Отчет за дейността на нзок за 200 8 г. Годишен отчет за дейността

РАЙОННИ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ КАСИ

• Реализиране на задължителното здравно осигуряване на съответната територия чрез осигуряване на достъпна, ефективна и качествена извънболнична, болнична медицинска и дентална помощ и лекарствоснабдяване, съгласно ЗЗО и НРД;

• Сключване на индивидуални договори с изпълнителите на медицинска, дентална помощ и аптеките на съответната територия на областта, съгласно НРД, и правното им обслужване;

• Прекратяване или промяна в договорите с изпълнителите на медицински услуги;

• Извършване служебен избор на общопрактикуващ лекар и лекар по дентална медицина за здравноосигурените лица, в случаите, предвидени в НРД;

• Разпределяне на финансовите средства на здравноосигурителните плащания, съобразно утвърдения годишен бюджет;

• Разпределяне и изготвяне на регулативни стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности, съобразени с методика, утвърдена от НЗОК и БЛС;

• Контрол по изпълнение на бюджета на РЗОК;

• Осъществяване на финансов и медицински контрол върху изпълнението на договорите с изпълнителите на медицински дейности, съгласно НРД;

• Осъществяване на плащания на изпълнителите на медицински услуги по реда и сроковете, предвидени в НРД;

• Изграждане на бази данни, съгласно изискванията на ЗЗО, НРД и Закона за статистиката;

• Информационно осигуряване на обмена на данни за нуждите на дейността;

• Изготвяне и предоставяне на информация - анализи, отчети и справки на ЦУ на НЗОК за дейността й и за възникналите проблеми;

• Отчитане на изпълнението на бюджета и дейността за 2007 година;

• Изграждане, усъвършенстване и функциониране на система за финансово управление и контрол;

• Разработване на регионални здравни приоритети;

• Проучване и анализиране потребностите от извънболнична и болнична медицинска помощ на населението в областта;

• Осъществяване на връзки със съсловните организации на регионално ниво;

• Осъществяване на връзки с обществеността и местните средства за масово осведомяване по предмета на дейността.

ІІІ. ВЪНШНА СРЕДА

Здравно-демографска среда

От 1990 година естественият прираст на населението на България е отрицателен. Към 31.12.2008 година населението е наброявало 7 606 551 души, което е с 1 милион по-малко спрямо 1990 година.

Данните за раждаемостта през последните 4 години показват тенденция на нарастване на броя на родените на 1 000 души население - от 8.5⁰/₀₀ през 2002 година до 10.2⁰/₀₀ през 2008 година. Това обръщане на тенденцията на намаляване на коефициента на раждаемост от предходните 10 години все още не повлиява съществено величината на отрицателния естествен прираст.

Другият компонент на естествения прираст – смъртността, също дава своя принос към отрицателната тенденция. Общият коефициент на смъртност е нараснал от 12.5 умрели на 1 000 човека от населението през 1990 година - на 14.5⁰/₀₀ през 2008 година. Нарастването на този коефициент се дължи основно на увеличаването на дела на населението над 60 години – възрастовата група, при която смъртността е с най-високи стойности. При запазваща се тенденция на остаряване на населението се очаква естествено увеличаване на коефициента на смъртност и съответно отрицателно повлияване на естествения прираст на населението. След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰, коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява и през 2008 г. е 8.6‰. Това е най-ниското равнище на детската смъртност за цялата история на демографската статистика в България. Намалението на този показател за детската смъртност се дължи на по-малкия брой умрели деца и преди всичко на нарастването на броя на родените деца през миналата година.

Освен намаляването на населението в абсолютен брой, налице е и продължаващ процес на застаряване, повлияващ върху повишаване на средната възраст на населението - от 38.1 години през 1992 година - на 41.7 години през 2008 година. Застаряването е глобален процес за всички развити страни и се дължи главно на две причини – повишената продължителност на живота и невисоката раждаемост. Показателят средна продължителност на живота повишава своята стойност от 71.2 години през 1990 година на 73.0 през 2008 година (При мъжете тя е 69.5 години, а при жените е с близо седем години по-висока - 76.6 години).

Във възрастовата структура важен компонент е разпределението на населението под, във и над трудоспособна възраст. На това разпределение, освен естествените демографски процеси, влияние оказват и законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. През 2008 година пенсионната възраст за мъже е 63 години, а за жени 60 години. Така през годината 14.5% от населението са под трудоспособна възраст, 63.2% – в трудоспособна възраст и 22.3% – над трудоспособна възраст. За сравнение тези проценти през 1990 година са били съответно 21.6%, 55.5% и 22.9%.

Процесът на застаряване на населението води и до по-високи нива на коефициента за смъртност, въпреки подобрението в показателя детска смъртност в страната. През 1990 година коефициентът на детска смъртност е 14.8⁰/₀₀. След достигнатото високо равнище 17.5⁰/₀₀ през 1997 година той непрекъснато намалява и през 2008 година достига 8.6⁰/₀₀.
Структурата на смъртността в България по причини за смъртта (фигура №2) през последните години показва като основен причинител болестите на органите на кръвообращението (65% от умиранията през последните 7 години). Делът на тези заболявания в причините за умиране през 2007 година е 65.8% като от тях водещи са мозъчно-съдовата болест 20.45% от общата смъртност и исхемичната болест на сърцето – 13.55%.


Фигура № 2. Структура на смъртността по причини за смъртта през 2007 година

Източник: НСИ

На второ място като причини за смъртност в страната са новообразуванията – 15.92% от умрелите през 2007 година. На трето място се нареждат болестите на дихателната система – 4.01% от умрелите, а външните причини за заболеваемост и смъртност с 3.36%., от които около 1/3 са транспортни злополуки са на четвърто място.

В заключение може да се направи констатацията, че тенденцията на влошаване на демографската ситуация по отношение на раждаемостта през последните години е преодоляна, но достигнатото равнище на естественото възпроизводство на населението е силно ограничено, поради застаряване на населението и повишаването на смъртността. Това равнище ще влияе негативно върху бъдещото развитие на броя и структурата на населението. Към това влияние следва да се добави и въздействието на външната миграция, която пряко и косвено също ще променя демографската ситуация у нас.

Демографските показатели, при които се наблюдават устойчиви тенденции – застаряващо население и отрицателен естествен прираст, имат непосредствено влияние върху финансовата стабилност на НЗОК. От една страна, неблагоприятното демографско развитие е предпоставка за намаляване на реалните приходи от икономически активно население. Този проблем се задълбочава и от високото ниво на емиграция на икономически активното население.

От друга страна, застаряващото население и свързаното с него високо ниво на хронична заболеваемост изискват значителни здравноосигурителни разходи.