Отчет за 2012 г. І. Въведение


Втори специализиран постоянен заседателен състав



страница3/9
Дата27.04.2017
Размер1.65 Mb.
#20074
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Втори специализиран постоянен заседателен състав, след като е преценил поотделно и в съвкупност представените по преписката доказателства и е съобразил становищата на страните, е посочил, че действително съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр., работодателят е длъжен да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 от Кодекса на труда. Решаващият състав признава, че в настоящия случай не е налице формално нарушение на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр., тъй като по преценка на законодателя, от приложното поле на тази норма е изключена новосъздадената точка 10а, в разпоредбата на чл. 328, ал. 1 от КТ. Това обстоятелство обаче, подчертава решаващият състав, не следва да води до пренебрегване на генералната забрана за дискриминация заложена в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., поради което споделя мнение, че при предприемането на всяко едностранно прекратяване на трудово правоотношение от работодател следва да бъдат определени ясни критерии, приложими в различните хипотези, които не допускат нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

От анализа на доказателствата по преписката Втори специализиран състав е приел, че жалбоподателят е доказал факти, от които може да се направи извод за дискриминация. Безспорно е, че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия и при прилагането на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10„а” от КТ от областния управител е следвало трудовото правоотношение на наетото лице да бъде прекратено. В настоящото производство е установено обаче, че едновременно с прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя, ответната страна е сключила нов трудов договор с друго лице. Видно от доказателствата по преписката, новоназначеното лице също е упражнило правото си на пенсия, а анализът на изпълняваните трудови функции сочи, че те са напълно идентични. Съставът е счел, че в случая е е налице едно формално приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1 т. 10„а” от КТ, без да е доказана нужда от оптимизация на структурата на администрацията. При съпоставката на жалбоподателя и назначеното на освободеното от него място друго лице е видно, че и двамата притежават защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – „възраст”. Доколкото възрастта в някои особени обстоятелства е част от „личното положение” на определен индивид, то в настоящия случай, неминуемо е, че по отношение на жалбоподателя са осъществени действия на „неблагоприятно третиране” по смисъла на ЗЗДискр., представляващи пряка дискриминация по признак „лично положение” с издаването на Заповедта за едностранно прекратяване на трудовия договор от областния управител.

Особеното в производствата за защита от дискриминация е, че съобразно нормата на чл. 9 от ЗЗДискр., след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

В конкретния случай Втори специализиран постоянен заседателен състав, като е взел предвид, че установената в настоящото решение дискриминация е извършена умишлено по отношение на жалбоподателя, както и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, е приел, че следва да наложи на ответника глоба в размер над минималния, установен в ЗЗДискр., тъй като е установено, че областният управител чрез издаване на Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя, е нарушил забраната за дискриминация залегнала в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като по този начин е допуснал извършването на пряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. по признак „лично положение”.


Трети специализиран постоянен заседателен състав

В производството за защита от дискриминация ТРЕТИ постоянен заседателен състав е специализиран по признаците: народност, гражданство, лично положение, произход, религия и вяра.

През 2012 г. съставът е постановил 46 решения по образувани преписки с оплаквания за дискриминация, три от които на основата на признак „гражданство”, две по признак „религия”, две по признак „народност” и тридесет и пет преписки за дискриминация по признак „лично положение”. С 26 от постановените решения по същество решаващият състав е установил в 9 случая извършването на пряка дискриминация, от които 8 по признак „лично положение” и един по признак „народност”. С едно решение е установено извършването на непряка дискриминация по признак „лично положение”, а с едно решение е одобрено сключеното между страните споразумение по оплакване за неравно третиране по признак „гражданство”. Съставът е наложил за установените нарушения по признак „лично положение” и „народност” 5 глоби и 4 имуществени санкции. За прекратяване на установените нарушения по са постановени 4 предписания, а за предотвратяването на бъдещи нарушения отделно са дадени 6 шест препоръки. Решаващият състав е оставил без уважение 15 от разгледаните жалби по признак „лично положение”, както и две жалби на основата на защитените признаци „религия” и „народност”.

Поради оттегляне на жалбата са прекратени 4 от образуваните преписки, 8 поради липса на компетентност и 2 поради неотстраняване на нередовности на жалбата. Четири от издадените решения са протоколни – за възобновяване на производството, оставяне без движение и частично прекратяване на производството.

Разпределението на подадените жалби по пол на подателя е в полза на мъжете 43:34. Две от производствата са инициирани от представляващи ЮЛ, едното от които с нестопанска цел, а другото търговско дружество. Броят на подателите не съответства на броят на жалбите, тъй като някои са подписани от повече от едно лице и от различен пол, а доколкото са били налице основания за това и в съответствие с принципа за процесуална икономия производството по някои отделни преписки са обединени в едно производство.

Най-голямата част от решенията на Трети специализиран постоянен заседателен състав са свързани с оплаквания за дискриминация по защитения признак „лично положение”. Както и в практиката на останалите състави най-често производствата са свързани с твърдения за дискриминация по този признак при упражняване правото на труд. В тези случаи, както следва от Решение № 61/2012г. по преписка 146/2011 г. „личното положение” на жалбоподателя е станало причина за неговото по-неблагоприятно третиране от работодателя при упражняването трудовите права и законни интереси.

С посоченото решение Трети състав е установил извършване на дискриминация по признак „лично положение” по жалба на работничка срещу управителя на търговско дружество-работодател.

Жалбоподателката твърди, че през април 2010 г. е била назначена на 4 часов работен ден със 120 лв. основно трудово възнаграждение и дивидент от оборота на магазина на работодателя. По уговорка с управителя работното й време било с продължителност от 08:00 часа до 20:00 часа с 1 час обедна почивка, без междуседмичен почивен ден. Заявява, че на 30.09.2010 г. е постъпила за лечение в болничното заведение, след изписването от което й е бил издаден болничен лист за домашно лечение за 30 дни. Тя твърди, че въпреки състоянието й, след 15-я ден, управителят я принудил да се върне на работа. Няколко дена след като се е върнала на работа се наложило да бъде извикан екип на Бърза помощ с оглед на влошеното й здравословното състояние. Бил издаден болничен лист, като впоследствие ЛКК са удължили болничните листове до 25.05.2011 г. Допълва, че здравословното й състояние се влошавало на 01.01.2011 г. и 08.01.2011 г., като на 08.01.2011 г. получила криза, вследствие на което е била транспортирана от екип на Бърза помощ до медицинско заведение в гр. Видин. Жалбоподателката заявява, че след медицинската намеса и направените изследвания се върнала на работа в магазина, при което й били отнети ключовете за достъп до обекта от управителя. Заявява, че едва след 6 дена е била извикана за ревизия на търговския обект, като през това време управителят на дружеството неколкократно е имал достъп до обекта. В резултат на извършената ревизия били установени липси в размер на 300 лв., които трябва да заплати, като материално отговорно лице.

Жалбоподателката твърди още, че работодателят й заявил, че след изтичане на болничните, ако не си подаде молба за напускане ще бъде уволнена дисциплинарно. Твърди, че от март 2011 г. работодателят предприел действия по обжалване на издаваните й болнични листи, което от своя страна допълнително утежнило финансовото й състояние. В жалбата се заявява, че тормозът е започнал след извършена ревизия на търговския обект от данъчните органи, след което отношението на управителя на дружеството спрямо нея се е променило.

След анализ на всички събрани по преписката доказателства Трети състав е приел за безспорно е, че жалбата си до КЗД, жалбоподателката е подала на 13.05.2011 г., а видно от обратна разписка управителят на ответното дружество-работодател е бил вече запознат с подадената жалба от 09.06.2011 г. От този момент според състава е възникнало и задължението му да не допуска преследване по смисъла на ЗЗДискр. по отношение на инициатора на производството пред КЗД. В случая съставът е приел, че чрез прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката с дружеството -работодател, със Заповед № 3/25.06.2011 г., управителят на дружеството е осъществил състав на „преследване” по отношение на жалбоподателката, което по смисъла на ЗЗДискр. представлява форма на дискриминация.

С оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., съставът е приел, че по преписката са налице достатъчно данни за осъществено нежелано поведение от страна на управителя на ответното дружество по отношение на жалбоподателката. В случая нежеланото поведение е било изразено словесно, обстоятелство което се установява от свидетелските показания, снети по преписката, имащо за цел и резултат накърняване личното достойнство и името на жалбоподателката, като по отношение на последната се е целяло създаване на обидна среда сред живущите в селото.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства съставът е установил, че управителят на дружеството е осъществил дискриминация по по признак „лично положение”, под формата на „тормоз” и „преследване” по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. За да приеме това свое решение в конкретния случай Трети специализиран постоянен заседателен състав е приел за такова поведение конкретните действия на работодателя, както и системните закани за уволнение.

Извършването на дискриминация под формата „тормоз” и „преследване” е установено от Трети специализиран постоянен заседателен състав и с Решение № 274/2012 г. по преписка № 278/2011 г. Жалбоподателят по преписката е бил в процедура по изготвяне и защита на дисертационен труд за придобиване на научна и образователна степен „доктор” по медицина, във връзка, с което е уведомил ръководителя на катедрата, че ще ползва 9 месечен творчески отпуск по чл. 55 от Закона за висшето образование. В жалбата се твърди, че ръководителят на катедрата, въпреки молбата на жалбоподателя е счел, че не бива да се удовлетворява искането му за отпуск за повече от з месеца, като едновременно с това предприел и действия по допълнително му натоварване с допълнителни часове през следващата учебна година.

По време на проучването е постъпило и допълнение към жалбата, с твърдения за осъществен тормоз спрямо жалбоподателя след образуване на производството пред КЗД. Той заявява, че е нападан словесно от ръководителя на катедрата и от други преподаватели по време на заседания на Катедрения съвет, на които са били разгласени данни във връзка с образуваната преписка. Сочи, че по негов адрес са били отправяни обиди и уронващи престижа квалификации, а впоследствие са подадени още няколко допълнения към жалбата с различни искания.

С оглед установената фактическа обстановка Трети специализиран състав е посочил, че за постановяване на законосъобразно и правилно решение трябва да се има предвид следното, че в производството не е представено нито едно доказателство, въз основа на което да се приеме, че жалбоподателят е поискал по-голям размер на отпуските от записаното в заявленията, подадени до работодателя. Ползването на отпуск от работника е негово право, което произтича от конституционно гарантираното му право на труд. В случай че бъдат спазени законовите изисквания, единствено от волята на работника зависи в какъв обем ще се възползва от правото си на отпуск. Видно от представените по преписката заявления за ползване на отпуск и заповедите, издадени от работодателя следва, че работодателят не е препятствал реализирането на това право на работника. Ето защо по отношение на ползването на отпуски не се установява наличието на каквото и да било неблагоприятно третиране, а още по-малко по-неблагоприятно третиране в сравнение с други работници.

Като е отхвърлил тези претенции, съставът е взел предвид, че е без значение обстоятелството дали оплакванията на жалбоподателя са основателни или не, и поради това ответната страна е длъжна съгласно изискванията на ЗЗДискр. да се въздържа от поведение, което съставлява форма на по-неблагоприятно третиране, вкл. тормоз и преследване, спрямо лицето, подало оплакването. В тази връзка е установено, че поради факта, че последният е сезирал Комисията за защита от дискриминация с цел защита на свои права и лични интереси ответната страна, в качеството си на ръководител на катедрата, е проявила нежелано поведение, чийто резултат е създаването едновременно на враждебна, обидна и застрашителна среда спрямо жалбоподателя, представляващо дискриминация под формата „тормоз” и „преследване” по признак „лично положение”. Конкретните действия, които са обективирали такова неправомерно поведение е обстоятелството, че ръководителят на катедрата е организирал заседание на катедрата, с единствената цел да бъде разгласена информация за подадената жалба до КЗД като спорът между двамата е поставен за разискване в рамките на работния колектив.

С Решение № 18/2012. по преписка № 131/2011 съставът е установил, пряка дискриминация по признак „лично положение” и „тормоз” по смисъла на ЗЗДискр., тъй като в хода на производството се установява, че жалбоподателката без основание е заставена да подпише декларация за възстановяване на сума, във връзка с липса, за която не отговоря. В тази връзка, след като се е обърнала към Инспекцията по труда, жалбоподателката е била подложена на различни въздействия от страна на представителите на работодателя, като в крайна сметка е получила предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, въпреки че уведомила за своята бременност. Не без значение за установеното нарушение в случая е и лишаването на жалбоподателката от пълния размер на дължимото й трудово възнаграждение за конкретно документирани периоди от време на трудовото правоотношение.

Трети състав е постановил през годината и 2 решения във връзка с претенции за дискриминация по признак „лично положение” и по признак "образование" срещу дискриминационни норми в нормативни актове.

Едно от производствата е във връзка със сигнал срещу различните размери на еднократните помощи за раждане на деца определени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и Закона за семейните помощи. Конкретното оплакване е за различния размер на помощта на който се отразява поредността на децата. С Решение № 82/2012 г. по преписка № 58/2011 г. е установено, че различията в размера на еднократните помощи за раждане на живо дете, в зависимост от поредността им, породено от правните норми на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. и Закона за семейните помощи, представлява непряка дискриминация по признак „лично положение”. Съставът е приел, че еднократната помощ при раждане на живо дете преследва законова цел, но посредством въвеждането на § 11, ал. 5 от ПЗР на Закона за държавния бюджет, е нарушен принципът на систематичност и пропорционалност, относно прилагането на приетата мярка.

По сигнал на студент по право е образуваната следваща преписка срещу отделни разпоредби в Инструкцията на МОМН за реда и условията за предоставяне на стипендии и награди по проект „Студентски стипендии и награди 2010-2012 и критериите одобрени от Комитета за наблюдение по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2007 – 2013 г. С Решение № 174/2012 г. по преписка № 333/2011 г. съставът е приел, че с въведеното ограничение в Критериите за избор на операция "Студентски стипендии и награди" студентите от специалностите "право", "спорт", "национална сигурност" и "военно дело" да не могат да кандидатстват за европейски награди, отпускани по Проект "Студентски стипендии и награди" - II фаза (BG051Р0001-4.2.04) по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" са създадени условия за пряка дискриминация по признак "образование" по смисъла на ЗЗДискр.

От друга страна е установено, че с въведеното ограничение в разпоредбите на чл. 2, ал. 3, и чл. 4, ал. 1 от Инструкцията за реда и условията за предоставяне на стипендии и награди по проект „Студентски стипендии и награди 2010 – 2012”, съфинансиран от Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007 – 2013 г., студентите от специалностите "право", "спорт", "национална сигурност" и "военно дело" да не могат да кандидатстват за европейски награди, Министърът на образованието, младежта и науката е осъществил пряка дискриминация по признак "образование" по смисъла на ЗЗДискр. по отношение на студентите от тези специалности. В тази връзка Комисията е дала съответните препоръки.

Следва да се отбележи, че ограниченията за специалностите „спорт”, „право” и „национална сигурност” кампанията за Европейските стипендии за 2012/2013 г. отпадат, инструкцията е изменена, като формата на европейските награди е заменена с втори вид стипендии.

Установен случай, на неравно третиране, но по признак „народност” разкриват мотивите на Решение № 251/2012 г. по преписка № 184/2011 г. По същество оплакванията на жалбоподателката са за прояви на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. под формата на тормоз чрез изказване от ответната страна на публично място.

Жалбоподателката твърди, че е живяла и е работила дълго време в Република България, председател е на Сдружение с нестопанска цел и в това качество е участвала на проведената среща в Община В., ръководена от заместник-кмета, където е била подложена на устно изразено унизително и обидно отношение на основата на признак „народност” от посочената ответна страна. Реагирала е веднага като е заявила, че казаното е дискриминация, но ръководещият срещата заместник-кмет не е предприел нищо. Поискала да й се издаде препис от протокола от проведеното среща, но й било отговорено, че такъв няма да има.

С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест в производството по защита от дискриминация, на основание чл. 9 от ЗЗДискр., жалбоподателят следва да докаже факти, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че е бил обект на дискриминационни действия. Това доказателство в настоящото производство е проведено посредством показанията на свидетеля В. В тежест на ответната страна, след така проведеното доказване е да докаже, че извършеното от нея действие не представлява неравно третиране.

Такова доказване не е проведено. Всъщност ответната страна само и единствено отрича оплакванията на жалбоподателката, което представлява твърдение за отрицателен факт. Отрицателният факт не се доказва, а щом се докаже обратен положителен ефект (което по настоящата преписка е налице) отрицанието се счита опровергано. За това настоящият състав приема за доказано твърдението на жалбоподателката за изреченото от конституираната ответна страна.

Установено е от състава, че изречените думи са нежелано поведение, изразено словесно, което дори и да не е имало за цел, то със съдържанието си казаните думите именно в контекста и ситуацията, в която са използвани, са накърнили достойнството на жалбоподателката, тъй като са унизителни за нея, а според твърденията на свидетеля те са казани именно заради народността й.

В контекста на изнесените пред комисията оплаквания съставът е счел, че следва да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателката за нанесеното й с репликата уронване на достойнството, тъй като действията на ответната страна представляват нарушение под формата на „тормоз” по признак „народност” и дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.



Четвърти специализиран постоянен заседателен състав

В производството за защита от дискриминация ЧЕТВЪРТИ постоянен заседателен състав е специализиран по признаците: образование, убеждение, политическа принадлежност, обществено положение, имуществено състояние

През 2012 г. съставът е постановил 29 решения по образувани преписки с оплаквания за дискриминация, 13 от които на основата на признак „обществено положение”, 5 по признак „политическа принадлежност”, 4 по признак „имуществено състояние”, 2 преписки с оплаквания за дискриминация по признак „убеждения” и 3 преписки за дискриминация по признак „образование”.

С постановените 19 решения по същество решаващият състав е установил извършването на пряка дискриминация в четири случая, от които 2 на основата на признак „обществено положение”, в един случай по признак „имуществено състояние” и в едн случай по признак „политическа принадлежност”. С две от решенията е установено извършването на непряка дискриминация по признаците „образование” и „политическа принадлежност”. За прекратяване на установените нарушения и предотвратяването на бъдещи нарушения са дадени 1 предписание и 4 препоръки, а за извършените нарушения са наложени три глоби на физически лица. Решаващият състав е утвърдил пет споразумения, сключени в хода на производството и е оставил без уважение оплакванията за дискриминация по признак по 8 от подадените жалби, като е приел за установено, че не е извършена дискриминация по признаците, посочени в оплакването.

По 5 от образуваните преписки решаващият състав е прекратил производството поради оттегляне на жалбата, а по една от образуваните преписки производството е прекратено поради неотстраняване на нередовности на жалбата. С две от решенията е прекратено производството по преписките поради липса на компетентност, а две от постановените решения са протоколни – за оставяне без движение и поправка на ЯФГ.

Разпределението на подадените 19 жалби по пол на подателя е в полза на мъжете 13:10, като две от жалбите са подписани от повече от едно лице, но от еднакъв пол. Производството по 8 от преписките е започнало по 7 сигнал и 1 жалба на юридически лица, включително читалище, браншови съюз, браншови синдикат и ЮЛ с нестопанска цел.

Законът за защита от дискриминацията, който цели предоставянето на ефективна защита от дискриминация на всички физически лица на територията на Република България предвижда в съответствие с утвърдената практика на ЕС и облекчена защита на правата на големи групи лица. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЗДискр. сдруженията на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на защитените признаци, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. Нерядко търсената защита от ЮЛ е свързана със заеманото в социума положение на обединените в тях големи групи хора. Показателни в практиката на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав в тази насока са разгледаните три сигнала на сдружение с нестопанска цел с оплаквания за дискриминация по признак обществено положение на неговите членове.

Подадените сигнали от сдружение „Н.А.С.”, гр.София са по повод разпространени в медиите изявления за прекратяване на правотношенията с държавни служители. Представляващият Сдружението сочи, че в средствата за масово осведомяване (вестници, телевизия, радио) се третират обстоятелства и се навеждат твърдения, които водят до уронване на авторитета и доброто име в обществото на членове на ЮЛ, с което се вреди на тяхното обществено положение и се принизява оценката, която обществото има към тях и техните професионални усилия и постижения. Твърди се, че с многократните едностранни изказвания на ръководители на държавната администрация в медиите всички бивши държавни служители, които са членове на Сдружението, са стигматизирани, което представлява дискриминация. Поддържа се, че нарушението на ЗЗДискр. е извършено под формата на „тормоз” спрямо членовете на сдружението, тъй като с изказванията се налагат обобщени оценки, и на всички представители се поставят етикети, без да се отчита многостранната дейност на членовете на сдружението и конкретното положение на всеки един от тях, което не е еднакво.

В тези три случая още в хода на първото заседание страните са се възползвали от предоставената с чл. 62 на ЗЗДискр. възможност за разрешаване на спора чрез постигане на споразумение. Макар че ответните страни са били различни между подателя на сигнала - сдружение „Н.А.С.”, гр. София и ответните страни е постигнат компромис и са сключени споразумения между тях. Доколкото представените споразумения са на основата на принципите на равното третиране и не противоречат на закона и морала те са одобрени от


Каталог: layout -> images -> stories
stories -> Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е
stories -> Литература, клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова
stories -> Равенството – път към прогрес“ Признак на изследване: Увреждане
stories -> Признак на изследване: лгбт база на изследване: учебници 5, 6 клас
stories -> Общ обем на прочетени и анализирани учебници за VІІ и VІІІ клас изразен в страници е над 8 500 / осем хиляди и петстотин страници
stories -> Признак на изследване: етнос (раса) База на изследване: учебници
stories -> Д о к л а д за извършен анализ по признаци : етническа принадлежност и религия в учебниците за пети и шести клас на издателства „Анубис", „Булвест 2000" и „Просвета" рискове на аналитичния доклад


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница