Отчет за дейността на министерството на външните работи



Дата07.08.2018
Размер282.3 Kb.
ТипОтчет
ОТЧЕТ

ЗА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

ЗА ПЕРИОДА ОТ НАЧАЛОТО НА МАНДАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

НОЕМВРИ 2014 г. – НОЕМВРИ 2016 г.
За периода от началото на мандата на Правителството за стабилно развитие на Република България до момента основната цел в дейността на Министерството на външните работи бе защитата на националните интереси в съзвучие със стратегическия курс на принадлежността на страната ни към ЕС и НАТО и с поетите международни ангажименти и изхождайки от принципите на приемственост и последователност. Степента на изпълнение на заложените в частта „Външна политика” на правителствената програма приоритети свидетелства, че МВнР ефективно осъществява вменените му от закона функции.

Министерството фокусира дейността си в следните направления:; засилена интеграция на страната в Европейския съюз и НАТО; ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница; подкрепа за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там; активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн; задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики; българската номинация за Генерален секретар на ООН.

Сред основните събития със значителен външнополитически резонанс следва да бъдат посочени: успешното участие на страната ни в Срещата на върха на НАТО във Варшава; участието на България в Общия дебат на 70-та и 71-та сесии на Общото събрание на ООН; българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, както и на Комитета на министрите на Съвета на Европа; подготовката за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. и др.

Във външнополитически план периодът беше доминиран от редица кризи, най-сериозната от които миграционната криза, войната в Сирия, украинската криза и съпътстващите ги мащабни геополитически напрежения в регионален и глобален план.


Една от най-важните задачи пред българската дипломация към момента е подготовката за провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС, което беше изтеглено с 6 месеца напред в резултат на Брекзит. За тази цел МВнР осъществява редовни контакти с ресорните институции на ЕС, с партньорите в рамките на Триото – Естония и Австрия, и с текущите председателства.

Консултациите с представители на институциите на ЕС и с държавите членки по въпросите на ЕС, на всички равнища, бяха част от дейностите, допринасящи за реализирането на националните интереси по важни за страната въпроси. Те се осъществяваха в рамките на двустранни визити, включително на ниво президент, министър-председател, министър на външните работи.

В рамките на отчетния период бяха проведени общо 9 редовни и 4 неформални заседания на Европейския съвет, в подготовката на които МВнР има съществена роля. Дискусиите бяха насочени основно към най-актуалните теми, характерни за отчетния период – миграционния поток към Европа и свързаните с него предизвикателства, както и втората основна тема – въпросите, произтичащи от резултатите от референдума във Великобритания относно бъдещото й излизане от ЕС.

В отчетния период бяха прожедени общо 17 редовни и 6 неформални заседания на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ). МВнР подготвяше необходимите проекти на изказвания по темите от дневния ред на съответното заседание, както и аналитични, информационни и справочни материали за нуждите на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси, който – съгласно последните изменения в ПМС № 85, представлява българската страна на СОВ.

В периода 2015-2016 г. МВнР координира при тясно взаимодействие с останалите компетентни ведомства изработването на националните позиции във връзка с референдума за членството на Обединеното кралство в ЕС и последвалите развития. В рамките на преговорите ЕС-ОК в края на 2015 – началото на 2016 г. в съответствие с националния интерес беше подкрепено установяването на механизъм за защита на интересите на страните членки на ЕС извън еврозоната и беше осигурено равно третиране на българските граждани в Обединеното кралство.

В областта на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС (ОВППС) през отчетния период МВнР се фокусира и работи приоритетно върху изпълнението на следните дейности:



  • В областта на миграцията – пряко участие в дискусиите и всички взети решения по отношение на външните аспекти на миграцията (на ниво Съвет и Европейски съвет) – защита на външните граници на ЕС, споразумението с Турция, политика по връщането и изпълнението на споразуменията за реадмисия с трети страни.

В областта на борбата с тероризма – работа по изпълнение на заключенията на Съвет „Външни работи” (СВнР) от февруари 2015 г., както и стратегиите на ЕС за борба с тероризма, включително транспониране на директивата относно системата на ЕС за резервационните данни на пътниците.  Полагане на усилия за задълбочаването на стратегическия диалог на ЕС с трети страни по въпросите на борбата с тероризма.

В областта на енергийната сигурност – продължаване на работата по гарантирането на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и доставчиците; изграждането на липсващите междусистемни връзки и инфраструктура в Централна и Югоизточна Европа, както и възможности за достъп до терминали за втечнен газ, са в основата за преодоляване на енергийната зависимост на България.

В областта на ОВППС активно беше участието на страната ни в изготвянето на Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и сигурност, която ще представлява рамка на последващите действия на Съюза в областта на външната политика и сигурност. Фокус по линия на ОВППС бе поставен и върху Западните Балкани, Европейската политика за съседство в двете й направления – Източно партньорство и Южни съседи, както и върху стратегическите партньори на ЕС.

В областта на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) продължават усилията за максимално осигуряване на участие на български служители в мисии и операции на ЕС. Участие в дебата за изработването на подстратегия за сигурност и отбрана с фокус върху необходимостта от приоритизиране на дейностите в близкото съседство на ЕС.


От началото на своя мандат правителството продължава да утвърждава България като последователен, надежден и отговорен член на НАТО със засилваща се роля в процеса на формиране и вземане на решения и успешно поддържан и увеличаван принос за операциите и мисиите на Алианса.

През този период, в областта на външната политика, бяха взети решения и предприети значителни действия по основни въпроси от дневния ред на НАТО. В контекста на възникналите заплахи пред сигурността от Изток и от Юг и в изпълнение на приетия в отговор на тези предизвикателства План за действие за готовност на НАТО (Уелс, септември 2014), България участва в предприетите действия за изграждане на отбранителен капацитет и възпиране, засилване на партньорствата, изпълнение на мерките за гарантиране на сигурността на съюзниците и адаптиране на Алианса към променената среда за сигурност, както и за придържане към усилията за увеличаване на разходите за отбрана.

При създадената арка на несигурност и нестабилност по периферията на НАТО, на Срещата на върха във Варшава (юли 2016 г.) България подкрепи решението на Алианса за засилено предно присъствие в балтийските страни и Полша. Потвърждавайки стратегическото значение на Черно море, съюзниците взеха решение за разработване на опции за адаптирано предно присъствие по отношение на югоизточния фланг на НАТО, като България вече отправи конкретни предложения към съюзниците. В допълнение, изразихме готовност за участие с един батальон в румънската инициатива за сформиране на многонационална сухопътна бригада.

Като страна членка на НАТО и на ЕС, както и в защита на националните си интереси, Република България продължи отговорно да участва в инициативите и форматите за регионална сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Продължи последователното отстояване на балансираната позиция за запазване на съществуващите формати на регионално сътрудничество в областта на сигурността и недопускане на доминираща роля на една или повече крайбрежни държави в Черно море. Дипломатическата служба насочи усилията си към по-нататъшно утвърждаване и засилване на ролята на България като регионален фактор в укрепването на сигурността и стабилността в региона.


През отчетния период бе реализирано успешното участие на Република България в 70-та и 71-та сесии на ОС на ООН, чиито теми бяха: ООН на 70 години – нов ангажимент за действие” и „Целите на устойчивото развитие – всеобщ тласък за преобразуването на нашия свят”.
Особено силен акцент бе поставен върху подготвителната работа по кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН (с мандат 1 януари 2017 г.-31 декември 2021 г.), издигната с решение на Министерския съвет на Република България на 19 юни 2014 г. В МВнР беше създадена Оперативна работна група по кандидатурата, която проведе редица заседания с участието на г-жа Бокова. Бяха изготвени План за действие и Концепция по изборната кампания за българската кандидатура за ГС на ООН. До всички задгранични представителства на Република България бяха изпращани подробни инструкции за работа по кандидатурата, справки и опорни точки за разговори, аналитични материали, необходими за успешното протичане на изборната кампания. Изготвени бяха ноти до страните постоянни членки на СС на ООН и до страните от Източноевропейската регионална група на ООН. Беше поставен силен акцент върху лобирането пред страните непостоянни членки на СС на ООН и на ИЕРГ.

Осъществени бяха демарши в министерствата на външните работи на страните членки на ООН, като бяха връчени вербални ноти с молба за подкрепа за кандидатурата на Ирина Бокова. Бяха изпратени, също така, вербални ноти до дипломатическия корпус в София, както и до ръководителите на делегациите на множество международни форуми, в които България участва. Проведени бяха срещи на ниво министър и заместник-министър с посланиците на редица ключови държави. Бяха разработени и връчени писма от президента и министър-председателя на Република България до държавните и правителствени ръководители на държавите членки на ООН. Беше извършвано текущо обновяване на опорните точки по българската кандидатура за ГС на ООН и бяха предоставяни материали за целите на лобиране при всички двустранни визити и срещи на ниво президент / министър-председател / министър на външните работи / заместник-министър на външните работи / генерален директор.

МВнР подготви материалите за изслушването на Ирина Бокова пред ОС на ООН, проведено на 12 април 2016 г., за участието й в организирания от Председателя на ОС на ООН, в сътрудничество с медийна група „Ал Джазира”, публичен дебат с кандидатите (12 юли 2016 г.), както и за интервюта с различни медии. Бяха проследени и анализирани изслушванията на кандидатите за поста пред ОС на ООН, както и първоначалните коментари и реакции сред международната общественост по повод представянето им и изразените идеи. Координирано бе участието на г-жа Бокова в редица многостранни форуми и публични дебати.

Организирани бяха посещенията на Ирина Бокова в Ню Йорк, Лондон, Кайро, Мадрид, Токио, Дакар и Луанда за сметка на средствата, осигурени за кандидатурата й за ГС на ООН. Бяха разработени и лансирани официална уеб страница на българския кандидат и профили в социалните мрежи на г-жа Бокова (фейсбук, туитър и др.), в качеството й на кандидат за ГС на ООН.

Беше организиран прием от името на президента на Република България по случай Деня на независимостта и в чест на кандидатурата на Ирина Бокова за ГС на ООН, който се даде през м. септември 2016 г. в ПП-Ню Йорк в рамките на Общия дебат на 71-та сесия на ОС на ООН.

Обективният анализ на провелите се гласувания сочеше, че настоящите кандидати от ИЕРГ не са в състояние да наберат нужната широка подкрепа сред мнозинството от членовете на СС на ООН. С амбицията да запази шанса на ИЕРГ да излъчи следващия ГС на ООН, в светлината на последните обсъждания в Съвета за сигурност по подбора на новия ГС на ООН и на основание на Решение № 810 на Министерския съвет от 28 септември 2016 година, министър-председателят Бойко Борисов изпрати писмо до председателите на Общото събрание и на Съвета за сигурност на ООН, с което номинира Кристалина Георгиева като кандидат на Република България за поста Генерален секретар на ООН. Г-жа Георгиева се ползва с широка подкрепа и контакти в международен план, което предостави възможност с издигането на кандидатурата й българската страна да направи сериозен опит за консолидиране на Източноевропейската регионална група. Обединяването на групата около общ кандидат, без съмнение, бе ключов фактор за крайния успех. Налице бе и заявената вече готовност на редица членове на регионалната група да подкрепят новата българска кандидатура. Дейността на Кристалина Георгиева е високо оценена в ООН и други международни организации, което я поставяше в позиция на разпознаваем кандидат, способен да предложи решения на актуалните проблеми и предизвикателства, стоящи пред организацията. На 3 октомври Кристалина Георгиева беше изслушана от Общото събрание на ООН. Въпреки че Кристалина Георгиева нямаше достатъчно време, за да развие кампания, тя получи окуражителни гласове от редица членове на регионалната група. Георгиева получи официални подкрепи от Латвия, Унгария и Полша. Бившите кандидати от ИЕРГ от Черна гора и Хърватия също декларираха своята поддръжка за българския кандидат. Забавянето на консолидацията на ИЕРГ и желанието на страните-членки на СС на ООН да ускорят процеса на избиране на ГС, за да може да се подготви за изпълнението на задълженията си, доведе обаче до избирането на генерален секретар, излъчен не от нашата регионална група.


България взе активно и ефективно участие във формулирането на стратегическите приоритети и насоките на развитие на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), с цел подобряване на нейната ефективност и релевантност за справяне с новите предизвикателства в контекста на променената среда за сигурност, както и утвърждаването на ключовата й роля за намиране на адекватни решения за предотвратяване на конфликти и урегулиране на кризи. Отчитайки националните интереси и приоритети, Дипломатическата служба участва в дейностите и работните формати на ОССЕ с оглед на по-нататъшното утвърждаване на ролята на Република България в укрепването на сигурността и стабилността в Европа.
През отчетния период България пое и осъществи председателствата на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ).

За успешното провеждане на председателството на ПСЮИЕ (юни 2015-юни 2016 г.) България получи високи оценки от партньорите в региона и в ЕС. Бяха проведени повече от 40 събития, в т.ч. срещи на високо и най-високо равнище и редица конференции и семинари по отделните секторни политики. На 27 януари 2016 г. след интензивни консултации с участието на българското председателство, Съветът за регионално сътрудничество лансира Регионалната платформа за противодействие на радикализирането и войнствения екстремизъм. Българското председателство завърши с приемането на юбилейната Декларация по повод 20-годишнината от създаването на формата през 1996 г. в България.


В периода 10 ноември 2015 г.-18 май 2016 г. Република България бе председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Усилията на Председателството бяха съсредоточени в три основни направления: защита на правата на детето и разширяване на достъпа до култура на младите хора, защита на медиите от външно влияние и защита на уязвими групи. По линия на тези приоритети бяха осъществени редица значими събития и бяха приети важни документи, които определят императивите в работата на Съвета на Европа през следващите години. Едно от основните ни постижения по време на Председателството бе официалното лансиране на новата Стратегия на СЕ за правата на детето за 2016-2021 г., осъществено в рамките на Международна конференция на високо равнище за правата на детето (5-6 април 2016 г., София).

Като отговорен член на международната общност, страна членка на ЕС и страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г., Република България спазва стриктно своите ангажименти към търсещите закрила. Особено внимание обръщаме на фундаменталните принципи на Конвенцията от 1951 г., а именно – недопускане на дискриминация, неналагане на наказания за незаконно влизане на територията на съответната държава, забрана за експулсиране и връщане ("non-refoulement"). Същевременно, стриктно спазваме контрола върху националната ни граница и границата на обединена Европа, съгласно ангажиментите ни на отговорна европейска нация. България беше една от първите държави в Европа, които станаха обект на засилен миграционен натиск и които предприеха спешни мерки за адекватната охрана на външните граници на ЕС. Още в началния етап на засилване на миграционния натиск към страната ни бяха предприети редица мерки за справяне с новата, извънредна ситуация, включително с активното участие на МВнР. По оценка на авторитетни международни служби и организации (ВКБООН, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището – EASO, Европейската комисия), от засилването на миграционния натиск към нашата страна през 2013 г. до сега капацитетът на страната ни за предоставяне на закрила се е повишил значително.


