Източник: АМС Сертифицирани разходи по Програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”

• 
  Налице е и значителен напредък по отношение на минимизирането на риска от загуба на средства при автоматично освобождаване:
  

• 
  По отношение на програмите, съфинансирани от СКФ, по данни към 31 декември 2013 г. опасността от загуба е минимизирана до по-малко от 7,7 млн. евро (по Оперативна програма „Техническа помощ” и Оперативна програма „Административен капацитет”). По Оперативна програма „Околна среда” все още съществува риск от загуба на средства в размер на 27 млн. евро. Така максималната обща стойност на загубите може да варира между 7,7 и 35 млн. евро.
  

• 
  В момента програмите, финансирани от ЕСФ в България (Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси и Оперативна програма „Административен капацитет”), са на първо място сред всички държави членки по усвояване на средства от Фонда за 2013 г. с 23% възстановени междинни разходи през тази година при средно ниво за ЕС от 14%.
  
• 
  Предприети са корективни мерки във връзка с изпълнението на отправените препоръки в становището на Главна дирекция „Регионална и селищна политика” на Европейската комисия по спрените плащания по Оперативна програма „Околна среда”. Причината са операции от 2012 г., при които са установени нередности по проведени обществени поръчки. Основните критики са свързани с регистрирано неравностойно третиране на участници, наличие на дискриминационни изисквания, смесване на критерии за подбор и допустимост на кандидати. Оправените препоръки са по отношение на системите за управление и контрол на програмата.
  

През ноември 2013 г. са получени коментарите на Европейската комисия по последната версия на Споразумението за партньорство за програмен период 2014-2020 г. Приложение към Споразумението е и планът за изпълнение на предварителните условия. Комисията намира последната версия за много по-качествена и зряла, но има и конкретни предложения. В момента се работи по отразяване на препоръките. Новата версия ще бъде изпратена на Европейската комисия до края на януари 2014 г. Официалните преговори по Споразумението за партньорство се очаква да започнат през февруари 2014 г.

В процес на разработване е нормативната база, която да регулира процесите по управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Основните постановления – за предоставяне на безвъзмездна помощ, избор на изпълнител, национални правила за допустимост, регулиране на процеса по наблюдение, се разработват с основните участници в процесите, включително и неправителствения сектор и общините. Фокус при разработването на правилата са опростените разходи, използването на интегрирани проекти и съвместни планове за действие.

Проектите на Оперативни програми за следващия програмен период са в процес на разработване, като проектите на Оперативни програми „Региони в растеж“, „Човешки ресурси“, „Околна среда“ и „Иновации и конкурентоспособност”, “Транспорт” и Програмата за развитие на селските райони вече са изпратени за първи коментари на Европейската комисия.

• 
  Въведен е електронен обмен на данни между Управляващите органи, Междинните звена и бенефициентите в процеса на заявяване на средства и отчитане по проекти, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. По този начин се постига опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест за бенефициентите.
  
• 
  Започна подготовката за създаване на мобилно приложение на Единния информационен портал www.eufunds.bg, което ще спомогне за увеличаване на осведомеността и разбирането в обществото относно ефективното и ефикасно използване на СКФ на Европейския съюз в България.
  

Предстои да бъде подготвен анализ на технико-икономическите характеристики и на финансовата структура на проекта „Белене”, и на прогнозите за електропотреблението в региона и в България.

Същевременно е в ход и дело пред Арбитражния съд, заведено от ОАО „Атомстройекспорт“. Съгласно указанията от адвокатската кантора White&Case, наета да защитава интересите на българската страна, всяко действие или изказване, свързано с проекта „Белене“ би могло да окаже влияние върху изхода на арбитражното дело.

Мярка: Възстановяване на доверието на гражданите в системата за регулиране на енергетиката, чрез включване на представители на гражданското общество в ДКЕВР

Действията за засилване на контрола върху естествените монополи са свързани както с промяна на нормативни документи, така и със засилване на административния и финансов капацитет на администрацията към ДКЕВР, която е натоварена с това правомощие за осъществяване на контрол.

В края на ноември 2013 г. е приет нов Устройствен правилник на ДКЕВР и на нейната администрация, където е регламентирана нова организационна структура. Създадена е нова Главна дирекция за осъществяване на контрол и решаване на спорове, в която са пренасочени голяма част от експертния потенциал на специализираната администрация в ДКЕВР.

През 2013 г. от ДКЕВР са извършени множество проверки върху дейността на електроразпределителните дружества, включително е извършен втори регулаторен одит върху дейността им. Съставени са редица наказателни постановления и са наложени имуществени санкции в общ размер над 4 млн. лв.

Възстановяването на доверието в системата за регулиране е дълъг процес, който изисква общи усилия и действия. Повишаването на независимостта и прозрачността в работата на ДКЕВР е първата стъпка от този процес. В процеса на обсъждане на необходимите промени в Закона за енергетиката от ДКЕВР е направено предложение в три посоки:

• 
  Записване на конкретни текстове на изискванията за независимост на енергийните регулаторни органи;
  
• 
  Законово регламентиране за задължително оповестяване на информация във връзка с процедурите по обсъждане на цените в ДКЕВР;
  
• 
  Създаване на Обществен съвет към ДКЕВР, който задължително да има право на участие в процеса по разглеждане и установяване на регулираните цени.
  

Преките ефекти от прилагането на мерките са:

• 
  Намаление на цената на електроенергията с 5%, както за битовите, така и за индустриалните потребители;
  
• 
  Допълнително намаление на крайните тарифи за бита и малкия бизнес на ниско напрежение в сила от 30.12.2013 г. – средното намаление е с около 1% на дневната тарифа и с 10% намаление на нощната тарифа. Промяната на тарифната структура има за цел стимулиране потреблението на електрическа енергия през нощните часове.
  
• 
  Гарантира се натоварване на всички мощности и работа за всички производители на електроенергия.
  

• 
  Промяната в ценовия модел създаде благоприятни условия за развитие на либерализирания пазар;
  
• 
  Освободен е износът на електроенергия.
  

Тази мярка е въведена в съответствие с препоръката на Европейската комисия за анализиране на тарифите за достъп до мрежите, преглед на съществуващите добавки, за да се гарантира, че те не са дискриминационни, икономически нецелесъобразни и че не предизвикват изкуствени бариери за износа.

• 
  С определянето на квотите за изкупуване на електроенергия от Обществения доставчик се предвижда енергията, произвеждана от заводски централи, да се потребява първо за собствените нужди на съответното предприятие и за собственото потребление, а остатъкът се изкупува от обществения доставчик.
  

Взето е решение за разделянето на Националната електрическа компания (НЕК) и Електросистемния енергиен оператор (ЕСО), което разделяне е одобрено от ДКЕВР.

С цел осигуряване на по-евтин газ за българските производители и подобряване на тяхната конкурентоспособност и особено с цел гарантиране на енергийната независимост и сигурността на доставките на природен газ са предприети активни действия по всички инфраструктурни проекти:

• 
  „Южен поток“
  

• 
  Правителството на България работи и по изграждане на междусистемни газови връзки на страната със съседните държави:
  

• 
  По проекта за изграждане на междусистемната газова връзка с Румъния (IBR) е изградена наземна част на българска територия с успешно преминати хидравлични изпитания на плътност и якост; в процес на изграждане е ГИС – Русе Изток;
  
• 
  Изпълнява се преходът под река Дунав;
  
• 
  В процес на финализиране е Споразумение за развитие на проекта – JOINT DEVELOPMENT AGREEMENT;
  
• 
  По проекта за изграждане на междусистемната газова връзка със Сърбия (IBS) е финализирана документацията по обществената поръчка за “Проектиране, упражняване на авторски надзор и консултантски дейности на строеж междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия”.
  

• 
  Азербайджан – „Шах Дениз“
  

На практика след избора от Консорциума „Шах Дениз“ на TAP за пренос на азербайджански газ през Гърция и Албания за Италия и съответно неизбирането на проекта Набуко Запад, единствената реална алтернатива за диверсификация на източниците за България и региона на ЦЮИЕ остава изграждането на необходимата инфраструктура за междусистемна свързаност между страните от региона.

Тези нови междусистемни връзки в страните от региона на ЦЮИЕ в дългосрочен план биха осигурили доставките за региона на „по-късните” обеми природен газ от новооткритите находища в Азербайджан след 2022 г.

• 
  Уестингхаус
  

• 
  Изготвен е План за действие за ускоряване прилагането на ПРСР 2007-2013 г. до края на 2013 г., включващ мерки свързани с: нотифициране на 11-ото изменение на ПРСР; откриване на приеми по мерки, сключване на договори с одобрени бенефициенти, изплащане на плащания, в т. ч. авансови; издаване на гаранции за бенефициенти със сключени договори по мерки 121 („Модернизиране на земеделските стопанства”),122 („Подобряване на икономическата стойност на горите) и 123 („Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”); преструктуриране на Гаранционния фонд. Планът за действие се изпълнява в съответствие с предвидените стъпки и срокове.
  

Увеличението ще позволи да бъдат договорени максимален брой заявления за подпомагане, приети в периода 9-20.09.2013 г., както и да се намали рискът от автоматично отчисление на средства по ПРСР. По този начин ще се постигне максимално усвояване на определения за програмата бюджет, отчитайки намаленията на вече договорени средства в процеса на изпълнение на поетите ангажименти от крайните бенефициенти, и ще се постигне в по-голяма степен изпълнение на количествените цели по мярката.