Отчет за 2006 г. Ввф световен фонд за дивата природа
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въведение
- ПРОГРАМА ВОДИ
Годишен отчет за 2006 г. ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България София, май 2007 Въведение 3 ПРОГРАМА ВОДИ 4 Възстановяване на заливни гори на дунавските острови 4 Възстановяване на притоци на река Дунав 6 Трансгранично опазване и възстановяване на Зелен коридор Долен Дунав 8 ПРОГРАМА ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И НАТУРА 2000 11 Защитени територии в България – подпомагане на ефективното управление 11 Натура 2000 в България 16
Отговорно горско стопанство за устойчиво развитие - моделни горски територии и изграждане на капацитет 22 ПРОГРАМА ПРИРОДА И ПРОСПЕРИТЕТ 27 Политика за развитие на земеделието и селските райони в България 27 Възстановяване на баланса – дейности за развитие на земеделието и селските райони 32
ВъведениеМеждународната природозащитна организация WWF работи в над 100 държави с помощта на 4000 сътрудници и над 5 милиона доброволци. Основна цел на WWF е хората да живеят в хармония с природата в бъдеще. В Централна и Източна Европа са разположени два от 200-те най-ценни екологични региона в света, определени от WWF. Това са басейнът на най-международната река на света – Дунав - и последният голям планински масив със запазена природа в Европа – Карпатите. Двата региона обхващат много държави, сред които България, Румъния, Словакия, Хърватия, Украйна и Молдова и опазват уникално съчетание от запазена природа, културни традиции и бит. През 1992 г. WWF стартира “Програма Зелен Дунав” за опазването на Дунав и Дунавската делта. Шест години по-късно е основан Дунавско-Карпатският програмен офис на WWF, който координира и ръководи дейностите на WWF в региона чрез своите офиси и сътрудници и чрез партньорите си в Австрия, България, Румъния, Хърватия, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова. Повече информация за Дунавско – Карпатската програма има на www.panda.org/dcpo. От 1998 г. Дунавско-Карпатската програма на WWF е вече и в България със своите програми за водите, горите, защитените природни територии, Натура 2000 и устойчивото развитие на селските райони. Екипът на WWF в България работи както с правителството и парламента за въвеждане на подходящи закони и политики за опазване и управление на природата, така и за опазването и възстановяването на конкретни места заедно с местните власти и хора в моделните си райони в страната – дунавските острови и брега на реката; дунавските притоци, реките Вит, Янтра и Веселина; земеделските земи със запазена природа в Плевенско, природните паркове Русенски Лом и Странджа. Подробностите са в интернет на www.panda.org/bulgaria. Офисът на WWF Дунавско-Карпатската програма в България се регистрира през март 2006 г. като българска неправителствена организация с името Сдружение ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България. Сдружението е със седалище и офис в гр. София, има девет служители, двама постоянни сътрудници и около 80 доброволци. ПРОГРАМА ВОДИВъзстановяване на заливни гори на дунавските островиДунавските острови са едновременно един от най-запазените и най-застрашените елементи на екосистемата на долното течение на река Дунав. Тези “живи същества”, родени от реката и постоянно изменяни от нея, са основата за функциониращ зелен коридор. В момента характерните за долното течение на Дунав заливни гори са запазени предимно по островите. След изграждането на диги за предпазване от наводнения по продължението на реката и премахването на връзката между бившите заливни площи и реката, влажните зони по дунавските острови започнаха да играят решаваща роля като места за места за размножаване на рибата. . В резултат от горскостопанските дейности по Дунава повечето естествени гори покрай реката бяха превърнати в интензивни разсадници за хибридни тополи. Това доведе до големи загуби на местообитания от крайречни заливни гори. Преобразуването на гората доведе до силно намаляване на популациите на летен дъб и полски ясен. Целта на проекта е да допринесе за опазването и възстановяването на естествените заливни гори по дунавските острови чрез спиране на унищожаването на тези гори, моделно възстановяване на подбрани участъци, обучение на горскостопанските власти и други заинтересовани лица, и подобряване на сътрудничеството. Успехи на проекта Лесоустройствените проекти (ЛУП) на три държавни лесничейства (Лом, Оряхово и Свищов) бяха официално приети от Националното управление по горите. Тези ЛУП бяха изготвени в координация с WWF и включват някои нови принципи, свързани с горскостопанските практики по островите: прекратяване на унищожаването на естествени и полуестествени гори по дунавските острови и постепенно възстановяване на полуестествените заливни гори чрез залесяване с естествени местни дървесни видове. Още едно лесничейство беше включено в практическото възстановяване на заливни гори по дунавските острови – държавно лесничейство Оряхово. През есента на 2006 г. беше проведено залесяване с летен дъб на островите Козлодуй и Есперанто на територията на държавно лесничейство Оряхово. Мониторингът на възстановената преди това гора на о. Ковачев предостави много ценен опит и знания за залесителните дейности в заливните гори. Разработени бяха планове за нискомащабни възстановителни дейности на дунавския остров Козлодуй и продължаване на проекта за о. Ковачев. Проведени дейности Пилотното възстановяване на заливни гори, което започна през 2005 г., се оказа много успешно и имаше голям резултат. Освен самата практическа теренна работа, тази дейност беше от голямо значение за ревизирането на ЛУП на три от държавни лесничейства по река Дунав. Възстановяване на полуестествени заливни гори на о. Ковачев: Залесяване на 2.2 ха с фиданки на летен дъб (Quercus robur) на възраст една и три години. Поддържане на 0.6 ха дъбови фиданки, засадени на о. Ковачев през 2004 и 2005 г., почистване от инвазивните дървесни видове американски ясен (Fraxinus americana) и аморфа (Amorpha fruticosa). Поддържане и увеличаване на пет естествени разсадника на терен за полски ясен (Fraxinus oxycarpa). Дейностите включват: мониторинг на разсадниците, почистване от инвазивни видове и подготовка на почвата, събиране на семена от полски ясен (Fraxinus oxycarpa). Семената ще се изполват за производство на фиданки на територията на експериментален разсадник за дървета в Държавно лесничейство Лом. Възстановяване на полуестествени заливни гори на островите Козлодуй и Есперанто. Залесяване на 3.1 ха с фиданки на летен дъб (Quercus robur) на възраст една-две години, и с жълъди. Залесяването е извършено на територии, заети преди от хибридна топола и/или агресивния иннтродуцент аморфа (Amorpha fruticosa). Проблеми и ограничения Плановете за залесяване предвиждаха залесяване с дъбови фиданки и с жълъди. За съжаление нямаше жълъдова реколта през 2006 г. Това се дължи на естествените цикли на жълъдовите реколти за вида Quercus robur, които е трудно да се предвидят. В България все още не е натрупан достатъчен опит във възстановяването на заливни гори и по тази причина засега все още е рисковано да се планират широкомащабни възстановителни дейности. Конкретен проблем, който направи невъзможна теренната работа през пролетта на 2006 г., беше изключително високото ниво на река Дунав. През пролетта на 2006 г. в района на о. Ковачев Дунав достигна най-високото си измерено ниво. Някои от дъбовите фиданки от 2005 г. бяха повредени. Неочаквани резултати Въпреки дискусиите подкрепата, която WWF получи от целевите лесничейства за възстановителната програма, надмина всички очаквания. Териториите, предложени за включване в плана за възстановяване, сега са по-големи от първоначално предложените от WWF. Екологичната мрежа Натура 2000 беше интегрирана в ЛУП. Приоритетните местообитания бяха идентифицирани и се предвиждат подходящи режими, за да бъдат плановете в съгласие с все още необявените места по Натура 2000. Събран опит Проектът е на път да се превърне в крайъгълен камък в горскостопанските практики по дунавските острови и създаде ситуация, която е от полза за всички заинтересовани страни. Освен добрите взаимоотношения и опитите да се намери общ език, може би най-ефективният инструмент досега беше пилотното залесяване. Методите за възстановяване подлежат на обсъждане поради сравнително нискомащабния подход и интензивните залесителни техники, но това беше единственият начин да се въвлекат лесовъдите. Използването на по-естествени подходи е непознато на лесовъдите и вероятно нямаше да има същите резултати. Комуникация По време на докладвания период бяха изготвени и разпространени информационни материали – стикери, брошура и две информационни табла. Предстоящи задачи и предизвикателства Следващото предизвикателство след официалното приемане на ЛУП е да се ангажира Националното управление по горите да допринесе с финансова подкрепа за осъществяването на плановете. Друга бъдеща задача е да се открият нови ресурси и не само да се продължи, но и да се разшири възстановителната работа чрез въвличане на нови лесничейства по река Дунав. Каталог: downloads downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" downloads -> Alexander Malinov downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|