Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г



страница5/20
Дата19.03.2017
Размер2.86 Mb.
#17310
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Младежката група NEET11
Непосредственото бъдеще на Европа зависи от 94 милиона европейци на възраст между 15 и 29 години. Наред с предизвикателствата, пред които са се изправяли младите хора поколения наред при навлизането в живота на възрастните, това поколение ще живее в епоха на пълна глобализация и ще трябва да се справя с отговорността за едно застаряващо население. Ето защо фактът, че тези млади хора са толкова тежко засегнати от икономическата криза, поражда сериозна загриженост. През 2011 г. са били заети едва 34 %, което е най-ниската стойност, регистрирана някога от Евростат. Данните за безработицата свидетелстват и за значително по-трудни условия за младите хора на пазара на труда; от началото на рецесията безработицата сред младежите се е увеличила с 1,5 милиона души, достигайки 5,5 милиона (или 21 %) през 2011 г. Колкото и обезпокоителни да са тези статистически данни, те не отразяват адекватно положението на младите хора, не на последно място поради факта, че много от тях са учащи, както и поради това, че те не са класифицирани като работна сила. Ето защо създателите на политиката в ЕС все по-често използват понятието NEET — млади хора, които не работят или не участват в образование или обучение. Като цяло определението е недвусмислено, като обхваща лицата, които нямат работа в момента, не са включени в обучение или не са класифицирани като учащи. Това е мярка за разграничаване от пазара на труда, а може би и от обществото като цяло.

Счита се, че на равнище ЕС NEET са една от най-проблемните групи в контекста на безработицата сред младежите. Европейската комисия реагира чрез водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ — „Младежта в движение“, и инициативата „Възможности за младежта“ за периода 2012—2013 г. Тези инициативи целят разгръщане на потенциала на всички млади хора и отправяне на призив за съгласувани действия от страна на органите, предприятията и социалните партньори в държавите членки и от страна на ЕС за справяне с предизвикателството пред младежта. Специално внимание се отделя на осигуряването на начини за връщане към образованието и обучението, както и на установяването на контакт с пазара на труда.



Европейската комисия въведе нови показатели, като например дял на групата NEET, за наблюдение на пазара на труда и социалното положение на младите хора и за улесняване на съпоставянето между държавите членки в контекста на стратегията „Европа 2020“. Това придава по-голяма видимост и укрепва позицията на младите хора в политическата програма. Според Евростат през 2011 г. 7,5 милиона млади хора на възраст между 14 и 24 години и още 6,5 милиона млади хора на възраст между 25 и 29 години са били изключени от пазара на труда и от образование в Европа. Това съответства на значително увеличение на дела на групата NEET: през 2008 г. стойността достигна 11 % при 15—24- годишните и 17 % при 25—29-годишните, а до 2011 г. се увеличи съответно на 13 % и 20 %. Съществуват големи различия между държавите членки, като в някои от тях показателите са по-ниски от 7 % (Люксембург и Нидерландия), а в други са над 17 % (България, Ирландия, Италия и Испания). Младите хора, които не работят или не участват в образование или обучение, са твърде разнородна група. Най-голяма е подгрупата на тези, които са безработни по традиционни причини. Други подгрупи в уязвимо положение включват лицата със заболявания и увреждания и младите хора, които полагат грижи за други лица. Подгрупите, които не влизат в категорията на уязвимите, включват лицата, които не търсят работа, и тези, които са ангажирани активно в други дейности като изкуство, музика и самостоятелно обучение. Общото помежду им е, че те не натрупват човешки потенциал по обичайните начини. Принадлежността към групата NEET поражда тежки неблагоприятни последици за отделното лице, обществото и икономиката. Попадането за определен период в групата NEET може да породи широк спектър от отрицателни социални явления като изолация, несигурна и нископлатена трудова заетост в бъдеще, младежка престъпност, както и проблеми с психичното и физическото здраве. Това социално явление се отразява и върху репродуктивното младежко поведение, а впоследствие и върху развитието на семейните отношения и родителството.

През 2011 г. икономическите загуби в резултат на неучастието на млади хора на пазара на труда възлязоха на 153 млн. EUR. Тази оценка е консервативна и съответства на 1,2 % от европейския БВП. Съществуват големи различия между държавите членки, но някои страни заплащат изключително високата цена от 2 или повече процента от своя БВП: България, Кипър, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия и Полша.

Осъществяваните от държавите членки политики оказват въздействие върху различни етапи в пътищата за заетост и се различават значително по своите цели и дейности. Въпреки че е трудно да бъде измерена тяхната ефективност, могат да бъдат установени няколко добри практики в изготвянето и осъществяването на политиките:



  • Мерките на политиките трябва да бъдат разнообразени с цел справяне с различни въпроси във връзка с начините за осигуряване на заетост и обръщане на специално внимание на различните групи в уязвимо положение, при които има най-голяма вероятност да се натрупат многобройни неблагоприятни последици. Особено важно е да се вземе под внимание готовността на ползвателите на мерките за реализация на пазара на труда . Докато тези, които имат по-голяма готовност, ще се възползват от инициативите, основани до голяма степен на потребностите на пазара на труда, други трябва най-напред да преодолеят личните ограничения, преди да участват в програми за заетост.

  • Младите хора трябва да бъдат обхванати в дългосрочни, устойчиви програми. Намирането на краткосрочни решения не е достатъчно. Младежите се нуждаят от висококачествена, трайна и устойчива заетост. Това означава младите хора да получат квалификация, която е необходима за успешно интегриране на пазара на труда. Участието на широк кръг заинтересовани лица в изготвянето и изпълнението на мерки за младежка заетост е изключително важно. По-специално е необходима висока степен на взаимодействие с работодателите и техни представители по отношение на мерките, които

са насочени към стимулиране на пригодността за заетост на ползвателите на тези мерки.

  • Мерките за младежка заетост следва да бъдат насочени към техните ползватели, а не към предоставящите тези мерки. Това означава да се предоставят различни възможности за избор, например от традиционни начини за обучение до изготвени в съответствие с конкретния случай и подкрепени модели за обучение. Успешните политики са иновационни. С тях се въвеждат нови пътища за достигане до техните целеви групи, като информационните дейности представляват важна част от усилията за ангажиране на онеправданите млади хора, а стимулите, „дейностите, свързани с търговската марка“ и маркетинговите кампании могат да бъдат полезни в контекста на по-универсалните услуги за младежка заетост.


Безработица на лицата на и над 50 годишна възраст12
През 2011г. безработните лица над 50 години са 119 949 души, като тази група намалява значително – с 11 938 души (с 9.1%). Същевременно, продължава да намалява за трета поредна година и делът на лицата над 50 години от общия брой на безра­ботните в страната от 37.6% през 2010г. на 36.1% през 2011г., тъй като се увеличава броят им във включените през годината в активна политика. Запазва се наблюда­ваната дългогодишна тенденция сред безработните лица над 50 години с най-висок относителен дял да са лицата без квалификация - 56.1% (при 55.7% през 2010г.) и с ос­новно и по-ниско образование – 52.4% (при 52.9% през 2010г.). Делът на продължително безработните сред лицата над 50 години се повишава значително – от 39.6% през 2010г. на 44.9% през 2011г.

Най-високите дялове на безработните над 50 години по области продължават да се отчитат в областите: Смолян (46.7%), Търговище (46.5%), Кърджали (44.3%), Разград (43.4%), Русе (43.1%), Габрово (41.7%) и Велико Търново (40.8%), при най-нисък дял за стра­ната в Софийска област (28.3%). Сравнително нисък остава делът на безработните над 50 години в областите: Сливен (29.1%), Стара Загора (30.1%) и Пловдив (30.7%).



Икономическа неактивност
Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 690.5 хил., от които 753.2 хил. са мъже и 937.3 хил. - жени. Коефициентът на икономическа неактивност е 34.0%, съответно 30.4% за мъжете и 37.6% за жените.

През 2011г. икономически неактивните лица на възраст 50 и повече навършени години са 2 041.4 хил., или 70.5% от населението в същата възрастова група. От тях 834.7 хил. са мъже и 1 206.7 хил. - жени, а коефициентите на икономическа неактивност по пол са съответно 65.3 и 74.7%.

От всички лица извън работната сила на 50 и повече навършени години 2 015.0 хил. са имали някога работа. От посочилите причина за напускане на работа най-голям е делът на неактивните, напуснали поради пенсиониране за осигурителен стаж и възраст (65.9%). След тях се нареждат напусналите поради уволнение/съкращение (11.3%), здравословни проблеми (9.5%), завършване на временна или сезонна работа (6.9%) и поради други причини (6.4%).

От всички неактивни лица на възраст 50 и повече навършени години 82.6 хил. (4%) желаят да работят. От тях 16.7 хил. (20.2%) са регистрирани в бюрата по труда. От лицата, които желаят да работят, но не търсят работа, най-голям е броят на обезкуражените лица - 62.8 хил. (32.8 хил. мъже и 30.0 хил. жени).

Лицата извън работната сила на възраст 50 и повече навършени години, които не желаят да работят са 1 958.8 хиляди. За 1 728.5 хил., или 88.2% от всички лица, които нямат желание да работят, основна причина е напредналата възраст. От тях 690.6 хил. са мъже и 1 037.9 хил. са жени. Поради недобро здравословно състояние не желаят да работят 149.6 хил. (7.6%).
Броят на обезкуражените лица на възраст 15 - 64 навършени години е 235.2 хиляди.
Средна годишна работна заплата на наетите лица

по трудово или служебно правоотношение

По предварителни данни, през 2011г. средната годишна работна заплата е била 8 487 лв., или с 9.1% по-висока в сравнение с 2010 година.



Най-високо средно годишно възнаграждение през 2011г. са получавали наетите лица в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 18 890 лв.; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 17 624 лв., и „Финансови и застрахователни дейности" - 16 994 лева.

Най-ниско възнаграждение през 2011г. са получавали наетите лица в „Административни и спомагателни дейности" - 5 393 лв.; „Хотелиерство и ресторантьорство" - 5 443 лв. и „Други дейности" - 5 935 лева.

През 2011г. в обществения сектор средната годишна работна заплата се увеличава с 3.1%, достигайки 9 262 лв., а в частния сектор - с 11.2%, достигайки 8 194 лева.


Производителност на труда
По предварителни данни през 2011г. един зает в националната икономика произвежда средно 22 127 лв. от БВП по текущи цени.

През 2011г. добавената стойност на един зает в националната икономика реално нараства с 6.2% в сравнение с предходната година, а за един отработен човекочас е генерирана с 6.3% повече добавена стойност отколкото през 2010 година.

В структурата по икономически сектори през 2011г. индустриалните предприятия реализират икономически ръст с 11.3% по-високо ниво на добавената стойност на един зает в сравнение с предходната година. За един отработен час производствените единици в сектора генерират средно 13.5 лв. добавена стойност в номинално изражение, като производителността за един отработен час реално нараства с 13.4% в сравнение с 2010 година.

Дейностите в сферата на услугите достигат равнище на производителност на труда от 1.8 лв. за отработен час. В реално изражение това ниво е с 3.4% по-високо отколкото през 2010 година.

Аграрният сектор формира 5 364.3 лв. добавена стойност на един зает, което доведе до 2.6% по-високо ниво на добавената стойност на един зает в сравнение с 2010 година. Приравнена към един отработен час, добавената стойност реално се е увеличила с 2.5%, като за един отработен час производителността на труда достига до равнище от 3.6 лева.



2.2.2. Застаряване на населението и пенсионна система
Демографските тенденции, свързани със застаряването на населението водят до значително увеличение на публичните разходи за пенсии. Реформите в пенсионната система обаче, могат да доведат до положителни резултати по отношение на устойчивостта на публичните финанси – чрез въвеждане на по-строги изисквания за получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, чрез разумно повишаване на пенсионната възраст и ограничаване на достъпа до схеми за ранно пенсиониране.

Планирани в рамките на дълъг период, тези реформи се очаква да доведат до по-голямо участие на трудовия пазар на по-възрастните работници, като това може да бъде и в резултат на по-стабилната връзка между пенсиите и вноските за пенсии, което представлява допълнителен стимул за по-дълго оставане на пазара на труда.

Реформите водят и до все по-малък дял на пенсиите от държавното обществено осигуряване като част от общите пенсии. Това е възможно да бъде осъществено чрез много механизми, включително промени в индексацията на пенсиите, които в някои държави водят до по-бавно нарастване на пенсии от заплати.

Успоредно с реформите на публичните пенсионни системи, са необходими мерки за подобряване на функционирането или усъвършенстване на допълнителните пенсионни схеми.


По данни от проучване на Евростат, проведено през 2011 г. на територията на държавите-членки на ЕС, очакваната продължителност на живота след навършване на 65 годишна възраст средно за Европейския съюз за мъжете е 17.4 години, а за жените – 21.0 години. Тези стойности за различните държави са различни, но специфичното в случая е, че не съществува пряка зависимост между очакваната продължителност на живота след 65 г. и здравословното състояние.

Таблица: Очаквана продължителност на живота след навършване на 65 г. възраст

Колко ще живеем след навършване на 65 години?

Държава

Жени

Мъже

В добро здраве след 65 г.

Очаквана продължителност на живота след 65 г.

В добро здраве след 65 г.

Очаквана продължителност на живота след 65 г.

ЕС-27

8,8

21,0

8,7

17,4

Белгия

9,7

21,1

10,3

17,5

България

9,9

17,0

8,8

13,6

Чехия

8,8

19,0

8,5

15,5

Дания

12,8

19,7

11,8

17,0

Германия

7,1

20,9

6,9

17,8

Естония

5,5

19,4

5,3

14,2

Ирландия

11,2

21,1

11,1

18,1

Гърция

8,1

20,4

8,8

18,5

Испания

8,9

22,7

9,6

18,6

Франция

9,8

21,4

9,0

18,9

Италия

9,9

22,1

10,1

18,3

Кипър

8,2

20,9

10,0

18,1

Латвия

5,6

18,2

4,9

13,3

Литва

6,7

18,4

6,3

13,5

Люксембург

12,4

21,6

10,5

17,3

Унгария

5,9

18,2

5,4

14,1

Малта

11,9

21,1

12,0

18,4

Холандия

9,5

21,0

9,4

17,7

Австрия

7,9

21,4

8,5

17,9

Полша

7,5

19,5

6,7

15,1

Португалия

5,7

20,6

7,1

17,1

Румъния

5,0

17,2

5,9

14,0

Словения

7,2

21,0

6,6

16,8

Словакия

2,8

18,0

3,3

14,0

Финландия

8,9

21,5

8,8

17,5

Швеция

15,5

21,2

14,1

18,3

Великобритания

11,8

20,8

10,8

18,1

Исландия

14,8

21,5

13,4

18,3

Норвегия

15,7

21,2

14,5

18,0

Швейцария

12,2

22,5

11,5

19,0

Хърватия

6,4

18,2

6,4

14,6

Според резултатите от изследването на НСИ „Преход от работа към пенсиониране”, проведено като допълнителен модул към наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2006 г., броят на заетите лица на възраст 50-69 навършени години, които получават или имат право да получават пенсия, е 98.4 хиляди. От тях 54.7 хил. са мъже и 43.7 хил. - жени. За 93.8% от посочената група заети лица причините да продължават да работят са основно финансови, като по пол не са налице големи различия, съответно 94.5% от мъжете и 92.9% от жените. Осигуряването на достатъчен доход (за себе си и домакинството) е главната причина да продължават да работят (въпреки че получават или имат право да получават пенсия) за 81.0% (79.7 хил.) от заетите лица на 50 - 69 навършени години.

Според изследването през второто тримесечие на 2006 г. броят на незаетите лица на възраст 50-69 навършени години (които са работили след навършване на 49-годишна възраст, но по време на изследването не работят) е 908.8 хил., като от тях 545.1 хил. (60.0%) са жени. От незаетите от посочената група най-голям е броят на лицата, които след напускане на последната работа, окончателно са се оттеглили от пазара на труда поради пенсиониране - 705.3 хил. (77.6%). От тях 88.8% (626.4 хил.) са напуснали последната си работа непосредствено след навършване на възрастта и осигурителния стаж, необходими за пенсиониране. За останалите 11.2% причините за напускане на последната работа (работата, която са имали след тази, от която са се пенсионирали) са уволнение, съкращение или приключване на временна работа (5.6%), лични здравословни проблеми (3.4%) или други (2.2%).

От общия брой на незаетите лица на възраст 50-69 навършени години на второ място е делът на безработните - 9.3% (84.8 хил.), а 5.4% (49.3 хил.) са продължително нетрудоспособни (с увреждания).

През второто тримесечие на 2006 г. 423.3 хил. лица на възраст 50-69 навършени години (заети или незаети, работили след 49-годишна възраст) считат, че при по-гъвкаво работно време те биха останали по-дълго на работа. Те съставляват 27.1% от населението на същата възраст. Съответният дял при мъжете е 28.6%, а при жените - 25.8%.

По-безопасните и здравословни условия на труд също са фактор, който би способствал за по-дълго оставане на работа за 347.7 хил. лица от посочената група. Техният дял е 22.3% от всички лица на възраст 50-69 навършени години, съответно 26.5% при мъжете и 18.7% при жените.

От лицата на възраст 50-69 навършени години (заети или незаети, работили след 49-годишна възраст) 151.3 хил. (9.7% от населението на същата възраст) биха работили по-дълго, ако има възможност за придобиване на квалификация, съответстваща на изискванията на извършваната работа. Съответният дял е 11.0% при мъжете и 8.6% при жените.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница