Етническа структура на населението

По време на преброяването на населението през 2011 г. лицата, които са се възползвали от правото на доброволен отговор на въпроса за етническо самоопределение, са 91% от населението. Сред неотговорилите на въпроса за самоопределение по етническа група най-голям е относителният дял на тези в младите възрастови групи до 39 години и за децата от 0 до 9 години. Една трета от неотговорилите са в областите София, Пловдив и Варна, съответно - 113 260 души, 62 654 души и 50 181 души.

Установилите се демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между последните две преброявания.

Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84.8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Делът на българската етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се увеличава с 0.9 пункта. В началото на 20 век българският етнос е 77.1% от населението и от 1910 година до сега относителният му дял е над 80%, като през 1910 година е 81.1% и с най-висока стойност през 1975 година - 90.9%.

Турската етническа група е втората по численост, като към 1.02.2011 г. 588 318 лица са се самоопределили като етнически турци. Те представляват 8.8% от всички лица. Относителният им дял намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение с 2001 година. При преброяванията от 1900 до 1926 г. делът на турската етническа група е над 10% и от 1934 г. този дял е в границите от 9.7% през 1934 г. до 8.4% през 1975 година.

Ромският етнос традиционно е третият по численост. Към 01.02.2011 г. наброява 325 343 души според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4.9% или с 0.2 процентни пункта повече от 2001 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 49 304 души, или 0.7%. Тук се включват лицата от други етнически групи: руска - 9 978, арменска - 6 552 души, влашка - 3 684 души, гръцка - 1 379, еврейска - 1 162 души, каракачанска - 2 556 души, македонска - 1 654 души, румънска – 891 души, украинска - 1 789 души, и други - 19 659 души.

Лицата, които не се самоопределят, са 53 391 - 0.8%. Сред лицата, посочили отговор „не се самоопределям‖ най-голям е делът на най-младите до 19 години - 51.7% от всички, които не се самоопределят.

Сред лицата с друга етническа група 235 души са записали две етнически групи, което е явление, свързано с наличието на смесени бракове или партньорства.

Българската етническа група обхваща 2 459 899, или 90.0% от отговорилите лица.

Турската етническа група е втората по численост, като към 1.02.2011 г. 189 850 лица, или 6.9% са се самоопределили като етнически турци.

Ромският етнос е третият по численост – 51 527 души според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 1.9%.

Към други етнически групи са се самоопределили 22 359 души, или 0.8%. Тук се включват лицата от други етнически групи: руска – 5 741, арменска – 3 695 души, каракачанска – 1 140 души и други. Лицата, които не се самоопределят, са 8 805 - 0.3%.

Населението от българската етническа група е значително по-урбанизирано в сравнение с другите две основни етнически групи. В градовете живее 70.8% от българския етнос, 29.5% от турския етнос, както и 54.6% от ромския етнос.

Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на област Кърджали, където тя формира 35.2%.

Делът на населението от турската етническа група е най-висок в областите Кърджали (62.8%), Разград (45.9%), Търговище (30.9%) и Силистра (29.8%). Общо в девет области делът на населението от турски етнос е по-висок от общия за страната.

Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области. Най-голям е делът на ромския етнос в област Монтана – 5.4%, Шумен – 4.3% и Сливен – 3.8%.
2.7. Религиозна структура на населението
Религиозната принадлежност на хората определя до голяма степен начина им на живот, културните особености и поведение в семейството и обществото.

При провеждането на Преброяването на населението през 2011 г. вероизповеданието е въпросът, на който делът на неотговорилите лица е най-висок - 21.8%, като отново най-висок е делът на децата и младите възрастови групи и на неотговорили в областите София-столица, Пловдив и Варна.

Лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание, съставляват най-голямата група - 4 374 135 души, или 76% от лицата, отговорили на въпроса.

Католическо вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8 и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%. От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004 души, мюсюлманско шиитско - 27 407 души и 3 727 души са записали само мюсюлманско вероизповедание.

Други вероизповедания изповядват 11 444 души, или 0.2% от отговорилите. Нямат вероизповедание 272 264 лица (4.7%) и 409 898 (7.1%) не се самоопределят. При лицата, самоопределили се към българската етническа група 86.7% или 4 240 422 души са с източноправославно християнско вероизповедание, 43 985 - с католическо, 36 613 - с протестантско и 67 350 - с мюсюлманско вероизповедание. 222 387 от лицата, от самоопределилите се като българи са посочили, че нямат вероизповедание. и 6% не се самоопределят.

Отговорилите, че нямат вероизповедание от българската етническа група, представляват 82% от общия брой на лицата без вероизповедание за страната.

От лицата, самоопределили се към турската етническа група, за 444 434, или 88% вероизповеданието е мюсюлманско, като 420 816 са с мюсюлманско сунитско, 21 610 – с мюсюлманско шиитско, и 2 008 са записали само мюсюлманско вероизповедание. 14 698 лица от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 39 529 - не се самоопределят, 5 279 са с източноправославно вероизповедание, 1 182 – католическо, и 2 400 – с протестантско вероизповедание.

Сред самоопределилите се към ромския етнос преобладават тези с източноправославно вероизповедание - 84 867, или 37%. Протестантското вероизповедание е посочено от 23 289 (10%) от ромската група, 42 201 (18%) са тези с мюсюлманско вероизповедание, 30 491 - нямат вероизповедание, и 49 491 - не се самоопределят.

Наблюдението на образователния статус на населението започва от преброяването, проведено през 1934 г., като за периода до 2011 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование, при същевременно намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Образованието на мъжете като цяло е малко по-високо от това на жените – относителния дял на мъжете със средно и по-високо образование е 63.6 срещу 62.4% при жените. За сметка на това обаче жените завършват значително по-често висше образование от мъжете, като към момента на преброяването с висше образование са 791.8 хил. жени (22.3%), а мъжете висшисти са 556.9 хиляди (16.7%).

Значителни са различията в образователната структура по местоживеене - почти 3/4 от жителите на градовете (71.6%) са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е едва 40.3%.

В регионален аспект най-образовани са жителите на област София-столица, където всеки трети (36.8%) е с висше образование, което е и почти два пъти по-високо от средния дял за страната. Следват областите Варна и Пловдив, където относителният дял на висшистите е съответно 23.7 и 19.4% . С най-негативна образователна структура по отношение на дела на лицата с висше образование са областите Кърджали (10.3%), Търговище (11.5%) и Разград (11.6%).

В съвкупността на децата от 7 до 15 години включително, които трябва да бъдат в образователната система, но не учат към 1.02.2011 г., също се наблюдават значителни различия според самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23.2% от тази възрастова група не учат, при турската етническа група този дял е 11.9% и при българската - 5.6%. Причините, поради които децата не посещават училище, не са изследвани по време на преброяването, тъй като не са негов обект. Причините могат да бъдат от здравословен или друг личен характер.

Необходимо е да бъдат преодолявани някои дистанции между образователните институции и кадри и децата, техните родители и семейства, както и да бъдат разработвани нови механизми за формиране на съзнателно и отговорно родителство.

Осигуряването на качествено и широко достъпно образование като средство за решаване на стратегическата задача за високо качество на човешкия капитал, очертана от съвременните условия на икономически и социален живот и критериите за евроинтеграция, изисква комплексните усилия на много институции.

Образователната структура на населението на 50 и повече години е идентична с образователната структура на цялото население. Към 1.02.2011 г. броят на лицата с висше образование е 564 425 души, или всеки пети над 50 години (19.2%) е висшист. Лицата, завършили средно образование, към момента на преброяването са 1 249 992 (42.5%). С основно и по-ниско образование са 1 090 534 или 37.1% от анализираната съвкупност.

За първи път при настоящото преброяване беше включена категорията „никога непосещавали училище”. Броят на тези лица е 38 104, или 1.3% от населението на 50 и повече навършени години.

Образователният статус на мъжете като цяло е по-висок от този на жените. Относителният дял на мъжете със средно и по-високо образование е 64.1 срещу 59.7% при жените.

Делът на жените с начално и по-ниско образование е 10.7%, а 1.8% от тях никога не са посещавали училище. При мъжете тези дялове са съответно 6.0 и 0.7%.

Най-висок е делът на лицата с високо образование (висше и средно) сред лицата във възрастовата група 50 – 64 навършени години – 74.2%. С увеличаване на възрастта намалява делът на лицата с високо образование за сметка на тези с основно и по-ниско. Най-висок е делът на лицата с основно и по-ниско образование сред лицата на 80 и повече години – 62.5%, а 2.7% от тях никога не са посещавали училище.

Значителни са различията в образователната структура по местоживеене - почти 3/4 от жителите на градовете (73.8%) са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е едва 36.4%. Сред живеещите в селата 2.4% никога не са посещавали училище, а сред живеещите в градовете този дял е 0.7%

В регионален аспект най-образовани са жителите на област София (столица), където 40.8% от лицата на 50 и повече години са с висше образование, което е и два пъти по-високо от общото за страната за тази възрастова група. Следват областите Варна и Пловдив, където относителният дял на висшистите е съответно 22.3 и 19.2%. С най-неблагоприятна образователна структура по отношение на дела на лицата с висше образование са областите Кърджали (9.5%), Силистра и Разград – по 11.1%.

Най-висок е относителният дял на лицата с основно и по-ниско образование в област Кърджали – 59.0%. В още четири области - Смолян (56.0%), Разград (54.8%), Силистра (51.4%) и Търговище (50.8%), лицата с ниско образование са повече от половината от населението на 50 и повече навършени години.

Кърджали е областта и с най-висок дял на лицата, никога непосещавали училище – 7.2%. Следва област Силистра с 3.5% и Добрич, Търговище, Сливен и Разград – по 2.5%. Най-нисък е този показател в областите София (столица) – 0.2%, Перник и Габрово - по 0.4%.