Отчет за 2012 г. І. Въведение


Четвърти специализиран състав



страница4/9
Дата27.04.2017
Размер1.65 Mb.
#20074
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Четвърти специализиран състав с Решение № 202/2012 г. по преписка № 163/2011 г., Решение № 203/2012 г. по преписка № 167/2011 г. и Решение № 226/2012 г. по преписка № 160/2011 г., а производството по тях е прекратено, но Комисията има право да упражнява последващ контрол за спазване на постигнатите договорености.

Във връзка с различно третиране по признак „обществено положение”, но при упражняване правото на труд и определяне на допълнителните възнаграждения е постановеното Решение № 184/2012 г. по преписка № 262/2011 г. Четвърти специализиран състав. Предмета на произиводството по преписката е очертан оплакването за определяне на различно възнаграждение за нощен труд на част от персонала. Подател е отново ЮЛ - Сдружение „Федерация на синдикатите в здравеопазването”, но този път търсената защита е за членовете, които са обединени за защита на своите синдикални права. Подателят на сигнала сочи, че изпълнителният директор на МБАЛ издал заповед за начисляване и заплащане на възнаграждение за нощен труд в размер на 5,00 лв. за всеки отработен час на лекари в определени отделения, докато на останалите служители, както и на лекари, работещи в отделения, извън обхвата на тази заповед същото възнаграждението се начислява и изплаща в размер на 0,50 лв. на час.

При постановяване на решението Четвърти специализиран постоянен заседателен състав се е съобразил с това, че основният нормативен акт на Европейския съюз в областта на работното време е Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23.11.1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която е изменена и допълнена с Директива 2000/34/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета и консолидирана през 2003 г. като Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време - т.н. „Обща директива за работното време”. Отделно от това решаващият състав е проучил и приложил прецедентната практика на Съда на ЕС по дело С-303/98 и дело С-151/02, засягащи подобни въпроси и разясняващи изискванията на ЕС за прилагане на принципа за равно третиране от държавите-членки при регламентирането на трудовите правотношения в специфичните условия на нощен труд.

Както е посочил решаващият състав, нощните смени са неблагоприятни за семейната и социалната интеграция на индивида, а в случая следва да се обърне внимание и на това, че нощните смени са свързани и със значими промени в циркадианните ритми на човека, които най-често водят до пренапрежение на адаптационните системи, поява на умора, нарушаване на съня и намаляване на работоспособността. Наличието на нощни смени в организацията на работа е източник на хронобиологичен конфликт поради несъответствието между понижената физиологична активация на организма през нощта и изискванията за изпълнение на определена трудова задача. Обратно на денонощния ритъм на жизнените функции, организмът се натоварва през нощта - в период на понижена работоспособност, и възниква необходимост от адаптация към непривичния за него трудов цикъл. Такава адаптация, означаваща пълна инверсия на циркадианните ритми на основните жизнени функции, не настъпва дори при продължителна нощна работа (напр. перманентни нощни смени), а това означава, че човешкият биологичен часовник не е в състояние да се синхронизира с нощната работа по начин, достигащ функционалното състояние, работоспособността и ефективността, характерни за работа през деня. Отделно от това сменната нощна работа може да породи у сменния работник чувство на отчужденост от обществото и изолация от семейството.

Наред с това е несъмнено установено в хода на производството, че всички заети в болницата, без оглед на отделението и без оглед на това дали са лекари или медицински специалисти, които имат задължението и работят през нощта, се намират в сравнимо, сходно положение по отношение вредните последици на нощния труд за тяхното здраве и социални контакти. Установените факти дават основание да се приеме, че е налице разлика в третирането на намиращи се в сравнимо, сходно положение лица досежно паричната ставка, по която работодателят заплаща положения от тях нощен труд, без да е налице обективно и разумно оправдание за поставянето на част от тях в по-неблагоприятно положение. Това налага извода, че ситуация, като разглежданата, се явява пряка дискриминация на основата на защитения признак „обществено положение”, характеризиращ изпълняваната длъжност и място на работа (отделение), което е нарушение на забраната за извършване на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.

Четвърти специализиран постоянен заседателен състав е установил в конкретния случай, че изпълнителният директор на МБАЛ с издаването на процесните заповеди, с които е определил различно по размер допълнително възнаграждение за полагания от лекарите и медицинските специалисти нощен труд в лечебното заведение, е осъществил пряка дискриминация на основата на признак „обществено положение”, с което е нарушил забраната за дискриминация и изискванията за равно третиране на работниците при упражняване правото на труд. Съставът е приел, че не следва да се налагат предвидените в закона санкции за установената дискриминация по признак „обществено положение", доколкото ръководството на медицинското заведение в лицето на изпълнителния директор е отменило по собствена инициатива издадените заповеди.

Аналогично по отношение на признака и правния отрасъл е постановеното от Четвърти специализиран състав Решение № 096/2012 г. по преписка № 173/2011 г. Предмет на производството е оплакване на действащ държавен служител за различно третиране на работещите по трудово и служебно правоотношение в рамките на Министерство на финансите. Жалбоподателят твърди, че държавните служители са третирани по-неблагоприятно в сравнение със служителите в същото министерство, но наети по трудово правоотношение, защото министърът, упражняващ работодателската власт и правомощията на орган по назначаването, е определил значително по-кратък допълнителен отпуск за работата при ненормирано работно време за държавните служители.

За да вземе своето решение съставът е съобразил, че ограничаването на максималната продължителност на работния ден и седмица е основно социално право на всеки трудещ се, без оглед вида на правоотношението, което наред с правото на платен годишен отпуск, е установено в редица международни актове с цел опазване на здравето, безопасността и сигурността на работещите. В законодателството на ЕС със същата цел са въведени ограничения в продължителността на работното време с Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време (т.нар. Директива за работното време). Ограничаването на продължителността на работния ден позволява някои отклонения, при които е възможно работниците и служителите да бъдат задължени да работят повече от обичайното 8 часово дневно работно време, като например сумирано отчитане на работното време, удължено работното време, ненормирано работно време, извънреден труд. При тези отклонения са предвидени съответни компенсации, правото за които възниква при реално изпълнение на трудови и служебни задължения извън обичайното работното време като например компенсиране на удълженото работно време в едни дни с намаляване на работното време в други дни, допълнително заплащане за извънреден труд или допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време.

Предвид изложеното по-горе относно предназначението на допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време, решаващият състав е приел, че неговият индивидуален размер за всеки един конкретен служител трябва да се определя в съответствие от индивидуалната продължителност на труда в извънработно време за конкретния служител, а не общо за всички служители или диференцирано според вида на правоотношението или длъжността. По този начин отпускът ще се начислява и дава само за реално полагане на труд в извънработно време и в зависимост от индивидуалната продължителност на този труд,

Въз основа на това разбиране решаващият състав е установил, че с издадените министерски заповеди и определянето на по-голям по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време (по чл. 139а и чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ) за служителите в министерството, заети по КТ, в сравнение с по-малкия размер на същия отпуск (по чл. 50 от ЗДСл.) за служителите, заети по ЗДСл., представлява забранена от закона пряка дискриминация по отношение на служителите, заети по ЗДСл., на основата на тяхното „обществено положение”, както и в частност по отношение на жалбоподателя като държавен служител, назначен по ЗДСл.

В случая с цел предотвратяване нарушаването на правото на равенство в третирането съставът е приел за необходимо да се предпише на Министъра на финансите да уреди правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време и неговият размер, индивидуално, в зависимост от реално положения от конкретния служител труд в извънработно врем в работните дни, без оглед на вида на правоотношенията, вид длъжност или ранг. Предписал е установяването на писани правила относно реда за преценка на необходимостта от работа в извънработно време при условията на ненормирано работно време, за начина на възлагане, за пределния максимален годишен лимит на труда в извънработно време, както и система, позволяваща мониторинг и контрол за индивидуално отчитане на работата в извънработно време и за определяне на индивидуалния размер на този отпуск за всеки един служител. Съставът е посочил, че в Министерство на финансите вече е въведена една от модерните европейски практики за променливи граници на работното време, позволяваща гъвкаво съчетаване на служебните и семейни ангажименти, при която работното време за различни служители може да бъде с различен начален е краен час, но заради това подобна система или механизъм се явяват още по-необходими с оглед прецизното разграничаване и индивидуално отчитане дали, кога и колко служителят работи извън границите на установеното за него работно време при условията на ненормирано работно време.

Не всяко различно третиране обаче представлява дискриминация и пример за това е постановеното Решение № 070/2012 г. по преписка № 139/2011 г. на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав.

Преписката е образувана отново по „обществено положение” след оплакване, че помощник директорите по административно стопанските дейности (ПДАСД) са поставени в неравно положение спрямо помощник директорите по учебната дейност (ПДУД). Жалбоподателите считат, че в резултат на редица нормативни актове, според които техният трудов стаж на тази длъжност не се зачита за учителски стаж с всички неблагоприятни последици от това, са поставени в по-неблагоприятно положение от помощник директорите по учебната дейност.

В постановеното решение Четвърти специализиран състав е посочил, че сравнението между двата вида помощник-директорски длъжности не разкрива сходство и това не произтича от нормативната уредба, която изключва длъжността помощник-директор по административно-финансовата дейност от кръга на педагогическите длъжности. Липсата на сходство най-вече се основава на факта, че единият вид помощник-директорска длъжност (тази по учебната дейност) е пряко свързана с учебно–възпитателния процес и заради това е приравнена на учителските длъжности и при зачитането на учителски стаж за целите на пенсионирането, докато другата длъжност (тази по административно-стопанската дейност) няма такава пряка връзка с учебно-възпитателния процес.

Според състава, липсата на сходство в двете помощникдиректорски длъжности налага извода, че различията в режима на зачитане на трудовия стаж на тези длъжности като учителски стаж за целите на пенсионирането не представляват дискриминация. Това е така, защото дейностите са различни и затова се третират по различен начин, докато третирането им по сходен начин би представлявало дискриминация, предвид различното положение.

Заседателният състав е постановил решение, че действащата нормативна уредба не представлява дискриминация на основата на признак „обществено положение” по отношение на заемащите длъжност помощник-директор по административно- стопанската дейност и поради това е оставил жалбата без уважение.

Забраната за извършване на дискриминация по признак „политическа принадлежност” в областта на достъпа до заетост, регламентирана с международни конвенции и актове от правото на ЕС не е новост за българската правна доктрина. Конституционният принцип на равенство, визиран в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България забранява ограничения на правата или привилегии, основани на политическа принадлежност или обществено положение. Така инкорпориран в националното законодателство, този конституционен принцип лежи в основата на съвременната правова държава, гарантираща свободата на убежденията и демократичния плурализъм, в която е недопустимо една политическа партия да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Макар и епизодично, в практиката на Четвърти специализиран заседателен състав са разглеждани оплаквания за дискриминация по признак „политическа принадлежност” при упражняване правото на труд. С две решения през 2012 г. е установено извършването на пряка и непряка дискриминация по признак „политическа принадлежност” при достъпа до заетост, тъй като неравното третиране според състава е причината за прекратяване от органа по назначаването на служебните правоотношения с жалбоподателите. Въпреки, че с цел облекчаване на защитата от дискриминация в ЗЗДискр. се предвижда с чл. 9 специален ред за доказване и прехвърляне на доказателствената тежест на ответната страна трудностите при установяване на фактите и обстоятелствата налагат използването на специфичен подход.

В тази насока интерес представлява постановеното от Четвърти специализиран състав Решение 186/2012 по преписка № 162/2010 г. в което, опирайки се на практиката на ЕСПЧ, за установяването на каузалната връзка между третирането и признака е приложен теста but for (да не беше).

В постановеното решение Четвърти заседателен състав е посочил, че забраната за извършване на дискриминация при достъп до заетост е обект на регулация в ред директиви, които са транспонирани в националното законодателство със ЗЗДискр. Нормите на закона задължават императивно всички държавни органи, включително публичните работодатели, какъвто е и работодателят в разглеждания случай, да предприемат мерки за постигане целите – равно третиране, без оглед на политическата принадлежност на лицата. За установяването на наличието на защитения признак „политическата принадлежност” и каузалната връзка между третирането и признака съставът е приложил теста but for (да не беше). Прието е за установено, че ако жалбоподателят е споделял политическите възгледи на управляващата партия и не беше член на друга партия, която се явява опозиционна, то вероятно не би пострадал от подобно уволнение. Нещо повече, както се вижда, на практика липсва някаква конкретна потребност за съкращаване на длъжността, а е очевидно, че жалбоподателя съответства на критериите за заемането й. Длъжността продължава да съществува и ако жалбоподателя споделяше политическите възгледи, близки до управляващата партия, например, както новоназначения на неговото място кандидат- депутат от управляващата партия, то едва ли би загубил работата си. Така извършения тест несъмнено показва, че изразяването на политическа принадлежност, която не е близка до управляващата партия, оказва влияние за загубата на работата на жалбоподателя. Изразяването на политическа принадлежност, близка до партията на правителството обаче е преимущество за заемането на ръководен пост в държавната администрацията, при неясни критерии и без какъвто и да е конкурс или подбор. Решаващият състав е приел в този случай, че това е достатъчно, за да се приеме, че политическата принадлежност на жалбоподателя е изиграла роля за неговото уволнение. Действията на работодателя са квалифицирани като непряка дискриминация на основата на признака „политическа принадлежност”, а като пряк извършител на дискриминацията е посочено лицето упражнявало работодателската власт към датата на уволнението.

Докато в предходното решение работодателят е централен административен орган в постановеното от Четвърти специализиран състав Решение № 086/2012 г. по преписка 007/2010 г. оплакването е за дискриминация по признак „политическа принадлежност” в рамките на общинска администрация. Жалбоподателят счита в този случай, че трудовото му правоотношение е прекратено на основата на политическата му принадлежност към партия, различна от тази на кмета на общината, защото вместо да бъде преназначен в състава на преструктурираната администрация на общината е съкратен, а на неговото място е било назначено друго лице.

По преписката се установява, че след провеждане на местните избори по предложение на кмета на общината, което е прието от Общинския съвет, е извършено преструктуриране на общинската администрация. При преструктурирането бил намален състава на част длъжностите, които били съкратени сред които и жалбоподателя. Не са представени доказателства, че е проведена процедура за определяне на критерии за подбор, няма приложени писмени доказателства и за извършване на подбор макар, че работодателят е длъжен да спази изискванията, визирани в чл. 329, ал. 1 КТ. Съставът е посочил, че несъмнено преценката за това, кой работи по-добре и кой по-ефективно принадлежи изцяло на работаделя в процедурата за подбор при извършване на съкрашения, но в съответствие с установените в закона правила, а следва да се има предвид, че заеманата от жалбоподателя длъжност не е била съкратена, тъй като след неговото освбождаване е назначено ново лице в общинската администрация, на длъжност, което е изпълнявало идентични трудови функции, каквито е осъществявал и жалбоподателя и този факт не се оспорва от ответната страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр., работодателят също следва да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 329 от КТ, без оглед на защитените признаци. Макар, че норамата на КТ въвежда процедура гарантираща равното третиране на работниците в хода на производството ответната страна не е доказала по убедителен и категоричен начин, че има конкретни, обективни, ясно дефинирани, надлежно оповестени и стриктно спазвани критерии, на които лицата трябва да отговарят, за да останат на работа. Такива критерии не са установени в хода на производството по преписката, а не е и доказано, че различното третиране на жалбоподателя е било необходимо за постигане на законова цел или, че е оправдано и подходящо средство за това.

Решаващият състав след извършване на проверка да това дали има прилагане на различни правила към хора в сходно положение или прилагане на еднакви правила към хора в различаващо се положение е установил, че заради различната от кмета политическа принадлежност, които факти са безспорно установени в производството, жалбоподателят е бил третиран по-неблагоприятно, като е бил съкратен, за разлика от други две лица, чиито трудови договори са били продължени.

При така установената фактическа обстановка решаващият състав е приел, че ответната страна и кмет на общината, в качеството си на работодател, с посочените в мотивите до Общински съвет предложения за съкращаване на щата, чрез закриване на длъжности в кметствата и действията след решението на Общинския съвет по съкращаване и преназначаване на служители е осъществил пряка дискриминация спрямо жалбоподателя на основата на признак „политическа принадлежност”, като е наложил за извършването на установеното нарушение глоба на кмета.
Пети специализиран постоянен заседателен състав

В производството за защита от дискриминация ПЕТИ постоянен заседателен състав е специализиран по признаците: увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение

През 2012 г. съставът е постановил 58 решения по образувани преписки с оплаквания за дискриминация, 16 от които на основата на признак „възраст”, 33 по признак „увреждане”, 2 по признак семейно положение, 6 по оплакване за дискриминация по признак „сексуална ориентация” и 1 преписка за липса на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в местата за лишаване от свобода.

С 20 от постановените решения по същество съставът е установил в 12 случая извършването на пряка дискриминация, в 4 случая е установил извършване на непряка дискриминация, а с 5 от решенията е утвърдил постигнати в хода на производството споразумения между страните. С 15 от постановените решения по същество съставът е оставил жалбите без уважение, тъй като не е установил извършването на дискриминация.

За установените нарушения са наложени 5 глоби на физически лица и 5 имуществени санкции на ЮЛ, а за прекратяване на установените и предотвратяването на бъдещи нарушения по защитените признаци са дадени 12 предписания и 11 препоръки.

Решаващият състав е постановил две протоколни решения по хода на производството, а с 21 решения е прекратил производството по образуваните преписки на различни основания. Седем преписки са прекратени поради неотстраняване на нередовности, 11 преписки са прекратени поради оттегляне на жалбата. В един от останалите три случая производството е прекратено поради наличието на влязло в сила решение на Комисията по повдигнатото оплакване, а другите две производства са прекратени поради липса на компетентност на Комисията и изтекла давност.

Разпределението на подадените 50 жалби по пол на подателя е в полза на мъжете 34:25, като няколко от тях са колективни и поради това са подписани от повече от едно лице и от различен пол, а една от тях е подадена от ЮЛНЦ. С подадени 7 сигнала от 1 юридическо лицае 3 държавни органа и пет физически лица (4 жени и 1 мъж) е инициирано производството по 5 отделни преписки, а по два от подадените сигнали производствата са обединени с подадени жалби със същия предмет на оплакването.

Безспорно към настоящия момент един от приоритетите както на национално, така и на общностно равнище е елиминирането на всички форми на дискриминацията при упражняване правото на труд. Важно място в реализирането на принципа за равно третиране при достъпа до заетост заема борбата с дискриминацията по признак „възраст”, в която е специализиран Пети зъседателен състав. Както показва практиката на състава дискриминацията по признак „възраст”, получила вече в Европа наименованието „ейджизъм”, има същия ефект на пазара на труда в България, повлиян от аналогичните проблеми в демографските процеси и резките икономически променени в условията на кризата. През изминалата година Пети специализиран зъседателен състав се е произнесъл по редица оплаквания, насочени срещу работодатели, които са въвели необосновани разграничения между работниците, водещи до неблагоприятно третиране на тази част от тях, които се намират в определена възрастова група и които се квалифицират като дискриминация на основата на защитения признак „възраст”. Като такива примери могат да се посочат постановените от специализирания състав Решение № 033/2012 г. по обединени преписки: № 255/2010 г., № 256/2010 г., № 267/2010 г. и № 268/2010 г., както и Решение № 072/2012 г. по обединени преписки № 117/2011 г. и № 144/2011 г., с които е констатирано, че авиационна компания не е предоставила на надхвърлилите 40-годишна възраст стюарди и стюардеси възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната им квалификация, които да са еднакви с дадените такива на останалите техни по-млади колеги, а отделно от това поради липсата на професионална квалификация е предприела действия за прекратяване на трудовите правоотношения с някои от тях.



От направените оплаквания на жалбоподателите се установява, че авиокомпанията е започнала въвеждане и експлоатация на нови самолети. За да продължи работата си на друг вид самолет персонала е следвало да премине обучение, което се финансира от работодателя, и бреветиране, което позволява полагането на труд на същата длъжност, но на друг вид самолет. В хода на производството е установено, че подбора на персонала от стюардеси и стюарди за обучение на новите самолети не е извършван по определени ясни правила и обективни критерии между кабинния състав на компанията, а решенията за това кой точно от всички да бъде обучаван за придобиване на летателна правоспособност на новия самолет са вземани от ръководството на компанията. На тези, които не били преквалифицирани, предимно над 40 годишна възраст, е било предложено да им бъдат прекратени трудовите правоотношения по взаимно съгласие с изплащане на съответното обезщетение.

Ответните страни в производството не сочат нормативни ограничения за възрастта на работниците, които да са пречка за преквалификацията или упражняването на труд на тази група работници. Като причина се посочва единствено по-високото възнаграждение и командировъчни, които старшите членове на екипажа получават в сравнение с тези на младшите. Поддържа се, че дискриминация не е извършена, защото освобождаването на по-възрастните стюарди и стюардеси не е с оглед тяхната по-висока възраст, а само поради факта, че повечето са „старши стюарди” и „старши стюардеси” и съответно по-скъпо струващи от младшите за своя работодател. Тъй като това водело до завишени разходи за авиокомпанията се твърди, че щом е икономически нецелесъобразно, то такива мерки следвало да се приемат и като обективно оправдани.

В рамките на двете производства съставът е приел за установено, че диференциране на персонала в авиокомпанията по признак „възраст” е налице и именно това е довело до прилагане на дискриминационен подход при определянето на работниците, които следва да бъдат обучавани да изпълняват полети на нови самолети, както и до прекратяване на трудовите правоотношения с част от тях. Според решаващият състав така въведената практика поставя по-възрастните лица от персонала в по-неблагоприятно положение спрямо останалия нает кабинен състав и това налага извода, че по отношение на жалбоподателите авиокомпанията-работодател е осъществила непряка дискриминация по признак „възраст”, тъй като в нарушение на чл. 15 от ЗЗДискр. работодателят не е предоставил равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация за придобиване на летателна правоспособност.

С цел недопускане в бъдеще на нарушения на ЗЗДискр., решаващият съставът е наложил принудителна административна мярка, като е задължил дружеството-работодател да изготви ясни и обективно оправдани критерии за подбор на лица от състава на отдел „Кабинен състав” за провеждане на обучения за квалификация и преквалификация на персонала за придобиване на летателна правоспособност за всички самолети с които компанията оперира, приложението на които да бъде при спазване принципа на прозрачност, наложил е имуществени санкции за установените нарушения.

Задълженията за спазване на изискванията за равно третиране, които държавата поема в качеството си на страна по международни договори или като държава-член на ЕС налага предприемане на мерки за привеждане на действащото законодателство в съответствие с приетите ангажименти. В редица актове тези задължения са конкретизирани и като пример може да бъде посочена нормата на чл. 16 от Директива 2000/78/ЕО, която задължава държавите-членки на ЕС да вземат необходими мерки, за да гарантират, че „всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени”, както и да гарантират, че „всички разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, които са включени в колективни трудови договори, вътрешни правила на предприятията или правила, регулиращи свободните професии и организациите на работници и работодатели са или могат да бъдат обявени за нищожни, или да бъдат изменени и допълнени”. Проверката и преразглеждането на всички нормативни актове от различен ранг, когато това се прави, изисква не само специализирани познания, а и голям човешки ресурс и както показва практиката не винаги е успешно. Свидетелство за това е фактът, че нерядко Комисията е сезирана с оплаквания за наличието на дискриминационни правни норми, както законови, така и подзаконови.

С Решение № 165/2012 г. по преписка 221/2011 г. на Пети специализиран състав са констатирани случаи на дискриминация по признак „възраст“ в областта на жилищното настаняване и по-конкретно във връзка с ползването на ведомствени жилища. Решаващият състав е установил, че спрямо жалбоподателя – офицер от резерва и пенсиониран кадрови военнослужещ, Министерството на отбраната е осъществило непряка дискриминация, представляваща по-неблагоприятно третиране в сравнение с навършилите 65 години пенсионирани кадрови военнослужещи, доколкото чрез издаването на два поредни подзаконови нормативни акта е засегнато правото на жалбоподателя за настаняване под наем в жилище от жилищния фонд на министерството. Във връзка с установената дискриминация и с цел предотвратяване на нови нарушения е дадено задължително предписание на министъра на отбраната да отмени нормата на § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР към Наредба № Н - 22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне заради съдържащият се дискриминационен възрастов критерий ограничаващ правото на военнослужещите, освободени от военна служба поради пенсиониране да използват жилище от жилищния фонд за задоволяване на техните и на семействата им жилищни нужди.

Аналогично е Решение № 57/2012 г. по преписка № 89/2011 г., което разглежда оплакване насочено срещу разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според жалбоподателката, с тази разпоредба на КСО е въведено дискриминационно „възрастово ограничение за децата ... над 3 г. възраст”, защото само поради тази причина от НОИ са отказали да й изплатят обезщетение за временна неработоспособност за гледане на болно дете над 60 дни, за календарната година. В хода на производството са конституирани като заинтересовани страни Министерство на здравеопазването, Държавна агенция за закрила на детето, Министерство на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт. Проучени са статистически данни, предоставените становища на всички страни, както и относими международни и общностни актове. След установяване и проучване на всички факти и приложимото национално законодателство съставът е приел, че процесната норма въвежда неоправдано разграничение между децата до и над 3-годишна възраст във връзка с обезщетенията за гледане на болен член от семейството, получавани от техните родители, което съставлява непряка дискриминация по признак „възраст” спрямо последните. Така установеното нарушение на ЗЗДискр. е дало основание за отправяне на препоръка до министъра на труда и социалната политика за изготвяне на предложение за изменение и допълнение на правната норма с цел гарантиране правото на равно третиране на родителите, отглеждащи деца над 3-годишна възраст.

Необосновано разграничение между отделни възрастови групи деца е констатирано от Пети специализиран състав и в рамките на производството по преписка по оплакване на бащата на дете с изявени дарби в областта на спорта. Жалбоподателят посочва, че е подал молба в Столична община за отпускането на стипендия за подпомагане на даровити деца. Представил и набор от документи за регистрираните постижения на сина си, който е на 11 години, учи в 4-ти клас и е 8–кратен републикански шампион по плуване и златен медалист от редица международни, градски и общински състезания. Изплащането на стипендия е било отказано обаче от общинската администрация с аргумента, че право на такава стипендия имат единствено лицата, навършили 14 години. С Решение № 169/2012 г. по преписка № 110/2011 г. специализираният състав е установил след критичен анализ на приложимите норми, фактите и становищата на страните че въведеното от министъра на физическото възпитание и спорта възрастово ограничение в Раздел ІV от Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби и основаният на него отказ на кмета на Столична община за отпускане на еднократна финансова помощ или стипендия на детето на жалбоподателя представляват дискриминация по признак „възраст”. С цел преустановяване на дискриминационната практика и промяна на нормативната база решаващият състав е постановил предписания и препоръки до различни длъжностни лица.

Комисията за защита от дискриминация е самостоятелен специализиран държавен орган за предотвратяване, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите и съгласно чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. разполага с правомощия дава становища и да прави препоръки за приемане, отменяне, изменяне или допълване на нормативни актове. В този смисъл, независимо от това, че конкретното ограничение, срещу което сигналоподателят насочва своите оплаквания е въведено законово Комисията е компетентна да провери съответствието на законовата норма с принципите на равно третиране и да се произнесе в съответствие с предоставените й от чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. правомощия.

За да бъде постигнато изравняване на възможностите за участие в обществения живот на лицата с увреждания законодателят въвежда с разпоредбата на чл. 10в от Закона за пътищата (ЗП) специално облекчение за лицата с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност като ги освобождава от заплащане на винетна такса за един автомобил при определени в закона условия. Именно част от определените в закона условия са били предмет на разглеждане в постановеното от Пети специализиран състав Решение № 266/2012 г. по преписка 031/2012 г.

Предмет на оплакването в сигнала е ограничението за обем и мощност на двигателя, като в производство не се спори за факта на неравно третиране, което е предвидено по принцип с конкретното правило за поведение, обективирано в чл. 10в от ЗП. Съществен за производството е въпросът доколко въведеното неравно третиране спрямо тази категория лица е обективно оправдано.

В хода на производството и въз основа на представените от конституираните заинтересовани страни становища съставът е приел за установено, че оспорваната норма има социално-интеграционна цел - облекчаване лицата с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. Съставът е установил обаче, че целта на въведените в чл. 10в, ал. 1 на ЗП технически прагове не е ясно формулирана нито в мотивите на законопроектите за ЗИДЗП, нито пък е технически обоснована при неформалните разисквания във водещата парламентарна комисия. В хода на производството не се потвърждава позицията на ответните страни, че с въведените технически ограничения (за обем на двигателя и мощност) се ограничава възможността за злоупотреба с облекчението и обогатяването на лица, които нямат обективната нужда от него. Категорично се потвърждава обаче, че в настоящият казус и по принцип, обемът на двигателя на МПС не може да бъде свързван с неговата стойност. От което следва, че техническите характеристики, въведени в нормата на чл. 10в от ЗП, не могат да бъдат обективен критерий за социалното положение на евентуалния правоимащ и е неоправдано тези технически критерии да имат значение за упражняване на правото.

Освен това, става ясно, че техническата мотивировка на критериите се изчерпва с механичното им привнасяне от предходната нормативна уредба, където тези технически показатели са целяли ограничения на изначално различно право, а именно: привилегирован внос на автомобили, а не освобождаване от винетна такса.

С оглед спецификата на използваната законодателна техника съставът е подчертал, че разпоредбата на чл. 10в. не урежда необоснована привилегия или предимство за хората с увреждания, а конкретно субективно право с интеграционна цел. Неговото ограничаване, следва да се основава на ясно дефинирани и обосновани обективни критерии. Както става ясно, идеята тези критерии да се свеждат до стойността на притежавания автомобил е правомерна, но техническите критерии в нормата разграничават лицата с увреждания, не на база стойността на автомобилите, които притежават или социалния им статус и затова в резултатът от прилагането на тези критерии са засегнати потенциално правата на част от групата на лица с увреждания, без да се отчита вида на увреждането им, обективните им нужди или социалното им положение.

ози реален дискриминационен резултат от въведените технически прагове в чл.10в от ЗП подронва общата социално-интеграционна цел, преследвана с правната норма. Установеното неоправдано третиране по смисъла на ЗЗДискр. не е свързвано със защитния признак „имуществено състояние”, защото не се доказва, критериите „мощност и обем на двигателя” да определят пряко и непосредствено себестойността на автомобила. В случая не се касае и за характеристиката включена в защитения признак "лично положение", тъй като различното третиране, не е свързано с притежавани или придобити качества на личността или вътрешноприсъщи признаци.

След този анализ решаващият състав е приел, че използването на критерия води до по-неблагоприятното третиране на групи хора с трайни увреждания, чиито двигател на ползваното от тях МПС е под този обем и обективира дискриминация по признак „увреждане”. Особеното в случая е, че се допуска неравно третиране в рамките на един и същ защитен признак – „увреждане”, което също представлява нарушение на ЗЗДискр.

Предвид гореизложеното Пети специализиран постоянен заседателен състав е приел за установено, че чрез използваната законодателна техника и критерии в текста на чл.10в, ал. 1 от Закона за пътищата се създават предпоставки за пряка дискриминация на основата на признак "увреждане" в нарушение на ЗЗДискр., като е констатирано и неизпълнение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. и е дадена препоръка за промяната на дискриминационната правна норма.

Съществен елемент от дейността на специализирания състав се явява разглеждането на преписки, образувани въз основа на подадени жалби и сигнали от лица с увреждания и от неправителствени организации, защитаващи техните интереси. През 2012 г. в контекста на наскоро ратифицираната Конвенция за правата на хората с увреждания са поставени пред националния орган за равно третиране различни аспекти от проблемите на тази социална група. Нерядко оплакванията са свързани с изграждането и поддържането на архитектурна среда, която ограничава достъпа на лица с увреждания. В рамките на производството по преписка № 61/ 2011 г. жалбоподателят – лишено от свобода лице, е представил доказателства за обстоятелството, че поради увреждането си, изразяващо се в 100 % трайно намалена работоспособност с право на чужда помощ, изпитва значителни затруднения по време на престоя си в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода – гр. София. С постановеното


Каталог: layout -> images -> stories
stories -> Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е
stories -> Литература, клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова
stories -> Равенството – път към прогрес“ Признак на изследване: Увреждане
stories -> Признак на изследване: лгбт база на изследване: учебници 5, 6 клас
stories -> Общ обем на прочетени и анализирани учебници за VІІ и VІІІ клас изразен в страници е над 8 500 / осем хиляди и петстотин страници
stories -> Признак на изследване: етнос (раса) База на изследване: учебници
stories -> Д о к л а д за извършен анализ по признаци : етническа принадлежност и религия в учебниците за пети и шести клас на издателства „Анубис", „Булвест 2000" и „Просвета" рискове на аналитичния доклад


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница