Отчет за 100-те си дни направихте, министър Рашидов. За първи път ставате и политик, и администратор. Как ви се видяха тези 100 дни във властта ?

Вежди: Амбициран съм и ще направя реформи

Вежди РАШИДОВ, министър на културата. Снимка: Пламен Стоименов

- 100-те дни бяха сериозно изпитание за мен. Като всяко начало. Особено за човек, който не се е занимавал с административна дейност. Но слава Богу, Господ ме е дарил с много инат и с много желание да не се проваля.

- Да, наложих тази тишина, следвайки хубавата българска поговорка, че нивата не иска молитва, а мотика. Някои медии имаха съмнения за нашите 100 дни, но ние предпочетохме да си свършим работата, преди да говорим. И сега съм горд да заявя, че свършихме колосална работа. Горд съм с екипа от млади и енергични професионалисти. Ние сме първото министерство, което бързо прокара своя Устройствен правилник. Оптимизирахме звената с 15%, подредихме си дирекциите и започнахме реални реформи. Докато други обясняваха какво ще правят, кого ще накажат, ние събирахме в министерството най-талантливите и най-способните хора на България, разговаряхме с гилдии, за да чуем идеите им.

- Този закон се е търкалял още от Нина Чилова, после е преминал в ръцете на министър, който не е пожелал да ги прокара, защото тези текстове са горещ картоф. Е, аз застанах зад тях с ясното съзнание, че законът е необходим за България. Думата колекционер не е порочна. Колекционерите са хора, които инвестират в културата. Слава Богу, че не допуснахме да ни вкарат в кошарата на лобистите. А че държавата с години бе абдикирала, че на КПП-тата както влизат цигари без бандероли или китайски стоки, така може да влиза и излиза културно наследство, за това не носи вина Министерство на културата. Ако обаче в някой колекционер открием открадната вещ, какъв е проблемът да я конфискуваме? Просто трябва да загърбим личните си интереси. В министерството ни няма нито един човек, който да е колекционер или консултант на колекционер. Съвестта ми е чиста!

- Когато съм бил свободен, съм бил много критичен. И вие, медиите, най-добре го знаете. Но когато управляваш едно национално звено, когато в него има десетки човешки съдби - не можеш да хвърляш думи на вятъра.

- Много нарушения. Когато дойдохме, заварихме 70% от бюджета изхарчен и изразходвани 100 % от парите за капиталови разходи. Установихме нарушения в т.нар. турски театри, които не отчитат никакви приходи, а имат разходи, по-големи от софийските театри. Други нарушения са от типа: директор подписва сам със себе си за 20-30 хил. лева, назначават си жени, деца, баби, лели, братовчеди, по музеите има безотчетни пари, които влизат и изчезват. Дублират се, надписват се ремонтни дейности. Един кв. м боядисване струва 12 лева, а аз намирам отчет за 120 000 лева, дадени за боядисване на 200 кв.

- Да, има и подпис на предишния министър, но по-странното е, че печатът на министъра е бил използван от началника на кабинета на министъра. Много от фирмите, които са извършвали ремонти и капитално строителство, са на близки на началника на кабинета. А охранителните фирми в министерството са на близки и роднини на главните съветници и главните секретари. Това ми напомня един прекрасен роман на Янко Станоев „Домашни истории”.

- В България има 43 държавни театъра. Част от тях не пълнят салоните, друга - работят на пълни обороти. А актьорите им получават поравно. Татяна Лолова на 70 години пълни салона и носи печалби. Да, ще субсидираме хубави проекти. Но би било почтено печалбите от представленията да отиват в тези, които докарват публиката. Ще съм щастлив да видя хора в театрите, които от труда си получават по 5000-6000 лв. А тези, които не могат да пълнят салоните - да се самозакрият. Не може стадионът в Кърджали да е пълен за Нелина срещу 20 лева, а двата театъра в града да не могат да напълнят залите си за по 5-6 лева билетчето!

- Бюджетът е малък. На всички министерства, не само на нашето. Ще се опитаме да активираме европроектите, защото те доскоро не са работили. Усещам, че може да имаме и конфликти не за друго, а защото реално започваме да правим необичайни неща, които ще бъдат съпроводени и с много болка. Министерството няма да абдикира от своите задължения, но хората трябва да се научат, че каквото изработят, това ще получат.

- Има една цел, към която трябва да се насочим - културен туризъм. В този сектор има европари, но няма разбиране какво значи културен туризъм. Хората у нас не осмислиха, че туристите, като отидат във Флоренция, не ходят да видят хубава хотелска стая, а вземат фотоапарата и търсят петте камъка, пред които да се снимат. Така на година през Флоренция минават 40 милиона туристи, умножени по 30 дни и по 12 месеца - това прави милиарди. А ние... правим алкохолен туризъм. (Ядосано.)

- За 20 години в Министерството на културата няма нито един завършен докрай археологически обект. Всяка година от бюджета се дава поравно на археолозите - да не се сърдят. И всяка година текат едни пари като пясък през сито. Накрая резултатът е нула. Защото тъкмо се направят разкопките, завали дъжд, няма пари за консервация и догодина пак викат: “Почваме отначало.” Идеята ми, която я споделих с експерти и те ме подкрепиха, е да определим два приоритетни обекта, където има туризъм и там да насочим финансиране, но с условие до края на годината да бъдат завършени. На следващата година ще определим други два, и така за четири години мандат зад гърба си ще имам поне десет завършени обекта. Другата ми мечта е да построим музей на модерното изкуство. В 21-и век София е единствената столица в Европа, която няма музей на модерното изкуство. За стартирането ще са ни необходими 200-300 хиляди лева, а по норвежка програма ще дойдат няколко милиона евро. Договорът с Норвегия е подписан преди месец, през март 2010 ще е първа копка.

- Това са критици, които не са анализирали Вежди. Този Вежди дойде от едно село и покори София. Този бохем покори и част от европейските изложбени зали, фондации и колекции. Този Вежди винаги е искал сам да се осъществи, заставал е срещу силните на деня, получавал е удари и винаги се е изправял. Този Вежди е имал години наред устоите да удържи на всякакъв натиск и да казва истината, да бъде морален коректив. Платих си цената за това. И продължавам да я плащам! Сега имам ината да докажа, че няма да проваля българската култура. Доказал съм се без партии и въпреки партиите. Така че ще се опитам да правя реформи. И ще ги правя!

- Сега за първи път ще кажа нещо. В момента анализирам дейностите на 10-те културни центъра в чужбина, които министерството управлява. Ето им отчетите. (Става и донася няколко папки - б.а.) Ето, отчета за 4 години от Москва - руско списание, в което единственото достойнство е, че шефката на културния център е показана със снимка. Ето от Братислава - един българин го има на снимка в каталог, който не е издаден от нас. От Берлин - покани за някакви мероприятия. От Париж - три мероприятия, направени благодарение на външно министерство, две брошури, една стихосбирка на Ботев... Знаете ли колко струва това на българската държава? Милиони евро е издръжката на културните центрове. (Ядосва се! - б.а.)Ами за един мандат от четири години с тези милиони аз ще платя пет пъти в Карнеги хол да свирят наши виртуози, ще наема Миланската скала, ще платя наема на Парижката опера да изпълняват най-хубавите спектакли на Софийската опера, ще платя наема на Гран пале, където ще изложа платната на Златю Бояджиев и неговите съвременници. И един месец Париж ще е облепен с български плакати. Ще платя във френски или италиански издателства да издадат 10 български класици и 10 съвременни. Ще издържам такава културна програма, с която името на България ще обходи света... Да, прегърнах се с Берлускони, но се договорихме да вдигнем паметник на Иван Вазов в Рим (сега обявявам конкурса), а в София - на Гарибалди. И още много идеи имам. Когато преди години пристигнах на гарата в София, си казах: ще ги победя. Сега казвам същото. И никой да не си прави илюзии. Много съм амбициозен.