Отчет на програмата на правителството на европейското развитие на България втора година съдържание 2



страница3/41
Дата19.07.2018
Размер2.51 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41

Публични финанси


През втората година на управление съумяхме да отговорим на предизвикателствата в хода на бюджетното изпълнение, което позволи страната ни да бъде един от добрите примери в Европейския съюз за строга и дисциплинирана фискална политика.

П


Дисциплинираната фискална политика и мерките за фискална консолидация в разходите позволиха касовият дефицит да остане значително под заложения допустим праг, като по отчет дефицитът по КФП на касова основа за 2010 г. бе в размер на 4% от БВП.
оставихме фокуса върху благоразумната фискална политика, поддържане на макроикономическата стабилност и засилване устойчивостта на българската икономика. Предприехме мерки за намаляване на неефективните разходи в структурата на държавния бюджет и реорганизиране на администрацията и намаляване на числеността й – след функционален анализ на административните звена и структури – в цялата администрация.

  • Изпълнението на бюджета през първите месеци на 2010 г. премина при напрежение в изпълнението на планираните приходи с приетия в края на 2009 г. Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2010 г. и натиск върху разходите за осигуряване на ресурс за разплащане на възникнали задължения от предходни години. Това наложи да направим ревизия на фискалните параметри за 2010 г. Тази година, за разлика от други, спазихме поетия в края на пролетта на 2010 г., ангажимент за предсрочното внасяне на ЗУДБ за обсъждане в Народното събрание, изпреварвайки с един месец заложения краен срок. По този начин бе осигурено повече време за провеждане на политическия дебат, както и необходимата за бизнеса и домакинствата предсказуемост относно икономическото състояние и развитие през 2011 г.

С проектобюджета за 2011 г. потвърдихме поетите ангажименти пред международната финансова общност, че публичните финанси на България ще продължат да бъдат стабилни, особено в съпоставка с тези на страните от региона и спрямо останалите държави-членки на Европейския съюз.

Фискалната консолидация продължава и през 2011 г., като планира дефицитът на консолидираното правителство да бъде сведен до 2.5% от прогнозния БВП с продължаване на мерките по отношение на разходите, усъвършенстване на контролните механизми и започналото плавно подобряване на приходите при завръщането на икономиката към растеж. Изменен и допълнен беше Законът за общинския дълг (ЗОД), с който се ограничи възможността за поемане на дългосрочен общински дълг. По този начин общинските съвети няма да могат да приемат решения за поемане на дългосрочен общински дълг след изтичането на 39 месеца от избирането си. Приетите промени създадоха условия за ограничаване на разходите и за намаляване задлъжнялостта на общините от началото на 2011 г., в резултат на което към 31 май 2011 г. поемането на дългосрочен общински дълг намаля с 4.1%. Регламентирано бе годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година


от 1 януари 2011 г. вече да не може да надвишава 15% от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.

  • Н
    Публичните финанси на страната ни ще продължат да бъдат стабилни.
    ов съществен момент в бюджетната процедура за
    2012 г. е интегрирането на инициативата на Европейската комисия (ЕК) “Европейски семестър”,
    която цели засилване и укрепване на икономическото управление и координация на икономическите, фискалните и бюджетните политики на държавите -членки чрез задълбочаване и разширяване обхвата на процедурите на ЕК за фискално наблюдение. Това позволи постигане на съгласуваност между основни фискални и бюджетни документи на правителството с ангажиментите по Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегия “Европа 2020” и Конвергентната програма. В рамките на процеса на разработване на Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) и Конвергентната програма на Република България (2011-2014 г.) се стремяхме не само да следваме насоките на ЕК при изготвянето на двата стратегически документа, но и да защитаваме и отразяваме обществения интерес в тях. Предложихме допълнителни области, в които през следващите години е необходимо да се положат повече усилия, като инфраструктурата и нейното значение за подобряване свързаността на България с Единния пазар.

  • Постигането на успешна бюджетна консолидация, подкрепяна от подобрено управление на бюджета, и повишената ефективност на разходите е основа за запазване на валутния борд. Предприетите от правителството мерки за допълнително повишаване устойчивостта на публичните финанси, както и политиките за насърчаване на конкурентоспособността на икономиката адресират и целите на т. нар. “Пакт за еврото плюс”. Положителните очаквания и оценка на международните рейтингови агенции потвърдиха установеното в международен план мнение за стабилност на публичните финанси на Република България.

  • От началото на 2011 г. насочихме усилията си към разработване на фискални правила, обединени в т.нар. “Пакт за финансова стабилност”, които да гарантират в дългосрочен план макроикономическа и финансова устойчивост на България. Правителството предложи три мерки:

  • Ограничаване преразпределителната роля на държавата до определен процент от БВП;

  • Гарантиране на широко балансирана бюджетна позиция и недопускане на дефицит над определен процент от брутния вътрешен продукт;

  • Промяна на преките данъци само с квалифицирано парламентарно мнозинство.

В процеса на проведените консултации бяха формулирани конкретни параметри и подходи и бе направено предложение мерките от Пакта за финансова стабилност да бъдат записани в националното законодателство, както следва:

  • Мярка първа за размера на публичния сектор – да бъде заложена в Закона за устройството на държавния бюджет. Предложението бе максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма да не може да надвишава 40% от прогнозния вътрешен продукт.

  • М
    Разработена бе Конвергентна програма на Република България
    (2011-2014 г.).

    ярка втора
    – за бюджетното салдо – да бъде записана в основния закон – Конституцията на Република България. Предложението е допустимият размер на бюджетното салдо да бъде установен със закон. Предлага се промени на допустимия размер на бюджетното салдо в този закон да се приемат с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители.

  • Мярка трета – за преките данъци – да бъде отново записана в Конституцията на Република България. Предложението е закони, с които се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите, или закони, с които се установяват нови видове данъци върху данъците или печалбите, да се приемат с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители.

  • На 26 май 2011 г. в НС бяха внесени проектотекстове на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България и на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.

  • На 1 юни 2011 г. НС гласува състава на Временна комисия за обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.

  • На 29 юни 2011 г. НС прие на второ четене промени в Закона за устройството на държавния бюджет, с които бяха заложени основните параметри на Пакта за финансова стабилност. С тях се определят конкретни максимални стойности за разходите и дефицита по консолидираната фискална програма. Според приетите текстове размерът на общите разходи не трябва да бъде по-висок от 40% от БВП, а бюджетното салдо, в случай че е отрицателно, не може да надвишава 2% от БВП.

  • С цел продължаване подготовката на Република България за членство в Еврозоната разработихме Конвергентната програма на Република България (2011-2014 г.) съгласно изискванията на Регламент №1466/97/ЕО в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, и за целите на многостранното наблюдение. Програмата бе одобрена от МС на 13.04.2011 г. и беше сред първите изпратени на ЕК (15.04.2011 г.) съгласно изискванията на Кодекса за поведение за изпълнение на Пакта за стабилност и растеж. Конвергентната програма, която е тясно свързана с Националната програма за реформи, е част от процеса на многостранно фискално наблюдение в EС. Изпълнението на заложените в програмата ангажименти на правителството, които са консистентни с целта за присъединяване на България към ЕВМ ІІ и Еврозоната, ще допринесе за:

  • Предвидима и прозрачна фискална политика, която допринася за макроикономическата стабилност.

  • Прилагане на благоразумна фискална политика с оглед овладяване на резултатите от кризата с цел спазване изискванията на Пакта за стабилност и растеж и изпълнение на препоръките по Процедурата по прекомерен дефицит, инициирана от Съвета на ЕС, от юли 2010 г.

  • П
    Извършва се ежемесечен контрол и анализ на финансовите резултати за дейността на държавните предприятия и търговските дружества с над 50% държавно участие в капитала.
    одобряване дългосрочната устойчивост на публичните финанси
    с оглед на натиска по линия на процеса на застаряване на населението.

  • В изпълнение на мерките за повишаване качеството на публичните финанси, предвидени в Програмата на правителството на европейското развитие на България, бяха извършени ежемесечен контрол и анализ на финансовите резултати дейността на държавните предприятия и търговските дружества с над 50% държавно участие в капитала и дружествата с цел осигуряване нов източник на допълнителни средства за държавния бюджет чрез внасяне на допълнителен дивидент на база натрупани резерви и неразпределени печалби от тези търговски дружества и държавни предприятия. Утвърдени бяха план-сметки за приходите и разходите за концесионната дейност и за приходите и разходите на Фонда за покриване на разходите по приватизацията.

  • Ежемесечно бе извършван анализ и контрол за отпусканите средства на “БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, Национална компания “Железопътна инфраструктура” и ДП “Пристанищна инфраструктура” за субсидии и капиталови трансфери. Извърши се контрол на разходите за техническа ликвидация в миннодобивния отрасъл и минали екологични щети, в резултат на което чрез снижаване сметните стойности на проектите и анализ на действително извършените работи се реализира икономия на бюджетни разходи.

  • Подготвена бе Концепция за интеграция на “Българска фондова борса” АД и “Централен депозитар” АД в европейските и световните финансови пазари, приета с протоколно решение на МС от 6 април 2011 г. В изпълнение на приетото решение, с оглед консолидиране на държавното участие в капитала на “Централен депозитар” АД, МФ придоби акции от капитала на дружеството чрез прехвърляне от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

  • Министерският съвет прие Разпореждане за образуване на еднолично акционерно дружество с държавно участие на капитала “Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД.

  • Основните характеристики в частта на данъчната политика на правителството бяха:

  • Ставките при преките данъци не са променени;

  • Увеличават се някои акцизни ставки в съответствие с договорения график за достигане на минималните допустими ставки за ЕС;

  • Увеличена бе ставката за облагане по Закона за данък върху добавената стойност на организираните туристически услуги;

  • Въведен бе данък върху застрахователните премии;

  • Осигурителните вноски за фонд “Пенсии” бяха увеличени с 1.8%;

  • М
    Съотношението консолидиран държавен дълг към БВП на България възлиза на 16.2% и страната запазва челните си позиции за
    2010 г., като е на второ място сред страните-членки на ЕС.
    инималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и професии бяха увеличени с 5.6% спрямо
    2010 г., като средният осигурителен доход е прогнозирано да нарасне с 6.3% спрямо 2010 г.

Очакванията ни са тези аспекти на данъчната политика да повлияят в посока на подобряване и поддържане на благоприятна и предсказуема бизнес среда, стимулиране на инвестиционната активност, в т.ч. привличане на чуждестранни инвестиции, имайки предвид, че България е сред страните-членки на ЕС с ниски нива на данъчната тежест. Приоритет на данъчната политика е избягването на резки изменения по отношение на доходите в условията на започналото икономическо възстановяване.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница