Отчет за 2012 г. І. Въведение

Това е първата календарна година, в която КЗД, в качеството си на национален орган по равнопоставеност, получил международно признание, работи и като акредитиран орган на ООН по правата на човека със статут „Б”. Поредното юридическо признание като независим национален орган по равнопоставеност, създаден съгласно изискванията на правото на ЕС, КЗД получи на 20 септември 2012 г. в представеното пред Съда на Европейския съюз заключение на Генералния адвокат J. Kokott по дело С- 394/11 г. Заключението представлява независим и обективен прочит на приложимите норми от националното законодателство и правото на ЕС, в което са изложени аргументи за признаването на Комисията за защита от дискриминация на Република България като законоустановена и постояннодействаща национална юрисдикция по смисъла на чл. 267 от ДФЕС, осигуряваща равенството в третирането.

Комисията за защита от дискриминация е независимият специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, който със своята дейност се е утвърдил на национално и общностно ниво като активно действаща институция за защита на жертвите на дискриминация и гарантиране на принципа за равно третиране. Основните правомощия на Комисията, по силата на чл. 47 от ЗЗДискр., са да установява нарушения на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането; извършителя на нарушението и засегнатото лице; да постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; да налага предвидените санкции и мерки за административна принуда; да обжалва административните актове, постановени в нарушение на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането; да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики; да дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им с принципа на равно третиране.

Дейността на Комисията през 2012 г. е белязяна от две събития, които следва да намерят място в този раздел на годишния отчет. На първо място следва да се посочи, че в средата на отчетния период по законопроект на Министерския съвет на Република България с цел привеждане на българското законодателство в съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз и по-специално на Директива 2010/41/ЕС за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, обнародвана в "Официален вестник" на Европейския съюз L 180 от 15 юли 2010 г., са извършени законодателни промени в ЗЗДискр.

С измененията на ЗЗДискр. се въвежда императивното изискване за интегриране на принципа за равенството по всички защитени признаци от ЗЗДискр. с цел недопускане на дискриминация при изготвяне и прилагане на нормативни актове от държавните и общински органи. Изменението предвижда нормите на ЗЗДискр. последователно да се провеждат от държавните и общински органи в изготвяните нормативни актове, като се постигне съответствието на новите разпоредби с принципите на равно третиране, регламентирани със ЗЗДискр.

За изравняване на квотите на по-слабо представения женски пол при упражняването на професионална дейност и за компенсиране на неизгодите в професионалната кариера се регламентира в чл. 7 от ЗЗДискр. изключение от принципа за равно третиране, което не представлява дискриминация. Приемането на позитивни мерки е допустимо, тъй като те са свързани с насърчаване на предприемачеството сред жените по смисъла на чл. 157, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предвиждащ специфични придобивки.

С допълнение на чл. 37 от ЗЗДискр. изрично се урежда прилагането на принципа на равното третиране чрез недопускане на дискриминация, основана на пола, както и другите защитени признаци, при извършването на стопанска дейност, включително започването, оборудването и разширяването на такава дейност. Разпоредбата регламентира още, че извършването на тормоз или сексуален тормоз в тези области също се смятат за дискриминация, а отхвърлянето или понасянето от дадено лице на такова поведение не може да се използва като основание за вземане на решение, което засяга това лице.

С изменението на ЗЗДискр. се допълват компетенциите на Комисията за защита от дискриминация, посочени в чл. 47 по отношение на разпространяването на информация за действащите разпоредби в областта на защитата от дискриминация до заинтересованите лица. Заедно с това са променени Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. като са допълнени дефинициите на легалните понятия „тормоз“, „сексуален тормоз“ и „подбуждане към дискриминация“. С отделна разпоредба в ДР на ЗЗДискр. се транспонират изискванията на Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, като са приети и съответните изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, уреждащи правото на съпрузите на самостоятелно заетите лица за ползване на социална закрила и обезщетения за майчинство.

Видно е от предприетите законодателни мерки за транспонирането на Директива 2010/41/ЕС в ЗЗДискр., че не бяха извършени съществени промени, а по-скоро бяха добавени нюанси към вече съществуващите норми. Това доказва за пореден път, че със създаването на антидискриминационен закон, надхвърлящ изискванията на действащото към онзи момент общностно право, българският законодател е изпреварил времето, като е гарантирал на национално ниво значително по-адекватна защита на гражданите от дискриминация на територията на Република България.

Второто по важност събитие за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2012 г. е осъществяването на законовите правомощия с нов персонален състав, избран и определен с Решение на 41-то Народно събрание на Република България от 12.07.2012 г. и Укази на Президента на Република България № 272, № 273, № 274 и № 275 от 13.07.2012 г. (обнародвани в ДВ, бр. 55 от 2012 г.). През отчетния период за първи път от създаването на Комисията за защита от дискриминация е извършена промяна на нейния състав и назначаване на членовете с нов мандат. Приемствеността в дейността на Комисията е осигурена чрез включването в новия мандат на двама от членовете на предходния състав. При избора и назначаването на новите членове на Комисията са спазени законовите изисквания за балансирано участие на жени и мъже и представители на различни етнически групи. Традиционно в състава са включени юристи с практически опит и представители на българските академични среди в различни области.

Висше юридическо образование. Доктор и доцент по международно частно право с над 30 научни публикации в областта на международното право. Преподавател във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Член на Съюза на учените в България.

Висше икономическо образование – магистър по икономика и счетоводство. Докторант по икономика в Стопанска академия „Д.А. Ценов“. Четири мандата е бил кмет на кметство Църквица, област Шумен. Бил е Зам.-министър на труда и социалната политика с ресор „демографска политика, социални инвестиции, равни възможности за жените и мъжете и неравнопоставените групи в трудовата сфера. Има научни публикации в областта на социалната политика, равните права и възможности и интеграция на малцинствените общности.

Висше юридическо образование. Квалификация като медиатор в Американската агенция за международно развитие – правна инициатива за развитие на съдебната система. Квалификация по право на убежище и статут на бежанци по програма на ЕС за развитие на България в ООН. Работил е като съдия. От 2006 г. е учредител и лектор в Правния институт за обучение и решаване на спорове извън съда.

Висше юридическо образование. От 1990 г. до 2009 г. работи като главен юрисконсулт и адвокат. От 2009 г. е Зам.-областен управител на област Бургас. Участвала е в екип по разработване на проект на първия Закон за домашното насилие. Учредител и член до 2009 г. на Черноморската асоциация на жените, занимаваща се с проблеми за равните възможности на жените, професионалната им реализация, правото на достойно и равно заплащане на труда.

Висше образование – магистър по българска филология. Дългогодишен журналист и мениджър в Българско национално радио. От 1992 г. до 2011 г. е директор на Регионална радиостанция – Шумен. Преподавател в Шуменския университет „Епископ К. Преславски“.

Висше образование – магистър по математика и право от СУ „Св. Климент Охридски“. Народен представител в 37-мо, 38-мо и 39-то Народно събрание. От 2005 г. до 2012 г. е Председател на Комисията за защита от дискриминация.

Висше образование – магистър по публична администрация. От 2002 г. до 2005 г. е главен експерт в Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерски съвет. От 2005 г. до 2012 г. е Зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация.

Висше образование от Института за учители в гр. Ямбол. Квалификация по мениджмънт и стопански бизнес в Икономически институт – Варна. В периодите 1991-1999 г. и 2003-2005 г. е кмет на община Опак. От 2008 г. до 2009 г. е Заместник-областен управител на област Търговище.

Висше образование - магистър по право и публична администрация. Специализирала в областта на Националните практики за превенция и борба с дискриминацията на българското общество и ролята на системата на МВР. Била е съдебен експерт в СГС по съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи. От 2007 г. до 2012 г. е разследващ полицай в МВР.

Трайна е тенденцията за увеличаване на броя на жалбите и сигнали до КЗД, както и на образуваните производства Българското общество осъзнава все по-реално ролята на КЗД като орган за защита от дискриминация и в резултат на дейностите на комисията демонстрира все по-голяма осведоменост по отношение на антидискриминационните стандарти.

Настоящата графика илюстрира тенденцията за броя на преписките, образувани по години: на КЗД в заседание

Образуваните през 2012 г. преписки са разпределени по заседателни състави и признаци както следва:

На Първи заседателен състав, специализиран по признаците: етническа принадлежност и раса, са разпределени 32 преписки с оплаквания за нарушения по признак етническа принадлежност.

На Втори заседателен състав, специализиран по признаците: пол, човешки геном, упражняване право на труд, синдикална принадлежност, са разпределени за разглеждане 12 преписки по признак пол, 1 за сексуален тормоз при упражняване правото на труд, 14 преписки с оплаквания за дискриминация при упражняване право на труд и 7 преписки с оплаквания за нарушения по признак синдикална принадлежност.

На Четвърти заседателен състав, специализиран по признаците: образование, убеждение, политическа принадлежност, лично положение, обществено положение, имуществено състояние, са разпределени през 2012 г. 8 преписки по признак образование, 4 преписки по признак обществено положение, 5 преписки по признак политическа принадлежност, 3 преписки по оплаквания за дискриминация по признак убеждение и 10 преписки по признак имуществено състояние.

През 2012 г. на Петчленен разширен състав за множествена дискриминация, поименно определян от Председателя на Комисията за всеки конкретен случай, са разпределени 84 преписки. В образуваните през годината преписки за множествена дискриминация по повече от един признак са посочени в съчетание с най-малко още един защитените признаци, както следва:

• 
  лично положение - 55 преписки
  
• 
  обществено положение - 24 преписки
  
• 
  увреждане - 20 преписки
  
• 
  възраст - 17 преписки
  
• 
  етническа принадлежност - 17 преписки
  
• 
  пол - 11 преписки
  
• 
  образование - 10 преписки
  
• 
  политическа принадлежност - 8 преписки
  
• 
  семейно положение - 7 преписки
  
• 
  религия - 7 преписка
  
• 
  убеждение - 7 преписки
  
• 
  упражняване правото на труд - 6 преписки
  
• 
  синдикална принадлежност - 5 преписки
  
• 
  произход - 4 преписка
  
• 
  имуществено състояние - 3 преписки
  
• 
  гражданство - 1 преписки
  
• 
  вяра - 1 преписка
  
• 
  човешки геном - 1 преписка
  
• 
  сексуална ориентация - 1 преписка
  

В съответствие с чл. 11, ал. 4 на Глава трета – Заседателни състави от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация Председателят на Комисията, при необходимост, може да създава заседателни състави Аd hoc. През 2012 г. три от образуваните преписки са разпределени на Аd hoc заседателен състав, членовете на който персонално са определени с разпореждането на Председателя за конкретния случай. На Аd hoc заседателен състав са разпределени 3 преписки с оплаквания съответно за дискриминация на расова основа, етническа основа и по признак увреждане.

В производството за защита от дискриминация ПЪРВИ постоянен заседателен състав е специализиран по признаците етническа принадлежност и раса.

През 2012 г. съставът е постановил 38 решения по образувани преписки с оплаквания за дискриминация по признак етническа принадлежност. С постановените 20 решения по същество решаващият състав е установил в 5 случая извършването на пряка дискриминация. С едно от решенията е утвърдено споразумение между страните по повдигнатите оплаквания. За прекратяване на установените нарушения са дадени 4 предписания и 8 препоръка до компетентни държавни и общински органи, ЮЛ и работодател. Решаващият състав е оставил без уважение оплакванията за дискриминация по 15 от подадените жалби, като е приел за установено, че не е извършена дискриминация, но в 1 от тези случаи с цел предотвратяването на бъдещи нарушения по признак етническа принадлежност съставът е постановил 6 препоръки. За установените нарушения са наложени 2 глоби на физически лица и 2 имуществени санкции на работодател. С отделни протоколни решения е прекратено производството по 8 преписки по 5 от тях поради оттегляне на жалбата, в 2 случая производствата са прекратени поради неотстраняване на нередовности на подадената жалба, а едно от производствата е прекратено поради липса на компетентност.

Постановените решения са по жалби с оплаквания за дискриминация в сферата на достъпа до стоки и услуги (8), упражняване правото на труд (10), дейност на държ. и общ. Органи (8), език на омразата в електронни медии, публично изказване и публикации (3), предоставяне на здравни услуги (1), расова сегрегация в образованието (1) и лични взаимоотношения - между съседи и между адвокат и свидетел (2).

Съставът е постановил 9 протоколни решения. С две от тези решения, които са по оплаквания за дискриминация при достъпа до стоки и услуги, производството се спира до приключване на дело № С-394/11 на Съда на Европейския съюз, а с другите две преписките са изпратени в прокуратурата поради данни за извършване на престъпление престъпление по чл. 162, ал. 1 от НК (Решение № 112/2012 г. по преписка № 110/2010 г.) и за престъпления по чл.162, ал. 1 или чл. 164, ал.1 и/или чл. 419а от НК (Решение № 110/2012 г. по преписка № 027/2011 г.). С три от протоколните решения се възобновява производството по образувани преписки, а останалите две протоколни решения са за оставяне на производството без движение до отстраняване на нередовностите на подадената жалба и за поправка на ЯФГ в постановено решение.

Разпределението на подадените жалби по пол на подателите сочи на еднаква джендърна активност 16:16. Три от производствата са образувани по жалби и сигнали на ЮЛ, а останалите 26 по искане на физически лица. Броят на жалбоподателите не съвпада с броя на преписките поради обединяване на производствата по отделни преписки в съответствие с принципа за процесуална икономия, както и подаване на една жалба от няколко лица.

Расовата или етническата принадлежност на гражданите са тези класически белези, на основата на които е забранено ограничаването на човешките права в националното и международното право. Със защитата от дискриминация на основата на тези признаци в националния орган за защита от дискриминация е пряко свързана дейността на Първи специализиран постоянен заседателен състав, който е определен да разглежда оплакванията за дискриминация по признаците расова и етническа принадлежност. В съответствие с международните задължения на Република България, сериозно внимание в работата на състава се отделя на сигнали и жалби, свързани с оплаквания за допускането на институционална дискриминация или дискриминационни практики в работата на държавни или общински органи. Като пример в тази насока би могло да се посочи постановеното през 2012 г. от Първи специализиран състав Решение № 087/2012 г. по преписка № 140/2011 г. с което е одобрено споразумение между страните на основата на чл. 62 от ЗЗДискр.

В конкретния случай образуваното производство е стартирало след оплакване на управител на ЕТ за съставен акт от старши инспектор от Дирекция „Инспекция по труда”. В жалбата се твърди, че наложената имуществена санкция се дължи на нетърпимостта към ромите и неуважението, което е продиктувано от предубеденост за това, че те нарушават законите и извършват престъпления. В хода на проучването е установено, че на управителя на ЕТ е съставен акт за установяване на нарушение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, свързано с нарушение на правата на наетия персонал, макар че ЕТ не е наемал персонал за работа в търговския си обект. В хода на откритото заседание на страните в производството е дадена възможност за помирение, тъй като те са изразили желание за това. Въпреки повдигнатия спор пред Комисията в хода на помирителното производство между представителите на държавния орган и жалбоподателя са изяснени позициите на страните, постигнато е съгласие по спорните въпроси и сключено споразумение жалбата да бъде оттеглена. Доколкото в определения от състава срок е представено споразумение в КЗД, което съответства на закона и не противоречи на морал, то е одобрено от състава и съгласно искането на жалбоподателя производството по преписката е прекратено.

Въпреки, че равенството на всички човешки същества е признато с Всеобщата декларация за правата на човека и е залегнало като конституционен принцип в преамбюла на Конституцията на Република България и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от нея липсата на толерантност и различното третиране на основата на признака етническа принадлежност често водят до нарушаване на човешките права, тормоз на работното място и дискриминация. Както сочи практиката на Първи специализиран постоянен заседателен състав не са единични случаите, когато нарушението на принципа за равно третиране при упражняване правото на труд води до дискриминация на лица принадлежащи към етнически малцинства на работното място.

Извършването на забранена от закона дискриминация от страна на работодателя е установено с постановеното от Първи специализиран състав Решение № 234/2012 г. по преписка № 253/2010 г. В инициативния документ за образуване на производството жалбоподателката заявява, че работи повече от осем години като помощник-възпитател в ЦДГ и тъй като е с български имена, никой от колегите й не е знаел, че е туркиня. За нейния етнически произход колегите й научили по случаен повод, но от този момент отношението на директора към нея се променило. Жалбоподателката посочва, че е освидетелствана от ТЕЛК и случайно е научила, че има право на допълнителен платен отпуск от 6 дни. Тъй като се почувствала ощетена потърсила съдействието на синдикатите, но това нейно действие дало повод на директора да я унижава по всички възможни начини, наричала я пред свидетели „мръсна циганка” и „мръсна кадъна”, и заявявала, че ще я принуди да напусне работа.

След преценка на всички събрани доказателства решаващият състав е приел в конкретния случай за установено, че изречените от директор на ЦДГ думи „…мръсна кадъна, ще те принудя да си подадеш молбата за напускане сама…”, представляват нежелано поведение, изразено словесно, а в контекста и ситуацията имат за резултат накърняване достойнството на жалбоподателката и създаване на унизителна за нея среда, което представлява дискриминация на основата на признак „етническа принадлежност” под формата на „тормоз” по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. При тези обстоятелства и предвид, че дискриминацията е извършена умишлено, а липсват и смекчаващи отговорността обстоятелства, съставът е наложил глоба на директора на ЦДГ в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), но наред с това е отправил препоръки до Кмета на общината, на територията на която е ЦДГ и Министъра на образованието, младежта и науката, широко да разпространят текста на решението сред директори на училища, детски градини и обслужващи звена, за да предотвратят допускането на дискриминация спрямо работниците и служителите, които са представители на други етноси, като предприемат едновременно и мерки за неразкриване на личните данни на страните по преписката.

Принципите на равенство пред закона, равенството във възможностите и забраната на дискриминацията изискват лицата в сходно положение да се третират по сходен начин и да имат аналогични възможности (забрана на пряката дискриминация), но и в същото време забраняват еднаквото отношение към хора в коренно различно положение (забрана за непряка дискриминация). Отново нарушение при упражняване правото на труд на основата на признак етническа принадлежност е установил Първи специализиран състав с Решение № 100/2012 г. по преписка № 246/2010 г.

В този случай жалбоподателят получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а такива предизвестия били връчени и на други двама негови колеги, които заедно с жалбоподателя впоследствие са уволнени. Колегите му обаче получили дължимите от работодателя обезщетения по чл. 220 от КТ за разлика от жалбоподателя, на когото те не били изплатени както и 10-те дежурства, отработени през месец септември 2010 г., а отделно не му били издадени и документи, нужни за получаване на обезщетение за безработица. Според жалбоподателя неплащането на обезщетенията и част от заплатата му, неподготвянето на документите за получаване на обезщетение за безработица, както и уволнението му се основават на етническата му принадлежност.

Първи специализиран състав е установил с постановеното решение, че уволнението на жалбоподателя от длъжността „техник” в предприятието, извършено със съответната заповед с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, представлява пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя на основата на неговата етническа принадлежност в сравнение с оставянето на работа на колегата му на същата длъжност, което е нарушение на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 2 на същия член от ЗЗДискр. Освен това съставът е приел обаче, че неизплащането до декември 2010 г. на възнагражденията и обезщетенията, дължими на жалбоподателя в резултат на уволнението му, не представлява дискриминация на основата на неговата етническа принадлежност в сравнение с неговата колежка, на която до август 2011 г. също не са били изплатени дължимите й възнаграждения и обезщетения, в резултат на нейното уволнение. Първи специализиран състав е установил също така, че в процедурата по подготовка на уволнението на жалбоподателя, работодателят не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 21 от ЗЗДискр. и чл. 24, ал. 2 от ЗЗДискр., с което е осъществил нарушение по чл. 80, ал. 2 във връзка с ал. 1 на същия член от ЗЗДискр., поради което решаващият състав е наложил на работодателя две имуществени санкции всяка в размер на 250 лв.

Показателно за извършваните нарушение на ЗЗДискр. чрез използването на електронни медии е постановеното от Първи специализиран заседателен състав Решение № 178/2012 г. по преписка № 264/2010 г. образувана по сигнал с твърдения, че управителят на пловдивското общинско предприятие "ЧИСТОТА" пряко и публично е обидил цялото ромско население, като се цитира част от изказването му, публикувано в статия в интернет, на сайта http://news.plovdiv24.bg: „Солищата се охраняват заради набезите на роми. Не е проблемът, че кражбите им нанасят големи финансови щети, но мислят струпана смес за чист пясък, смесват я с бетон и я използват за строежи, един от които вече падна и имаше наранени”. В хода на проучването и откритите заседания решаващият състав е изяснил всички факти по оплакването и след като е направил анализ на съдържанието е приел, че чрез направените от ответника изказвания, публикувани в статия в интернет по отношение на пострадалите лица е осъществена дискриминация под формата на тормоз на основана на признак етническа принадлежност, а също така е констатирал, че чрез тези изказвания е осъществено и подбуждане към дискриминация.