Отчет за деянията си. 10 V. Въпроси относно смъртните грехове. Заръка на апостолите да проповядват. Възнесение на Христо



Дата10.06.2017
Размер286.67 Kb.
Евангелие от Вартоломей

--------------------------

Книга на възкресението

ИСУСОВО



превод от английски

Веселин Гуторанов


The Gospel of Bartholomew

BOOK OF THE RESURRECTION OF CHRIST

BY BARTHOLOMEW THE APOSTLE

FROM „ТНЕ APOCRYPHAL NEW TESTAMENT“
Translation and Introduction

by M. R. James, Oxford, 1924


ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ВАРТОЛОМЕЙ

© Веселин Гуторанов, преводач

©Мая Колчева,корица

ГУТОРАНОВ И СИН 2007


Съдържание


Съдържание 1

ВЪВЕДЕНИЕ 2

ЕВАНГЕЛИЕ (ВЪПРОСИ) НА СВ. ВАРТОЛОМЕЙ 4

І. Слизане в ада: брой на спасените и погубени души. 4

II. Сцената с Дева Мария и Благовещението. 7

III. Апостолите виждат ада. 9

IV. Дяволът е извикан и дава отчет за деянията си. 10

V. Въпроси относно смъртните грехове. Заръка на апостолите да проповядват. Възнесение на Христос. 16

КНИГА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ХРИСТОВО ОТ АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ 17


ВЪВЕДЕНИЕ

В духовната литература Св. Вартоломей се споменава за първи път от Еузебиус, който твърди, че Пантений, учителят на Ориген, докато евангелизирал Индия, чувал да разказват, че апостолът е проповядвал там преди него. С названието Индия обаче се е обозначавала една доста широка територия, включваща даже Арабия Феликс. Така други автори твърдят, че Вартоломей е проповядвал в Месопотамия, Персия, Египет, Армения, Фригия и на бреговете на Черно море. Свидетелствата посочват като място на смъртта му Албанополис В Армения; според едни той е бил обезглавен, според други одран жив и разпънат с главата надолу по заповед на Астагий, задето бил обърнал в христовата вяра брат му Полимий, цар на Армения. Под Влияние на тази късна легенда Вартоломей често е представян в изкуството като одран и държащ в ръка собствената си кожа.

Името Вартоломей означава „син на Талмая" (или Толмей), древно еврейско име още от Времето на гесурския цар, чиято дъщеря Мааха родила на Давид син Авесалом. Това показва, че Вартоломей има еврейски произход. Възможно е обаче собственото му име Всъщност да е псевдоним, който го отличава като син на Талмей.

Така много учени го отъждествяват с Натанаил, за когото говори Йоан (1:45-51; 21:2) и в чието евангелие Вартоломей не се споменава. В същото време Натанаил пък не е споменат в синоптичните* евангелия. В евангелията на Матей и Лука Вартоломей е посочен като другар на Филип, при Марко той също е винаги до Филип. Йоан пък твърди, че Филип е стар другар на Натанаил и го е представил на Исус. В същото време Натанаил е от Галилея, където Исус намира повечето, ако не и всички, апостоли. И както всички други ученици, Натанаил присъства на срещата с възкръсналия Исус на брега на Тивериадското езеро. Думата апостол не се употребява от Йоан, затова като посочен ученик очевидно Натанаил е един от дванайсетте. Интересно е, че една легенда също отъждествява Вартоломей с Натанаил.

*Думата означава от едно и също око и изразява общата гледна точка В евангелията на Матей, Марко и Лука. Приема се, че докато пишат своите евангелия, Матей и Лука ползват като източник Марко, но правят някои допълнения към него. В четвъртото евангелие - на Йоан - има моменти, които силно се различават и дори противоречат на описаните В синоптичните евангелия. (Бел. изд.)
Тази верига от косвени доказателства е твърде силна и убедителна; слабото и звено обаче се състои в това, че Натанаил може и да е друг персонаж, от когото авторът на четвъртото евангелие по някакви причини се е интересувал, както е обърнал внимание на Никодим, също неспоменат в синоптичните евангелия.

Йероним Блажени В пролога на неговия Коментар на Матей споменава множество апокрифни евангелия - на египтяните, Тома, Матей, Вартоломей, Дванайсетте и други: Вероятно той е повлиян от Ориген, който мрази и избягва апокрифните, т. е. недостоверни книги.

За Евангелие от Вартоломей не се среща никаква оценка: намираме го сред осъдените книги от Гелазийския декрет, което може да означава или че съставителят на декрета е попаднал на книга с такова название, или че приема на доверие Йероним. В Лъжедоницианските ръкописи са цитирани две изречения от „божествения Вартоломей", а трето се появява в откритата през 20-те години на миналия век Книга на Хиратей. Не можем обаче да сме сигурни, че тези автори се позовават на действителни книги.

При все това съществува съчинение, приписвано на Вартоломей, което се ползва с известна популярност. Ръкописите го наричат не евангелие, а Въпроси на Вартоломей. До нас те са достигнали на три езика и очевидно в не особено оригинална форма на нито един от тях: оригиналният език е гръцкият, на гръцки са два от съхранените ръкописи, във Виена и Йерусалим; един от ръкописите е на старобългарски (славянски), два на латински. Латински 1 се състои от два листа с извадки, а латински 2 е пълен. Гръцкият текст вероятно е от пети век, а латински 2 от шести или седми.

Приемам гръцкия и старобългарския текст, където съществуват, за основа на моята версия, като добавям отделни пасажи от латински. Главните теми, общи за два или повече от текстовете, са:

1. Слизане в ада: брой на спасените и погубени души;

2. Сцената с Дева Мария и Благовещението;

3. Апостолите виждат ада;

4. Дяволът е извикан и дава отчет за деянията си;

5. Въпроси относно смъртните грехове. Заръка на апостолите да проповядват. Възнесение на Христос.



Книга на възкресението според мен е писана между пети и седми век, доколкото от този период е цялата коптска литература, макар че ръкописът от Британския музей я датира от 12 век, а Парижките фрагменти са дори по-късни.

Това съчинение може да бъде характеризирано по-скоро като рапсодия (възторжено възхваляващо), отколкото като повествователно. То изобилства с противоречия, напр. Йосиф и Филоген заедно погребват Исус, Тома Възкресява мъртъвци но не вярва в Христовото възкресение, и т. н. Смесването на Дева Мария и Мария Магдалина е типично за незачитането на историята и се среща и в други коптски документи. Интересът на автора е съсредоточен върху химните, благословиите, приветствията и молитвите, които в анализа тук са пропуснати, но заемат голяма част от оригиналния текст. Друга цел на творбата е възхваляване на св. Вартоломей, който бил получил специалното благоволение да бъде въведен в небесните мистерии и да види неща, скрити за другите. В евангелието на Йоан (1:51) се споменава, че Вартоломей (Натанаил) видял ангелите „да възлизат и слизат над Сина човечески". Тази тема е развита и в двете творби, приписвани на Вартоломей. Пак в евангелието на Йоан Исус казва, че е видял Вартоломей под смоковницата, което вероятно е било достатъчно за коптския автор да допусне, че светецът е бил градинар.

М. Р. Джеймс

Използвани съкращения:

Стбг. - старобългарски

Гр. - гръцки

Лат. 1 - латински първи вариант

Лат. 2 - латински втори вариант

Староевр. – староеврейски

ЕВАНГЕЛИЕ (ВЪПРОСИ) НА СВ. ВАРТОЛОМЕЙ

І. Слизане в ада: брой на спасените и погубени души.

Гр.:


( 1) След възкресението от смъртта на нашия Господ Исус Христос Вартоломей дойде при Господа и запита Го, като рече; „Господи, разкрий ми мистериите на небесата."

(2) Исус отвърна и рече му: „Ако отделя тялото от плътта, не ще мога да ти ги река."

(3) [липсва].

Стбг.:


(1) Преди възкресението на нашия Господ Исуса Христа от мъртвите, апостолите рекоха: „Нека питаме Господа: Господи, разкрий ни чудесата."

(2) А Исус рече им: „Ако отделя тялото от плътта, не ще мога да ви ги река."

(3) Но когато Той беше погребан и възкръсна, те не дръзваха да Го попитат, понеже не можеха да Го гледат, изпълнен с божественост Той беше.

Лат. 2.:


(1) В това време, преди страстите на Господа Исуса Христа, всичките ученици сбраха се заедно, като Го питаха и думаха: „Господи, покажи ни мистериите в небесата."

(2) А Исус отвърна и рече им: „Ако не отделя тялото от плътта, не ще мога да ви река."

(3) Но след като Той страда и възкръсна, всички апостоли, като Го гледаха, не дръзваха да Го питат, понеже държанието Му не беше предишното, но от сила преизобилстваше.

Гр.:


(4) Вартоломей обаче доближи се до Господа и рече Му: „Имам за Теб едно слово, Господи."

(5) Исус рече му: „Знам какво ще Ми речеш: думай каквото желаеш и Аз ще ти отвърна."

(6) Вартоломей рече: „Господи, когато беше издигнат на кръста, аз отдалеко

Те следвах и видях Те да се извисяваш на кръста, а ангелите слязоха от небето и Те благословиха. И когато настана мрак,

(7) аз гледах и видях Те да изчезваш от кръста и чух аз глас изпод земята и внезапно силни стенания и скърцане на зъби. Кажи ми, Господи, де ходи от кръста?"

(8) И отвърна му Исус и рече: „Благословен си ти, Вартоломее, че запази тази мистерия, и сега Аз ще ти разкрия всички неща, за които питаш Ме.

(9) Понеже като слязох от кръста, в ада отидох, та да срещна Адама и всички онези, що с него бяха, както помоли ме архангелът Михаил."

(10) Тогава рече Вартоломей: „Господи, чий беше гласът, що чуваше се?"

(11) Исус рече му: „Хадес рече на Белиар: „Както забелязвам, Господ тук дошъл е."

[Стбг. и Лат. 2 продължават: „И ангелите викнаха към властелините: „Вдигнете портите си, принцове, разтворете вечните двери, че вижте, Царят на славата иде."]

(12) Хадес рече: „Кой е Царят на славата, Който от небето слезе при нас?"

(13) И когато слязох петстотин стъпала надолу, Хадес смути се и рече: „Чувам диханието на Всевишния и да го понеса аз не мога."

[Лат. 2: „Дойде Той със славно ухание и да го понеса аз не мога."]

(14) А дяволът отвърна и рече: „Не се предавай, Хадес, но силен бъди: понеже не самият Бог на земята е слязъл."

(15) Но когато слязох още петстотин стъпала, ангелите и властелините викнаха: „Вардете се, дверите разтворете, че вижте, слиза Царят на славата."

А Хадес рече: „О, горко ми, че чувам Божия дъх."

(16) Белиар рече на Хадес: „Внимателно виж кой е това, че, струва ми се, това е Илия или Енох, или от пророците някой."

(17) А Хадес на Смъртта отвърна и рече: „Не са се изпълнили още шест хиляди години, о, Белиар, понеже броя ги с ръцете си.

[Стбг.: (16) Дяволът рече на Хадес: „Защо наскърбяваш ме, Хадес? Това някой пророк е и престорил се той е на Господ: този пророк ние ще хванем и ще пратим далеч от онези, що мислят към небето да се въздигнат."

(17) Хадес рече: „Кой от пророците това е? Покажи ми: да не е Енох, писарят на праведните? Но Бог не му позволи на земята да слезе преди да изтекат шест хиляди години. Да не казваш, че това е Илия, отмъстителят? Но преди той не е идвал долу. Що да сторя, като от Бог е разрухата: понеже със сигурност краят ни близо е! Броя (годините) с ръцете си.]

Гр.:

(18) „Не се изпълвай със смут, заздрави портите си: помисли, Бог на земята не е



слязъл."
(19) Хадес рече му: „Не са добри словата, що чувам от теб: утробата ми раздрана е и вътрешностите ми горят: невъзможно е, но Господ тук идва. Къде да избягам от силата на великия Цар? Остави ме да навляза в себе си [/7am.: в тебе]: че преди [Лат.: от] теб бях аз създаден."

(20) Тогава Аз влязох и бичувах го и овързax го в здрави вериги, патриарсите изведох навън и отново се върнах на кръста."

(21) Вартоломей рече Му: [Лат. 2: Видях Те отново разпнат на кръста и всички мъртви възлязоха и Те благословиха и възкачиха се отново в гробовете си.] Кажи ми, Господи, кой беше този, когото донесоха ангелите в ръцете си, човек на ръст превелик? [Стбг., Лат. 2: И що рече му, та толкоз скръбен изглеждаше?]"

(22) Исус отвърна и рече му: „Бях разпнат на кръста заради теб и твоите чеда." А той, като чу това, изстена и рече: „Такава бе добрата Ти воля, Господи."

(23) Отново Вартоломей рече: „Господи, видях ангелите да се възнасят с Адам и молитви да пеят.

(24) Но един от ангелите, който беше сред другите много велик, не възлезе с тях: в ръката му имаше меч огнен и Тебе втренчено гледаше.

[Стбг.: (25) И всички ангели умоляваха го с тях да се възнесе, но той не пожела. А когато Ти повели му да си иде, съзрях да излиза от ръцете му пламък и стигна той чак до Йерусалим.]

(26) Исус рече му: „Благословен си ти, възлюбени Мой Вартоломее, че видял си тези мистерии. Този бе един от ангелите на мъстта, що стои пред трона на Отца Ми: този ангел проводил бе Той заради Мен."

(27) И затова не желаеше той да се възнесе, понеже жадуваше да унищожи всички власти в света. Но когато повелих му да се възнася, от ръката му пламък излезе и раздра храмовата завеса на две, и израилевите чеда разбраха, че това чудо заради страстите Мои е, задето те разпнаха Ме. [Лат. 1: „Но пламъкът, що ти видя да излиза от ръцете му, порази синагогата на иудеите, като свидетелство за Мен, задето те разпнаха Ме."]

Гр.:


(28) И като изрече това, рече Той на апостолите: „Чакайте Ме на това място, че днес на рая принася се жертва."

(29) Вартоломей отвърна и на Исус рече: „Господи, каква жертва е на рая принесена?"

Исус рече: „Това са душите на праведните, що днес излязоха от телата си и отправиха се в рая да влязат."

(30) Вартоломей рече Му: „Господи, колко души дневно от света отпътуват?"

Исус рече му: „Трийсет хиляди."

(31) Вартоломей рече Му: „Господи, когато беше с нас и в този свят учеше ни, посрещаше ли жертвоприношенията в рая?"

Исус отвърна и рече Му: „Истина казвам ти, възлюбени Мой, че докато Аз за света с вас говорех, продължавах да седя до Отца Ми и всеки ден посрещах жертвоприношенията в рая."

(32) Вартоломей отвърна и рече Му: „Господи, ако трийсет хиляди души всеки ден от света отпътуват, колко са праведните сред тях?"

Исус рече му: „Едва петдесет [и три], възлюбени Мой."

(33) Отново Вартоломей рече: „А защо само три влизат в рая?"

Исус рече му: [Петдесет и] трите влизат в рая или скътани са в пазвата Авраамова: но останалите отиват на мястото за възкресение, понеже три не са като петдесетте."

(34) Вартоломей рече Му: „Господи, колко души в повече раждат се дневно в света?"

Исус рече му: „Една душа само ражда се в повече от онези, що от света отпътуват.

[Лат. 1: (30-34) Вартоломей рече: „Колко на брой са душите, що от тялото отпътуват всеки ден?"

Исус рече: „Истина казвам ти, дванайсет (хиляди) осемстотин осемдесет и три души отпътуват от тялото си всеки ден."]

(35) И като рече това, Той остави ги в мир и изчезна от взора им.

II. Сцената с Дева Мария и Благовещението.

(1) И тъй, апостолите бяха на място [Черубим, Челтура, Чритир] заедно с Мария.

(2) И Вартоломей дойде и рече на Петър и на Андрей и на Йоан: „Нека питаме нея, най-ощастливената, как тъй непонятно зачена и как износи Тогова, Чието величие за човек е непоносимо, и отде взе толкова сила?"

Но те се бояха да я попитат.

(3) Вартоломей рече тогава на Петър: „Ти си наставник и мой учител, доближи я и питай я."

Но Петър рече на Йоан: „Ти девствен си и непорочен (и възлюбен), трябва ти да я питаш."

(4) И понеже всички бояха се и спореха, Вартоломей доближи я с ведро лице и рече й: „Ти, която си свише ощастливена, земният подслон на Всевишния, непорочната: всички апостоли молят те да ни речеш как тъй непорочно зачена и как износи Тогова, Чието величие за човек е непоносимо, и отде взе толкова сила?"

(5) А Мария рече им: „Не ме питайте [или Истината ли питате ме] за тази мистерия. Ако захвана да ви говоря, огън ще излезе от устата ми и ще изгори целия свят.

(6) Но те продължиха още да я умоляват и тя, понеже не можеше да откаже да послуша апостолите, рече: „Нека се изправим и да се молим."

(7) И апостолите застанаха зад Мария, но тя рече на Петър: „Петре, ти си на наставникът, ти си великият стълб: ще застанеш ли пред нас? Не рече ли нашият Господ: най-отгоре на човек е Христос? И тъй, пред мен застани и се моли."

(8) Но те рекоха й: „В теб воистина Господ намери земния си подслон и Негова беше добрата воля да го износиш, на теб полага се да ни водиш в молитвата."

(9) Но тя рече им: „вие сте светещи звезди и, както пророкът е казал: „Вдигнах взора си към върховете, отдето ще дойде помощта ми", и тъй, вие сте върховете и на вас подобава да се молите."

(10) Апостолите рекоха й: „На теб се полага да се молиш, ти си майката на небесния Цар."

(11) Мария рече им: „По Свое подобие сътвори Господ врабците и пусна ги към четирите края на света."

(12) А те рекоха й: „Този, Комуто за подслон не достигат седем небета, пожела в теб подслон да намери."

(13) Тогава Мария застана пред тях, разтвори ръце към небето и туй заговори: „Elphue Zarethra Charboum Nemioth Melitho Thraboutha Mephnounos Chemiath Aroura Maridon Elison Marmiadon Seption Hesaboutha Ennouna Saktinos Athoor Belelam Opheoth Abo Chrasar [това е прочит на едно от гръцките копия, в останалите и старобългарското има множество различия, но доколкото оригиналното звучене на думите, което им е давало смисъл, е безнадеждно изгубено, значението им не може да се възстанови], което на гръцки език значи [староевр. стбг.]: О, Боже превелик и всемогъщ и Цар на световете [времената], неописуем, неизразим, Който с едно слово сътвори величието на небесата и на всички неща, Който свободен от мрака [или от неизвестното] създаде и закрепи завинаги в хармония небесните краища, придаде форма на неоформеното, в ред сложи нещата, що бяха в безредие, раздели мъглявия мрак от светлината, в едно място закрепи изворите на водите, Ти, който караш създанията във въздуха да треперят, и в страх държиш онези, що на [или под] земята са, Който земята зася и не остави я да погине, и преизпълни я, Ти, Който храниш всички неща с потоци от благодат: [Божи Сине] Отче, който едва вместваш се в седем небета, но благоволи в мен подслон да намериш, Ти, Който Самият си Словото на Отеца, от Когото идват всичките неща за живот: дай ми от Славата на превеликото Ти име и повели ми да говоря пред светите апостоли."

(14) Като свърши молитвата, тя заговори им: „На земята да седнем: дойди, Петре, наставнико, и седни на десницата ми и с лявата си ръка прегърни ме; а, ти Андрее, отляво седни; ти, Иоане, непорочният, до гърдите ми подслони се; а ти, Вартоломее, зад мен коленичи и обвий раменете ми, та, като заговоря, съществото ми във вас да остане."

(15) И като сториха те това, тя заговори: „Когато живях в храма Господен и от ангел приемах храна, един ден пред мен се яви Един в ангелско подобие, но лицето Му бе неясно и в ръката си нямаше хляб или съсъд като ангела, що при мене дохождаше.

(16) И внезапно завесата на храма раздpa се и земята разтресе се силно и паднах аз ничком, понеже не можех да понеса взора Му.

(17) Но Той върху мен положи ръцете Си и вдигна ме; погледнах аз към небето, а там имаше росен облак и окъпа ме от глава до пети, а Той ме обърса с робата Си.

(18) И рече ми: „Ти си ощастливената свише, избраният съсъд, милост безмерна."

И разсече Той одеждите Си с десницата Си и оттам появи се огромен самун, и положи го Той на храмовия олтар, разчупи го и отхапа, и на мен също даде.

(19) И отново разсече Той одеждите Си с левицата и оттам появи се превелик съд, пълен с вино: и положи го Той на храмовия олтар и отпи първо Той, а после даде на мен. А хлябът остана цял и съдът пълен, както си бяха.

(20) И рече ми Той: „След три години ще ти проводя словото Си и ще заченеш Сина Ми, и чрез Него цялото съзидание ще бъде спасено. Мир тебе, възлюбена Моя, до теб ще бъда Аз постоянно."

(21) И когато тъй рече, Той изчезна от взора ми, а храмът възвърна вида си, както си беше."

(22) И като рече тя това, огън излезе от устата й; и светът тръгна да погива: но бързо появи се Исус [Лат. 2: И положи ръка на устата й] и рече на Мария: „Не издавай тази мистерия, че този ден ще погине цялото ми създание [Лат. 2: И пламъкът от устата и секна]."

А апостолите бяха обзети от страх да не би Господ да им се гневи.

III. Апостолите виждат ада.

(1) И Той взе ги и възкачи ги на връх Мария [Лат. 2: Мраморен (Мамbrе)} и седна в средата им.

(2) Но те бояха се да го разпитват, обзети от страх.

(3) А Исус рече им: „Питайте Ме всичко, що желаете да ви науча, и Аз ще ви го явя. Понеже след седем дена Аз ще възляза при Отца Ми и не ще бъда видян от вас в това Ми подобие."

(4) А те все тъй боязливо, рекоха Му: „Господи, покажи ни бездната, според както обеща ни."

(5) Исус рече им: „Не е добре за вас да гледате бездната: ако обаче това желаете, според Моя обет следвайте Ме и гледайте."

(6) И отведе ги Той до място, наречено Черубим [Стбг.: Черукт, Гр.: Чайруди], що е мястото на истината.

(7) И Той даде знак на ангелите на запад и земята се надигна и разтвори като книга и бездната пред тях се разкри.

(8) И като видяха това апостолите, те паднаха по лице на земята.

(9) Но Исус вдигна ги, като рече: „Не ви ли рекох: Не е добре за вас да виждате бездната?" И отново Той даде знак на ангелите и бездната скри се.

IV. Дяволът е извикан и дава отчет за деянията си.

(1) И поведе ги Той към Маслинената планина.

(2) И рече Петър на Мария: „Ти, що си свише ощастливената, помоли Господа да ни разкрие нещата в небесата."

(3) А Мария рече на Петър: „О, камък, от скала отсечен, не построи ли Господ църквата Си върху тебе? Иди и помоли Го ти."

(4) Петър рече отново: „Ти си подслонът Господен, що разпростря се в безкрая."

(5) Мария рече: „Ти си образът на Адам: не бе ли първо той сътворен, а после Ева? Виж слънцето: по Адамово подобието блести; виж луната, запрашена поради прегрешението на Ева. Бог постави на изток Адам, а Ева на запад, и определи светилата тъй, че слънцето над земята да свети към Адам откъм изток в огнените му колесници, а луната на запад да дава на Ева светлина като мляко. Но тя пристъпи повелята Божия и оттогава луната покрита е с прах [Лат. 2: облаци], а светлината й не блести. И тъй ти, понеже на Адам си подобен, осмели се да Го запиташ сам: а в мен Той подслон намери, та да възвърна силата на жената."

(6) Когато качиха се на върха на планината, Учителят застана наблизо до тях, а Петър рече на Мария: „Ти си тази, що греха на Ева изкупи и превърна срама в радост; и тъй, редно е ти да го питаш."

(7) Когато Исус появи се отново, Вартоломей рече Му: „Господи, покажи ни врага на човеците, та да го видим, от какво сътворен е и какво е делото му, и отде се той появява и каква власт има, та не само не Те пощади, но и на дървото Те разпна?"

(8) А Исус го погледна и рече: „О, нескромно сърце! Молиш Ме за нещо, което не можеш да понесеш."

(9) Вартоломей се смути и падна до Исусовите нозе и започна туй да говори: „О, неугасимо светило, Господи Исусе Христе, създател на вечната светлина, Който даде на Онези, що любят Те, милост, разкрасяваща всичко, и сподели с нас вечната светлина, като дойде на света, Ти, Който изпълни делото на Отца и обърна срама на Адам във веселие, прогони скръбта Евина и смени я с радост, като от девица роди се: зло няма в моите помисли, възнагради със слово молбата ми."

(10) И като рече това мой, Исус вдигна го и му рече: „Вартоломее, искаш да видиш врага на човеците? Казвам ти: когато го видиш, не само ти, но и другите апостоли и Мария ще паднете ничком и ще застинете като мъртви."

(11) Но те всички рекоха Му: „Покажи ни го, Господи."

(12) И Той свали ги от Маслинения връх и погледна гневно към ангелите, що вардят ада (Тартара), и нареди на Михаил да затръби с тръбата навръх небесата. И затръби Михаил, затрепери земята и яви се Белиар, държан от 660 [Гр.: 560, Лат. 1: 6064, Лат. 2: 6060] ангели и окован в пламтящи вериги.

(13) Дълъг бе той 1600 лакти и широк 40 [Лат. 1: 300, Стбг.: 17] лакти [Лат. 2: дължината му 1900 лакти, широчината му 700, крилото му 80], лицето му с огън изгаряше, а очите му пълни с мрак [Стбг.: като искри]. От ноздрите му излизаше дим зловонен, а устата му бе като бездна и крилото му 80 лакти достигаше.

(14) И веднага щом го видяха, те паднаха ничком и застинаха като мъртви.

(15) Но Исус доближи ги и вдигна апостолите и вдъхна им сила, и рече на Вартоломей: „Приближи се, Вартоломее, и врата му стъпчи, и той ще ти яви своето дело, кой е и защо людете ненавижда."

(16) А Исус настрана дръпна се с останалите апостоли.

(17) Вартоломей се боеше, но издигна гласа си и рече: „Благословено да е името на Твоето безсмъртно царство во веки веков."

И като рече това, Исус го подкани и рече: „Иди и стъпчи врата Белиаров, а Вартоломей бързо го доближи и стъпи на врата му, а Белиар потрепери." [Лат. 1: Тогава Антихристът потрепери и с ярост изпълни се.]

(18) А Вартоломей побоя се, побягна и на Исус рече: „Господи, подай ми крайчец от Твоите одежди, та да имам смелост да го доближа."

(19) Но Исус рече му: „Не можеш да вземеш крайчец от Моите одежди, понеже тези одежди не са онези, с които Аз бях разпнат."

(20) Вартоломей рече: „Господи, боя се да не би както той не пощади Твоите ангели, тъй да погълне и мене."

(21) Исус рече му: „Не бяха ли всички неща сътворени от Моето слово и не по волята на Отца Ми ли духовете станаха на Соломона подвластни? Тъй и ти, върви по волята на Моето слово и в Моето име и питай го каквото желаеш на Соломона.

(22) [Лат. 2: И Вартоломей направи кръстния знак и на Исус се помоли и зад Него дойде. А Исус рече му: „Доближи се" и Вартоломей доближи се, и огън тъй разгоря се на всички страни, та одеждите му пламтящи изглеждаха. Исус рече на Вартоломей: „Както ти рекох, на врата му стъпи и питай го каква му е силата."]

(23) Вартоломей рече му: „Кажи ми кой си ти и кое е твоето име."

И той рече му: „Освети ме малко и аз ще ти река кой съм аз и как тук съм дошъл, и какво е делото ми и каква е силата ми."

(24) И той освети го и рече му: „Кажи всичко, що сторил си, и всичко, що правиш сега."

(25) Белиар отвърна и рече: „Искаш да знаеш моето име: първо зовях се Сатанаил, що значи вестител Господен, но когато отхвърлих Господния образ, наречен бях Сатана, сиреч ангел, що преизподнята варди (Тартар).

(26) Отново Вартоломей рече му: „Разкрий ми всички неща и нищо от мене не крий."

(27) И онзи отвърна му: „Кълна ти се със силата на славата Господна, че дори да пожелая нещо да скрия, не мога, понеже наблизо е Този, който ще ме осъди. Понеже, ако можех, щях да те затрия като онези, що бяха преди теб.

(28) Понеже истина аз бях първородният ангел: когато Бог сътвори небесата, загреба Той в шепа огън и Мене първо роди, а Михаил бе втори [Лат. 2: Понеже имаше Той Син, преди да сътвори небесата, земята и нас (понеже когато помисли да създаде всички неща, Синът Му слово изрече), и тъй ние също бяхме сътворени от волята на Сина и съгласието на Отца. Създаде Той, аз казвам, мен първо, а после Михаил, предводителя на небесното войнство], трети Гавраил, четвърти Уриел, пети Рафаил, шести Натанаил, и други, ангели, чиито имена не мога да назова. [Лат. 1: Михаил, честта на силата, трети Рафаил, четвърти Гавраил, и други седем. Лат. 2:Трети Рафаил, четвърти Гавраил, пети Уриел, шести Затаил и други шест.]

(29) Те носят Господните пръти (ликтори) и с тях бият ме и наказват ме седем пъти нощем и седем пъти денем, и не пускат ме и на парчета разбиват цялата ми сила: Тези са [Лат. 2: дванайсетте] ангелите на мъстта, що стоят до трона Господен: тези са първородните ангели.

(30) И след тях бяха сътворени всички ангели. В първото небе има милиони и във второто милиони, и в третото милиони, и в четвъртото милиони, и в петото милиони, и в шестото милиони, а в седмото е първата твърд, където са силите, работещи за човеците.

(31) Над ветровете седят още четири ангела. Първият ангел е над севера, и зове се той Чайрум [Лат. 2: Маух] и има в ръката си огнен прът, и задържа обилието от влага, та не се наводни земята.

(32) Ангелът над севера зове се Оерта [Лат. 2: Алфата]: държи той в ръката си огнена факла и върти я на всички страни и стопля великия студ, та да не замръзне светът.

(33) Ангелът над юга зове се Керкута [Лат. 2: Седар]: сдържат другите свире-постта му, та да не разклати земята.

(34) Ангелът над югозапада зове се Наута, има той снежен прът в ръката си и към устата си го поднася; гаси той огъня, що от устата му излиза.

(35) Има и друг ангел над морето, що предизвиква го бурно.

(36) Друго не мога да ти кажа, че Този, Който наблизо стои, не ми позволява."

(37) Вартоломей рече му: „Много ли мъчиш душите на човеците?"

(38) Белиар рече му: „Искаш да ти опиша наказанията за лицемерите, клеветниците, осмиващите, идолопоклонниците, алчните, прелюбодейците, магьосниците, гадателите, и за онези, що в нас вярват, и за всички, що аз заблудих?"

[(38) Лат. 2: „Когато им покажа всичката измама. Но онези, що правят тези неща, и онези, що с тях са в съгласие или ги следват, с мене погиват."

(39) Вартоломей рече му: „Бързо кажи ми как преследваш людете, що Господа не следват, ни твоите зли дела, що несигурни и неясни са, та остават праведните и светли Божи пътеки."]

(39) Вартоломей рече му: „Ще ти кажа това с няколко слова."

(40) И той изби зъба му, а онзи заскърца със зъби и от ада изникна колело с блестящ огнен меч, а в меча имаше пещи.

(41) И той го запита, като му рече: „Какъв е този меч?"

(42) А онзи рече: „Този меч е мечът на ненаситните: че в тази пещ се провождат онези, що в своята ненаситност сътворяват всякакъв грях; във втората пещ се провождат клеветниците, що клеветят тайно съседа си; в третата пещ се провождат лицемерите и останалите, що с моята хитрина аз събарям."

[(40-42) Лат. 2: И антихристът рече: „Ще ти кажа."

И от бездната яви се колело със седем огнени меча. Първата пещ имаше дванайсет пещи. Антихристът отвърна: „Огнената пещ в първия нож, в нея аз слагам комарджиите, гадателите и чародеите, и онези, що в тях вярват или ги дирят, понеже в греховните си сърца те измислят неверни пророчества. Във втората огнена пещ са първо богохулниците... самоубийците... идолопоклонниците... В другите първо са лъжесвидетелите... (дълго изброяване)."]

(43) Вартоломей рече: „Сам ли вършиш тези неща?"

(44) Сатаната рече: „Ако можех сам да го свърша, разрушил бих целия свят за три дни: но нито аз, нито някой от шестстотинте може. Затова имаме други бързи служители, които командваме, и даваме им куки по всички посоки и пускаме ги навън да ловят, и те ловят за нас души от човеците, като ги примамват със сладости - опиянение и веселие, злословие, лицемерие, удоволствия, прелюбодеяние и дреболии, които взимаме от тях.

(45) Ще ти кажа и имената на останалите ангели. Ангелът на градушката се зове Мермеот, той градушка сипе върху главата си, а служителите ми го заклеват и я разпращат където си пожелаят. И други ангели има, що над снега са, и други над гърма, и други над мълнията, и когато някой дух от нас пожелае да тръгне по земя или по море, тези ангели мятат огнени камъни и възпламеняват крайниците ни." [Лат. 2 изброява всички престъпления на Израел и всички възможни грехове на цели две страници.]

(46) Вартоломей рече: „Стой мирен, звяр адски."

(47) А Белиар рече: „Много неща мога да ти кажа за ангелите. Тези, що все летят из небесните селения и из земните, са: Мермеот, Ономатат, Дут, Илиот, Чарут, Графат, Оетра, Нефон, Чалкатура. Те управляват нещата, що на небето са и на земята и под земята."

(48) Вартоломей рече: „Стой мирен и не бунтувай се, та да се помоля на моя Господ."

(49) И Вартоломей падна по лице и докосна с глава земята и рече: „О, Господи Исусе Христе, велико и славно име. Всички ангелски хорове възхваляват Те, Учителю, и аз, недостойният, с устните си... възхвалявам Те, Учителю. Чуй Твоя слуга и както избра ме и не ме наказа за предишните ми деяния, о, Господи Исусе Христе, чуй ме и смили се над грешниците."

(50) И като рече тъй, Господ рече му: „Стани и позволи на този, що стене, да се вдигне: и мир тебе."

(51) И Вартоломей вдигна Сатаната и му рече: „Отиди си в твоето място, при твоите ангели, че Господ смили се над целия си свят."

(52) А дяволът рече му: „Пусни ме и ще ти кажа как бях хвърлен долу в тези селения и как Бог сътвори човека.

(53) Ходех напред-назад по света, а Господ рече на Михаил: „Донеси ми пръст от четирите края на земята и вода от четирите райски реки." И когато Михаил ги донесе, Господ сътвори Адам в източните селения и оформи пръстта, що беше безформена, и напрегна над нея мускули и жили, и оформи я в скелет; и Той благослови Адама, понеже той беше Господният образ, затова го благослови.

(54) И когато дойдох от краищата на земята, Михаил рече: „Благослови Господния образ, що той сътвори по Свое подобие."

Но аз рекох: „Аз съм огън от огън, аз съм първородният ангел, и да благословя глина и вещество?"

(55) А Михаил рече ми: „Благослови, да не ти се разгневи Господ."

Аз рекох му: „Не ще ми се Господ разгневи, но аз ще седна на трон срещу Него и като Него ще бъда."

Тогава Господ разгневи ми се и хвърли ме долу, като повели да се разтворят небесните сфери.

(56) И когато бях долу хвърлен, Той пожела също шестстотинте, що ми бяха подвластни, да благословят Адама, но те рекоха: „Както видяхме, че стори първородният ангел, тъй и ние не ще благословим оногова, що от себе си по-малък е."

Тогава шестстотинте също бяха хвърлени долу при мен.

(57) И като бяхме хвърлени долу на земята, ние безсъзнателни бяхме за четиридесет години, и когато слънцето засия седем пъти по-ярко от огън, внезапно аз се събудих; огледах се и видях спящи шестстотинте ми подвластни.

(58) И аз събудих сина ми Салпсан и му поисках съвет как да измамя човека, заради когото изхвърлен бях от небесата.

(59) И го измислих. Взех в ръката си мускал и в него изстисках пот от гърдите ми и смесих я с косми от подмишницата ми, и се измих [Лат. 2: Взех листа от смокиня и с тях обърсах потта от гърдите си и под мишниците и хвърлих ги долу над водните извори] във водните извори, отдето извират четирите реки, и Ева пи от тях и в нея породи се желание: понеже ако не бе пила от тази вода, не щях да мога да я прелъстя."

(60) Тогава Вартоломей повели му да върви в ада.

(61) А Вартоломей падна до Исусовите нозе и със сълзи на очи рече: „Отче, Който разкри за нас Божието Слово, Когото седемте небеса трудно побират, но Който по добрата Си воля износен бе леко и без болка в девичето тяло: Ти с Твоята мисъл нареждаш всички неща; Ти даваш ни това, що ни е нужно, преди да Те помолим.

(62) Ти, който понесе короната от тръни, та да подготвиш за нас изкуплението на скъпоценната корона от небето, Който на кръста увисна и ни даде да пием от виното на разкаянието, и бе прободен, та да ни изпълниш с Твоето тяло и Твоята кръв:

(63) Ти, Който даде имена на четирите реки: на първата Физон, поради вярата [pistis], що ти даде да проповядва светът; на втората Геон, понеже от земя [деа] е сътворен човекът; на третата Тигър, понеже чрез Теб за нас разкри се предвечната Троица в небесата [асоциация с Trinity - вероятно някога името на реката е било Trigis]; на четвъртата Ефрат, понеже чрез Твоето присъствие в света ти възрадва [euphranai] всяка душа, като водиш я към света на безсмъртието.

(64) Мой Боже и Отче, превеликият, Царю мой, спаси, Господи, грешните."

(65) Когато той тъй се помоли, Исус рече му: „Вартоломее, Отецът Ми назова Ме Христос, та да мога на земята да сляза и да помажа всеки човек, що с Мене е, с мирото на живота: и назова Ме Той Исус, та да мога да излекувам всеки грях от онези, що не знаят... и да дам на людете истината Господна."

(66) И отново Вартоломей рече Му: „Господи, редно ли е аз да разкрия тези мистерии на всеки човек?"

(67) Исус рече Му: „Вартоломее, възлюбени Мой, на онези, които са предани и могат да запазят тези неща, на тях повери ги. Че има някои, достойни за тях, но има и други, негодни да им ги повериш: понеже те са празни (самохвалци), пияници, горди, немилостиви, идолопоклонници, прелюбодейци, клеветници, учители по глупост, и те правят всичко от дявола, и затуй те недостойни са да им повериш тези неща.

(68) Те тайни са заради онези, що не могат да ги поберат; понеже онези, що могат да ги поберат, те и ще ги споделят. Ето и на теб, възлюбени мой, рекох тези неща, че благословен си ти и цялото ти потомство, и по твой избор тези слова ти бяха поверени; понеже всички онези, що могат това да поберат, те ще получат каквото пожелаят при моя съд."

(69) Тогава аз, Вартоломей, що написах тези неща със сърцето си, задържах ръката на Господа, Спасител човечески, и се възрадвах и туй рекох:

„Слава Тебе, о, Господи Исусе Христе, Който на всички даваш милостта си и всички ние я приемаме. Алилуя.

Слава Тебе, Господи, живот за грешниците.

Слава Тебе, Господи, смъртта се засрами.

Слава Тебе, Господи, съкровищница от праведност.

Нека за Господа пеем сега."

(70) И като рече това Вартоломей, Исус свали мантията Си и положи кърпата на врата на Вартоломей, и се възрадва и рече: „Аз съм добър: благ, състрадателен и милостив, строг и справедлив, чуден и свят, Аз съм добър. Алилуя. Великодушен и ласкав съм Аз. Алилуя. Слава Тебе, Господи: че дарявам Аз всички, що Ме желаят. Алилуя.

Слава Тебе, Господи, свят безкраен си Ти. Амин. Алилуя."

(71) И като рече това Той, апостолите целунаха Го, а Той даде им мир и любов.

V. Въпроси относно смъртните грехове. Заръка на апостолите да проповядват. Възнесение на Христос.

(1) Вартоломей рече Му: „Кажи ни, Господи, кой грях е по-тежък от всички грехове?"

(2) Исус рече му: „Истина ви казвам, лицемерието и клеветничеството са по-тежки от всички грехове: понеже за тях пророкът рекъл е в псалма: „Безбожникът не ще възкръсне при Последния съд, нито грешниците сред праведните", нито безбожникът в съда на Моя Отец. Истина, истина ви казвам, всеки грях ще бъде простен на всеки човек, но грехът срещу Светия дух не ще бъде простен."

(3) Вартоломей рече Му: „Кой е грехът срещу Светия дух?"

(4) Исус рече му: „Ще бъде отсъдено против всеки човек, който служил е на Светия Ми Отец, но злословил е срещу Светия дух. Понеже всеки човек, що служи с преклонение на Бога, достоен е за Светия дух; и който зло не е думал срещу Него, не ще бъде забравен.

(5) Горко на оногова, който се кълне в Бога и казва, че кълне се истинно, но кълне се лъжовно. Понеже Бог е всевишен и Той е истината, и в Него няма лъжа, нито клетвопрестъпление.

(6) И тъй, вървете и проповядвайте в целия свят словото на истината и ти, Вартоломее, проповядвай това слово на всеки, що го желае, и всички, що в него повярват, ще намерят вечен живот."

(7) Вартоломей рече: „О, Господи, а ако някой съгреши с грях от тялото, какво е възмездието му?"

(8) Исус рече: „Добре е, ако кръстеният остави чисто своето кръщение: но удоволствието на плътта прави го любовник. Единственият брак е в естеството на равновесието: но истина ти казвам: който съгреши с трети брак, е недостоен за Бога." [Лат. 2: Но ако го сполети похотта на плътта, той трябва да бъде съпруг на една жена. Съпрузите, ако са добри и плащат десятъка, ще им се върне стократно. Вторият брак е законен, ако човек се труди усърдно и върши добри дела, и десятъка плаща; но третият брак е осъдителен, а девствеността е най-добра.]

(9) Но вие проповядвайте сред всички люде да се вардят от такива неща: че Аз не си тръгвам от вас и дарявам ви със Светия дух."

(10) И Вартоломей благослови Го заедно с апостолите и прослави Бога горещо като рече: „Слава Тебе, Свети Отче, светило неугасващо, непостижимо, със светлина обилно. Слава Тебе и почит, и обожание, свят безкраен. Амин.

[Лат. 2: Край на въпросите на преблажения Вартоломей и другите апостоли към Господа Исуса Христа.]

КНИГА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ХРИСТОВО ОТ АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ

Книгата съществува единствено на коптски език. Известни са няколко нейни версии: най-пълната е в ръкописа, съхраняван в Британския музей. Тук не поместваме пълен превод, а само анализ на М. Р. Джеймс.

Христос е на кръста, пронизан и мъртъв.

Човек от тълпата на име Ананий, от Витлеем, се хвърля на кръста, прегръща тялото и осъжда евреите. Глас от тялото на Исус благославя Ананий и му обещава вечен живот и „първите плодове от дървото на безсмъртието". Свещениците решават да убият с камъни Ананий, но той остава невредим. Те го хвърлят в една пещ, където той остава затворен, докато Исус възкръсва. Накрая го пробождат с копие.

Спасителят взима душата му на небето и го благославя.

Йосиф Ариматейски погребва тялото на Исус. В Аменти (подземния свят) идва Смъртта и пита кой е новодошлият, тъй като създава бъркотия. После тя се явява на гроба на Исус с шестимата си синове във формата на змии. Исус лежи там, а лицето и главата му са покрити с кърпи.

Смъртта пита тялото на Исус: „Кой си ти?", а Исус маха кърпата от лицето си и се изсмива на Смъртта. Тя уплашена побягва заедно със синовете си.

Тогава Исус възкръсва и се качва на колесницата на Черубим (Серафим). Той нахлува в ада, разбива вратите му, връзва демоните Белиар и Мелкир, и освобождава Адам и праведните души.

После той се обръща към Юда Искариотски и дълго го укорява, като описва страданията, които трябва да понесе, и изброява 30 негови гряха, колкото са змиите, изпратени да го разкъсат.

Абатон (Смъртта) и синът й Пестиленс се връщат в Залите на Аменти, за да ги защитят, но ги намират абсолютно пусти. Останали са само три души (тези на Ирод, Каин и Юда, според Парижкия ръкопис).

Рано сутринта жените идват на гроба. Това са Мария Магдалина, Мария, майката на Иаков, когото Исус отнема от ръцете на Сатаната, Саломия, Мария, която се грижи за него, и сестра й Марта, Йоана, съпругата на Чуза, която се отказва от съпружеското ложе, Вероника, на която Исус спира кръвотечението, Лия (Леа), вдовицата, чийто син Исус възкресява в Наин, и жената, на която Исус казва: „Многото ти грехове простени са".

Всички те са в градината на Филоген, чийто син Симеон Исус изцелява, когато слиза от Елеонската планина заедно с апостолите.

Филоген казва на Дева Мария: „Ти си Мария, майката на Талкамаримат, което значи радост, благословия и милост".

Мария казва: „Ако си Го преместил, кажи ми къде си Го положил, за да си Го взема: не се бой."

Филоген разказва как иудеите са търсили защитен гроб за Исус, за да не бъде тялото му откраднато, а той им предложил да го положат в гроб в собствената му градина, и че той сам ще го пази. Иудеите запечатали гроба и си тръгнали.

В полунощ Бог възкресява Исус, който слиза в божествена колесница и казва на Дева Мария: „Мари Кхар Мариат (Мария, майката на Господния Син)."

Мария отвръща: „Рабуни Катиатари Миот (Синът на всемогъщия Бог, мой Господ и мой син). Ако не ми е позволено да Те докосна, благослови поне тялото ми. което Те износи."

Исус благославя тялото на Мария. Тя се връща и предава посланието на апостолите, Петър я благославя и всички се радват.

Вартоломей: „Вярвайте ми, братя мои и свети апостоли, аз, Вартоломей, видях Сина Господен на колесницата на Черубим [Серафим]. С Него бяха всички небесни обитатели."

Исус и праведните души се възнасят на небето и Бог го коронясва. Следват серия от химни, които небесните обитатели пеят в чест на приемането в славата на Адам и другите свети души. Тук е споменат и ръстът на Адам и Ева. Адам е висок 18 лакти, а Ева - 15. Двамата са въведени при Бог-Отец от архангел Михаил. Адам е опростен и всички ангели и светци се радват и го поздравяват.

Адам е поставен на Портата на живота да приветства всички праведници, които влизат, а Ева трябва да приветства всички жени, следвали Божията воля, които влизат в града на Христос.

Вартоломей: „Колкото до мен, Вартоломей, аз изкарах много дни без храна и вода, хранен от славата на видението."

Апостолите благодарят и благославят Вартоломей за това, което им е разказал, и настояват да го нарекат апостол на божествените мистерии. Но той протестира:

„Аз съм най-низшият сред всички ви, прост работник. Не ще ли питат людете в града, като ме видят: „Не е ли този Вартоломей италиецът градинар и търговец на зеленчуци? Не е ли същият този, що живее в градината на Хироират, управителя на града ни? Как е достигнал такова величие?"?"

И тъй, братя мои апостоли, простете ми: аз, Вартоломей, не съм достоен за тази чест."

Апостолите го целуват и го благославят, а после, заедно с Мария, получават причастие.

Бог праща Исус в Галилея да утеши апостолите и Мария, и той идва и ги благославя и им показва раните си, а после ги предава на грижите на Петър и им поръчва да проповядват. Те целуват раните му и скрепяват клетвата си да служат с кръвта, която тече оттам. Исус се връща на небето.

В това време Тома не е с тях, тъй като е заминал за града си, след като е чул, че синът му Сиофан [Теофан?] е починал. Когато Тома пристига, от смъртта му вече са минали седем дни. Той отива на гроба на сина си и го възкресява в името на Исус.

Сиофан му разказва как архангел Михаил е бил взел душата му: видял я да изскача от тялото му и да свети в ръката на Михаил, който я увил в плащаница. После прекосил огнената река, която му се сторила като водна, и бил три пъти изкъпан в Ахерузианското езеро. На небето видял дванайсетте великолепни тронове на апостолите, но не бил допуснат да седне на бащиния трон.

Тома и синът му се връщат в града под изумените погледи на всички. Сиофан се обръща към хората и им разказва историята си, а Тома кръщава 12 хиляди от тях, основава църква и прави сина си неин епископ.

После Тома се качва на един облак, който го отвежда до Маслинената планина и при апостолите, които му казват за идването на Исус, но на него не му се вярва. Вартоломей го убеждава, а Исус отново се появява и кара Тома да докосне раните му, след което изчезва в небесата.



Вартоломей: „Така за втори път Исус се яви на учениците Си, след като бе възкресен от мъртвите.

Това е Книгата на Възкресението на Исус Христос, нашия Господ, в радост, веселие и мир. Амин."


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница