Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
Изтегляне 2.86 Mb.
|
Източник: НСИ Запазват се териториалните различия по отношение на раждаемостта. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен (12.5‰), София (столица) (10.6‰), Търговище и Варна (10.4‰), а най-ниска в областите Смолян (6.5‰), Видин (7.5‰) и Перник (7.6‰). Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз (27) е 10.7‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 16.5‰, следват Великобритания (13.0‰) и Франция (12.8‰). Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция, Румъния, Малта, Португалия и Австрия. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Унгария (9.0‰), Латвия (8.6‰) и Германия (8.3‰). Броят на жените във фертилна възраст, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват решаващо влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението. Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2011г. е 1 650 хиляди. Спрямо 2001г. той намалява с 260 хил., а спрямо 1990г. - с 418 хил. жени. Тоталният коефициент на плодовитост4 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта. През 2011г. средният брой живородени деца от една жена е 1.51. Тоталният коефициент на плодовитост общо за Европейския съюз (27) е 1.59 деца през 2009г. Фигура: Тотален коефициент на плодовитост за периода 2000 – 2011 г. 
Източник: НСИ Относително по-високото ниво на раждаемост след 2005г. се дължи предимно на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост5. Докато през 2005г. средният брой живородени от една жена е бил 1.31 деца, то през 2008г. той достига 1.48, през 2009г. - 1.57, през 2010г. - 1.49 деца, а през 2011г. – 1.51 деца. Тези стойности на плодовитостта през последните години са най-високите след 1991 г., когато този коефициент е бил 1.65 деца. Трябва да се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява, поради което намалява и абсолютният брой на ражданията в страната, но се увеличава и запазва тоталният коефициент на плодовитост, което означава, че се увеличават случаите на реализиране на „отложени” раждания и на раждания на деца от по-висок ранг – второ, трето и повече. Фигура:Тотален коефициент на плодовитост по местоживеене в страната, 2010-2011г. 
Източник: НСИ Коефициентът на обща раждаемост в градовете е по-висок от този в селата, поради по-младата възрастова структура на населението в градовете и по-големият брой родилни контингенти. Но тоталният коефициент на плодовитост е по-висок в селата, което поставя въпроса за качеството на отглеждането, възпитанието и социализацията на децата в селата. България има регресивен тип възпроизводство. Нетният коефициент на възпроизводство6 в страната през 2011 г. е 0.719. През 2010 г. стойността на този показател е 0.724. Средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак се запазват на нивата от 2010г. През 2011г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 26.3 години, а при сключване на първи брак - 26.9 години. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция - раждането на първо дете да предхожда сключването на брак. Фигура: Сключени бракове и живородени деца, коефициент на плодовитост 
Източник: НСИ Фигура: Средна възраст на жените при сключване на I брак, раждане на I дете и на фертилните контингенти 
Източник: НСИ Таблица: Раждания по възраст на майката – 2011 г.
Източник: НОИ Многоплодните раждания през 2011г. са 1 119, като при 1 096 от тях са родени по две, а при 23 - по три деца. Спрямо 2010г. многоплодните раждания са намалели със 125 случая. През 2010г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960г. досега - 1 244 раждания. При 1 191 от тях са родени по две, а при 53 - по три деца. Спрямо 2009г. многоплодните раждания са с 24 повече. От 1991г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства от 18.5% през 1992г. той достига 42.1% през 2001, 53.4% през 2009г., 54.1% през 2010г. През 2011г. продължава проявлението на тенденцията за увеличение на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните деца - те съставляват 56.1%, което е с два процентни пункта повече спрямо предходната 2010г. Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без оформен юридически брак. За над 60% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. Тенденцията на нарастване на относителния дял на извънбрачните раждания е в съответствие с промяната от традиционния семеен модел за сключен граждански брак към свободно съжителство. Фигура: Относителен дял на извънбрачните живораждания за периода 2006-2011г. 
Източник: НСИ Ражданията на деца с по-висок ранг от второ дете – трето и повече деца, са по-често срещани при извънбрачните раждания. Таблица: Плодовитост според брачни и извънбрачни раждания, 2011 г.
Рискови групи по отношение на свободните съжителства и извънбрачните раждания, които се нуждаят от специална държавна подкрепа, са бременните и родилите млади девойки под 15 годишна възраст, както и децата родени от тях. Особено внимание следва да се отделя на семейства и двойки с три и повече деца, които живеят в свободно съжителство. Значим социален риск крият изключително ранните раждания на момичета под 15 годишна възраст, както и ранните раждания на девойки между 15-19 години. Тези случаи се нуждаят от специална държавна подкрепа. Необходимо е да се повишава и сексуално-репродуктивната култура на тийнейджърите още в училище. Между 2006 и 2009г. са родени 1255 деца от майки на възраст под 15 години и 39 692 деца от майки на възраст 15-19 години. През 2010г. 356 са децата, родени от майки под 15 години, а през 2011г. техният брой е 341, т.е. с 15 по-малко. 1.2.1. Аборти Ежегодно абортите съставляват почти половината от живородените деца. На 1000 жени на възраст 15-49 години се падат 43 раждания и 19.1 аборти. Често абортът е рисков фактор за бъдещите репродуктивни способности на жената, поради което се превръща и в значим социален фактор за регулация на демографския баланс на населението. През 2011г. броят на абортите се увеличава с 2 597 в сравнение с 2010г. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) общият брой регистрирани аборти през 2011г. е 31 716. От всички извършени аборти 2502 са по медицински показания (7.89%), 9689 са спонтанни (30.55%) и останалите - по желание – 19525 (61.56%). Фигура: Брой аборти за периода 2003 – 2011г. 
Източник: Национален център по обществено здраве и анализи Таблица: Извършени аборти в лечебните заведения през 2011г. по възрастови групи и видове аборти
Източник: Национален център по обществено здраве и анализи Легалният аборт продължава да се използва като метод на контрацепция, макар да са известни опасностите и вредите за здравето и детеродната способност на жената. През 2011г. няма регистрирани криминални аборти, докато през 2010г. те са 3 броя. Нарастват обаче, абортите на момичета под 15 г. – през 2011г. те са 182 (0.57%), докато през 2010г. са били 146. Общо абортите на момичета и девойки под 19 г. през 2011г. са 3 269 (10.31%), докато през 2010г. те са били 2 999. През 2011 г. всеки десети аборт е извършен на лице до 19-годишна възраст. Макар и минимално, но нараства броят на спонтанните аборти – от 9 622 през 2010г. – на 9 689 през 2011г. С 2 155 нараства броят на абортите по желание – от 17 370 през 2010г. на 19 525 през 2011г. Абортите по желание съставляват ок. 61.6 % от общия брой на абортите през 2011 г. Най-голям е броят и делът на абортите в най-репродуктивните възрастови групи - 25-29 г. – 7782 (24.54%) и 30-34 години – 7410 (23.36%). Броят на абортите на 1000 живородени в България през 2011 г. е 447.68 и е 2 пъти по-висок от средния за ЕС (222.4‰). По-висок е показателят само за Естония, Унгария и Румъния. 1.3. Смъртност 1.3.1. Обща смъртност Високото ниво на общата смъртност на населението се задържа и през 2011 година. Броят на умрелите е 108 258 души, а коефициентът на обща смъртност - 14.7‰. Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност се отличават областите Видин (22.7‰), Монтана (20.9‰), Перник (18.9‰), Кюстендил (18.8‰), Враца и Плевен - по 18.5‰. Това са области с най-висока степен на остаряване на населението. В областите с по- млада възрастова структура коефициентът на смъртност е доста по-нисък. Най-ниска е смъртността в област София (столица) - 11.7‰, следвана от областите Благоевград и Варна - по 11.9‰, и Кърджали - 12.1‰. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо (14.7‰). С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.1‰, Кипър - 6.7‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция и Испания коефициентът на смъртност е под 9.0‰. За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.5‰. В няколко държави (Естония, Румъния, Унгария, Литва и Латвия) коефициентът на смъртност е между 11.8 и 13.4‰. Общо за ЕС (27) коефициентът на смъртност през 2010 г. е 9.7‰. Таблица: Коефициенти на обща, детска и преждевременна смъртност
Смъртността сред мъжете (15.8‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (13.7‰). През 2011г. на 1 000 жени умират 1 097 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.4‰) отколкото в градовете (12.2‰). Шест са водещите болестни фактора и причини за умиранията за последните седем години, чието регулиране изисква предприемане на сериозни превантивни профилактични здравни дейности:
Таблица: Умирания по причини
Каталог: document library document library -> Saveti government bg document library -> Saveti government bg document library -> Saveti government bg document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението document library -> Saveti government bg document library -> Saveti government bg document library -> Saveti government bg document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания document library -> Добри практики в системата на таксите в Белгия Изтегляне 2.86 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||