Отчет за финансовия резултат error: Reference source not found таблица за паричните потоци error: Reference source not found



страница1/32
Дата26.10.2018
Размер5.75 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32
BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Брюксел, 20.7.2010

SEC(2010) 963 окончателен





СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА


ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
2009 ФИНАНСОВА ГОДИНА

Консолидирани финансови отчети и консолидирани


отчети за изпълнението на бюджета


СЪДЪРЖАНИЕ

БЕЛЕЖКА, ПРИДРУЖАВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ Error: Reference source not found

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС Error: Reference source not found

ЧАСТ I — КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ Error: Reference source not found

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС Error: Reference source not found

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ Error: Reference source not found

ТАБЛИЦА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ Error: Reference source not found

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ Error: Reference source not found

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ Error: Reference source not found

1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ Error: Reference source not found

2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС Error: Reference source not found

3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ Error: Reference source not found

4. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТАБЛИЦАТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ Error: Reference source not found

5. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ Error: Reference source not found

6. ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ И СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НА НЕРЕДНОСТИ Error: Reference source not found

7. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК Error: Reference source not found

8. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА Error: Reference source not found

9. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС Error: Reference source not found

10. КОНСОЛИДИРАНИ СУБЕКТИ Error: Reference source not found

11. НЕКОНСОЛИДИРАНИ СУБЕКТИ Error: Reference source not found

ЧАСТ II — КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ Error: Reference source not found

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА Error: Reference source not found

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА Error: Reference source not found

1. БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ, УСТРОЙСТВО И КРЕДИТИ Error: Reference source not found

2. ОБЯСНЕНИЕ НА ОТЧЕТИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА Error: Reference source not found

БЕЛЕЖКА, ПРИДРУЖАВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ

Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2009 г. са изготвени въз основа на информацията, представена от институциите и органите съгласно член 129, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял VII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейския съюз във всички съществени аспекти.



(подпис)
Philippe Taverne
Счетоводител
на Комисията


ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС


1. ПОДГОТОВКА НА ГОДИШНИЯ БЮДЖЕТ

Бюджетът на Европейския съюз (ЕС) финансира широк кръг от политики и програми в целия ЕС. В съответствие с приоритетите, определени от държавите-членки, Комисията изпълнява специфични програми, дейности и проекти в областта. Те могат да варират от проекти в подкрепа на образованието за мобилността на студенти и преподаватели до проекти, насочени към подкрепа на по-добрата работна среда за работниците в ЕС и засилване на контрола по външните граници.

Над 90 % от бюджета на ЕС се използва за финансиране на такива политики и дейности на ЕС, по които всички държави-членки са постигнали съгласие. Пряката връзка между годишния бюджет и политиките на ЕС се гарантира чрез бюджетиране, основано на дейностите (ABB). Номенклатурата на бюджетирането, основано на дейностите, въведена за първи път в бюджета за 2004 г., позволява ясно определяне на областите на политиката на Европейския съюз и на общия размер на ресурсите, предназначени за всяка от тези области.

Областите на политиката са подразделени на около 200 дейности, от които над 110 включват оперативни бюджетни редове и поради това са отразени в бюджетната номенклатура като бюджетни глави. Тези области на политиката са предимно оперативни, тъй като техните основни дейности са насочени към трета страна бенефициер, всяка в своята съответна област на дейност. Други области на политиката обаче са хоризонтални и осигуряват доброто функциониране на Комисията като „Координиране и правни съвети“ и „Бюджет“. Структурата на дейността осигурява общата концептуална рамка за определянето на приоритетите, планирането, бюджетирането, мониторинга и докладването, като основната цел е повишаване на оптималното, икономично и ефективно използване на ресурсите.

Вътрешната процедура за приемането на проектобюджета започва с неговото подготвяне от Комисията, преди да бъде предаден на Съвета, който може да внесе изменения, ако счете за необходимо. Актуализираният бюджет след това отива в Европейския парламент, който може да предложи изменения или да приеме или отхвърли текущия проект. Когато бъде постигнато съгласие по всички изменения и актуализации (включително, при необходимост, по изцяло нов проект, предложен от Комисията), бюджетът се приема в средата на месец декември от Парламента. Председателят на Парламента заявява, че бюджетът е приет, и тогава той може да бъде изпълнен.


2. КАК СЕ ФИНАНСИРА ЕС?

ЕС разполага с две основни категории финансиране: приходи от собствени ресурси и разни приходи.




2.1 Приходи и вземания от собствени ресурси

Приходите от собствени ресурси се начисляват автоматично за ЕС, за да може той да финансира своя бюджет без нуждата от последващо решение на националните органи. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета, се определя чрез изваждане на другите приходи от общия размер на разходите. Общият размер на собствените ресурси не може да надвишава 1,24 % (1,23 % от 2010 г. нататък) от брутния национален доход (БНД) на ЕС. Собствените ресурси могат да бъдат разделени на следните категории:



  1. Традиционните собствени ресурси (ТСР) се състоят от мита и налози върху захарта. Тези собствени ресурси са за сметка на икономическите оператори и се събират от държавите-членки от името на ЕС. При все това държавите-членки задържат 25 % като компенсация за разходите си по събирането. Митата се начисляват върху вноса на продукти от трети държави по ставки въз основа на Общата митническа тарифа. Налозите върху захарта се плащат от производителите на захар за финансиране на възстановяванията при износ на захар. ТСР обикновено представляват +/- 13 % от приходите от собствени ресурси.

  2. Собственият ресурс на базата на данък добавена стойност (ДДС) се събира от базите за ДДС на държавите-членки, които са хармонизирани за тази цел в съответствие с правилата на ЕС. Един и същи процент се събира от хармонизираната база на всяка държава-членка. При все това базата за ДДС, която трябва да се вземе предвид, е ограничена до 50 % от БНД на всяка държава-членка. Ресурсът на база ДДС обикновено представлява около 12 % от приходите от собствени ресурси.

  3. Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) се използва за балансиране на бюджетните приходи и разходи, т.е. за финансиране на частта от бюджета, която не е покрита от никакви други източници на приходи. Един и същи процент се събира от БНД на всяка държава-членка, като този процент се определя в съответствие с правилата на ЕС. Ресурсът на база БНД обикновено представлява +/- 75 % от приходите от собствени ресурси.

Във връзка с плащането на тези суми отделни сметки съдържат традиционни собствени ресурси, които в съответствие с член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000 са констатирани от държавите-членки, но не са предоставени на ЕС, тъй като все още не са събрани или обезпечени или понеже са оспорени. Всяка държава-членка изпраща на Комисията тримесечен отчет за тези сметки със следните подробности за всеки вид ресурс:

  • остатъчното салдо от предишното тримесечие,

  • суми, събрани през въпросното тримесечие,

  • поправки на базата (корекции/анулирания) през въпросното тримесечие,

  • отписани суми,

  • салдото, което подлежи на събиране в края на въпросното тримесечие.

Когато традиционните собствени ресурси от отделната сметка бъдат събрани, те трябва да бъдат предоставени на Комисията най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец, следващ месеца, през който сумата е била събрана.

Трябва да се направи намаление на вземанията в отделната сметка, за да се отразят ситуациите, в които реалното събиране е малко вероятно. Намалението се основава на прогнозни оценки, направени от самите държави-членки в съответствие с член 6, параграф 4, буква б) от Регламент (EО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета, който гласи „Заедно с окончателния тримесечен отчет за дадена година държавите-членки изпращат разчет за общия размер на средствата по отделната сметка към 31 декември на същата година, чието погасяване е малко вероятно.“

Въз основа на прогнозните оценки, изпратени от държавите-членки, се приспада сума от позицията за вземания от държавите-членки в частта за активи на счетоводния баланс. Въпреки това обаче това не означава, че Комисията се отказва от събирането на сумите, включени в тази корекция на стойността. Дори когато събирането изглежда слабо вероятно, ако не и на практика невъзможно, това не означава непременно, че въпросните суми никога няма да влязат в бюджета на ЕС като традиционни собствени ресурси. Това е така, защото несъбраните вземания са загубени единствено ако държавата-членка е изчерпала всички средства, които е длъжна да използва, за да осигури събирането. Когато държавата-членка не изпълни това свое задължение, тя е държана финансово отговорна и от нея се изисква да внесе сумата в бюджета на ЕС в съответствие с член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000.


2.2 Разни приходи

Разните приходи, произтичащи от дейностите на Европейския съюз обикновено представляват по-малко от 10 % от общия размер на приходите. Това са например глобите в областта на конкуренцията и нарежданията за събиране на вземания, издадени на частни и публични длъжници по отношение на управлението на проекти на ЕС. Санкциите, наложени от Съда на Европейските общности на държавите-членки, които не се съобразяват с дадено съдебно решение, също попадат в тази категория. Комисията управлява стотици хиляди проекти всяка година и ѝ се налага да изготвя около 13 000 нареждания за събиране на вземания годишно. Върху всеки дълг, който не е платен на датата, на която е станал дължим, се начислява лихва за забава. Когато дългове на трети страни, различни от държавите-членки, останат неплатени, решенията на Комисията (и на Съвета), налагащи задължението да се плати, се прилагат пряко в съответствие с правилата на гражданския процес в сила на територията, където трябва да се извърши принудителното събиране. Просрочилите плащанията си длъжници са обект на процедури по събирането на дългове, започнати от правната служба с помощта на външни правни кантори.




3. КАК СЕ УПРАВЛЯВА И РАЗХОДВА БЮДЖЕТЪТ НА ЕС



3.1 Основни оперативни разходи

Оперативните разходи на Европейския съюз обхващат различните функции от финансовата рамка и съществуват под различна форма в зависимост от това как парите се разходват и управляват. В съответствие с Финансовия регламент Комисията изпълнява общия бюджет посредством следните методи:



Пряко централизирано управление: при този метод бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията.

Непряко централизирано управление: то се отнася за случаите, при които Комисията възлага задачи, свързани с изпълнението на бюджета, на органи в рамките на правото на ЕС или на националното право, като публичноправните агенции на ЕС или агенциите на ЕС за публични услуги.

Децентрализирано управление: това са случаите, в които Комисията делегира определени задачи за изпълнението на бюджета на трети държави.

Споделено управление: при този метод на управление задачите по изпълнението на бюджета се делегират на държавите-членки. По-голямата част от разходите попадат в категорията „Споделено управление“, където на държавите-членки се делегират задачи, обхващащи области като селскостопанските разходи и структурните дейности.

Съвместно управление: при този метод Комисията поверява определени задачи, свързани с изпълнението, на международна организация.


3.2 Различните финансови участници


Колегиумът от членовете на Комисията носи колективна политическа отговорност, но на практика не упражнява самият той предоставените му правомощия за изпълнение на бюджета. Всяка година той делегира тези задачи на отделни служители, които отговарят пред колегиума и попадат в обхвата на разпоредбите на Финансовия регламент и Правилника за длъжностните лица. Съответните служители — по принцип генерални директори и началници на служби — са известни като „оправомощени разпоредители с бюджетни кредити“. Те на свой ред могат да делегират по-нататък свързаните с изпълнението на бюджета задачи на „вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити“.

Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да се постигнат целите на политиката, определени от институцията, до управлението на дейностите, започнати както от оперативна, така и от бюджетна гледна точка, включително подписване на документи за поемане на правни задължения, наблюдаване на изпълнението, извършване на плащания и дори, при необходимост, събиране на средства, които трябва да се възстановят. Разпоредителите с бюджетни кредити трябва също да организират извършването на оценки, за да се анализира жизнеспособността на техните предложения (предварителна оценка) и за да се преценят успехът и ефективността от гледна точка на разходите на програмите, които вече са започнати (междинна и последваща оценка). Резултатите от тези оценки се използват, за да подпомогнат подобряването на процеса на вземане на решения и повишаването на прозрачността, отчетността и ефективността от гледна точка на разходите на интервенцията на ЕС.

Доброто финансово управление и счетоводна отчетност се осигуряват във всяка ГД чрез отделяне на управленския контрол (в ръцете на разпоредителите с бюджетни кредити) от вътрешния одит и контрола на спазването на правилата с ясни стандарти за вътрешен контрол (за които вдъхновение е почерпено от международните стандарти на COSO), предварителни и последващи проверки, независим вътрешен одит въз основа на оценките на риска и редовно докладване за дейностите пред съответния член на Комисията.

Счетоводителят изпълнява платежните нареждания и нарежданията за събиране на вземания, изготвени от разпоредителите с бюджетни кредити, и отговаря за управлението на касата, за определянето на счетоводни правила и методи, за валидирането на счетоводните системи, за воденето на сметките и изготвянето на годишните отчети на институцията. Освен това счетоводителят трябва да подпише отчетите, заявявайки, че те предоставят вярна и честна представа за финансовото състояние.

Вътрешният одитор, който не е финансов участник в тесния смисъл на думата, се назначава от дадена институция или орган, за да провери дали системите и процедурите за изпълнение на бюджета функционират както трябва и за да даде съвети по въпроси, свързани с управлението на риска. Той излиза с независими становища относно качеството на системите за управление и контрол и прави препоръки за това как да се подобрят оперативните процедури и да се насърчи доброто финансово управление.


3.3 Поемане на задължение за разходване на бюджета на ЕС

Когато бюджетът бъде одобрен, посредством счетоводната система на Комисията ГД „Бюджет“ предоставя средства на различните отдели на Комисията и на институциите и другите органи в съответствие с техните отговорности, свързани с политиката, съгласно система, наречена бюджетиране, основано на дейностите. Например отговорността за управлението на бюджетните редове, свързани с околната среда, Комисията делегира на началника — или генералния директор — на ГД „Околна среда“ (който в този контекст става известен като оправомощения разпоредител с бюджетни кредити за въпросните бюджетни редове).

Преди да бъде поето правно задължение (например договор или споразумение за безвъзмездни средства) с трета страна, в годишния бюджет трябва да има бюджетен ред, разрешаващ въпросната дейност. Трябва да има и достатъчно средства по въпросния бюджетен ред за покриване на разходите. Ако тези условия са спазени, нужните средства трябва да се запазят в бюджета посредством бюджетно задължение, отразено в счетоводната система.

Никакви пари от бюджета на ЕС не могат да бъдат изразходвани, освен ако и докато Комисията или друг орган на ЕС и вероятният получател на пари от ЕС не поемат писмено правно задължение. При централизираното пряко управление това правно задължение приема формата или на договор с изпълнител, или на споразумение за безвъзмездни средства с бенефициер.

Когато бъде одобрено, бюджетното задължение се записва в бюджетната счетоводна система и бюджетните кредити се използват в съответствие с него. Това обаче не оказва влияние на общите сметки (или главната счетоводна книга), тъй като все още не е направен разход. Това е така, защото счетоводната система на Европейския съюз обхваща два отделни, но свързани елемента:

а) бюджетни сметки, които предоставят подробен запис за изпълнението на бюджета;

б) общи сметки, които се използват за изготвяне на баланса и финансовия резултат.

3.4 Извършване на плащане

3.4.1 Общи правила

Не може да бъде извършено никакво плащане, освен ако разпоредителят с бюджетни кредити, занимаващ се с въпросната операция, предварително не е одобрил бюджетно задължение.

Когато в счетоводната система бъде одобрено плащане, следващата стъпка е извършването на трансфера към сметката на бенефициера.

Комисията извършва над 1,7 милиона плащания на година. Комисията участва в SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication).




3.4.2 Предварително финансиране, декларации за направени разходи и допустимост на разходите

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат — ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на Европейския съюз. Следователно отпуснатото предварително финансиране не е окончателен разход, докато не бъдат изпълнени съответните договорни условия, и затова се записва в счетоводния баланс на ЕС като актив, когато бъде извършено първоначалното плащане. Стойността на актива по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми.

Предварителното финансиране се оценява по размера на своята прогнозна възстановима сума, като се вземе предвид наличието на свързана с предварителното финансиране гаранция, придружаваща предварителното финансиране. Очакваната невъзстановима сума по предварително финансиране се признава като разход в отчета за финансовия резултат и намаление на отчетната стойност на предварителното финансиране в счетоводния баланс. Лихва обикновено се натрупва върху отпуснатото предварително финансиране (сред важните изключения са сумите, изплатени на държавите-членки или като предприсъединителна помощ).

Известно време след извършването на предварителното финансиране съответният орган на ЕС получава декларация за направени разходи, чиято цел е да обоснове начина, по който сумата по предварителното финансиране е била изразходена от бенефициера в съответствие с договора. Честотата на изпращане през годината на тези декларации за направени разходи е различна в зависимост от вида дейност, която се финансира, и договорните условия, като не е задължително да бъдат получени в края на годината.

Критериите за допустимост са определени в основния акт, в поканите за подаване на предложения, в други информационни документи за бенефициерите на безвъзмездни средства и/или в договорните клаузи на споразуменията за безвъзмездни средства. След анализ допустимите разходи се записват като разход, а бенефициерът се уведомява за сумите, установени като недопустими разходи. По тази причина сумите от „Предстояща проверка на допустимостта“ представляват получени декларации за направени разходи, за които допустимостта все още не е проверена и следователно за които събитието, водещо до разхода, все още не е настъпило.


3.4.3 Счетоводно третиране в края на годината (разделяне на финансовите периоди)

По отношение на неприключените суми по предварително финансиране в края на годината, те се оценяват по първоначално платената(ите) сума(и), от която(ито) се изваждат: върнатите суми, изчистените допустими суми, очакваните допустими суми, които все още не са изчистени в края на годината, и намаленията на стойността.

Декларациите за направени разходи, които все още не са получени в края на годината, се взимат предвид при счетоводните процедури за разделяне на финансовите периоди в края на годината. По-специално трябва да се направи оценка на допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства на ЕС, но за които все още не е съобщено на ЕС. Използват се различни методи в зависимост от вида на дейностите и наличната информация, за да бъде направена най-точната оценка на тези суми. След това вписване за разделяне на финансовите периоди очакваните допустими суми се записват като начислени разходи, докато очакваните недопустими части остават неприключени в сметките „Предстояща проверка на допустимостта“. Тези суми са показани като текущи задължения, за да не се завиши стойността на активите и пасивите.


3.5 Възстановяване на суми вследствие на открити нередности

Финансовият регламент и друго приложимо законодателство, особено във връзка със селското стопанство и кохезионната политика, дават право да се извършват проверки на разходите в срок от много години след извършването им. При откриване на нередности се прилага възстановяване на суми или финансови корекции. Откриването на нередности и техните корекции са последният етап от функционирането на системите за контрол и са от съществено значение за това да се покаже добро финансово управление.

Допустимостта на разходите за сметка на бюджета се проверява от съответните служби на ЕС или, при споделено управление, от държавите-членки въз основа на оправдателните документи, посочени в приложимото законодателство или в условията за всяка сума безвъзмездни средства. С цел оптимизиране на връзката между разходите и ползите от системите за контрол проверките на оправдателните документи за окончателните декларации за направени разходи имат тенденция да са по-интензивни от проверките на междинните декларации за направени разходи и следователно могат да открият грешки в междинните плащания, които се поправят с корекция на окончателното плащане. Освен това ЕС и/или държавата-членка имат право да проверяват достоверността на оправдателните документи чрез проверки в помещенията на декларатора по време на извършването на финансираната дейност и/или след това (последваща проверка). В приложимото законодателство са предвидени различни процедури за процеса на третиране на нередностите, открити от Комисията и от държавите-членки, като по-подробна информация се съдържа в бележка 6.


4. ОТЧИТАНЕ В КРАЯ НА ГОДИНАТА



4.1 Годишни отчети

Отговорност на счетоводителя на Комисията е да изготвя годишните отчети и да гарантира, че дават вярна и честна представа за финансовото състояние на ЕС. Годишните отчети се състоят от финансовите отчети и отчетите за изпълнението на бюджета. Те се приемат от Комисията и представят на Сметната палата за одит и накрая на Съвета и Европейския парламент за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.




4.2 Годишни отчети за дейността

Всеки разпоредител с бюджетни кредити е длъжен да изготви годишен отчет за дейността (ГОД) за дейностите, за които отговаря. В този ГОД той докладва за резултатите в областта на политиката и за достатъчната си увереност, че ресурсите, отпуснати за дейностите, описани в неговия доклад, са били използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление и че въведените процедури за контрол предоставят необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции.




5. ОДИТ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА



5.1 Одит

Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕС се надзирават от неговия външен одитор — Европейската сметна палата, която изготвя годишен доклад за Съвета и Европейския парламент. Главната задача на Палатата е да прави външен, независим одит на годишните отчети на Европейския съюз. Като част от своите дейности Сметната палата изготвя:



  1. годишен доклад за финансираните от общия бюджет дейности, представящ подробно нейните забележки относно годишните отчети и свързаните с тях операции;

  2. становище, базирано на нейните одити и представено в годишния доклад под формата на декларация за достоверност относно i) надеждността и точността на отчетите, както и ii) законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, в които са включени както приходи, събрани от данъчнозадължени лица, така и плащания към крайни бенефициери;

  3. специални доклади с резултатите от одитите на специфични области на управлението.

Сметната палата има право на достъп до всички необходими документи при извършването на своя одит. Палатата прави одит на всички области на дейностите на ЕС, като се задълбочава до проверката на законосъобразността и редовността на отделните операции и плащания. Тя прави одит и на самите годишни отчети, като при необходимост преглежда отделните счетоводни баланси и отчети за финансовия резултат, както и цялостното представяне на финансовите отчети. Следователно Палатата може да излезе със становище не само относно представените цифри, но и относно използваната система и проверки.


5.2 Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

Окончателната проверка е освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за дадена финансова година. В ЕС Европейският парламент е органът, който освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Това означава, че след одита и приключването на годишните отчети Съветът е този, който прави препоръка, а Парламентът решава дали да освободи Комисията и другите органи на ЕО от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕС за предходната финансова година. Това решение се основава на преглед на отчетите и на годишния доклад на Сметната палата (който включва официална декларация за достоверност) и на отговорите на Комисията, като следва също въпросите и исканията за допълнителна информация, отправени към Комисията.

Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета представлява политическият аспект на външния контрол върху изпълнението на бюджета и е решението, с което Европейският парламент, действайки по препоръка на Съвета, „освобождава“ Комисията от нейната отговорност във връзка с управлението на даден бюджет, отбелязвайки края на съществуването на този бюджет. Тази процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета може да доведе до един от два резултата: освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета или отлагане на това освобождаване. Когато освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, Парламентът може да наблегне на забележки, които смята за важни, като често прави препоръки за действия, които Комисията следва да предприеме по тези въпроси. Комисията излага взетите мерки в последващ доклад и план за действие, които изпраща както на Парламента, така и на Съвета.

ЧАСТ I — КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Счетоводен баланс

Отчет за финансовия резултат

Таблица за паричните потоци

Отчет за промените в нетните активи

Бележки към финансовите отчети



СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС













млн. EUR




Бележка

31.12.2009 г.

31.12.2008 г.




НЕТЕКУЩИ АКТИВИ:













Нематериални активи

2.1

72

56




Имоти, машини и съоръжения

2.2

4 859

4 881




Дългосрочни инвестиции

2.3

2 379

2 078




Заеми

2.4

10 764

3 565




Дългосрочно предварително финансиране

2.5

39 750

29 023




Дългосрочни вземания

2.6

55

45










57 879

39 648




ТЕКУЩИ АКТИВИ:













Материални запаси

2.7

77

85




Краткосрочни инвестиции

2.8

1 791

1 553




Краткосрочно предварително финансиране

2.9

9 077

10 262




Краткосрочни вземания

2.10

8 663

11 920




Пари и парични еквиваленти

2.11

23 372

23 724










42 980

47 544




ОБЩО АКТИВИ




100 859

87 192



















НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ:













Доходи на заети лица

2.12

(37 242)

(37 556)




Дългосрочни провизии

2.13

(1 469)

(1 341)




Дългосрочни финансови пасиви

2.14

(10 559)

(3 349)




Други дългосрочни пасиви

2.15

(2 178)

(2 226)










(51 448)

(44 472)




ТЕКУЩИ ПАСИВИ:













Краткосрочни провизии

2.16

(213)

(348)




Краткосрочни финансови пасиви

2.17

(40)

(119)




Задължения

2.18

(93 884)

(89 677)










(94 137)

(90 144)




ОБЩО ПАСИВИ




(145 585)

(134 616)



















НЕТНИ АКТИВИ




(44 726)

(47 424)



















Резерви

2.19

3 323

3 115




Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки:

2.20










Доходи на заети лица*




(37 242)

(37 556)




Други суми**




(10 807)

(12 983)




НЕТНИ АКТИВИ




(44 726)

(47 424)

* Съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица (Регламент 256/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. съгласно неговото изменение) държавите-членки съвместно гарантират пенсионните задължения.

** На 17 декември 2009 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на ЕС от собствените ресурси, които ще бъдат събрани или поискани от държавите-членки през 2010 г.

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ



















млн. EUR




Бележка

2009 г.

2008 г.


ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ









Приходи от собствени ресурси и от вноски

3.1

110 537

112 713

Други оперативни приходи

3.2

7 532

9 731



















118 069

122 444













ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ










Административни разходи

3.3

(8 133)

(7 720)

Оперативни разходи

3.4

(104 934)

(97 214)



















(113 067)

(104 934)













ИЗЛИШЪК ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ




5 002

17 510













Финансови приходи

3.5

835

698

Финансови разходи

3.6

(594)

(467)

Движение на задължението, свързано с доходите на заети лица

2.12

(683)

(5 009)

Дял в нетния дефицит на асоциираните и съвместните предприятия

3.7

(103)

(46)













ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА




4 457

12 686

ТАБЛИЦА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ



















млн. EUR




Бележка

2009 г.

2008 г.*













Финансов резултат за годината




4 457

12 686













Оперативни дейности

4.2







Амортизация на дълготрайни финансови активи




22

19

Амортизация




447

302

(Сторниране на) загуби от обезценка на инвестиции




(16)

3

(Увеличение)/намаление на заемите




(7 199)

(1 759)

(Увеличение)/намаление на дългосрочното предварително финансиране




(10 727)

(15 008)

(Увеличение)/намаление на дългосрочните вземания




(10)

82

(Увеличение)/намаление на материалните запаси




8

3

(Увеличение)/намаление на краткосрочното предварително финансиране




1 185

10 321

(Увеличение)/намаление на краткосрочните вземания




3 257

131

Увеличение/(намаление) на дългосрочните провизии




128

262

Увеличение/(намаление) на дългосрочните финансови пасиви




7 210

1 775

Увеличение/(намаление) на другите дългосрочни пасиви




(48)

237

Увеличение/(намаление) на краткосрочните провизии




(135)

(21)

Увеличение/(намаление) на краткосрочните финансови пасиви




(79)

(16)

Увеличение/(намаление) на задълженията




4 207

(5 703)

Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход




(1 796)

(1 529)

Други непарични движения




37

37













Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с доходите на заети лица




(314)

4 076













Инвестиционни дейности

4.3







(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията




(463)

(689)

(Увеличение)/намаление на дългосрочните инвестиции




(284)

(108)

(Увеличение)/намаление на краткосрочните инвестиции




(239)

(133)













НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ




(352)

4 968












Нетно увеличение на парите и паричните еквиваленти




(352)

4 968

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

2.11

23 724

18 756

Пари и парични еквиваленти в края на годината

2.11

23 372

23 724

* Отчетите за 2008 г. включват средствата на Гаранционния фонд като парични средства, не като инвестиции

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ




















млн. EUR







Резерви (А)

Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки (Б)

Нетни активи = (А)+(Б)

Резерв на справедливата стойност

Други резерви

Натрупан излишък/(дефицит)

Финансов резултат за годината

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2007 Г.

7

2 799

(68 888)

7 462

(58 620)

Движение на резерва на Гаранционния фонд




158

(158)




0

Движения на справедливата стойност

34










34

Други




113

(108)




5

Разпределение на финансовия резултат за 2007 г.




4

7 458

(7 462)

0

Бюджетен резултат за 2007 г., отпуснат на държавите-членки







(1 529)




(1 529)

Финансов резултат за годината










12 686

12 686

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2008 Г.

41

3 074

(63 225)

12 686

(47 424)

Движение на резерва на Гаранционния фонд




196

(196)




0

Движения на справедливата стойност

28










28

Други




(1)

10




9

Разпределение на финансовия резултат за 2008 г.




(15)

12 701

(12 686)

0

Бюджетен резултат за 2008 г., отпуснат на държавите-членки







(1 796)




(1 796)

Финансов резултат за годината










4 457

4 457

САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2009 Г.

69

3 254

(52 506)

4 457

(44 726)
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница