Отчет за 2012 г. І. Въведение


Решение № 93/ 2012 г. по преписка № 61/ 2011 г



страница5/9
Дата27.04.2017
Размер1.65 Mb.
#20074
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9
Решение № 93/ 2012 г. по преписка № 61/ 2011 г. Пети специализиран състав е наложил принудителни административни мерки на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като е предписал лицата с увреждания, които са лишени от свобода, да бъдат насочвани /преместени/ към местата за лишаване от свобода, отговарящи на разпоредбите на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, в сила от 14.07.2009 г.

Освен във връзка с изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, Пети състав е разгледал през годината преписки по оплаквания, свързани с бездействие на държавни органи и органи на местното самоуправление и местната администрация. Изхождайки от основния принцип за изравняване на възможностите на всяко физическо лице за участие в обществения живот и съответстващите задължения по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. специализираният състав е отправил значителен брой препоръки и задължителни предписания до правнозадължените субекти. В други случаи страните в производството са постигали споразумения помежду си в рамките на процедурата по чл. 62 от ЗЗДискр. Така например производството по преписка № 182/ 2011 г. е образувано по повод на постъпила жалба от лице с увреждане, което счита, че е осъществена дискриминация спрямо него, тъй като на територията на общината, в която е постоянното му местожителство, не е създадена организация за паркиране на автомобили на лица с увреждания. Чрез подписаното споразумение, утвърдено с Решение № 116/2012 г. по преписка № 182/2011 г., общинската администрация се е задължила да обозначи конкретни места за паркиране на автомобили за хора с увреждания.

Нарушение на забраната за различно третирането на лицата с увреждания при достъпа им до пазара на стоки и услуги е установено с Решение № 101/2012 г. по преписка № 181/2011 г. Доколкото отказът от предоставянето на стоки и услуги и предоставянето им при по-неблагоприятни условия на основата на защитените признаци съставлява форма на дискриминация, Пети специализиран състав е постановил, че управителят на туроператорска агенция е осъществил нарушение на закона чрез отказа да включи в туристическа група – абитуриенти тяхна съученичка, страдаща от детска церебрална парализа. На нарушителя е наложено съответното административно наказание.

Свободата на словото е задължителна предпоставка за изграждането на едно демократично общество. Не случайно правото на изразяване на мнение е закрепено както в самата Конституция на Република България, така и в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Тази свобода обаче не е безгранична – тя търпи ограничения и санкции, които са предвидени от закона и които са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяването на изтичането на секретна информация или за поддържането на авторитета и безпристрастността на правосъдието. В определени случаи чрез изразяването на мнение, било пред ограничена аудитория или пред широката общественост, би могло да бъде накърнено правото на равно третиране на други лица. Една от функциите на КЗД е именно да санкционира словесно поведение, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на трето лице или група лица и създаването на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

С Решение № 56/ 2012 г. по преписка № 37/ 2011 г. Пети СПЗС е установил, че посредством изрази, използвани по време на ефир от телевизионен водещ, е осъществен тормоз по признак „сексуална ориентация“ спрямо жалбоподателите в производството. Сходен казус е разгледан в рамките на производството по преписка № 53/2011 г. В Решение № 58/2012 г. съставът е установил, че чрез публикация на електронния си сайт печатна медия е осъществила тормоз по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателите по признак „сексуална ориентация“. Дадено е задължително предписание на юридическото лице – ответник да разработи и въведе правила и механизми за самоконтрол с оглед недопускането на дискриминация.

 

Петчленен разширен заседателен състав

В съответствие с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр. в производството за защита от дискриминация случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от петима членове.

През 2012 г. петчленен разширен състав на Комисията е постановил общо 82 решения по образувани преписки, включващи пет протоколни решения, седем решения за прекратяване на производството поради липса на компетентност, две решения за прекратяване поради неотстраняване на нередовности и едно поради заведено дело пред съд.

Решаващият състав е постановил 54 решения по същество като с 22 от тях е оставил без уважение оплакванията за дискриминация по подадените жалби, като е приел за установено, че не е извършена дискриминация.

Разширените състави са установили с (останалите 32) постановени решения извършването на пряка дискриминация в 28 случая, а в 11 случая е установено извършването на непряка дискриминация като в седем случая е установено извършването едновременно на пряка и непряка дискриминация. За установените нарушения решаващият състав е наложил на юридически и физически лица 3 имуществени санкции и 26 глоби, за прекратяване на нарушенията са постановени 19 предписания, а за предотвратяването на бъдещи нарушения са дадени 22 препоръки, като три от тях са по преписки в които оплакването е оставено без уважение.

Разпределението на подадените жалби по пол на подателя е в полза на мъжете 96:54, като няколко от жалбите са колективни и поради това са подписани от повече от едно лице и от различен пол, а шест юридически лица и четири държавни органа са инициирали производство с подаване на сигнали и жалби.

За постановените от Петчленен разширен състав за множествена дискриминация решения през годината е характерна по-голямата фактическа и юридическа сложност, породена от характера на споровете. Макар, че невинаги заявените от жалбоподателите епизоди и признаци за извършена дискриминация се потвърждават в хода на производството, това не облекчава работата на съставите поради увеличения обем на проучването по образуваните преписки.

Като пример може да се посочи постановеното Решение № 008/2012 г. по преписка № 190/2010 г. образувано за дискриминация по признаците „лично положение”, „обществено положение”, „членуване в синдикална организация” и за „преследване” по смисъла на ЗЗДискр. по жалба на 54 служители от Летищен център за обслужване на въздушното движение срещу Държавно предприятие (ДП). Според оплакванията в жалбата евентуалното нарушение се състои в нееднакво и дискриминационно отношение от страна на ДП-работодател по отношение на жалбоподателите в сравнение с други служители на предприятието, вкл. в сравнение с тези, които са членове на други синдикални съюзи и организации. Жалбоподателите твърдят, че неравното третиране се изразява в недопускането им до „ефективно участие” в преговорите за сключване на колективен трудов договор (КТД) през 2010 чрез „некоректно провеждане на процеса на колективно трудово договаряне за по-благоприятни условия на труд”, наличие на дискриминационни клаузи в КТД, допускане и извършване на „тормоз” и „преследване” по смисъла на ЗЗДискр. по отношение на служителите на 2 Летищни центъра. Допълнително твърдят, че в нарушение на КТ ръководството на ДП издало заповед, с която са определени нови представители на работниците, въпреки че такива са били избрани, след като участващите в преговорите за сключване на КТД лица не са стигнали до съгласие относно представянето на общ проект. Впоследствие без участието на жалбоподателите бил приет проектът на две синдикални организации в ДП, в който се съдържали дискриминационни клаузи.

Решаващият състав е разгледал подробно и анализирал оплакванията на жалбоподателите и становищата на ответните страни по преписката, като е отхвърлил някои от тях, а отделни оплаквания са уважени. След анализ и съпоставка на труда, неговото качествено и количествено измерение, както и други критерий, по които следва да се прави сравнение разширеният състав е установил че оплакването на жалбоподателите за нарушение на принципа за равно заплащане за равен труд (чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр.) е основателно. Петчленният разширен състав безспорно е установил, че нарушението е извършено чрез подписването на чл. 48 от КТД и с него е извършена пряка дискриминация по признак „лично положение” по отношение на жалбоподателите в производството. Предвид обществената опасност, изразяваща се в нарушаване на правото на равно третиране на петдесет и четиримата жалбоподатели, решаващият състав е приел, че за постигане целите на ЗЗДискр. следва да бъде наложена на ДП-работодател имуществена санкция в размер над средния, установен в ЗЗДискр., а именно - в размер на 2000 лева (две хиляди лева).

Макар, че голяма част от останалите оплаквания са оставени без уважение представлява интерес другото установено нарушение срещу жалбоподателите. С конкретното решение съставът е установил също, че въвеждането на различия между работниците при присъединяването към КТД с оглед на тяхното членуване в различна синдикалната организация, противоречи на ЗЗДискр., а и на закрилната функция на Кодекса на труда. Това е така, тъй като прилагането на установените с КТД по-благоприятни условия на труд, които би трябвало да бъдат достояние на всички работници в предприятието, се поставя в зависимост от определени утежняващи условия за работниците, които не членуват в синдикалната организация – страна по КТД. Независимо дали това субективно се желае или не, е посочил решаващият състав, то обективно води до оказване на натиск върху работниците да членуват в синдикални организации, и то точно в онези, които сключват КТД, а това са най-вече представителните синдикални организации, което несъмнено е в ущърб на работниците и служителите, които, упражнявайки своето конституционно право на синдикално сдружаване, свободно са избрали да членуват в по-малки по численост синдикати или да не членуват в синдикални организации. Доколкото възприетото решение създава благоприятни условия за синдикален монополизъм, а не за синдикалния плурализъм, върху който е изградено конституционното право на синдикално сдружаване решаващият състав е приел, че действието на чл. 7, ал. 1 от КТД 2010 в ДП-работодател води до по-неблагоприятното третиране и пряка дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. по признак „синдикална принадлежност” на работниците и служителите, които не са членове на трите синдиката – страни по КТД, и представлява нарушение на КТ и ЗЗДискр.

Предвид установените с решението нарушения водещи до дискриминация по признаците „лично положение” и „синдикална принадлежност” решавашият състав е дал задължително предписание на Държавно предприятие - работодател, да отмени действието на дискриминационните разпоредби на КТД, както и да отмени свързаните с него разпоредби от Вътрешните правила за работната заплата.

Ноторно известен факт е, че лицата, страдащи от онкологични заболявания, са силно уязвима социална група, а наличието на онкологично заболяване се възприема като форма на увреждане. Действащата в страната Конституция, Законът за защита от дискриминация и Законът за интеграция на хората с увреждания вменяват като задължение за публичната власт да приложи мерки, посредством които да се достигне до изравняване на възможностите на тази социална група за участие в обществения живот. Както посочените нормативни актове от националното законодателство, така и редица норми на международното публично право (чл. 25 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от XXXXI Народно събрание, обн. ДВ., бр.12 от 10 февруари 2012 г.; чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 2, т. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и др.) не само насърчават, но и задължават органите на държавно управление да приложат позитивни мерки спрямо групите в неравностойно положение. Смисълът на тези мерки е да се постигне равенство в обществото за всички социални групи, вкл. и без наличието на дискриминация спрямо хората с увреждания, доколкото основополагащ принцип и за трите власти е да не третират неравното като равно и обратното, освен ако няма обективно оправдание за това и в този смисъл е практиката на Конституционния съд на Република България и Европейския съд по правата на човека.

Пример за установено нарушение на принципа на равенство за хората с увреждания е постановеното Решение № 133/2012 г. по преписка № 59/2011 г. от Петчленен разширен състав, с което е констатирано, че годишно най-малко 8000 онкоболни не получават навременно лъчелечение – жизненоважно за изхода на техните заболявания, поради неосигуряване на достатъчна като бройка и качество лъчетерапевтична апаратура. Установено е, че на практика всички онкоболни в страната се включват в списъци на „чакащи“, въз основа на което често се пропуска оптималният период за лъчелечение. Също така липсата на достатъчно апаратура, неналичието на апаратура за прилагане на най-новите методи за лечение на онкологични заболявания (IMRT, IGRT и др.), недофинансирането на клиничните пътеки, усложнената обстановка в работния процес на медицинските кадри, неналичието на достатъчен брой социални работници в лечебните заведения, неналичието на актуална информация в Националния раков регистър, съсредоточаването на малобройните линейни ускорители в две населени места са счетени от състава за обстоятелства, които водят до невъзможността за голяма част от онкоболните лица в Република България да получат медицинска помощ, която да е адекватна на тяхното заболяване.

С издаденото решение е установено, че министърът на здравеопазването поради неизпълнение на задълженията си по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. е осъществил тормоз по признак „увреждане“ по смисъла на ЗЗДискр., представляващ нежелано поведение, изразено чрез бездействие, чийто резултат е създаването на застрашителна среда спрямо лицата с онкологични заболявания в Република България. Дадено е задължително предписание на министъра на здравеопазването да предприеме мерки по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез които да бъде осигурен достъп на лицата с онкологични заболявания до навременно и качествено лъчелечение с оглед утвърждаването на правото им на равенство в третирането и във възможностите им за участие в обществения живот. С решението е дадена препоръка и на Министерски съвет да одобри и внесе за разглеждане в Народното събрание законопроект с цел изравняване на възможностите на лицата с увреждания чрез по-детайлното уреждане на института на т. нар. „информирано съгласие“ при предоставянето на медицински услуги с цел създаването на по-високи гаранции за утвърждаване на правото на информираност при осъществяване на медицинските услуги като цяло и в частност по отношение на уязвимата социална група на лицата, страдащи от онкологични заболявания.

Отново във връзка с упражняване на права в сферата на здравеопазването са свързани постановените през годината от разширен състав Решение № 177/2012 г. по преписка № 135/2010 г. и Решение № 166/2012 г. по преписка № 233/2010 г.

С посочените две решения разширени заседателни състави за множествена дискриминация са установили извършването на множествена дискриминация по повод оплаквания за неравно третиране при установяване на условията за използване на лекарствени средства. В първия случай съставът е установил, че министърът на здравеопазването като не е създал предпоставки за своевременно предоставяне на лечение с лекарствената форма „Гливек”, предписано по надлежния ред от компетентни медицински лица е осъществил спрямо жалбоподателя – бенефициент на предписаното лечение, дискриминация под формата на „тормоз” по признаците „лично положение” и „увреждане”, поради което е дал препоръка на министъра на здравеопазването с оглед предотвратяване на последващи подобни нарушения, да предприеме преглед на подзаконовата нормативна база, издавана от повереното му министерство в областта на профилактиката, лечението и рехабилитацията на онкологичните заболявания, и да я приведе своевременно в съответствие с действащите български и международни актове, уреждащи правата на човека и недискриминацията.

С второто посочено решение е установено, че Комисията по позитивен лекарствен списък с посочването на ограничителните критерии за възраст - над 50 години и за пол - мъжки пол за предоставянето на лекарства за лечение на остеопороза е извършила пряка множествена дискриминация на лицата от мъжки пол по признаци „възраст” и „пол”, поради което е дадено предписание на новообразуваната Комисия по цени и реимбурсиране, да предприеме мерки, които да гарантират недопускане на неблагоприятно третиране при лечението на пациенти от мъжки пол, боледуващи от заболяването „остеопороза”.

Постановеното от разширен състав за множествена дискриминация Решение № 068/2012 г. по преписка № 002/2011 г. е илюстрация за извършване на множествена дискриминация при упражняване правото на труд. Преписката е образувана по жалба за дискриминация при достъп до заемане на работно място. Решаващият състав е установил, че с отказа да назначи жалбоподателката на вакантната длъжност “учител по обществено хранене и туризъм”, за която тя е била единствен кандидат, директорът на Професионална гимназия по облекло и хранене е извършил множествена дискриминация на основата на признаците „образование” и „възраст” и непряка дискриминация по признака „възраст”, с което е нарушил забраната на ЗЗДискр.

За установеното нарушение съставът е наложил глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, като е дал препоръка на Министъра на образованието, младежта и науката и Началник на регионален инспекторат по образование широко да разпространят текста на настоящото решение, предприемайки мерки за неразкриване на личните данни на страните по преписката, сред директори на училища, детски градини и обслужващи звена, за да се предотврати допускането на дискриминация от тяхна страна при назначаването на учители на основата на степен на висшето образование.

Решението представлява интерес доколкото установяването на непряката дискриминация е извършено на базата на анализ на статистическо изследване на тема „Образование и обучение на възрастни” на НСИ, публикувано в интернет страницата през 2010 г. и установената корелация с фактите по конкретния казус. Въз основа на установените статистически данни е прието, че образователната структура на населението разкрива различия с оглед на възрастта и пола. От тези статистики следва, че делът на завършилите учители - професионалните бакалаври чувствително намалява в течение на годините, а сред завършилите в този период от време младите хора имат най-голям дял. Следователно във възрастовата група 25-34 години на висшистите с учителска правоспособност делът на професионалните бакалаври сред тях е значително по-малък от колкото във възрастовите групи 35 г. - 54 г. и 54 г. – 65 г. От тук се налага извода, че приложеният в случая от работодателя критерий по степен на висшето образование, изключващ професионалните бакалаври да заемат свободното учителско работно място, вероятно би лишило от достъп до заетост много по-малко млади учители във възрастовата група 25-34 години отколкото във възрастовите групи 35 г. - 54 г. и 54 г. – 65 г., защото делът на професионалните бакалаври сред първата възрастова група е минимален, а в другите две групи е по-голям. Много по-голям относителен брой млади учители биха удовлетворили поставените от работодателя образователни изисквания и биха спечелили работното място. Докато значително по-малко от възрастните учители биха преодолели поставеното от работодателя образователно изискване, а по-голяма част от тях биха изпаднали в ситуацията на жалбоподателката да не бъдат назначени, макар и да са единствен кандидат за заемане на работното място. Въз основа на така извършеният анализ съставът е приел, че може да се сформира обосновано предположение, че наред със степента на висше образование, в случая жалбоподателката е била подложена и на непряка дискриминация на основата на възрастта й.

Отново по повод оплакване за дискриминация при упражняване правото на труд по признаците „пол”, „възраст”, „етническа принадлежност” и „образование” с Решение № 154/2012 г. по преписка № 216/2010 г. Петчленният разширен заседателен състав е приел и е утвърдил представеното частично споразумение между страните за прекратяване на производството. Доколкото споразумението е постигнато по всички останали признаци с изключение на оплакването по признака „образование” производството в тази част на спора е продължило и завършило с постановяване на решение.

След установяване на релевантните факти в този случай, макар и само по един признак, разширеният състав е установил, че директорът на ОУ, като е поставил жалбоподателката при условия, с които тя е била принудена да подаде молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и с прекратяването му с издадената впоследствие заповед е извършил пряка дискриминация на основата на признак „образование”, поради което на извършителя е наложена глоба в минимален размер.

Отсъствието на страните в откритите заседания не е основание за прекратяване на производството и не влияе на постановяването на решение, когато са спазени процесуалните права на страните.

Решение № 105/2012 г. по преписка № 191/2010 г. е постановено от Петчленен разширен заседателен състав по повод жалба за дискриминация на група роми на основата на признаците „етническа принадлежност” и „лично положение” във връзка с организиране на митинг срещу роми, които евентуално ще бъдат върнати от Франция в селото и извършване на агитация за провеждането му въпреки отказа на общинската администрация. Решението е постановено при отсъствие на страните по преписката, които не са се явили в откритото заседание, макар че са били редовно призовани. В хода на проучването ответната страна се е ограничила в доказването и твърди само, че е приела с разбиране получения отказ на кмета за провеждане на събрание, защото е разбрала, че събиране на хората може да доведе до изостряне на проблемите, които могат да бъдат третирани като етнически и засягане на лично положение.

В конкретния случай Петчленният разширен заседателен е приел за безспорно установено, че твърденията на жалбоподателите за по-неблагоприятно третиране на основата на признаците „етническа принадлежност” и „лично положение” се доказва от представените от тях в съответствие с чл. 9 от ЗЗДискр. доказателства. Въпреки, че ответната страна отрича организирането на митинг в селото след отказа и предупреждението на кмета, приложените от жалбоподателката копия от вестник „Б…” потвърждават описаната в жалбата обстановка за инкриминираната дата вследствие организирания от ответницата протест. В приложения брой на вестник „Б…” е публикувана редакционна статия със заглавие „О … на бунт ...”, в която се посочва: „Вчера в 10 ч. сутринта на големия завой на входа в селото трябваше да има гражданско неподчинение, но поради неспазване на срока за бунта то се отлага във времето със седмица, обясни С.Й.”. Като посочва името на ответницата журналистът цитира нейни думи и разяснения по повод събирането от които става ясно, че ответната страна е дала лично обяснение на репортера, както и че действително несанкионирания митинг се е състоял. В копието на вестник „ХХХХ” в статията със заглавие „Село не ще още цигани, имало си” е публикувана снимка на ответната страна, показваща подписка срещу заселването на роми и се цитират думите й: „Ще го направим, не сме се отказали, но искаме кметът да се върне от отпуск, за да стане дебат..”

При така установените безспорно факти и обстоятелства решаващият състав е приел, че активните агитационни и организационни действия срещу лицата от ромски етнос са представлявали нежелано поведение за тях, което е имало за цел създаване на враждебна и застрашителна среда за жалбоподателите, като лица от ромски произход, живеещи в селото и тези действия са постигнали като краен резултат накърняване достойнството на лицата от ромски произход на основата на признаците „етническа принадлежност” и „лично положение”, което представлява множествена дискриминация по посочените признаци и „тормоз” по смисъла на ЗЗДискр.

Както беше вече посочено и по-горе задължение на държавните и общинските органи е да не допускат дискриминация при издаването и прилагането на нормативни актове, а Комисията за защита от дискриминация, като самостоятелен специализиран държавен орган за предотвратяване, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите разполага с правомощия съгласно чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. да дава становища и да прави препоръки за приемане, отменяне, изменяне или допълване на нормативни актове. Пример за упражняване на тези компетенции е постановеното Решение № 268/2012 г. по преписка 332/2011 г. от разширен състав на Комисията.

Производството е по жалба за дискриминация по признаците "образование" и „увреждане” в която се уточнява, че дъщерята на жалбоподателката 17-годишна, към момента на подаване на сигнала, със спечелването на първо място в ХІХ Национален ученически конкурс "Родолюбие", раздел "Презентация", възрастова група ІХ-ХІІ клас, е получила право да кандидатства за едногодишна стипендия по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби на МОМН, но детето й е лишено от възможност да кандидатства за стипендия поради факта, че в Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби на МОМН, е променен текста на чл. 16 (ДВ. бр. 37 от 2006., в сила от 05.05.2006 г.) и е добавен нов чл. 16а (ДВ. бр. 37 от 2006 г. в сила от 05.05.2006 г). Съгласно измененията "изявените ученици от области изкуство и наука" могат да кандидатстват за стипендии само ако са в "дневна форма на обучение", а това осуетило възможността на дъщерята на сигналоподателката, да кандидатства за стипендия, защото предвид здравословното й състояние е записана в индивидуална форма на обучение.

В хода на проучването са изискани становища от редица държавни и общински органи, но единствено ДАЗД изтъква, че през 2005 г. е изготвено и изпратено съгласувателно становище до министъра на културата, относно проекта на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби със забележки. Сред забележките било и искането в чл. 16, ал. 1 да отпадне израза „дневна форма на обучение", но това предложение на ДАЗД не било взето предвид. Информира също, че на проведената на 04.10.2011 г. работна среща на междуведомствената група „Координация на дейността и политиките'" към Националния съвет за закрила на детето е обсъдена възможността за промяна на Наредбата през 2012 г., като се вземат предвид обстоятелствата, които не позволяват по-широк обхват на деца от общообразователните училища и брой включени конкурси, олимпиади или състезания, а наред с това категорично се изразява позицията, че измененията в НУРОЗДИД от 2006 г. не кореспондират с принципите, регламентирани в чл. 5а от Закона за закрила на детето.

Решаващият състав е преценил, че КЗД разполага с правомощие да дава задължителни предписания с оглед спазването на ЗЗДискр. или други закони уреждащи равенство в третирането. Доколкото ограничението, срещу което се насочват оплакванията е въведено с конкретната разпоредба на чл. 16 от НУРОЗДИД, приета и изменена с постановления на МС, като ответна страна по производството е конституиран Министерски съвет на Република България.

Въз основа на проведения анализ на разпоредбите на Наредбата и практиката по прилагането им съставът е посочил, че критерият на база, на който са разграничени правоимащите е формата на обучение, което неминуемо обективира защитен признак „образование” по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В тази връзка безусловно се доказва причинна връзка между формата на обучение (основанието за неблагоприятното третиране) и спорното третиране, а други факти-основания, които да оправдават неблагоприятното положение не са установени в производството. Отделно, с въведеното изискване правоимащите по чл. 16, ал. 1 да се обучават в дневна форма на обучение се засягат и други основни права. Макар и да няма за цел или пряк резултат, в по-неблагоприятно положение са поставени децата, които предвид здравословното си състояние, им се налага да се обучават в индивидуална форма на обучение. „На пръв поглед” разпоредбата на чл. 16, ал. 1 не създава разграничение на кандидатстващите лица по признак „увреждане”, но е очевидно, че приложена на практика води до дискриминационен резултат, който поставя в неблагоприятно положение лицата с увреждания. Доколкото съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за закрила на детето държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност, а съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията лицата с увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото Петчленният разширен състав е приел за безспорно, че този кръг лица се нуждае от по-особено, привилегировано отношение от страна на държавните и местните органи. Съставът е подчертал, че то е не само обективно оправдано, но и абсолютно задължително. В настоящия случай обаче обективираният резултат е подчертано негативен, а чл. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания дефинира за преследвана цел социалната интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, като основен принцип при реализиране на мерките спрямо тези лица е насърчаване на образованието им.

По тези причини съставът е приел с постановеното решение, че чрез въведеното в чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби изискване, кандидатстващите деца да се обучават в „дневна форма на обучение”, се регламентира по-неблагоприятното третиране на групи лица, които не се обучават в дневна форма на обучение, в сравнение с групата лица по чл. 16, ал. 2, което представлява пряка дискриминация на основата на признак "образование", а с въведеното в чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от същата Наредба изискване кандидатстващите деца да се обучават в „дневна форма на обучение”, се регламентира по-неблагоприятното третиране на групи лица, които не се обучават в дневна форма на обучение, предвид особеностите на здравословното си състояние, което представлява непряка дискриминация на основата на признак "увреждане".

Предвид установеното, съставът е приел, че с въведените изисквания на чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата се нарушава чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. и отделно е постановил, че като е отказано на дъщерята на жалбоподателката да кандидатства за стипендия по Наредбата е допусната пряка дискриминация по признак „образование" и непряка дискриминация по признак „увреждане” по смисъла на ЗЗДискр.

Петчленният разширен заседателен състав е дал становище на основание чл. 47, т. 8 във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗЗДискр. за изменение на нормата на Наредбата с цел реализиране на принципите за равно третиране и е дал предписание на Министъра на образованието младежта и науката и Министъра на културата да изработят и внесат за разглеждане проект за изменение на Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, в който да няма изискване кандидатстващите даровити деца да се обучават в „дневна форма на обучение”. Наред с това и предвид гореустановеното съставът е издал на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. препоръка на Министерски съвет да предприеме необходимите мерки за приемане на нормативен акт с цел изравняване на възможностите и недопускане на дискриминация при кандидатстване за годишни стипендии на даровитите деца от различни области.


AD HOC заседателен състав

Председателят на Комисията за защита от дискриминация може при необходимост да създава заседателни състави АД ХОК в съответствие с Правилата за производство пред Комисията.

През 2012 г. АД ХОК заседателен състав на Комисията е постановил две решения по образувани преписки, едната, от които е образувана по доклад за самосезиране. Едното от производствата е по данни за извършено дискриминационно действие, съставляващо „тормоз“ по признак „увреждане”, а другото е по оплакване за дискриминация под формата на „тормоз” и „преследване” при упражняване правото на труд. С постановените решения АД ХОК заседателен състав е установил в единия случай, че не е осъществен фактическият състав на ''тормоз'' по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. и дискриминация съгласно с чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на признак ''увреждане'', като решението е подписано с особено мнение на един член на състава, а в другия случай производството е прекратено, поради недопустимост на жалбата.

Постановените от АД ХОК заседателен състав решения са характерни по-скоро с причината, поради която са разпределени на този заседателен състав, а не със своето съдържание или резултат. В първия случай разпределението на АД ХОК състав е обусловено от приетия доклад за самосезиране на КЗД от член на Пети постоянен засезателен състав, който е специализиран по посочения в доклада признак „увреждане”. Подаването на доклада от член на Пети състав е наложило разглеждането на преписката по признак „увреждане” да бъде „извадено” от специализирания състав. Във втория случай разпределението на АД ХОК заседателен състав е наложено от подаване на доклади за самоотвод на членове на специализирания състав.

С Решение № 14/2012 г. по преписка №116/2010 г. на АД ХОК заседателен състав е установил, че публикуваната статия във вестник „Х“ няма за цел и не накърнява достойнството и доброто име на личността. Производството е образувано по доклад за самосезиране в който се твърди за извършено дискриминационно действие, представляващо „тормоз” по смисъла на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. по признак „увреждане”, при публикуването на съдържанието на статия със заглавие „България е сляпа”, поместена във вестник „ХХХ” през 2010 г., с автор М. С. Сочи се в доклада, че публикуваните разсъждения представляват внушения, които достигат до неопределен кръг читатели, за това, че талантът на хора с увреждания не би могъл да бъде оценен обективно, когато те се състезават редом с хора без увреждания. Правят се съждения, че „..успехите им са изпросени..”. Изводите, които налага авторът на статията са да бъдат организирани конкурси за хората с увреждания отделно от тези без увреждане. Това словесно внушение от страна на автора на статията, представлява налагане на предразсъдъци и стереотипно мислене, което чрез средствата за масова информация достига до неопределен кръг от лица и покрива характеристиките на дефиницията за „подбуждане към дискриминация”, визирана в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр.

След анализ на текста решаващият състав е подчертал, че действително статията е язвителна и в нея са използвани шокиращи сравнения, но критиката е насочена към реални събития, а не към конкретното лице и в този смисъл текстът представлява свобода на изрязяване. В текста по-скоро се лансира идеята, че би следвало да има обективни критерии за оценяване на участниците в конкретния конкурс без оглед на защитените признаци по които дискриминацията е забранена. Установено е, че не е налице конкретно поведение от страна на автора на статията, което да има за цел или резултат накърняване достойнството на спечелилата конкурса Б.П. и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

С решението си Ad hoc заседателен състав е установил, че авторът на публикуваната статия, главният редактор на вестника, и акционерното дружество издател на вестника, не са осъществили фактическия състав на нарушението ''тормоз'' на основата на признак ''увреждане'', което по смисъла на ЗЗДискр. представлява дискриминация. Независимо от това с превантивна цел решаващият състав е дал препоръка на ответните страни за предприемане на конкретни мерки с оглед избягване и недопускане при отпечатване на изданията чрез слово, снимков материал и по всякакъв друг начин да се формират, въз основата на предразсъдъци, негативни обществени нагласи към хората в неравностойно положение, представители на отделни етнически общности, български и чужди граждани, живеещи на територията на Република България.

Решението е подписано с особено мнение от член на състава, който счита, че не са обсъдени фразите внушаващи, че хора с увреждания не трябва да участват в подобни състезания, наравно с хора без увреждания, защото първите печелят на гърба на вторите и увреждането им става билет за успеха им. В особеното мнение се поддържа, че някои цитати в контекста на цялата статия, без да е нужно да се тълкуват, достатъчно ясно разкриват потенциал да създават или оправдаят предразсъдъци и стереотипи по отношение на хората с увреждания като непълноценни индивиди, дори да предизвикат чувство на неприязън у останалите спрямо тях. Наред с идеята за разделяне на хората с увреждания и изолирането им в отделни игри и състезания за тях, се счита, че от статията прозира изначално отричане на способностите на конкретен човек, изхождайки от неговото увреждане, и се правят генерализиращи заключения за отделяне и изолиране на хората с увреждания, което е несъвместимо със забраната за дискриминация под формата на тормоз и подбуждане по смисъла на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. Приема се, че подобни внушения и идеи влизат в разрез и подкопават принципите на толерантност, уважаване и зачитане на достойнството на всеки индивид.

Това мотивира члена на състава, подписал особеното мнение да счита, че е налице извършването на дискриминация под формата на „тормоз” и „подбуждане към дискриминация” на основата на признак ''увреждане'' и затова в случая закрилата на правото на свободно изразяване е неприложима.

Второто Решение № 07/2012 г. по преписка № 68/2011 г. на Ad hoc заседателен състав е по жалба на държавен служител с оплаквания, че спрямо него и другите служители не са прилагани еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания. На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и той сочи като ответни страни по преписката Председателя на Сметната палата, член на Сметната палата "и други длъжностни лица, подпомагали извършването на актове на дискриминация". Установено е в производството, че прекратяването на трудовото правоотношение е било предмет на съдебна проверка по КТ. С окончателно решение на съда уволнението на жалбоподателя е признато за законно, а предявените срещу Сметната палата искове са отхвърлени. Въпреки, че формално жалбата е редовна, по въпросите, с които КЗД е сезирана като административен орган има произнасяне от съдебен орган, с влязъл в сила съдебен акт.

Именно заради това решаващият AD HOC състав приема, че не е компетентен да прави самостоятелна преценка на посочените от жалбоподателя факти при условие, че те са били предмет на преценка изключително като част от производството по установяване на законността на уволнение. Видно е, че в конкретния казус предметът на административното производство пред КЗД е „обсъден” във фактическата част от мотивите на влязлото в сила съдебното решение. В случая допустимостта на производството пред КЗД зависи от окончателното разрешаване на висящия трудовоправен спор, а не от неговото иницииране. В конкретния казус настоящият състав намира, че има пълно припокриване между исканията на жалбоподателя към КЗД и предмета на съдебното производство.

С оглед на това AD HOC заседателен състав е приел, че обсъждане "по същество" на жалбата би създало „противоречива практика“, която създава условия за черпене на права от едно установено противоправно поведение и воден от изложените мотиви е прекратил производството по преписката.



Каталог: layout -> images -> stories
stories -> Анализ на съдържанието на учебници за 5-ти и 6-ти клас за наличие на стереотипи и предразсъдъци по етнически признак Окончателен доклад Аналитичният доклад е
stories -> Литература, клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова
stories -> Равенството – път към прогрес“ Признак на изследване: Увреждане
stories -> Признак на изследване: лгбт база на изследване: учебници 5, 6 клас
stories -> Общ обем на прочетени и анализирани учебници за VІІ и VІІІ клас изразен в страници е над 8 500 / осем хиляди и петстотин страници
stories -> Признак на изследване: етнос (раса) База на изследване: учебници
stories -> Д о к л а д за извършен анализ по признаци : етническа принадлежност и религия в учебниците за пети и шести клас на издателства „Анубис", „Булвест 2000" и „Просвета" рискове на аналитичния доклад


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница