Профил на населението на възраст на и над 50 години
Към 01.02.2011г. населението на възраст 50 и повече навършени години е 2 943 055, или 40.0% от общото население на страната. В сравнение с преброяването през 2001 г. относителният му дял нараства с 4.1 процентни пункта.
По-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - по-ниската средна продължителност на живота при тях определя и по-големият брой жени в тази възрастова група. Жените са 1 632 558, а мъжете - 1 310 497, съответно 55.5 и 44.5% от населението в анализираната възрастова група, или на 1 000 мъже се падат 1 246 жени.
В съответствие с утвърдилата се през последните десетилетия тенденция на урбанизация, в градовете живеят 67.6%, а в селата - 32.4% от лицата на 50 и повече навършени години.
В сравнение с 2001г. делът на живеещите в градовете нараства със 7.3 процентни пункта, и съответно с толкова намалява делът на живеещите в селата.
От всички лица на възраст 50 и повече години 53.7% са във възрастовата група 50 – 64 години, 36.1% в групата 65 – 79 години и 10.2% са на 80 и повече навършени години. И в трите възрастови групи преобладават жените, като най-висок е техният дял при лицата на 80 и повече навършени години – 63.9% от всички в тази възрастова група.
В териториален аспект най-висок е относителният дял на лицата на 50 и повече навършени години в областите Видин (49.1%), Габрово (47.6%) и Кюстендил (46.6%). Общо в 18 области този показател е над средния за страната (40.0%).
Най-нисък е този относителен дял в областите София (35.1%), Варна (35.9%) и Благоевград (36.7%).
-
Застаряване на населението - пазар на труда и икономическа активност.
Общото застаряване на населението води до това, че и трудоспособното население застарява, като делът на възрастните работници ще се увеличава по отношение на кохортите, съставени от млади работници.
Икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и неговото функциониране са многопосочни: очаква се да намалява количеството и качеството на труда; неблагоприятно ще бъде отражението и върху неговата цена, а оттам и върху конкурентоспособността на бизнеса и икономиката, качеството и производителността на труда; очакват се промени в образователното равнище на работната сила, професионалните компетенции и адаптивност към промените; очакват се въздействия върху стабилността на социалните системи и др.
Демографските промени и застаряването на населението изискват преструктуриране на икономиката и промяна в политиките за заетост и управление на човешките ресурси.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2011г. тези граници са до навършването на 60 години за жените и 63 години за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към края на 2011г. е 4 523 хил. души, или 61.7% от цялото население. Над трудоспособна възраст са 1 760 хил. души, или 24.0%, а под трудоспособна възраст - 1 045 хил. души, или 14.3% от населението на страната.
Таблица: Население под, във и над трудоспособна възраст
Година
|
Възрастови групи
|
под трудоспособна възраст
|
в трудоспособна възраст
|
над трудоспособна възраст
|
1990
|
21.6
|
55.5
|
22.9
|
1995
|
19.1
|
56.6
|
24.3
|
2001
|
16.3
|
59.2
|
24.5
|
2005
|
14.8
|
62.4
|
22.8
|
2006
|
14.6
|
62.8
|
22.6
|
2007
|
14.5
|
63.0
|
22.5
|
2008
|
14.5
|
63.2
|
22.3
|
2009
|
14.5
|
63.1
|
22.4
|
2010
|
14.6
|
62.7
|
22.7
|
2011
|
14.3
|
61.7
|
24.0
| Източник: НСИ
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). Към 31.12.2011г. това съотношение е 68. За сравнение, през 2001г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Най-благоприятно е това съотношение в областите Кърджали (91), Благоевград (86) и Сливен (84). Най-нисък е този показател в областите Габрово и Видин, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват съответно от 48 и 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Икономическа активност
През 2011 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 3 279.1 хил., или 66.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2010 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) намалява с 0.5 процентни пункта.
Коефициентът на икономическа активност на населението на 15-64 навършени години намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2010г. и достига 66.0%.
Таблица: Коефициенти на икономическа активност
(15 и повече навършени години) по тримесечия на 2011 г.
Пол
|
2011
|
Възраст
|
I
|
IІ
|
III
|
IV
|
|
|
|
|
|
Общо
|
50,8
|
51,0
|
51,9
|
51,5
|
Мъже
|
56,0
|
56,2
|
57,2
|
56,6
|
Жени
|
45,9
|
46,3
|
47,1
|
46,9
|
По възраст
|
|
|
|
|
15-24
|
25,9
|
26,5
|
28,7
|
28,3
|
25-34
|
78,8
|
77,5
|
79,0
|
79,3
|
35-44
|
84,2
|
84,9
|
85,8
|
85,5
|
45-54
|
81,6
|
82,2
|
83,9
|
82,6
|
55-64
|
48,1
|
48,8
|
48,2
|
48,2
|
65 и повече
|
2,9
|
2,7
|
2,9
|
2,9
|
Източник: НСИ
Икономическа активност на населението на и над 50 години
Около една четвърт от икономически активното население на страната през 2011г. е на възраст 50 и повече навършени години. Преобладаващата част от лицата в тази група - 810.4 хил., или 24.4% от работната сила в страната, са на възраст 50-64 навършени години, а 42.8 хил.(1.3%) са над тази възраст.
През периода 2005-2011 г. икономическата активност на населението на 50-64 навършени години проявява тенденция на нарастване, като за посочения период коефициентът на икономическа активност се увеличава със 7.1 процентни пункта, достигайки 58.2% през 2011 година. Като цяло за посочения период намалява и различието в степента на икономическа активност между населението под и над 50-годишна възраст.
Фигура: Коефициенти на икономическа активност по възрастови групи
Източник: НСИ
Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 50-64 навършени години е по-нисък при жените в сравнение с мъжете - през 2011г. той е съответно 53.7 и 63.3%, като в сравнение с 2005г. разликата в коефициентите по пол намалява от 16.6 на 9.6 процентни пункта.
Таблица: Основни показатели за икономическата активност
на населението на 50-64 навършени години
Години
|
Работна сила
|
Лица
извън
работната
сила - хил.
|
Коефици-
ент на ико-
номическа
активност
%
|
Коефици-
ент на
заетост-
%
|
Коефици-
ент на
безра-
ботица
%
|
всичко
хил.
|
заети
хил.
|
безработни
хил.
|
2005
|
758.6
|
692.2
|
66.4
|
726.2
|
51.1
|
46.6
|
8.8
|
2006
|
800.0
|
735.4
|
64.6
|
661.9
|
54.7
|
50.3
|
8.1
|
2007
|
823.7
|
770.5
|
53.3
|
622.9
|
56.9
|
53.3
|
6.5
|
2008
|
854.7
|
807.4
|
47.3
|
589.0
|
59.2
|
55.9
|
5.5
|
2009
|
847.0
|
795.3
|
51.6
|
584.0
|
59.2
|
55.6
|
6.1
|
2010
|
812.6
|
737.9
|
74.7
|
591.9
|
57.9
|
52.5
|
9.2
|
2011
|
810.4
|
734.5
|
75.8
|
581.4
|
58.2
|
52.8
|
9.4
|
Източник: НСИ
Заетост
Общият брой на заетите лица достига 2 949.6 хил., или с 3.4% по-малко в сравнение с 2010 година.
Коефициентът на заетост за населението на 15-64 навършени години е 58.5%, или с 1.2 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2010 година.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години (показател, включен в стратегия „Европа 2020”) намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2010 г. и достига 63.9% (66.6% за мъжете и 61.2% за жените).
Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години достига 43.9%, или с 0.4 процентни пункта повече от 2010 г., като увеличението се
дължи изцяло на жените.
Заетост на населението на и над 50 години
През 2011г. 775.8 хил., или малко повече от една четвърт (26.8%) от лицата на възраст 50 и повече навършени години работят. От тях 400.7 хил. са мъже и 375.1 хил. - жени. От всички заети 734.5 хил. (26.3%) са на възраст от 50 до 64 навършени години и 41.3 хил. (1.4%) - на 65 и повече навършени години.
Коефициентът на заетост за възрастовата група 50-64 навършени години е 52.8%, или с 6.2 процентни пункта по-висок в сравнение с 2005г., като в рамките на периода 2005-2011г. е бил най-висок през 2008г. - 55.9%. От 2009г. заетостта на населението на 50-64 навършени години започва да спада, но с по-бавни темпове в сравнение с тази на населението на възраст до 50 години, в резултат на което коефициентите на заетост за двете възрастови групи се сближават до 8 процентни пункта, като остава малко по-висок при по-младите.
Фигура: Коефициенти на заетост по пол и възрастови групи
Източник: НСИ
Общо за периода 2005-2011г. коефициентът на заетост на жените (на 50-64 навършени години) регистрира по-голямо увеличение (с 9.6 проценти пункта) в сравнение с мъжете (с 2.3 процентни пункта), като спадът на заетостта, наблюдаван през последните 2 - 3 години се проявява предимно сред мъжете. През 2011г. коефициентите на заетост (50 - 64 навършени години) по пол достигат съответно 56.8% за мъжете и 49.2% за жените.
Лицата на възраст 50 и повече навършени години имат сравнително по-висок относителен дял от заетите в дейностите „Образование” - 41.4%, „Хуманно здравеопазване и социална работа” - 40.7%, „Селско, горско и рибно стопанство” - 39.2%. Същевременно делът на възрастните е по-малък от 1/5 в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти”, „Операции с недвижими имоти”, „Хотелиерство и ресторантьорство”, „Търговия, ремонт на мотоциклети и автомобили”, „Финансови и застрахователни дейности” и „Добивна промишленост”.
През 2011г. всеки трети (34.2%) от самостоятелно заетите лица (работодатели, самостоятелно заети, без наети, и неплатени семейни работници) е на възраст 50 и повече навършени години, докато при наетите лица всеки четвърти (25.2%) е от посочената възрастова група. Делът на лицата над 50 години е по-висок сред наетите в обществения сектор - 35.8%, в сравнение с този в частния - 21.2%.
От общия брой на заетите лица на 50 и повече навършени години 396.4 хил. (51.1%) работят като наети в частния сектор, 256.1 хил. (33.0%) са наети в обществения сектор, 79.1 хил. (10.2%) са самостоятелно заети, без наети лица, 34.5 хил. (4.4%) са работодатели и 9.8 хил. (1.3%) - неплатени семейни работници. Структурата на заетите по статус в заетостта и пол се характеризира с по-висок относителен дял на работодателите и на наетите в частния сектор сред мъжете, в сравнение с този при жените.
Фигура: Структура на заетите лица на 50 и повече навършени години по статус в заетостта и пол през 2011 година
Населението на 50 и повече навършени години е различно представено в отделните класове професии. Най-голям е делът на заетите от тази възрастова група сред квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство - 40.9%, следван от този при специалистите - 31.6%, ръководителите - 29.4%, и професиите, неизискващи специална квалификация - 29.0%. За останалите класове професии (с изключение на военнослужещите) делът на лицата над 50-годишна възраст е между 23.3 и 24.1%. От общия брой на заетите жени над 50-годишна възраст почти половината са специалисти или персонал, зает с услуги за населението (съответно 26.8 и 22.9%), докато делът на ръководителите е 4.9%. При мъжете делът на ръководителите е 9.2%, а с най-висок дял са квалифицираните работници (18.3%) и машинните оператори и монтажниците (17.5%).
През 2011г. средната фактическа продължителност на работното време на заетите на 50 и повече навършени години е малко по-малка от тази на заетите под 50 навършени години - съответно 40.4 и 40.0 часа седмично, като това се дължи главно на лицата на 65 и повече навършени години, за които тя е 37.7 часа.
Повече от половината от наетите лица на възраст 50 и повече навършени години работят при последния си работодател от 10 или повече години, а 21.4% - 20 или повече години (по данни за 2011г.). Сред наетите лица в обществения сектор около 2/3 не са сменявали предприятието, организацията, в която работят поне 10 години, а 35.4% - поне 20 години.
Безработица
Безработните лица са 372.3 хил., като в сравнение с 2010г. се увеличават със 7.0%. За същия период коефициентът на безработица се увеличава с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2010г. и достига 11.2%. При мъжете коефициентът на безработица нараства с 1.4 процентни пункта, а при жените - с 0.5 процентни пункта, като достига съответно 12.3 и 10.0%.
Коефициентът на младежка безработица (15 - 24 навършени години) е 26.6%.
Продължително безработни (от една или повече години) са 209.4 хил., или 56.2% от всички безработни лица. Коефициентът на продължителна безработица е 6.3%, съответно 7.0% за мъжете и 5.5% за жените.
От общия брой безработни лица през 2011г. - 373.2 хил., 77.4 хил. са на възраст 50-74 навършени години, или 20.8% от всички безработни. Коефициентът на безработица на възрастните хора (50-74 навършени години) е 9.1% и е с 2.1 процентни пункта по-нисък от общия коефициент на безработица (11.2%).
Основна причина за безработица, вкл. и за възрастното население, е уволнение или съкращение. През 2011г. от всички безработни лица 50.7% са останали без работа по тази причина, а при безработните лица на възраст 50-74 навършени години този дял е малко по-висок - 51.4%. При мъжете в тази възрастова група делът на съкратените/уволнените (54.1%) е по-висок с 6.0 процентни пункта, отколкото при жените на същата възраст (48.1%). Поради приключване на временна или сезонна работа една пета от лицата на възраст 50-74 навършени години са загубили работата си, като по пол техният дял е съответно 20.4% при мъжете и 19.4% при жените.
Младежка безработица10
Групата на безработните младежи до 29г. включва 63 690 души, които са само със 190 лица повече. Делът им е 19.1% от общия брой на регистрираните безработни, като той се увеличава с 1.0 процентен пункт. Продължава трайната тенденция с най-висок относителен дял да са безработните младежи без квалификация, които са 63.1% през 2011г. (при 63.3% през 2010г.) и тези с основно и по-ниско образование, на които се запазва непроменен дела през 2011г. – 50.3%. Делът на продължително безработните младежи до 29г. над една година е 24.4% (при 22.6% през 2010г.) от общо регистрираните младежи до 29г.
Делът на безработните младежи до 29 години е най-висок в: Сливенска (25.0%), Софийска (24.1%), Ямболска област (23.8%) Старозагорска (23.6%) и Пловдивска (23.1%) области, при най-нисък дял за страната в Търговищка (13.4%), Смолянска (13.5%) и Кърджалийска (14.0%). Сравнително нисък се запазва делът на безработните младежи до 29 години и в областите: Габровска (14.9%) и Разградска (15.1%) област.
Сподели с приятели: |