Отчет за 2012 г. І. Въведение



страница2/9
Дата27.04.2017
Размер1.65 Mb.
#20074
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Преценявайки характера на нарушенията и разпространението на изказванията чрез електронни средства за масова информация, съставът е дал задължителни предписания на дружеството издател за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения. С цел недопускане занапред на установените нарушения при упражняване предмета на дейност на дружеството на ръководството на електронното издание е предписано да предприеме мерки за саморегулация от договорно, техническо и организационно естество.

Равенството на гражданите по достойнство и права, без оглед на етническа принадлежност, религия или други характеристики, както и търпимостта са основни конституционни принципи, а правото на свободно изразяване също е основно конституционно право, но то не включва свободата за пропагандирането на расизма, ксенофобията, антисемитизма или хомофобията. Враждебното слово не се ползва със закрила и подлежи на ограничения, включително на санкциониране със средствата на наказателното правораздаване. Забраната за враждебно слово е абсолютна, когато то се основава на раса, етнически произход, националност, цвят на кожата или религиозната принадлежност. В този смисъл следва да се отбележат Решение № 110/2012 г. по преписка № 27/2011 г. и Решение № 112/2012 г. по преписка № 110/2010 г. с които решаващият състав е спрял производството, тъй като е намерил, че в жалбите са изложени данни за престъпления.

В първия случай преписка № 27/2011 г. е образуваната след получаване на информация от държавен орган за подаден сигнал от юридическо лице, препратен по компетентност на КЗД с писмо на Председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на Четиридесет и първото Народно събрани с изх. №153-14/1009 от 26.01.2011 г.

Сдружението, подател на сигнала, прави оплакване за антисемитска пропаганда, чрез печатно издание, с което се „насажда омраза към евреите и юдаизма” и наред с това се „отрича и омаловажава Холокоста” и счита, че посочените книги са форма на антисемитска пропаганда. След назначаване на експертизи и получаване на заключенията на експертите Първи специализиран състав е приел, че в произведенията е налице оправдаване, омаловажаване и отричане на Холокоста по начин, годен да формира неприязън и омраза спрямо евреите. Решаващият състав е посочил, че присъдите на Международния военен трибунал по Лондонското споразумение от 08.08.1945 г., постановени по групата дела, известни като Нюрнбергския процес, третират Холокоста по време на Втората световна война като престъпление срещу човечеството и мира по смисъла на чл. 6 от Хартата на същия трибунал, а оправдаването, омаловажаването или отричането на Холокоста са форма на проповядване и подбуждане на омраза към евреите по смисъла на чл. 162, ал. 1 от НК, които с измененията в НК, обнародвани в ДВ бр.33/2011 г., са криминализирани като отделен състав на престъпление по чл. 419а от НК. Доколкото криминализирането е във връзка със задължението за предприемане на национални мерки, изисквани на основание чл. 1, пар. 1, б. ”г” от Рамково решение 2008/ 913/ ПВР на Европейския съвет от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право Първи СПЗС като е приел, че извършените действия са форма на антисемитска пропаганда, чрез тях се насажда омраза към евреите и юдаизма и наред с това се отрича и омаловажава Холокоста е взел решение за спиране на производството по преписката и изпращането й в прокуратурата за осъществяване от компетентния прокурор на правомощията за образуване на наказателно производство.

Аналогично е постановеното Решение № 112/2012 г. по преписка № 110/2010 г., образувана по повод оплаквания на жалбоподателите от агресивното поведение на техните съседи, които от самото им нанасяне в къщата като наематели са започнали да ги обиждат с думите: „цигани, крадци, мошеници”. Жалбоподателите твърдят, че съседите им заявили, че „докато не ги изгонят от къщата няма да се спрат пред нищо”. Същото са заявили и пред техния хазяин, че „няма да престанат с тормоза по всякакъв начин…, тъй като те не отговарят на тяхното ниво”.

След проведения разпит на свидетелите и заключението от проведеното почерково изследване за авторството на писма със заплашително съдържание на етническа основа, съставът е счел, че са налице доказателства по преписката от които може да се направи предположение за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 от НК, поради което със свое протоколно решение на основание чл. 59, ал. 4 от ЗЗДискр., е решил да спре производството и изпрати преписката ведно със събраните по нея материали на Районна прокуратура по компетентност.

Малко по-специфичен случай третира Решение № 021/2012 г. по преписка № 155/2010 г., с което също са изпратени материалите на прокуратурата, макар и по друг повод. Първи специализиран състав се е произнесъл с посоченото решение по претенция за осъществена дискриминация при изпълнение на служебни задължения от страна на служител в пощенски клон. В постъпилата жалба се твърди, че пострадалата е клиент на пощенски клон, от където получавала пенсия, издръжка и социални помощи. Според жалбоподателя по преписката, още преди да стигне до касата, служителка на клона я пресрещнала, викайки й “Циганко мръсна, марш!”, “Ще те убия”. Когато жалбоподателката отишла в пощенския клон, за да получи пенсията на майка си, същата служителка отново я обидила с думите “циганко мръсна”, непосредствено след което между нея и ответната страна възникнал физически конфликт. Жалбоподателката твърди, че ръководството на пощенския клон е уведомено за инцидента, поради което на ответната страна е било наложено дисциплинарно наказание, а за същия случай е уведомена и полицията, а в Софийски районен съд е образувано наказателно дело от административен характер № 3836/2010 г.

В хода на производство е била изискана информация от Софийски районен съд, от която е видно, че за инцидента е образувано НАХД по което е постановено решение с което СРС е признал жалбоподателката по преписката за виновна в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, освободил я от наказателна отговорност и на основание чл. 78 а от НК й е наложил глоба в размер на 1000 лева.

При постановяване на конкретното решение съставът е отчел непредставянето от ответната страна на доказателства по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр. за липса на нарушение на принципа на равно третиране и е приел, че провокационното и агресивно поведение на ответната страна, както и изречените от нея обидни квалификации, свързани с етническия произход на жалбоподателката съставляват тормоз и дискриминация на основата на етническа принадлежност. За установеното нарушение съставът е наложил глоба в размер над минималния, тъй като е взел предвид, че дискриминацията е извършена умишлено и целенасочено.

Доколкото в производство е било установено използването на обидни на етническа основа квалификации, приети за дискриминация, забранена по смисъла на ЗЗДискр., Първи СПЗС е намерил, че постановеното решение би могло да има значение както за защитната теза на жалбоподателката, така и за правната квалификация на деянието, за което е била вече осъдена. На първо място се установява, че ответната страна по преписката е отправила етнически обвързани реплики с обиден и унизителен характер, които са приети за дискриминация, на следващо място наличието на отправени дискриминационни реплики може да изключи квалифициране на извършеното като посегателство по хулигански подбуди (чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК) и може да даде основание за по-лека квалификация по чл. 132, ал. 1, т. 4 от НК или за прилагането на реторсия по чл. 130, ал. 3 от НК. При това положение и доколкото установените дискриминационни реплики с обидени унизителен характер може да бъдат преценени като нови обстоятелства, даващи основание за възобновяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НК Първи СПЗС на основание чл. 67, ал. 4 от ЗЗДискр. е изпратил на административния ръководител на Софийска градска прокуратура копие от постановеното решение, депозираните по преписката писмени сведения, както и протокола от проведеното заседание, който да прецени дали не са налице основания за възобновяване на наказателното производство по посоченото НАХД на СРС на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.



Втори специализиран постоянен заседателен състав

В производството за защита от дискриминация ВТОРИ постоянен заседателен състав е специализиран по признаците: пол, човешки геном, упражняване право на труд, синдикална принадлежност.

През 2012 г. съставът е постановил 24 решения по образувани преписки, 2 от които с оплаквания за дискриминация при упражняване правото на труд по признак „лична положение” 7 на основата на признак „пол”, 4 по признак „синдикална принадлежност”, 2 за сексуален тормоз и 7 по оплаквания за нарушаване при упражняване правото на труд на принципа равен труд равно заплащане, 1 за неравно третиране от работодателя при предоставяне на възможности за обучение, квалификация и преквалификация и 1 една преписка с оплакване за дискриминация под формата на преследване. С постановените двадесет и две решения по същество решаващият състав е установил в един случай извършването на непряка дискриминация и в 7 случая извършването на пряка дискриминация, а 14 от подадените жалби са оставени без уважение. С 2 решения е установено извършване на пряка дискриминация по признак „пол”, а с 1 решение е установено извършването на непряка дискриминация по същия признак. С 3 решения е установено извършването на пряка дискриминация по признаци „синдикална принадлежност” и „лично положение”, а с 2 решения е установено неравно третиране и нарушение на принципа за равно заплащане за равен труд. С цел прекратяване на установените нарушения са дадени 5 предписания на работодатели и 2 препоръки с цел предотвратяването на бъдещи нарушения. За установените нарушения решаващият състав е наложил 7 глоби на физически лица и 4 имуществени санкции на работодателите. Две от преписките са прекратени поради оттегляне на жалбата и две поради неотстраняване на нередовности.

Разпределението на подадените жалби по пол на подателя е в полза на жените 14:10, което сочи на преобладаваща джендърна активност на жените.

Антидискриминационното законодателство допуска по принцип наличието на различно отношение спрямо отделни лица или групи от лица, стига то да е оправдано с оглед постигането на законосъобразна цел, като предприетите действия следва да бъдат подходящи и пропорционални. Различното третиране обаче при упражняване на правото на труд е недопустимо, когато работници и служители, намиращи се в сравнимо сходно положение са третирани по-неблагоприятно от работодателя на основата на признака пол, целта не е законна, а мерките са неподходящи и непропорционални.

Като илюстрация за установено по-неблагоприятно третиране по признак „пол” при упражняване правото на труд може да се посочи Решение № 193/2012 г. по преписка № 233/2011 г. на Втори специализиран постоянен заседателен състав. Производството е образувано по жалбата на работничка, която твърди, че е работила от 25.10.1983 г. до 09.03.2009 г. в „ХХХ” АД, като е заемала длъжността оператор в заводската подстанция. През месец март 2009 г. имало съкращения и електролабораторията била закрита поради намаляване обема на работа. В целия колектив били само две жени, но и двете били „съкратени”, като на тяхно място са назначени двама мъже от електролабораторията, чийто щат бил съкратен. Жалбоподателката декларира, че двете с колежката й имат средно-специално образование, което е по-високо от това на новоназначените колеги. Уверява още, че по време на целия си трудов стаж няма наложени никакви дисциплинарни наказания. Именно на база на тези факти жалбоподателката счита, че спрямо нея и нейната колежка е извършен акт на дискриминация по признак „пол”.

По време на извършеното проучване изпълнителният директор на АД работодател предоставя писмено становище в което посочва, че трудовото правоотношение с жалбоподателката е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 от КТ. Пояснява, че правно-нормативно процедурата, уредена в чл. 331 от КТ дава възможност на работодателя да инициира прекратяването на трудов договор след отправяне на писмено предложение до служителя и прекратяването може да се извърши, ако работодателят плати обезщетение. Твърди се, че няма реално и фактическо съкращаване на щата, а процедурата по чл. 331 от КТ не ангажира работодателя с обосновки за това по какъв ред и на какво основание ще назначи или не служители на работните места на техни колеги, напуснали по взаимно споразумение.

С оглед описаната фактическа обстановка съставът е счел, че в конкретния случай следва да се съобрази, с оглед действащите материалноправни норми от ЗЗДискр., че в сравнимо сходно положение са служителите, заемали една и съща длъжност в рамките на предприятието. Именно между тях следва да се направи сравнението във връзка с твърдяната от жалбоподателката дискриминация. Установено е, че към месец март 2009 г. двама мъже и две жени са полагали труд в рамките на станцията на длъжност „оператор електрическа подстанция“. Съставът е отчел, че и в хипотезата на чл. 331 от КТ именно работодателят пръв изявява своята воля относно прекратяването на трудовото правоотношение, но работодателят е изразил воля за прекратяване на трудовите правоотношения единствено на лицата от женски пол измежду всички заемали длъжността „оператор електрическа подстанция“ в рамките на станцията. Комисията е приела, че очевидно работодателят е имал желание да се запази трудовата функция, като целта му е била тази функция да се изпълнява в същия обем и от същия брой служители, доколкото на длъжностите, освободени от двете жени, са назначени други работници. Втори състав е приел в конкретния случай, че ответната страна не се е аргументирала по отношение на въпроса защо е изявила воля за прекратяване на трудовите правоотношения именно на лицата от женски пол в рамките на структурното звено, а не се е аргументирала и по въпроса защо на тяхно място са назначени работници от мъжки пол, които са по-ниско квалифицирани от жалбоподателката. Според състава отправянето на предложения за прекратяване на трудови правоотношения презумира наличието на воля у предложителя, че не желае въпросните лица да полагат труд в рамките на неговото предприятие. Що се отнася до аргументацията на ответната страна, че прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката е извършено с цел оптимизиране на разходите във връзка със световната финансова криза, настоящият състав категорично изключва възможността постигането на благоприятен финансов резултат да е основание за оправдаване на неравното третиране, осъществено спрямо жалбоподателката, доколкото в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 8 и чл. 14, пар. 2 от Директива 2006/54/ЕО са изброени изчерпателно обективно оправданите основания за поставянето на лице в по-неблагоприятно положение въз основа на неговия пол.

Както беше посочено, Втори специализиран постоянен заседателен състав е приел за безспорно установено, че волята на работодателя е била да се освободи от работниците, до които са били отправени предложения по чл. 331 от КТ, дори и последните да не ги приемат, поради което счита, че чрез действията на работодателя, изразяващи се в различното третиране на лицата от женски пол, заемали длъжността „оператор електрическа подстанция“, в сравнение с техните колеги от мъжки пол, е накърнено в по-широк план и правото на труд на жалбоподателката, доколкото перспективата пред нея се е изразявала в обстоятелството, че ако не приеме отправеното й предложение, е щяла да остане (по думите на представителя на ответника) „без пари на улицата“. Предвид гореизложеното настоящият състав е счел, че АД работодател е осъществил пряка дискриминация по признак „пол“ спрямо жалбоподателката в сравнение с нейните колеги от мъжки пол и по тази причина е наложил имуществена санкция на АД за извършването на установената с настоящото решение дискриминация.

В Препоръка 92/131/ЕЕС на Европейската комисия за защита на достойнството на жените и мъжете при упражняване правото на труд се посочва, че: «Същностната характеристика на сексуалния тормоз е, че той е нежелан от реципиента и всеки отделен човек определя за себе си какво поведение приема и какво счита за обидно. Сексуалното внимание се превръща в сексуален тормоз, ако продължава, след като е станало ясно, че се приема от реципиента като обидно, макар че и отделен инцидент може да съставлява сексуален тормоз, ако е достътъчно сериозен». По смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закон за защита от дискриминация, "сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

Именно с оплакване за „сексуален тормоз” е свързано постановеното Решение № 028/2012 г. по преписка № 235/2010 г. от Втори специализиран постоянен заседателен състав. Жалбоподателката твърди, че ответникът ХХ от години я преследва и упражнява върху нея сексуален тормоз на работното й място, поради което тя е подала жалба в Районна Прокуратура. По това време той бил „началник-смяна”, но изпълнявал длъжността „механик” на цех в „ХХ ХХ” АД. Жалбоподателката споделя, че нещата особено са се усложнили в един момент през пролетта, в резултат на което й станало неприятно да ходи на работа. Поредицата от сексуални намеци, посегателства, опипвания, притискания, писма, звънене по телефона и през деня, и през нощта и пр. са се редували със заплахи и „съвети” за правилно поведение. Допълва, че съпругът й е запознат с горното и по този повод са имали семейни проблеми. Наложило се е да сменят номера на стационарния си телефон в дома им, както и на нейния мобилен телефон, за да прекратят възможността за контакт със ответника. Жалбоподателката твърди, че е потърсила защита от ръководителя на цеха, но той вместо да я защити, я е упрекнал, че пречи на ответника да си гледа работата и че тя сама му дава поводи. Оплаква се, че въпреки отправената до изпълнителния директор от нея писмена жалба и проведения по този повод разговор с него, както и въпреки поисканата от нея и осъществена среща с директор „Човешки ресурси”, никакви мерки не са били предприети от тяхна страна. Жалбоподателката твърди, че посоченото лице е имало подобни прояви на сексуален тормоз и към други нейни колежки от същия цех и по повод такива оплаквания, той е бил наказан дисциплинарно с „предупреждение за уволнение”. По нейно мнение това наказание не го е направило нито по-предпазлив, нито по-малко агресивен, нито пък го е отказал от тези му „занимания”, тъй като той е разчитал на близкото си приятелство с началника на цеха, който го толерирал по всякакъв начин и който не криел, че му е протеже. Жалбоподателката твърди, че двама от свидетелите на тези действията на ответника са били „съкратени” само защото са дали показания при разследването пред прокуратурата по нейната жалба и по повод на две от колежките й. Жалбоподателката счита, че не е получила търсената защита от органите на Прокуратурата заради роднинските връзки на ответника с двама от петте прокурора в града и допълва, че това е амбицирало ответника още повече и макар писмата да са престанали, то климата помежду им се е изострил още повече. Тя споделя, че е под непрекъснат стрес и натиск. Счита, че като майка на две деца не е за подигравка или забавление. Въпреки че осъзнава риска да загуби работата си като бъде „съкратена” като други оплакали се преди нея, посочва, че търси защита и справедливост по реда на закона и отправя искане към Комисията да се произнесе съобразно правомощията си.

В хода на извършеното проучване са изискани обяснения от ответника, от изпълнителния директор на АД работодател, от Директор „Човешки ресурси” на АД, от началник цеха и от посочени свидетели. След като разгледал поотделно и в съвкупност всички представени от страните и установени в хода на производството доказателства, съставът е намирил за установено, че се потвърждават изнесените от жалбоподателката факти за наличието на йерархична подчиненост на работното място в структурата на работодателя и към процесния момент жалбоподателката е била на пряко подчинение на ответника, като началник смяна в цеха. Срещу ответника в дружеството е имало и други предшестващи настоящото, оплаквания за сексуален тормоз на работното място, подадени от други две жени по-рано. В резултат на това дружеството – работодател е поискало писмени обяснения от ответника и след разглеждане на случаите му е наложено със заповед на работодателя дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.

От данните по преписката е видно също, че използвайки служебното си положение, понякога и под предлог за съвместна работа, воден от подчертано личен интерес към жалбоподателката, ответникът е търсел начин да осъществи и поддържа по-близки контакти с жалбоподателката, несвързани с работата. Нейно отрицателно поведение, включително търсенето на защита срещу натиска на ответника чрез подаване на жалба до Районна прокуратура, както и писмо-жалба до Изпълнителния директор на АД, показват, че действията му са възприемани от нея като нежелани, обидни, смущаващи, унизителни, създаващи заплашителна за нея среда.



Като е преценил, че ключовият момент на сексуалния тормоз според трайната съдебна практика, е нежелаността на поведението от гледна точка на обекта му и като е съобразил свидетелските показания, съставът е приел, че проблемът на жалбоподателката е станал публично достояние на нейните колеги, което е основната причина да се чувства обидена и унижена. Предвид липсата на закрила от правнозадължените субекти, към които жалбоподателката се е обърнала за помощ, както и предвид нейната йерархична зависимост от всеки от тях в една или друга степен, е налице и другата предпоставка, визирана в ЗЗДискр., а именно – създаването на враждебна и застрашителна среда за нея. На основание проведените разпити, съставът е намерил, че налице са данни за съзнателно нежелано поведение от сексуално естество спрямо жалбоподателката от страна на ответника, изразено словесно и с действия, с което се накърнява достойнството и се създава враждебна, обидна, унизителна и застрашителна среда, както и действия, целящи принуда към подобно поведение, които са от естество да повлияят на вземането на решения, засягащи лицето. Анализът на фактите по преписката налага извод, че нежеланото поведение към жалбоподателката от страна на ответника следва да се квалифицира като такова от сексуално естество. По време на производството пред КЗД ответникът не е успял да докаже твърдението си, че не е действал против волята на жалбоподателката. Дори да се приеме, че жалбородателката и ответника са имали лични отношения в минал период, това не означава, че действията от сексуално естество на ответника са били желани от жалбоподателката от даден момент и към разглеждания период. Напротив, показанията на свидетелите са непротиворечиви и потвърждават оплакванията на жалбоподателката за сексуален тормоз на работното място и тормоз извън него. На свой ред ответната страна не е навел доказателства, с които да убеди състава, че връзката между жалбоподателката и него е взаимна и желана от нейна страна.

При така установената фактическа обстановка Втори специализиран постоянен заседателен състав е приел за установено, че с действията си: опипване на тялото на жалбоподателката на работното й място и в процеса на изпълнение на трудовите й задължения, търсене на нежелан контакт със същата пред погледа на колегите и съпруга й и изпращане на писмени послания с интимен характер, както на работното й място, така и в дома й ответникът е извършил „сексуален тормоз” спрямо жалбоподателката, което съобразно ЗЗДискр представлява форма на дискриминация.

Отделно съставът е установил, че с действията си: денонощни телефонни обаждания и почерпка за раждането на второто й дете с огласения от него аргумент, че е и негово ответникът е извършил „тормоз” спрямо жалбоподателката, което съобразно ЗЗДискр. представлява забранена от закона дискриминация.

За да постанови своето Решение № 019/2012 г. по преписка № 227/2010 г. Втори специализиран постоянен заседателен състав е посочил, че в Решение № 14 от 10.11.1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г. относно тълкуването на чл. 6 от Конституциятата на Република България Конституционният съд е установил, че признаците: религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, фактически се придобиват в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на опредлени права. Всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин равна възможност предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може съгласно чл. 6, ал. 2 да бъде основание за привилегировано отношение към него или за ограничаване на на правата в качеството му на гражданин. Този постулат е пряко приложим и при трудовите правоотношения или казано по друг начин – приложим е в случайте, когато физическите лица упражняват конституционно гарантираното им право на труд (чл. 16 и чл. 48 от КРБ). Подобна теза е застъпена и в Решение № 3416 от 16.03.2010 г., на Тричленен състав на Върховен административен съд, потвърдено с Решение № 8383 от 22.06.2010 г. на Петчленен състав на ВАС. Съдът счита, че ''правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака ''лично положение'' по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.''

Производството по преписка № 227/2010 г. е образувано по жалба и допълнение към нея с изложени оплаквания за нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. срещу директор на ОДЗ. В жалбата, се заявява, че от 2004 г. жалбоподателката е назначена с трудов договор в ОДЗ като учител по музика, притежава диплом за висше образование със степен магистър и е детска учителка с профил музикален ръководител като ръководи 6 (шест) групи деца в ОДЗ, а освен тях жалбоподотелката обучава още 4 (четири) групи в ЦДГ и няколко групи в друго ОДЗ в същия град.

На 01.10.2010 г. жалбоподателката е била повикана от ответната страна, която и връчила заповед за уволнение поради съкращаване на нейната щатна длъжност като сех мотивирала, че няма пари за нейната заплата. След като жалбоподателката отказала да подпише въпросната заповед, директорката на ОДЗ упражнила физическо насилие върху нея, като я блъскала, дърпала, извивала ръцете й, със заплахи я насилвала да подпише. Въпреки това, жалбоподателката не подписала заповедта и след като се срещнала с кмета, подала жалба срещу ответничката. Жалбоподателката заявява, че на 15.09.2010 г., ответничката е закрила щата й, без преди това да я уведоми и предизвести. Твърди, че на проведените два педагогически съвета не е поставено за обсъждане щатното разписание и конкретно щата по специалност „музика” в ОДЗ. Заявява също, че директорът еднолично е взела това решение, без да уведоми общинското ръководство, нито пък главния специалист в направление „образование” в общината.

На второ място, посочва фактът, че не е направила необходимото за изготвяне на писмено договаряне и регламентиране на формирането на работната й заплата, като в тази връзка не е провела необходимият разговор с жалбоподателката в началото на учебната година и общинското ръководство не е било уведомено от ответната страна за финансовия проблем. Счита, че е дискриминирана по признак „образование ”, при осъществяване правото й на труд, заявява, че към момента щата на учител по музика е съкратен за трите детски градини, общо за 12 групи от деца, поради което не се изучава музика, въпреки, че това е задължително по програма от Министерство на образованието младежта и науката.

Съставът е провел проучване като е изискал писмени становища от страните в производството и разпитал посочени свидетели след което като е обсъдил поотделно и в съвкупност представените по преписка доказателства, изслушаните страни в открито заседание и съобразил становищата на страните, е намирал за установено, че трудовият договор на жалбоподателката е прекратен, а като причина за прекратяването му е посочено съкращение на щата «старши учител по музика» поради липсата на необходимата бройка от групи за покриване на норматив за задължителна преподавателска заетост на учител по музика. От снетите обяснения на свидетел по преписката съставът е приел за доказано, че при връчването на заповедта за уволнение на жалбоподателката е имало пререкания между нея и ответната страна, при което се е стигнало дори до викане, блъскане и дърпане, извършено от директорката - ответник на жалбоподателката, а на тази „сцена” са присъствали и децата от нейната група. Въпросът за щата на музикалния ръководител не е бил предложен за обсъждане и гласуване нито на един от двата педагогически съвета, проведени през месец септември през 2010 г. и никой от учителският колектив не е имал представа за намеренията на директорката да закрие щата на музикалния педагог и съкрати жалбоподателката. Установено е, че ръководството СО на СБУ в детското заведение, чийто член е жалбоподателката от 2004 г., не е било уведомено за тези намерения на ответната страна и не е искано съгласието на синдиката, както се изисква от КТД.

По преписката е представено заверено копие на Констативен протокол на Регионален инспекторат по образованието на МОМН, относно извършена проверка в ОДЗ. В точка 3 от раздел „ Констатации” на този протокол, озаглавена „Спазване на чл. 10 от КТД за системата на народната просвета, сключен на 29.06.2010 г., при съкращаване на педагогическата длъжност „учител по музика” през учебната 2010 г. – 2011 г.” са установени нарушения от страна на ответника в настоящото производство, както на отделни разпоредби от нормативната уредба, така и на определени клаузи от КТД за системата на народната просвета. В точка 3.5. от протокола е записано, че при съкращаването на щатната длъжност на жалбоподателката, ответната страна е извършила нарушение на чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП и чл.10, т.2 и чл.10, т.5 от КТД за системата на народната просвета, сключен на 29.06.2010 г. за срок от две години.

Решаващият състав е счел, че така установените нарушения по съществото си, представляват и нарушение на Закона за защита от дискриминация. Мотивите на състава за това са, че според чл. 21 от ЗЗДискр. всеки работодател е длъжен да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор при чл. 328, ал. 1, т. 2-5, 10 и 11 и чл. 329 от КТ, без оглед на признаците по чл. 4 от ЗЗДискр. По тази причина Втори състав е приел, че ответна страна в настоящото производство, чрез действията си като директор на ОДЗ е извършила „тормоз” по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателката - учител по музика в същото учебно заведение. Според състава всички свидетелски показания потвърждават, че с поведението си като ръководител на детското заведение, както и конкретно при връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката, директорката-ответник е създала враждебна, обидна среда за жалбоподателаката на работното й място, като е накърнила нейното достойнство й и с това е осъществила „тормоз” по признак „лично положение”.

Настоящият състав на Комисията е приел, че в случая е налице и неизпълнение на чл. 21 от ЗЗДискр. от ответната страна, съгласно текста на който работодателят е длъжен да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2-5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда. В конкретния случай дискриминацията спрямо жалбоподателката е осъществена във връзка с упражняването правото й на труд, което от своя страна е свързано и обусловено от притежаваното от нея образование и квалификация. Жалбоподателката е завършила висше образование по специалност „Предучилищна педагогика” и има призната квалификация „Детски учител с профил музикален ръководител в детска градина”. Съставът е приел, че това обстоятелство е било определящо при извършеното нарушение на ЗЗДискр., защото ответната страна е прекратила трудовия договор на жалбоподателката без да е спазила изискването за прилагане на еднакви критерии при осъществяването правото за едностранно прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката и това се установява както от свидетелските показания, така също и от Констативния протокол на РИО на МОМН, приложен по преписката.

При така установените факти и обстоятелства съставът е приел, че ответната страна като бивш директор на Обединено детско заведение е извършила дискриминация под формата на „тормоз” по признак „лично положение” по отношение на жалбоподателката при упражняване правото й на труд като учител по музика и е наложил на ответната страна наказание - глоба в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) за това нарушение.

Втори специализиран съставът е установил също, че ответната страна като бивш директор на Обединено детско заведение е извършила дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр. по признак „лично положение” по отношение на жалбоподателката при упражняване правото й на труд като учител по музика и е наложил на ответната страна глоба в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) за това нарушение.

В Решение № 197/2012 г. по преписка № 164/2011 г. Втори специализиран постоянен заседателен състав е посочил, че в Глава втора на ЗЗДискр. законодателят императивно е регламентирал задължение на работодателите за равно третиране на работниците и служителите и забрана за допускане на дискриминация при упражняване на правото на труд. Дори сам по себе си фактът, че едни учители и служители получават по-малко дни отпуска, защото не са членове на национално представени синдикални организации или пък не членуват в никакви сдружения, е абсолютно нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр. Налице е неравно третиране на служители от един и същи отрасъл, които изпълняват едни и същи функции, работят при едни и същи или сходни обстоятелства и имат едни и същи задължения, т.е. на практика упражняват еднакъв труд, но всъщност имат различно определен размер допълнителни дни платен отпуск и то само и в зависимост от това дали са членове на определени синдикални организации, страна по КТД. В случая е налице нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като правото на платен отпуск е част от условията при упражняване правото на труд, а чл. 8, ал. 3 от КТ забранява различното третиране на основата на признака „синдикална принадлежност”.

Производството по преписката е образувано въз основа на жалба с оплаквания за проявена дискриминация на основата на признак “синдикална принадлежност”. Като ответна страна в производството съставът е конституирал директорът на ЦДГ, а като заинтересована страна е конституирано Министерство на образованието, младежта и науката, представлявано от министъра.

Жалбоподателката обяснява, че работи като учител в ЦДГ на безсрочен трудов договор от 20.06.1986 г. Заявява, че е председател на Общинското ръководство на НСРОНС “Защита" и твърди, че съгласно действащия КТД за работещите в системата на народната просвета й се полагал допълнителен платен годишен отпуск - не по-малко от 8 работни дни, а на основание чл. 48, ал. 2 от КТД й се полагат още 96 часа, в качеството й на Председател на Общинско синдикално ръководство. Твърди, че е поискала присъединяване към този КТД с подадено индивидуално заявление, като същото е подадено и до директора на ЦДГ. Посочва, че й е било отказано, поради което е поискала разяснение от МОН, откъдето получила отговор на зам.министър на образованието. От този отговор, който е приложен по преписката, е видно, че всеки работник, който не членува в синдикат, страна по браншовия КТД, може да се присъедини индивидуално към него. Жалбоподателката обяснява, че е искала и като работник, и като синдикален представител да се установи правото на работника и задължаване на работодателя да разреши ползването на такъв отпуск по отношение на всички членове на синдиката. Заявява, че тя лично като старши учител е искала ползването му за учебната 2007/2008 г., 2008/ 2009 г., но й е било отказвано. Претенцията й е била за изплащане на неизползвания отпуск за учебната 2007/2008 г. и учебната 2008/2009 г., като твърди, че тези суми са изплатени от Министерството на труда и социалната политика, което ги е превело на Общината, а оттам е ставало изплащането на сумата на други учители, на които се е полагал този отпуск. 3а учебната 2009/2010 г. жалбоподателката е претендирала за ползването на отпуск в размер на 9 дни, които са се полагали към редовния платен годишен отпуск, но това не и било разрешено. Тя отново поискала, този път от МТСП да бъде извършено разяснение, във връзка с което й е изпратен отговор от заместник-министъра на МТСП, който потвърдил също, че КТД разпростира действието си спрямо всички, работещи в цялата система на народната просвета. В резултат на отказите от страна на работодателя жалбоподателката е подала молба до Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а Дирекция "ИТ й отговорила, че има право на такъв отпуск и да потърси правата си по съдебен ред. Жалбоподателката посочва, че е подала иск до съда, но претенциите й са били отхвърлени с мотив, че не е член на синдикат, подписал КТД през посочените години.

Жалбоподателката счита, че в случая е налице нарушение на чл. 13, ал.1 от ЗЗДискр., тъй като правото на платен отпуск е част от условията при упражняване на правото на труд. Твърди, че въпреки наличието на горепосоченото решение продължава дискриминационната дейност на ръководители на училища в града по отношение на синдикални дейци, което е в нарушение на Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрила на синдикалното организиране от 1948 г., съгласно чл. 2 от която всички трудещи се имат право да организират организации по свой избор и без предварително разрешение, както и да се присъединяват към други такива, при единственото условие да се съобразяват с техните устави, а съгласно чл. 1 от Конвенция № 98 на МОТ за правото на организиране и колективно договаряне от 1949 г. трудещите следва да се ползват с надлежна защита срещу всяка дискриминационна проява от действия, насочени към накърняване на синдикалната свобода в областта на заетостта.

Въз основа на приложените към преписката доказателства и след обсъждане на всички становища на страните Втори специализиран заседателен състав е приел, че КДТ представлява нормативно съглашение, което определя правила за поведение, прилагащи се спрямо индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите, които стават част от тяхното съдържание. Като основен принцип, възприет от законодателя, КТД трябва да съдържа клаузи, чиято функция е да установят по-благоприятни за работниците условия на труд. Договорената по-голяма отпуска, която е регламентирана за всички работещи в системата на народната просвета в случая е по-благоприятно уговорено условие. Това, че ответната страна отказва да приложи тази клауза от КТД по отношение на жалбоподателката в ръководената от нея детска градина представлява дискриминация, тъй като различното третиране, основаващо се на някои от посочените признаци в ЗЗДискр., в случая „синдикална принадлежност”, представлява дискриминация по смисъла на закона. Ответната страна в настоящото производство е нарушила както разпоредбите на чл. 13, ал. 1, така и разпоредбата на чл. 18 от ЗЗДискр., която визира задължението на работодателя в сътрудничество със синдикалните организации за ефективна защита на работниците и служителите срещу всички форми на дискриминация на работното място.

Решаващият състав е подчертал, че дори да се приеме становището на ответната страна във връзка с невъзможността от прилагане на клаузите на КТД по отношение на служителите, които не членуват в синдикални организации – страни по него, би следвало тя в качеството си на ръководител на ЦДГ „Чучулига” да съблюдава за гарантирането на равни права на всички работещи в нея. С отказа за предоставяне на допълнителен платен отпуск на жалбоподателката, поради обстоятелството, че не е член на синдикална организация, страна по колективния договор, ответната страна я е поставила в по-неблагоприятно положение, което пряко е засегнало нейните права и законни интереси и представлява пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак “синдикална принадлежност”.

Втори специализиран заседателен състав, след като е установил, че горепосоченото нарушение е извършено от представляващия юридическото лице – работодател и директор на ЦДГ и същото е довело до по-неблагоприятното третиране на жалбоподателката за един продължителен период от време, е приел за нужно да бъде наложена глоба за допуснатите нарушения на ответната страна в размер над минималния, определен от ЗЗДискр.

Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането на Закона за защита от дискриминация, а също и по прилагането и спазването на други закони, уреждащи равенство в третирането. Законът за защита от дискриминация регламентира защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване, като основна цел на закона е да осигури на всяко лице равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминацията. Макар да не е налице формално нарушение на разпоредба от ЗЗДискр., Втори специализиран постоянен заседателен състав е посочил в постановеното Решение № 209/2012 г. по преписка № 175/2011 г.. че това обстоятелство не следва да води до пренебрегването на генералната забрана за дискриминация, която не допуска нарушение на ЗЗДискр. при едностранното прикратяване на трудово правотношение от работодателя и изисква определяне на ясни критерии, приложими в тези хипотези.

Производството по конкретната преписката е образувано по жалба с оплаквания за нарушение на разпоредбите на чл. 21 от ЗЗДискр. Жалбоподателят сочи, че бил служител на Областна администрация град и заемал е длъжността „Охрана на специален обект ОСС”, но на 04.05.2011 г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ и със Заповед на областния управител е бил освободен от заеманата длъжност. Жалбоподателят признава, че е запознат с Решение № 217/06.04.2011 г. на Министерски съвет за предприемане на мерки за оптимизиране на персонала зает в държавната администрация и разпоредбата на чл. 68 от КТ, но недоумява защо именно неговото трудово правоотношение е прекратено, без да е налице съкращаване на дейността за което съди от последвалото назначение на същата длъжност на друго лице – пенсионер. Жалбоподателят счита, че с този акт областният управител е допуснал дискриминация по отношение на него, като наред с неравното третиране, в качеството си на негов работодател не е изпълнил и задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр.

В хода на проучването са изискани становища, информация и доказателства от ответната страна, която счита жалбата за неоснователна като сочи, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Допълва се, че към спорния момент съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. По отношение на длъжността „Охрана на специален обект на ОСС” се сочи, че същата не е в щата на Областна администрация ХХ, заема се по силата на ПМС №351/97 г., а назначеното към момента лице не е достигнало възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.

В становището се заема позиция, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация предвид липсата на изричното посочване на т. 10а в нормата на чл. 21 от ЗЗДискр.



Каталог: layout -> images -> stories
stories -> Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е
stories -> Литература, клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова
stories -> Равенството – път към прогрес“ Признак на изследване: Увреждане
stories -> Признак на изследване: лгбт база на изследване: учебници 5, 6 клас
stories -> Общ обем на прочетени и анализирани учебници за VІІ и VІІІ клас изразен в страници е над 8 500 / осем хиляди и петстотин страници
stories -> Признак на изследване: етнос (раса) База на изследване: учебници
stories -> Д о к л а д за извършен анализ по признаци : етническа принадлежност и религия в учебниците за пети и шести клас на издателства „Анубис", „Булвест 2000" и „Просвета" рискове на аналитичния доклад


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница