Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г



страница3/20
Дата19.03.2017
Размер2.86 Mb.
#17310
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Източник: НСИ



Задържащото се високо ниво на смъртността се дължи предимно на умиранията

на хора в по-високите възрастови групи.




1.3.2. Преждевременна смъртност

Продължава да е висока преждевременната смъртност.7 Преждевременната смъртност остава приблизително на същото ниво за последните пет-шест години Показателят за преждевременната смъртност през 2011 г. е 23.3‰ и е близък до този през 2010г. През предходните години този показател е по-висок - 25.2‰ през 2001г., 24.6‰ през 2006г. и 24.4‰ през 2009г. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Докато умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 15.1% от всички умрели жени, то сред мъжете този относителен дял е два пъти по-голям - 30.8%. Общо за ЕС (27) показателят за преждевременната смъртност през 2009 г. е около 20‰.

Фигура: Коефициенти на обща и преждевременна смъртност (на 1000 души)

Източник: НСИ




Задържащото се високо ниво на смъртността се дължи и на високото ниво на преждевременната смъртност – 23.3 (умрели на възраст до 64 г.), при два пъти по-високи нива на преждевременна смъртност сред мъжете – 30.8 в сравнение с жените – 15.1.


1.3.3. Детска смъртност
През 2011г. в страната са умрели 601 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 8.5. След достигнатото високо равнище през 1997г. - 17.5‰ (най-висока стойност от 1990г. досега), коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява. За 2001г. той е 14.4‰, за 2008г. - 8.6‰, и за 2010г. - 9.4‰. Достигнатото ниво на детска смъртност през последната година е най-ниското в демографското развитие на страната.


Фигура: Коефициент на обща и детска смъртност




Източник: НСИ

В регионален аспект през 2011г. в общо 11 области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите София (столица) - 4.2‰, Кюстендил - 4.6‰, и Търговище - 5.6‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в област Сливен (17.0‰). Доста по-висок от средния за страната е коефициентът на детска смъртност и в областите Пазарджик (14.6‰), Шумен (12.0‰) и Кърджали (11.8‰).

Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в страната, тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. Само Румъния (9.8‰) има по-висока стойност на показателя от този в нашата страна В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 6.0‰, като най-ниска е детската смъртност във Финландия - 2.3‰, Португалия, Словения и Швеция - 2.5‰, и Чехия - 2.7‰.



Общо за ЕС (27) коефициентът на детска смъртност през 2009г. е 4.3‰.

Таблица: Умрели деца през 2011г. на възраст под 1 година

Година

Брой умрели деца

2004

814

2005

739

2006

720

2007

690

2008

668

2009

729

2010

708

2011

601

Източник: НСИ
1.3.4. Майчина смъртност
Трайна е тенденцията на намаляване на майчината смъртност. През 2011г. майчината смъртност е с най-ниски стойности – 2.8, докато през 2000г. тя е 17.6.

Таблица: Майчина смъртност, 2000г. – 2011г.8

Години 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

Майчина смъртност

17,6

19,1

16,5

5,9

10,0

11,3

6,8

10,6

6,4

4,9

7,9

2,8

Източник: МЗ/НСИ
1.3.5. Средна продължителност на предстоящия живот
Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в средната продължителност на предстоящия живот на различните групи население.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2009 - 2011г., е 73.8 години. През периода 2000-2002г. този показател е бил 71.9 години. Оттогава досега за мъжете той се е увеличил с 1.9 години, а за жените - с 2.0 години. През периода 2009-2011г. средната продължителност на живота при мъжете е 70.4 години, докато при жените тя е със 7 години по-висока и е 77.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.6 години по-висока за населението в градовете (74.6 години) отколкото за населението в селата (72.0 години).

Фигура: Очаквана продължителност на предстоящия живот при раждане

Източник: НСИ

Средната продължителност на живота при мъжете в някои европейски страни като Естония и Латвия е по-ниска, а в Унгария, Литва и Румъния е близка до тази в България. За всички останали страни този показател е с по-висока стойност и достига близо 79 години в Ирландия, Испания, Швеция и Нидерландия. При жените средната продължителност на живота само в Румъния е равна на тази в нашата страна. В Литва, Латвия, Унгария и Словакия средната продължителност на живота за жените е между 78 и 79 години. Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота сред жените е над 80 години, като във Франция и Испания тя е над 85 години.
Общо за ЕС (27) през 2009 г. средната продължителност на живота при мъжете е била 76.7 години, а при жените - 82.6 години.
1.4. Вътрешна и външна миграция на населението
1.4.1. Механичен прираст на населението
Намалява отрицателният механичен прираст на населението, който се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната (или като разлика между броя на лицата, които са посочили настоящ адрес в чужбина (държава), и заявилите настоящ адрес в България).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който за 2011г. е отрицателен - минус 4 795 души, но е с 19 395 по-нисък в сравнение с 2010г. (минус 24 190 души). Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е: - 0.7‰, чиято стойност е значително по-малка от регистрирания през 2010г.: - 3.2‰.

В резултат на вътрешната и външната миграция населението на градовете е намаляло с 11 146, а на селата се е увеличило с 6 351 души. За съпоставка, през 2010г. населението и в градовете, и в селата намалява – съответно с 17 463 и с 6 727 души.

През 2011г. шест области имат положителен механичен прираст: София (столица) (4.8‰), Русе (0.8‰), Бургас (0.7‰), Варна (0.5‰), Пловдив (0.2‰) и София (0.1‰), докато през 2010г. областите с положителен естествен прираст са били само две – София (столица) – 7.7‰ и Варна – 0.3‰.

С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Разград (-7.8‰), Смолян (-5.4‰) и Ямбол (-4.4‰). През 2010г. това са областите Смолян (-13,4‰), Разград (-13.1‰) и Ловеч (-12,1‰). С най-малко намаление са областите Бургас (0.0‰), Перник (-1.9‰) и София област (-2.1‰).




Намалението на населението в страната през 2011г. не е резултат на отрицателен механичен прираст (разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната).

Отрицателният механичен прираст през 2011г. е с 19 395 по-нисък в сравнение с 2010г., когато той е минус 24 190 души.

Коефициентът на нетната миграция през 2011г. е 0.7‰ е значително по-нисък от регистрирания през 2010г. - 3.2‰. 9



1.4.2. Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция)
Миграцията вътре в страната намалява.

През 2011г. в преселванията между населените места в страната са участвали 90 646 души – с 61 048 по-малко в сравнение с 2010г. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 48.6% са мъже и 51.4% - жени при 48% мъже и 52% жени през 2010г.



Намалява териториалното движение на населението по направлението „град - град" (40.9%), при 45% през 2010 г. Запазва се относителният дял на миграционните потоци по направлението „село - село" (8.9%), при 9% през 2010 г. Наблюдава се движение на населението към селата. Броят на преселилите се от градовете в селата (29.1%) е по-голям отколкото в обратното направление - „село - град" (21.1%). През 2010г. броят на преселилите се от селата в градовете (24%) е по-голям, отколкото в обратното направление - „град - село“ (22%). В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло със 7 146 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се вътре в страната са лицата във възрастовата група 20 - 39 г. (32.3%), но техният дял значително намалява в сравнение с 2010г., когато той е 40%. Следваща по големина група е тази на лицата под 20 г. (26.4%) при 25% през 2010г. Значително по-малък е делът (18.7%) на 40-59 годишните, при 18% през 2010г. Нарастват преселванията вътре в страната на хората над 60 години, чийто дял е близо 22.6% при 17% през 2010г.


1.4.3. Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/емиграция)



Намалява миграцията на населението извън страната.

Намаляват емигрантите от страната в чужбина.



През 2011г. 9 517 души, т.е. с 18 191 по-малко в сравнение с 2010г. са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина, като съответно 46.9% от тях са мъже и 53.1% - жени при 45% мъже и 55% жени през 2010г.
Намаляват емигрантите под 20 годишна възраст, както и тези във възрастовата група между 40-59 г. Нарастват емигрантите във възрастовата група 20-39 г.

Фигура: Структура на емигрантите по възраст, 2010г.-2011г.

Източник: НСИ



1.4.4. Миграция от чужбина в страната и имиграция



Нараства броят на завръщащите се мигранти от чужбина в страната.

Нараства броят на лицата, мигриращи от чужбина в страната.

Лицата, заявили промяна на своето обичайно местоживеене от чужбина в България, са 4 722, което е с 1 204 повече в сравнение с 2010г. Относителният дял на мъжете е 50.9%, а на жените - 49.1% при съответно 54% и 46% през 2010г.



През 2011г. жените проявяват по-висока склонност към завръщане в страната в сравнение с мъжете.

В структурата на мигрантите от чужбина в страната нараства относителният дял на по-младите лица – на възраст под 20 г. и между 20-39 г.

Намаляват мигрантите във възрастовата група 40-59 г. и 60+ г.


Фигура: Структура на завръщащите се и имигрантите

по възраст, 2010г.-2011г.

Източник: НСИ




ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО. СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА, СОЦИАЛНИ ДИСБАЛАНСИ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ. РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ.
2.1. Структура на населението по пол
Мъжете са 3 566 767 (48.7%), а жените - 3 760 457 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 054 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
2.2. Структура на населението по възраст

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в намаляване на относителния дял на децата до 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.


Към 31.12.2011 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 18.8% (1 381 079) от населението на страната. В сравнение с 2010г. този дял нараства с 1.1 процентни пункта, а спрямо 2001г. увеличението е с 1.9 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 21.8%, а на мъжете - 15.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2011г. децата до 15 години са 13.4% (979 956) от общия брой на населението. Спрямо 2010г. този дял намалява с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001г. с 1.6 процентни пункта.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече години е най-висок в областите Видин (25.9%), Габрово (24.5%) и Монтана (23.8%). Общо в 14 области този дял е над 20% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 15.9%, и Благоевград, Варна и Бургас - по 16.4%.


Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в област Сливен - 17.4%, а най- нисък - в област Перник - 11.5%.
Процесът на остаряване на населението е характерен за по-голямата част от страните в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на възрастното население в Германия (20.6%), Италия (20.3%) и Гърция (19.3%). С приблизително еднакъв относителен дял на населението на 65 и повече години (18-19%) освен България са Швеция и Португалия - съответно 18.5 и 18.2%. Най- нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 11.6%.

Под 14% е делът на най-младото население в Германия, Латвия и България. Най-висок е този дял в Ирландия (21.8%) и Норвегия (18.7%).







НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2011 Г. ПО ВЪЗРАСТ И ПОЛ

ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ

ПОЛ

Всичко

Мъже

Жени

ОБЩО

7327224

3566767

3760457

0

66214

34165

32049

1- 4

279803

143697

136106

5- 9

321683

165639

156044

10-14

312256

160513

151743

15-19

358043

184231

173812

20-24

476084

244907

231177

25-29

490354

254638

235716

30- 4

520808

270154

250654

35-39

550714

283890

266824

40-44

522726

268802

253924

45-49

483885

245517

238368

50-54

509722

253526

256196

55-59

524881

252511

272370

60-64

528972

243210

285762

65-69

433485

190684

242801

70-74

340532

141493

199039

75-79

303625

119612

184013

80+

303437

109578

193859











Фигура: Брой на населението по пол и възрастови групи, 2011 г.


Фигура: Население на 65 и повече навършени години към 31.12.2011 г. по области




Към 31.12.2011г. общият коефициент на възрастова зависимост - отношението на лицата под 15 и на 65 и повече години на 100 лица от населението във възрастовата група 15-64 навършени години, е 47.5%. През 2005 и 2010г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 46.0%. В градовете това съотношение е по-благоприятно - 42.2%, отколкото в селата - 63.9%.

Най-неблагоприятно е това съотношение в областите Видин (61.0%), Ловеч (58.6%) и Монтана (58.1%). Общо в 14 области на страната този показател е над 50%. Областите, в които това съотношение е най-благоприятно, са София (столица) (39.8%) и Смолян (42.3%).

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001г. нараства на 41.2 години през 2005г. и достига 42.7 години в края на 2011 година. Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в селата средната възраст на населението е с 4.3 години по-висока в сравнение с тази в градовете. В градовете средната възраст на населението е 41.5 години, а в селата - 45.8 години.


Фигура: Средна възраст на населението

Източник: НСИ




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница