Отчет на Националната здравноосигурителна каса е представен подробно

Заложено е приходите за 2009 година да бъдат 2 милиарда 472 милиона 943 хиляди лева. Обаче са събрани с 11 на сто по-малко – 2 милиарда 208 милиона 197 хиляди лева. Вероятно поради тази причина при изпълнението на бюджета на НЗОК по разходите общият размер на разходите за 2009 година е предвидено да бъде 2 милиарда 71 милиона 182 хиляди лева, но реално са похарчени 1 милиард 752 милиона 776 хиляди лева, или за 2009 година на практика е реализиран излишък в размер на 445 милиона 421 хиляди лева.

През 2002 година под давление да се увеличи ресурсът, който се харчи през здравната каса, се въведе едно минимално плащане по 1,50 лева на дете, което прави 18 милиона лева, които отново под натиска на желанието да се увеличава финансирането за системата постепенно от 1,50 лева вноската, специално за децата, достигна над 200 милиона лева, защото започна да се извършва като здравноосигурителна вноска и се налагаше на минималния осигурителен доход.

По същия начин е поставена и темата с пенсионерите. Размерът на вноската за пенсионерите, която държавата прави, се изчислява върху размера на пенсията, като процент от размера на пенсията. Трябва да се има предвид, че пенсията по никакъв начин не е доход от труд и в този смисъл не бива да се търси връзка между нейния размер и вноската, която се прави за пенсионера. Така или иначе, с времето поради различни причини се достигна до това, че държавата през данъци прави едни огромни трансфери към бюджета на НЗОК, които в рамките на общия баланс не може да си позволи да разреши на Националната здравноосигурителна каса да похарчи. Тази бомба със закъснител беше заложена с увеличаването на здравноосигурителната вноска от 6 на 8 на сто, когато през 2008 година със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше планиран излишък от 401 милиона лева.

На практика осигурителните вноски, които държавата събира от хората, са около 60 на сто от общите постъпления в касата. Ако се цели балансиране на бюджета на НЗОК, може да бъде постигнато по два начина – или чрез намаляване по някакъв начин на задължителните трансфери, които държавата прави, или чрез увеличаване на разходите за здравеопазване с около 1 на сто от БВП, което означава автоматично да се даде отговор на въпроса – кой друг сектор се орязва с това 1 на сто и този проблем ще продължи да стои.

Моите анализи показват, че няма да успеем да увеличим дела на разходите за здравеопазване като дял от БВП, а по-скоро трябва да помислим съвместно с колегите от Министерството на труда и социалната политика, като осигурителна политика какви трябва да бъдат размерите на осигурителните вноски, които държавата плаща с данъци за половината население, което е здравно неосигурено поради социалния си статус – деца, пенсионери, безработни и т. н. Когато вдигаме размера на пенсиите, все едно ние автоматично трябва да увеличим и размера на разходите за здравеопазване, а пенсиите не са доходи от труд, но за това никой не говори. Те говорят, че едва ли не парите, които отиват за здраве, трябва да се изразходват за здраве. Добре, нямаме нищо против, но тогава трябва да седнем, да разгледаме и другите сектори и от някъде да отрежем един процент от БВП, след като това са целеви за здраве пари.

Оттам идват излишъците, тъй като не можем да си позволим да похарчим всички пари, които наливаме в касата, а бюджетираме с излишък, който всъщност не е реален излишък за бюджета, защото не са постъпили от вноски. Това е излишък, който ние от един данък местим от една сметка в друга, на практика. Ние не събираме повече от обществото за здраве. Например, ние събираме 1 милиард 600 милиона лева.