Парламентарно измерение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

В рамките на Парламентарното измерение (ПИ) на Българското председателство на Съвета на ЕС бяха проведени шест междупарламентарни конференции. Те значително допринесоха за ползотворното сътрудничеството между националните парламенти, Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета. Чрез провеждането на тези конференции, както и национални събития като кръгли маси, семинари, информационни кампании, публични лекции и дискусии, ПИ даде добра възможност за по-активно участие на народните представители, бизнеса, академичните среди и неправителствените организации в дискусии по актуалните теми от европейския дневен ред.

ПИ измерение, като съществен и неделим елемент от Председателството ни, допринесе за ползотворно сътрудничество между националните парламенти, институциите на ЕС и други организации, както и за обмена на добри парламентарни практики и развитието на парламентарната дипломация.

По време на Срещата на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите в ЕС (Председателски КОСАК) България получи широка подкрепа за приоритетите на своето Председателство, а темите, които бяха обсъдени, засегнаха бъдещето на Европейския съюз и ролята на макро-регионалните стратегии на ЕС за устойчиво развитие, стабилност и сигурност. Интерпарламентарна конференция по въпросите за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана прие Декларация на ръководителите на делегации, очертаваща възможностите на ЕС да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен и потвърждаваща нуждата от стратегически фокус върху Западните Балкани. Европейската перспектива за Западните Балкани, ускоряването на реформите в региона и стратегическата енергийна и транспортна свързаност бяха основен акцент на дискусиите. Интерпарламентарна конференция за стабилност, икономическа координация и управление в ЕС бе единственото събитие от Парламентарното измерение, което се проведе в Брюксел. В неговите рамки се обсъдиха възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент за изпълнението на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, бъдещето на Многогодишната финансова рамка след 2020 г., бъдещето на данъчната политика на ЕС, както и цифровизацията и бъдещето на труда и неравенствата в държавите членки. В рамките на втората Среща на Съвместната група за парламентарен контрол на ЕВРОПОЛ се приеха с единодушие нейните процедурни правила – безспорен голям успех за Парламентарното ни измерение. Предмет на дискусии бяха многогодишното програмиране на дейността на Европол за периода 2019 – 2021 г., противодействието на незаконното съдържание онлайн и оптимизирането на киберсигурността, както и приноса на Европол към борбата с тероризма и превенцията на организираната престъпност. По време на Срещата на председателите на комисиите по енергетика на парламентите в Европейския съюз се обсъдиха теми, свързани с енергийна инфраструктура и сигурност на доставките, Енергийния съюз и механизмите за преминаване към енергия от възобновяеми източници. В рамките на пленарното заседание на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите в ЕС (LIX Пленарен КОСАК) бяха гласувани Принос и Заключения на LIX COSAC, в които бе приветствана европейската перспектива за Западните Балкани, запазването на Кохезионната политика на ЕС, разгледано бе бъдещето на Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 г., Европейският стълб на социалните права и, не на последно място, контрола от страна на парламентите върху спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Водещи приоритети за участието на България в процеса на вземане на решения през следващите 6 месеца, по време на Австрийското председателство, остават темите и досиетата от Програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС и от Програмата на Триото председателства (Естония-България-Австрия), които не бяха финализирани по време на нашето Председателство и работата по които ще продължи.

• 
  Българското председателство успя да изведе темата за Западните Балкани като водеща в дневния ред на ЕС след 13 годишна пауза. За първи път след 2015 г. бяха приети Заключения на Съвета по политиката на разширяване и процеса на стабилизиране и асоцииране (26 юни 2018 г.). Решението за започване на преговори за членство в ЕС с Република Македония и с Албания през юни 2019 г. е оценено като историческо не само за страните от Западните Балкани, но и за ЕС като цяло.
  
• 
  Българското председателство осигури навременен и ефективен диалог по Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г. На 9 март 2018 г. в София бе организирана Конференция на високо равнище, която даде възможност на държавите членки да обменят мнения преди публикуването на предложението на ЕК. В рамките на подготвителната работа преди представяне на предложението за следващата МФР бяха проведени редица срещи на ниво посланици на триото председателства, Генералния секретариат на Съвета и ЕК. Българското председателство, в сътрудничество със следващите председателства – Австрия и Румъния, своевременно активира специална работна група за МФР, която започна работа веднага след представяне на предложението на ЕК за МФР за периода 2021-2027 г. Предложението за следваща финансова рамка бе дискутирано за първи път от държавите членки на заседанието на Съвет „Общи въпроси“ на 14 май 2018 г. В периода до средата на месец юни 2018 г. бяха публикувани и редица секторни законодателни предложения за прилагане на отделните програми. Стартира и аналитичната работа по пакета в специалната работна група по МФР. В рамките на проведените 6 заседания на работната група бяха обсъдени въпроси от хоризонтален характер, като продължителност на МФР, гъвкавост на бюджета, новата програма „Инвест ЕС“, обединяваща всички финансови инструменти в един, като бяха разгледани и двете най-големи политики, а именно Кохезионната и Общата селскостопанска политики. Паралелно се проведоха и две заседания на РГ „Собствени ресурси“, на които бяха разгледани законодателните предложения на ЕК във връзка с финансирането на бюджета на ЕС за МФР 2020 – 2027.
  
• 
  В рамките на Съвет „Общи въпроси“ беше постигнат напредък по общо 13 досиета, включително приемането на Решение на Съвета за определяне на периода на изборите за Европейския парламент през 2019 г. Българското председателство успя да осигури консенсус в Съвета и по Решението за изменение на Акта от 1976 г. относно избора на членове на Европейския парламент. Ключово постижение на Българското председателство е приемането на Регламента относно статута и финансирането на европейските политически партии и фондации, който влезе в сила на 4 май 2018 г. Постигнат беше и общ подход по Европейската гражданска инициатива, а като резултат от конструктивния подход на Председателството по време на политическите междуинституционални преговори по предложението за Междуинституционално споразумение за задължителен регистър за прозрачност бяха отблокирани преговорите по досието, като ще продължат по време на Австрийското председателство.
  
• 
  Проведеният на 12 април 2018 г. в Люксембург Съвет по общи въпроси, посветен на бъдещето на Кохезионната политика, беше ключов. Предвид предизвикателствата, представени в докладите на Европейската комисия за изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове и относно икономическото, социалното и териториално сближаване, както и във връзка с необходимостта от опростяване, Българското председателство предложи Заключения на Съвета, посветени на рационализиране на системата за предоставяне и изпълнение на Кохезионната политика и ЕСИФ след 2020 г., които бяха одобрени от Съвета. В заключенията се призовава за засилено прилагане на принципа на субсидиарност и пропорционалност в управлението и контрола на фондовете, опростяване на законодателството и гъвкаво програмиране на помощта, плавен преход между програмните периоди.
  

• 
  Специално предизвикателство за Българското председателство беше задействаната от Европейската комисия процедура по чл. 7, ал. 1 от ДЕС относно върховенството на закона в Полша. Това наложи не само внимателно провеждане на дискусиите в Съвета с цел избягване на противопоставяне между държавите членки, а и „тиха дипломация” от българска страна за насърчаване на диалога между Европейската комисия и Полша. Темата за върховенството на закона в Полша беше обсъждана на всички заседания на Съвет „Общи въпроси“ през първата половина на 2018 г.
  
• 
  Българското председателство продължи интензивния ритъм на работа по двете всеобхватни (Омнибус) предложения на Комисията за адаптиране на отменената с Договора от Лисабон процедура по регулиране с контрол. На 20 март 2018 г. Съвет „Общи въпроси“ одобри частичен общ поход за стартиране на междуинституционални преговори по досиетата. На 28 юни 2018г. Българското председателство проведе стартиращ триалог.
  
• 
  Съществен напредък беше отбелязан в преговорите за изпълнение на ангажимента, произтичащ от параграф 28 на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2016 г. (МИС), по разработване на необвързващи критерии за прилагане на членове 290 и 291 от ДФЕС. По време на Българското председателство беше одобрена допълнителна позиция на Съвета във връзка с четирите елемента от позицията на Европейския парламент, които не бяха включени в първоначално приетия мандат по време на предходното Естонско председателство. В периода на Председателството беше проведена една политическа среща по досието за утвърждаване на постигнатия напредък и набелязване на последващите стъпки.
  
• 
  В рамките на междуинституционалните преговори по параграф 40 от МИС за разработване на практически договорености за обмен на информация във връзка с международните споразумения на ЕС беше постигнато съгласие по голяма част от елементите на бъдещия документ. По време на Председателството се проведе и третата политическа среща между Съвета, Парламента, Комисията и ЕСВД.
  
• 
  Българското председателство продължи интензивния ритъм на работа по двете всеобхватни (Омнибус) предложения на Комисията за адаптиране на процедурата по регулиране с контрол. В периода на Българското председателство бяха разгледани всички четири елемента на предложението за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2011, т. нар. „Регламент за комитологията“, който не е изменян от приемането му през 2011 г.
  
• 
  В рамките на РГ „Правилник за персонала“ Българското председателство постави за обсъждане всички предварително определени теми, свързани с изпълнението на целта за 5 % съкращения на служителите в институциите на ЕС, изпълнението на целта за 40 % жени на средни и висши управленски постове в ЕК, привлекателността на европейската публична служба, актуалните въпроси по подбора на персонал и доклада на ЕК за географския баланс сред служителите в институциите на ЕС. Българското председателство своевременно адресира появилите се в хода на работа непредвидени теми, свързани с персонала на агенциите на ЕС, нововъведената програма на ЕК за млади професионалисти и дългоочаквания доклад на ЕК за географския баланс, който беше публикуван едва две седмици преди края на Председателството.
  
• 
  За периода на Българското председателство РГ „Съд“ обсъди и одобри две предложения за изменение и допълнение на Процедурния правилник на Общия съд на ЕС. Предложенията бяха утвърдени на 26 юни 2018 г. от Съвет „Общи въпроси“.
  
• 
  Бяха проведени триалози по предложение за Регламент за изменение и допълнение на Регламент 1093/2010, отнасящ се до местоположението на Европейския банков орган, и предложение за Регламент за изменение и допълнение на Регламент 726/2004, отнасящ се до местоположението на Европейската агенция по лекарствата. Беше постигната договореност с ЕП по всички въпроси от технически характер и беше приет мандат от КОРЕПЕР за приключване на преговорите по поправките на ЕП, които се отнасят до институционални въпроси.
  

• 
  При Българското председателство преговорите по излизането на Великобритания от ЕС навлязоха в решителната си фаза. На 29 януари 2018 г. Съвет „Общи въпроси“ (член 50) прие директивите за преходния период, а през март 2018 г. беше постигнат значителен напредък по проекта на Споразумението за оттегляне и бяха приети Насоките на Европейския съвет за рамката на бъдещите отношения между ЕС и Великобритания. Българското председателство беше ръководено от принципа за запазване на единството между 27-те държави-членки.
  

• 
  България съдейства за прилагането на Глобалната стратегия за външна политика и политика за сигурност на ЕС под ръководството на Върховния представител, като петте приоритетни области имаха еднаква значимост за постигане на целите й. Съгласно приетите последващи заключения държавите членки продължиха да укрепват сътрудничеството си по отношение на връзката вътрешна-външна сигурност, борбата с хибридните заплахи, киберсигурността и др. Укрепването на устойчивостта на партньорските държави – особено в съседните на Европа региони, както и стратегическите комуникации и усилията за насърчаване на по-координирана публична дипломация също продължиха да бъдат приоритет за България и ЕС.
  
• 
  Важни резултати в изпълнение на приоритетите в програмата на Българското председателство на ЕС бяха постигнати в рамките на организираната в София среща на министрите на външните работи Гимних. Сред обсъдените въпроси бяха Сирия, Западните Балкани и КНДР, а съвместно със страните кандидатки бе дискутирано укрепването на сътрудничеството и партньорството в областта на сигурността и отбраната.
  
• 
  Западните Балкани бяха централна тема на дискусиите на почти всички формати по линия на общата външна политика и политиката за сигурност, домакинствани от България, както и на неформалната среща на министрите на външните работи на ЕС „Гимних“, проведена на 15-16 февруари 2018 г. в София. Министрите на външните работи обсъдиха публикуваната на 6 февруари 2018 г. Комуникация на ЕК „Надеждна перспектива за разширяване за Западните Балкани и засилен ангажимент на ЕС към тях“ в контекста на подготовката на срещата на върха през май 2018 г. Бяха обсъдени възможностите за подобряване и задълбочаване на сътрудничеството със страните-кандидатки в областта на сигурността и отбраната.
  

Председателството допринесе и за взаимния конструктивен диалог между ЕС и Турция. Срещата на върха в т. нар. Лисабонски формат ЕС-Турция във Варна в края на м. март 2018 г. беше ключовото събитие в това отношение, съпътствано от редица дискусии на експертно ниво. Председателството успя да преодолее и всички резерви във връзка с единния текст на Заключенията на Съвета по политиката на разширяване, запазвайки по този начин без промяна статута на Турция като страна-кандидат и стратегически партньор на ЕС в редица ключови области.

Следва да се отбележат проведените три двустранни бизнес форума със страните от Западните Балкани и един двустранен бизнес форум с Турция в отчетния период. На 24 януари 2018 г. влезе в сила подписаното през 2012 г. двустранно Споразумение за икономическо сътрудничество с Република Турция и бе сформирана след период на шестгодишни преговори Смесената българо-турска комисия за икономическо сътрудничество.

• 
  Източното партньорство бе един от приоритетите на Българското председателство, предвид нашите интереси към изграждането на стабилно и предвидимо Европейско съседство и стабилност в Черноморския регион. Дискусии в рамките на Съвета бяха проведени по Молдова и Украйна като част от Европейската политика за съседство, като беше извършена подготовка за срещата на високо равнище ЕС-Украйна (9 юли 2018 г.).
  
• 
  През април Съветът прие заключения във връзка с последните събития в Сирия, включително вследствие извършените от САЩ, Франция и Обединеното кралство целенасочени въздушни удари срещу съоръжения за химическо оръжие. Изтъкната бе необходимостта от възобновяване на търсенето на политическо решение на конфликта в рамките на ръководения от ООН Женевски процес.
  

Темите, свързани с Близкия Изток, бяха непрекъснато на дневен ред на Съвета предвид ситуацията и развитията в региона (БИМП, Сирия, Либия, Йордания, Йемен), включително дискусия по Либия с участието на специалния представител на Генералния секретар на ООН по Либия, неофициален обяд с палестинския президент Махмуд Абас и др.

Беше направен анализ и очертана рамка за бъдещите отношения с Русия след провеждане на президентските избори в страната.

Друг важен аспект на дискусиите бяха развитията в КНДР и ядрената програма на страната. България участва активно във формирането на ОВППС, включително в качеството си на местно представителство на ЕС в Пхенян.

• 
  Българското председателство съвпадна с Председателството ни на Стратегията на ЕС за Дунавския регион (октомври 2017 г. – октомври 2018 г.). В тази връзка подготвихме и координирахме дебата сред Националните координатори и Координаторите на приоритетни области, в резултат на който беше одобрена Пътна карта за преглед на Плана за действие на Дунавската стратегия за адаптирането й към новите реалности и предизвикателства в Дунавския регион. България имаше водеща роля при постигането на консенсус между Дунавските държави по избора на нова структура, подпомагаща изпълнението на Стратегията. Основен тематичен фокус на Българското председателство на Стратегията е поставен върху туризма и културата и техния принос за постигане на икономически растеж, заетост и свързаност между регионите по река Дунав.
  

• 
  По време на Българското председателство на Съвета на ЕС бяха предприети конкретни стъпки за задълбочаване на трансатлантическите отношения между ЕС и САЩ и Канада.
  

По време на Българското председателство са запази динамиката в отношенията на ЕС с Канада, внесена с подписването на Споразумението за стратегическо партньорство (SPA) и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) през октомври 2016 г. успешно продължава процесът по ратифициране на SPA и CETA. Приет беше годишният доклад за състоянието на отношенията ЕС-Канада от Съвместния съвет за сътрудничество ЕС-Канада.

• 
  Българското председателство на Съвета на ЕС подпомогна работата на Върховния представител на ЕС по външна политика и политика за сигурност за укрепване на връзките със страните от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) в контекста на неговото ключово място и нарастващо влияние в световната политика, икономика и финанси. Председателството участва в политически консултации с Европейската служба за външна дейност и следващия ротационен председател Австрия относно приоритетите на ЕС по АТР. Продължи работата по финализиране на процедурата по сключване на Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Сингапур и и Споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Япония.
  
• 
  В контекста на по-нататъшно засилване на съгласуваността между вътрешните и външните измерения в областта на миграцията усилията бяха съсредоточени върху всеобхватен подход, при който се използват всички инструменти и политики на ЕС, вкл. визи, търговия и др., за предотвратяване на опасните пътувания и нелегалното пресичане на границите и увеличаването на броя на ефективно върнатите незаконни мигранти. Съвместното изявление ЕС – Турция се доказа като ефективен инструмент за управление на мигрантските потоци по Източното Средиземноморие, като пълното му изпълнение, със спазване на поетите ангажименти и от двете страни, продължава да бъде от изключително значение за ЕС.
  

• 
  Продължават усилията на ЕС в борбата с тероризма. Българското председателство положи всички усилия за постигане на по-добър баланс между дейностите за борбата с тероризма и правоприлагането чрез всеобхватен подход на ЕС с фокус върху младите хора. На 11 юни 2018 г. в Брюксел се проведе неформално съвместно заседание на Работна група „Тероризъм-международни аспекти“ и Политическия комитет на НАТО. Събитието постави началото на диалог на експертно ниво между ЕС и НАТО, както и обмен на добри практики по отношение на реализираните дейности по борбата с тероризма от двете организации, включително в географски региони от взаимен интерес.
  
• 
  
  Каталог: static -> media -> ups -> categories -> attachments
  ups -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
  attachments -> Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад
  attachments -> Примерен правилник за вътрешния ред в етажната собственост раздел I общи положения Ч
  attachments -> Отчет за изпълнение на целите за 2017 г. Наименование на администрацията: Министерство на околната среда и водите
  attachments -> Програма за трансгранично сътрудничество „ черноморски басейн 2014-2020 резюме на програмата
  attachments -> Програма за трансгранично сътрудничество „ черноморски басейн 2014-2020 резюме на програмата
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството североизточен район
  
  
  
  Изтегляне 0.97 Mb.
  
  Сподели с приятели: