Цитирания в чужбина и в международни издания

Цитирания в чужбина и в международни издания:

4) Nonka Bogomilova. “The Legal Status of the Religious Communities in Bulgaria and the European Standards”, in: Religija I Tolerancija, Novi sad, 7, pp. 71-86, in: Zorica Kuburic. Contribution of the Magazine “Religion and Tolerance” to the Development of Serbian Sociology of Religion”, p.119, /в библиографията/, in: The Sociology of Religion in the Former Yugoslav republics, YSSR, XV, Nis, 2008

4. Nonka Bogomilova: Religion, Law and Рolitics in the Balkans in the End of the 20^th and the beginning of 21^st Century, Sofia, Iztok-Zapad, 2006. – in: Matevski Z. The Challenges of Sociology of Religion in Macedonia after 1991, pp. 51-56 in: The Sociology of Religion in the Former Yugoslav Republics, YSSR, XV, Nis, 2008, p. 55 /в библиографията/

5. Nonka Bogomilova. “The Bulgarian Situation of Religion in School” /непубликуван/. - in: Perry Glanzer. Religion, Education and the State in Post-Communist Europe, in: Comparative Education Review, vol. 53, N1, 2008 – www. .uchicago.edu/doi/pdf/1086/593170

6. Рефериране на книга на Стефан Пенов в Русия /МИСТЕРИИ НА ЮДАИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО/ В: сб. на “Собор Российской православной интеллигенции”, Санкт Петербург 2008,А.Швечиков.
ІV. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ В ИЗДАТЕЛСКАТА И ИНФОРМАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ

Освен множеството тематични сборници и сборници с материали от конференции, които всяка година издава Институтът за философски изследвания, негов досегашен постоянен и традиционен печатен орган е списанието Философски алтернативи, което излиза в шест книжки годишно, всяка от които в значителен обем. През изтеклата 2008 в шестте книжки на списанието са публикувани 106 ма­териала, от които 15 преводи на чуждестранни автори,12 отзиви за ново-излезли книги. Рецензирани са 127 материала, от които 18 са отхвърлени, а три са върнати на авторите за преработка. Списанието редовно отразява събития от философско-научния живот в стрината и чужбина. То се ползва със заслужен авторитет сред философските списания, издавани у нас. Има договор с он-лайн библиотеката за Централна и Източна Европа със седалище във Франкфурт за разпространение на статии по поръчка срещу заплащане. За 2007 г. по тази линия са получени около 220 евро, а за 2008 – около 250 евро. От абонамент и от продажби на списанието за книгоомбен за последната година са получени общо 1258.64 лв. Като се имат пред вид разходите за издаване на една книжка – от порядъка на 800-1000 лв. на книжка – горепосочените суми са недостатъчни за годишната издръжка на списанието. Досега БАН също отпускаше годишна субсидия, която за 2008 е в размер на 1600 лв., но тя също е недостатъчна. Всичко това показва, че за успешното издаване на списанието са необходими средства, които то трябва да намери от други източници. През последните няколко години списанието ежегодно успешно кандидатстваше и печелеше суми по конкурса за научна периодика на Фонд научни изследвания. През 2008 обаче такива пари не се получиха по две причини: основната е в късно обявения и впоследствие провален от самия Фонд научни изследвания конкурс за научна периодика (до момента няма обявено класиране, а и вече не може да има, тъй като 2008 е изтекла). Втората причина (която с особена сила ще важи и занапред) е в необходимостта списанието да покрие определени изисквания, свързани с неговото индексиране и рефериране в международно признати издания и други подобни. Това налага списанието критично да разгледа досегашните си приоритети и да набележи мерки за своевременното си привеждане в съответствие с новите изисквания и норми.

От друга страна, във връзка с необходимостта да се увеличи броят на публикациите на сътрудниците от Института, публикувани в издания с импакт фактор и в авторитетни реферирани издания, възниква въпросът за наше издание, което да отговаря на тези условия. И след като Философски алтернативи (поне засега) не е такова издание, то трябва да има друго такова. Първите крачки в решаването на тази задача бяха направени през 2008 с решението на Научния съвет на ИФИ да започне издаването на ново списание Balkan Journal of Philosophy, което да излиза изцяло на английски език, да има международна редколегия, материалите в него да се подбират на принципи на double blind review и то да стане реферирано и индексирано издание. Това списание вече е налице: избрана беше такава редколегия, която влезе във функциите си и първата книжка на списанието е вече готова. Единствено бавната и тромава процедура на Издателството на БАН е причина тя още да не е отпечатана. Но дори и след това трябва да мине известен период от време, докато списанието придобие известност и бъде признато за отговарящо на международно приетите норми за научна периодика.

Пак във връзка с издателската дейност на Института следва да се отбележи, че през последните няколко години започна да излиза поредица от сборници под названието Философски изследвания. Досега са излезли около 8 книжки – по две на година. Идеята е за в бъдеще тази поредица да се оформи като периодично издание с ISSN номер, с постоянна мандатно избираема редколегия, което да запълва потребността от допълнително издание на Института, в което сътрудниците да могат да публикуват нарастналата си продукция. Наред с това обаче, за да е успешно това начинание, е необходимо да се повиши качеството на материалите, приемани за публикуване в него, така че изданието също да отговаря на определени стандарти.

Горепоставените проблеми и задачи в издателската дейност на Института са напълно решими, при условие, че в обозримото бъдеще се положат целенасочени усилия за тяхното реализиране.
V. Участие на ИФИ в подготовка на специалисти: форми, сътрудничество с учебни заведения.

Традиционно значителна част от сътрудниците на Института за философски изследвания са лектори в различни български университети, като някои от тях са имали лекции дори и в чужбина. Данните от последните пет години убедително сочат това: през 2004 наши сътрудници са водили лекции и упражнения в 10 университета у нас и в чужбина; през 2005 те са имали лекции и упражнения в 12 университета; през 2006 – отново в 12 университета; през 2007 – общо в 9 университета у нас и в три в чужбина и през 2008 – също в 9 университета у нас и в три в чужбина. Спектърът на лекционните курсове е много широк: обхваща почти всички философски дисциплини и редица други дисциплини на други социални науки. Всяка години от 2004 досега броят на часовете за лекции и упражнения е около и над 1000 часа годишно. Тези данни никак не са странни, те се дължат на факта, че ИФИ има високо квалифицирани специалисти във всички области на философията и на редица други социални дисциплини. Не всички университети в България имат достатъчно високо квалифицирани лектори по всяка една от преподаваните дисциплини, ето защо нашите сътрудници са често търсени и канени да преподават. Фактически ИФИ е активен донор на лектори в българските университети.

Институтът за философски изследвания е основната институция в България, която обучава докторанти по философия. Той е акредитиран от Националната акредитационна агенция към Министерския съвет на Република България да подготвя специалисти по следните философски дисциплини: онтология, теория на познанието, философия на науката, логика, етика, естетика; философия на културата; философия на икономиката, философия на правото, философия на религията, история на философията, съвременна философия и социална философия. Традиционно обучението на докторанти в Института е много успешно. Общо за последните пет години от 2004 досега в Института са се обучавали 44 докторанти (редовни, задочни и свободни), от които 22 са били жени. От тези 44 докторанти 18 са защитили успешно своите дисертации, други 17 са все още докторанти към 31 декември 2008 г., а само двама са били провалени на защитата; още няколко докторанта са с изтекъл срок на докторантурата, но все още не са стигнали до защита. Това прави кръгло 75% от нашите докторанти успешно защитават дисертациите си при 50% средно за БАН. За сравнение този показател за университетите в България е около 20%.

Понастоящем към 1 януари 2009 г. (заедно с новоприетите докторанти) в ИФИ има 13 редовни докторанта (това са Ива Георгиева, Георги Николов, Димитър Ганов, Поля Търколева, Христо Иванов, Вероника Рацеева, Цена Желязкова, Мирослава Блаха, Орлин Йорданов и Галин Пенев, като новоприетите са Ясен Праматаров, Стефан Петков и Жасмина Донкова) и двама на самостоятална подготовка (Мюмюн Тахиров и Валентин Вацев). През петте години два от докторантите правят и втора дисертация в Централно Европейския университет в Будапеща, въпреки че успешно са защитили първити си докторати у нас и че работят като научни сътрудници (Марина Бакалова и Борис Грозданов). През последните години редица докторанти спечелиха грантове за краткосрочна или дългосрочна специализация в чужбина. Възможностите за специализация и успешна подготовка на нашите докторанти се увеличават, като тук трябва да се посочат постигнатите предварителни споразумения с валидност четири години (2009-2013) за обмен на докторанти по линия на Програмата Еразмус с Католическия университет в Льовен, Белгия; Университета в Лиеж, Белгия и Open University в Лондон, Великобритания. Такива споразумения досега Институтът не е имал. Предстои тяхното утърждаване от БАН, за да влязат в сила от септември 2009. Всички тези стъпки са една добра предпоставка за още по-успешен процес на подготовка на докторантите в нашия Институт и за повишаване качеството на тази подготовка. Задачата, която Институтът си поставя в това отношение в съвсем краткосрочен план, е всеки докторант от ИФИ поне веднъж по време на докторантурата си да отиде на краткосрочна или по-дългосрочна специализация в чужбина. По такъв начин ще постигнем нормите и практиката, приети в развитите страни на Европейския съюз и по света.
VІ. КАДРОВО СЪСТОЯНИЕ НА ИФИ

Към 31 декември 2008 кадровото състояние на ИФИ е следното: 77 души са на щат, от тях 65 са изследователите и 12 души е администрация и научно-помощен персонал. Структурата на научния състав е следната: 37 сътрудници са хабилитирани (1 член-кореспондент, 7 старши първа степен и 29 старши втора степен) и 28 са научните сътрудници І и ІІ степен. От всичките 65 сътрудника 10 са доктори на науките и 55 са доктори по философия плюс един доктор по философия, който още не е научен сътрудник (процедурата му тече в момента). Ако сравним тези данни със структурата отпреди пет години (през 2004 г.), ще забележим, че понастоящем броят на хабилитираните сътрудници е по-малък оттогава (тогава те са били 43 души), а на научните сътрудници е по-голям (тогава те са били 22 срещу 28 сега). Това се дължи на процеса на подмладяване на научния състав на Института. Ето още данни за това: през 2004 сме имали само 4 научни сътрудници под 35 годишна възраст, а сега са 11. Тогава трима старшите сътрудници І степен са били над 65 годишна възраст и пет от старшите сътрудници втора степен – над 60 годишна възраст. В края на 2008 вече няма нито един старши сътрудник І степен над 60 годишна възраст и само четирима старши сътрудници ІІ степен над 60 годишна възраст. В резултат, средната възраст на сътрудниците в Института е под 50 години.

Този процес трябва да продължи и през следващите години. Всяко спиране би довело до повторно застаряване на състава. Гаранция за успешното продължаване на процеса е именно в успешното обучение на докторантите, за което се говореше в предишния раздел, защото те са основният и единствен масив, от който Институтът набира своите кадри след конкурси.

През 2008 приключи процеса на хабилитиране на Иван Кацарски в старши научен сътрудник І степен и в момента текат два други конкурса за придобиване на същото звание. Тече друг конкурс за придобиване на званието старши научен сътрудник ІІ степен. Беше повишен в звание от научен сътрудник ІІ в научен сътрудник І степен Кристиян Енчев, който беше назначен на постоянен трудов договор в Института. За научен сътрудник ІІ степен бе назначена (след успешно спечелен конкурс) д-р Мина Стоева. Получи дипломата си за доктор по философия Петър Канев и в момента тече конкурс за научен сътрудник в Института. Предстоят и други повишения на млади сътрудници в Института.

През 2008 продължи да се утвърждава експертната дейност на Института. Сравнението с данните от предишните години красноречиво говори за това. Например, през 2006 сътрудници на Института са автори на 189 писмени материала с експертен характер; през 2007 те дори нарастват на 227; а през 2008 са отново 188. От друга страна, докато през 2006 от сътрудници на Института са реализирани 83 участия в експертни органи на външни за БАН организации (правителствени и неправителствени), фондации, съвети, комисии и пр.; през 2007 те са 134 участия (от които броят на експертните оценки е 45); а през 2008 имаме 141 такива участия.

Институтът за философски изследвания има сключени два договора за отдаване на площи под наем. Единият е с фирма “Анекс”, подновен на 05.08.2007, за отдаване под наем на 57 кв.м. площ срещу 780 лв. Месечно. Получената сума за 2008 е в размер на 9360 лв. Другият договор е с фирма „Радея”, подписан на 13.09.2004 за отдаване под наем на фасадна стена срещу наем от 391.16 лв. Получената сума за 2008 е в размер на 4694.04 лв., или общо от двата договора за 2008 са получени 14054.04 лв.

І.НАЛИЧНОСТ В НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА 132459 ЛВ.

-в т.ч. валута 31372 лв.

ІІ. ПРИХОДИ 971699 ЛВ.

В Т.Ч.:

-СУБСИДИЯ 832400 ЛВ.

-СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА 139299 ЛВ.

1.СНСФ - 42637 ЛВ.

2.ДОГОВОРИ С МОН И СТИПЕНДИИ - 29410 ЛВ.

3.ПРИХОДИ ЗА СПИС.ФИЛОСОФСКИ АЛТЕРНАТИВИ -2035 ЛВ.

4.ПРИХОДИ ОТ ТАКСИ ДОКТОРАНТИ – 9350 ЛВ.

6.ПРИХОДИ ОТ НАЕМИ – 7098 ЛВ.

7.ПРИХОДШ ПО МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ – 33598 ЛВ.

8.ВЪТРЕШЕН ТРАНСФЕР ОТ БАН-ЦУ ЗА СПИСАНИЕТО -1600 лв.

/СУМАТА Е ВКЛЮЧЕНА В СУБСИДИЯТА/

9.ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА МВФШ-15171 ЛВ.

1.ЗАПЛАТИ -600962 ЛВ.

2.ДРУГИ ПЛАЩАНИЯ ЗА ПЕРСОНАЛ -130373 ЛВ.

/ОБЕЗЩЕТЕНИЯ,ХОНОРАРИ, СБКО/

3.ОСИГУРОВКИ -134340 ЛВ.

4.СТИПЕНДИИ - 44510 ЛВ.

5.ИЗДРЪЖКА -102800 ЛВ.

/НАУЧНО-ИЗСЛ.РАБОТИ,МАТЕРИАЛИ,ЕЛ.ЕНЕРГИЯ,

ТОПЛОЕНЕРГИЯ,ВЪНШНИ УСЛУГИ,БТК-УСЛУГИ,

ТЕКУЩ РЕМОНТ,ПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ,КОМАНДИРОВКИ

В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА/

6.ЗАКУПУВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ

МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ - 1926 ЛВ.
ІV.ПРЕХОДЕН ОСТАТЪК ЗА 2009 Г. - 96653 ЛВ.

В Т.Ч.ВАЛУТА 254 ЛВ.

Изводът, който се налага от тези данни, е че ИФИ трябва да се ориентира към увеличаване на собствените си приходи, т.е. на допълнителните приходи извън бюджетната субсидия по линия преди всичко на повече спечелени национални и международни проекти. Ние нямаме друга възможност, защото характерът на дейността ни не позволява осъществяване на иновационна и стопанска дейност, подготовка и трансфер на технологии, приходи от придобити патенти и т.н. Следователно самата финансова ситуация показва правилността на основната задача на Института – ориентирането към външни (национални и международни) договори, така че всеки сътрудник в Института да участва поне в един национален и един международен договор. Само така могат да се набавят повече средства както за Института като цяло, така и за допълнителни възнаграждения върху заплатата на сътрудниците. Разбира се, казаното ни най-малко не означава да се откажем от справедливите искания на Академията за съществено увеличаване на бюджетната субсидия за БАН, за да стане тя съпоставима с бюджетните субсидии за развитие на научните изследвания в повечето страни на Европейския съюз. България не трябва да бъде изключение от провежданата в това отношение политика в ЕС. Тези справедливи искания обаче трябва да съчетаем със стремежа към съществено увеличаване на извънбюджетното финансиране по линия на външните проекти.