Таблица: Лица на възраст 50-69 навършени години13, които биха работили

За все по-застаряващото население ще бъдат необходими и повече публични разходи за дългосрочни грижи, тъй като възрастните и най-възрастните ще съставляват най-бързо растящата социална група в обществото в бъдеще.

В отговор на демографските промени, застаряването на населението, в процес на преглед и обсъждане са механизмите за устойчиво финансиране и институционално уреждане на дългосрочните грижи. Потребността от дълговременно обгрижване на недееспособни възрастни лица нараства, а капацитетните възможности на съществуващите форми и програми на социалното подпомагане стават все по-недостатъчни.

Понастоящем грижите за възрастни хора с нарушено и тежко здравословно състояние се предоставят в много голяма степен неофициално от роднини, което се отразява на качеството на заетостта. Промените в структурите на семействата, все по-активното участие на жените на пазара на труда и все по-голямата географска мобилност следва да доведат до намаляване на неофициалните грижи и до тяхната професионализация. За държавите, в които официалните системи за полагане на грижи са по-слабо развити, очакваното увеличение на публичните разходи за дългосрочни грижи може да подцени бъдещия натиск върху публичните финанси, в резултат на вероятната потребност от повече официално предоставяне на грижи.

Адаптирането на системата от социални услуги към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване на качеството на живот на възрастните хора може да се извърши посредством: приоритетно развитие на социални услуги по домовете и в общността за сметка на услугите в специализирани институции, въвеждане на стандарти; развитие на т.нар. „сребърна икономика” за предоставяне на услуги за възрастни хора; подобряване на качеството на живот на възрастните хора, живеещи в специализирани институции; осигуряване на възможности за отдих, туризъм и участие в културен живот на възрастните хора; осигуряване на устойчиви, качествени и достъпни спортни услуги за възрастните хора с цел превенция на ниската физическа активност и социалното им изключване; приоритетно развитие на обучението на социални работници, специализирани в грижата за възрастни хора; насърчаване на участието на неправителствени организации в грижата и предоставянето на социални услуги за възрастни хора; изграждане на териториални комплекси за възрастни хора с възможности за предоставяне на всички необходими видове услуги за поддържане на тяхната активност, трудови умения, здраве, образование, информираност и комуникативност; развитие на публично-частно партньорство при предоставяне на услуги за възрастни хора.
2.2.4. Застаряване на населението и системата на образованието
По отношение на разходите, свързани с публичното образование, въпреки очаквания все по-малък брой на деца през следващите десетилетия, за постигането на целите на Националната концепция за активен живот на възрастните хора, както и за постигането на съществено подобрение на качеството на образованието за всички възрасти, в бъдеще се очаква да бъдат необходими повече разходи за образование.

Инвестициите в човешкия капитал и в работната сила, съставена от младежи и възрастни, ще бъдат жизненоважни за бъдещия растеж на производителността.

Адаптирането на системата на образование и обучени към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване на качеството на живот на възрастните хора може да се извърши на базата на: разработване на нова Национална стратегия за учене през целия живот с цел увеличаване на участието в дейности за учене през целия живот за всички възрастови групи от населението; насърчаване достъпа на възрастните хора до образование и обучение, информационни и комуникационни технологии, които ще им позволят да останат активни и пълноценно да участват в обществения живот; засилване на мерките, целящи развиване на компютърни и технологични умения за възрастните като средство за подобряване на възможността за постигане на общество на знанието; промотиране на ученето на работното място; разработване на инструменти за идентифициране и признаване на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучеие и самостоятелно учене; подобряване на приложимостта на образованието и обучението, спрямо нуждите на конкретни целеви групи, включително възрастните хора, и изискванията на пазара на труда.

Финансирането на здравната система в България се извършва чрез средства от: задължително участие на гражданите чрез лични и споделени осигурителни вноски в единна солидарна здравноосигурителна система; финансови постъпления от републиканския и общинските бюджети; доброволно участие на гражданите в покупката на допълнителни осигурителни здравни пакети, предлагани от доброволни здравноосигурителни фондове; заплащане от населението за определени здравни услуги; други източници (дарения, завещания, помощи и други).

Много фактори оказват натиск за нарастващо разходване на средства. Най-важните от тях са голямата болнична инфраструктура, слабостите на механизма за заплащане на болничната медицинска помощ, неефективен контрол над разходваните средства и липса на качествена информация. Допълнителен натиск върху разходите за здравеопазване в бъдеще ще породят демографските тенденции в България.

За да се намали негативното влияние на демографските промени върху здравната система и да се усети положителното им влияние върху други сфери, като икономическата и социокултурната сфера, е необходимо да се инвестира в качествени здравни услуги и здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията, както и в превенцията, възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на болестите сред населението. Воденето на здравословен начин на живот и ранната диагностика на заболяванията позволява на хората да останат в добро здраве и да бъдат продуктивни за по-дълго време. Обновяването на технологиите и въвеждането на новоразработени и по-ефикасни методи за ранна диагностика и лечение, в краткосрочен план са основен фактор за нарастването на разходите в системата на здравеопазването, но в дългосрочен план използваният целесъобразно технически и технологичен ресурс може да доведе до икономии на разходи.

Остаряването в добро здраве започва далеч преди пенсионирането и върху него оказват влияние редица фактори като тютюнопушене, нездравословен хранителен режим, ниска физическа активност, злоупотреба с алкохол, нездравословни условия на труд и живот и др. Затова и основен фактор в сферата на здравеопазването, който ще определя възможностите за активен живот на възрастните хора е наличието на добре функционираща система за здравна превенция. По този начин би се постигнало по-високо качество на живот за възрастните и запазване на тяхната самостоятелност от гледна точка на здравния статус и благосъстоянието им.

Адаптирането на системата от здравни услуги към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване на качеството на живот на възрастните хора може да се извърши чрез: оптимизиране, модернизиране и рационализиране на постоянно нарастващите разходи за здравни грижи с отчитане на потребностите на една по-възрастна работна сила; финансиране и развитие на допълнителни здравни услуги, насочени към възрастни хора; въвеждане на комплексна здравна услуга за възрастни; повишаване на здравната информираност сред възрастните хора; насърчаване на здравословен начин на живот през целия жизнен цикъл на човешкия живот и със специален акцент за хората над 50 годишна възраст; изграждане на по-тясно сътрудничество между системата за здравни услуги и системата за социална закрила в предоставянето на социални услуги за възрастните; инвестиране в качествени здравни услуги и здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията и др.

Наред със заетостта, здравеопазването и пенсионната регулация, развиването на доброволчески дейности е една от ключовите сфери за развитие на активността на възрастното население. В тази връзка е необходимо регламентиране на доброволчеството в България, като започне работа по проучване на възможностите за инкорпориране на текст/текстове в трудовото законодателство и/или разработване на отделен закон.

С нарастването на продължителността на живота ще се увеличава броят на възрастните хора и особено на възрастните хора над 70 години, живеещи сами. По този начин ще расте броят на старите хора, които са загубили своята самостоятелност и се нуждаят от интензивни грижи в края на живота си. В резултат на удължаването на трудовия живот и високата мобилност много от семействата ще имат ограничени възможности за грижа за възрастните си родители. Така ще нараства необходимостта от развитието на социални услуги и мрежи за солидарност и грижи. Мерките за развитие на солидарност между поколенията ще бъдат насочени към: разпределение и диверсифициране на отговорностите, свързани с дългосрочната грижа за старите хора; активно включване на хора в пенсионна възраст в доброволчески мрежи за солидарност и полагане на грижи за най-старите; разработване на схеми за предаване на опита от по-възрастните към по-младите; развитие на обществена чувствителност и разбиране към проблемите на възрастните хора; формиране на отговорност и отчитане на въздействието на политическите и административни решения върху бъдещето на младите поколения; стимулиране на доброволните участия на хората в пенсионна възраст в социалния живот на общността и развитието на гражданското общество; насърчаване на доброволческата дейност на младежите в полза и в подкрепа на възрастните хора; повишаване на информираността на обществото и ангажираността на медиите за подобряване на публичния образ на възрастните хора и за отчитане на ценността на техния опит, умения и способности; ангажиране на читалищата в подкрепа на активния и достоен живот на възрастните хора и др.

2.3. Териториална структура и разпределение на населението

Към края на 2011г. населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 - села. В 183 населени места няма население. В 1 127, или в 21.3% от населените места живеят от 1 до 50 души.

С население над 100 хил. души са седем града в страната. В тях живее 33.7% от населението на страната.

В съответствие с административно-териториалното устройство страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 264 общини.

Близо половината от населението на страната (49.2%) живее в Югозападния и в Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 131 хил. (29.1%) и 1 471 хил. души (20.1%). Югоизточният и Североизточният район са следващите по брой на населението - съответно с 1 073 хил. души, или 14.6%, и 962 хил. души, или 13.1% от населението на страната. Северният централен и Северозападният район имат съответно 853 хил. и 837 хил. души, или по около 12% от населението на страната.

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 99 481 души, или 1.4% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 296 615 души (17.7%). В 16 области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 31.2% от населението на страната. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са 6 области, които обхващат 20.7% от населението на страната. Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в две от тях - София (столица) и Пловдив, живее повече от една четвърт от населението на страната (27.0%). Трета по брой на населението е област Варна - с население 474 хил. души, следва област Бургас - с 415 хил. души, Стара Загора (331 хил. души) и Благоевград (322 хил. души).
Фигура: Население по области към 31.12.2011 година

Източник: НСИ

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграцията на населението.

Намаляването на броя на юридическите бракове се дължи предимно на разпространението на т.нар. фактически бракове/свободните съжителства. Младите хора все повече предпочитат съвместното съжителство, без да сключват граждански брак. Може да се предположи, че те отлагат това събитие за по-късно. За това говори и непрекъснато повишаващата се средна възраст при сключване на първи брак. При мъжете от 28.1 години през 2001г. тя достига 30.0 г. през 2010г. и 30.1 г. през 2011 година. Този показател за жените е съответно: през 2001г. - 24.8 г., а през 2010 и 2011г. - 26.9 години.

Броят на разводите през 2011г. е 10 581 и е с 431 по-малък от този през 2010 година. От всички прекратени бракове 83.6% се отнасят за населението в градовете.


Фигура: Коефициенти на брачност и бракоразводност (на 1 000 души от населението)

Най-голям е делът на браковете, прекратени по взаимно съгласие (67.4%). Следват причините поради несходство в характерите (22.9%), фактическа раздяла (6.0%) и неполагане на грижи за семейството (2.2%). Останалите причини като изневяра, физически и морален тормоз, системна употреба на алкохол и наркотици и необмислено сключени бракове са с относителен дял по-малък от 1.0%.

През 2011г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване се задържа на ниво 14 години, характерно за последните няколко години, но в сравнение с 2001 г. се е увеличила с близо 2 години.
Семейно положение на хората на и над 50 години

Към 1.02.2011г. 1 838 945 души, или (62.5%) от лицата на 50 и повече навършени години са женени/омъжени. Вдовци са 723 997, или 24.6%, разведени – 232 161 (7.9%), а 147 952 лица (5.0%) никога не са встъпвали в брак.

По отношение на признака местоживеене се наблюдава разлика в дяловете на разведените и овдовелите лица. Сред живеещите в градовете делът на разведените (9.2%) е с 4 процентни пункта по-висок, отколкото сред живеещите в селата (5.2%).

Овдовелите лица в градовете и селата са съответно – 22.8 и 28.4% от лицата в анализираната съвкупност.

С увеличаване на възрастта делът на овдовелите нараства и над 80-годишна възраст той съставлява 66.2% от лицата в тази възрастова група. Дяловете на женените/омъжените, разведените и никога невстъпвалите в брак намаляват с увеличаване на възрастта.

В съжителство без брак живеят 80 002 души или 2.7% от лицата на 50 и повече навършени години. Еднакъв е този дял при живеещите в градовете и селата – 2.7%, и по-висок при мъжете, отколкото при жените - съответно 3.6 и 2.0%.

Най-висок е делът на живеещите без юридически брак сред лицата на възраст между 50 и 64 навършени години – 79.8% от всички живеещи в съжителство без брак.
2.5. Домакинства – доходи, разходи, потребление
Доходи на домакинствата

През 2011г. в сравнение с предходната година общият доход средно на лице от домакинство се повишава от 3 648 лв. на 3 782 лв., или с 3.7%.

През 2011 г. доходът от работна заплата е 1 960 лв. средно на лице, като спрямо 2010г. е нараснал в номинално изражение с 5.5%. Същевременно индексът на реалните доходи от работна заплата за същия период нараства с 1.3%. Най-висок е този индекс през 2011г. спрямо 2001г. - 179.5%, но е под 100% спрямо 2008 и 2009 година.

През 2011г. спрямо 2010г. доходът от пенсии нараства в номинално изражение с 1.1%, а относителният дял в общия доход намалява от 30.9 на 30.1%, или с 0.8 процентни пункта. Индексът на реалните доходи от пенсии намалява с 3.0% през 2011г. спрямо 2010 година.

През 2011 г. доходът от предприемачество средно на лице от домакинство е 241 лв., което е с 38.5% по-високо спрямо 2010 година. Индексът на реалните доходи от предприемачество също нараства и през 2011г. е с 32.9% по-висок спрямо 2010 година.

Доходът от трудова дейност извън работната заплата през 2011г. е 52 лв. средно на лице от домакинство и е по-нисък спрямо 2010г. с 36.6%.
Разходи на домакинствата

Общият разход на домакинствата през 2011г. в номинално изражение се увеличава с 6.6% спрямо 2010 година.

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата през 2011г. е 84.0% при 85.7% през 2010 година.

През 2011г. спрямо предходната година покупателната способност на домакинствата се повишава за следните основни хранителни продукти: ориз, свинско месо, малотрайни и трайни колбаси, яйца, домати, краставици, пипер и зрял фасул.

Потреблението на цигари продължава да намалява и през 2011г. е 547 бр. средно на лице от домакинство, при 591 бр. през 2010 година.
Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба

През 2011г. в собствено жилище живеят 92.7% от домакинствата, а 4.6% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 2.7% от наблюдаваните домакинства - 1.6% със свободен и 1.1% с общински наем. Второ жилище притежават 5.6% от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 91.5% от домакинствата, като половината (51.6%) от жилищата са изградени в периода 1961 - 1980 година. Преди 1960 г. са построени 22.3% от жилищата. В нови жилища (изградени след 2001 г.) живеят 1.1% от домакинствата.

Две трети (67.6%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища. В градовете такива са 73.6% от всички жилища. В селата 64.8% от жилищата са с три и четири стаи.

Гаражи имат 23.7% от домакинствата в страната (19.2% в градовете и 35.5% в селата).

Близо три четвърти от домакинствата (73.8%) разполагат с електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилището.

Автомобили имат 45.7% от наблюдаваните домакинства, като 2.6% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 21.2% от домакинствата, а 32.9% нямат необходимост от лека кола.

Значителен (84.0%) е делът на домакинствата, които притежават всички основни предмети за дълготрайна употреба - хладилник, автоматична пералня, телевизор и телефон (стационарен или мобилен).

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - 99.3% от домакинствата го притежават, а 29.3% имат по два и повече телевизора.

Без телефон (стационарен или мобилен) са 3.3% от домакинствата. 11.5% имат само стационарен телефон, а 36.1% - само мобилен (преобладават домакинствата с два и повече мобилни телефона). Половината (49.1%) от наблюдаваните домакинства притежават и двата вида телефони.