Отчет за изпълнение на етап 1 „ Критерии за класификация на археологическите паметници и структурирано описание на част от тях

Долмен в м. „Киряк Стояновата къшла” край с. Белеврен

Изтегляне 8.24 Mb.

страница	3/15
Дата	22.10.2018
Размер	8.24 Mb.
	#92031
Тип	Отчет

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 15

Долмен в м. „Цървъндакови къшли” край с. Белеврен

Долмен в м. „Киряк Стояновата къшла” край с. Белеврен

1. Номер на обекта: BG 34 В

2. Наименование на обекта: Долмен в м. „Киряк Стояновата къшла” край с. Белеврен

3. Административна принадлежност

Държава: България
Област: Бургаска
Община: Средец
Населено място (землище): с. Белеврен

4. Местоположение:

Местност: м. Киряк Стоянова къшла (Алтъндере)
Координати:

N 42. 101632 E 27.198178

Географско описание на обекта:

Долменът е разположен на Чардак баир с широк панорамен изглед. На език с направление североизток-югозапад с денивелация на югозапад, към руслото на Алатлийска река. НВ 503 м

Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:

-от центъра на с. Белеврен: 2 км североизточно от селото

5. Достъпност

Повърхност: обрасъл с трева
Пътна инфраструктура до обекта: 4,4 км черен път от селото

6. Подробно описание на обекта:

Долменът се намира в могила с диаметър 15,0 м, намираща се на поляна, сега обградена с борова гора. Насипът в могилата е изцяло от камък и пръст. Долменът е двукамерен с дромос и фасада. Той е сравнително добре запазен. От разрушаване е пострадала част от покривната плоча на камерата и входа към първата камера. Изграден е от мраморизирал варовик.

Гробната камера е дължина 2,37 м; ширина 1,80 м; височина 1,78 м. Стените на камерата са изградени от по една масивна каменна плоча. Горният край на стените е леко наведен навътре. Следи от обработка се забелязват върху горните основи на стените, където ляга покривната плоча. Процепите между стените в основата са запълнени с необработени камъни.
Покривът на гробната камера е съставен от една масивна каменна плоча. Следи от обработка липсват.
Предната камера е с размери: дължина 1,45 м; ширина 1,65 м; височина 1,45 м. Стените на камерата са изградени от по една масивна плоча.
Южната плоча на предната камера е от плоча с трапецовидна форма. По нея личат следи от обработка. Плочата е разбита. На място е запазена долната й половина с част от входния отвор. Плочата е поставена под лек наклон навътре в камерата. В центъра на плочата е оформена врата с трапецовидна форма. Отворът е висок 0,54 м; ширина в основата 0,40 м; дебелина на плочата при отвора 0,27 м.
Дромосът е иззидан от ломени камъни на калов разтвор. Той е с трапецовидна форма и е с размери: ширина 2,0 м; дължина 1,40 м.
Фасадата на долмена: е с дължина от запад 5,20 м; дължина от изток 3,50 м. Иззидана е от ломени камъни със спойка от калов разтвор. Запазени са до три реда камъни във височина до 0,45 м. Останалото продължение на фасадата в посока запад е изградено от четири камъка, като три от тях са плочести и един овален. Трите плочести камъка са побити вертикално един до друг. Тези камъни вероятно са поставени при удължаване на могилния насип в западна посока, когато там е бил изграден цистов гроб. Източната фасада е изградена от големи плочести камъни поставени надлъжно.

В пространството пред фасадата на долмена и входа в дромоса е открита най-голяма концентрация на керамични фрагменти, принадлежащи на различни по форма съдове.

На база на откритите материали изграждането на долмена следва да се отнесе към началото на VІІІ в. пр.Хр. Той дълго време е бил отворен и използван- вероятно до VІІ в.пр.Хр. Фасадата му е поддържана. Пред нея са се извършвали различни поменални обреди.

7. Литература:

Мегалитите в Тракия, част 2. Т ІІІ. София, 1982, 327-328.

Странджа. Древност и Съвремие. С., 1990, 164.

Д. Агре. Археологически разкопки на долмен в м. “Киряк Стояновата къшла” край с. Белеврен, община Средец. - В: Археологически открития и разкопки през 2004 г. София, 2005, 87.

8. Статут на обекта:

Паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона

С долмените в м. Лозята”, „Цървандакови къши”, долмените в землището на с. кирово и Граничар.

10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:

Долменът е проучен през 2004 г. Достъпен е за посещение

11. Други забележителности в близост до обекта:

“Марков камък” (Големият камък); Големите скали; Скалите при Белевренското аязмо, намират се на около 1,5 км югоизточно от Големите скали

12. Историческа значимост на обекта:

Материалите от долмена са в ИМ- Средец.

Долмен в м. „Цървъндакови къшли” край с. Белеврен

1. Номер на обекта: BG 35 В

2. Наименование на обекта: Долмен в м. „Цървъндакови къшли” край с. Белеврен

3. Административна принадлежност

Държава: България
Област: Бургаска
Община: Средец
Населено място (землище): с. Белеврен

4. Местоположение:

Местност: м. Аязмото (Цървъндакови къшли); Чуката
Координати:

N 42.116415 E 27.181882;

Географско описание на обекта: Долменът е разположен на висок баир с широк панорамен изглед на юг, на левия бряг на Белевренска (Селската) река в м. Чуката; на език с направление север-юг; с денивелация към реката. НВ 390 м
4. Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:

-от центъра на с. Белеврен: 2,7 км северно от селото

5. Достъпност

Повърхност: обрасъл с трева
Пътна инфраструктура до обекта: от селото 5,5 км черен път, 200 м пътека

6. Подробно описание на обекта:

Могилният насип на долмена се състои от малки и средно големи ломени необработени камъни.

Долменът е триделен, изграден от гранитни плочести камъни. Ориентиран е с вход на юг. На място са всички вертикално поставени камъни от стените на гробното съоръжение, като in situ се открива само покривната плоча на дромоса. Друга покривна плоча, вероятно от предгробната камера е преместена на запад върху каменната могила, а част от покривната плоча на гробната камера се намира във вътрешността й.

Гробната камера е с трапецовидно напречно сечение. Входът в камерата е издълбан в южната й стена. Той е с трапецовидна форма и височина 0,55 м, и ширина 0,38 м. В горната си част отворът е леко засводен, със заоблени ъгли. Размери на камерата: дължина С-Ю 2,0 м; И-З 1,40 м, височина 1,90 м.
Предгробната камера е с трапецовидно напречно сечение. Подът е от силно утрамбована пръст. Входът в предгробната камера е издълбан в южната й стена. Той е с трапецовидна форма и височина 0,53 м; ширина 0,36 м. В горната си част отворът е леко засводен, със заоблени ъгли. Размери на камерата: дължина С-Ю 1,60 м; И-З в средата на камерата 1,60 м; височина 1,85 м.
Дромосът е с трапецовидно напречно сечение. Западната странична стена е леко наклонена навътре, а източната е почти вертикална. Покривната плоча е с размери: 1,75 м х 1,07 м и дебелина 0,40 м. Подът в дромоса е от силно утрамбована пръст. Дромосът е с размери: С-Ю 1,27 м; И-З 1,10 м; височина 1,30 м.
Фасадата на долмена е с дължина от запад 4,50 м; дължина от изток 3,50 м. Тя е изградена от необработени плочести камъни, спойката им е на калов разтвор. Запазени са до три реда камъни във височина до 0,50 м.

В насипа на долмена, в западната половина на каменната могила се намират два цистови гроба с правоъгълна форма. Те са на разстояние един от друг от около 4,00м.

Цистов гроб №1. Намира се в СЗ част на каменната могила. Състои се от 4 вертикално забити в земята плочести камъка. Ориентация: СЗ-ЮИ по дългата си страна. Късата СЗ страница е с размери: височина в средата-0,78м; ширина долу-0,50м; ширина горе-0,60м; дебелина-0,13м. Късата ЮИ страница е с размери: височина в средата-0,78м; дължина долу-0,57м; дължина горе-0,47м; дебелина-0,14м. Южната дълга страница е пропукана и с размери: височина в средата-0,69м; дължина горе-1,30м; дебелина-0,18м. Северната дълга страница е с размери: височина в средата-0,54м; дължина долу-0,88м; дължина горе-1,23м; дебелина-0,13м.
Цистов гроб №2. Намира се в ЮЗ част на каменната могила, като в центъра му е израснало дърво, което нарушава съоръжението. Запазени са само късата западна страница, както и дългата северна. Ориентация: З-Ю по дългата си страна. Размери на късата западна страница: височина 0,69м; дължина 0,70м; дебелина 0,18м. Северната дълга страница е с размери: височина в средата-0,80м; дължина 1,54м; дебелина-0,38м.

Долменът е проучен изцяло през 2007 г.

7. Литература:

Мегалитите в Тракия, част 2. Т ІІІ. София, 1982, 328-329.

Странджа. Древност и Съвремие. С., 1990, 164.

Д. Агре. Археологически разкопки на долмен в м. “Цървандакови къшли” край с. Белеврен, община Средец. - В: Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 87.

8. Статут на обекта:

Паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона.

С долмените в м. Лозята”, „Киряк Стояновата къшла”, долмените в землището на с. Кирово и Граничар.

10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:

Долменът е проучен през 2007 г. Този долмен е най-богатия проучван долмен на територията на Тракия. В него освен голям брой керамични съдове, са открити и бронзови накити, кехлибарени маниста.

11. Други забележителности в близост до обекта:

Марков камък” (Големият камък); Големите скали”; Скалите при Белевренското аязмо, намират се на около 1,5 км югоизточно от Големите скали

12. Историческа значимост на обекта:

Материалите от долмена са в ИМ- Средец.

Изтегляне 8.24 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 15