През отчетния период МВнР извърши значителна работа по участието на страната ни в международното сътрудничество за развитие. С приемането през м. ноември 2014 г. на ПМС № 371 за допълнение на ПМС № 234 за политиката на международното сътрудничество за развитие на Република България бяха възстановени разпоредбите, делегиращи правата за програмирането на средствата за официална помощ за развитие на министъра на външните работи и финансовото осигуряване на дейността за двустранно сътрудничество чрез бюджета на МВнР. Дипломатическата служба съсредоточи работата си по финансиране на проекти в областта на развитието в две основни програмни направления – изграждането  на социално значима инфраструктура и създаването на административен капацитет и  работещи демократични институции  в страните партньори. В рамките на сътрудничеството за развитие до сега са финансирани над 37 проекта на обща стойност над 2,5 млн. лева, отзвукът за които е изключително положителен. През м. май 2016 г. Правителството одобри новата Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2016-2019 г., съдържаща целите и задачите на българската политика за развитие и хуманитарна помощ, както и начините и механизмите за оказване на помощ за развитие и хуманитарно подпомагане.
През отчетния период МВнР извърши работа по процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като беше изготвен пакет от документи във връзка с Решение на Министерския съвет за разширяване на участието на България в работни органи на ОИСР и присъединяване към нови инструменти на организацията. МВнР работеше за отварянето на работните органи на ОИСР и по-добра координация с европейските институции по подготовката за членство. В резултат на усилията на МВнР България бе включена в списъка на страните, които могат да участват със статут на „гост” в работата на почти всички комитети на организацията, който впоследствие може да прерасне в статут на „участник”. През 2015 г. бяха отправени покани от редица важни комитети на ОИСР, в заседанията на които българските институции взеха участие. В отговор на ясно изразен национален интерес ОИСР отправи покани и за участие в ключови работни групи в областта на данъчната политика и в Комитета по краткосрочни икономически прогнози. Страната ни взе участие в Икономическия форум на ОИСР през 2016 г.
МВнР извърши, също така, съществена по обем и разнообразна дейност в областта на международното право. На първо място следва да се отбележи успешното организиране от българска страна и провеждане в София на 38-то Консултативно съвещание по Договора за Антарктика (КСДА) и 18-та годишна среща на Комитета за опазване на околната среда. В работата на Конференцията взеха участие над 400 делегати, от всичките 29 консултативни членове по Договора за Антарктика, представители на 12 не-консултативни членове и 5 международни организации. Организирането и успешното провеждане на международен форум от такъв мащаб на практика представлява ценен опит за българската държава при домакинството на следващи подобни мероприятия, допринасящи за престижа на Република България.

През 2015 г. МВнР инициира и координира процеса на вземане на решение на национално ниво за признаване на Юрисдикцията на Международния трибунал по морско право.

Представители на МВнР участваха в проведените три кръга преговори с румънската страна – април, юли и декември 2015 г. по делимитацията на морските пространства в Черно море между България и Румъния; в заседанията на редица работни групи в областта на международното право на Съвета на ЕС и експертни комитети на Съвета на Европа, на Шести юридически комитет на ОС на ООН, на 54-та сесия на Юридическия подкомитет на Комитета за мирно използване на космическото пространство и др.
В областта на двустранните отношения от първостепенно значение за България са тези с европейските държави. Приоритетни области за тях бяха: защита на българските интереси; утвърждаване на облика на България на страна с устойчива икономическа и финансова среда и предпочитана дестинация за развитие на бизнес; укрепване на образа на България като страна с дългогодишни традиции и значими постижения в сферата на науката, образованието и културата чрез разширяване на сътрудничество в тези области.

Акценти в работата на МВнР през периода бяха развитието на традиционно приятелските отношения и сътрудничество с държавите, с които вече са достигнати висока степен на доверие и приятелство и динамизиране и постигане на висока интензивност на политическия диалог и сътрудничеството с държавите, с които отношенията имат неизползван потенциал за развитие. Поставен беше фокус върху успешната защита на националните интереси на България като член на ЕС и НАТО с акцент върху: приемането на България в Шенгенското пространство и напредъка ни по Механизма за сътрудничество и оценка; координирането на мерките и действията на двустранно равнище за преодоляване на последствията от финансовата и икономическа криза и постигането на икономически растеж; активизиране на усилията на българските задгранични мисии за динамизиране на икономическото сътрудничество, привличане на чуждестранни инвестиции и преодоляване на дисбаланса в двустранния стокообмен; обмяната на опит в сферата на социалната област, заетостта и по-специално борбата с младежката безработица; активен обмен в областта на културата, науката и образованието, представяне на постиженията на България; последователно и трайно утвърждаване на положителен европейски образ на България чрез разнообразни форми на двустранно партньорство; активно участие в сътрудничество в рамките на „Вишеградската четворка+”, смесените междуправителствени комисии с германските федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг, както и в други регионални формати.

В изпълнение на провеждана политика през изминалия период бяха проведени редица мероприятия, консултации и обмен на посещения, включително на високо и най-високо равнище с нашите основни партньори и съюзници в Централна и Западна Европа.

През отчетния период МВнР подпомогна осъществяването на визити и срещи на президента Росен Плевнелиев и на министър-председателя Бойко Борисов с колегите им от Франция, Германия, Великобритания, Швеция, Дания, Белгия, Австрия, Ватикана, Бавария, Италия, Малта, Португалия, Швейцария, Полша, Унгария, Словакия и Чехия.

Дипломатическата служба съдейства за засилване на сътрудничеството на българския парламент с парламентите на държавите членки на ЕС като участва в подготовката на посещенията и срещите на ръководството на Народното събрание и комисиите на българския парламент с техни колеги от Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Унгария, Естония, Лихтенщайн, Португалия, Италия.

Министърът на външните работи Даниел Митов размени партньорски визити с колегите си от Германия, Великобритания, Франция, Белгия, Австрия, Италия, Испания, Малта, Швеция, Дания, Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн, Полша, Унгария, Словакия и Чехия.

Активизирането на двустранните контакти беше продиктувано не само от остротата на проблемите в Европа, но и от стремежа за засилване на доверието в България от страна на нашите съюзници и партньори. Това доверие бе потвърдено и от нарасналия стокообмен с държавите от ЕС и в частност с основните търговски партньори на България: Германия, Италия, Белгия и Франция. Увеличиха се и инвестициите в българската икономика от страна на страните от ЕС като най-големите преки инвеститори са Нидерландия, Австрия, Франция и Норвегия. Значително нарасна броят на туристите от страните от Централна и Западна Европа които съставляват около 50% от всички чуждестранни туристи, посетили България.
През разглеждания период българо-американските отношения бяха издигнати на качествено ново равнище. Дипломатическата служба положи последователни усилия за утвърждаването и развитието на стратегическото сътрудничество със САЩ в ключови области от взаимен интерес. Тази нова динамика бе успешно вписана в действията на НАТО за засилване на колективната отбрана и посрещане на възникващите предизвикателства пред сигурността на Европа. През отчетния период МВнР продължи да подпомага осъществяването на стратегическия диалог между България и САЩ и изпълняваше координираща роля в процеса на създаване и в дейността на двустранните работни групи: „Сигурност и отбрана“, „Енергийна сигурност“, „Върховенство на закона“, „Образование и връзки между народите на България и САЩ“ и „Борба с тероризма“.

МВнР оказваше съдействие за развитие на интензивния политически диалог със САЩ на всички равнища – при организиране и провеждане на редица двустранни срещи на високо равнище, посещения, участия в международни форуми, развитие на договорно-правната рамка на отношенията ни. Сред тях са посещенията на: министъра на външните работи Даниел Митов във Вашингтон; държавния секретар Джон Кери в София; заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова във Вашингтон; делегация от Камарата на представителите на Конгреса; Амос Хокстийн, специален пратеник и координатор по международните енергийни въпроси в Държавния департамент.

По време на 71-та сесия на ОС на ООН бяха проведени срещи на президента Росен Плевнелиев и министър Даниел Митов с представители на държавната администрация на САЩ.

През м. май 2016 г. чрез размяна на ноти бе сключено Споразумение относно предоставянето на информация на Международната организация на криминалната полиция ИНТЕРПОЛ за изгубени и откраднати паспорти – последен елемент от необходимата правна рамка за присъединяване на България към Програмата за безвизово пътуване на САЩ.


През разглеждания период МВнР работи последователно за установяване на устойчив политически диалог с Канада.

Подготвена бе двустранна среща на президента Росен Плевнелиев с министър-председателя на Канада Джъстин Трюдо в рамките на Общия дебат на 71-та сесия на ОС на ООН.

Премахването на визовия режим на Канада за българските граждани бе разглеждано като приоритет на двустранните ни отношения. Съвместно с Румъния бе изготвена съгласувана позиция, представена пред канадското правителство.

Във връзка с обсъждането на проекти на решения за подписване, сключване и временно прилагане на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада бяха разработени елементи на националната позиция.


В контекста на украинската криза двустранният диалог с Русия на високо политическо ниво бе ограничен. Основните контакти между двете страни в периода 2014-2016 г. бяха политическите консултации в София на ниво заместник-министър на външните работи и срещата между министрите на външните работи Даниел Митов и Сергей Лавров през юли 2016 г. в Сочи. Контактите в търговско-икономическата и културната сфера бяха развити основно чрез заседанията и срещата на двустранната Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество и участието на министри от българското правителство в ежегодния Петербургски международен икономически форум.
По отношение на най-близките ни съседи дейностите на МВнР през последните две години бяха съсредоточени върху следните приоритетни направления: поддържане на активни контакти с всички страни от Югоизточна Европа и създаване на условия за ефективно сътрудничество във всички сфери на двустранните отношения; отчитане на променената среда на сигурност в региона в резултат на предизвикателствата, произлизащи от миграционния натиск и кризите в съседните райони; защита на правата на българските общности зад граница; утвърждаване на принципа на добросъседството и активното регионално сътрудничество; подкрепа за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани при адекватно отчитане на българските позиции и интереси в рамките на ЕС.

Република България последователно подкрепя европейската и евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани и Турция. Като координатор и ръководител на работна група „Разширяване” в рамките на Съвета по европейски въпроси, в периода ноември 2014 г.-октомври 2016 г. МВнР продължи да участва активно във формулирането и подсигуряването на последователност в българските национални позиции по преговорния процес със страните, преговарящи за членство в ЕС (Сърбия, Турция и Черна гора), съобразно с принципите и условията на политиката на разширяване и при отчитане на спецификите на националния интерес.

През отчетния период се проведоха Седмата и Осмата среща между делегациите на Република България и Република Македония, по време на които продължиха преговорите по проекта на Договор за добросъседство и приятелство. Бяха положени необходимите усилия за максималното отразяване в документите на ЕС на българската позиция, че подписването на Договора е предварително условие за подкрепата ни за началото на преговорите за присъединяване. Със своята експертиза България даде съществен принос в определянето на позициите и подхода на ЕС и други международни организации по отношение на политическата криза в Република Македония.

МВнР участва активно в усилията на правителството за осигуряване на тясно и ефективно сътрудничество с Турция за охрана на общата граница и справяне с миграционния натиск, в т.ч.: подписването на 25 май 2016 г. на Споразумение за създаване и функциониране на тристранен център България-Гърция- Турция за полицейско и митническо сътрудничество на ГКПП „Капитан Андреево”; подписването на 5 май 2016 г. на двустранния Протокол за прилагане на Споразумението ЕС-Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица; участие в двустранните експертни разговори по защитата на границата и въпросите на нелегалната миграция, започнали в резултат на постигнатите договорености при посещението на премиера Борисов в Истанбул на 26 август 2016 г.

Основен приоритет в активния двустранен диалог със Сърбия бе защитата на правата на Българското национално малцинство. Положени бяха необходимите усилия за адекватното отразяване на темата и в преговорния процес на Сърбия за членство в ЕС, вкл. в рамките на отворената през юли 2016 г. преговорна глава 23 „Съдебна система и основни права”.

България бе активен участник в определянето на подхода на ЕС към Босна и Херцеговина, довел до положителна тенденция в изпълнението на ключови реформи. Страната ни осъществи четири проекта по линия на „Помощ за развитие”, получили подобаваща видимост и признание от страната домакин.

България участва активно в подписването и влизането в сила от 1 април 2016 г. на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово. Назначаването на българския дипломат Наталия Апостолова за ръководител на Офиса на ЕС и Специален представител на ЕС за Косово е и признание за приноса на България за изграждането на младата държава и напредъка й към ЕС.

България допринесе за подписването на Протокола за присъединяването на Черна гора към Северноатлантическия договор и бе сред първите държави членки на НАТО, ратифицирали протокола и депозирали ратификационния си документ.

Страната ни продължи активното си участие във водещия регионален формат – Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, като допринесе за постигането на общи позиции по теми като енергетика, транспорт, образование и др.

През 2016 г. бяха проведени първите две срещи от новия четиристранен формат България-Гърция-Румъния-Хърватия. Продължи практиката на провеждането на междуправителствени заседания със съседните страни, конкретно с Румъния (24 април 2015 г., Крайова) и Гърция (1 август 2016 г., София). Постигнат бе напредък по изграждането на междусистемните газови връзки с Гърция (окончателно инвестиционно решение от декември 2015 г.) и Румъния. През февруари 2015 г. бе подписан Меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката с Кипър, по силата на който на 26 септември 2016 г. беше проведена първата среща на смесената българо-кипърска работна група.

През отчетния период България поддържаше активен политически диалог на високо и най-високо равнище със страните от Източното партньорство. Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на външните работи Даниел Митов взеха участие в Четвъртата среща на високо равнище по Източното партньорство през май 2015 г. в Рига, а министър Даниел Митов взе участие и в Министерската среща по Източното партньорство.

През 2015 г. и 2016 г. бяха осъществени две официални визити и една работна визита на президентско равнище между България и Украйна. Срещи на високо и най-високо равнище се проведоха и с Молдова и Беларус.

През отчетния период усилията на българската външна политика бяха насочени и към задълбочаване на отношенията със страните от Южен Кавказ (Азербайджан, Грузия и Армения). Те бяха приоритетно фокусирани върху възможностите за сътрудничество в икономическата, енергийната и транспортната сфера - повишаването на енергийната сигурност на България и изграждането на нови транспортни коридори (реализация на ж.п. транспортен коридор от Китай през Централна Азия за Европа, както и на мултимодален коридор от Персийския залив и Иран до Европа, които ще преминават през Южен Кавказ, Черно море и България. Бяха проведени заседания на комисиите за икономическо сътрудничество и с трите държави.

Сред проведените посещения могат да се отбележат тези на най-високо и високо равнище: официално посещение в България на президента на Азербайджан Илхам Алиев; две работни посещения на президента Росен Плевнелиев в Баку; визита на министър-председателя Бойко Борисов; официално посещение на министър Даниел Митов в Баку; официално посещение на президента Росен Плевнелиев в Грузия; официално посещение на министър-председателя на Грузия Иракли Гарибашвили в България; посещение на министър Даниел Митов в Грузия; официално посещение в България на министъра на външните работи на Армения г-н Едвард Налбандян.

Подписана бе Съвместна декларация за стратегическо партньорство с Азербайджан, както и нов Меморандум за сътрудничество между правителствата на Република България и Грузия в областта на европейската и евроатлантическата интеграция.

МВнР участва и съдейства за реализацията на проведените Междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество както с трите държави от Южен Кавказ, така и с Беларус и Молдова.

Подписани бяха Съвместна декларация за стратегическо партньорство с Азербайджан, както и нов Меморандум за сътрудничество между правителствата на Република България и Грузия в областта на европейската и евроатлантическата интеграция.


От началото на мандата на сегашното правителство до момента се наблюдава отчетлива тенденция за активизиране на двустранния политически диалог на високо и най-високо равнище с приоритетните ни партньори от региона на Централна Азия – Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, свидетелство за което са осъществените през разглеждания период първи по рода си посещения, съответно на вицепрезидента Маргарита Попова в Казахстан; министър-председателя Бойко Борисов в Туркменистан и Узбекистан; на председателя на Народното събрание Цецка Цачева в Казахстан и на министъра на външните работи Даниел Митов в Туркменистан.
Продължи развитието на активни двустранни отношения със страните от Азиатско-тихоокеанския регион, който е ключов за растежа на световната икономика, влияе все по-сериозно върху динамиката на международните процеси и включва четири от стратегическите партньори на ЕС (Китай, Япония, Индия и Република Корея) и членове на важни регионални и международни организации и формации (СС на ООН, Г7, Г20, БРИКС, АСЕАН, АСЕМ, ШОС и др.). Дейността бе фокусирана върху реализиране на дългосрочните интереси за установяване на стратегическо партньорство с Китай, Япония, Индия, Република Корея и Виетнам, и развитие на приятелски отношения и сътрудничество с други влиятелни страни от региона като Индонезия, Австралия, Тайланд, Сингапур, Малайзия, Пакистан, Нова Зеландия, както и с Монголия, Бангладеш и Шри Ланка и други страни от региона; следване на европейската политика на критична ангажираност към Корейската народно-демократична република.

Във връзка с изпълнението на споразумението по Съвместния всеобхватен план за действие по ядрената програма на Иран и вдигането на санкциите срещу страната бяха предприети мерки за нормализиране на двустранните отношения с акцент върху активизирането на политическия диалог и търговско-икономическото сътрудничество.

България следваше политика на ангажираност в Афганистан, подпомагайки сигурността и възстановяването, вкл. осъществяване на проекти по линия на официалната помощ за развитие (ОПР). Дейността по ОПР бе активизирана и по отношение на Виетнам и Монголия.

България участва активно в политиката на ЕС на тясно ангажиране с държавите от АТР чрез сътрудничеството по линия на Азиатско-европейския форум (АСЕМ) и засиленото партньорство ЕС–АСЕАН (Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия).



Посолството ни в Пхенян пое местното ротационно председателство на ЕС (втората половина на 2014 г.).

България участваше активно в Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (16+1). В икономическата област усилията по координиране на сътрудничеството на България с Китай във формат 16+1 бяха насочени към разкриване на потенциала за българо-китайското сътрудничество в областта на инфраструктурното строителство. В рамките на формата беше осъществено знаково посещение на българска делегация начело с министър-председателя Бойко Борисов в Китай през ноември 2015 г. Бяха проучени възможностите за включването на България в изграждащи се и бъдещи международни транспортни коридори Китай-Европа. Беше оказано съдействие за учредяването в София на Център за развитие на сътрудничеството в областта на селскостопанското стопанство.


Страната ни поддържаше ясна позиция в експертните групи на Съвета на ЕС при разработването на проектите за решения и заключения на Съвета и политиката на ЕС спрямо страните от Близкия изток и Африка, в т.ч. по отношение на политическия процес в Сирия, Йемен, Либия, Мали и Централно-африканската република; ситуацията в Демократична република Конго; сътрудничество със страните източник на емигранти и транзитните страни; борбата с тероризма и войнстващия екстремизъм. Съобразно своите възможности и интереси, България активно участваше във всички регионални и международни инициативи в подкрепа на страните от региона.

Сред по-важните проведени двустранни срещи по линия на региона следва да се отбележат: среща между президента на Република България Росен Плевнелиев и краля на Хашемитско кралство Йордания в рамките на 52-та Мюнхенска конференция по сигурността; официална визита в България на президента на Държавата Израел Реувен Ривлин, в рамките на което бе официално открит паметник, посветен на спасяването на българските евреи през Втората световна война; визита на правителствена делегация, ръководена от министър-председателя Бойко Борисов в Доха, Катар (май 2015 г.); посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Израел и Палестина (февруари 2016 г.), в рамките на което беше подписан Меморандум за създаване на Смесена комисия на ниво министри между Република България и Палестина, както и Протокол за провеждане на политически консултации между МВнР на Република България и МВнР на Палестина.


През разглеждания период продължиха усилията за развиване и задълбочаване на отношенията и сътрудничеството между България и държавите от Латинска Америка и Карибите (ЛАК) в различни сфери от взаимен интерес както на двустранно равнище, така и в рамките на партньорството ЕС-ЛАК. МВнР оказа последователно съдействие за организирането и провеждането на редица посещения, участия в международни форуми и двустранни срещи, сред които: посещение на президента Росен Плевнелиев в Бразилия и в Аржентина през февруари 2016 г.; участие на българска делегация, водена от президента Росен Плевнелиев във Втората среща на върха между ЕС и Общността на държавите от ЛАК през юни 2015 г. в Брюксел, в рамките на която бе проведена и двустранна среща с президента на Бразилия Дилма Русеф; двустранни срещи на министър Даниел Митов с министрите на външните работи на Аржентина и Уругвай в рамките на 70-та сесия на ОС на ООН;

Държави от региона на ЛАК бяха включени в обхвата на Средносрочната програма на България за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2016-2019 г. По повод разрушителното земетресение в Еквадор беше подготвено предложение за отпускане на хуманитарна помощ за страната.
Защитата на правата и интересите на българските граждани в чужбина е традиционен и неизменен приоритет на българската външна политика. За изпълнението на този приоритет чрез по-ефективна консулска защита МВнР извърши работа по следните направления през отчетния период:

  • Създадена бе електронна платформа за подаване на заявления за български документи за самоличност от чужбина с квалифициран електронен подпис.

  • Предприети бяха активни действия в случаите на осъдени български граждани в чужбина за предотвратяване на налагането на смъртно наказание, за намаляването на многогодишни присъди или за трансфер за излежаване на наказанието в България (пример – случаи в Панама, Малайзия и т.н.).

  • Бяха отменени – след активен диалог с австралийските власти, транзитните визи за 72-часов престой на български граждани.

Бяха предприети и мерки за максимално облекчаване на визовия режим като процедури и необходими документи, в рамките на законовите възможности, с цел стимулиране на летния и зимния туризъм. Бяха проведени консулски консултации на ниво директор с Полша и Беларус.
Оказването на съдействие при възникване на кризисни ситуации с български граждани в чужбина е също основен приоритет в работата на МВнР. Последните няколко години създадоха нова ситуация в областта на националната сигурност, определяща и основните заплахи за страната. През отчетния период МВнР нееднократно и по повод конкретни кризисни ситуации изпращаше указания до задграничните представителства за повишаване на нивото на сигурност и мерки за безопасност на мисиите ни в чужбина, като: атентатите през пролетта и средата на 2016 г. и опита за преврат в Турция; терористичните кризи в Белгия и Франция; наводненията през 2014 г. и нивото на река Дунав при Железни врата в Сърбия; спиране на транспорта от стачки и блокади по южната ни граница с Гърция; политическата криза в Египет; и др. Общо за периода са изготвени над 70 препоръки за гражданите, касаещи важни въпроси за тяхната сигурност при пътуване извън страната.

МВнР изготвя ежедневни информационни материали, свързани с мигрантската криза във всички нейни аспекти и публикува съвети на официалната страница на МВнР за условията за пътуване към Европа през Сърбия, Хърватия и Унгария и възможните ГКПП, които са останали отворени за пътуване през лятото на 2015 г.; ежедневно изготвя Дневен ситуационен доклад с информация за миграционния натиск, кризисни ситуации с бедстващи български и граждани на ЕС и събития в горещи точки по света.



От м. май 2016 беше въведена нова ежеседмична статистика за броя на българските граждани, регистрирали се в сайта на МВнР, рубрика „Пътувам за…“. През 2014 г. бяха публикувани общо 154 съобщения за пътуване в чужбина по основни теми, като сложна вътрешнополитическа обстановка, гранични инциденти, природни бедствия, усложнена метеорологична обстановка и други. През 2015 г. и 2016 г. обемът на работа по този показател се запазва и увеличава. Публикуваните за този период съвети към българските граждани са близо 80. Сигнали и молби за съдействие при бедствени ситуации на български граждани се приемат и обработват денонощно.





Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница