РАЗШИРЯВАНЕ НА ФИНАНСОВОТО ПОСРЕДНИЧЕСТВО И ДЪЛГОСРОЧНОТО ФИНАНСИРАНЕ НА РЕАЛНИЯ СЕКТОР

Предстои Европейският парламент да приеме проект на Директива относно кредитите за жилищни имоти. В процес на подготовка е законопроект за ипотечния кредит, който има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на директивата.

През септември 2013 г. управлението на ББР е поето от нов управленски екип, който предприе целеви действия в изпълнение на задачата за осигуряване на евтин финансов ресурс за малките и средните предприятия (МСП):

• 
  В изключително съкратени срокове е разработена програма за предоставяне на кредити за най-малките МСП при много благоприятни за българския пазар условия – лихва от 6%, като тя е постоянна за целия срок на кредита.
  

• 
  Подготвят се параметрите на нова програма за по-големите МСП, като тя ще бъде достъпна на пазара през януари 2014 г. Програмата ще бъде насочена към подсегмента на МСП с необходимост за финансиране в размер между 300 000 лв. и
  3 000 000 лв., с приоритет за фирми с инвестиционни проекти. Ценовите условия ще бъдат по-изгодни в сравнение с предлаганите към момента от банковия пазар за такъв тип фирми. Предстои параметрите на програмата да бъдат окончателно уточнени, след което ще бъдат представени пред обществеността.
  
• 
  Амбицията на ББР е от началото на 2014 г. ежемесечно да предоставят нови програми за МСП – директно или с посредничеството на партниращи търговски банки.
  

Изпълнява се съвместен проект на Министерството на финансите, Българската народна банка, Управителния комитет за защита на потребителите на финансови услуги към Комисията за финансов надзор и Световната банка за Диагностичен преглед на финансовата грамотност и защитата на потребителите на финансови услуги в България. На база на диагностичния преглед ще бъде изготвена Национална стратегия за повишаване на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги с ясно идентифицирани приоритети, целеви групи, отговорни институции и срокове.

На фискален контрол подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката – територията на страната, територията на друга държава-членка на ЕС, или трета страна, т.е фискалният контрол обхваща вътреобщностните придобивания на стоки от друга държава-членка на ЕС, вътреобщностните доставки на стоки към друга държава-членка на ЕС, преминаващите стоки през територията на страната от една държава-членка на ЕС, за друга държава-членка и доставките във вътрешността на страната. Фискалният контрол няма да се прилага по отношение на стоките под митнически режим.

Предприети са спешни действия от Агенция „Митници” за извършване на интензивни проверки в зоните на ГКПП и на територията на страната. Целта е пресичане контрабандните канали на акцизни стоки и засилени мерките за контрол в района на българо-турската граница.

От 3 юли 2013 г., с цел защита на българските производители на плодове и зеленчуци от нерегламентиран внос и нелоялна конкуренция се извършват съвместни и постоянни финансови и фитосанитарни проверки на плодове и зеленчуци, доставяни на територията на страната. Те се извършват от органите на НАП, Агенция „Митници”, Българската агенция по безопасност на храните и МВР. Проверки се извършват на ГКПП, в търговските вериги, в складовете и зеленчуковите борси и тържища.

Извършват се съвместни мероприятия със Специализираната прокуратура и правоохранителни органи за разкриване и пресичане на злоупотреби с ДДС от рискови стоки – захар, сухо мляко и зърно.

Осъществява се засилен мониторинг върху дейността на големите търговски вериги с оглед намаляване на загубите и предотвратяване на измами с ДДС при търговията с бързооборотни стоки с произход от вътрешнообщностни придобивания.

Извършват се съвместни проверки на органите на МВР и НАП за физически контрол на стоките придобити/доставяни от/за държави – членки на ЕС, а по отношение на акцизните стоки – с Агенция „Митници”

Предприети са спешни действия от Агенция „Митници” за интензивен контрол и цялостно проследяване движението на акцизни стоки.

В процес на разработване е концепция за оптимизиране на контрола върху производството и търговията с акцизни стоки чрез съвместна дейност на екипи от НАП и Агенция „Митници” за анализ и предотвратяване на фискалните рискове, свързани с производството и търговията на акцизни стоки.
Мярка: Реализация на мерките за ефективност на публичните финанси

Бюджетната процедура за 2014 г. е проведена съгласно разпоредбите на новия Закон за публичните финанси, една от целите на който е постигане на по-висока ефективност на публичните финанси. През периода са проведени консултации и срещи във формат Национален съвет за тристранно сътрудничество (комисии) и с Националното сдружение на общините в Република България. Проектите на бюджетни документи са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите.

Фискалната политика е ориентирана към следване на премерени и балансирани стъпки за фискална консолидация с цел ограничаване въздействието на проциклична фискална политика върху икономиката. В Бюджет 2014 г. и в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза се наблюдава изместване на фокуса на фискалната политика от мерки за консолидация към мерки със стимулиращ ефект върху икономиката.

Съгласно приети промени в Закона за данък върху добавената стойност от

Представители на НАП провеждат срещи с търговци с цел разясняване на механизмите на данъчна измама и възможните мерки, които биха могли да предприемат търговците, за да се предпазят от въвличане в схеми на данъчна измама.

• 
  Национална агенция за приходите
  

Реорганизирана е дейността по събиране на публичните вземания чрез промяна на подхода от механично изпращане на покани за доброволно плащане на публични вземания и отчитане на доброволно платени суми като суми събрани по принудителен ред към индивидуален подход, ориентиран към длъжника, и управление на дълговете.

• 
  Лица, за които е налице разлика в данните по декларация 1 „Данни за осигуреното лице“ и декларация 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ в периода 2008-2013 г.
  
• 
  Лица, които не са подали декларация 6 в периода 2008-2013 г.
  
• 
  На самоосигуряващи се лица, които не са подали декларация 6 за 2012 г.
  

От 01.01.2014 г. съгласно промени в Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е унифицирано декларирането на данни с осигурителни декларации образец 1 „Данни за осигуреното лице“ и образец 6 „Данни за дължими вноски и данък“ чрез едновременно подаване на осигурителните декларации и съпоставяне на данните в тях.

Целта на мярката е намаляване на опитите за манипулиране на данните подавани в декларация образец 1, водещи до злоупотреби с фондовете на ДОО и средствата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), повишаване събираемостта на задължителните осигурителни вноски и подобряване на взаимодействието между структурите на НАП, Националния осигурителен институт и НЗОК.

• 
  Агенция „Митници”
  

С цел подобряване ефективността на цялостната дейност на Агенция „Митници” са изготвени анализи и оценки на дейността по обслужване на лицата, на ревизионната дейност и на дейността по извършване на проверки, включително проверки на мобилните екипи и групи.

Извършен е анализ и са предприети мерки за усъвършенстване на информационната система на Агенция „Митници” (БАЦИС) с цел намаляване на времето за обслужване на икономическите оператори.
Мярка: Възстановяване на процеса на фискална децентрализация, като поетапно се преотстъпват функции и ресурси от централната към местните власти

През септември 2013 г. е приета Програма за стартиране на процеса на финансова децентрализация.

Мерките са взаимно свързани и включват:

• 
  Анализ на възможностите за промяна на финансовия модел;
  
• 
  Стесняване на обхвата на делегираните дейности;
  
• 
  Разширяване на обхвата на местните приходи и съответно на размера на субсидиите;
  
• 
  Анализ на причините, довели до налагането на значителни по размер финансови корекции на бенефициентите по оперативните програми;
  
• 
  Трайно регламентиране на отговорностите по отношение на финансовите корекции, поемане на солидарна отговорност от Управляващите органи на оперативните програми.
  

Проведени са консултации и работни срещи във формат Национален съвет за тристранно сътрудничество (комисии) и с Националното сдружение на общините в Република България. Проектите на бюджетни документи са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и е проведена съгласувателна процедура по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Извършва се ежемесечният мониторинг на мерките, включени в „План за действие за минимизиране на риска от загуба на средства и ускоряване на усвояемостта по оперативните програми, съфинансирани със средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз през периода 2007-2013 г.”, одобрен от правителството на 31.07.2013 г.

Отчита се съществено изпълнение, което директно рефлектира върху намаляване на риска от загуба на средства по програмите.


Мярка: Мониторинг на изпълнението на критичните проекти за програмен период 2007-2013 г.

Отчита се съществено изпълнение, което директно рефлектира върху намаляване на риска от загуба на средства по програмите, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз:

• 
  При програмите, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фонд (СКФ) на Европейския съюз за отчетния период, при верифицираните и реално изплатените суми ръстът възлиза на 14%, което представлява приблизително една четвърт от постигнатото от началото на изпълнение на програмите досега. Над 13% е и повишението по отношение на сертифицираните разходи. Стойността им се равнява на близо една трета от всички разходи, сертифицирани за целия програмен период.
  

• 
  При Програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” през периода верифицираните разходи бележат около 14% повишение. С между 13% и 9% са повишени и реално изплатените суми по двете програми. Близо 5% е ръстът при сертифицираните средства по програмите.