от едно ниво в друго.

Ръководството на Дружеството определя политиките и процедурите, които се прилагат по отношение както на регулярните оценки по справедлива стойност, така и на нерегулярните оценки по справедлива стойност, като тези на активи, държани за продажба/разпределение към собствениците.

Обикновено за оценяването на справедливата стойност на съществените активи като земи и сгради, се ангажират външни независими оценители като необходимостта от тях се преценява всяка година от ръководството на Дружеството. Външните оценители се избират на база на техния професионален опит, качества и репутация. След обсъждане със специалистите- оценители, ръководството решава кои оценителски методи и входящи данни са най-уместни да бъдат използвани при всеки конкретен случай.

2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

ж) Оценяване на справедлива стойност (продължение)
Към всяка отчетна дата, ръководството прави анализ на измененията в стойностите на активите и пасивите, които подлежат на преоценяване съгласно счетоводните политики на Дружеството. Това включва преглед на ключовите входящи данни, използвани в последната оценка и сравняването им с подходяща историческа информация като сключени договори и други подходящи документи. Също така, ръководството, съвместно със специалистите-оценители, сравнява промените в справедливата стойност на всеки актив или пасив с подходящи външни източници, за да прецени дали промените са разумни.
За целите на оповестяването на справедливата стойност, Дружеството определя различни класове активи и пасиви в зависимост от тяхното естество, характеристики и риск и от съответното ниво от йерархията на справедливата стойност, описана по-горе.
з) Основен капитал
Основният капитал е представен по номиналната стойност на издадените и платени акции. Постъпленията от издадени акции над тяхната номинална стойност се отчитат като премийни резерви. Разходите, пряко свързани с издаването на обикновените акции, се признават като намаление на собствения капитал, нетно от данъчни ефекти.
и) Обратно изкупуване на собствени акции

Собствените капиталови инструменти, които са придобити повторно (обратно изкупени акции), се признават по справедлива стойност на прехвърлeното възнаграждение и се приспадат от собствения капитал. Дружеството не признава нито печалба, нито загуба от покупката, продажбата, емитирането или обезсилването на собствените си капиталови инструменти. Всяка разлика между номиналната стойност и справедливата стойност на прехвърленото възнаграждението, в случай на обезсилване на обратно изкупени акции, се признава в намаление / увеличение на премийния резерв. За обратно изкупени акции с право на глас не се разпределят дивиденти.



й) Парични дивиденти и непарични разпределения към собствениците

Задължение за парични или непарични разпределения към собствениците се признава, когато разпределението е одобрено от тях и не зависи от Дружеството. Кореспондиращата сума се дебитира директно в собствения капитал.

Задължението за непарични разпределения се оценява по справедливата стойност на активите, които подлежат на разпределение, като последващите преоценки се признава директно в собствения капитал.

При фактическото разпределение на непарични активи, разликата между балансовата стойност на признатото задължение и тази на разпределените активи се признава в печалбата или загубата за периода.


к) Имоти, машини и съоръжения
Имотите, машините и съоръженията се признават първоначално по цена на придобиване, която включва разходи за подмяна на части от машините и съоръженията и разходи по заеми по дългосрочни договори за строителство, при условие, че отговарят на критериите за признаване на актив. При извършване на разходи за основен преглед на машина и/или съоръжение те се включват в балансовата стойност на съответния актив като разходи за подмяна, при условие че отговарят на критериите за признаване на актив. Всички други разходи за ремонт и поддръжка се признават в печалбата или загубата за периода, в който са извършени.
След първоначалното признаване, земите и сградите се оценяват по справедлива стойност, намалена с натрупаните амортизации и обезценките, признати след датата на преоценката. Преоценките се извършват достатъчно често, така, че да се гарантира, че справедливата стойност на даден преоценен актив не се различава съществено от неговата балансова стойност. Последната преоценка на земи и сгради е извършена към 31 декември 2016 г. от независим лицензиран оценител.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

к) Имоти, машини и съоръжения (продължение)

След първоначалното признаване, машини и съоръжения се отчитат по цена на придобиване/ приета стойност, намалена с начислени амортизации и загуби от обезценка. Приетата стойност за машини и съоръжения, придобити до 2003 г. е определена от оценка на независим лицензиран оценител към 31 декември 2003 г.

Увеличението в балансовата стойност на актив в резултат на преоценка се отчита като преоценъчен резерв в другия всеобхватен доход. Увеличението от преоценка, обаче, се признава в печалбата или загубата за периода, доколкото възстановява намаление от преоценка на същия актив, признато като разход в печалбата или загубата за периода. Намалението на балансовата стойност на актив в резултат на преоценка се признава като разход в печалбата или загубата за периода, освен до степента в която то компенсира съществуващ преоценъчен резерв, отнасящ се за този актив. Натрупаните амортизации към датата на преоценката се отписват за сметка на намаление на отчетната стойност на актива. Така намерената стойност на актива се коригира до справедливата му стойност. При отписване на актива преоценъчният резерв свързан с него се прехвърля в натрупаните печалби и загуби.

Амортизациите се изчисляват на база на линейния метод за срока на полезния живот на активите, които са определени както следва:




Сгради




25-50 години




Машини и съоръжения




3.3-25 години




Транспортни средства




4-10 години




Стопански инвентар




6.7-15 години




Компютърно оборудване




2-5 години



Имот, машина и съоръжение се отписва при продажбата му или когато не се очакват никакви бъдещи икономически изгоди от неговото използване или при освобождаване от него. Печалбите или загубите, възникващи при отписването на актива (представляващи разликата между нетните постъпления от продажбата, ако има такива, и балансовата стойност на актива) се включват в печалбата или загубата за периода, когато активът бъде отписан.

В края на всяка финансова година се извършва преглед на остатъчните стойности, полезния живот и прилаганите методи на амортизация на активите и ако очакванията се различават от предходните приблизителни оценки, последните се променят в бъдещи периоди.
л) Лизинг
Определянето дали дадено споразумение представлява или съдържа лизинг се базира на същността на споразумението в неговото начало и изисква оценка относно това дали изпълнението на споразумението зависи от използването на конкретен актив или активи и дали споразумението прехвърля правото за използване на актива.
Дружеството като лизингополучател

Дружеството класифицира лизингов договор като финансов лизинг, ако той прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди от собствеността върху наетия актив. В началото на лизинговия срок финансовия лизинг се признава като актив и пасив в баланса с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или ако е по-ниска, по настоящата стойност на минималните лизингови плащания. Лизинговите плащания се разпределят между финансовите разходи и намалението на задължението по лизинга така, че да се получи постоянен лихвен процент върху оставащото салдо на задължението. Финансовите разходи се признават директно в отчета за всеобхватния доход.


Активите, придобити при условията на финансов лизинг се амортизират за срока на полезния живот на актива. Ако обаче няма разумна степен на сигурност, че Дружеството ще придобие собствеността върху тях до края на срока на лизинговия договор, активите се амортизират през по-краткия от двата срока - срока на полезния живот на актива или срока на лизинговия договор.
Лизинговите плащанията по договори за оперативен лизинг се признават като разход в печалбата или загубата на база линейния метод за срока на лизинговия договор.

2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

л) Лизинг (продължение)
Дружеството като лизингодател

Лизингов договор, при който Дружеството запазва в значителна степен всички рискове и изгоди от собствеността върху наетия актив, се класифицира като оперативен лизинг. Първоначалните преки разходи, извършени от Дружеството, във връзка с договарянето и уреждането на оперативен лизинг се прибавят към балансовата стойност на наетия актив и се признават като разход през целия срок на лизинговия договор на същата база както лизинговите приходи. Условните наеми се признават като приходи в периода, в който бъдат заработени.


м) Нематериални активи
Нематериалните активи, придобити отделно, се оценяват първоначално по цена на придобиване. След първоначалното признаване нематериалните активи се отчитат по цена на придобиване, намалена с натрупаните амортизации и натрупаните загуби от обезценка.

Полезният живот на нематериалните активи е определен като ограничен, както следва:



Права върху собственост




10 години

Други




2-7 години

Нематериалните активи с ограничен полезен живот се амортизират за срока на полезния им живот и се тестват за обезценка, когато съществуват индикации, че стойността им е обезценена. Амортизационният период и методът за амортизация на нематериалните активи с ограничен полезен живот се преглеждат най-малко в края на всяка финансова година. Промените в очаквания полезен живот или модел на консумиране на бъдещите икономически изгоди от нематериалния актив се отчитат чрез промяна на амортизационния срок или метод и се третират като промяна в приблизителните счетоводни оценки.


Печалбите или загубите, възникващи при отписването на нематериален актив, представляващи разликата между нетните постъпления от продажбата и балансовата стойност на актива, се включват в печалбата или загубата за периода, когато активът бъде отписан.
Разходи за изследователска и развойна дейност

Разходите за изследователска дейност се признават за разход в периода, в който са извършени. Разходите за развойна дейност по индивидуален проект се признават като нематериален актив, само ако Дружеството може да докаже следното:



  • техническата изпълнимост на завършването на нематериалния актив, така че той да бъде на разположение за използване или продажба

  • намерението си да го завърши и способността и намерението си да го използва или продаде

  • как нематериалния актив ще генерира бъдещи икономически изгоди

  • наличието на ресурси за завършване на актива

  • способността за надеждно определяне на разходите по време на неговото разработване.

След първоначалното признаване на разходите за развойна дейност като актив, активът се отчита по цена на придобиване, намалена с натрупаните амортизации и натрупаните загуби от обезценка. Начисляването на амортизация започва, когато фазата на развойна дейност е приключила и съответният актив е на разположение за използване. Нематериалният актив се амортизира за периода на очакваните бъдещи ползи. Амортизацията се отчита в себестойността на реализираната продукция.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

н) Материални запаси
Материалните запаси се оценяват по по-ниската от себестойността и нетната реализируема стойност.

Разходите, направени във връзка с доставянето на материалните запаси до тяхното настоящо местоположение и състояние, се отчитат както следва:




Готова продукция и незавършено производство



стойността на употребените преки материали, труд и променливи и постоянни общи производствени разходи, разпределени на база начислен пряк труд

Материали и стоки



доставна стойност, определена на база на метода „среднопретеглена цена”

Нетната реализируема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.


о) Обезценка на нефинансови активи
Към всяка отчетна дата, Дружеството оценява дали съществуват индикации, че даден актив е обезценен. В случай на такива индикации или когато се изисква ежегоден тест за обезценка на даден актив, Дружеството определя възстановимата стойност на този актив. Възстановимата стойност на актива е по-високата от справедливата стойност, намалена с разходите за продажба на актива или на обекта, генериращ парични потоци (ОГПП) и стойността му употреба. Възстановимата стойност се определя за отделен актив, освен в случай, че при използването на актива не се генерират парични потоци, които да са в значителна степен независими от паричните потоци, генерирани от други активи или групи от активи. Когато балансовата стойност на даден актив или ОГПП е по-висока от неговата възстановима стойност, той се счита за обезценен и балансовата му стойност се намалява до неговата възстановима стойност.
При определянето на стойността в употреба на актив, очакваните бъдещи парични потоци се дисконтират до тяхната сегашна стойност като се използва норма на дисконтиране преди данъци, която отразява текущата пазарна оценка на стойността на парите във времето и специфичните за актива рискове. Справедливата стойност, намалена с разходите за продажбата се определят на база на скорошни пазарни сделки, ако има такива. Ако такива сделки не могат да бъдат идентифицирани, се прилага подходящ модел за оценка. Направените изчисления се потвърждават чрез използването на други модели за оценка или други налични източници на информация за справедливата стойност на актив или обект, генериращ парични потоци.
Изчисленията за обезценка се базират на подробни бюджети и прогнозни калкулации, които са изготвени поотделно за всеки ОГПП, към който са разпределени индивидуални активи. Тези бюджети и прогнозни калкулации обикновено покриват период от пет години. При по-дълги периоди се изчислява индекс за дългосрочен растеж и той се прилага след петата година към бъдещите парични потоци.
Загубите от обезценка се признават като други разходи в отчета за всеобхватния доход, освен ако активът се отчита по преоценена стойност и намалението е до степента, в която компенсира преоценъчен резерв, признат по същия актив.
Към всяка отчетна дата, Дружеството преценява дали съществуват индикации, че загубата от обезценка на актив, която е призната в предходни периоди, може вече да не съществува или пък да е намаляла. Ако съществуват подобни индикации, Дружеството определя възстановимата стойност на актива или на обекта, генериращ парични потоци. Загубата от обезценка се възстановява обратно само тогава, когато е настъпила промяна в приблизителните оценки, използвани при определяне на възстановимата стойност на актива, след признаването на последната загуба от обезценка. Възстановяването на загуба от обезценка е ограничено, така че балансовата стойност на актива да не надвишава нито неговата възстановима стойност, нито да не надвишава балансовата стойност (след приспадане на амортизация), която щеше да бъде определена, ако не е била призната загуба от обезценка за актива в предходните години. Възстановяването на загуба от обезценка се признава в печалбата или загубата за периода, освен ако активът се отчита по преоценена стойност, в който случай възстановяването се третира като увеличение от преоценка.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

п) Парични средства и парични еквиваленти
Паричните средства и паричните еквиваленти в отчета за финансовото състояние включват парични средства по банкови сметки, в брой и краткосрочни депозити с първоначален падеж от три или по-малко месеца.
За целите на отчета за паричните потоци, паричните средства и паричните еквиваленти включват паричните средства и парични еквиваленти, както те са дефинирани по-горе.
р) Провизии
Общи

Провизии се признават, когато Дружеството има сегашно задължение (правно или конструктивно) в резултат на минали събития, има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим поток от ресурси, съдържащ икономически ползи и може да бъде направена надеждна оценка на стойността на задължението. Когато Дружеството очаква, че някои или всички необходими за уреждането на провизията разходи ще бъдат възстановени, например съгласно застрахователен договор, възстановяването се признава като отделен актив, но само тогава когато е практически сигурно, че тези разходи ще бъдат възстановени. Разходите за провизии се представят в отчета за всеобхватния доход, нетно от сумата на възстановените разходи. Когато ефектът от времевите разлики в стойността на парите е съществен, провизиите се дисконтират като се използва текуща норма на дисконтиране преди данъци, която отразява, специфичните за задължението рискове. Когато се използва дисконтиране, увеличението на провизията в резултат на изминалото време се представя като финансов разход.



Провизия за гаранции

Провизии за гаранции се признават, когато съответните продукти и услуги бъдат реализирани. Провизията се базира на историческата информация за предявени гаранции, като се отчита и вероятността за възникването на бъдещи такива разходи.


с) Доходи на акция
Основните доходи на акция се изчисляват като се раздели нетната печалба или загуба за периода, подлежаща на разпределение между притежателите на обикновени акции на средно-претегления брой на държаните акции за периода.
т) Разходи по заеми
Разходи по заеми, пряко свързани с придобиването, изграждането или производството на актив, който по необходимост отнема значителен период от време, за да се подготви за предназначението си или за продажбата си, се капитализират като част от неговата цена на придобиване. Всички други разходи по заеми се отчитат като разход в периода, в който възникват. Разходите по заеми включват лихвите и други разходи, които Дружеството извършва във връзка с получаването на привлечени средства.
у) Правителствени дарения
Правителствените дарения се признават, когато съществува разумна сигурност, че дарението ще бъде получено и че всички свързани с него условия ще бъдат изпълнени. Когато дарението е свързано с разходна позиция, то се признава като приход за периодите, необходими за съпоставяне на дарението на систематична база с разходите, които то е предвидено да компенсира. Когато дарението е свързано с актив, то се представя като приход за бъдещ период и се включва в печалбата или загубата на равни суми за очаквания срок на полезен живот на свързания с него актив.
Когато Дружеството получава немонетарни дарения, активите и безвъзмездната помощ се отразяват по брутните номинални стойности и се освобождават в отчета за всеобхватния доход за очаквания срок на полезен живот или модел на потребление на ползите от базовия актив на равни годишни части. Когато от страна на правителството или свързани с него институции се предоставят заеми или подобна помощ с лихвен процент под текущия приложим пазарен лихвен процент, ефектът от тази преференциална лихва се разглежда като допълнителни правителствени дарения.
2.2 Обобщение на съществените счетоводни политики (продължение)

ф) Нетекущи активи, държани за продажба
Дружеството класифицира нетекущи активи и групи, подлежащи на освобождаване, като държани за продажба, ако техните балансови стойности основно ще бъдат възстановени по-скоро чрез продажба, отколкото чрез продължаваща употреба. Тези нетекущи активи и групи, държани за продажба и, се оценяват по по-ниската от тяхната балансова стойност и справедлива стойност, намалена с разходите за продажба.

Критериите за класификация на нетекущи активи или групи като държани за продажба се считат за изпълнени, единствено когато продажбата е много вероятна и активът или групата е на разположение за незабавна продажба в настоящото си състояние. Действията, необходимите за завършване на фактическата продажба не трябва да показват, че има вероятност да настъпят съществени промени или тя да не бъде осъществена. Ръководството трябва да е поело ангажимент за завършване на продажбата в рамките на една година от датата на класификацията. Имот, машина или съоръжение, или нематериален актив престава да бъде амортизиран след класифицирането му като държан за продажба.

При отписването на нетекущи активи, държани за продажба, които са земи, с преоценъчен резерв, представляващ увеличение в балансовата стойност на съответните активи в резултат на преоценка, преоценъчният резерв, свързан с тези активи, се прехвърля в натрупаните печалби или загуби.

Активите и пасивите, класифицирани като държани за продажба се представят отделно като текущи позиции в отчета за финансовото състояние.

Допълнителни оповестявания са предоставени в Бележка 14.2.



Каталог: files -> bulletin
bulletin -> Отчет 31 декември 2010 г. Пояснения към междинния финансов отчет
bulletin -> Отчет към 30. 06. 2009 г на „Пропъртис Кепитал Инвестмънтс" адсиц акционерно дружество със специална инвестиционна цел "
bulletin -> Monbat plc
bulletin -> Вътрешна информация за „Холдинг Варна А” ад към 31. 12. 2007 г
bulletin -> Радослав милев кацаров име, презиме, фамилия: Радослав Милев Кацаров
bulletin -> Monbat plc
bulletin -> Отчет за доходите 4 Междинен отчет за паричните потоци (пряк метод)
bulletin -> Отчет по желание в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети (мсфо), разработени и публикувани от Съвета по Международни счетоводни стандарти (смсс) и одобрени от Европейския съюз


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница