Отчет за изпълнение на етап 1 „ Критерии за класификация на археологическите паметници и структурирано описание на част от тях

Крепост „Градището” край с. Българи

Изтегляне 8.24 Mb.

страница	15/15
Дата	22.10.2018
Размер	8.24 Mb.
	#92031
Тип	Отчет

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15

Крепост „Градището” край с. Българи

1. Номер на обекта: BG 18 В

2. Наименование на обекта: Крепост „Градището” край с. Българи

3. Административна принадлежност

Държава: България

Област: Бургаска

Община: Царево

Населено място (землище): с. Българи

4. Местоположение:

Местност: м. Градището, на територията на парк „Странджа”
Координати:

N 42.131026 E 27.732456; N 42.129825 Е 27.732252; N 42.129467 Е 27.735160

N 42.130334 Е 27.735299 център N 42.130111 Е 27.733969

Географско описание на обекта: Крепостта е разположена на естествено укрепено място – хълм, доминиращ над околността. От юг и запад хълмът е стръмен, а от север е почти вертикална пропаст, хълмът е най-достъпен от изток. НВ 251,10 м
Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:

-от центъра на с. Българи: 4,700 км североизточно от селото

5. Достъпност

Повърхност: обрасла с храсти и дървета – дъб и цер
Пътна инфраструктура до обекта: Обектът е достъпен с кола или пеш. Пътят е добре отъпкан; 4 км източно от крепостта е стабилизиран, 2,0 км - асфалт.

6. Подробно описание на обекта:

От крепостта при археологически разкопки през 2003 г. са проучени част от крепостните стени, помещения от вън до стената, църква.

Крепостните стени заграждат площ от около 11 декара. Те следват билото на хълма и имат елипсовидна форма. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, без никаква спойка и в opus implectum. Двете лица на стената са оформени от камъни с различна големина (от север са най-големи), наредени плътно един до друг в сравнително прави редове; между тях се намира пълнеж от по-дребни камъни. Стената има запазена височина до 1,50 м и ширина от 2,80 до 3,0 м. Основите и са положени директно върху скалите (от север).
Пред стената от север са разкрити контрафорси. Те се издават с 25 см от лицето на стената и са с ширина 0,70 м. Във височина, всеки ред е изграден от по два камъка.
Църква: Вторият етап на използване на крепостта е в периода ХІ-ХІІ век. През това време, на най-високото място в крепостта е изградена малка църква. Основите на църквата лежат върху пласт от късната античност. Църквата се отнася към групата на еднокорабните едноапсидни църки без притвор и представлява малка постройка с правоъгълен план. Тя е с полукръгла апсида. Олтарното пространство не е архитектурно отделено от кораба.Приблизителни размери на по-голяма част от камъните използвани за градеж варират около 0,20-0,30 м ширина и дължина от 0,30 до 0,40 м. Църквата е с размери: дължина 12,75; ширина 6,0 м.
Помещение пред западната крепостна стена: Помещението е запазено в един ред камъни и височина около 0,25 м. Изградено е от ломени камъни с две лица и пълнеж от по-дребни по средата. Северната стена на помещението е долепено на фуга към външното лице на крепостната стена. В СИ ъгъл запазената височина е 0,50 м. Размери на вътрешно пространство – дължина 6,0 м; ширина 2,10 в северния край и 2,0 м в южния. Входът е от южната страна. Той е широк 0,90 м. В това помещение не са открити никакви по-ранни материали. Откритите находки позволяват изграждането му да се отнесе към ХІ-ХІІ век и да се свърже с втория период на използване на крепостта.

Крепостта е издигната в началото на VІ век, като може би строежът е започнал при Анастасий (491-518) или Юстин І (518-527), когато се строят значителен брой крепости. Тя е влизала в системата на третата преградна линия, оформена в Странджа, която е един от съществените елементи във византийската отбрана. Крепостта не е обитавана продължително, а само в момент на остра заплаха.Тази остра заплаха може да се отнесе към периода от последната третина на VІ в. а именно от 578 г.и с известни прекъсвания продължават през 581 г., кога са големите славяно-аварски нападения на Балканския полуостров и през Дунава нахлуват над 100 000 славяни, довело до опустошаването на Тракия и на много други земи от Балканския полуостров.

Вторият етап на използване на крепостта е в периода ХІ-ХІІ век.

7. Литература:

Д. Агре. Археологически разкопки на крепостта „Градището“ край с. Българи, община Царево. - В: Археологически открития и разкопки през 2003 г. София 2004, 151-152.

8. Статут на обекта:

Паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона

С крепостта „Калето” в землището на с. Кондолово; с крепостта “Голямото кале” край с. Младежко, Малкотърновска община.

10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:

Обектът има голям потенциал за развитие след реставрацията му.

11. Други забележителности в близост до обекта:

„Мързовското кале” край с. Кондолово на около 800 м северозападно от другата страна на реката Трионска река;

с. Българи – развита туристическа атракция – център на нестинарството в България; включен в листата на ЮНЕСКО

12. Историческа значимост на обекта:

Крепостта е част от отбранителната система на столицата на Византия – Константинопол – (Истанбул).

Раннохристиянски и средновековен манастирски комплекс край с. Воден

1. Номер на обекта: BG 36 Y

2. Наименование на обекта: Раннохристиянски и средновековен манастирски комплекс край с. Воден, Боларовска община

3. Административна принадлежност

Държава:- България
Област: Ямболска
Община: Болярово
Населено място (землище): с. Воден

4. Местоположение:

Местност: м. „Разкопки”
Координати:

N 42.050893 E 26.912397; N 42.050338 Е 26. 913097 N 42. 050844 Е 26.913719

N 42.051353 Е 26.913105 център N 42.050746 Е 26. 913153

Географско описание на обекта: Разположен е в края на език с направление юг-север. От изток е заобиколен с дере – десен приток на Воденска река; на 400 м западно на съседен хълма е „Малкото кале” – крепост от периода X –XII в. и на 800 м от местността „Друма“. НВ 340 м
Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:

-от центъра на с. Воден: 2,9 км югоизточно от селото

5. Достъпност

Повърхност: обрасъл с трева
Пътна инфраструктура до обекта: 3,4 км черен стабилизиран път

6. Подробно описание на обекта:

Раннохристиянският култов комплекс се състои от Мартирион, който по същество представлява гробница и църква, параклис, над нея. По-късно този параклис е разширен в базиликална сграда, църква.

Целият комплекс е ограден с крепостни стени и кули. Влизането в него е ставало откъм изток.

Мартирион. Състои се от гробница и параклис над нея. Гробницата е еднокамерна с крипта, ориентирана Запад – Изток. Използвана е естествена пещера, на която чрез допълнително иззиждане е предадена формата на гробница. Към дъното и водят 37 стъпала изсечени в скалата. Строителите са оформели три площадки. Към първия вход на гробницата водят пет стъпала, като страниците на входа са оформени с тухлен градеж. Над входа лежи голяма мраморна плоча, която е използвана в параклиса като олтарна маса. От входа към първата площадка води засводен проход-коридор, дълъг и тесен, разположен напречно на централната ос. Вляво и вдясно от входа са разположени две ниши, които всъщност представляват естествени кухини в пещерата. Нишата в ляво от входа е предназначена за гробнично ложе, а в дясно – за погребални дарове. Като строителен материал са използвани камъни и тухли. По стените е запазена част от мазилката. Тя е варова, набраздена с врязани хоризонтални и вертикални линии, наподобяващи мраморна облицовка. В средата на първата площадка е разположено стълбището към следващия вход и следващата площадка. Входът е бил покрит също от голяма каменна плоча. От входа по стълби се стига до втората площадка. Стълбището следва естественият проход на пещерата. Площадката е оформена с тухлен градеж. Следва засводен вход. От него, пак по стълби, се стига до третата площадка. От ляво на стълбището тухлена стена е укрепила прохода. Непосредствено до края на тухлената стена е иззидана площадка-олтар за възлияния. Естествената кухина на пещерата завършва при третата площадка с две галерии. Първата галерия е малка, почти кръгла ниша, кухината е с добре оформен вход, обмазан с хоросан. Втората галерия е тясна, клинообразна. Входът към нея е засводен с тухлен свод, хванат в скалите.

Безспорно гробницата е принадлежала на висш духовен глава, чийто живот е бил посветен на разпространението на християнството по тези земи.

Над пещерата-гробница е разположена кръстовидна постройка-параклис. Централното пространство на параклиса представлява квадрат и е разположено точно над пещерата-гробница. Има четири ниши, ориентирани по главните посоки на света, обърнати и отворени към центъра. Покривът на гробницата е оформял пода на църквата. Църквата е била измазана отвътре и отвън с варова мазилка. Външната мазилка е набраздена с врязани вертикални и хоризонтални линии, наподобяващи мраморна облицовка. Характерният план на постройката над пещерата-гробница, четирите й ниши, оформящи равнораменен кръст, който се е издигал високо, дават тази постройка да се нарече мартирион – култова постройка, в която са се съхранявали мощите на висш духовен служител, чийто живот и дейност са свързани с разпространението на християнството в самият му зародиш – през IV в. на н. е. Първите християнски мисионери са били канонизирани от църквата и както ни сочат византийските извори седем от тях са били погребани с почести в подобни постройки в Тракия. За съжаление, в пещерата е влизането години наред, още от края на миналото столетие и самата местност носи името „Разкопки“, и всички следи от личността, която е била погребана там, са загубени.

Гробницата и църквата над нея възникват в средата на IV в. във връзка с разпространяването на християнството по нашите земи. През VI в. когато мартириона се е оказал тесен за богомолците, прииждащ там, комплексът е разширен.Стените на северната и южната ниши от мартериона са прорязани, за да се осъществи връзката между мартериона и новото строителство. От северната и от южната страна на параклиса са прилепени две нови крила, завършващи на изток с апсиди. По план новата постройка прилича на базилика с три апсиди на изток и седем кораба. Като старата кръстовидна постройка с апсидата остава в центъра. Тъй като на новата постройка корабите не са ясно различими, то тя представлява базиакална постройка.

Новото строителство представлява покрити коридори-галерии, които осигуряват за богомолците покрити площи при обикаляне на мартириона, така както изисква религиозният ритуал. В началото този ритуал е извършван под открито небе и през IV в., активната строителна култова дейност на мощната Византийска империя покрива обходните галерии. Откъм запад новата постройка има три входа, а пред тях е имало покрит портик. Цялата постройка е имала двускатно покритие, като равнораменният кръст от старата постройка, останал в центъра, отново е бил доминиращ. Пред западната фасада са били построени нови три гробници, които са свързани с християнските служители в комплекса. С построяването на базиликалната сграда е оформен подходът към нея чрез дълбок проход-вход от запад. Около входа и от двете му страни е построена оградна стена, към която се оформа манастирски комплекс, просъществувал от края на VI в. до началото на VIII в. Базиликалната сграда е стенописана в VI в. и още веднъж през XI в. Малки фрагменти от стенописи са запазени в централната апсида, в североизточният й ъгъл и на базите на колони, разделящо вътрешното пространство на 7 кораба. По запазените фрагменти можем да заключим, че преобладаващи цветове са червен, тревно зелен, тъмно син и черен. Запазени са стенописи от цоклите с характерните вълнообразни линии. По северната стена на църквата личат медальони. На няколко фрагмента е изобразено човешко око, краче. Всичко това говори за богато изписана църква. Стенописите показват, че църквата е изписана не по късно от средата на VI в.

В края на VI в. на н. е. около гробницата и църквата се оформя манастир, който продължава да съществува до началото на XIII в., когато е разрушен от кръстоносците при походите им на изток.

Средновековният манастир е изграден от дребни до едри ломени и речни камъни споени с бял хоросан. Дебелината на зидовете варира между 0,60 и 1,10 м. Максималната им запазена височина е 2,42 м. Външните размери на манастира са 53,50 м (изток-запад) х 43,50 м (север-юг). Установени са три етапа на преправки на обекта. С последният етап се свързват разширенията на западната порта, която се издава с 6 м пред лицето на западната стена и на едно помещение с външни размери 4,75 м (изток-запад) х 12,50 м (север-юг), което е прилепено до северната оградна стена. По време на строежът им за подравняване на редовете са използвани тухри, поставени във вертикални и хоризонтални редове. Този начин на градеж ги отличава на фона на останалата строителна техника в религиозният комплекс. Цялата застроена площ на археологическият обект е 5 дка.

Всяка от вътрешните стени на главният вход на манастира е подсилена с по 4 зидани колони. Те са разположени на сравнително еднакво разстояние една от друга и поддържат сводовата конструкция на портата на манастирският комплекс. В отделни участъци върху зидовете е запазена варова замазка.

На южната стена на манастира са разкрити три контрафорса . Те се издават от 0,20 до 0,30 м пред лицето на крепостната стена и са широки от 0,80 до 0,90 м.

7. Литература:

Н. Танчева. Раннохристиянска църква и гробница при с. Воден, Ямболски окръг. – Бургас, 1984.

Странджа. Древност и Съвремие. С., 1990, 179-180.

8. Статут на обекта:

Паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона.

С късноантичната крепост Потамукастел. Крепостта е разположена на 4,5 км южно от селото и е известна сред местното население като „Голямото кале“ и с крепостта „Малкото кале” на 2,5 км южно от селото.

10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:

Обектът, заедно с „Голямото и Малкото кале” има голям потенциал за развитие като туристическа дестинация.

11. Други забележителности в близост до обекта:

12. Историческа значимост на обекта:

В историческите извори се споменава за път, който през средновековния период е свързвал вътрешността на провинция Тракия със столицата на Византийската империя – Константинопол и е минавал непосредствено до раннохристиянския комплекс.

Материалите от обекта са в РИМ Ямбол

Късноантична крепост край с. Мелница

1. Номер на обекта: BG 37 Y

2. Наименование на обекта: Късноантична крепост край с. Мелница, Елховска община (Дермендерското градище, Асара)

3. Административна принадлежност

Държава: България
Област: Ямболска
Община: Елхово
Населено място (землище): с.Мелница

4. Местоположение:

Местност: м. Градище
Координати:

N 42.042589 E 26.544737; N 42.042920 Е 26.544158 N 42.043816 Е 26.545236

N 42.043203 Е 26.545816 център N 42.043159 Е 26.544963

Географско описание на обекта: Обектът заема най-високата и най-равна част на възвишение, превишаващо околния терен от всички страни, като от три страни е оградено от дълбоки речни долини на река Дермен дере, а от юг, откъдето е й най-достъпно, склоновете му се спускат сравнително плавно към седловина, свързваща го с околните ридове. По всичко личи, че живот е имало не само в очертанията на крепостта, но и по склоновете на възвишението, както и по околните тераси. НВ 220 м
Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:

-от центъра на с. Мелница: 1,6 км запад-югозапад от селото

5. Достъпност

Повърхност: обрасъл с трева
Пътна инфраструктура до обекта: 2,5 км черен стабилизиран път и 200 м пътека

6. Подробно описание на обекта:

Крепостта е с приблизително правоъгълна форма и площ 5 дка (размери 120 х 60 м). През годините крепостта е обект на интензивна иманярска дейност, довела до разкриването на множество метални находки, сред които особено впечатляваща е колекцията от 134 средновековни печата, датиращи от VIII/IX-XII в. и засвидетелстващи наличието на византийска светска и евентуално духовна администрация на това място.

Проученото на обекта през 2017 г.очертава следната обща предварителна картина относно стратиграфията и хронологията на обекта. Има три периода на обитаване – (късно)желязна епоха, късна античност и средновековие.

Крепостна стена: През късната античност (V в.) на обекта е изградена крепост от която са запазени стени, основи на кули и постройки. Крепостната стена огражда обекта по ръба на най-високата и равна част на хълма. Тя е градена от добре одялани ломени камъни и големи тухли с хоросанова спойка (опус микстум).
Кули: В четирите ъгъла на крепостта има основи на квадратни кули. Във вътрешността на обекта личат основите на четириъгълна кула.

7. Литература:

Шкорпил, X. н К., Паметници из Българско, дял I, част I, Тракия, София, 1888, 72.

Д. Димитрова, Ж. Попов, Археологическите паметници в Ял^болски окръг, София.

Странджа. Древност и Съвремие. С., 1990, 184.

А. Агре, Ч. Кирилов. Археологически разкопки на късноантична и средновековна крепост „Градището“ край село Мелница, общ. Елхово, обл. Ямбол. - В: Археологически открития и разкопки през 2017 г. София, 2018.

8. Статут на обекта:

Паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона

Крепостите по течението на р. Тунджа в участъка между Адрианопол (Одрин) и Ямбол.

10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:

Обектът разполага с голям потенциал за включването му в туристическа дестинация. Той е сред няколкото подобни обекта в България къде е засвидетелствана византийска светска и духовна администрация. Като в тази част на България е единствената средновековна византийска епископия.

11. Други забележителности в близост до обекта:

Две пещери с археологически материали в тях

12. Историческа значимост на обекта:

За крепостта има сведения от средновековни пътеписи. Като се отбелязва достъпът й до надрегионални комуникации и в частност до пътя Адрианопол-Кабиле, като две от трасетата му преминават в непосредствена близост до крепостта.

Материалите от обекта са в ЕАМ – Елхово.

Приложение 1. Подписи към образи по реда на тяхното срещане в отчета

Обр. 1. Тракийско скално светилище в м. „Бегликташ” (BG 09 В)

Обр. 2. Долмен в м. „Киряк Стояновата къшла” край с. Белеврен (BG 34 В)

Обр. 3. Долмен в м. „Цървъндакови къшли” край с. Белеврен (BG 35 В)

Обр. 4. Долмен в м. Бакърен извор край с. Евренезово, община Малко Търново (BG 39 В)

Обр. 5. Долмен в м. „Пещерите” край с. Голям Дервент, община Елхово (BG 40 Y)

Обр. 6. Долмен в м. „Бялата трева” край с. Българска поляна, община Тополовград

(BG 41 H)

Обр. 7. Долмен в м. „Нъчеви чаири” край с. Хлябово, община Тополовград (BG 42 H)

Обр. 8. Долмен в м. „Мангъра” край с. Хлябово, община Тополовград (BG 43 H)

Обр. 8. Крепостта „Фармакида” (BG 06 В)

Обр. 9. Гробница и цистов гроб в две могили в землището на с. Бродилово (BG 11 В)

Обр. 10. Укрепен владетелски дом в м. Пастич, край с. Бродилово (BG 12 В)

Обр. 11. Укрепен владетелски дом в м. Голата нива, край с. Синеморец (BG 15 В)

Обр. 12. Крепостта „Порос” , п-ов Форос, кв. Крайморие, град Бургас (BG 01 В)

Обр. 13. Правоъгълна кула в м. Пода при стария мост (BG 02 В)

Обр. 14. Ранновизантийска крепост Акра (BG 03 В)

Обр. 15. Късноантичен град Хрисосотира, град Черноморец (BG 04 В)

Обр. 16. Крепостта Урдовиза край Китен (BG 10 В)

Обр. 17. Крепостта при Ахтопол (BG 13 В)

Обр. 18. Крепост „Калето” в землището на с. Сливарово (BG 23 В)

Обр. 19. Тракийски архитектурно-археологически комплекс в м. „Мишкова нива”, край

Малко Търново (BG 24 В)

Обр. 20. Некропол с цистови гробове в м. Пропада край Малко Търново (BG 26 В)

Обр. 21. Крепост „Голямото кале” край с. Младежко (BG 32 В)

Обр. 22. Крепостта „Малкото кале” до с. Равадиново (BG 05 В)

Обр. 23. Крепост „Градището” край с. Българи (BG 18 В)

Обр. 24. Раннохристиянски и средновековен манастирски комплекс край с. Воден,

Боларовска община (BG 36 Y)

Обр. 25. Раннохристиянски и средновековен манастирски комплекс край с. Воден

Боларовска община (BG 36 Y)

Обр. 26. Късноантична крепост край с. Мелница, Елховска община (BG 37 Y)

The project is co-funded by EU through the Interreg-IPA CBC Bulgaria–Turkey Programme
March 2018 Page of

Изтегляне 8.24 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15