Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет през 2016 г., съдържащ: 1 Отчет на Висшия адвокатски съвет за дейността през 2016 г., докладва председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова

Събота, 25 февруари 2017 г. – НДК, зала 6

София

(8,30 часа)

Позволете ми да открия работата на редовното годишно отчетно-изборно събрание на българската адвокатура.

Откривам работата на настоящото общо отчетно-изборно събрание на адвокатите от страната.

(Звучи Химнът на Република България и Химнът на Европа. Всички стават.)

Уважаеми колеги, преди да започнем работата, предлагам със ставане и едноминутно мълчание да почетем паметта на починалите през изминалата година български адвокати.

Благодаря.

Искам да Ви помоля да изключим мобилните си телефони, за да може нашата работа да протича по-спокойно.

Общото събрание ще протече по предварително обявеният дневен ред и изпратен съгласно изискванията на Закона за адвокатурата до всички адвокатски съвети и до всички делегати, именно:

І. Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет през 2016 г., съдържащ:

1) Отчет на Висшия адвокатски съвет за дейността през 2016 г., докладва председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова.

2) Годишен финансов отчет на Висшия адвокатски съвет за 2016 г., докладва главният секретар Валентин Бенатов.

ІІ. Док на Висшия контролен съвет, докладва председателят на Висшия контролен съвет Петър Петров.

ІІІ. Отчет на Висшия дисциплинарен съд, докладва председателят на Висшия дисциплинарен съд Емануил Георгиев.

КАФЕ-ПАУЗА

ІV. Изказвания и обсъждания на докладите и отчетите и приемане на решения по тях.

V. Предложения и препоръки за работата на висшите органи на адвокатурата и приемане на решения по тях.

VІ. Избор на: председател и членове на Висшия адвокатски съвет, председател и членове на Висшия дисциплинарен съд и членове на Висшия контролен съвет.

Имам удоволствието да Ви представя гостите на нашето събрание.

Тази година сме удостоени с изключително високата чест – служебният министър-председател проф. Огнян Герджиков да присъства. (Ръкопляскания.)

Г-жа Юлиана Колева, член на Висшия съдебен съвет. (Ръкопляскания.)

Г-жа Елена Чернева, председател на Националното бюро за правна помощ. (Ръкопляскания.)

Г-н Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България. (Ръкопляскания.)

Г-жа Миглена Тачева, директор на Националния институт на правосъдието. (Ръкопляскания.)

Традиционни наши гости са колегата Даниела Доковска и колегата Траян Марковски. (Ръкопляскания.)

След като приключихме с обявяването на гостите, давам думата за приветствие на проф. Огнян Герджиков, министър-председател на Република България. (Ръкопляскания.)

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ден през ден моят PR влиза в кабинета ми с една купчина за събития всякакви, по света и у нас, и ми казва – тук би могъл да отидеш, тук няма смисъл. И преди няколко дена по същия начин идва при мен, представя поканите и ми казва – тук не е необходимо, за днешното събитие. Казвам – не, тук е обходимо! (Ръкопляскания.)

Защото аз съм временно министър-председател, но съм завинаги юрист и казах, че винаги, когато става въпрос за юридическата гилдия или за Софийския университет, аз ще бъда на събитията! (Ръкопляскания.)

Наистина съм щастлив, че мога да бъда сред Вас, да Ви поздравя най-сърдечно с Вашето общо събрание на българските адвокати. Знам колко отговорна е Вашата професия. Тя е хуманна, така както всеки гражданин има право на здравеопазване, така всеки има право и на правна защита. А Вие сте тези, които давате правната защита.

Затова най-сърдечно Ви поздравявам! Желая Ви успех и успешна работа! (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Позволете ми да благодаря от Ваше име на г-н Герджиков за топлите думи и затова, че той предпочете в това недобро време навън да е с нас и да вземе участие в работата на нашето събрание.

Давам думата за приветствие на г-жа Юлиана Колева, представител в момента на Висшия съдебен съвет на Република България. (Ръкопляскания.)

ЮЛИАНА КОЛЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще прочета поздравителния адрес, който трябва да поднеса на събранието по протокол и след това ще кажа няколко думи, които мисля, че са важни за нашата съвместна работа.

„Уважаема г-жо Негенцова,

Благодаря Ви за любезната покана да присъствам на годишното общото събрание на адвокатите от страната. Бих искал от името на членовете на Висшия съдебен съвет и лично от свое име да поднеса поздравления по този повод на Вас и на членовете на адвокатската колегия (съжалявам, така е записано).

Изразявайки уважението си към труда на всички адвокати, пожелавам здраве и сили в усилията за отстояване на законността и човешките права.

Бъдете последователни и всеотдайни в изпълнението на благородната Ви мисия!

Пожелавам успех на днешния форум!

Представляващ Висшия съдебен съвет,

Димитър Узунов” (Ръкопляскания.)

Като член на този състав на Висшия съдебен съвет, с изтичащ вече тази година мандат, мисля, че на този най-висок, а и най-широк, бих казала, форум на адвокатите е хубаво да споделя това, което е редно да направим като юридическа общност, за развитието на съдебната система и да предложа няколко конкретни действия, които ще облекчат следващия състав на Висшия съдебен съвет в провеждането на реформата на съдебната карта.

Знаете, че това е един много конкретен, много наложителен, много наболял въпрос и бих помолила всички адвокатите от страната, имам предвид, че Вие сте делегати от всички райони, да съдействате в районите си за осъществяване на тази много тежка задача, която стои пред органите на съдебната власт.

Нашият Съдебен съвет имаше възможността през тези няколко години да подготви в доста голяма степен, но не и да финализира този процес. Така че вероятно новият състав на Висшия съдебен съвет ще има тази първа грижа.

Навсякъде в страната обаче се сблъскваме с идеята, изразена в изречението – реформата е много добра, само че нека да не се отнася за нашия район.

Това е много често срещано, особено в малките райони. Апелирам към Вас, към Вашето чувство за справедливо разпределение на делата между съдилищата, към Вашето убеждение, че магистратите трябва да бъдат еднакво натоварени, където и да правораздават те в страната, и към убедеността Ви, че това ще доведе до по-високо качество на правораздаването като цяло. И много моля да съдействате винаги, когато срещаме яростна съпротива в останалата част на обществеността по места.

Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Благодарим, г-жо Колева за добрите и топли думи, които ни казахте.

Давам думата за приветствие на г-н Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България.

ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ: Уважаема госпожо Председател,

Уважаеми г-н Министър-председател на Република България,

Уважаеми гости,

Уважаеми колеги,

Благодаря за поканата да взема участие във Вашето общо събрание и да поднеса приветствие от името на Съюза на юристите в България.

С разрешението на ръководството на Висшия адвокатски съвет ще си позволя да направя едно малко по-дълго приветствие.

Тези дни трябваше да подготвя едно кратко слово по повод една година от смъртта на колегата Йордан Соколов, Бог да го прости! И се порових из архивите на адвокатурата и попаднах на следните интересни данни.

През 1933 г. страната е имала 6 200 000 души население и 2500 адвокати. На 2480 жители се пада един адвокат.

През 1944 г. – население 6 900 000, 3200 адвокати, 2160 жители на един адвокат.

През 1987 г. – 8 950 000 жители, 1670 адвокати, горе-долу 5358 жители на един адвокат.

В момента каква е ситуацията?

Може би сме някъде около 7 000 000 души, над 13 000 адвокати, простичко казано – около 500 жители на един адвокат.

Защо Ви го казвам? Защото преди 2 години с Висшия адвокатски съвет, Висшия съдебен съвет и Съюза на юристите в България направихме една кръгла маса по проблемите на юридическото образование. Отчетохме много негативни страни на проблема. Понеже обсъждахме и наредбата за критериите, тя е с дълго име, ще го кажа в един момент цялото, кабинетът, който си отиде, в последните месеци направи един проект на цялостна нова наредба, цялото й име е Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право и професионална квалификация, юрист”.

По този проект на наредбата, който така или иначе не беше приет и в момента е в ръцете и на служебния кабинет, ако има желание, нещо да направи, ние с Висшия адвокатски съвет, имам предвид и Съюза на юристите в България, излязохме с много остри бележки.

Какво предложихме?

Всички знаете, че горе-долу годишно завършват около 2000 адвокати, 1500 най-малко нахлуват в адвокатурата. Тоест проблемът с увеличението на числеността на адвокатите няма да намалее, знаете колко много проблеми поражда. Бяхте тръгнали и Вие самите да търсите някакво разрешение по законодателен път, но тук няма депутати от отминалото Народно събрание, по разбираеми причини.

Нашите предложения са много ясни и кратки и се надявам г-н Герджиков, ако има желание, наистина да ни разбере, ние с него по тази тема сме говорили още през 90-те години и когато стана председател на Народното събрание, аз искрено се надявах, че можем нещо да направим, дотолкова, доколкото и чисто законодателно проблемът може да се реши, но той тогава ми каза – пред такава стена съм изправен, че въобще не се замислям да започна да работя по този проблем. Напълно го разбирам. Сега парламентът го няма, само правителството може да реши.

Предлагаме следното.

Имаме 9 правни факултета в момента. Всички те бяха поканени и участваха на кръгла маса и общо взето са съгласни с оценките, които направихме, аз няма да се посвеня да цитирам и думите на проф. Герджиков, който в началото на изказването си на тази кръгла маса каза – „Уважаеми колеги, произвеждаме брак!” Едно към едно бяха казани думите пред всички, почти всички декани на факултети бяха там.

Конкретните ни предложения – и на Висшия адвокатски съвет, и на Съюза на юристите в България.

Много са ни 9-те факултета, всички са наясно с това. Не повече от 5. В правомощията на правителството е, защото се решава със Закона за висшето образование, автономията на вузовете не е пречка за едно такова разрешаване на въпроса.

Лимитиране на приема. В момента се приемат 1000, завършват 2000. Ние едно време, когато учехме, в Софийския университет се приемаха около 200 във всички форми на обучение, завършваха 100. Сами разбирате какво става.

Завишени изисквания по приема на кандидат-студентите. Известен Ви е случаят в Пловдив, поне на мен от медиите, не може да съм сигурен, че точно така е било. Там имаше и срамни неща – „доведи кандидат-студент и получаваш 50 лв.”.

Тоест лимитираме приема на студенти, много строг контрол по отношение на броя на студентите, които завършват. Той може да се осъществява и чрез държавната субсидия. И да се въведат много високи изисквания към преподавателския състав – и като обучение, и като квалификация, и като оценка, защото досега ги няма, за да може наистина накрая да излиза качествен продукт, а не тази некачествена продукция, която в момента излиза от факултетите. Всички ние знаем какви студенти завършват напоследък.

Мисля, че не е толкова трудно това нещо да стане, още повече че наредбата мина обсъждане, беше обсъждана в Министерството на правосъдието в рамките на Съвета по изпълнение на Актуализираната реформа на съдебната власт. Тоест готовият проект с евентуалните промени, които ние предлагаме, ако наистина види бял свят, можем наистина да решим един от проблемите, които в края на краищата касаят много пряко адвокатурата.

И за да не Ви досаждам повече, мисля, че Ви беше интересно това, което казах, в торбичките си имате една хубава книга, която беше представена миналата година от проф. Милко Палангурски на едно прекрасно отбелязване в Деня на адвокатурата в 272-ра аудитория на Софийския университет. Един от неговите изводи, занимавайки се с участието на адвокатите в управлението и политиката на страната от Освобождението до наши дни, е следният, - че винаги, когато в изпълнителната власт и в парламента е имало повече адвокати, управлението е било по-успешно и по-демократично.

На Вас днес Ви предстоят избори и на държавата й предстоят избори, да внимаваме кого избираме.

Желая Ви успех! (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, г-н Славов.

Уважаеми колеги, постъпил е поздравителен адрес от главния инспектор към Висшия съдебен съвет г-жа Теодора Точкова.

„Уважаема г-жо Негенцова,

Уважаеми делегати на общото събрание на адвокатите от цялата страна,

Предстоят Ви два дни на отговорна работа, в които да изберете най-достойните и изявени пред Вас професионалисти за членове на висшите и ръководни органи на адвокатурата в Република България.

Задачата Ви е предизвикателство, тъй като ролята и авторитетът на адвокатурата за утвърждаване на законността в страната нарастват непрестанно. Атестат за отговорната Ви мисия са предоставените с измененията на Конституцията през 2015 г. правомощия Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд на Република България с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Това е и естеството на професията, упражнявана от всеки един адвокат – да осъществява защитата на правата на гражданите. Вярвам, че и занапред усилията Ви, основани на опита, ценните Ви знания и добри практики ще бъдат насочени в тази посока.

Затова позволете ми от свое име и от името на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет да Ви пожелая лични и професионални успехи в бъдещите ви начинания, свързани със законосъобразното упражняване на правата на гражданите.

Спорна и успешна работа на общото събрание!

Главен инспектор, Теодора Точкова”

(Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми колеги, с това приветствията приключиха, но ни предстои едно интересно връчване на награда.

Висшият адвокатски съвет миналата година взе решение и учреди награда на името на адвокат Тодор Бурилков, която ежегодно да се връчва на български адвокати, които са допринесли за развитието на българската адвокатура за издигане на авторитета и престижа й в обществото.

За връчване на първата награда давам думата на председателя на българската адвокатура, или председателя на Висшия адвокатски съвет, както е по закон, адвокат Ралица Негенцова. (Ръкопляскания.)

Заповядайте, госпожо Председател.

РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми колеги, по решение на Висшия адвокатски съвет беше учредена тази награда на името на адвокат Тодор Бурилков. Знаете, че това е председателят на Висшия адвокатски съвет в мандатите 1992-1998 г.

Тази награда е учредена с цел да бъде връчвана на колеги адвокати, които имат значителен принос за развитието на българската адвокатура и издигане името и авторитета й.

Имам честта и удоволствието да връча тази година първата награда на адвокат Даниела Доковска. (Продължителни ръкопляскания.)

Благодаря, колеги, за това, че подкрепяте решението на Висшия адвокатски съвет и номинирането на г-жа Доковска с тази награда. Така че на основание на решение на Висшия адвокатски съвет от 24.02.2017 г., във връзка с решение №2180/18.11.2016 г. Висшият адвокатски съвет награждава адвокат Даниела Стефанова Доковска от Софийската адвокатска колегия с учредената от Висшия адвокатски съвет награда „Адвокат Тодор Бурилков” за цялостна дейност за адвокатурата. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, колеги. Позволете ми да честитя на адвокат Доковска тази награда. Надявам се, че оттук нататък още дълги години тя ще продължава да работи за адвокатурата, за издигане на нейния престиж, за това да бъдат защитавани достойно интересите не само на българските адвокати и на нашите клиенти, на обществото като цяло.

Благодаря Ви.

Честито, колега Доковска!

А това е и самият символ. (Ръкопляскания.)

(Ралица Негенцова връчва грамота и статуетка на Даниела Доковска.)

ДАНИЕЛА ДОКОВСКА: Благодаря Ви, уважаеми колеги!

Трудно ми е да говоря, защото колегата Тодор Бурилков беше мой скъп приятел и колега. Затова, благодаря Ви от сърце! (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: С това официалната част на нашето общо събрание приключи, освен ако няма някои изненади и предложения от залата естествено.

Предстои започване на същинската работа. ако нямате възражения и дадете съгласие, официалните гости, ако имат работа и не могат да останат и да присъстват – да не го приемат като изгонване обаче, покана за напускане, моля да дадем разрешение.

Много благодарим на официалните гости. (Ръкопляскания.)

Продължаваме работата. Давам думата на председателя на Висшия адвокатски съвет г-жа Ралица Негенцова да прочете в резюме отчета за дейността на Висшия адвокатски съвет за 2016 г. надявам се всички да сте запознати с отчета, тъй като той е качен на сайта на Висшия адвокатски съвет достатъчно време преди днешната дата и това вече е традиция за настоящия състав на Висшия адвокатски съвет и считаме, че така сте по-подготвени и ще вземете по-дейно и активно участие в разискванията и ще направите по-добри критични бележки, предложения за усъвършенстване и за нови идеи.

Заповядайте, г-жо Негенцова.

РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми госпожи и господа,

Скъпи колеги,

Приключва мандатът на Висшия адвокатски съвет в настоящия му състав. През тези 4 години се сблъскахме с много трудности. Постигнахме и много успехи, с които се гордеем. Но най-важното е, че независимо от кризата в обществото, успяхме да видим пътищата, по които българската адвокатура ще трябва да търси своето успешно бъдеще.

Верни на създалата се традиция през настоящия мандат тази година, публикувахме отчетния доклад няколко седмици преди общото събрание. Вече сте могли да се запознаете с подробностите от свършената работа, затова днес пред Вас ще представя много съкратен вариант на отчета с цел да има повече време за дискусии. Разбира се, ако възникне някакъв въпрос, не се колебайте ни най-малко да го зададете и ще получите отговор. Няма неудобни въпроси.

Преди да започна с конкретиката, искам да изкажа във Ваше лице благодарност на всички адвокатски съвети от цялата страна, на органите на българската адвокатура и към всички отделни колеги адвокати, с които работихме, за да може да бъде отстоявана свободата, независимостта и самоуправлението на българската адвокатура, както и позициите ни как трябва да бъдат защитавани правата и интересите на гражданите.

По данни на адвокатските съвети, към 1.01.2017 г. адвокатите в България са 13 500. От тях 48% са мъже и 52% жени, като в тази бройка са включени и 566 младши адвокати.

Най-голяма е Софийската адвокатска колегия – с 5753-ма адвокати. На второ място, е Пловдивската адвокатска колегия с 1215 адвокати и на трето място е Варненската адвокатска колегия с 1150 адвокати.

В сравнение с предходната година, броят на адвокатите се е увеличил с 487.

В Единния регистър на чуждестранните адвокати са вписани 78, които са от 15 държави-членки на Европейския съюз.

Утвърждаване на конституционния статут на българската адвокатура.

С шестото допълнение на Конституцията от 2015 г. бе създадена нова, ал. 4 на чл. 150 от Конституцията, която гласи – „Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите”.

Новата функция на Висшия адвокатски съвет е акт на най-високо признание на ролята на адвокатурата в обществото, изпълването със съдържание на която изисква обаче работа не само на Висшия адвокатски съвет. Изисква работа на цялата българска адвокатура.

Въпросът за новите правомощия беше разглеждан на конференция на българската адвокатура, която се проведе във Варна, където проф. Снежана Начева посочи обстойно възможностите за реализация на това правомощие.

Висшият адвокатски съвет създаде Комисията по правни въпроси, която обединява потенциала на адвокати специалисти в отделни области на правото и на редица конституционалисти и експерти юристи.

Адвокатските колегии ни предложиха голяма част от хората, които бяха включени в състава на тази комисия. Комисията разглежда предложенията и становищата не само по конституционни дела, но също така за тълкувателни решения и дава становища по разглеждани законопроекти.

Благодаря на всички, които отделиха от времето си и направиха своите предложения, които Комисията по правни въпроси и Висшият адвокатски съвет разглеждат.

На всички ни е ясно, че законодателят не създава и не работи, за да приеме закони, които да бъдат обявени за противоконституционни. Основното обаче е, че в голяма част от случаите, с които сме сезирани, се касае не до противоконституционност на определени правни норми, а до неправилното приложение на отделни норми в нашето законодателство.

Ето защо Висшият адвокатски съвет със съдействието на всички колеги от Комисията по правни въпроси, където беше необходимо, изпрати до отделните държавни институции, съдилища своето становище за това как правилно следва да бъде прилаган законът.

За жалост, има и случаи, в които се иска обединяване и обявяване на противоконституционност и търсене на празноти в Конституцията или законодателството, без да се отчете обаче наличието на правни норми или решения на Конституционния съд.

Нееднократно, за да не кажа постоянно, сме изтъквали, че българската адвокатура като конституционно закрепена и имаща за цел защита на правата, свободите и законните интереси на гражданите и юридическите лица е неразделна част от съдебната система и без нея не би могло да бъде осъществявана съдебната реформа. Това е било отправната точка на Висшия адвокатски съвет, когато се включи в работата за осъществяване на тази реформа.

Още през 2015 г. Висшият адвокатски съвет даде становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. В това свое становище той изрази ясно вижданията на адвокатурата във връзка с предлаганите промени. Участващите в обсъжданията наши представители в Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система зам.-председателите Юрий Бошнаков и Йордан Цветанов, на работната група - колегите Любомир Денев, Петър Божков, Емил Ядков, изразиха мнение по предлаганите промени и посочиха в какво според тях не биха се били реализирали така предлаганите реформи.

Висшият адвокатски съвет излезе със своя декларация във връзка с предлаганите промени в Закона за съдебната власт. В нея изрично бе посочено, че внесените изменения не решават основните проблеми и не могат да доведат до ефективна защита на правата на гражданите и юридическите лица, както и убедеността ни, че предлаганите изменение и допълнение няма да доведат до прокламираната кардинална реформа на съдебната власт и съдебната система. Напротив, ще задълбочат кризата в тях и проблемите в правораздаването, че ефективната реформа в съдебната власт и постигането на качествено правораздаване не може да бъде постигнато без незабавни адекватни промени в процесуалните закони и свързаните с тях законодателства.