Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет през 2016 г., съдържащ: 1 Отчет на Висшия адвокатски съвет за дейността през 2016 г., докладва председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова

Много въпроси има, на които бих могъл да се спра, но другото – съдебната реформа. Съдебна реформа без адвокатурата не може да стане. И аз като представител на Съюза на юристите в България на едно от заседанията на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет предложих в атестационните комисии при кадровото израстване на магистрати в комисиите да се представя становище на съответния адвокатски съвет. И представете си, съдиите, които участваха, включително и членове на Висшия съдебен съвет, и представителите на съдийските неправителствени организации подкрепиха тази идея. Обаче ние пак си останахме пасивни. А си знаем открай време, че името на съдията се гради от адвокатите и прокурорите, името на адвоката се гради от съдии и прокурори и т. н.

Допуснахме едно тотално капсулиране на съдебната система. Тя стана практически безконтролна. И пак ще цитирам, за „н”-ти път, това, което Моше Алони, председателят на Тел Авивския адвокатски съвет каза: „Там, където адвокатурата като институция е слаба, там съдът безчинства.” Виждаме го – нагледен урок.

Това, което в момента произвежда нашата съдебна система, е под всякаква критика! Не, то е тотално зле! Къде реагираме ние, когато влизат тълкувателни решения по въпроси, по които нашите професори в университета щяха с бойни шутове да ни изритат и никога през живота си да не можем да вземем този изпит повече? Но това незнание някой го превръща вече в практика на съдилищата, които променят закона на 180 градуса. Това отношение и тази невъзможност ние да си гледаме работата, защото докато започнем едно дело и то докато свърши, ВКС - било с тълкувателни решения, било с решения по чл. 290, обърне всичко наопаки. И ние нямаме никаква обществена реакция! Никаква организирана реакция. Ние не си намерихме мястото, това, че председателят на Висшия адвокатски съвет, включително и по разписания протокол на държавата, е на едно ниво с тримата големи в съдебната система, той е четвъртият голям в съдебната власт.

И ние там трябва да говорим като равни. И тези безумици, които стават с 10-годишния вече нов ГПК. Приканвам всички колеги за активно участие, ние ще организираме някъде през април и сме приготвили на уебсайта на Съюза на юристите, може да видите, тезиси - Позитиви и негативи на ГПК 2007 г. Защото това не може да продължи така и ние не може да бъдем пасивни.

Не искам повече да отегчавам Вашето внимание, колеги. Може би различни бяха причините, за да не се достигне до тези цели. Но без добра медийна политика, без натиск от страна на Висшия адвокатски съвет към институциите, няма да стане никаква промяна. Включително и този натиск обаче трябва да е подплатен и с наша добра дисциплинарна политика. Правим изменение на Закона за адвокатурата, но никой не обръща внимание, едва сега се разгърмя около няколко скандални случая, че за една година не може да се наложи дисциплинарно наказание. Затова, особено за тези, тежките провинения, защото за неплатен членски внос е лесно.

С ясното съзнание, че тези неща могат и трябва да се поправят, и могат да се направят, все още не съм решил да оттегля кандидатурата си за член на Висшия адвокатски съвет, защото смятам, че хората в тази зала искат наистина да се върви в тези посоки, за които говорим.

Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Благодаря на колегата Герон.

Давам думата на колегата Атанас Железчев от София.

АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми колеги, аз съм в тази зала по право като член на Висшия адвокатски съвет, не съм делегат.

Не знам каква част от Вас са били на предходните годишни събрания и с риск да чуете нещо повторно за онези, които сте били, аз ще поставя отново на Вашето внимание някои въпроси, които засягат нашата адвокатура.

Седемнадесет години съм бил само юрисконсулт, по независещи от мен причини. Сега съм адвокат в продължение на 25 години. За първи път бях избран в ръководството на българската адвокатура. И когато започнах работа във Висшия адвокатски съвет, разбрах какви огромни възможности има българската адвокатура да работи за усъвършенстване на законодателството, да работи за демокрацията в нашето общество. И още в първите заседания предложих Висшият адвокатски съвет да излъчи група, която да започне работа по изготвяне на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията в главата „Съдебна власт”, по Закона за съдебната власт и други закони, които считаме, че трябва да бъдат променени.

Моето предложение беше прието, но в продължение на 4 години нищо не беше направено от Висшия адвокатски съвет. И след две години, когато започнаха да валят при нас предложенията за промени в Конституцията, Законът за съдебната власт и други закони, ние бяхме неподготвени. И ние трябваше на крак да вземаме становища, кога добре обмислени, кога необмислени, и така ние пропуснахме един голям шанс да бъдем водещите в промените на съдебната система, защото няма по-добри познавачи на всички недъзи на съдебната система от нас, адвокатите, защото ние заставаме от двете страни на банката.

И въпреки това, аз настоявах да бъдат взети някакви мерки, дори нашите представители, които участваха в различните комисии, да информират Висшия адвокатски съвет за позициите, които застъпват, защото ние невинаги имахме информация какви въпроси се обсъждат, какво е становището на нашите представители.

Така че ние пропуснахме тези възможности.

Единствената законодателна инициатива, която предприехме, в смисъл изработване на законопроект, това беше Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Но инициативата не беше на Висшия адвокатски съвет, инициативата беше на колеги от провинцията и те го изработиха този законопроект. След това се явиха доста критици, включително и последните дни членове на Висшия адвокатски съвет да твърдят, че това е едно недоносче. А къде бяха те, когато се обсъждаше този законопроект и в различните комисии в страната, и във Висшия адвокатски съвет, да направят своите критични бележки?

Така че ние пропуснахме големи възможности.

Другият въпрос, който искам да поставя на Вашето внимание, и съм го поставял неведнъж, и ще го поставям дотогава, докогато имам възможност да го поставям, е въпросът за прозрачност в работата на Висшия адвокатски съвет. Вие избирате членове на Висшия адвокатски съвет, но нямате представа как работят, какви тези застъпват и какви решения се вземат от Висшия адвокатски съвет. Аз съм правил предложения да бъдат публикувани протоколите на Висшия адвокатски съвет на сайта на Висшия адвокатски съвет. Но, разбира се, ако има и друга форма, по-добра от тази, нямам нищо против да бъде възприета и друга форма. Но Вие трябва да знаете какви решения се вземат и Вашите избраници каква позиция заемат по един или по друг въпрос. И затова отново днес правя това предложение да се вземе решение за публичност, в кръга на допустимото, за работата на Висшия адвокатски съвет.

Във Висшия адвокатски съвет заварих една много ненормална обстановка. Знаете, има създадена Фондация „Кръстю Цончев” с училище за подготовка на адвокати. Никой не знае… - не се изразих точно. Не всички членове на Висшия адвокатски съвет знаят как работи тази фондация, кой избира и по какъв критерий се избират лекторите, по какъв критерий се определят хонорарите на лекторите и какви хонорари са получили лекторите. А това са пари от нашия членски внос и ние трябва да знаем как се изразходват тези средства и на какви принципи. Дори Висшият съдебен съвет публикува в медиите хонорара, който получава всеки един член на Висшия адвокатски съвет за работа в различни проекти – 40 лв. на час. Ние нямаме представа.

Моята настойчивост по този въпрос се засили от обстоятелството, че ние, няколко души адвокати от Софийската адвокатска колегия, имахме възможност да се срещнем с батонието на Парижката адвокатура, който ни съобщи, че лекторите в техните адвокатски училища работят про боно, никой не получава хонорари за лекциите. (Ръкопляскания.) А членовете на нашия Управителен съвет – там пък е пълна мъгла за нас за изразходване на тези средства, какви хонорари получават, как ги получават, за какво ги получават.

Няколко пъти поставих въпроса Управителния съвет да изнесе информация пред Висшия адвокатски съвет по тези въпроси. Категорично беше отказано изнасяне на такава информация. Аз мисля, че след като Висшият адвокатски съвет отделя толкова огромни суми, по неколкостотин хиляди лева за тази дейност, ние трябва да знаем кой как изразходва тези средства.

Заварихме и една порочна практика - членовете на Висшия адвокатски съвет един друг да се предлагат за членове едновременно и в Управителния съвет на Фондацията. Ами, тези, които отпускат парите, после ще участват и в разпределението на тези пари! Слава Богу, сега в предложенията за членове на Висшия адвокатски съвет не виждам членове, които са в Управителния съвет на Фондацията. Но така или иначе, трябва да бъде взето решение и по този въпрос за в бъдеще да не се допускат такива неща.

Колегата, който се изказа, Стаменов, засегна въпроса за протеста на Благоевградската адвокатура.

Колеги, ние бяхме няколко човека, той спомена имената, които бяхме за подкрепа на Благоевградската адвокатура. Ние осъзнавахме, че не всичко, което е написано там, в тяхната петиция, е издържано, но като форма на протест, като един сигнал, че трябва да отстояваме нашите права, беше добре. И тази наша позиция се потвърди от поведението на Софийския районен съд. Вие видяхте, че лично председателят на Софийския районен съд организира протеста и го оглави против Висшия съдебен съвет. Това показва, че ние трябва да преминем и към други форми на работа, а не както се придържа тесният кръг от ръководството на Висшия адвокатски съвет за така наречената тиха дипломация. Тихата дипломация невинаги дава резултат. (Частични ръкопляскания.)

Колегата засегна въпроса за отсъствието на представители на Висшия съдебен съвет и на прокуратурата, на съда.

Колеги, не е голяма чест, когато те бъдат тук. Вие много добре знаете какво е тяхното отношение към нас. И въпросът, който беше засегнат, аз съм го казал и по друг повод – по време на най-мрачните режими в българската история разпоредбата за уважение на адвоката не беше премахната и се намери един прокурор, който да предложи тази…

Затова, когато заставам пред Вас и говоря по тези въпроси, аз не го правя за себе си, аз го правя заради българската адвокатура. Аз вече съм на финала на своята адвокатска кариера. След няколко месеца започвам 80-годишна възраст. (Ръкопляскания.) Но не искам да се примирявате, както аз не се примирявам, защото това е в името на доброто на българската адвокатура!

И само няколко думи, понеже говорих за работата на Висшия адвокатски съвет. Щях да пропусна нещо. Много неща не стават достояние до нас, всички членове на Висшия адвокатски съвет. Във вчерашното заседание на Висшия адвокатски съвет зам.-председателят Йордан Цветанов подхвърли няколко реплики на главния секретар, от които разбираме, че има нещо там гнило, както казват, в Дания. Но едва сега, в края на мандата си го казва. Защо? И конкретно не каза тези неща.

И две думи за работата на председателя на Висшия адвокатски съвет.

Уважаеми колеги, г-жа Негенцова е прекрасен човек, добър човек, няма да обиди никого, поне в мое присъствие не съм бил свидетел. Отзивчива е. Но на нас ни трябва борбена натура на тази адвокатура, която е най-борбената структура в българската система. (Частични ръкопляскания.)

Затова и може да бъде посочен за пример един от предходните председатели на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски! Да, на нас ни трябват хора, които да воюват, да отстояват позиции, а не да се ръководят от тихата дипломация.

Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: След изказването на колегата Железчев каня да се изкаже колегата Любомир Владикин от София.

От 48,48

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: След изказването на колегата Железчев, каня да се изкаже колегата Любомир Владикин от София.

ЛЮБОМИР ВЛАДИКИН: Уважаема госпожо Председател,

Уважаеми членове на висшите органи на адвокатурата,

Скъпи приятели,

Уважаеми делегати,

Добре дошли на годишното общо събрание на делегатите.

Имаме две важни задачи.

Първата важна задача е да изберем висши органи на адвокатурата. Досега, с малки изключения, нито един от кандидатите за членове на висши органи на адвокатурата не се е представил, не е изложил своя платформа, не е казал защо иска да се кандидатира и да участва в органите, какво мисли да прави и какво съответно ние, обикновените адвокати, ще получим от цялостната дейност на висшите органи на адвокатурата.

Затова считам, тъй като аз повече от половината от кандидатите не ги познавам, всеки един следва да застане пред нас и да отговори на тези въпроси – защо се кандидатира и какво мисли да прави през останалите 4 години. Защото, ако това не се случи, ще гласуваме чисто формално, на базата на това, че някой колега ни е казал – това е правилният човек, който ние дори и не познаваме. Единствено колегата Борислав Вълчев и колегата Иван Чолаков са изложили свои платформи. Ами колеги, как искаме да гласуваме за висши органи на адвокатурата, без да познаваме съответните хора, без да знаем кои са те и какво ще направят те за българската адвокатура?

Това исках да Ви кажа и да благодаря на председателя на Висшия адвокатски съвет, на неговите членове за отчета, който са направили. Тези хора положиха свои усилия, включително и за днешното събрание, това са им възможностите, но аз считам, че сред кандидатите има хора, които ще положат още повече усилия за това да няма критика към висшите органи на адвокатурата след 4 години.

Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Благодаря на колегата Владикин.

Давам думата на колегата Валя Гигова от София.

ВАЛЯ ГИГОВА: Добър ден, колеги!

Не бях планирала да се изказвам, но понеже чух грозни думи и освен основателна критика изключително много неверни неща, поне тези, които аз зная, реших да направя това. А Вие знаете, че аз досега не съм била член на Висшия адвокатски съвет, но в рамките на Методическия кабинет, който се занимава с дейността по становища по законодателства, становища по конституционни дела и становища по тълкувателни дела работя заедно с колегата Денев, който е на първия ред, познавате го всички, той се занимава с търговско право и търговски процес.

Първо, искам да отговоря на тези неверни неща, защото в Методическия съвет на Висшия адвокатски съвет се извършва една огромна по вид и обем дейност, която Вие не виждате, а виждате само като резултат в становища по различни дела. В тази дейност участват изключително много известни адвокати, Ваши колеги, които уважавате, колегата Кина Чутуркова си тръгна преди малко, но тя е един от хората, които имат огромни заслуги за това. Исках да спомена нейното име, колегата Евгения Дашина, която днес я няма.

Но колеги, искам да обясня нещо, което помоему се случи с капсулирането на адвокатурата и е изключително опасно. Ние тръгнахме да променяме устройствения закон с претенцията, че не само правим устройствен закон, а гарантираме на адвокатурата работа. Гарантиране на работа на адвокатурата става с изменение на процесуални закони, не с изменение на устройствен закон. Ние концентрирахме вниманието върху този закон и сгрешихме, защото всички скочиха срещу нас.

Ние трябва да променим ГПК основно в две направления.

Нещата, които ни пречат да работим, кои са?

Неправилното разбиране на ВКС, че решенията по чл. 290 са задължителна практика. Това трябва да стане само по законодателен път, както знаете, защото няма как да убедим Върховния касационен съд да отмени своето неправилно тълкувателно решение – чл. 280 в този си вид. Той трябва задължително да отпадне, защото ограничава достъпа до защита на триинстанционно производство, или поне в този си вид, в който той не може да съществува, тъй като достъпът до касационен контрол е въпрос на субективната преценка на съдията, който трябва да направи преценка дали този адвокат, който е формулирал въпроса, го е формулирал както съдията мисли, че трябва да се случи.

Другото изменение, което трябва да направим в ГПК и трябва да се борим за това.

Какво се случи?

Когато се приемаше Законът за нотариусите, сега се казва - и за нотариалната дейност, беше дадена възможност на нотариусите да пишат актове и да дават консултации съвършено неправилно. Това трябва да променим, защото не може орган, натоварен с публична власт, какъвто е нотариусът и частният съдебен изпълнител, да му бъде възлагано от страните да извършва друга дейност. Ето тази друга дейност се конкурира с нас и повтаря нашата дейност. Това трябва да се промени. Не като прави адвокатът заверки, защото заверките няма да донесат бизнес на адвоката. Това е бизнес, когато се прави от 600 души, но от 13 хиляди не е бизнес.

Авторитет и чест се създава не когато го запишем в закона, а когато с ежедневните си действия и поведение в съда заслужим уважението на съда, уважението на останалите си колеги от юридическите професии и уважението на обществото. Това трябва да бъде целта занапред по мое дълбоко убеждение и това е моята представа за развитие на нещата. Не може да търчат членовете на Висшия адвокатски съвет по всички медии или председателят. Ние имаме многохилядна армия от 13 хиляди посланици за ценността на адвокатската професия. Ние говорим за чест, достойнство, справедливост и истина, а не искаме пред нас да си признаем истините.

Ние трябва да променим нашето виждане за адвокатурата, за дейността на всеки един от нас, защото Висшият адвокатски съвет е лице безспорно на адвокатурата, но лице на адвокатурата е всеки един адвокат. И каквото сте Вие и аз във всеки един процес или консултации с клиента, това ще е мнението на обществото за нас. (Ръкопляскания.)

Някога в древна Атина всяка година са назначавани по 10 адвокати, най-известните в общността, които са работили про боно, защото това са били онези 10 най-изтъкнати представители, сменяни мандатно, разбира се, които са задавали ценностите на тази професия и са се грижили за справедливостта на атинското обществото.

Не знам дали знаете думата „хонорар”, на който толкова много държим. Тя идва от латинското понятие „хонор“, което значи чест, защото в онези времена, в които честта, достойнството и справедливостта са били издигнати на пиедестала на изкуството, тъй като правото е било част от изкуството в древен Рим, на адвокатите не се е плащало с пари, на тях им се е плащало с чест. Но тази чест и почестите, които са получавали, защитавайки своите клиенти и правейки добрини на обществото, им е давала възможност да живеят добре. Нека се научим да живеем добре, с чест! (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Благодаря на колегата Гигова.

Давам думата на колегата Петър Божков от София.

ПЕТЪР БОЖКОВ: Уважаеми колеги, аз благодаря на колегата Гигова, която направи едно мащабно изказване. Няма да Ви отнемам време, провокиран бях и нямаше да вземам думата, но бях провокиран от Любо, който поиска кандидатите действително да кажат няколко думи. Ноторен е фактът, че когато участваш в някакви представителни органи, хората, които представляваш, обикновено не оценяват това, което вършиш. И тези, които дойдат след това, и те също ще бъдат обект на недоволство, защото никога не може да бъде покрит интересът на всички. То е въпрос на баланс, на преценка.

Аз бях резервен, иначе казано, безгласен член на Висшия адвокатски съвет в този мандат, и когато почнах да посещавам заседанията, бях удивен от ниския капацитет, к.п.д.-то беше изключително ниско. Синдромът на пледирането доминираше в работата на Съвета и това постепенно започна да се тушира. Много ми е трудно да кажа точно какво бих препоръчал на бъдещите членове, но може би това е едно съчетание между конструктивност и позитивност, защото голяма част от времето на Съвета беше посвещавано на липсата на конструктивност на изказващия се или липсата на правилен подход, по който да го направи.

Имам едно екзотично предложение, моля да го помислите. В туристическия бизнес има един форум „Trip adviser“, в който туристите изказват мнения за хотелите, където са били. Неподценявайки медиите и интернет пространството, аз считам, че един от възможните варианти да започнем отсяване на плявата, която, за съжаление, се е появила при нас, е да използваме някаква такава форма, която колкото по-популярна стане, толкова по-ефективна ще бъде, в която нашите клиенти да оценяват това, което се е случило като ефект от нашия труд. Така според мен бихме могли да сложим началото на едно прочистване. Поне аз не си представям друг начин.

Нямам леви убеждения, но се връщам в 80-те години с една носталгия, когато ние бяхме едно общество, когато си позволихме на едно общо събрание като това да демонстрираме воля и избрахме наш представител, който да оглави адвокатурата, а не наложения ни по изкуствен ред.

Няма да Ви отнемам повече време, аз съм трето поколение адвокат и аз съм съпричастен на гилдията.

Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Благодаря на колегата Петър Божков. Давам думата на колегата Албена Пискова от Пловдив.

АЛБЕНА ПИСКОВА: Колеги, аз съм радетел за утвърждаване авторитета, честта и престижа на адвокатската професия на българската адвокатура, непримирима съм към нелоялната конкуренция. Но всичко това ние бихме могли да постигнем само ако сме единни. Страхувам се, че посланието, което ще оставим на младите колеги, които идват след нас и ще бъдат силата на българската адвокатура при следващите поколения, не трябва да бъде разделение. Вече го казах на колегите от Пловдив – когато има разделение, личната отговорност се размива, а справедливостта изчезва. Не можем да претендираме за уважение на обществото такова, каквото ни се повелява по закон, ако ние вътре, помежду си не се уважаваме, и на тези млади хора, голяма част от които в момента са в залата и които утре ще дойдат след нас.

Ние не трябва да заравяме добрите практики и достижения, които има българската адвокатура в архива, а да им покажем как трябва да ги надграждаме. Пътищата към единственото са два.

Единият е всички ние нагоре, към него, или той надолу, към нас. Но аз мисля, че само единият път може да бъде извървян групово.

Цената на Вашия евентуален избор в моята кандидатура е отговорността, която аз имам смелостта да поема. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Благодаря на колегата Пискова. Давам думата на колегата Нели Виодорова от София.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Добър ден и здравейте, колеги!

Нямах намерение да се изказвам, действително и аз като колегата ми Петър Божков, познавате ни, и двамата досега бяхме, и все още сме резервни членове на Висшия адвокатски съвет и сме провокирани от изказването на колегата Любомир Владикин за тези, които случайно евентуално не ни знаят. Аз съм вече от 26 години адвокат, адвокат съм от Софийската адвокатска колегия, адвокат съм от кариерата, само с такава правна дейност съм се занимавала.

Искам да Ви кажа, че тези хора, които са се кандидатирали да работят във висшите органи на адвокатурата, трябва да знаят, че трябва да работят там освен с ум и сърце, а и че трябва да отделят изключително много от личното и професионалното си време, защото тази работа е много тежка. За този мандат, който вече измина, и аз, и колегата ми Божков сме се занимавали с абсолютно всичко с каквото са правели и колегите, които са основни членове на Висшия адвокатски съвет.

Искам да ви кажа колко много време отнема работата с изпитите в Министерството на правосъдието. Там с колегата Петър Зафиров сме се явявали повече от 25-26 пъти досега. Много работа отнема занимаването по дисциплинарни преписки. Изключително много внимание отнема работата с участието като обвинители по дисциплинарни обвинения и дела в съответните колегии.

Отделно от това много време изисква и процесуалното представителство. Продължавам, и следващата, и по-следващата седмица отново ще има дела, по които ще представлявам и се надявам да спечелим от името на Висшия адвокатски съвет срещу заведените от нас дела.

Няма да Ви отегчавам, колегата Валя Гигова преди мен, като един възпитаник на класическата гимназия, аз съм първият от тях, Ви каза какво значи почит и уважение. Аз само искам да Ви кажа, Вие всички знаете какво значи адвокат – ад воку – викам при някого, защитавам го. Затова Ви моля, когато гласувате, да изберете тези хора кандидати, които смятат, че могат да защитят Вашите, моите и на всички нас права.