Отчет за финансовия резултат error: Reference source not found таблица за паричните потоци error: Reference source not found

Тази позиция обхваща инвестициите, извършени с цел подкрепа на дейностите на ЕС. Тя включва и нетните активи на Гаранционния фонд.

2.3.1 Участия в асоциирани предприятия

				млн. EUR
	ЕИФ	ARTEMIS	Чисто небе	Общо
Сума към 31 декември 2008 г.	278	0	0	278
Придобивания	26	10	75	111
Дял в нетния излишък/(дефицит)	(2)	(3)	(1)	(6)
Други капиталови движения	(1)	0	0	(1)
Сума към 31 декември 2009 г.	301	7	74	382

Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (за допълнително обяснение вж. бележка 1.3). Следните отчетни стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на участието му в асоциирани предприятия.

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е финансовата институция на Европейския съюз, специализирана в предоставянето на рисков капитал и гаранции на МСП. Към 31 декември 2009 г. Комисията участва с общо 861 милиона EUR (от 2 940 милиона EUR) в акционерния капитал на ЕИФ. Това представлява 29,29 % от общия акционерен капитал на ЕИФ. Комисията е внесла 20 %, като непоисканият остатък съответства на сума в размер на 689 милиона EUR — вж. също бележка 5.13.2. По споразумение между Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подписано през 2005 г., Комисията има правото да продаде своите акции по всяко време на ЕИБ на цената, съответстваща на оценката на ЕИФ, разделена на общия брой емитирани акции. Стойността на „пут“ опцията е близка до нула, тъй като формулата, използвана за определяне на продажната цена на акциите, е подобна на тази, използвана за определяне на нетния собствен капитал на ЕИФ. Акционерният дял на ЕС се оценява на 29,29 % от нетните активи на ЕИФ, които към 31 декември 2009 г. възлизат на 301 милиона EUR (2008 г.: 278 милиона EUR), от които 2 милиона EUR се отнасят до резултата за 2009 г. (загуба). Дивидент в размер на 4 милиона EUR, свързан с 2008 финансова година, бе получен през 2009 г.

Публично-частните партньорства под формата на съвместни технологични инициативи, които бяха осъществени посредством съвместни предприятия по смисъла на член 171 от Договора, са създадени с цел изпълняване на целите на програмата от Лисабон за растеж и работни места. Съвместните технологични инициативи са публично-частни партньорства, създадени на европейско равнище и насочени към стратегически области, в които научните изследвания и иновациите са от съществено значение за европейската конкурентоспособност. Нов елемент на 7-та рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, съвместните технологични инициативи подпомагат широкомащабните многонационални научноизследователски дейности. Те обединяват частни и публични партньори, за да определят общи цели с широко значение за обществото и за да съчетаят финансиране и знания с цел изпълняване на тези цели. Съвместните технологични инициативи са нов начин на съвместна работа за постигане на целите, поставени от ръководителите на ЕС в лисабонската стратегия за растеж и заетост. През 2009 г. бяха приведени в действие първите три съвместни технологични инициативи — съвместното предприятие ARTEMIS и съвместното предприятие „Чисто небе“, описани по-долу, и съвместното предприятие на инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), класифицирано като съвместно предприятие и описано в бележка 2.3.2. Въпреки че ARTEMIS и „Чисто небе“ от правна гледна точка са съвместни предприятия, от счетоводна гледна точка те трябва да се разглеждат като асоциирани предприятия, тъй като Комисията има значително влияние върху тези субекти.

Този субект бе създаден с цел осъществяване на съвместна технологична инициатива с частния сектор в областта на вградените компютърни системи. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 100 %, или 7 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС възлиза на 420 милиона EUR.

Целта на този субект е да се ускорят разработването, утвърждаването и демонстрирането на екологично чисти технологии за въздушен транспорт в ЕС, и по-конкретно да се създаде радикално иновационна система за въздушен транспорт с цел намаляване на въздействието на въздушния транспорт върху околната среда. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 99,41 %, или 74 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС за тази инициатива възлиза на 800 милиона EUR.

Съвместното предприятие „Галилео“ (СПГ) мина в ликвидация в края на 2006 г. и този процес все още не е приключил. Нетните активи на СПГ в ликвидация в края на годината възлизаха на 0 EUR. Тъй като субектът не е осъществявал дейност и все още е в ликвидация през 2009 г., не са реализирани приходи и не са извършени разходи. Стойността на инвестицията към 31 декември 2009 г. (и 31 декември 2008 г.) е 0 EUR и е получена като от инвестицията от 585 милиона EUR е изваден делът на натрупаните загуби, който е в размер на 585 милиона EUR.

Европейската надзорна агенция на ГНСС (НАГ), която е агенция на ЕС, създадена през 2004 г. и консолидирана в отчетите на ЕС, първоначално пое отговорността от СПГ на 1 януари 2007 г. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 683/2008 Комисията пое от НАГ ролята на ръководител на европейските програми по ГНСС. Прехвърлянето на тези дейности и задачи от НАГ на Комисията породи действие на 1 януари 2009 г.

Целта на това съвместно предприятие е да осигури модернизацията на Европейската система за управление на въздушното движение и бързото осъществяване на Европейския генерален план за управление на въздушното движение чрез координиране и концентриране на всички съответни усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност в ЕС. Към 31 декември 2009 г. Комисията притежава 87,4 %, или 80 милиона EUR (2008 г.: 103 милиона EUR), от собствеността на SESAR. Общата (индикативна) вноска на ЕС, предвидена за SESAR (от 2007 до 2013 г.), е 700 милиона EUR.

В Международната организация ITER участват ЕС, Китай, Индия, Русия, Корея, Япония и САЩ. ITER бе създадена, за да управлява съоръженията на ITER, да насърчава експлоатацията на съоръженията на ITER от лабораториите, другите институции и персонала, работещ по програмите за научноизследователска и развойна дейност в областта на термоядрената енергия, на членовете, да насърчава общественото разбиране и приемане на термоядрената енергия и да извършва всякакви други дейности, необходими за постигане на нейната цел.

Към 31 декември 2009 г. Евратом притежава 47 %, или 35 милиона EUR (2008 г.: 42 милиона EUR), от собствеността на ITER. Общата (индикативна) вноска на Евратом, предвидена за ITER (от 2007 до 2041 г.), е 7 649 милиона EUR.

Съвместното предприятие на ИИЛ — третата съвместна технологична инициатива, приведена в действие през 2009 г., подпомага предконкурентните фармацевтични изследвания и развойна дейност в държавите-членки и в асоциираните държави, като има за цел увеличаване на инвестициите в научноизследователска дейност в биофармацевтичния сектор и насърчава участието на малките и средните предприятия (МСП) в своите дейности. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2009 г. е 99,1%, или 81 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС възлиза на 1 милиард EUR до 31.12.2017 г.

Нетни активи на Гаранционния фонд		млн. EUR
	31.12.2009 г.	31.12.2008 г.
Активи, обявени за продажба	1 050	887
Пари и парични еквиваленти	191	205
Общо активи	1 241	1 092
Общо пасиви	(1)	(1)
Нетни активи	1 240	1 091

Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от ЕС в резултат на решение на Съвета, по-специално операциите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по отпускане на заеми извън Европейския съюз и заемите в рамките на макрофинансовата помощ (заеми по МФП) и заемите от Евратом извън Европейския съюз. Той е дългосрочен инструмент за обхващане на всички гарантирани от ЕС заеми, по които задълженията не се изпълняват, и следователно може да се разглежда като дългосрочна инвестиция. Това се доказва от факта, че близо 76 % от активите, обявени за продажба, са със срок между 1 и 10 години. Фондът се финансира от плащания от общия бюджет на ЕС, равни на 9 % от капиталовата стойност на операциите, от постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на Фонда, и от сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които Фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Всеки произтекъл излишък за годината се връща в специален бюджетен ред в приходната част на общия бюджет на ЕС.

ЕС е длъжен да включва гаранционен резерв за покриването на заемите, отпускани на трети държави. Този резерв е предназначен за покриване на нуждите на Гаранционния фонд и, при необходимост, задействаните гаранции, надвишаващи сумата, налична във Фонда, за да могат тези суми да бъдат включени като разход в бюджета. Този резерв от 1 472 милиона EUR съответства на целевата сума от 9 % от неприключените заеми към 31 декември 2009 г. Нетните активи на Фонда към 31 декември 2009 г. възлизат на общо 1 240 милиона EUR. Разликата между нетните активи и сумата на резерва съответства на сумата, която трябва да се плати от бюджета на ЕС на Фонда, т.е. 232 милиона EUR. Промените в справедливата стойност на портфейла с обявени за продажба дългови ценни книжа са признати в собствения капитал през 2009 г. и са на обща стойност 16 милиона EUR (2008 г.: 15 милиона EUR).

Тази позиция включва инвестициите и участията, закупени, за да се подпомогнат бенефициерите в разработването на техните стопански дейности.

Комисията участва с 3 % в общия капитал на ЕБВР, който е в размер на 20 милиарда EUR. Към датата на счетоводния баланс, поисканата сума е 157 милиона EUR, които са внесени изцяло. Неуредените плащания по непоискания капитал възлизат на 443 милиона EUR (вж. също бележка 5.13.1). Тъй като акциите на ЕБВР не се котират на никоя фондова борса и предвид договорните ограничения, включени в учредителния акт на ЕБВР, свързани, освен с друго, с продажбата на дялови участия, ограничени до цената на придобиване и разрешени единствено за съществуващите акционери, акционерният дял на Комисията се оценява по себестойност минус намалението за обезценка.

При операциите с рисков капитал се отпускат суми на финансови посредници за финансирането на капиталови инвестиции. Те се управляват от Европейската инвестиционна банка и се финансират в рамките на Европейската политика на добросъседство.

Най-значителните суми се отнасят до програмата за растеж и заетост, програмата MAP и програмата за конкурентоспособност и иновации, под попечителството на ЕИФ, които подпомагат създаването и финансирането на новосъздадени МСП чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал (154 милиона EUR). Също включени са 96 милиона EUR, свързани с Европейския фонд за Югоизточна Европа, който е инвестиционно дружество с променлив акционерен капитал (SICAV). Общата цел на ЕФЮИЕ е насърчаването на икономическото развитие и благоденствието в Югоизточна Европа чрез постоянно осигуряване на допълнително финансиране за развитие през местни финансови посредници. През 2009 г. е включена нова инвестиция в размер на 19 милиона EUR във връзка с Фонда за енергийна ефективност в Югоизточна Европа (SE4F).