Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет през 2016 г., съдържащ: 1 Отчет на Висшия адвокатски съвет за дейността през 2016 г., докладва председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова

РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми колеги,…

Нещо искате ли, колега?

ДЕЛЕГАТ: Да, исках да попитам дали имаме право на въпроси към кандидатите или няма да има?

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Уважаеми колеги, както беше съобщено, кандидатите за председател на Висшия адвокатски съвет накратко ще споменат пред Вас какви са основните акценти в тяхната дейност. Вие ще имате възможност и след като приключим тази част, да им зададете въпроси, ако имате такива, които бихте искали да уточните. Но тъй като не е възможно, с оглед краткото време, с което разполагаме, само в два дни да се проведе събранието, няма как всеки един от кандидатите да даде обстойни отговори на това, което бихте искали да го попитате. Нека да им дадем възможност да кажат накратко своите тези.

Колега Доковска, кажете.

ДАНИЕЛА ДОКОВСКА: Аз имам едно предложение, което бих искала да предложа на вниманието на колегите.

Аз предлагам да се изслушат кандидатите, които, надявам се в разумно време ще представят платформите си, и да не провеждаме дебати.

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Точно такова е намерението ни, да.

ДАНИЕЛА ДОКОВСКА: Всеки ще даде гласа си след малко, но Ви моля да изслушаме само платформите. Да не се провеждат дебати и без въпроси.

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Точно така, няма да има дебати и въпроси.

ДАНИЕЛА ДОКОВСКА: Това, което смятат за важно, те ще го кажат.

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Въпросите ще бъдат зададени след като приключи тази част, извън зала, ако някой желае нещо, да го обсъжда с кандидатите, в частен разговор.

ДАНИЕЛА ДОКОВСКА: Всеки ще даде гласа си според своето убеждение.

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Разбира се, точно така.

Благодаря.

Моля Ви вече да не прекъсваме нашите кандидати, да се отнесем с уважение към тяхната работа.

РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми колеги, мнозина биха определили кандидатирането ми за втори мандат като председател на Висшия адвокатски съвет като сериозна преднина пред останалите кандидати. Това, разбира се, е вярно, но само отчасти. Имам преднината на опита от този мандат, който беше нелек, мандат, в който освен сблъсък на идеи, имаше и конфронтация - конфронтация в обществото, конфронтация между отделните правни професии, конфронтация в колегии, конфронтация и в самия Висш адвокатски съвет.

Бих казала, че за тези 4 години, благодарение на всичките тези действия, успях да натрупам опита, успях да стана по-силна и, надявам се, по-мъдра, което ми даде и възможността да мога да отделям същественото от несъщественото.

Преимуществото на този мандат е, че имах възможността да обменя мнения и мисли и да изкристализират идеите, които са за доброто на българската адвокатура и как да бъдат решени проблемите. Разбира се, това преимущество, което на пръв поглед изглежда важно, показва, че наред с плюсовете има и минуси. Минуси, тъй като председателят неминуемо фокусира в себе си и негативите от недостатъчно конструктивната работа в неговия екип, Адвокатския съвет, както и недостатъчно реализираните очаквания на адвокатската общност.

Ето затова, преди да изложа пред Вас позициите, които имам за проблемите в адвокатурата и решаването на тези проблеми, искам да отправя един призив към всички Вас, колеги делегати на това общо събрание, изберете със своя вот високоотговорни професионалисти, високоотговорни колеги адвокати, защото искаме да имаме всички, не само председателят, а цялата адвокатура, един съвет от хора, които да работят като екип за интересите, благото на адвокатурата и за интересите на цялото общество. Екип от колеги, които да са в състояние да работят с общи идеи, да могат да загърбят лични, корпоративни, политически и всякакви други пристрастия. Ето защо председателят не може да работи сам, председателят може да работи с всички тези хора.

А сега искам да обърна внимание на това, и то в съвсем съкратен вариант, какви са моите виждания за решаване на проблемите в адвокатурата и какво трябва да се направи за утвърждаване престижа на българската адвокатура.

Винаги съм се борила и ще продължа да се боря за единството на българската адвокатура. Единство на поколенията. Единство на адвокатите в отделната колегия. Единство на отделните адвокатски колегии в страната. Защото само по този начин бихме могли да отстояваме престижа на българската адвокатура, да утвърждаваме истинските ценности на професията адвокат, а именно компетентност, почтеност и независимост, да утвърждаваме това, за което българската адвокатура е призвана, а именно върховенството на правото. Защото отстояването върховенството на правото означава единство, отново на адвокатурата, единство в работата за съдебна реформа. Каква е тази съдебна реформа, какво искаме от нея, какво разбираме под върховенство на правото. Всеки говори „върховенство на закона”. Не законът, върховенство на правото, при което да имаме точно прилагане на закона, предвидимост на съдебния процес и справедливост на съдебния процес. Разбира се, това може да стане само и единствено с промени в процесуалните закони, в промени на нормативната уредба, за да може основните наши подкрепящи - това са нашите клиенти - да направят преценка на нашата работа, защото те са тези, които дават тази преценка.

Третото мое виждане като платформа за работа на цялата адвокатура. Аз не разделям адвокатурата на Висш адвокатски съвет, на адвокатски колегии и на отделни адвокати. Работата на цялата адвокатура е за преодоляване на нелоялната конкуренция. Искам да Ви кажа, че този въпрос се поставя при избора на всяко едно ръководство, независимо дали то ще бъде по места или ще бъде Висшият адвокатски съвет.

Неведнъж съм изтъквала, че адвокатите не желаят чужда работа, адвокатите имат достатъчно своя работа. Но тя в момента се намира в лица, които нямат нито нужните знания, нито нужната квалификация и които подхождат безотговорно. Много от гражданите не знаят, когато се обръщат за правна помощ, лицето, което е срещу тях, дали въобще е адвокат. Но ние започнахме, макар и бавно, макар и трудно, настоящият Висш адвокатски съвет има своя концепция за работата за предотвратяване на нелоялната конкуренция или на бракониерите. Но това е дейност на цялата адвокатура, не на отделния адвокат. И нито един адвокатски съвет, нито един адвокат не може да се бори самостоятелно. Ако не е единна битката ни, ще завладяват наши територии. Ако е единна битката ни, ние ще завладяваме чужди територии.

Така че, ако Вие ми гласувате доверие още един мандат, ще работя за защита на адвокатурата от различни форми на незаконно посредничество. Знаете, че все по-често може да се намерят най-различни писания в интернет, най-различни предложения. Посредничество между адвокат и клиент не е необходимо, тук единственото посредничество е доверието на клиента към неговия адвокат. Ето защо ние трябва задължително да видим, да се съобразим с новите неща в живота, с новите информационни технологии, да вземем чуждия опит, да видим можем ли да почерпим опита на френската адвокатура със създаване на наша, собствена платформа, в която платформа ние да сме тези, които да се рекламираме, ние да сме тези, които да показваме какво можем и да не се ползва какъвто и да било опит на чужди лица, злонамерени, за да могат да се бъркат в отношенията адвокат и клиент.

Следващата точка, по която бих работила, ако Вие ме изберете, това е квалификационната дейност. Квалификационната дейност винаги е била основен жалон в работата на всеки един адвокатски съвет и на Висшия адвокатски съвет като цяло. При динамиката на нашето законодателство, при навлизането на всички европейски норми, които трябва да бъдат прилагани, трябва да се работи за това да има възможности и интереси на всички адвокати, независимо от възраст, независимо от това откъде са, да имат интереса да ходят да се обучават. Не насила да бъдат карани, не да бъдат задължавани и да се търси отговорност за това, че не са изпълнили четирите си часа, които са необходими за обучение, а те самите да търсят това, за което всички милеем. Да могат да повишават квалификацията си, по този начин да дават такива правни съвети, консултации, защита на своите клиенти, така че по този начин да се издигне авторитетът на българския гражданин, на българския адвокат в обществото.

Що се отнася до комуникацията и комуникационната система – да, необходима е такава комуникационна система. И аз считам, че тя трябва да бъде в две направления. Едното направление – информация между отделните адвокатски съвети с Висшия адвокатски съвет, и на второ място – на Висшия адвокатски съвет с обществото, тази комуникация, която се осъществява с медиите. Имаме какво още да дадем и какво още да искаме.

По отношение на Закона за промени в Закона за адвокатурата. Да, за четирите години ние извървяхме един нелек път – път, който започна от отделните колегии, път, който продължи нелесно, може би не по най-добрия начин, но ние натрупахме изключителен опит, изкристализираха идеите. Стигна се дотам, че ние самите се убедихме в правотата или неправотата на някои от нашите предложения и след като сме вървели 4 години, след като всички сме се убедили, че трябва да има промени в Закона за адвокатурата и то не само промените, които ние предложихме преди 2 години, а промени, които сега и в последно време се убеждаваме, че трябва да бъдат направени, не трябва да се отказваме от това, което сме направили.

Мисля, че следва да внесем нови промени, които да бъдат разгледани от Народното събрание, нови промени, които обаче трябва да бъдат обсъдени с останалите професии, с нашите опоненти, защото те самите с това, че спореха с нас, дадоха доводи, с които ние можем да оборим техните становища и да им покажем тяхната неправота.

И не на последно място по значение, считам, че Висшият адвокатски съвет трябва да работи за адвокатурата и нейното достойно място. Но още веднъж ще кажа, не може да има достойно място на адвокатурата само с представянето на Висшия адвокатски съвет или на председателя на Висшия адвокатски съвет. Достойното място на адвокатурата се получава с работата на всеки един адвокат, работа за това да се бори за справедливост на процеса, да бъде изключително добре подготвен, да представя своите знания и опит на такова ниво, че самият съд да търси на всяка цена нашето мнение при решаването на делата.

Уважаеми колеги, при встъпването си като председател в първия мандат, преди 4 години, заявих нещо, което искам и сега да напомня. На пръв поглед, а и колегата Железчев го каза, така съм спокоен и комуникативен човек. Но голяма част от Вас се увериха, че когато се касае до отстояване интересите на адвокатурата, поемам нещата с хъс, с ентусиазъм, с всякакви доводи, за да може да бъде увенчано това, което се търси, с успех.

Ако Вие ми гласувате доверие, поемам отговорността да направя всичко възможно българската адвокатура да участва в обществения дебат по начин, по който да бъде адекватен и да бъде чута. Защото, за да може да има авторитет в обществото, трябва да има силна и единна адвокатура. Тя може да бъде единственият сериозен опонент на всяка власт и на всяко противопоставяне - 13 500 души ни най-малко не са тези, чието мнение не трябва да бъде чуто.

И преди да завърша, искам да кажа, че моето верую, което съм споделяла през целия мандат, е, че председателят на Висшия адвокатски съвет е един от Вас. Той е пръв сред равни, но най-вече пръв по отговорност.

Ето защо, колеги, още веднъж искам да Ви призова да дадете своя вот и да бъдат избрани тези членове в органите на адвокатурата, които биха защитавали интересите и които биха работили в екип единствено за утвърждаване авторитета на българската адвокатура, така че ние да носим името адвокат и да говорим за адвокатурата с гордост и достойнство.

Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Благодаря, колега Негенцова.

Давам думата на колегата Емил Рангелов.

ЕМИЛ РАНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, казвам се Емил Николов Рангелов. Ужасно съжалявам, че го няма Траян Марковски сред нас, защото ако той беше тук, би казал: несменяем и пожизнен председател на Разградската адвокатска колегия. Аз съм адвокат, седем мандата председател. Има ли някой 6? Няма.

Знам усмивките Ви (весело оживление) и си спомням, че един вицепремиер беше казал, лека му пръст: „Егати държавата, на която аз съм вицепремиер!” Знам, че и Вие в момента с насмешка казвате -„егати, този председател, където са го изтърпели 7 мандата”!

Затова аз съм длъжен да Ви кажа за Разградската адвокатска колегия и каква е мотивацията ми.

Един каза „аз се кандидатирах”. Какво по-достойно от това човек да дойде пред Вас и да Ви каже: мен не ме предложиха, а аз се кандидатирах? Аз заставам с лице и, както казват в Трънския край, че „за всяка работа се сакат две неща – сака се лице, сурат, и д…”, другото го приключвам и изключвам. (Весело оживление.)

Уважаеми колеги, когато говорите за Адвокатска колегия – Разград…, всъщност искам само две думи да Ви кажа.

Първо, недейте да смятате, че аз се правя на интересен, защото жена ми не ме взима насериозно, а още по-малко на китаец, защото китайците вече станаха много. Всички, които ме познават, знаят, че това, което мисля, винаги съм го говорил. За Разградска адвокатска колегия ще започнете с насмешка да говорите: „Абе, къде беше тя?”

Това е първата колегия, която в далечната 1993 г. си позволи лукса да гласуваме една студентска стипендия. Благодарение на тази стипендия, където на общо събрание се гласува, едно момиче от Русе успя, при разведени родители, да завърши и да се дипломира.

Разградската адвокатска колегия – това е колегията, в която, ако направите справка във Финансовия отдел, ще видите, че се издължава всяка година, месец, 5 декември, всички са издължени. В Разградската адвокатска колегия от 25 години никога не е имало оспорване на избор нито на председател, нито на съвет.

Отново в момента ще си кажете: каква е тази колегия?

Тази колегия е образцова, защото всички адвокати в колегията имаме сключена една уния. Унията е една: ще бъде преследван и наказван адвокат, когато не плати членски внос, и адвокат, който в момента ще се противопостави срещу другите адвокати. Това ние не сме го допускали.

Ние сме малка колегия, но искам да Ви попитам, кажете в коя, освен в Софийската адвокатска колегия, Вие имате професор, който е кандидат именно в другите колегии, освен Софийската? Нямате. При нас е професор Дончо Хрусанов, той е вписан там, попитайте го защо е вписан.

Бих желал да започна по средата, защото ако започна експозето си открая, предполагам, че ще бъда освиркат още в самото начало.

Уважаеми колеги, предлагам Ви един регламент по отношение на мен. Ако Вие не сте съгласни с всичко това, което сега синтезирано ще се опитам да Ви кажа, Вие да ме прекъснете с усмивка, няма да се обидя. По този начин няма да инквизирам себе си, нито Вас.

Уважаеми колеги, когато застане човек пред Вас и иска Вашия вот и Вашето доверие, трябва да отговори кой е. Не „Кой?”, където непрекъснато го задават и министър-председател, и политици. За онзи „Кой” ние вече го знаем. Питате кой застава до Вас?

Някои Ви пеят една песен, в която Ви казват „не е важно какво Ви се говори, а кой Ви говори”. Аз Ви казвам, важно е не само кой Ви говори, но и какво Ви се говори от трибуната. Затова искам да Ви кажа само няколко думи.

Кой Ви говори?

До 1989 година аз не съм членувал в нито една формация, била БЗНС, респективно БКП. Това обаче, което ме шокира, тъй като през 1994 г. от Американското посолство трябваше да взема виза, на мен ми бе даден един въпросник от 24-25 въпроса. Спомням си много добре, че под 17-и номер въпросът беше: „Членувал ли сте в БКП или друга терористична организация?” Това беше въпросник от Съединените американски щати.

Не искам да споря с много от Вас, които ще кажете: „Да, ама, какво ни говориш?” Аз Ви говоря това, което е станало с мен, и Ви го казвам. Ако всеки един от Вас е бил през този период, е бил длъжен да мине през този въпросник.

Уважаеми колеги, за мен адвокатурата нито е професия, нито е занаят, нито е правно регламентирана конституционна дейност. За мен адвокатурата е състояние на свободния дух, един свободен дух, който следва да бъде независим. Защото той, ако е подвластен на някакви тайни общества, ако той е подвластен на едни служби, които действаха в миналото, това означава, че тук този дух е раздвоен. Не може един адвокат да се кълне във вярност на клиента си, да взима хонорари от него и същевременно той да донася на службите.

И затова, уважаеми колеги, когато човек застава пред Вас, а аз заставам и заявявам само едно – при мен няма раздвоение на личността. Защото ако поканим д-р Николай Михайлов тук, той ще каже: това раздвоение си е жива шизофрения.

И да започнем с нещо. (Подканващи ръкопляскания.) Кажете ми до 1989 година какъв беше синонимът за адвокат? Синонимът за адвокат – ментаджии, шмекери, тарикати. Какво се промени след 1989 година? След 1989 г. нищо не се промени, нещата продължиха и са същите. Защо? Защото това невероятно танго, аржентинско, което ни го играят 26 години, на всички нива е едно и също. Защото едни и същи хора се въртят. И погледнете парламента, погледнете Министерския съвет и погледнете партиите. Оттук нататък недейте да очаквате, че ще има някаква сериозна промяна и в адвокатурата.

Благодаря на това младо момче, което спомена, че имало някакви списъци, че съществували някакви списъци, които сега в момента се разменяли и, както се казва, нагласявали. Вярно е, аз също съм в списъците, но аз съм в списъка на „Врабча”-1, там, където заседава онази дълга Комисия по досиетата и ще Ви кажа с голяма неприязън, че срещу мен са донасяли адвокати, които сега продължават да донасят.

И сега отново питам и задавам един-единствен въпрос: смятате ли, че ние ще може да се откъснем от това състояние и кога ще се откъснем?

Казах Ви, че Разградската адвокатска колегия е брилянтна колегия. Казах Ви също така, че нещата трябва да се променят. Кой ще промени нещата? Обръщам се към Стаменов, ако не се лъжа.

Колега Стаменов, когато Вие се опитвате да преместите стари гробища, недейте да очаквате никаква помощ отвътре. Помощ отвътре няма да дойде. Промяната трябва да започне от всички нас. Това го запомнете.

Затова, уважаеми колеги, аз съм амбициран, защото съм скандализиран, но тук отварям една скоба, голяма, която трябва да се разбере. Искам да Ви кажа, че майката на настоящия до този момент председател е била наша адвокатка, храним прекрасни впечатления от нея, както и от баща й, на Ралица Негенцова. Нямам нищо против. Имам само едно против – този съвет се оказва най-слабият съвет. Някой развива тезата, че, виждате ли, председателят е бил много добър, но всички останали членове са пречели, саботирали и т. н.

Когато се играе в един отбор, когато нападателят вкара гол, това е за целия отбор. Когато вратарят пропусне гол, това е за целия отбор. Затова аз не разделям този съвет. Казвам: те не изпълниха нещата. Какво имам предвид?

Никога не съм имал намерение да бъда председател на Висшия адвокатски съвет и затова не ме взимайте насериозно, казвам Ви откровено. (Подканващи ръкопляскания) Но защо? Представяте ли си Вие, че министър Христо Иванов излиза в единия сутрешен блок и заявява, журналистите го натискат 7 пъти да отговори на въпроса - кога той ще си плати членския внос към Софийската адвокатска колегия и към Висшия адвокатски съвет. Той отговаря: „Плащането на членския внос, това е въпрос на морален акт.” Това го казва министър от екрана на телевизия, която не искам да споменавам, защото й правя реклама. (Реплика: По-кратко.)

Момент, по-кратко, да. Казвам, къде беше Висшият адвокатски съвет, да постави… (подканящи ръкопляскания). Казах Ви, само с освиркване.

Къде беше Висшият адвокатски съвет да постави въпроса: „Г-н Министър, в една нормална държава след такова едно Ваше изказване, Вие трябва да напуснете.”

Какво направи Висшият адвокатски съвет? – Нищо.

Излиза министър-председателят и ни казва: „Ще направим цялата адвокатура доносници.” Да, точно това го каза. Тогава къде беше Висшият адвокатски съвет да вземе отношение? Тогава излезе главният прокурор, който е освиркан от много хора, и той Ви заяви: „Това е недопустимо!” Той единствено защити адвокатурата като цяло.

Проведе се въпросът, един-единствен въпрос, как ние ще правим заверки на декларации?

ГЛАС: Хайде сериозно!

ЕМИЛ НИКОЛОВ: Сериозно?

Уважаеми колеги, на Вас проблемът с декларациите ли Ви е? Променихме ли ние Закона за нотариусите? Не го променихме. (Подканващи ръкопляскания.)

Уважаеми колеги, аз Ви помолих точно за това, помолих Ви с освиркване да ме изпратите. Защото аплодисментите ги приемам по друг начин.

И последно, уважаеми колеги, ние няма да мръднем от мястото, където се намираме, и още по-жестоко ще става.

Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ЕЛИ ХРИСТОВА: Благодаря на колегата Рангелов. Давам думата на колегата Иван Чолаков. (Частични ръкопляскания.)

ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми колеги делегати, представители на българската адвокатура, преди да започна с моето изложение, бих искал да Ви кажа – прощавайте, и от Господа простено да Ви е! Каквито и суети да ни мъчат днес, утре те ще са минало и ние трябва да излезем с чисти сърца от това изпитание.

Не съм много съгласен с колегата Рангелов, когото иначе много уважавам, че реформата в българската адвокатура прилича на местенето на гробища, тъй като, доколкото знам, при местенето на гробища поне няма съпротива отвътре. И тъй като човек се представя най-добре чрез работата си, а не толкова чрез думи, аз ще поговоря малко за това какво работих през последната една година като председател.

Ще Ви кажа за изпълнението на едно решение на общото събрание точно преди една година, което беше ако разглеждането в Народното събрание на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата до 1.05.2016 г. не започне, българската адвокатура да предприеме ефективни протестни действия. И тъй като общото събрание не стигна до единодушно решение в какво конкретно да се изразяват тези ефективни протестни действия, това остави избора на действията на общите събрания на отделните колегии. И за да изпълним това решение на общото събрание на адвокатите от страната, то ние още на 23.04.2016 г. свикахме в Благоевград извънредно общо събрание. Това извънредно общо събрание реши, трябва да Ви кажа, с мнозинство от 90 до 100 процента за всяко едно от решенията отделно, ефективните протестни действия на нашата адвокатска колегия да се изразяват в, първо, спиране дейността на адвокатския съвет по Закона за правната помощ или, така да го кажем, разпределянето на служебните защити, естествено временно. И второ, от 1.07.2016 г., ако дотогава законопроектът не е придвижен, да предприемем втори вид ефективни протестни действия, които да се изразяват в невлизане по наказателни дела и в двете фази на процеса.

Тези наши решения бяха обжалвани и Висшият адвокатски съвет ги отмени. Но адвокатите от Адвокатска колегия – Благоевград решиха, че е по-важно да изпълнят решението на общото събрание на делегатите от страната, отколкото отменителното решение на Висшия адвокатски съвет, както и да изпълнят решението на собствената си съвест. И затова онези протестни действия, които бяха приети и гласувани, ние ги изпълнихме. Беше спряно обслужването на правната помощ, а от 1.06.2016 г. спряхме да влизаме и по наказателни дела. Естествено, след като имаше отменени решения, никой адвокат не правеше това в изпълнение на решенията, а в изпълнение на решението на собствената си съвест. Но 118 членове на Благоевградската адвокатска колегия заявиха лично в колегията, че ще изпълнят решението.

В целия съдебен район бяха отложени десетки дела за периода от 1 до 20 юни. В този момент, когато ние от Благоевградската адвокатска колегия не получихме подкрепа от Висшия адвокатски съвет или от някои от другите колегии, да, Софийската излезе с една декларация, с която ни подкрепяше, но нямаше други ефективни протестни действия, ние получихме една много неочаквана подкрепа, уважаеми колеги. Тя дойде от страна на съдиите, от съдиите, с които работим всеки ден. Защото ако имаше преди това очаквания, че адвокати, които отлагат дела на това основание, че протестират в подкрепа на законопроекта, същите адвокати ще бъдат санкционирани.