Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г


Профил на населението на възраст на и над 50 години



страница4/20
Дата19.03.2017
Размер2.86 Mb.
#17310
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Профил на населението на възраст на и над 50 години
Към 01.02.2011г. населението на възраст 50 и повече навършени години е 2 943 055, или 40.0% от общото население на страната. В сравнение с преброяването през 2001 г. относителният му дял нараства с 4.1 процентни пункта.

По-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях определя и по-големият брой жени в тази възрастова група. Жените са 1 632 558, а мъжете - 1 310 497, съответно 55.5 и 44.5% от населението в анализираната възрастова група, или на 1 000 мъже се падат 1 246 жени.

В съответствие с утвърдилата се през последните десетилетия тенденция на урбанизация, в градовете живеят 67.6%, а в селата - 32.4% от лицата на 50 и повече навършени години.

В сравнение с 2001г. делът на живеещите в градовете нараства със 7.3 процентни пункта, и съответно с толкова намалява делът на живеещите в селата.

От всички лица на възраст 50 и повече години 53.7% са във възрастовата група 50 – 64 години, 36.1% в групата 65 – 79 години и 10.2% са на 80 и повече навършени години. И в трите възрастови групи преобладават жените, като най-висок е техният дял при лицата на 80 и повече навършени години – 63.9% от всички в тази възрастова група.

В териториален аспект най-висок е относителният дял на лицата на 50 и повече навършени години в областите Видин (49.1%), Габрово (47.6%) и Кюстендил (46.6%). Общо в 18 области този показател е над средния за страната (40.0%).

Най-нисък е този относителен дял в областите София (35.1%), Варна (35.9%) и Благоевград (36.7%).


      1. Застаряване на населението - пазар на труда и икономическа активност.


Общото застаряване на населението води до това, че и трудоспособното население застарява, като делът на възрастните работници ще се увеличава по отношение на кохортите, съставени от млади работници.
Икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и неговото функциониране са многопосочни: очаква се да намалява количеството и качеството на труда; неблагоприятно ще бъде отражението и върху неговата цена, а оттам и върху конкурентоспособността на бизнеса и икономиката, качеството и производителността на труда; очакват се промени в образователното равнище на работната сила, професионалните компетенции и адаптивност към промените; очакват се въздействия върху стабилността на социалните системи и др.
Демографските промени и застаряването на населението изискват преструктуриране на икономиката и промяна в политиките за заетост и управление на човешките ресурси.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2011г. тези граници са до навършването на 60 години за жените и 63 години за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2011г. е 4 523 хил. души, или 61.7% от цялото население. Над трудоспособна възраст са 1 760 хил. души, или 24.0%, а под трудоспособна възраст - 1 045 хил. души, или 14.3% от населението на страната.


Таблица: Население под, във и над трудоспособна възраст


Година

Възрастови групи

под трудоспособна възраст

в трудоспособна възраст

над трудоспособна възраст

1990

21.6

55.5

22.9

1995

19.1

56.6

24.3

2001

16.3

59.2

24.5

2005

14.8

62.4

22.8

2006

14.6

62.8

22.6

2007

14.5

63.0

22.5

2008

14.5

63.2

22.3

2009

14.5

63.1

22.4

2010

14.6

62.7

22.7

2011

14.3

61.7

24.0
Източник: НСИ
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). Към 31.12.2011г. това съотношение е 68. За сравнение, през 2001г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е това съотношение в областите Кърджали (91), Благоевград (86) и Сливен (84). Най-нисък е този показател в областите Габрово и Видин, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват съответно от 48 и 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст.



Икономическа активност

През 2011 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 279.1 хил., или 66.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2010 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) намалява с 0.5 процентни пункта.



Коефициентът на икономическа активност на населението на 15-64 навършени години намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2010г. и достига 66.0%.

Таблица: Коефициенти на икономическа активност

(15 и повече навършени години) по тримесечия на 2011 г.

Пол

2011

Възраст

I



III

IV
















Общо

50,8

51,0

51,9

51,5

Мъже

56,0

56,2

57,2

56,6

Жени

45,9

46,3

47,1

46,9

По възраст













15-24

25,9

26,5

28,7

28,3

25-34

78,8

77,5

79,0

79,3

35-44

84,2

84,9

85,8

85,5

45-54

81,6

82,2

83,9

82,6

55-64

48,1

48,8

48,2

48,2

65 и повече

2,9

2,7

2,9

2,9

Източник: НСИ
Икономическа активност на населението на и над 50 години

Около една четвърт от икономически активното население на страната през 2011г. е на възраст 50 и повече навършени години. Преобладаващата част от лицата в тази група - 810.4 хил., или 24.4% от работната сила в страната, са на възраст 50-64 навършени години, а 42.8 хил.(1.3%) са над тази възраст.

През периода 2005-2011 г. икономическата активност на населението на 50-64 навършени години проявява тенденция на нарастване, като за посочения период коефициентът на икономическа активност се увеличава със 7.1 процентни пункта, достигайки 58.2% през 2011 година. Като цяло за посочения период намалява и различието в степента на икономическа активност между населението под и над 50-годишна възраст.

Фигура: Коефициенти на икономическа активност по възрастови групи

Източник: НСИ


Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 50-64 навършени години е по-нисък при жените в сравнение с мъжете - през 2011г. той е съответно 53.7 и 63.3%, като в сравнение с 2005г. разликата в коефициентите по пол намалява от 16.6 на 9.6 процентни пункта.

Таблица: Основни показатели за икономическата активност

на населението на 50-64 навършени години

 

Години

 


Работна сила

Лица

извън

работната

сила - хил.


Коефици-

ент на ико-

номическа

активност

%

Коефици-

ент на

заетост-

%


Коефици-

ент на

безра-

ботица

%

всичко

хил.


заети

хил.


безработни

хил.


2005

758.6

692.2

66.4

726.2

51.1

46.6

8.8

2006

800.0

735.4

64.6

661.9

54.7

50.3

8.1

2007

823.7

770.5

53.3

622.9

56.9

53.3

6.5

2008

854.7

807.4

47.3

589.0

59.2

55.9

5.5

2009

847.0

795.3

51.6

584.0

59.2

55.6

6.1

2010

812.6

737.9

74.7

591.9

57.9

52.5

9.2

2011

810.4

734.5

75.8

581.4

58.2

52.8

9.4

Източник: НСИ
Заетост

Общият брой на заетите лица достига 2 949.6 хил., или с 3.4% по-малко в сравнение с 2010 година.



Коефициентът на заетост за населението на 15-64 навършени години е 58.5%, или с 1.2 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2010 година.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години (показател, включен в стратегия „Европа 2020”) намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2010 г. и достига 63.9% (66.6% за мъжете и 61.2% за жените).



Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години достига 43.9%, или с 0.4 процентни пункта повече от 2010 г., като увеличението се

дължи изцяло на жените.



Заетост на населението на и над 50 години
През 2011г. 775.8 хил., или малко повече от една четвърт (26.8%) от лицата на възраст 50 и повече навършени години работят. От тях 400.7 хил. са мъже и 375.1 хил. - жени. От всички заети 734.5 хил. (26.3%) са на възраст от 50 до 64 навършени години и 41.3 хил. (1.4%) - на 65 и повече навършени години.

Коефициентът на заетост за възрастовата група 50-64 навършени години е 52.8%, или с 6.2 процентни пункта по-висок в сравнение с 2005г., като в рамките на периода 2005-2011г. е бил най-висок през 2008г. - 55.9%. От 2009г. заетостта на населението на 50-64 навършени години започва да спада, но с по-бавни темпове в сравнение с тази на населението на възраст до 50 години, в резултат на което коефициентите на заетост за двете възрастови групи се сближават до 8 процентни пункта, като остава малко по-висок при по-младите.


Фигура: Коефициенти на заетост по пол и възрастови групи

Източник: НСИ


Общо за периода 2005-2011г. коефициентът на заетост на жените (на 50-64 навършени години) регистрира по-голямо увеличение (с 9.6 проценти пункта) в сравнение с мъжете (с 2.3 процентни пункта), като спадът на заетостта, наблюдаван през последните 2 - 3 години се проявява предимно сред мъжете. През 2011г. коефициентите на заетост (50 - 64 навършени години) по пол достигат съответно 56.8% за мъжете и 49.2% за жените.

Лицата на възраст 50 и повече навършени години имат сравнително по-висок относителен дял от заетите в дейностите „Образование” - 41.4%, „Хуманно здравеопазване и социална работа” - 40.7%, „Селско, горско и рибно стопанство” - 39.2%. Същевременно делът на възрастните е по-малък от 1/5 в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти”, „Операции с недвижими имоти”, „Хотелиерство и ресторантьорство”, „Търговия, ремонт на мотоциклети и автомобили”, „Финансови и застрахователни дейности” и „Добивна промишленост”.

През 2011г. всеки трети (34.2%) от самостоятелно заетите лица (работодатели, самостоятелно заети, без наети, и неплатени семейни работници) е на възраст 50 и повече навършени години, докато при наетите лица всеки четвърти (25.2%) е от посочената възрастова група. Делът на лицата над 50 години е по-висок сред наетите в обществения сектор - 35.8%, в сравнение с този в частния - 21.2%.

От общия брой на заетите лица на 50 и повече навършени години 396.4 хил. (51.1%) работят като наети в частния сектор, 256.1 хил. (33.0%) са наети в обществения сектор, 79.1 хил. (10.2%) са самостоятелно заети, без наети лица, 34.5 хил. (4.4%) са работодатели и 9.8 хил. (1.3%) - неплатени семейни работници. Структурата на заетите по статус в заетостта и пол се характеризира с по-висок относителен дял на работодателите и на наетите в частния сектор сред мъжете, в сравнение с този при жените.


Фигура: Структура на заетите лица на 50 и повече навършени години по статус в заетостта и пол през 2011 година

Населението на 50 и повече навършени години е различно представено в отделните класове професии. Най-голям е делът на заетите от тази възрастова група сред квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство - 40.9%, следван от този при специалистите - 31.6%, ръководителите - 29.4%, и професиите, неизискващи специална квалификация - 29.0%. За останалите класове професии (с изключение на военнослужещите) делът на лицата над 50-годишна възраст е между 23.3 и 24.1%. От общия брой на заетите жени над 50-годишна възраст почти половината са специалисти или персонал, зает с услуги за населението (съответно 26.8 и 22.9%), докато делът на ръководителите е 4.9%. При мъжете делът на ръководителите е 9.2%, а с най-висок дял са квалифицираните работници (18.3%) и машинните оператори и монтажниците (17.5%).

През 2011г. средната фактическа продължителност на работното време на заетите на 50 и повече навършени години е малко по-малка от тази на заетите под 50 навършени години - съответно 40.4 и 40.0 часа седмично, като това се дължи главно на лицата на 65 и повече навършени години, за които тя е 37.7 часа.

Повече от половината от наетите лица на възраст 50 и повече навършени години работят при последния си работодател от 10 или повече години, а 21.4% - 20 или повече години (по данни за 2011г.). Сред наетите лица в обществения сектор около 2/3 не са сменявали предприятието, организацията, в която работят поне 10 години, а 35.4% - поне 20 години.


Безработица
Безработните лица са 372.3 хил., като в сравнение с 2010г. се увеличават със 7.0%. За същия период коефициентът на безработица се увеличава с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2010г. и достига 11.2%. При мъжете коефициентът на безработица нараства с 1.4 процентни пункта, а при жените - с 0.5 процентни пункта, като достига съответно 12.3 и 10.0%.

Коефициентът на младежка безработица (15 - 24 навършени години) е 26.6%.

Продължително безработни (от една или повече години) са 209.4 хил., или 56.2% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 6.3%, съответно 7.0% за мъжете и 5.5% за жените.

От общия брой безработни лица през 2011г. - 373.2 хил., 77.4 хил. са на възраст 50-74 навършени години, или 20.8% от всички безработни. Коефициентът на безработица на възрастните хора (50-74 навършени години) е 9.1% и е с 2.1 процентни пункта по-нисък от общия коефициент на безработица (11.2%).

Основна причина за безработица, вкл. и за възрастното население, е уволнение или съкращение. През 2011г. от всички безработни лица 50.7% са останали без работа по тази причина, а при безработните лица на възраст 50-74 навършени години този дял е малко по-висок - 51.4%. При мъжете в тази възрастова група делът на съкратените/уволнените (54.1%) е по-висок с 6.0 процентни пункта, отколкото при жените на същата възраст (48.1%). Поради приключване на временна или сезонна работа една пета от лицата на възраст 50-74 навършени години са загубили работата си, като по пол техният дял е съответно 20.4% при мъжете и 19.4% при жените.
Младежка безработица10
Групата на безработните младежи до 29г. включва 63 690 души, които са само със 190 лица повече. Делът им е 19.1% от общия брой на регистрираните безработни, като той се увеличава с 1.0 процентен пункт. Продължава трайната тенденция с най-висок относителен дял да са безработните младежи без квалификация, които са 63.1% през 2011г. (при 63.3% през 2010г.) и тези с основно и по-ниско образование, на които се запазва непроменен дела през 2011г. – 50.3%. Делът на продължително безра­ботните младежи до 29г. над една година е 24.4% (при 22.6% през 2010г.) от общо реги­стрираните младежи до 29г.

Делът на безработните младежи до 29 години е най-висок в: Сливенска (25.0%), Софийска (24.1%), Ямболска област (23.8%) Старозагорска (23.6%) и Пловдивска (23.1%) области, при най-нисък дял за страната в Търговищка (13.4%), Смолянска (13.5%) и Кър­джалийска (14.0%). Сравнително нисък се запазва делът на безработните младежи до 29 години и в областите: Габровска (14.9%) и Разградска (15.1%) област.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница