На обществено обсъждане са публикувани нормативни промени за реализиране на следните мерки

• 
  Специализираното звено, което подпомага Националния компенсационен жилищен фонд да премине към Министерството на финансите;
  
• 
  Школата по публични финанси да премине в Института по публична администрация;
  
• 
  С десет на сто се намалява числеността на администрацията на Държавната комисия по хазарта.
  

От август 2013 г. до момента повече от 500 български студенти от висши училища в страната и в чужбина са провели стаж за професионално ориентиране и придобиване на умения за работа в реална среда в държавната администрация.

Изготвени са изменения и допълнения на Закона за администрацията, които регламентират провеждането на студентски стажове в държавната администрация и се създава законова делегация Министерският съвет да уреди с наредба правилата за организирането и провеждането на стажовете.

В Портала за студентски стажове в държавната администрация www.staj.government.bg е създадена възможност за провеждане на дистанционни стажове за български студенти, обучаващи се в чужбина.

Под патронажа на заместник министър-председателя по икономическото развитие е проведен конкурс за студентско есе с предложения за икономическото развитие на страната. Участие взеха 30 студенти от страната и чужбина.

Създадена е междуведомствена работна група за изработване на Стратегия за електронно управление в Република България (2015-2020 г.). Работната група се председателства от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В нея участват представители на държавни институции, неправителствени организации, учебни заведения и бизнес асоциации. Срокът за разработване на Стратегията е 15.02.2014 г.

За консолидиране и унифициране на електронната информация от министерства, агенции и общини е необходимо да бъдат създадени условия – ресурсни и нормативни. През септември 2013 г. е одобрен проект „Надграждане на съществуващите и изграждане на нови централни системи на електронното правителство с оглед усъвършенстване на информационно-комуникационната среда за по-добро административно обслужване на гражданите и бизнеса” по Оперативна програма „Административен капацитет”. Ще се създадат условия за консолидиране на сайтовете на централните и общински администрации чрез федерирани портали към Единния портал за достъп до електронни административни услуги, като бъдат изградени поне 5 такива портала, ще се свържат още 30 регистъра на централно ниво.Това е поредна крачка към изграждане на „цифрова администрация”, която ще доведе до намаляване на разходите на администрациите при обмен на информация и взаимодействие между системите им, създаване на условия за по-ефективно публично управление, както и ще улесни на достъпа на гражданите и бизнеса до електронни услуги.

ЕЕСМ е създадена чрез административно, финансово и технологично интегриране на Националната мрежа на държавната администрация и Електронната съобщителна мрежа.

Административното и финансово интегриране гарантира единна административна и финансова отговорност за функционирането, поддържането, оптимизирането и развитието на ЕЕСМ и съобщителни обекти със специално предназначение.

Използваните съвременни технологии при изграждането на ЕЕСМ позволяват виртуално да се обединят в единна национална информационна инфраструктура мрежите на министерствата, ведомствата и местната администрация, като се запази тяхната информационна самостоятелност, автономното им управление и се изключи всяка форма на нерегламентиран достъп до пренасяната информация. Към момента броят на свързаните ведомства и техните подразделения е 1300.

С въвеждането в редовна експлоатация на ЕЕСМ държавата за първи път притежава единна, модерна, собствена мрежа, оборудвана с най-новите комуникационни технологии, за нуждите на националната сигурност и за реализиране на е-управление. ЕЕСМ пести на държавата над 30 мил. лв. годишно от бюджетите на ведомствата за пренос на данни.

Техническото решение дава възможност за използване на облачни услуги за нуждите на държавната администрация и за реализацията на инициативи в областта на електронното управление.

Единната мрежа може да стане мощен гравитационен център за интегриране на участниците в тези процеси, доколкото съвременните информационни технологии и използването на облачни услуги изискват именно наличието на такава комуникационна среда.
Мярка: Законодателни и административни промени за преминаване към електронен архив

• 
  Във връзка с преминаване към електронен архив е създадена Междуведомствена работна група от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Държавна агенция „Архиви”, която изготви проект на Наредба за условията и реда за опазването, съхраняването, достъпа и използването на ценни електронни документи в държавните архиви.
  
• 
  На 10.10.2013 г. излезе от печат „Методически кодекс” за работа с ценните документи. В него се определят общи принципи, основни правила и се маркират методически указания за работа с електронни документи. За целта са изследвани международни и национални нормативни документи, разработки и стандарти на международни и национални организации, форуми и др.
  
• 
  Изготвен е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд. С него се цели уреждане на условията и реда за опазването, съхраняването, достъпа и използването на ценни електронни документи в държавните архиви.
  
• 
  Разработена е секторна Стратегия за електронно архивиране, която е в процес на междуведомствено съгласуване.
  

Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ИАЕСМИС) е директен бенефициент по Оперативна програма „Регионално развитие”. На 24.10.2012 г. между ИАЕСМИС и Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за „Подкрепа за развитие на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура”.

Получено е одобрение от Европейската комисия от 9.12.2013 г. относно разрешаване на държавна помощ за изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение за нуждите на електронното управление и създаване на предпоставки за развитие на широколентовите услуги за гражданите и бизнеса в икономически изостанали и отдалечени райони на Република България.

Нотификацията на проекта доказа, че той отговаря на изискванията за допустимост на държавна помощ и не изкривява свободния пазар.

Тя е първи пробив в политиката на Европейската комисия и прецедент за решение на подобни проекти в други райони, при което ще бъде спестена работа, изискваща време от 12 до18 месеца.

Районите, които обхваща проектът, са с обща площ 7 919 кв. км, или 7% от територията на страната. Тук живеят 277 765 души, което е 8% от населението, живеещо извън областните градове и столицата, или 4% от населението на България.

С реализацията на проекта се създадат предпоставки за развитие на електронното управление в избраните райони чрез осигуряване свързаност на държавните и обществени институции в тези райони, в т. ч. образователни, културни, социални и здравни институции към Единната електронна съобщителна мрежа. Стимулирането на използването на широколентов достъп води до повишаване на конкурентоспособността на местната икономика и съответно до повишаване на заетостта и жизнения стандарт на населението.

Проектът е в пълно съответствие с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe) и е част от изпълнението на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България. През следващия програмен период отново ще бъдат предвидени средства за изграждане на широколентовата инфраструктура, така че да бъде покрита територията на България, съгласно европейските препоръки на Стратегията „Европа 2020”.

ИА ЕСМИС подготвя процедура, при наличие на свободен капацитет, за предоставяне на безплатен достъп на граждани до електронни услуги на администрацията в обществени сгради, в които има точки на присъствие от Единната електронна съобщителна мрежа.
Мярка: Надграждане на проект за електронна автентификация и идентификация на граждани за използване на услуги – част от електронното правителство

• 
  Разработена е национална схема за електронна идентификация и валидация. Тя е съобразена с предложението за Регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар.
  
• 
  Разработено е предложение за промяна на нормативната база, свързана с електронната идентификация, и създаване на нормативно регламентиран и реализиран регистър за електронна идентичност.
  
• 
  Пилотно са издадени 5 000 карти за е-ID, които представляват специализиран носител, на който физическите лица имат възможност да съхраняват удостоверението за електронна идентичност.
  
• 
  Използването на разработения модел на е-ID е предвидено при: изградените връзки между 32 регистъра, администрирани и поддържани от централната администрация. Разработените 50 вътрешни електронни административни услуги и 24 електронни услуги за граждани, както и 50 електронни административни услуги за Столична община, които са приети като работни процеси и предстои тяхното внедряване и интегриране към системите на Столичната община.
  

Успешното функциониране на електронното правителство е свързано с осигуряване на експлоатационна поддръжка на инфраструктурната среда на неговите системи, с цел гарантиране на непрекъснатост, надеждност, производителност, сигурност и отчетност на наличните интегрирани системни решения, които осигуряват взаимодействието между Автоматизираните информационни системи и централизираното предоставяне на електронни услуги.

Стартира процедура за обществена поръчка с предмет: „Осигуряване на цялостна експлоатационна поддръжка на работоспособността на инфраструктурната среда на системите на електронното правителство”, която включва:

• 
  Осигуряване на работоспособността на хардуера и елементите на комуникационна свързаност в КТЦЕП „Бояна” и ТЦЕП „Евксиноград”;
  
• 
  Осигуряване на експлоатационна поддръжка на Единната среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД);
  
• 
  Осигуряване на експлоатационна поддръжка на Единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ);
  
• 
  Осигуряване на експлоатационна поддръжка на Регистрите за оперативна съвместимост (Регистър на регистрите и данните – РРД, Регистър на електронните услуги – РЕУ, и Регистър на информационните обекти – РИО) на електронното правителство.
  

Извършва се задълбочен социално-икономически анализ на търсенето и предлагането на продукти и услуги, базирани на ИКТ и интернет, основаващ се на индикаторите в Цифровата Програма за Европа, чиито изводи ще бъдат включени в доклада по изпълнението на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България. На основата на доклада до края на декември 2013 г. ще се изготви първи проект на Национален план за достъп от следващо поколение, насочен към постигане целите на Цифровата програма на Европа.

В документа ще бъде разработен план на инвестициите в такава инфраструктура, вземайки под внимание съществуващата. Този процес ще бъде изцяло съобразен с проекта на Регламент за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, като бъдат предвидени мерки за усъвършенстване на регулаторната и нормативната база с цел облекчаване на инвестиционния процес и редуциране на инвестиционните разходи, в това число посредством споделяне на пасивна инфраструктура.

Изпълнението на стратегическите цели за изграждане на широколентов достъп е залегнало и в регионалните планове за развитие на шестте района на България, където са предвидени мерки за осигуряване на достъп до широколентов интернет, стимулиране развитието на ИКТ фирмите на местно ниво и използването на цифровите технологии в образователните институции, от местния бизнес и гражданите.

Анализът отразява състоянието на напредъка по изпълнение на мерките и дейностите, залегнали в Националната програма „Цифрова България“ за изпълнение на целите, заложени в Цифрова програма за Европа. От заложените в плана 89 задачи за изпълнение от ведомствата в сферата на електронни съобщения, широколентов достъп, електронно управление, образование, научноизследователска дейност, интелигентни транспортни системи, околна среда, финансови инструменти, интернет управление, към месец декември 2013 г. са изпълнени 29 задачи.

Сериозен напредък се забелязва по отношение покритие и проникване на широколентовия достъп, като последният индикатор отбелязва ръст от 2,5% за последната година.

По отношение достъпа на домакинствата до интернет анализът показва че през 2013 г. повече от половината домакинства (53,7%) в България притежават достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан растеж от 2,8 процентни пункта спрямо предходната година. Същото е увеличението и на относителния дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (2,8 процентни пункта), като той достига до 53,6% за 2013 г., или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка. За петгодишен период относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 24,1 процентни пункта, а използването на широколентова връзка бележи ръст от 27,5 процентни пункта.

Използването на ИКТ и по-специално – развитието по отношение на достъпа и използването на интернет, е водещ фактор, оказващ влияние на начина, по който предприятията ръководят бизнеса си, провеждат електронна търговия и си взаимодействат с националните публични органи. През януари 2013 г. делът на предприятията, които имат достъп до интернет, достига до 89,1%, или с 1,7 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Подобряват се видът и скоростта на използваната връзка – 77,9% от предприятията използват фиксирана широколентова връзка. Мобилна широколентова връзка чрез преносимо устройство имат 33,3% от предприятията. В сравнение с 2012 г. по този показател се отчита растеж от 7,9 процентни пункта.

През януари 2013 г. 28,2% от предприятията са изпращали електронни фактури, а тези, които са получили е-фактури, подходящи за автоматизирана обработка, са 43,5%, което е с 16,2 процентни пункта повече в сравнение с 2011 г.

Постепенно се увеличава делът на хората, които пазаруват за лични (неслужебни) нужди онлайн. За текущата година 12,1% от лицата на възраст 16-74 навършени години са направили онлайн покупки през последните дванадесет месеца, което е с 2,9 процентни пункта повече спрямо предходната година.

От използващите интернет предприятия 82,5% са получили информация от органите на публичната администрация, а 86,4% са използвали възможността за изтегляне на формуляри (данъчни, счетоводни, статистически и др.) по електронен път.

Повишава се интересът към самото изпращане или онлайн попълване на формулярите, като е регистрирано увеличение от 2,0 процентни пункта спрямо предходната година и делът на предприятията, използвали услугата, достига 89,0%.
Мярка: Усъвършенстване на секторната законова (Закон за електронните съобщения, Закон за пощенските услуги) и подзаконова нормативна база в резултат на взаимодействието между институциите и неправителствения сектор в рамките на Обществените съвети

• 
  Създаден е Обществен съвет в сектор „Информационни технологии и съобщения” към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В рамките на проведените досега съвещания са обсъдени съществени въпроси, свързани с: нормативната база, затрудняваща работата на кабелните оператори, в т.ч. взаимоотношенията им с операторите на телевизионно съдържание; приключването на процеса на цифровизация на телевизионния ефир; обсъдено е Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщения за изграждане на континентална мрежа с цел изготвяне на национална позиция. Предстои обсъждането на първия проект на закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги през януари 2014 г.
  

Предприети са стъпки за оздравяване на „Български пощи” ЕАД, чрез осигуряване на компенсация от държавния бюджет за несправедливата тежест от извършване на универсалната пощенска услуга през 2011 г. 9 500 000 лв.

Дружеството успешно започна да разширява портфолиото си от търговски дейности, сред които – предлагане на услугите на Българския спортен тотализатор в 264 пощенски станции; да оперира на пазара за ваучери и редица други.

Предприети са стъпки в посока усъвършенстване на секторната нормативна база в областта на пощенските съобщения.

• 
  На 30.09.2013 г. е преустановен аналоговият ефирен телевизионен сигнал в Република България.
  
• 
  Осигурен е ефирен цифров телевизионен сигнал (8-15 безплатни български телевизионни програми) за 96,2% от населението на Република България.
  
• 
  Раздадени са 180 326 декодиращи устройства на лица със специфични социални потребности за приемане на ефирен цифров телевизионен сигнал (общ брой на правоимащите: до 210 711).
  
• 
  Предприети са мерки за населените места, които не са покрити с цифров ефирен сигнал, като на базата на получените отговори от кметове/кметски наместници са определени 84 общини, на които са предоставени финансови средства (в размер на 600 000 лв.) от икономии в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съобразно степента на засегнатост в общините, за осигуряване на възможност за достъп до цифрово телевизионно съдържание. Средствата са предоставени в края на 2013 г., като в момента органите на местното самоуправление и операторите на трите вида платформи (ефирна, спътникова и кабелна) работят върху конкретни практически решения за осигуряване на достъп до телевизионно съдържание на лицата със специфични социални потребности в засегнатите райони на страната.