Правителството работи и за изпълнение на други мерки, предвидени в Програмата „Държавност, развитие и справедливост”

Към момента в страната има изградени земеделски тържища и пазари, но не всички от тях функционират по своето предназначение. На пазарите в градските центрове се продава продукция, закупена основно от тържища и преминала през няколко прекупвачи, в немалко случаи внесена от други държави. На практика възможността за пряка връзка между производителя и потребителя е ограничена.

Поради по-високите разходи за дистрибуция и по-голямата пазарна сила на посредниците и преработвателите малките производители не получават най-добрата пазарна цена. Създаването на пазари за директна реализация от самите производители ще доведе до намаляване на цената за крайните клиенти, което няма да бъде за сметка на производителите. Преодолявайки прекупвачите, производителите ще извършват директни продажби както към крайния клиент, така и към магазините, които също в голяма част от случаите достигат до производителите чрез прекупвачи.

С цел подобряване на пазарния достъп се предвиждат мерки за създаването на специализирани борси и пазари, на които земеделските производители да продават своята продукция директно на потребителите. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) инициира редица срещи със земеделски производители, кметове на общини и областни управители за обсъждане на възможностите за определяне на общински терени за създаване на пазари на производители на плодове и зеленчуци. Разглежда се предложение за изграждане на общи зеленчукови борси с Румъния в някои от крайдунавските градове с цел директна връзка между производители и търговци от двете страни.

Разработват се проекти за създаване на пазари на производители на плодове, зеленчуци и животни, които могат да бъдат реализирани с подкрепата на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.
Мярка: Целево използване на държавния поземлен фонд за стимулиране на продуктовото разнообразие и насърчаване отглеждането на интензивни култури

С оглед преодоляване на недостига на пасища за немалка част от животновъдите се предвиждат мерки за осигуряване на техния по-облекчен достъп до мери и пасища от държавния поземлен фонд, което ще стимулира развитието на животновъдството и продуктовото разнообразие. Предстои разглеждане в Министерския съвет на промени на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които ще се преустанови възможността земеделски производители, които не отглеждат животни, да получават за ползване пасища и съответно европейски субсидии.

За насърчаване отглеждането на интензивни култури при разработване на мерките по ПРСР за новия програмен период 2014-2020 г. се дава приоритет на изпълнението на проекти в направления зеленчукопроизводство, овощарство, етерично-маслени култури.
Мярка: Стимулиране на сдружаването на селскостопанските производители за постигане на конкурентна и икономически ефективна селскостопанска продукция с висока добавена стойност, предназначена за вътрешния и външния пазар

Създават се условия за прилагане на механизмите за подкрепа на групи и организации на производители по първи стълб на Общата селскостопанска политика и мерки по ПРСР 2014-2020 г.

Ползите за членовете на сдруженията са по-добро планиране на производството и пласмент на продукцята, по-силни позици при преговорите на пазара. Ползите за пазара са концентрация и постоянност на предлагането, контрол на качеството на предлаганите продукти.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) разработва и разпространява информационни материали за запознаване на земеделските производители с реда и условията за сдружаването им, за прилаганите маркетингови стандарти за пресни плодове и зеленчуци и биологично земеделие. Организирани са над 12 срещи и дискусии с производители на плодове и зеленчуци от цялата страна.

Като резултат, през втората половина на 2013 г. се наблюдава съществено активизиране на процесите на сдружаване на производители на земеделска продукция. От признатите към момента общо 16 сдружения на производители – групи и организации на производители на плодове и зеленчуци, 10 групи на производители на плодове и зеленчуци са признати в периода юли – декември 2013 г.
Предприети са мерки за подкрепа на уязвими сектори, като животновъдство и тютюнопроизводство. През октомври 2013 г. по схема за национални доплащания за говеда са изплатени 30 млн. лв., по схема за обвързано с производството подпомагане за овце и кози – 15 млн. лв., и национални доплащания за тютюн – 1,5 млн. лв.

МЗХ започва прилагането на нова схема за държавна помощ „Намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез предоставяне на ваучери за гориво”. Помощта е в размер на 84 млн. лв. и ще се предоставя под формата на намалена ставка чрез система за ваучери за компенсиране на част от разходите на земеделските производители за газьол, използван в първичното производство на земеделска продукция. Създадена е организация за приемане на заявления от земеделските производители от 2 януари 2014 г. и отпускане на помощта.

С цел изпълнението на мерките по всички оперативни програми в този период да бъде в контекста на политиките за опазване на околната среда Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разработи “Насоки за интегриране на политиката за околна среда при програмирането за периода 2014-2020 г. в национален мащаб” към всички министерства за включване на проекти, които са екологични и които решават въпросите на околната среда и измененията на климата в техните програми. МОСВ предлага не само аргументите, не само каква да е насоката на проектите, които ще се финансират, но и конкретните предложения какви мерки да се финансират: например, финансиране на проекти за енергоспестяване и енергийна ефективност, което има многостранен ефект – екологичен, намаляване на парниковите газове, спестяване на разходите на домакинства, бизнес и обществени институции за ток; устойчив градски транспорт, умни системи за регулиране на трафика – за да имаме по-удобен, по-евтин и най-вече свързано със здравето на хората, по-чист по отношение на качеството на въздуха транспорт. Този документ е одобрен и на експертно и на министерско ниво и се изпълнява на първа фаза – обхваща етапа на подготовка на оперативните програми, като дава основна правна рамка и представя анализ на институционалните механизми за прилагане на политиките.

Прилагането на Насоките се извършва посредством отразяване на коментари и изпълнение на ангажименти, поети на проведени вътрешноведомствени и междуведомствени координационни срещи (с МЗХ, МИЕ, ИАРА, МТСП, МРР, МИП, МС) във връзка с разработването на Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г., и демаркацията с останалите програми – Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, Програмата за рибарство, Оперативна програма „Регионално развитие”, Оперативна програма „Добро управление”.
Мярка: Разработване на втора фаза на Насоките за интегриране на Политиката по околна среда и Политиката по изменение на климата в процеса на изпълнение на оперативните програми за периода 2014-2020 г.

Разработва се втората фаза на Насоки за интеграция на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата във фондовете за Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика за рибарство за периода 2014-2020 г. – фаза „Изпълнение на Оперативна програма и Споразумение за партньорство”.

В тази връзка са изготвени разработки на тема „Маркиране на преки и непреки връзки между инвестиционните приоритети, включени в Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”, Оперативна програма „Добро управление” и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за периода 2014-2020 г.” и „Формулиране на „критерии за допустимост” и „критерии с определена тежест”.

Изготвен е и е изпратен в Европейската комисия индикативен финансов план на Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г. във връзка с искане за постигане на зрялост на втората версия на проекта на програмата.

• 
  Националните мерки за изпълнение на България за безплатното разпределение на квоти за емисии на парникови газове, с внесени промени в съответствие с Решение на Европейската комисия от 5 септември 2013 г., са изпратени до Европейската комисия.
  

Разработва се проект на Постановление за Министерския съвет във връзка с преразпределянето на средства, генерирани от тръжната продажба на квоти за емисии на парникови газове, от Втория период на ЕСТЕ и компенсирането на собственици на проекти по механизма „Съвместно изпълнение”.

• 
  Подготвена е Рамкова позиция относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии в рамките на Общността с оглед на изпълнението до 2020 г. на Международно споразумение за прилагане на единна, основана на пазара глобална мярка за емисиите от международната авиация. Изготвят се позиции и указания относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове (беклоудинг).
  
• 
  С цел актуализация и съответствие с директиви на ЕО, на законови и подзаконови нормативни актове, касаещи обществени отношения, свързани с опазването на околната среда, са предприети следните действия:
  

• 
  Създадена е работна група за изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който предвижда промени в Глава трета „Oграничаване на емисиите”, Раздел I „Емисии от неподвижни източници”, във връзка с транспониране на изискванията на Директива 2012/33/ЕС за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение съдържанието на сяра в корабните горива. Със законопроекта ще се въведат и изисквания за качество на твърдите горива, използвани за битово отопление от населението, както и норми за допустими емисии, съответстващи на установените свързани емисионни нива от решенията за изпълнение на Европейската комисия, свързани с най-добрите налични техники.
  
• 
  Представен е на Европейската комисия за разглеждане окончателен вариант на Преходния национален план на Република България за големи горивни инсталации, попадащи в обхвата на Директива 2010/75/ЕО.
  
• 
  Разработва се Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Законопроектът ще има за цел усъвършенстване на законовата нормативна уредба в посока намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса. Ще се въведат промени в следните области:
  

• 
  Разрешителен режим за дейности с отпадъци и за организации по оползотворяване на масово разпространени отпадъци;
  
• 
  Управление на дейностите с отпадъци от черни и цветни метали;
  
• 
  Отчисления при депониране на отпадъци;
  
• 
  Управление на строителни отпадъци;
  
• 
  Размер и процедури за предоставянето на банкови гаранции;
  
• 
  Задължения на кметове на общини и управление на битови отпадъци;
  
• 
  Административнонаказателни процедури.
  

• 
  С постановления на Министерския съвет са приети Наредба за третиране на биоотпадъците (15.10.2013 г.), нова Наредба за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (13.11.2013 г.), изменение и допълнение на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (24.10.2013 г.).
  
• 
  Приети са Наредба за разделно събиране на биоотпадъците, Наредба за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци и е изготвен проект на Наредба за класификация на отпадъците.
  

• 
  Осигурена е устойчива работа на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Доразвита и усъвършенствана е работата на Информационната система за разрешителни и мониторинг при управлението на водите. Обновена е Системата за управление на Националната база данни в Изпълнителната агенция по околна среда. Инсталиран и тестван е нов софтуерен продукт за докладване на данните за качество на атмосферния въздух до Европейска комисия и Европейска агенция по околна среда.
  

Изготвен е проект на т. нар. „Премастър план за устойчиво развитие на туризма в България – с хоризонт до 2030 г.”, който е първа стъпка при разработването на Националната стратегия за развитие на туризма. Планът е във връзка с необходимостта от разработване на дългосрочна стратегия за устойчиво развитие на отрасъла, с ясно посочен ангажимент на държавата. Към момента той е в процес на обсъждания с неправителствени организации на туристическата индустрия, БАН, университети и регионални сдружения с цел изготвяне на окончателен вариант. Предстои да бъде одобрен към края на март 2014 г. от Министерския съвет.

За първи път в туризма се създава дългосрочна отраслова стратегия, която определя секторната политика до 2030 г. Стратегията има за задача да осигури трайна конкурентоспособност на България като туристическа дестинация, а туристическият сектор да се развива на основата на успешни дългосрочни партньорства на национално, регионално и местно ниво. Доказателство за това са следните постигнати резултати:

• 
  Българската туристическа индустрия има показатели над средносветовните и средноевропейските и се нарежда сред водещите страни като икономически резултати от туризма.
  
• 
  По данни на World Travel and Tourism Monitor туризмът генерира 9% от глобалния брутен вътрешен продукт на света, а за България той вече е 13,6% от БВП на страната (преди 1 година е бил 12,5%).
  
• 
  Според прогнозите на Световната организация по туризъм към ООН средният ръст на туристи в близките години до 2020 г. се очаква да бъде – за Европа 2,7%-2,8%, и за Азия около 3,5%-4%, докато за България има устойчив ръст от над 4%, като за първите десет месеца на 2013 г. в сравнение с данните за предишната година е 5,5%, т.е. ние сме два пъти над средния ръст на туристи за Европа.
  

Като се вземат предвид най-значимите глобални тенденции, които ще формират новата пазарна среда и бъдещето на българския туризъм в периода до 2020 г. и 2030 г., се откроява необходимост от:

• 
  Разработване на туристически продукти, подходящи за възрастова категория 65+, като комбинация между специализирани видове туризъм – балнео, културен туризъм, еко и селски туризъм и др.
  
• 
  Насочване на националната реклама и към този сегмент туристи с акцент върху възможностите, които страната предлага за развитие на медицински туризъм посредством разширяване на хотелската база с изграждане на балнео (медикъл спа) и таласотерапевтични центрове и предоставяне на възможности на туристите от този сегмент за възползване от лечебните свойства на българските минерални води и лечебни кал и луга.
  
• 
  Акцент в разработването на специализирани туристически продукти, които притежават потенциал за преодоляване на сезонността, и създаване на дългосрочна емоционална връзка с България.
  
• 
  Търсене на възможности за привличане и гарантиране на инвестициите в туристическия сектор и оптимизиране на процедурите на инвестиционния процес.
  

Най-силни като образ за България в съзнанието на туристите са морският и културният туризъм. От маркетингова гледна точка би било удачно тези два вида туризъм да се използват като „ракета носител” за налагането на нетрадиционни за момента туристически продукти и услуги чрез съвместно предлагане.

Имплементирането на настоящия Премастър план ще даде възможност на потенциалните инвеститори да реализират своите инвестиционни проекти в сферата на туризма.

„Премастър планът за устойчиво развитие на туризма в България с хоризонт 2030 г.” подготвя набор от дългосрочни стратегии в областта на планирането, инвестициите, вътрешния туризъм, проучванията, предоставянето на услуги, подобряването на инфраструктурата и транспорта, професиналната подготовка и квалификация на заетия в туризма персонал, диверсифицикацията на туристическия продукт, възстановяване и поддръжка на съществуващи туристически зони и подобряване облика на дестинацията като цяло.

Проектът дефинира стратегическите документи, на базата на които се получават средства от структурните инструменти, а именно: оперативните програми. Те адресират основните проблеми в социално-икономическото развитие, като по своята същност представляват правителствената политика за тяхното разрешаване в рамките на приоритета на стратегията.

С Премастър планът ще се въведе Система за мониторинг, наблюдение и контрол на изпълнението на заложените мерки с подробно разписани индикатори, отразяващи влиянието върху туристическия сектор, икономическото развитие и социалната среда, опазването на природните, културните и антропогенни ресурси.

Планът е разработен в съответствие със: Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г., изм., бр. 68 от 2013 г.); Национални и регионални стратегически планови документи; Тенденции на Световната туристическа организация до 2050 г.; Програма “Дестинация Европа 2020”.

Предприети са редица мерки за промяна на процедурата по приемане и обработване на заявления за визи, които благоприятстват за развитието на туризъм в: Москва, Санкт Петербург, Киев, Одеса, Минск, Кишинев, Анкара, Истанбул, Одрин и Бурса, Астана и Ташкент

С цел съобразяване с добрите практики на останалите държави – членки на Европейския съюз, в областта на визовата политикав МВнР е назначен посланик за специални поръчения по визовата политика.