Отчет изпълнение на управленската програма на правителството
Постигнати са следните индикатори от изпълнението на програмата
Изтегляне 1.43 Mb.
|
Постигнати са следните индикатори от изпълнението на програмата:
През отчетния период са стартирали следните инфраструктурни проекти:
Завършени са и са пуснати в експлоатация следните инфраструктурни обекти:
В процес на изпълнение са всички основни инфраструктурни проекти по ОПТ, както следва:
Подписани са и договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за: Лот 3 на АМ „Струма” (10.06.2013 г.); за подготовка за доизграждане на АМ „Хемус” (12.07.2013 г.); за изграждане на обходен път на гр. Монтана (22.08.2013 г.); за рехабилитация на гарови комплекси по TEN-T мрежата – „Рехабилитация на гаров комплекс централна гара – София”, „Рехабилитация на гаров комплекс жп гара Бургас – пътническа”, „Преустройство и саниране на приемно здание Пазарджик – II-ри етап” (23.08.2013 г.).
Приоритетите в железопътния сектор са: цялостното завършване модернизацията на жп линията „Бургас – Пловдив”, както и модернизация на участъка „София – Септември” по жп линията „София – Пловдив”. Другите два проекта, които са включени в списъка с приоритетни проекти на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” за финансиране в програмен период 2014-2020 г., са проектът за модернизацията на жп линията „Карнобат – Синдел” и проектът за възстановяване на жп линията „Русе – Варна”. Със средства от Инструмента за свързване на Европа се предвижда да се извърши модернизацията на жп линията „Видин – Медковец” и „София – Драгоман”. През следващия програмен период в пътния сектор остава за изграждане най-тежкият участък от АМ „Струма”, който обхваща Кресненското дефиле. В зависимост от наличния финансов ресурс ще се работи и по участъците Видин – Монтана и Мездра – Ботевград. Други приоритетни проекти са АМ „София – Калотина” и частта от АМ „Хемус” до пътния възел Плевен – Ловеч, както и тунелът под връх Шипка. По отношение на интермодалността за пътници и товари приоритетни проекти са изграждането на Интермодален терминал в Северен централен район за планиране в България – Русе, и проект „Изграждане на трети метродиаметър на метрото в София”. Предвижда се реализацията на проекти за развитие на информационни системи в корабоплаването, надграждащи съществуващите системи и системите в процес на изграждане, доставка на специализирани плавателни съдове, модернизация и изграждане на съоръжения за приемане и третиране на отпадъци в българските пристанища с национално значение, повишаване качеството на аеронавигационните данни и информация и подобряване на управлението на околната среда в областта на гражданското въздухоплаване. Със средства от Инструмента за свързване на Европасъвместно с Република Румъния се предвижда да бъде реализиран проект за подобряване на корабоплаването по р. Дунав; изграждане на жп отсечката между София и Драгоман; рехабилитация на жп отсечката Видин – Медковец и реконструкция на пътя между Калотина и Драгоман (12 км).
Инвестицията в строителството на терминала възлиза на около 75 млн. лв. Той е построен за около 20 месеца на 20 000 кв. м., като това е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от стария терминал. Терминалът разполага с 25 гишета за чекиране на пътниците, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, модерни системи за обслужване на пътници и багаж, атрактивни търговски зони и комфортни открити пространства.
Съоръжението е част от проект „Супер Бургас – Зона за обществен достъп” – фаза първа. Цялостният проект е свързан с реорганизация на съществуващите пространства в пристанище Бургас и предвижда изграждане на свободната зона за обществен достъп, в която на едно място ще бъдат събрани морски, автомобилен и жп транспорт. С изграждането на Морската гара се създава възможност за реализиране на концепцията за отваряне на града към морето, изнасяне на промишлените дейности и преструктуриране на крайбрежните промишлени зони и определяне на нови терени за обществено обслужване. Общата стойност на инвестицията е в размер на 3 298 000 лв. Пътническият терминал е на площ 2700 кв. м. и може да поема около 100 000 пътници годишно.
Инвестицията е над 3,5 млн. лв., а строителните дейности трябва да приключат за 8 месеца. В обхвата на проекта е включено и възстановяването на подлеза под пероните, който е важна пешеходна връзка за жителите на гр. Пазарджик.
Концесионерът на летищата Варна и Бургас „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” е вложил 80 млн. лв. в проектирането и изграждането на терминала, както и в инфраструктурата на летище Бургас. Това е най-голямата инвестиция, правена на бургаското летище през последните десетилетия. Вторият терминал на летище Бургас е отличен пример за успешно публично-частно партньорство, благодарение на което гр. Бургас вече има красиво и модерно летище, което ще спомогне за развитието на туризма и икономиката в региона и България. Сградата на новия терминал на летище Бургас е модерно съоръжение, отговарящо на високите европейски стандарти, и е изцяло съобразена с изискванията, свързани с присъединяването на България към Шенгенското пространство. Терминалът е разположен на близо 21 000 кв. м., с обширни площи за пристигащи и заминаващи пътници.
За реализирането на този проект са инвестирани около 2 млн. лв. Разширението на терминала ще подобри обслужването на пътниците от Шенгенското пространство и извън него, както и ще отговори на нуждите на летището, свързани с нарастващия брой пътници. Летище София има и категория III B, която позволява на самолетите да кацат при минимална видимост от 75 метра. Малко летища в света оперират в такива условия. Новата категория ще намали броя на самолетите, които при лошо време се пренасочват към запасни летища. Това ще спести неудобствата на пътниците и авиокомпаниите, като няма да доведе до увеличаване на цените на билетите и на таксите за обслужване.
В продължение на близо 3 години, благодарение на сътрудничеството на 7 европейски страни (Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция), с техните 8 управители на железопътната инфраструктура и 1 орган за разпределение на капацитета, създадоха коридора „Ориент” с цел да бъде изградена съществена връзка между Централна и Югоизточна Европа и да бъде създадена връзка към Азия през Черно и Егейско море, която да предоставя добра, надеждна услуга на базата на хармонизирани технически и процедурни условия. Участие от българска страна взеха експерти от МТИТС и НК „Железопътна инфраструктура”.
Случаят е разкрит в областната дирекция в София. Проверена е процедурата на провеждане на 110 изпита, като е установено, че на 38 от тях на кандидатите за водачи са били предоставени предварително отбелязани отговори. При преглед на случаен принцип на листовки, попълвани от началото на годината до юли 2013 г., са установени над 190 нарушения. За всички 19 служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, които са провеждали изпитите, има съмнения, че са участвали в схемата. Началникът на сектора е освободен, а други пет служители, за които има най-много сведения за нарушения, са предложени за дисциплинарно производство. Останалите са лишени от възможността да провеждат изпити, докато разследващите органи и прокуратурата се произнесат по случая. Новото е, че изпитващите в София са само от централната администрация, предстои жребиите за определяне на място на изпит да станат електронни и усилено се работи за въвеждане само на електронни листовки. При тях фалшифицирането е изключително трудно. Интересът към електронните листовки нараства бързо – над 50% от изпитите в страната са с таблет, като има области където този процент надхвърля 90. НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ РЕГИОНИТЕ
Изпълнение: Мярка: Партньорство с Националното сдружение на общините в България През октомври 2013 г. е подписано Споразумение между Министерския съвет и Националното сдружение на общините в Република България. Приоритетните направления между централната и местната власт в това споразумение се отнасят до реални и последователни реформи в местното самоуправление, съгласуваност и допълване между националните и общинските политики, ефективно използване на европейските фондове до 2020 г. както и прозрачност и резултатност при взаимодействието между властите. Мярка: Разработване на пилотна програма за интегрирано развитие на изоставащи райони и общини в Северозападна България за периода 2014- 2020 г. В началото на ноември 2013 г. е проведена среща-дискусия в Министерския съвет във връзка с включването на Северозападния район в Споразумението за партньорство за периода 2014-2020 г., като пилотен район, в който ще бъде прилаган моделът на интегрирани териториални инвестиции и подготовката на Интегрирана стратегия за териториално развитие на Северозападен район. Документът се разработва от екип на Софийския университет „Климент Охридски” на основата на приетия от Министерския съвет Регионален план за развитие на Северозападен район (2014-2020 г.). Резултатите са представени на заседанието на Регионалния съвет за развитие на Северозападен район, проведено през декември на 2013 г. Мярка: Приемане и изпълнение на Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (NUTS 2) за периода 2014-2020 г. за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и намаляване на дисбалансите между регионите в страната В края на юли 2013 г. Министерският съвет прие Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. С тези документи се определят стратегиите за интегрирано развитие на районите от ниво 2 до 2020 г., насочени към постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Основната задача на разработените планове е да обосноват необходимостта от реализация на взаимосвързани дейности в различни сектори за създаване на по-добри условия за социално-икономическо и териториално развитие и преодоляване на съществуващите междурегионални и вътрешнорегионални диспропорции. Регионалните планове за развитие задават стратегическата рамка за териториално ориентиране на националните секторни политики, включително за разработването на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз. Те осигуряват стратегическа платформа за разработването на Областни стратегии за развитие и Общински планове за развитие. Мярка: Възстановяване на Съвета за децентрализация На 31 юли 2013 г. Министерският съвет прие Постановление за създаване на Съвет по децентрализация на държавното управление (СДДУ). Председател на Съвета е министърът на регионалното развитие, а членове – заместник-министри, областни управители и представители на местната власт. Чрез възстановяването на СДДУ се цели подобряване на взаимодействието между централната и местните власти във връзка с възстановяване на процеса на децентрализация. Крайна цел е да се подобрят услугите за гражданите и бизнеса, чийто основен доставчик са общините. През 2013 г. са проведени две заседания. На първото от тях е приета Програма за работа на Съвета за децентрализация до края на 2013 г. и е обсъден докладът за изпълнение на Програмата за периода 2011-2012 г. Докладът е приет от Министерския съвет с Решение от 22 ноември 2013 г. На второто заседание е приета Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация за периода 2014-2015 г. (Пътна карта) и е направен преглед на изпълнението на работната програма за 2013 г. Голяма част от мерките за изпълнение през 2014-2015 г. са насочени към повишаване на финансовата самостоятелност на местните власти.
Правителството провежда ускорени и ефективни реформи на ВиК отрасъла. За периода на първите шест месеца на работа на правителството е поставен фокус върху реформата в отрасъл водоснабдяване и канализация за постигане на финансово, технически и екологично устойчив отрасъл, който предоставя ВиК услуги с високо качество на поносими за потребителите цени. За целта трябва да заработят ефективно ВиК асоциациите и да бъдат опубличени активите на ВиК дружествата, т. е. да станат публична общинска или публична държавна собственост. Разработени са подробен график за 2014 г. и процедура за дейностите по изваждане на активите от балансите на дружествата и сключване на договорите за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК операторите в обособените територии. За първи път от 20 години ще започне да се инвестира в строителство и рехабилитация на язовири за питейни нужди. Ще стартира доизграждането на два язовира – „Луда Яна” край Панагюрище и „Пловдивци” край Рудозем, както и рехабилитацията на яз. „Студена” и пречиствателната станция за Перник. Тези проекти трябва да бъдат изпълнени до 2017 г. Разработена е Програма за решаване на проблема със сезонния и целогодишен воден режим в някои населени места. Освен изменение и допълнение на Закона за водите и подготовката на Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията на Република България, през шесте месеца на управление правителството работи и за въвеждането на постоянен граждански контрол за резултатите от дейността на ВиК операторите и цената на услугите.
През шесте месеца на управление правителството работи активно за изпълнение и на останалите мерки, включени в Управленската програма „Държавност, развитие, справедливост”.
През отчетния период Община Варна сключи договор за обществен превоз на пътници с „Градски транспорт” АД, в резултат на което по проекта е сключен договор за доставка на 70 броя автобуси.
|