Отчет за финансовия резултат error: Reference source not found таблица за паричните потоци error: Reference source not found



страница2/32
Дата26.10.2018
Размер3.58 Mb.
#101031
ТипОтчет
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32

1.ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ



1.1 ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ

Консолидираните отчети на Европейския съюз обхващат отчетите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и Европейската общност за въглища и стомана (в ликвидация). Тези отчети се водят в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. (ОВ L 248, 16.9.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на този Финансов регламент.


В съответствие с член 133 от Финансовия регламент Европейският съюз изготви своите консолидирани финансови отчети за 2009 г. въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които произтичат от международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС) или, при липса на такива, от международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, които попадат в обхвата на консолидацията, с цел да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с оглед на хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети и консолидация. Сметките се водят в евро въз основа на календарната година.




1.2 СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна на широк кръг ползватели. За ЕС като публичен сектор, целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели. Член 124 от Финансовия регламент определя счетоводните принципи, които трябва да бъдат прилагани при съставянето на финансовите отчети:



  • принцип на действащото предприятие;

  • предпазливост;

  • последователност на счетоводните методи;

  • съпоставимост на информацията;

  • същественост;

  • некомпенсиране;

  • предимство на съдържанието пред формата;

  • счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

Изготвянето на консолидираните финансови отчети в съответствие с гореупоменатите правила и принципи налага ръководството да направи оценки, които оказват отражение върху отчетените суми за някои позиции в консолидирания счетоводен баланс и в консолидирания отчет за финансовия резултат, както и върху свързаните с тях оповестени данни за условните активи и пасиви.

1.3 КОНСОЛИДАЦИЯ


Отражение на Договора от Лисабон

След влизането на Договора от Лисабон в сила на 1 декември 2009 г. годишните отчети вече се наричат „Годишни отчети на Европейския съюз“. Тази промяна не се отрази на обхвата на консолидирането. Агенциите, създадени в рамките на бившия 2-ри стълб на ЕС, не отговарят на критериите за консолидиране, на които не отговаря и Европейската централна банка (ЕЦБ), независимо от това че в Договора от Лисабон тя се разглежда като европейска институция. Следователно всички тези субекти остават извън обхвата на консолидирането, както през предходните години.

Що се отнася до агенциите в рамките на бившия 3-ти стълб на Европейския съюз, две от тях, които получават субсидия от общия бюджет на Европейския съюз, се консолидират, както през предходните години (вж. също бележка 10). Оставащата агенция в обхвата на този стълб (Европол) ще стане орган на ЕС от 2010 г. нататък.


Обхват на консолидацията

Консолидираните финансови отчети на ЕС обхващат всички важни контролирани субекти (институциите и агенциите), асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които на брой са съответно 40 контролирани субекта, 3 асоциирани предприятия и 4 съвместни предприятия. Пълният списък на консолидираните субекти е даден в бележка 10. В сравнение с 2008 г. обхватът на консолидирането е разширен с две изпълнителни агенции, две асоциирани предприятия и едно съвместно предприятие, докато една агенция бе ликвидирана към 31 декември 2008 г. Въздействието на добавките върху консолидираните финансови отчети не е съществено.




Контролирани субекти

Решението за включване на субект в обхвата на консолидацията се основава на концепцията за контрол. Контролирани субекти са всички субекти, чиито финансови и оперативни политики Европейският съюз има правомощието да управлява, пряко или непряко, така че да може да извлича полза от дейностите на тези субекти. Това правомощие трябва да е упражняемо в настоящия момент. Контролираните субекти са изцяло консолидирани. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.


Най-често използваните показатели за контрол в рамките на Европейския съюз са: създаване с учредителните договори или вторичното законодателство, финансиране от общия бюджет, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Ясно е, че трябва да се извърши оценка на равнище субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.


Съгласно този подход институциите (с изключение на ЕЦБ) и агенциите (с изключение на агенциите от бившия 2-ри стълб и Европол) на ЕС се считат за намиращи се под изключителния контрол на ЕС и поради това попадат в обхвата на консолидирането. Освен това Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (EОВС) също се счита за контролиран субект.


Всички операции и салда между предприятията между контролирани субекти на ЕС са елиминирани, докато нереализираните печалби и загуби от операции между субектите не са съществени и затова не са елиминирани.



Асоциирани предприятия

Асоциирани предприятия са субектите, над които Европейският съюз има, пряко или непряко, значително влияние, но не и контрол върху решенията, свързани с финансовата и оперативната политика. Приема се, че съществува значително влияние, ако Европейската комисия държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас.


Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на Европейския съюз в резултатите на неговите асоциирани предприятия се признава в отчета за финансовия резултат на ЕС, а делът му в движенията на резервите се признава в резервите на ЕС. Първоначалният разход плюс всички движения (допълнителни вноски, дял в резултатите и в движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на асоциираното предприятие в отчетите на ЕС към датата на счетоводния баланс. Разпределенията, получени от дадено асоциирано предприятие, намаляват отчетната стойност на актива. Нереализираните печалби и загуби от операции между Европейския съюз и неговите асоциирани предприятия не са съществени и следователно не са елиминирани.


Счетоводните политики на асоциираните предприятия могат да се различават от тези, приети от Европейския съюз за подобни операции и събития при сходни обстоятелства. В случаите, когато Европейският съюз държи 20 % или повече от фонд за рисков капитал, ЕС не се стреми да упражнява значително влияние. Такива фондове следователно се третират като финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба, и методът на собствения капитал не се прилага.




Съвместни предприятия

Съвместно предприятие е договорно споразумение, по силата на което Европейският съюз и една или повече страни („съдружници“) се заемат със стопанска дейност, подлежаща на съвместен контрол. Съвместен контрол е договорно уреденото поделяне на контрола, пряко или непряко, върху дадена дейност, съдържаща потенциал за предоставяне на услуга.


Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на Европейския съюз в резултатите на неговите съвместно контролирани предприятия се признава в отчета за финансовия резултат на ЕС, а делът му в движенията на резервите се признава в резервите на ЕС. Първоначалният разход плюс всички движения (допълнителни вноски, дял в резултатите и в движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на съвместното предприятие в отчетите на ЕС към датата на счетоводния баланс.


Нереализираните печалби и загуби от операции между Европейския съюз и неговия съвместно контролиран субект не са съществени и следователно не са елиминирани. Счетоводните политики на съвместните предприятия могат да се различават от тези, приети от Европейския съюз за подобни операции и събития при сходни обстоятелства.




Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията

Средствата на здравноосигурителната схема за служителите на Европейския съюз, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от тяхно име, но тъй като тези субекти не се контролират от Европейския съюз, те следователно не се консолидират в неговите отчети — вж. бележка 11 за допълнителни подробности относно съответните суми.




1.4 БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО



1.4.1 Валута и база за конвертиране


Работна и отчетна валута

Финансовите отчети са представени в милиони евро, като еврото е работната и отчетна валута на Европейския съюз.




Операции и салда

Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към датaтa на операциите. Печалбите и загубите от разлики в обменния курс, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от конвертирането на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменния курс в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат.


Към следните позиции се прилагат различни методи на конвертиране:



  • имоти, машини и съоръжения и нематериални активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени; и

  • суми по предварително финансиране, изплатени по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, които се конвертират по обменния курс, прилаган на десетия ден от месеца, следващ месеца, в който са отпуснати.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменния курс, прилаган на 31 декември:

Обменни курсове спрямо еврото

Валута

31.12.2009 г.

31.12.2008 г.

Валута

31.12.2009 г.

31.12.2008 г.

BGN

1,9558

1,9558

LTL

3,4528

3,4528

CZK

26,4730

26,8750

PLN

4,1045

4,1535

DKK

7,4418

7,4506

RON

4,2363

4,0225

EEK

15,6466

15,6466

SEK

10,2520

10,8700

GBP

0,8881

0,9525

CHF

1,4836

1,4850

HUF

270,4200

266,7000

JPY

133,1600

126,1400

LVL

0,7093

0,7083

USD

1,4406

1,3917

Промените в справедливата стойност на паричните ценни книжа в чуждестранна валута, класифицирани като обявени за продажба, които са свързани с разлика от конвертиране, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи и пасиви, държани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, се признават в него. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи, класифицирани като обявени за продажба, се включват в резерва на справедливата стойност.


1.4.2 Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това, сумите за задълженията, свързани с доходите на заети лица, провизиите, финансовия риск, свързан с материалните запаси и вземанията, начислените приходи и разходи, условните активи и пасиви и степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват в периода, през който станат известни.




1.5 СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС



1.5.1 Нематериални активи

Придобитите лицензи за компютърен софтуер се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Активите се амортизират по линейния метод през изчисления си полезен живот, който е 4 години. Вътрешно произведените нематериални активи понастоящем се отчитат като разход в отчета за финансовия резултат. Разходите, свързани с разработването или поддържането на компютърни софтуерни програми, се признават като разходи в момента на възникването си, както разходите за научни изследвания и за разработки.




1.5.2 Имоти, машини и съоръжения

Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Историческата стойност включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването или създаването на актива.


Последващите разходи са включени в отчетната стойност на актива или признати като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с него, да са по посока на Европейския съюз и цената на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка са включени в отчета за финансовия резултат за финансовия период, през който са били извършени. Тъй като Европейският съюз не взима средства назаем, за да финансира придобиването на имоти, машини и съоръжения, няма разходи по вземането на средства назаем, свързани с такива покупки.


Земята и произведенията на изкуството не са амортизирани, тъй като се счита, че имат безкраен полезен живот. Активите в строеж не са амортизирани, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи е изчислена, като е използван линейният метод, за да бъде разпределена тяхната цена към остатъчната им стойност през приблизителния им полезен живот, както следва:



Норми на амортизация

Вид актив

Норма на линейна амортизация

Сгради

4 %

Съоръжения, машини и оборудване

от 10 % до 25 %

Обзавеждане

от 10 % до 25 %

Неподвижни елементи и инсталации

от 10 % до 33 %

Превозни средства

25 %

Компютърен хардуер

25 %

Други материални активи

от 10 % до 33 %

Печалбите и загубите от освобождавания се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с отчетната стойност на актива, от който институцията се освобождава. Те са включени в отчета за финансовия резултат.


Лизинг

Лизингът на материални активи, при който Европейският съюз носи като цяло всички рискове и ползи от собствеността, е класифициран като финансов лизинг. Финансовият лизинг се капитализира в началото на лизинга по по-ниската от следните две стойности — справедливата стойност на наетия актив и сегашната стойност на минималните лизингови плащания. Всяко лизингово плащане се разпределя между пасива и финансовите разходи така, че да бъде постигната постоянна лихва върху оставащото финансово салдо. Наемните задължения, без включени финансови разходи, са включени в други пасиви (дългосрочни и краткосрочни). Лихвеният елемент от финансовата стойност е отнесен като разход в отчета за финансовия резултат за лизинговия период така, че да бъде получен постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо по пасива за всеки период. Държаните чрез финансов лизинг активи са амортизирани през по-краткия от следните периоди: полезния живот на активите и срока на лизинговия договор.


Лизингът, при който наемодателят запазва значителна част от рисковете и ползите, произтичащи от собствеността, е класифициран като оперативен лизинг. Плащанията, направени по оперативни лизинги, са отнесени като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод за срока на лизинга.




1.5.3 Обезценка на нефинансови активи

Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, подлежащи на амортизация, се проверяват за обезценка, когато събития или промени в обстоятелствата покажат, че отчетната им стойност може да не е възстановима. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която отчетната стойност на актива надвишава възстановимата му стойност. Възстановимата стойност е по-високата стойност от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.


Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, коригират поне веднъж годишно. Отчетната стойност на даден актив се намалява веднага до неговата възстановима стойност, ако отчетната стойност на актива е по-голяма от приблизителната му възстановима стойност. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка се сторнират съответно.




1.5.4 Инвестиции


Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия

Участията в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия се отчитат посредством метода на собствения капитал. Стойността на собствения капитал се коригира, за да се отрази делът на увеличенията или на намаленията на нетните активи на асоциираните и на съвместните предприятия, които могат да се припишат на Европейския съюз след първоначално признаване, ако има признаци за обезценка, и при необходимост се намаляват до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя съгласно описаното в точка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до отчетната стойност, която би била определена, ако не беше призната загуба от обезценка.






Инвестиции във фондове за рисков капитал

Класификация и оценяване

Инвестициите във фондове за рисков капитал се класифицират като активи, обявени за продажба (вж. 1.5.5), и в съответствие с това се отчитат по справедлива стойност, като печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност (включително разликите от конвертиране), се признават в резерва на справедливата стойност.




Съображения, свързани със справедливата стойност

Тъй като нямат посочена пазарна цена на активен пазар, инвестициите във фондове за рисков капитал се оценяват ред по ред по по-ниската от следните две стойности — себестойността или нетната стойност на актива („НСА“), която може да му се припише, съобщена от управителя на фонда до датата на счетоводния баланс, като по този начин се изключва всяка нереализирана печалба, която може да му се припише и която може да съществува в инвестиционния портфейл, в който е включен активът. Инвестициите във фондове за рисков капитал, които все още са в начален етап, се оценяват въз основа на същите принципи, освен в случай на нереализирани загуби, дължащи се единствено на административни разходи, когато тези нереализирани загуби не се вземат под внимание.

Нереализираните печалби, произтичащи от оценяването на справедливата стойност, се признават чрез резервите, а нереализираните загуби се оценяват за обезценка, за да се установи дали се признават като загуби от обезценка в отчета за финансовия резултат или като промени в резерва на справедливата стойност. Оценената по справедлива стойност НСА, която може да се припише на актива, се определя, като се приложи или процентното дялово участие на Европейския съюз във фонда към НСА, отразена в последния отчет, или, доколкото е възможно, точната стойност на дела към същата дата, посочена от съответния управител на фонда.


1.5.5 Финансови активи


Класификация

Европейският съюз класифицира своите финансови активи в следните категории: финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат; заеми и вземания; инвестиции, държани до падеж; и финансови активи, обявени за продажба. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към всяка дата на счетоводния баланс.




i) Финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат

Финансов актив бива класифициран в тази категория, ако е придобит главно с цел продажба в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от Европейския съюз. Деривативите също попадат в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.




ii) Заеми и вземания

Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник, без намерение да търгува с вземането. Те се включват в нетекущите активи, освен ако падежът им не настъпва в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.




iii) Инвестиции, държани до падеж

Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които Европейският съюз има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година Европейският съюз не държа инвестиции в тази категория.




iv) Финансови активи, обявени за продажба

Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или са посочени в тази категория, или не са класифицирани в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от срока, в който ЕС възнамерява да се освободи от тях. Инвестициите в неконсолидирани субекти и другите капиталови инвестиции (напр. операциите с рисков капитал), които не са отчетени по метода на собствения капитал, също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.




Първоначално признаване и оценяване

Покупките и продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, държани до падеж и обявени за продажба, се признават на датата на търгуване – датата, на която Европейският съюз поема задължение да закупи или продаде актива. Заемите се признават, когато паричните средства бъдат отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност плюс трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.


Справедливата стойност на даден финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като сегашната стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.


В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back), разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени и „алтернативният разход“ не се прилага, тъй като ЕС няма право да инвестира средства в капиталовите пазари. Поради това тези отпуснати заеми се оценяват по номинална стойност. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.


Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или са били прехвърлени и Европейският съюз по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността.




Последващо оценяване

Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат”, се включват в отчета за финансовия резултат за периода, в който възникват.


Заемите, вземанията и инвестициите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.


Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на активите, обявени за продажба, се признават в резерва на справедливата стойност. Когато активи, класифицирани като обявени за продажба, бъдат продадени или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва на справедливата стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от обявени за продажба капиталови инструменти се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането.

Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа), Европейският съюз установява справедлива стойност, като използва техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.

Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.




Обезценка на финансови активи

Към датата на всеки счетоводен баланс Европейският съюз преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил. Финансов актив се е обезценил и са настъпили загуби от обезценка, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и че това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив.




i) Активи, отчетени по амортизирана стойност

Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между отчетната стойност на актива и сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Отчетната стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в последващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.




ii) Активи, отчетени по справедлива стойност

В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиването и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Загубите от обезценка, признати в отчета за финансовия резултат, по отношение на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако в последващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъда свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.




1.5.6 Материални запаси

Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на текущата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който Европейският съюз би направил, за да придобие актива на отчетната дата.




1.5.7 Суми по предварително финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, се връщат или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на Европейския съюз. Сумата по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми и тази сума се признава като разход.


В края на годината неприключените суми по предварително финансиране се оценяват по първоначално платената(ите) сума(и), от която(ито) се изваждат: върнатите суми, отчетените като разход допустими суми, очакваните допустими суми, които все още не са изчистени в края на годината, и намаленията на стойността.


Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви, въз основа на най-надеждната информация, и се включва в счетоводния баланс.




1.5.8 Вземания

Вземанията се отчитат по първоначална стойност минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на вземания се установява, когато има обективно доказателство, че Европейският съюз няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за вземанията. Размерът на намалението е разликата между отчетната стойност на актива и възстановимата стойност, която е сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани по пазарния лихвен процент за подобни заемополучатели. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Признава се и общо намаление за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които вече не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 по-долу относно третирането на начислените приходи в края на годината.




1.5.9 Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти са финансови инструменти и се дефинират като текущи активи. Те включват парите в брой, депозитите по разплащателни сметки в банки, другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или по-малко и банковия овърдрафт.




1.5.10 Доходи на заети лица


Пенсионни задължения

Европейският съюз управлява пенсионни планове за дефинирани доходи. Докато персоналът участва с вноски от своята заплата за натрупването на една трета от очакваната стойност на тези доходи, задължението не се финансира. Задължението, признато в счетоводния баланс по отношение на пенсионните планове за дефинирани доходи, е сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи към датата на счетоводния баланс. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява от актюери, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.


Актюерските печалби и загуби, възникващи от корекции, свързани с опита, и от промени в актюерските предположения, се признават незабавно в отчета за финансовия резултат. Разходите за предишен стаж се признават незабавно в отчета за финансовия резултат, освен ако промените в пенсионния план не са с условието служителите да останат на служба за определен период от време (правопораждащия период). В този случай разходите за предишен стаж се амортизират по линейния метод през правопораждащия период.




Обезщетения за болест след напускане на работа

Европейският съюз предоставя обезщетения при болест на своите служители чрез възстановяване на медицинските разходи. Създаден е отделен фонд („RCAM“) за осъществяване на свързаната с това ежедневна дейност. Както настоящите служители, така и пенсионерите, вдовците и ползвателите на техните права се ползват от системата. Доходите, отпускани на „неактивните лица” (пенсионери, сираци и т.н.), са класифицирани като „Доходи на заети лица след напускане на работа”. Като се има предвид естеството на тези доходи, е необходимо извършването на актюерски изчисления. Задължението в счетоводния баланс е определено на база, подобна на тази за пенсионните задължения (вж. по-горе).




1.5.11 Провизии

Провизиите се признават, когато Европейският съюз има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на сегашното задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).




1.5.12 Финансови пасиви

Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат или като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност (получени заеми). Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) без направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва; всяка разлика между постъпленията, от които са извадени трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през периода на заемите, като се използва методът на ефективната лихва.


Те се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от Европейския съюз и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.


Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, включват деривативите, когато справедливата им стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, вж. бележка 1.5.5.




1.5.13 Задължения

Значителна част от задълженията на ЕС не са свързани със закупуването на стоки или услуги — те са декларации за направени разходи от бенефициерите на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС, по които плащането не е извършено. Те се записват като задължения за исканата сума, когато декларацията за направени разходи бъде получена и след проверка бъде приета като допустима от съответните финансови служители. На този етап те се оценяват по приетата и допустима сума.

Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от Европейския съюз.


1.5.14 Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Съгласно счетоводните правила на Европейския съюз операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна и честна представа.


Приходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, а услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (т.е. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход.


Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.




1.6 ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ



1.6.1 Приходи


Приходи, различни от приходите от размяна

Те съставят по-голямата част от приходите на ЕС и включват най-вече преките и косвените данъци и сумите от собствените ресурси. Освен данъци Европейският съюз може да получава и плащания от други страни като мита, глоби и дарения.




Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС

Приходите се признават за периода, за който Европейският съюз изпрати покана за внасяне на средства до държавите-членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД са основани на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат преразглеждани при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите-членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.




Традиционни собствени ресурси

Вземанията и свързаните с тях приходи се признават, когато от държавите-членки бъдат получени съответните месечни отчети A (включително събраните мита и дължимите суми, които са гарантирани и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите-членки приходи за периода, които все още не са платени на Европейския съюз, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети Б (включително митата, които не са нито събрани, нито гарантирани, както и гарантираните суми, които са оспорени от длъжника), получени от държавите-членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането (25 %), на които държавите имат право. Освен това в отчета за финансовия резултат се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.




Глоби

Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба е взето и адресатът е официално уведомен за него. Ако има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането. След решението за налагане на глоба длъжниците разполагат с два месеца от датата на уведомлението:



  • или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно;

  • или да не приемат решението, в който случай го обжалват в съответствие със законодателството на ЕС.

При все това, дори и решението да бъде обжалвано, главницата на глобата трябва да се плати в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 242 от Договора за ЕО), или, при определени обстоятелства и със съгласието на счетоводителя на Комисията, вместо това може да бъде представена банкова гаранция за сумата.

Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се записва като условeн пасив. Въпреки това, тъй като обжалване на решение на ЕС от адресата няма суспензивно действие, получените парични средства се използват за изчистване на вземането. Ако вместо плащане бъде получена гаранция, глобата остава като вземане. Ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия за покриване на този риск. Ако вместо това е дадена гаранция, тогава неизплатеното вземане се намалява, колкото е необходимо. Натрупаната лихва, получена от Европейския съюз по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава съответно.




Приходи от размяна

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.




Приходи и разходи от лихви

Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и на разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент Европейският съюз оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и пунктове, платени или получени между страните по договора, които са неразделна част от ефективния лихвен процент, от трансакционните разходи и всички други премии или намаления.


Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъде намалена в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.




Приходи от дивиденти

Приходите от дивиденти се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.




1.6.2 Разходи

Разходите от размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките са извършени и приети от Европейския съюз. Те се оценяват по първоначална фактурна цена. Разходите, различни от разходите от размяна, са специфични за Европейския съюз и представляват по-голямата част от неговите разходи. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.


Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за длъжностните лица или друг регламент) или е подписан договор, разрешаващ трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.


Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които вече се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.




1.7 УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ



1.7.1 Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на Европейския съюз. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.




1.7.2 Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на Европейския съюз; или сегашно задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, тъй като: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница