Съдебните актове са постановени в срок до 1 месец по всички свършени дела през 2013 г. (1183 броя). Това представлява 100

Данните по показател свършени дела от датата на насрочване на първото съдебно заседание също са много добри. 89.4% от всички свършени дела през 2013 г. са приключили в срок до 3 месеца. Цифровите данни са, че 1058 дела от общо свършени 1183 дела през 2013 г. са разгледани и свършени в срок до 3 (три) месеца от датата на насрочване на първото по делото открито съдебно заседание. През 2012 г. 87.4% от делата са разгледани и свършени в срок до 3 (три) месеца от датата на насрочване на първото по делото открито съдебно заседание, а през 2011 г. този процент е бил 84 %. Налице е устойчив стремеж към непрекъснато подобрение на работа на съдиите и съдебните служители по този показател за дейността на съда.

Анализът на посочените по-горе данни сочи, че е налице още по-голяма бързина и срочност при разглеждането на делата през 2013 г. Това е една от основните цели при осъществяване на дейността на Административен съд гр. Плевен, която се постига все по-успешно. Бързото решаване на делата, при стриктно спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на нормативната уредба е една от характеристиките на доброто правосъдие, тъй като пряко засяга правата и законните интереси на заинтересованите лица. В това отношение следва да се отчита, че делата се насрочват в срока по чл. 157, ал.1 от АПК от постъпването на редовна жалба или от отстраняването на нередовностите по нея при необходимост. Има случаи на нередовни жалби/искови молби или такива с неясна обстоятелствена част и петитум /най-често при искови молби по ЗОДОВ, подадени от лица лишени от свобода/, където спазването на този срок е значително затруднено, поради бавното отстраняване на нередовностите или изясняване на претенцията, често след две или три определения на съда с конкретни указания до лицата.

Отношение към времевите изисквания за разглеждане на административните дела като първа инстанция има и назначаването и изготвянето на съдебни експертизи. Най-често последните се назначават при спорове по ЗУТ, ЗКИР, КСО, както и по повечето от специалните закони. Усеща се липса на добре подготвени вещи лица, които могат да участват в съдебното производство. Особено трудно е намирането на вещи лица със знания в специфични области, като фитоценологията, зоологията, фотограмерията и хидрологията. Вещи лица с такива специалности често няма включени в одобрените списъци или броят им е твърде малък. Случва се след намиране на нужния специалист той да се откаже от участие в съдебното производство поради висока лична ангажираност и ниските възнаграждения за изготвяне на съдебна експертиза и защитаването й пред съда, което действа демотивиращо на високо квалифицираните специалисти със специфични специалности.

Дейността на Административен съд гр. Плевен често е затруднена и от работата на административните органи. Основният проблем, който се открива, е, че те не полагат достатъчно усилия за изясняване на всички значими за спора факти в административното производство по издаването на индивидуалните административни актове, чрез назначаването на експертизи, събирането на писмени обяснения от свидетели и други допустими от АПК доказателства. Едва при съдебното оспорване се осъществява събирането на такива доказателства за всеобхватно изясняване на спора, включително и по искане на административния орган.

Следва да се отбележи напредък в работата на административните органи, а именно че в съда постъпват по-малко непълни административни преписки или такива, които не са заверени надлежно, не са придружени с пълен и точен списък на заинтересованите страни. Административен съд гр. Плевен продължава да полага усилия за подобряване работата си за бързото приключване на делата в законоустановените срокове. Недостатъците при комплектоването на жалбите с административните преписки и списък на заинтересованите страни, още повече липсата на доказателства за всички значими факти по спора от административния орган, неминуемо води до удължаване на времето, необходимо на съда да приключи съдебната фаза на спора на първа инстанция.

Наблюдава се тенденция за запазване броя на образуваните дела по материя спрямо отчетната 2012 г., както следва:

- жалби срещу подзаконови нормативни актове (1 бр. дело през 2013 г. спрямо 2 бр. дела през 2012 г.);

- ЗУТ и ЗКИР (49 бр. дела през 2013 г. спрямо 50 бр. дела през 2012 г.);

- чл.304 от АПК (2 бр. дела през 2013 г. спрямо 1 бр. дело през 2012 г.).

Налице е увеличаване на броя на образуваните дела по:

- ДОПК и ЗМ (12 бр. дела през 2013 г. спрямо 4 бр. дела през 2012 г.);

- КСО и ЗСП (65 бр. дела през 2013 г. спрямо 49 бр. дела през 2012 г.);

- искове по АПК (86 бр. дела през 2013 г. спрямо 61 бр. дела през 2012 г.);

- частни административни дела (196 бр. дела през 2013 г. спрямо 127 бр. дела през 2012 г.).

Намаляване на броя на образуваните дела се регистрира по:

- ЗСПЗЗ, ЗВГЗГФ, ЗОСОИ, ЗВСВНОИ, ЗТСУ (3 бр. дела през 2013 г. спрямо 6 бр. дела през 2012 г.);

- ЗДСл, ЗМВР, ЗОВС и ЗСВ (24 бр. дела през 2013 г. спрямо 31 бр. дела през 2012 г.);

- ЗДС, ЗОбС, ЗМСМА и ЗАдм. (16 бр. дела през 2013 г. спрямо 25 бр. дела през 2012 г.);

- други административни дела (120 бр. дела през 2013 г. спрямо 176 бр. дела през 2012 г.).

Сравнителният анализ на образуваните първоинстанционни дела по приложим закон за последните три години води до извод за относително еднакви постъпления на административни дела по ЗУТ и ЗКИР между 40 и 50 броя годишно, по КСО и ЗСП между 50 и 60 броя, ЗДСл, ЗМВР, ЗОВС и ЗСВ между 20 и 30 броя, както и за значителен ръст при исковете по ЗОДОВ и частните административни дела.

Към образуваните 574 броя първоинстанционни дела през 2013 г. се добавят и останалите висящи дела в началото на отчетния период 78 броя, с което общият брой първоинстанционни дела за разглеждане през 2013 г. е бил 652 броя.

От общия брой административни дела за разглеждане – 652, свършени са 575 броя дела. От тях със съдебен акт по същество са свършени 405 броя дела и са прекратени 170 броя дела. Останали висящи първоинстанционни дела към 31.12.2013 г. – 77 броя.

Анализът води до извод, че над 70 % от свършените дела са разгледани по същество, което свидетелства за задълбочена и активна работа по делата, която изисква висока компетентност, знания и умения за работа с много и различна нормативна и поднормативна уредба, за логика и анализ на фактите и доказателствата по различните казуси, така че да се намери най-доброто законово решение за всеки случай. Основен приоритет в тази насока е утвърждаване на принципа на върховенството на закона при зачитане правата и законните интереси на всички участници в административния процес.

От 405 дела, свършени със съдебен акт по същество, за нищожни са обявени 5 броя административни актове, отменени са 235 броя административни актове, изменени със съдебното решение са 26 броя такива, а 139 броя жалби са отхвърлени. Може да се направи извод, че административните органи не полагат достатъчни усилия за утвърждаване принципа на върховенството на закона /чл.4 и чл.5 от АПК/ , истинността /чл.7 от АПК/ и служебното начало /чл.9 от АПК/ в работата си, предвид че повече от половината от оспорените индивидуални административни актове са отменени, обявени за нищожни или изменени при осъществения съдебен контрол за законосъобразност.

Основните причини за прекратяване производството по делата през 2013 г. са неотстраняване на нередовностите по жалбата или исковата молба, след дадени указания за това от съда и определен срок /чл.158, ал.3 от АПК/. Немалко дела се прекратяват поради неподсъдност на административните съдилища или неподведомственост на съдилищата въобще, както и на основание чл.159, т.1 от АПК – актът не подлежи на оспорване или има липса на годен за оспорване акт и поради просрочие на жалбата /чл.159, т.5 от АПК/.

През 2013 г. в Административен съд гр. Плевен са образувани 639 броя касационни дела, от които 601 броя с административнонаказателен характер, останалите са по специални закони, които възлагат касационния контрол по споровете на административните съдилища. Заедно с висящите в началото на периода касационни дела (44 броя), общо за разглеждане през годината са били 683 броя касационни дела.

В сравнение с 2012 г. (общо 598 броя касационни дела за разглеждане) се установява увеличаване с над 14 % на броя касационни дела за разглеждане през 2013 г.

От общо касационните дела за разглеждане през 2013 г. (683 броя), свършени са 608 броя. Това представлява 89 % от всички касационни дела за разглеждане през годината. За сравнение през 2012 г. този процент е бил 92.7 %, а през 2011 г. - 86.9 % свършени касационни дела. Наблюдава се тенденция за запазване в процентно съотношение на значителния брой свършени касационни дела през 2013 г. спрямо предходните години. Тенденцията свидетелства за високия професионализъм, знания и умения на екипа. Полагат се непрестанни усилия да не се допуска противоречива практика на действащите касационни състави в Административен съд гр. Плевен.

По всичките 608 броя свършени общо касационни дела през 2013 г. съдебните актове са постановени в срок до 1 месец от обявяване на делото за решаване. Това е трайна практика на съда предвид обстоятелството, че и през предходните години крайните съдебни актове по касационните дела са били постановявани в посочения едномесечен срок без изключение.

Най-значително е постъплението на касационни дела от Районен съд гр. Плевен, който е най-големият районен съд в съдебния район. За отчетния период от него в Административен съд гр. Плевен са постъпили за касационна проверка 477 броя дела, от които от административно наказателен характер са 463 броя, а по друга материя, предимно ЗСПЗЗ -14 броя дела. Административен съд гр. Плевен се е произнесъл по 453 дела от постъпилите от РС Плевен 477 дела, което представлява 95 % от постъпилите дела. Оставени в сила са съдебните актове на РС Плевен по 273 дела, което представлява 60.3 %, частично са оставени в сила още 37 съдебни акта. Отменени са решенията и определенията по 134 дела на РС Плевен след осъществената касационна проверка. Прекратено е касационното производство по 9 броя дела. Относително големият брой отменени съдебни актове по постъпилите от РС Плевен дела обосновава необходимост да се установи материята, по която най-често е налице неправилно приложение на закона, да се систематизират проблемите и да се обсъдят на работна среща със съдиите от РС Плевен, за да се постигнат по-добри резултати.

Анализът на данните за броя на образуваните през 2013 г. дела (1213 броя) показва, че е имало превес на образуваните касационни дела - 52.7 % спрямо образуваните първоинстанционни дела от 47.3 % през годината. За сравнение през 2012 г. почти по равно са били образуваните първоинстанционни дела - 50.6 % и образуваните касационни дела - 49.4 %, а през 2011 г. по-голям е бил процентът на образуваните първоинстанционни дела - 55.5 % спрямо образуваните касационни дела - 44.5 %. Откроява се трайна тенденция за постоянен през годините ръст на касационните дела.

През 2013 г. се наблюдава значително увеличение на образуваните касационни дела - 639 броя спрямо 521 броя през 2012 г., което прави увеличение с 22.7 % на годишна база. Установява неравномерност по отношение броя на образуваните първоинстанционни дела през годините: през 2013 г. (574 броя), през 2012 г. (534 броя) и през 2011 г. (651 броя).

През 2013 г. в сравнение с 2012 г. и 2011 г. в Административен съд гр. Плевен се наблюдава значително намаляване броя на обжалваните съдебни актове. През отчетния период са обжалвани 193 броя съдебни актове, през 2012 г. този брой е бил 253, а през 2011 г. - 239 броя съдебни актове са обжалвани. За първи път през годините обжалваните съдебни актове са под 200 броя за отчетния период. В процентно отношение данните са: през 2013 г. 16.3 % от постановените съдебни актове са обжалвани, през 2012 г.процентът е 23.4 %, а през 2011 г. – 20.2 %.

Статистиката показва добрата мотивировка на постановените съдебни актове и удовлетвореността на страните в процеса от тях. Данните за намаление на оспорените съдебни актове може да се разглежда и като свидетелство за високия професионализъм, знания и умения, които притежава съдийският състав на Административен съд гр. Плевен и способност те да бъдат обективирани писмено в постановените съдебни решения и определения.

Основен показател за качествената работа на всеки съд, за професионализма на неговите съдии и служители, наред с бързината, с която приключват съдебните производства, е резултатът от проверката на съдебните актове от по-горната съдебна инстанция, в случая от Върховния административен съд /ВАС/ на Република България.

От резултатите от касационната проверка на делата, върнати през 2013 г., се установява, че по-голямата част от обжалваните съдебни актове са потвърдени или частично изменени от ВАС. Това доказва доброто качество на правораздаването в Административен съд гр. Плевен.

През 2013 г. в Административен съд гр. Плевен след касационна проверка са се върнали общо 172 дела. От тях 139 броя или 80.8 % са потвърдени изцяло. Отменени са изцяло 29 броя или 16.9 % съдебни акта и 4 броя (2.3 %) са отменени частично.Общият извод, който се налага, е, че 4/5 от съдебните актове по върнатите след касационна проверка дела на Административен съд гр. Плевен, са оставени в сила от ВАС.

Данните показват, че се постига една от основните стратегически цели на съда - повишаване качеството на постановените съдебни актове и поддържане на ниско равнище на отменените и изменени съдебни актове за сметка на потвърдените такива.

Материалната обезпеченост на съда е много добра и отговаря на нуждите за осъществяване на съдебна дейност. След извършено преустройство и ремонт от края на ноември 2009 г. и понастоящем съдът осъществява дейността си в самостоятелна сграда /2-ри и 3-ти етаж от административна сграда със самостоятелен вход/, находяща се в гр. Плевен, ул. „П.Р. Славейков” № 21. Сградата е собственост на Община Плевен и е предоставена за безвъзмездно ползване от Община Плевен за срок от 10 години - до 2017 г. Не са налице сериозни проблеми във връзка с материална обезпеченост на съда. Проблемите, свързани с обичайното използване на сградата през изминалата година бяха разрешени своевременно от гл. специалист „Стопанисване на съдебно имущество” и работника по поддръжката с минимум финансови средства. Добрите условия на труд са основна предпоставка за създаването на положителна работна атмосфера, както и за постигането на високи професионални резултати

Дейността на Административен съд гр. Плевен през 2013 г. може да бъде определена, по горепосочените показатели, като много добра. Бяха налице две от обективните предпоставки за качествено правораздаване – подсигурена добра материална база и много добър екип от съдии и съдебни служители. Постигнатите в предходните години резултати бяха подобрени чрез осъществяване на качествено, бързо и достъпно административно правораздаване.

Всички заети в дейността на съда проявяват високо чувство за отговорност и подчертан интерес за утвърждаване на административното правосъдие и на авторитета на Административен съд гр. Плевен. Всички съдилища са изправени пред сходни приоритети в своята дейност, свързани с повишаване на доверието в правосъдната система и утвърждаване на върховенството на закона, с достъпа до правосъдие, бързина и качество на правораздаването и най-вече с доверие в обективността и безпристрастността на съда. Административен съд гр. Плевен чрез дейността си през 2013 г. показа добри постижения във всеки един от посочените приоритети.

15. 
    Административен съд – Пловдив
    

През 2013 г. Административен съд – Пловдив осъществяваше своята дейност при численост на работещите в него по щат към края на годината 74 работни места, от които 20 на магистрати и 54 на съдебни служители, като в края на отчетния период няма незаети щатове за магистрати.

До 21.03.2013 г. от наличните до този момент 18 съдийски щата незает бе един щат – този на заместник на административния ръководител /след встъпването в длъжност на съдия Павлина Найденова още на 01.10.2008 г. във ВАС на РБ/, като до този момент след заповед № 580 от 14.06.2011 г. на председателя на ВАС на Република България, считано от 18.07.2011 г. продължаваше да е команди­рован от Адми­нистративен съд – Кърджали съдия Дичо Дичев. След Решение на ВСС по протокол № 8 от 28.02.2013 г. е заета 1 щатна бройка от Дичо Иванов Дичев, встъпил в длъжност „зам.-председател“ на 21.03.2013 г. С Решение на ВСС по протокол № 20 от 23.05.2013 г. е преназначен от Административен съд – Пазарджик в Административен съд – Пловдив на длъжност „съдия“ Александър Антонов Митрев, встъпил в длъжност на 03.06.2013 г. С Решение на ВСС по протокол № 34 от 12.09.2013 г. е заета 1 щатна бройка от Мария Илиева Златанова, встъпила в длъжност „зам.-председател“ на 04.10.2013 г. По този начин към края на отчетния период са били налични 20 щата за магистрати, като към 31.12.2013 г. всички 20 щата са заети. Същевременно, считано от 27.11.2012 г. и след заповед на председателя на ВАС на Република България, командирован в последния съд през цялата 2013 г. продължава да е съдия Калин Куманов. В обобщение на горното, през целия отчетен период съдът е работил с различен и винаги намален числен състав.

В началото на отчетния период функционираха обособените, съгласно решение на Общото събрание на съдиите от съда, две отделения, както следва: Първо отделение – 12 съдийски състава и Второ отделение – 5 съдийски състава /с 1 по-малко от предходния отчетен период, поради командироването на съдия Калин Куманов във ВАС на РБ/. След решение на Общото събрание на магистратите от съда съдия Дичо Дичев премина от Първо отделение във Второ отделение, с оглед запазването на сравнително равномерна натовареност между двете отделения, а след встъпването в длъжност, съответно на съдия Александър Митрев и съдия Мария Златанова, всеки от тях премина към едно от двете отделения и броят на съдиите по отделения към края на периода е: Първо отделение – 12 съдийски състава и Второ отделение – 7 съдийски състава. По този начин е налице сравнително равномерна натовареност между всички съдии.

През 2013 г. са постъпили 4013 административни дела, като разгледани са били общо 2327 първоинстанционни дела.

Свършените дела в края на отчетния период са: прекратени – 513 дела, а с решение по същество – 1901 дела. Към 31.12.2013 г. на производство са останали 1275 адми­нист­ративни дела, или около 64 дела на състав.

Средното постъпление за административните дела на един съдия е около 117 дела за периода, или по около 10 дела на месец.

Броят на свършените административни дела е 2414 за 2013 година, или средно по около 10 дела на месец на съдия.

От свършените дела със съдебен акт до 1 месец след постъпването им са приклю­чили 641 дела, до 3 месеца – 493, а над 3 месеца – 1280 дела.

За отчетния период действащи в съда бяха 20 първоинстанционни състава, като 2-ри състав бе разкрит считано от 18.07.2011 г. след командироването на съдия Дичо Дичев от Административен съд – Кърджали и след встъпването в длъжност „зам.-председател“ Дичо Дичев остана титуляр на ІІ състав. От 27.11.2012 г., след командироване във ВАС на РБ на съдия Калин Куманов ХVІ състав беше за дълъг период от време без титуляр, което наложи приключване на висящите производства от друг съдия. След встъпването си в длъжност съдия Александър Митрев стана титуляр на ХVІ състав, а след встъпването в длъжност на съдия Мария Златанова като „зам.-председател“ същата стана титуляр на новоразкрития със заповед на председателя ХХV състав.

През 2013 г. постъпилите на производство касационни дела възлизат на общо 1686, от които 1636 дела са КНАХД /по реда на ЗАНН/.

Свършените дела от общо шестте касационни състава, образувани в съда, са: прек­ратени – 50 дела и решени с акт по същество – 1551 дела.

Общо за 2013 г. са свършени 1601 дела, като към края на периода са останали висящи 395 дела.

Средното постъпление на един съдия е около 84 дела годишно или около 7 дела на месец.

Средният брой на свършените дела е 80 годишно или приблизително 7 дела на месец на съдия.

Средният брой на висящите дела към края на периода е около 20 дела на съдия.

От свършените касационни дела през 2013 г. със съдебен акт до 3 месеца след постъпването им са приключили 1599 от тях или всички тези дела с изключение на 2 са приключени до 3 месеца, което означава, че практически в този срок са приключени 100 % от делата.

През отчетния период действащи бяха общо 6 касационни състава.

През изтеклата година срещу постановените съдебни актове от различни съдебни състави /първоинстанционни: еднолични или тричленни и касационни – тричленни/ бяха подадени общо 1249 жалби или протеста.

Статистиката показва, че през същия период са върнати от по–горната инстанция като разгледани общо 1211 акта, от които потвърдени са били 876, изцяло отменени – 248, а отменени частично – 87, или ВАС на РБ е отменил изцяло или частично около 27 % от разгледаните от него дела, които обаче представляват от своя страна около 8 % от броя на общо свършените през годината дела от съда, което води до несъмнен извод за подобряване на работата на съда по този показател спрямо предходната година.

През предходната отчетна 2012 година Административен съд – Пловдив за първа пълна година се помещаваше в новата си сграда. Същата бе осъществена чрез възлагане на обществена поръчка от страна на Министерство на правосъдието с изпъл­нител – СК “Загора” ЕАД, гр.Стара Загора, по изгот­вения и одобрен технически инвестицио­нен проект “Преустройство, надстройка и прист­рой­ка към съществуваща сграда в УПИ І – 212 за обществено и делово обслужване, кв. 134, по плана на централна градска част на гр. Пловдив, за нуждите на Администра­тивен Съд – Плов­див”. През 2013 г. съдът продължи работата си в тази сграда, където понастоящем са налице всички необходими условия за нормалното му функциониране. През настоящия отчетен период няма извършени подобрения по сградата.

Административен съд – Пловдив работи в дарената на Министерство на право­съдие­то за нуждите на съда сграда на ул.“Иван Вазов” №20. Във връзка с въведената в него /като организация от пуб­личния сектор по смисъла на ЗСФУКПС/ система за финансово управление и контрол, през отчетната 2013 г. се предприеха редица действия, чрез които се надгради и усъвършенст­ва цялостният процес, интегриран в дейностите, включващи политики и процедури, въведени от ръководството на Административен съд - Пловдив, с цел да се осигури разумна увереност, че це­лите на организацията са постигнати преди всичко чрез търсеното съответствие със зако­нодателството, вътрешните актове и договори, търсената надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната информация, а също така и преследваните от ЗСФУСКПС ико­номичност, ефективност и ефикасност на дейностите и опазване на активите и инфор­мацията.

Същевременно продължава да се извършва стриктен контрол по изпълнението на заповед №58/01.02.2011 г. на председателя на съда, с която са утвърдени актуализирани Вътрешни правила за случайно разпределение на делата в съда.

През отчетната година със заповед № 72 от 28.02.2013 г. на председателя на Административен съд – Пловдив е утвърден и въведен в действие Стратегически план за периода 2013-2015 г., разработен и утвърден е и годишен оперативен план на съда за 2013 г. Актуализиран е риск - регистър на идентифицираните рискове по показателите „влияние“ и „вероятност“ в Административен съд – Пловдив за 2013 г.

Със заповед № 599/06.12.2013 г. на председателя на съда се извърши инвентаризация на материалните и нематериални дълготрайни активи, материални запаси, парични средства в касата и по банковите сметки и разчетите по баланса на Административен съд – Пловдив, както и на задбалансовите активи и пасиви.

Със заповед № 619/20.12.2013 г. в изпълнение на изискванията, регламентирани в Кодекса на труда, е утвърден График за ползване на платен годишен отпуск през 2014 г. от работещите в Административен съд – Пловдив.

Със заповед № 476/14.10.2013 г. на председателя на съда са актуализирани вътрешните правила, касаещи обработването на лични данни.

Във връзка с решение от заседание на комисия „Бюджет и финанси“ към ВСС по протокол № 51/14.11.2012 г. е дадено съгласие на Административен съд – Пловдив за преминаване към плащания, постъпващи по транзитна или набирателна сметка на съда, наредени чрез платежни карти посредством терминални устройства ПОС. Със заповед № 39/06.02.2013 г. на председателя на съда са утвърдени вътрешни правила за организацията на работата при събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания, извършвани посредством терминални устройства ПОС в Административен съд – Пловдив.

Продължава изпълнението на редица въведени с вътрешни актове на Административен съд – Пловдив контролни дей­ности, както следва: предварителен контрол за законосъобразност, който подлежи на актуализация; ограничаване на разходите за телефонни разговори, за гориво на служебни автомобили и разходи за канцеларски материали, изплащане и отчитане на ежемесечни суми за пътни разходи на призовкари, ред за извършване на копирни услуги по административни дела, отговорници и отчитане на държавна такса по ксерокопирането, съгласно Тарифа №1 към ЗДТ; процедури за разрешаване, одобряване и оторизиране; раз­деляне на отговорностите, осчетоводяване и контрол; система за двоен подпис; про­цедури за достъп до активите и информацията; процедури за пълно, вярно, точно и свое­временно осчетоводяване на всички операции; докладване и проверка на дейностите – оцен­ка на ефикасността и ефективността на операциите; процедури за наблюдение; анти­корупционни процедури; процедури по документиране, архивиране и съхраняване на информацията; контролни дейности, свързани с информационните технологии; правила за управление на човешките ресурси.

С изпълнение на горните мерки активно се постига подпомагане осъществяването на текущата дейност, вземането на законосъобразни управленски решения и контрол вър­ху процесите в рамките на съда.

Обучението и квалификацията на съдиите и служителите в съдилищата е основен фактор за подобряване на дейността им. Реалното развитие на посочената дейност се очаква през следващия отчетен период, като тук се има предвид не само обучението по програми на НИП – София, а и по редица други проекти и програми, включително и на неправителствени организации, а също така и по линия на “Асоциа­ция­та на българските административни съдии”, чиито членове са 18 от всичките 20 съдии от съда.

Необходимо е да се посочат някои от проблемните зони в законодателството, което се прилага по различните дела на производство в съда.

При касационните производства по ЗАНН продължават да са силно дискусионни редица въп­роси, като например този по прилагане института на давността.

Друг съществен проблем е свързан с прилагане на европейското законо­дателство – правото на Общността по отношение на различни казуси и най–вече такива в областта на митата и данъците, в която връзка често са факт колизии между национал­но­ и общностно право.

На следващо място необходимо е да се посочи, че във връзка с прилагането на АПК продължава да е силно наложително провеждането на постоянни текущи обучения на съдиите от съда, тъй като е ясно, че посоченият процесуален закон е гръбнакът на всички извършвани процесуални действия в рамките на основната работа на магистратите от двете специализирани отделения.

Необходимо е също така извършването на спешна промяна в разпоредбата на чл.160, ал.1 ДОПК относно определяне на поне двумесечен срок, в който съдът да обя­вява решението си с мотивите след заседанието, в което е завършено разглеждане­то на де­ло­то.

Основен мотив за изменение на процесуалния закон в тази насока е на първо място, същественото завишаване на бройката образувани съдебни производства по жалби срещу ревизионни актове в петте адми­нистративни съдилища, разглеждащи този вид дела. Освен това ясно забележима е тен­денция на увеличаване средния обем на тези дела, като в съдебната фаза на процеса в мно­го от случаите по тях се събират значително количество относими писмени доказателства, изслушват се множество експертизи.

Следва в тази връзка да се отчита и обстоятелството, че съдът /в този случай в състав само от един съдия/ е инстанция по същество в това производство, поради което следва да разре­ши същите въпроси, стоящи и пред органите по приходите, които обаче в ревизионното производство работят в екип.

С оглед на това и при прилагане принципа на съответност, аргумент от извършено предходно изменение на ДОПК – ДВ, бр.14 от 2011 г., а именно увеличаването на срока за произнасяне от съответният директор Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП, предвиден в разпоредбата на чл.155, ал.1 от ДОПК от 30 дни на 60 дни, разумно би било да се извърши изменение на правилото, възведено в чл. 160, ал.1 от АПК, като се предвиди двумесечен срок за изготвяне на съдебното решение.

Горните изводи следват обективно фактите съобразно представените месечни и го­дишни отчети и анализи за дейността на петте админист­ратив­ни съдилища, които раз­глеждат такива дела.

Важен проблем продължава да остава спешната необходимост от реален преглед на същест­ву­ващата система на държавните такси, събирани от административните съдили­ща, които през отчетния период отново не претърпяха ревизия. По този начин в сферата на административното правосъдие продължи да се прила­га приетият преди повече от 20 години акт – Тарифа №1 към Закона за държавните такси за так­сите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерст­вото на правосъдието, където размерите на събираните от административните съдилища такси са всъщност символични, дори по някои пунктове липсват такива /нап­ример дължима държавна такса за частна жалба по административно дело или за разглежданите ка­сационни жалби по ЗАНН/. Актуализирането на същите е важен въпрос не само с оглед увеличаване постъп­ленията по бюджетите на отделните органи на съдебната власт, с тяхната издръжка /при наличното “замразяване” на растежа на отпуснатите от бюджета кредити/, но и с оглед обек­тивното възмездяване на разходвания материален ресурс при правораздаването по вся­ко едно съдебно производство. Разбира се, продължавам да поддържам разбирането, че при необходимата ревизия на въпроса с държавните такси следва да се подходи балансирано, като не се накърнява принципът на достъпност на правосъдието и се държи сметка за факта, че от едната страна в съдебните производства е винаги Държавата в лицето на съответния административен орган.

Следващият въпрос е свързан с обосноваване отпускането на допълнителни общо 5 щата “съдия” в Административен съд Пловдив.

В тази връзка следва да се посочи, че от самото формиране на съда се наблюдава тен­денция на едно непрекъснато, трайно и съществено увеличение на основния количествен показател, измерващ натовареността на съда – броя на постъпили дела. За период от седем години е достигнато състояние на увеличение на този брой 2,5 пъти. Същевременно и успоредно с това расте броят на делата, представ­ляващи “факти­чес­ка и правна сложност”.

В последната група се причисляват преди всичко образуваните по реда на ДОПК производства по обжалване на ревизионни актове на физически и юридически лица, които са на практика най-трудоемки /по все по-голяма част от постъпващите жалби административната преписка съдържа обем повече от 10 тома – до над 50-60, или няколко хиляди страници документи/. Така през последната отчетна година в съда бяха образувани общо 993 дела по ДОПК и ЗМ /като тези по ЗМ са изключително малък процент/, като са били на разглеждане общо 1911 дела от тази група, което е почти 52 % от всички първоинстанционни дела, образувани в съда за същия период, които освен труд­на правна страна имат и фактическа слож­ност с оглед посочения им възприеман вече като “нормален” техен обем.

Това, каза се, доведе в края на отчетния период до едно забавяне при постано­вяване на съдеб­ните актове по някои от делата от тази отчетна група.

При сравнителен анализ, с оглед натовареността на всички администра­тив­ни съди­лища през годините, категорично се налага изводът, че Администра­тивен съд Пловдив е бил и понастоящем попада в групата на специали­зи­раните съдилища с “висока натовареност” /като критерий за това са брой дела над 20/.

Прави впечатление, че голямата част от адми­нистративните съдилища са с “по-ниска натовареност”, при това без да се отчитат фактори като “правна и факти­ческа сложност” на образуваните и раз­глеждани от конкретния съд дела. Актуалността на проблема се поддържа и от официално публикуваните статисти­чески данни за първото полугодие на 2013 г. в сайта на ВСС, според които по критериите “натовареността по щат” и “действителна натоваре­ност” съдът продължава неизменно да е в челната четворка. При все това не ми се иска да правя сравнение с други административни съдилища, въпреки че такова сравнение безспорно би било в полза на АС – Пловдив, тъй като колегите от останалите съдилища от системата на административното правосъдие също са сред най-натоварените в сравнение с т.нар. “общи съдилища”. Така например сравнена с натовареността на съдиите от ОС – Пловдив, реалната натовареност на съдиите от Административен съд – Пловдив е повече от два пъти по-висока, а също така е в пъти по-висока и от натовареността в по-голямата част от общите съдилища. Важен показател за натовареността на съдиите, който не личи от статистическите данни, е фактът, че през отчетния период всеки съдия е приключвал със съдебно решение над 15 дела месечно.

Също така следва да се отбележи, че „цената“ на едно дело в Административен съд – Пловдив, при това в голямата си част става въпрос за дела с огромен обем и фактическа и правна сложност, възлиза на 495.78 лв., което е многократно по-малко от „цената“ на едно дело в по-голямата част от съдилищата.

Изложеното обосновава категоричния извод, че въпреки увеличението в щата през отчетния период, което увеличение практически ще има последици едва през следващия отчетен период, при това ако се запази, а не се увеличи броят на образуваните дела, наличният щат от 20 съдии все още не може да поеме адекватно обема от дела, особено що се отнася до производствата по обжалване на реви­зион­ните актове по ДОПК, за да могат и тези дела да се разглеждат в един ра­зу­мен срок, като приключват с акт по същество на спора в законоустановения едномесечен срок.

Обнадеждаващ в тази насока е фактът, че Постоянната комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи на ВСС продължава активно да работи по преразпределянето и оптимизирането на щатовете в органите на съдебната власт.

Изложеното дотук обосновава и искането ми за бъдещо ефективно уве­ли­чаване ща­та за съдии в Административен съд – Пловдив, който е подгот­вен материално и технически да приеме тези евен­туални нови бройки.

Съдът разполага с нова, модерна сграда, открита през 2012 г., напълно оборудвана и пригодена за нормална работа на поне 25 съдии и съответния брой служители от специа­лизираната администрация.

В тази връзка считам, че при това фактическо състояние на нещата необходимият и посочен вече в доклада брой допълнителни щатове за “съдия” е 5/пет/, като един състав от 25 съдии най-точно и съответно към настоящия момент ще отрази нуждите на административното правораздаване – в разумни сро­кове и при запазване стандарта за високо качество на постанове­ни­те актове.

17. 
    
    Каталог: home.nsf -> vPagesLookup
    vPagesLookup -> Закон за държавния служител
    vPagesLookup -> І. общи положения
    vPagesLookup -> Заседание в състав: председател: йордан константинов
    vPagesLookup -> Върховен административен съд з а п о в е д
    
    
    
    Изтегляне 4.23 Mb.
    
    Сподели с приятели: