Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г



страница1/20
Дата19.03.2017
Размер2.86 Mb.
ТипОтчет
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Отдел „Демографско развитие, политики и стратегии”

Дирекция „Жизнено равнище социална сигурност и демографско развитие”

ОТЧЕТ
ЗА 2011 г.
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2006 – 2020 г.1


СЪДЪРЖАНИЕ


ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

4

1.1. Естествен прираст на населението

4

1.1.1.Относителен естествен прираст

5

1.1.2.Абсолютен естествен прираст

6

1.2.Раждаемост

8

1.2.1. Аборти

12

1.3. Смъртност

14

1.3.1. Обща смъртност

14

1.3.2. Преждевременна смъртност

15

1.3.3. Детска смъртност

16

1.3.4. Майчина смъртност

17

1.4. Вътрешна и външна миграция на населението

18

1.4.1. Механичен прираст на населението

18

1.4.2. Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция)

19

1.4.3. Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/емиграция)

19

1.4.4. Миграция от чужбина в страната и имиграция

20

ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО. СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА, СОЦИАЛНИ ДИСБАЛАНСИ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ. РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ

21

2.1. Структура на населението по пол

21

2.2. Структура на населението по възраст

21

2.3. Териториална структура и разпределение на населението

40

2.4. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи

41

2.5. Домакинства – доходи, разходи, потребление

42

2.6. Етническа структура на населението

43

2.7. Религиозна структура на населението

45

2.8. Образователна структура на населението

46

ЧАСТ ІІІ. ОТЧЕТ ЗА 2011 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИ И ДЕЙНОСТИ ПО НАПРАВЛЕНИЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, 2006-2020 г.

52

3.1. Направление 1 - Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца

52

3.2. Направление 2 - Увеличаване на средната продължителност на живота

70

3.3. Направление 3 - Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст

98

3.4. Направление 4 - Разработване на адекватна имиграционна политика

103

3.5. Направление 5 - Преодоляване на последиците от застаряване на населението

106

3.6. Направление 6 - Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета

119

3.7. Направление 7 - Повишаване на общото образователно равнище, демографската информираност и сексуално репродуктивната култура на населението

124

3.8. Направление 8 - Осигуряване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот в добро здраве за всички социални групи

130

3.9. Направление 9 - Развитие на солидарност между поколенията

139

3.10. Направление 10 - Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата

142

3.11. Направление 11 - Усъвършенстване и синхронизиране на нормативната база, свързана с демографското развитие – Промени на нормативни актове или разработени нови нормативни актове през 2011 г. в областта на направленияТА от 1 до 10

142

ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Тенденциите в демографските процеси и измененията в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху основните социални системи: икономическа, образователна, здравна, пенсионна, системата за социална защита и др. В същото време характеристиките на икономическата и социална среда се отразяват в голяма степен върху развитието на демографските събития. Взаимодействието между тези процеси е предизвикателство за всяко управление.

Промените в броя и структурите2 на населението се определят от основните тенденции в демографските процеси.

Въпреки относителното забавяне на темповете на намаляване на населението през последните години, краткотрайното подобряване на показателите за раждаемостта, бавното увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот и намаляване на влиянието на външната миграция, с голям дългосрочен негативен ефект остават отрицателният баланс на населението, високото равнище на общата смъртност, застаряването на населението, обезлюдяването на населени места и райони, възпроизвеждането на различни социални неравенства.



1.1. Естествен прираст на населението
Населението в България продължава да намалява.

Към 31 декември 2011 г. населението на България е 7 327 224 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението - непосредствено след Австрия (8 404 хил. души) и преди Дания (5 561 хил. души).

Мъжете са 3 566 767 (48.7%), а жените - 3 760 457 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 054 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години.

С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Фигура: Брой на населението за периода 2004-2011 г.
Източник: НСИ

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.



Естественият прираст на населението (разликата между ражданията и умиранията) и през 2011 г. продължава да бъде отрицателен. Тази тенденция се наблюдава и се развива вече 22 години след 1990 г.


Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст (нарастването на отрицателния естествен прираст) се дължи главно на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост.

Раждаемостта не може да компенсира нивата на смъртност.


Таблица: Раждания, умирания, естествен прираст, 2004-2011г.

Година

Раждания

Умирания

Естествен прираст


2004

69886


110110


- 40224

2005

71075


113374


- 42299

2006

73978


113438


-39460

2007

75349


113004


- 37655

2008

77712


110523


-32811

2009

80956


108068


-27112

2010

75513


110165


-34652

2011

70846


108258


-37412


1.1.1.Относителен естествен прираст
През 2011 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст (разликата между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението), е минус 5.1‰. Предишната година той е бил минус 4.6‰, или се увеличава по абсолютна стойност с минус 0.5‰.
Фигура: Естествен прираст на 1000 души за периода 2004-2011г.

Източник: НСИ

Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 2.2‰, а в селата - минус 12.7‰, което означава, че намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. Но трябва да се отчита, че намалението на населението и в градовете се задълбочава – от минус 1.6‰ (промила) през 2010 г. до минус 2.2‰ през 2011 г.



Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи предимно на негативните тенденции в демографското развитие на населението в селата. Населението в селата продължава да намалява с високи темпове. Задълбочава се обаче, намалението на населението и в градовете.

С най-ниски по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.1‰), Варна (-1.5‰) и Сливен (-2.0‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Перник, в които той достига съответно минус 15.2, минус 12.3 и минус 11.3‰.

През 2010 г. с най-ниски по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст (под минус 2.0‰) са областите Кърджали (-0.7‰), Варна (-1.1‰) и Благоевград (-1.7‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са били областите Видин, Монтана и Враца, в които той достига съответно минус 14.6, минус 12.2 и минус 10.3‰. През 2010 г. само област София (столица) е с положителен естествен прираст (0.1‰).
1.1.2.Абсолютен естествен прираст
Няма област в България, която да не е засегната от абсолютен отрицателен естествен прираст на населението си.

През 2011г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 37 412 души, или с 2 760 души повече в сравнение с 2010г.


Фигура: Абсолютен естествен прираст на населението по области, 2011 г.



По-голямо е намалението на броя мъжете (-20 101) в сравнение с броя на жените (-17 311) и на броя на живеещите в селата (-25 626) в сравнение с броя на живеещите в градовете (-11 786).

Най-засегнати от намаляване на абсолютния брой на населението са областите: Пловдив (-2580), Плевен (-2576), Велико Търново (-2046), София област (-2034).
Фигура: Естествен прираст на населението през 2011г. по области

(на 1 000 души)

В Европа, освен нашата страна с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са: Латвия, Унгария, Румъния, Германия, Литва, Португалия и Италия. Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е той в Ирландия (10.4‰) и Кипър (5.7‰). Коефициентът на естествения прираст общо за Европейския съюз (27) през 2010 г. е 1.0‰.


Фигура: Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Източник: НСИ







Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи на запазващите се високи нива на смъртност и намаляване на нивата на раждаемост.




1.2.Раждаемост
През 2011г. в страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от тях 70 846 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 4 667 деца.

Фигура: Брой живородени деца за периода 2000-2011г.

Източник: НСИ


Коефициентът на общата раждаемост3 през 2011г. е 9.6%о, а през предходните 2010 и 2009г. той е бил съответно 10.0 и 10.7‰.

Броят на живородените момчета (36 533) е с 2 220 по-голям от този на живородените момичета (34 313), или на 1 000 момчета се падат 939 момичета.

В градовете и селата живородените са съответно 53 396 и 17 450 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 10.0‰, а в селата - 8.7‰. През 2010г. тези коефициенти са били съответно 10.6 и 8.6‰. По-младата възрастова структура на населението в градовете и по-големият брой родилни контингенти определят и по-високата раждаемост на населението в тях.

Таблица: Коефициенти на раждаемост и естествен прираст на населението


Година

Раждаемост
(на 1 000 души)

Естествен прираст
(на 1 000 души)

Тотален коефициент

на плодовитост



1990

12.1

-0.4

1.81

1995

8.6

-5.0

1.23

2001

8.6

-5.6

1.24

2005

9.2

-5.4

1.31

2006

9.6

-5.1

1.38

2007

9.8

-5.0

1.42

2008

10.2

-4.3

1.48

2009

10.7

-3.5

1.57

2010

10.0

-4.6

1.49

2011

9.6

-5.1

1.51



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница